РЕШЕНИЕ
№1604/4.9.2020г.
гр. Пловдив, 04.09.2020год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, І отделение, XXV състав в публично заседание на пети август през две хиляди и
двадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : МАРИЯ
ЗЛАТАНОВА
при секретаря М.Г., като разгледа докладваното от Председателя адм. дело № 641 по описа за 2020 год.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е
по реда на Глава Х от АПК във връзка с чл.172, ал.5
от Закона
за движението по пътищата (ЗДвП).
Образувано е по
жалба на Н.И.К., ЕГН **********,
с адрес: ***, чрез процесуалния представител адв. Н., с адрес ***, против
Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 20-0281-000095 от 02.03.2020 г. на Началник РУ към
ОД на МВР – Пловдив, РУ Карлово, с която на основание чл. 171, т. 1, б. "б"
от ЗДвП е постановено
временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство (МПС) на водач, до решаване на въпроса за отговорността, но не повече
от 18 месеца.
В жалбата е
посочено, че оспорената ЗПАМ е незаконосъобразна и недопустима по своята
същност. В постъпили по делото допълнителни мотиви към жалбата се твърди, че автомобилът
е бил управляван от Д.М.М., тъй като
К.
не се чувствал добре и на пътя между с.Стрелци и гр.Б.след
подаден неясен сигнал за спиране от служител на МВР, автомобилът спрял и от
него излезли всички пътуващи в МПС-то – пасажера и водача М..
Твърди се, че служителите поискали документите на собственика на МПС и К.
ги предал, а след като поискали да бъде изпробван за употреба на алкохол, той
отказал като заявил, че не той е управлявал МПС. Твърди се, че не е спазена
разпоредбата на чл.26 от АПК, тъй като адресатът по ЗППАМ не е уведомен за
започналата процедура по издаване на административния акт. Твърди се и
нарушение на чл.35 от АПК. Наведени са доводи за немотивираност на акта, тъй
като липсвало конкретизация как е установено управлението на МПС от К.
и кога е установено. В жалбата се посочва, че К. не е имал
качеството „водач“ на МПС, което да обоснове искането да бъде изпробван за
употреба на алкохол с техническо средство. На следващо място се твърди, че АУАН
е съставен от служител на РУ Карлово, който е работил на територията на община
Раковски и в този смисъл е нарушен чл.48 от ЗАНН. Твърди се нарушение на чл.31
ал.2 от АПК. Моли
се за отмяна на заповедта. Претендират се направените по делото разноски.
Ответникът- С.И.
Л.,
на длъжност - Началник РУ към ОД на МВР, гр. Пловдив, РУ Карлово, не се явява,
не се представлява. В представена по делото молба (лист 24) излага становище,
че жалбата е неоснователна, а заповедта правилна и законосъобразна. Направено е
възражение за прекомерност на адвокатско възнаграждение, при евентуално уважаване
на жалбата.
Съдът като
разгледа направените възражения и приложената административна преписка, намери
за установено следното:
За допустимостта:
Оспорената
заповед е връчена на жалбоподателя на 04.03.2020г., така както е отразено в
нея, а жалбата е входирана в съда на 05.03.2020г.,
т.е. в предвидения за това процесуален срок и при наличието на правен интерес,
поради което жалбата се явява ДОПУСТИМА.
Разгледана по
същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
Приобщен по
делото е Акт за установяване на административно нарушение серия АА № 286557 от
29.02.2020г.
Констатациите,
изложени в акта се свеждат до следното: На 29.02.2020г., около 22:55 часа, в
община Раковски, на път трети клас № 5604, км.10+010м. между с.Стрелци и
с.Дрангово (неправилно посочено Дрянгово) с посока на
движение от запад към изток, Н.И.К.,
управлява собствения си товарен автомобил Ситроен Джъмпи
с рег.№ ***, като водачът отказва да му бъде извършена
проверка с техническо средство за
установяване употреба на алкохол в кръвта и не желае да изпълни предписанието
за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно
изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му. К.
е отказал да подпише АУАН, което е удостоверено с подписа на свидетел.
Издаден е талон
за изследване № 0062517, в който е отразено, че проверяваното лице отказва да му
бъде извършена
проверка с техническо средство и съдържа уведомление за необходимост от явяване
в МБАЛ – гр.Раковски до 45 минути от връчване на талона. Жалбоподателят е
отказал да му бъде връчен талонът за изследване, което е удостоверено с подписа
на един свидетел Б.В. Н..
По делото няма
спор, че К. не се е явил в МБАЛ –
гр.Раковски, в указания в талона за медицинско изследване час и
не е дал кръвна проба за изследване.
Въз основа на
така съставения АУАН и констатираното с него нарушение е издадена оспорената
заповед за прилагане на принудителна административна мярка, с които на
основание чл.22 от ЗАНН и чл.171, т.1,
б."б" от ЗДвП е постановено временно отнемане
на свидетелството за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността,
но не повече от 18 месеца.
Като част от
административната преписка са представени: заповед № 8121з – 1524 от
09.12.2016г. (лист 39) на министъра на вътрешните работи относно определяне на
служби за контрол по Закона за движение по пътищата , заповед № 317з – 391 от
06.02.2017г. на директора на ОД на МВР – гр. Пловдив относно оправомощаване на длъжностни лица от ОД на МВР – Пловдив да
прилагат с мотивирана заповед принудителни административни мерки по чл. 171, т.
1, т. 2, т. 2а, т. 4, т. 5, б. „а“ и т. 6 от ЗДвП (лист 40), заповед №
8121К-10478/15.11.2018г. за преназначаване на С.Л.на ръководна
длъжност Началник I степен на РУ – Карлово при ОД на МВР-Пловдив,
справка за нарушител /водач за Н.И.К. (лист 31 – 32), справка в централна база КАТ
(лист 33), и НП № 20-0281-000329 от 02.04.2020г.(лист 34).
В съдебно
заседание от 28.05.2020г. е разпитан свидетеля Д.М.М., който заявява, че на 29.02.2020 г. е
карал синия пикап „Ситроен“ от с. В. към гр. Брезово.
Сочи, че пътувал с жалбоподателя от едно село, където били и се прибирали, като
спрял да пусне една вода и после полицейска кола спряла там. Съгласно
показанията на свидетеля, служителите на МВР питали за документи и лични
карти. М. заявява, че по време на спирането от полицаите Н. бил седнал отзад в пикапа. Твърди, че имали работа в това село, където били,
като заявява, че обичайно жалбоподателя си кара пикапа,
но този път карал той (свидетеля), защото Н. бил пийнал малко. Според свидетеля
това се случва вечерта в 12 часа.
С Разпореждане №
1503/09.03.2020г., съдът е разпределил доказателствената
тежест между страните.
При така установената факти се налагат следните правни изводи:
Според нормата
на чл. 171 от ЗДвП, принудителните административни
мерки, предвидени в закона се налагат за осигуряване на безопасността на движението
по пътищата и за преустановяване на административните нарушения.
Волеизявлението
за прилагането на ПАМ се обективира в заповед, която
има характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК и се издава по реда на глава пета, раздел втори от АПК.
Съгласно чл.172 ал.1 от ЗДвП,
принудителните административни
мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква "а", т. 6 и 7 се
прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този
закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени
от тях длъжностни лица. А според чл.165, ал.1 от ЗДвП, министъра на вътрешните
работи определя службите за контрол. Т.е ръководителят на определената от
министъра на вътрешните работи служба за контрол е компетентен да приложи
принудителните административни мерки по чл.171 от ЗДвП. Компетентност да издават
индивидуален административен акт, с който да прилагат принудителната
административна мярка по чл.171 от ЗДвП, имат и оправомощени
от ръководителя на службата за контрол длъжностни лица, т. е. налице е
предвидена в закона възможност за делегиране на правомощия от ръководителя на
службата за контрол на длъжностни лица от службата. По делото е представена Заповед № 317з - 391 от 06.02.2017г. на Директора на ОД на МВР – гр.
Пловдив (лист 40), издадена на основание Заповед № 8121з-1524/09.12.2016г. на
Министъра на вътрешните работи (лист 39), с която началниците на РУ на МВР в ОД на МВР - Пловдив са оправомощени да
издават заповеди за прилагане на принудителни административни марки.
В случая нарушението е извършено между
с.Стрелци и с.Дрангово, и двете намиращи се в територията на община Брезово, а
оспорената заповед е издадена от Началник РУ към ОД на МВР –
Пловдив, РУ Карлово.
Съгласно чл.42 ал.4 от ЗМВР,
районните управления в областните
дирекции на МВР се създават със заповед на министъра на вътрешните работи, а
съгласно ал.5 районите на действие на управленията по ал. 4 се определят със
заповед на министъра на вътрешните работи според състоянието на престъпността и
на обществения ред. Следователно, налице е отнапред зададена териториална
компетентност на всяко едно районно управление. Видно от официалната интернет страница на МВР, РУ Карлово обслужва територия с площ 110 кв. км. с
население 63000 души, които живеят в градовете Карлово, Калофер, Баня, Клисура
и Сопот и 23 села, а РУ- Раковски обслужва общините Раковски и
Брезово, които имат обща площ 726 кв.км. и население около 42 000
жители живущи в 23 населени места, от които 2 града и 21 села.
Следователно
Началника на РУ – Карлово не разполага с териториалната компетентност да издаде
заповед по чл.171 т.1 б.“б“ от ЗДвП, за нарушение извършено между селата Стрелци и Дрангово, и двете намиращи се в територията на община Брезово,
обслужвана от РУ – Раковски.
По изложените съображения, съдът намира, че
оспореният административен акт е издаден
без необходимата компетентност, поради което е нищожен.
При този изход на спора, съдът не следва да обсъжда
събраните по делото доказателства, относно правилността и законосъобразността
на оспорения административен акт.
С оглед изхода на спора, основателно се явява
искането на жалбоподателя за присъждане на разноски. Видно от представения по
делото договор за правна защита и съдействие от 05.03.2020г. (лист 5),
договореното възнаграждение е в размер на 600 лв., която сума е изплатена
изцяло при подписване на договора. От страна на ответника в молба– становище е
направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, което
съдът счита за основателно, доколкото съгласно разпоредбата на чл.8 ал.3 от Наредба
№ 1/9.04.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
предвижда, че за процесуално представителство, защита и съдействие по административни
дела без определен материален интерес, извън случаите по ал.2, възнаграждението
е 500 лв. Поради това и с оглед липсата на фактическа и правна сложност на
делото, съдът счита, че следва да намали адвокатското възнаграждение, до размер
от 500 лева. Или в полза на жалбоподателя следва да се присъдят 500 лева
адвокатско възнаграждение и 10 лева държавна такса.
Водим от
горното, Съдът
Р Е Ш И:
ОБЯВЯВА
НИЩОЖНОСТТА на Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № 20-0281-000095 от 02.03.2020 г. на
Началник РУ към ОД на МВР – Пловдив, РУ Карлово, с която на основание чл. 171, т. 1, б. "б"
от ЗДвП е постановено
временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство (МПС) на Н.И.К., ЕГН **********,
до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.
ОСЪЖДА ОД на МВР –
Пловдив да заплати на Н.И.К., ЕГН **********,
с адрес: ***, сумата от 510 /петстотин и десет/
лева разноски.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: