Р Е
Ш Е Н
И Е № 462
гр. Сливен, 23.04.2019
година
В ИМЕТО НА НАРОДА
СЛИВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, граждански състав в съдебно заседание
на петнадесети април през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: НИНА КОРИТАРОВА
при секретаря МАРИАНА ТОДОРОВА,
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 5674 по описа на съда за 2018 год., за да се произнесе съобрази следното:
Производството е образувано въз основа на депозирана искова молба от Й.И.Ж., ЕГН: ********** ***, с която е предявен иск с правна квалификация чл. 54, ал. 2 ЗКИР против Община Сливен.
Предмет на
производството е предявен положителен установителен иск за собственост с правна
квалификация чл. 54, ал. 2 ЗКИР. В исковата молба, ищецът посочва, че с договор
от 15.09.1987 г. за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за
държавните имоти станал собственик на следния недвижим имот: Жилище № 1
-северозападната част с вход от запад, собственост на държавата (ведомство на
АПК „Ленин” - Сливен, находящ се в гр. Сливен, представляващ жилище № 1, на I
ет. в жилищна сграда -блок 20/10 по плана/, вход „А”, построена върху държавна
земя, кв. „Диньо Дачев” , състоящ се от
спалня, кухня-запад-антре, със застроена площ
По
кадастралната карта на гр. Сливен от
Съгласно
§ 42 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за общинска собственост
застроените и незастроените парцели и имоти-частна държавна собственост,
отредени за жилищно строителство и за обществени и благоустройствени мероприятия
на общините, съгласно предвижданията на действащите към датата на влизането в
сила на този закон подробни градоустройствени планове, преминават в собственост
на общините. Твърди,
че тъй като сключения между нея и продавача
договор страда от порок, изразяващ се в това, че заплатеното от нея право на строеж върху дворно място от
С Писмо изх. № 9400- 14 212(1 )/01.08.2018 г. била уведомена,
че отстъпеното право на строеж в поземлен имот идентификатор 67338.590.67 по
кадастралната карта на кв. „Дебелата кория”, гр. Сливен, (УПИ XII-67, кв. 2 по действащия ПУП) е
реализирано в пълен с построяването на жилищния блок, състоящ се от четири
апартамента.
Ответната община била твърдяла, че със
закупването на жилището ищцата заплатила сумата 365 лв.,
представляваща 24.55 ид. ч. от стойността на отстъпеното право на строеж върху
земята, върху която е построен жилищния блок.
Посочва, че в договора
за покупко-продажба било записано, че 24.55 % идеални
части от общите части на сградата и от правото на строеж върху място, цялото от
Като собственик
на самостоятелен обект в сграда с идентификатор 67338.590.67.1.1 по
кадастралната карта на гр. Сливен, одобрена със Заповед № РД-18-31/19.04.2006г.
на Изпълнителния директор на Агенцията по кадастър, твърди, че й било отстъпено и заплатено от нея
право на строеж върху имот с площ
С оглед наличие
на спор с общ. Сливен относно индивидуализацията на имота с площ
Моли съда на основание чл.54, ал.2 от ЗКИР да признаете за
установено по отношение на ответника Община Сливен, със седалище и адрес на
управление -гр.Сливен, бул. „Цар Освободител” № 1 с ЕИК по Булстат *********,
законно представлявана от г-н Кмета на община Сливен-Стефан Радев, че е собственик на Самостоятелен
обект в сграда с идентификатор 67338.590.67.1.1 по кадастралната карта на гр.
Сливен, одобрена със Заповед № РД-18-31/19.04.2006г.
на Изпълнителния директор на Агенцията по кадастър, Последно изменение със
заповед: няма издадена заповед за изменение в КККР, с административен адрес: гр.
Сливен, ул. „Съединение” № 7, ет.1, ап.1 самостоятелния обект се намира в
сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор 67338.590.67,
предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой на нивата: 1,
посочена в документа площ: 43.50 кв., прилежащи части: избено помещение № 1-
В срока по чл.131 ГПК е
депозиран отговор от ответника, с който оспорва иска.
Посочва, че предявеният иск, с който се иска да се определят границите на ПИ, собственост на
ищеца по делото от ПИ, който е собственост на Община Сливен, като двата имота
неправилно били нанесени в Кадастъра, като един общ ПИ с идентификатор 67338.590.67.
и да се нанасат на посочените граници в Кадастъра бил недопустим
и неоснователен. Признава, че ищецът е
собственик на недвижим имот - жилище, намиращо се в гр.Сливен, кв. „Диньо
Динев“ № 1, на 1 ет, в жил.сграда - блок 20, вх.А, състоящо се от спалня,
кухня-запад и антре, със застроена площ 43.50 кв.м., с избено помещение с площ
13.15 кв.м. и с 24.55 % идеални
части от общите части на сградата и 24.55 % ид.ч. от стойността на
отстъпеното право на строеж върху земята, върху която е построен жилищния блок.
Имотът бил придобит чрез договор за
покупко-продажба от 15.09.1987 г., сключен между председателя на Общинския
народен съвет (ОНС) и г-жа Ж.. Жилището, закупено от ищеца с договора от
15.09.1987 г. се намира в ПИ, който е общинска собственост. ПИ с идентификатор
67338.590.67 бил собственост на Община
Сливен, за което имало съставен
АЧОС ном.3605 от 23.06.2017 г. В акта било посочено местонахождението на имота по ПУП, а именно - кв.2, УПИ XII -
67 по ПУП на кв.“Дебелата кория“. Твърди, че ищецът не
е собственик на 365 кв.м. от ПИ с идентификатор 67338.590.67, в който е
построено жилището му. Със
Заповед РД- 15 - 700/03.08.1987 г. на председателя на ИК на ОНС било наредено да се продаде гореописаното жилище на Й.И.Ж.. В описанието на
имота било посочено: „заедно с приспадащите
се 24.55 % от общите части на сградата и право на строеж върху мястото, цялото от 365
лева“. След заповедта бил изготвен
и Оценителен протокол за
извършена оценка на горепосоченото жилище. Оценителят бил определил за плащане 365 лева отстъпено право на строеж,
12 лева, подобрения в жилището и 4250 лева
за жилището, като сумата е намалена с процента на овехтяване му. Към
Оценителния протокол била
приложена техническа документация за изчисляване стойността само на жилището,
без овехтяването. Следва Съобщение изх.ном. 1311/6288/15.09.1987 г. от Окръжна
спестовна каса - Сливен до СД „Изграждане на селищни системи“ Сливен, с което
се съобщава, че Й.И.Ж. е направила пълно стойностно покритие на жилището
определено в Заповед РД - 15 - 700/03.08.1987 г. със заемни средства по сметка
180/1 на ОНС - Сливен в размер на 365 лева и по
сметка 181/206 на АПК - Сливен в размер на 4.262 лева, като била заплатил общо 4.627 лева и 46 лева режийни разноски. Следва да се посочи,
че сумата от 365 лева за отстъпеното право на строеж върху, терена се заплаща
по сметка на ОНС, т.к. теренът е общински, а сумата от 4.262 лева се заплаща по
сметка на АПК „Ленин“, т.к. жилището е било ведомствено и собственост на
предприятието. В договора от 15.09.1987 г. било
посочено, че цената на имота е покрита със собствени средства, внесени по
сметки 180/1 и 180/206 с инспекторско нареждане 1311-6288/15.06.1987 г.в размер
на 365 лева и 4262 лева. В посочения договор била допусната техническа грешка, на страница 2, ред 6. Записано било на мястото на квадратни метра само 365, вместо изписването на 365 лева,
представляващи цената на 24.55 % ид.ч. от стойността на
отстъпеното право на строеж върху земята, върху която е построен жилищния блок.
На същата страница от договора, последният
абзац, правилно били изписани
сумите, платени по договора. Тази неточност ясно се била виждала и от Оценителния протокол, от заповед РД - 15 - 700/03.08.1987 г. на
председателя на ИК на ОНС, както и от Съобщение 1311/6288/15.09.1987 г., в
които било посочено, че сумата от 365 лева се
дължи за отстъпено право на строеж.
Ищцата не била спазвала
установеното разпределение на ползването на имота съгласно съдебно Решение
76/26.07.2006 г. по г.д.782/2005 г. на Районен съд - гр.Сливен. Имало влязла в
сила Присъда 181/09.07.2014 г. по НОХД 757/2014 г. по описа на Районен съд
гр.Сливен, която била намалена с Решение 113/21.10.2014 г. по ВНОХД 322/2014 г.
по описа на Окръжен съд гр.Сливен.
Иска се отхвърляне на претенцията.Претендират се разноски.
Съдът, след кака прецени твърденията в исковата молба, становищата на страните и събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа и правна страна следното:
Безспорно между страните е
обстоятелството, че ищцата е
собственик на недвижим имот - жилище, намиращо се в гр.Сливен, кв. „Диньо
Динев“ № 1, на 1 ет, в жил.сграда - блок 20, вх.А, състоящо се от спалня,
кухня-запад и антре, със застроена площ 43.50 кв.м., с избено помещение с площ
13.15 кв.м. и с 24.55 % идеални
части от общите части на сградата и 24.55 % ид.ч. от стойността на
отстъпеното право на строеж върху земята, върху която е построен жилищния блок.
Страните не спорят, че имотът е бил придобит чрез договор за покупко-продажба от 15.09.1987 г., сключен между
председателя на Общинския народен съвет (ОНС) и
ищцата. Жилището, закупено от ищцата с
договора от 15.09.1987 г. и се намира
в ПИ с идентификатор 67338.590.67 , който е собственост
на Община Сливен, за което има съставен АЧОС ном.3605 от 23.06.2017 г.
В акта е посочено
местонахождението на имота по ПУП, а именно - кв.2, УПИ XII - 67 по ПУП на
кв.“Дебелата кория“. Със
Заповед РД- 15 - 700/03.08.1987 г. на председателя на ИК на ОНС е наредено да се продаде гореописаното жилище на Й.И.Ж.. В описанието на
имота било посочено: „заедно с приспадащите
се 24.55 % от общите части на сградата и право на строеж върху мястото, цялото от 365
лева“. След заповедта бил изготвен
и Оценителен протокол за
извършена оценка на горепосоченото жилище. Оценителят бил определил за плащане 365 лева отстъпено право на строеж,
12 лева, подобрения в жилището и 4250 лева
за жилището, като сумата е намалена с процента на овехтяване му. Към
Оценителния протокол била
приложена техническа документация за изчисляване стойността само на жилището,
без овехтяването. Със
Съобщение изх.ном. 1311/6288/15.09.1987 г. от Окръжна спестовна каса - Сливен
до СД „Изграждане на селищни системи“ Сливен, с се съобщава, че Й.И.Ж. е
направила пълно стойностно покритие на жилището определено в Заповед РД - 15 -
700/03.08.1987 г. със заемни средства по сметка 180/1 на ОНС - Сливен в размер на 365
лева и по сметка 181/206 на АПК - Сливен в размер на 4.262 лева, като била заплатил общо 4.627 лева и 46 лева режийни разноски. Следва да се посочи,
че сумата от 365 лева за отстъпеното право на строеж върху, терена се заплаща
по сметка на ОНС, т.к. теренът е общински, а сумата от 4.262 лева се заплаща по
сметка на АПК „Ленин“, т.к. жилището е било ведомствено и собственост на предприятието.
В договора от 15.09.1987 г. било
посочено, че цената на имота е покрита със собствени средства, внесени по
сметки 180/1 и 180/206 с инспекторско нареждане 1311-6288/15.06.1987 г.в размер
на 365 лева и 4262 лева. В посочения договор е допусната техническа грешка, на страница 2, ред 6. Записано е на мястото на квадратни метра само 365, вместо изписването на 365 лева,
представляващи цената на 24.55 % ид.ч. от стойността на
отстъпеното право на строеж върху земята, върху която е построен жилищния блок.
На същата страница от договора, последният
абзац, правилно били изписани
сумите, платени по договора. Тази неточност се вижда и от Оценителния протокол, от заповед
РД - 15 - 700/03.08.1987 г. на председателя на ИК на ОНС, както и от Съобщение
1311/6288/15.09.1987 г., в които е
посочено, че сумата от 365 лева се дължи за отстъпено право
на строеж.
От заключението на вещото лице по допуснатата и
назначена СТЕ, съдът прие за установено, че: към момента на сключване на
Договора за продажба на недвижим имот от 15.09.1987 г. за кв. „Диньо Дачев”
/”Дебела кория”/ е действал Кадастрално регулационен план одобрен със Заповед №
696/17.11.1981 г. и по този план процесната жилищна сграда, бл. 20 е ситуирана в
парцел ХХ общ, кв. 1, като този парцел е със следните показатели-площ 1270
кв.м. и лице към прилежащата улица
Съдът възприема заключението на вещото лице като обективно и компетентно изготвено, същото не е оспорено от страните.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира, че предявеният иск по чл. 54, ал. 2 от ЗКИР е допустим, но неоснователен и недоказан, по следните съображения:
Искът по чл.
54, ал. 2 ЗКИР представлява иск за собственост на реална част от поземлен имот,
когато тази част неправилно е заснета в кадастралния план или в кадастралната
карта като част от съседен имот (имот на ответника) - арг. т. 4 от Тълкувателно
решение № 8 от 23.02.2016 г. ВКС, тълк. дело № 8/2014 по описа на ОСГК.
Съгласно Тълкувателно решение № 8 от 23.02.2016 г. на ВКС по тълк. д. № 8/2014
г., ОСГК, задължително за съдилищата, иск за собственост на реална част от
поземлен имот, когато тази част неправилно е заснета в кадастралния план или в
кадастралната карта като част от съседен имот, или изобщо не е заснета като
самостоятелен имот, е допустим, дори да не е проведена административната
процедура по чл. 53, ал. 1, т. 1 ЗКИР /първоначална редакция/ за поправяне на
непълноти и грешки в одобрената кадастрална карта и кадастрални регистри.
Съгласно ТР № 8/23-02-
Законът за кадастъра и имотния
регистър определя кадастъра като съвкупност от основни данни за
местоположението, границите и размерите на недвижимите имоти, както и за
правото на собственост и другите вещни права върху недвижимите имоти и техните
носители. Документирането на данните се извършва чрез създаване на кадастрални
карти и кадастрални регистри, чийто обхват и съдържание са подробно уредени в
ЗКИР и в Наредба №3 от 28.04.2005г. за съдържанието, създаването и
поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри.
Одобрените по реда
на ЗКИР кадастрални карти и кадастрални регистри имат декларативно действие. От
тях не произтичат промени във вещноправния статут на имотите. За отразените
данни за имотите в кадастралната карта законодателят е създал в чл.2 ал.5 ЗКИР
оборима презумпция за вярност, но неправилното отразяване на правото на
собственост не води до пораждане, изменение или погасяване на правото. Що се
отнася до данните за носителите на вещни права, записани в кадастралния
регистър, тази презумпция съществува доколкото следва да бъде зачетен
легитимиращият ефект на акта за собственост. Отсъствието или наличието на запис
или записи в кадастралния регистър не може да има доказателствено значение или
легитимиращ ефект, по-големи от тези на актовете за собственост.
Разпоредбата на §1
т.16 от ДР на ЗКИР /нова - ДВ, бр. 49 от 2014 г./ определя непълнотите или
грешките в кадастралната карта като "несъответствия в данните за
недвижимите имоти в кадастралната карта и кадастралния регистър на недвижимите
имоти спрямо действителното им състояние към момента на одобряване на
кадастралната карта и кадастралните регистри". Когато тези несъответствия
не са свързани със спор за право на собственост, поправянето им се извършва по
административен ред. Когато непълнотите или грешките на основните данни в
кадастралната карта или кадастралния регистър са свързани със спор за
материално право, те се отстраняват след решаване на спора по съдебен ред
съгласно чл.53 ал.2 изр.2 ЗКИР /първоначална редакция/, аналогична с действащата
редакция на чл.54 ал.2 ЗКИР /ДВ, бр. 49 от 2014 г./. Спорът за материално
право най-често се изразява в това, че реална част от един недвижим имот е
заснета към съседен имот или цял имот не е заснет като самостоятелен, а е
инкорпориран в съседен имот. Искът по чл. 53, ал. 2, изр. 2 ЗКИР /първоначална редакция/, идентичен с иска по чл. 54, ал. 2 ЗКИР /ДВ, бр. 49 от 2014 г./, цели да установи безспорно
пространствения обхват на правото на собственост с оглед правилното му
отразяване в кадастралната карта.
С Тълкувателно решение № 8/23.02.2016 г. по т. д. № 8/2014 г. на ОСГК на ВКС е прието, че на изследване подлежи положението на имота по планове, предхождащи одобряването на кадастралната карта, като се съобразява дали има прилагане на регулацията по тях, така че регулационните граници да се трансформират в имотни. За да се установи дали има несъответствие между отразеното в одобрената кадастрална карта и действително притежаваното от ищеца право на собственост, е необходимо да се изследват всички последователни регулационни промени, както и всички други факти, водещи до промяна на границите, на тези въпроси отговори е дало вещото лице при изготвянето на двете СТЕ.
В тежест на ищцовата страна е да установи, че към този момент е налице непълнота или грешка като границите на имота са нанесени неправилно и не отговарят на действителните граници на имота съобразно обема на правата му. Когато непълнотата или грешката в плана е свързано със спор за имуществено право, поправянето й следва да се извърши след решаването му по съдебен ред. Данните от кадастъра при съдебни спорове имат значение основно за индивидуализиране на недвижимия имот. Доказателствената сила на данните, които се съдържат в кадастъра и имотния регистър, за правния статут и вещните права върху недвижими имоти е производна на доказателствената сила на документите, в които данните се съдържат, които удостоверяват основанието за придобиване на тези права. Затова и в исковите съдебни производства, вкл. и настоящото, изводите за вещни права върху недвижими имоти следва да се основават на преценка на документи, от които се установява годен придобивен способ. Отразяването на даден имот в кадастралния план или в кадастралната карта няма пряко действие върху действително притежаваните вещни права и не съставлява пречка за тяхната защита по съдебен ред /Решение № 303 от 14.01.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5179/2013 г., I г. о., ГК/.
За да е основателен искът, ищецът следва при
условията на пълно и главно доказване да установи, че е собственик на
процесната част от имота на соченото от него основание, че е налице влязъл в
сила кадастрален или регулационен план и в него е допусната грешка или
непълнота (последните представляват несъответствия в границите и очертанията на
недвижимите имоти в кадастралната карта за урбанизирана територия спрямо
действителното им състояние – § 1, т. 16 ДР на ЗКИР). В случая ищцата не доказва при условията на
пълно и главно доказване, че е собственик на имот с площ
Съдът споделя възражението на процесуалния
представител на ответника, че се касае за допусната техническа грешка допусната
в договора от 15.09.1987
г. за продажба на държавен недвижим имот и погрешно в него е записано „заедно с приспадащите се 24.55 % от общите
части на сградата и право на строеж върху мястото, цялото от 365 кв.м.“ вместо „заедно с приспадащите се 24.55 % от общите части на сградата и право на
строеж върху мястото, цялото от 365 лева“. Този извод се потвърждава
от всички писмени доказателства по делото и от назначената съдебно- техническа
експертиза.
Всичко гореизложено обосновава извода, че ще следва иска да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
С оглед изхода на делото – отхвърлянето му, ще следва на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК да се осъди ищеца да заплати на ответника сумата в общ размер от 100 лева – разноски, съставляващи юрисконсултско възнаграждение определено по реда на чл. 25 от Наредбата за заплащане на правната помощ. Ръководен от изложеното Сливенският районен съд
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявеният иск от Й.И.Ж., ЕГН: ********** *** с правна квалификация чл. 54,
ал. 2 ЗКИР против Община Сливен за приемане за установено спрямо ответника, че
е собственик на Самостоятелен обект в сграда с идентификатор
67338.590.67.1.1 по кадастралната карта на гр. Сливен, одобрена със Заповед № РД-18-31/19.04.2006г. на Изпълнителния
директор на Агенцията по кадастър, Последно изменение със заповед: няма
издадена заповед за изменение в КККР, с административен адрес: гр. Сливен, ул.
„Съединение” № 7, ет.1, ап.1 самостоятелния обект се намира в сграда № 1,
разположена в поземлен имот с идентификатор 67338.590.67, предназначение на
самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой на нивата: 1, посочена в
документа площ: 43.50 кв., прилежащи части: избено помещение № 1-
ОСЪЖДА Й.И.Ж., ЕГН: ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на Община Сливен сумата от 100 лева, съставляваща сторени по делото разноски.
Решението може да се обжалва от страните пред СлОС в двуседмичен срок, считано от връчването на съобщението.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: