Определение по дело №1383/2021 на Окръжен съд - Стара Загора

Номер на акта: 224
Дата: 16 юни 2021 г. (в сила от 16 юни 2021 г.)
Съдия: Даниела Каролова Телбизова Янчева
Дело: 20215500501383
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 7 юни 2021 г.

Съдържание на акта


ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 224
гр. Стара Загора , 16.06.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
закрито заседание на шестнадесети юни, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Даниела К. Телбизова Янчева
Членове:Николай Ил. Уруков

Атанас Д. Атанасов
като разгледа докладваното от Даниела К. Телбизова Янчева Въззивно частно
гражданско дело № 20215500501383 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 396 ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от „Д." ЕООД със седалище и
адрес на управление: ***, чрез адв.А.С. против определение № 260586 от
19.03.2021г., постановено по ч.гр.д. № 949/2021г. по описа на РС-Казанлък.
Жалбоподателят обжалва определението като счита същото за
неправилно. Излага подробни съображения. Твърди, че след настъпилата
смърт работодателят в знак на уважение към починалия и неговите близки е
поел изцяло разходите по погребението и е заплатил същите на траурната
агенция. Впоследствие, в началото на 2020г. е организирал среща с всички
наследници на починалия и е поискал доброволно да се уреди въпроса с
отговорността му за настъпилата трудова злополука и дължимите във връзка
с нея обезщетения. Твърди, че същите са се съгласили и постигнали
извънсъдебно споразумение с работодателя по реда на чл.365 от ЗЗД, като в
подкрепа на това представя към частната жалба спогодба от 04.02.2020г. С
оглед на това жалбоподателят счита, че материалното право на обезщетение
на молителя е погасено с подписването на договора за спогодба и с
изплащане от страна на работодателя на договореното обезщетение. Предвид
изложеното не била налице въведената от закона предпоставка за допускане
на обезпечението – вероятна основателност на иска, поради което молбата за
допускане на поисканите от молителите обезпечителни мерки е
неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Счита, че допуснатото
обезпечение е прекомерно и води до съществено и неоснователно
ограничение на дейността на работодателя. Моли да бъде отменено
определение № 260586 от 19.03.2021г., постановено по ч.гр.д. № 949/2021г.
по описа на РС-Казанлък.
1
Постъпила е отговор на частната жалба от молителите чрез
пълномощника им адв.Г.Х., с който заявяват, че считат, че частната жалба
недопустима, поради липса на правен интерес. Евентуално ако съда приеме
същата за допустима, то считат, че тя е неоснователна поради което молят да
бъде оставена без уважение. Изложили са подробни съображения за това.
Въззивният съд, след като обсъди оплакванията в частната жалба и
материалите от първоинстанционното дело, намери за установено от
фактическа страна следното:
Частната жалба е подадена от легитимирана страна, срещу акт
подлежащ на обжалване, като е спазен преклузивният срок по чл. 396 ГПК и
са изпълнени останалите процесуални предпоставки за допустимост. Ето
защо, същата подлежи на разглеждане по същество.
Като се запозна с фактите по делото, съдебния акт и съобрази
наведените в жалбата оплаквания и закона, настоящият състав намира
следното:
Производството по ч.гр.д.№ 949/2021г. по описа на КРС е по реда на
чл.390 от ГПК.
Молителите Ф.А.Л.., Е.А.С., А.А.С., П.А.С. и С.А.С. чрез
пълномощника адв.Д.Т. от САК твърдят, че са наследници на А. С. Л., който
бил в трудово правоотношение с „Д.“ ЕООД с ЕИК:***, със седалище и адрес
на управление ***, основано на трудов договор №331/2017 г., сключен по
чл.68, ал.1, т.1 от КТ за длъжността „резач горски дървен материал“. С
допълнително споразумение №714/02.12.2017г., допълнително споразумение
№726/01.01.2018г. и допълнително споразумение №784/01.01.2019г.
трудовото правоотношение било променено за неопределен срок. На
08.11.2019 г. около 12:00 часа, по време на работа и при изпълнение на
трудовите си задължения наследодателят им А. С. Л. е рязал с помощта на
моторен трион, дървен материал на територията на горски масив, находящ се
в близост до ***. В следствие на рязането последвало падане на клони, като
един от тях паднал върху главата му като следствие на удара А. С. Л. получил
черепно-мозъчна травма и починал. Молителите заявяват, че като наследници
-преживяла съпруга и низходящи от първа степен (деца) попадали в кръга на
правоимащите, на които се следвало обезщетение за неимуществени вреди
поради смъртта на своя близък. Със Заповед №18/22.11.2019 г. по описа на ТП
на НОИ - гр. Стара Загора на основание чл.58, ал.1 КСО, било открито
производство за разследване на процесната злополука, издаден протокол за
резултатите от извършеното разследване на злополуката от 08.11.2019 г. и
разпореждане №116/27.11.2019 г. на ТП на НОИ - гр.Стара Загора, влязло в
законна сила на 24.12.2019 г., с което инцидентът бил признат за трудова
злополука по смисъла на чл.55, ал.1 КСО, доколкото е настъпила през време и
във връзка с изпълняваната от А. С. Л. трудова функция по процесното
трудово правоотношение. По силата на чл.200, ал.1 от КТ за вреди от трудова
злополука, които са причинили смърт на работника или служителя,
2
работодателят отговарял имуществено независимо от това, дали негов орган
или друг негов работник или служител има вина за настъпването им.
Обезщетението се дължало за всички вреди - имуществени и неимуществени,
които са пряка и непосредствена последица от трудовата злополука.
Отговорността на работодателя е обективна - безвиновна. Във връзка с
описаната трудова злополука молителите претърпели и продължавали да
търпят неимуществени вреди под формата на страдание и негативни емоции,
породени от загубата на техния съпруг и баща, с който са били в много
близки отношения. Поради това счита, че е налице хипотезата на чл.200, ал.1
от КТ за ангажиране обективната отговорност на ответното дружество в
качеството му на работодател и възнамерявали да предявят бъдещите
осъдителни искове срещу работодателя за сумата от 60 000 лв. за всеки от тях
или общо за сумата от 300 000 лв. Посочената фактическа обстановка и
писмените доказателства, които прилагали сочели на вероятна основателност
на претенцията. Налице била и обезпечителна нужда при разрешаването на
спора по същество, ако не са обезпечени исковете, ще бъде затруднено
реализирането на правата им. Осъществяването на вземането предполагало
наличие на свободни парични средства у задължения субект, което се
гарантирало чрез забраната длъжникът - юридическо лице да се разпорежда с
общата сума от 300000 лв., която се запазвала по негова банкова сметка чрез
наложения запор. Затова счита обезпечителната мярка - запор върху банкова
сметка за подходяща с оглед целта на обезпечението и обезпечавания
материален интерес. Бъдещата исковата претенция е за парично притезание и
тази мярка не ограничавала правната сфера на ответника неоправдано. Молят
съда на основание чл. 390, ал. 1, във вр. с чл.391, ал. 1 във вр. с чл.397, ал.1,
т.2 от ГПК да допуснете обезпечение на бъдещи искове които Ф.А.Л.., ЕГН-
********** от ***, Е.А.С., с ЕГН-********** от ***, А.А.С., с ЕГН-
********** от ***, П.А.С., с ЕГН-********** от *** и С.А.С., с ЕГН- *** от
*** ще предявят срещу „Д.* ЕООД с ЕИК:***. със седалище и адрес на
управление **** , представлявано от управителя Н.З.Я., за плащане на
общата сума в размер на 300000 лв., представляваща сбор от претенциите по
бъдещите искове за обезщетение на неимуществени вреди за всеки един от
тях в размер на 60000 лв. всяка претенция, за неимуществени вреди
произтичащи от претърпяната на 08.11.2019 г. от А. С. Л., с ЕГН - *** трудова
злополука, довела до неговата смърт. ЧРЕЗ ПОСЛЕДОВАТЕЛНО
НАЛАГАНЕ НА ЗАПОР върху сумите по всички налични банкови сметки (в
лева и валута) на „Д.*4 ЕООД с ЕИК: *** в следните банки: „Обединена
българска банка" АД, „УниКредит Булбанк" АД, „Банка ДСК" ЕАД,
„Юробанк България" АД, „Райфайзенбанк (България)" ЕАД, „Експресбанк"
АД, „Алианц Банк България" АД. „Първа инвестиционна банка" АД, „Българо
- американска кредитна банка" АД. „ПроКредит Банк (България)" ЕАД,
„Търговска Банка Д" АД, „Инвестбанк" АД, „Централна кооперативна банка"
АД, „Общинска банка" АД, „Българска банка за развитие" АД,
„Интернешънъл Асет Банк" АД, „Тексим Банк" АД, „Токуда Банк" АД. „Ти
Би Ай Банк" ЕАД, „ИНГ Банк Н.В. - клон София", „БНП Париба СА. - клон
София", „Ситибанк Европа АД - клон България", „БНП Париба Пърсънъл
3
Файненс СА. - клон България", „Те-Дже ЗИРААТ БАНКАСЪ -Клон София" и
„Варенголд Банк АГ“, клон София, до достигане на общия размер на 300 000
лв.
Към молбата са приложени заверени копия на Трудов договор
№331/2017г., Длъжностна характеристика, Допълнително споразумение
№714/02.12.2017 г.,Допълнително споразумение №726/01.01.2018г.,
Допълнително споразумение №784/01.01.2019 г., Заповед №18/22.11.2019 г.
по описа на ТП на НОИ - гр.Стара Загора, Протокол за резултатите от
извършеното разследване на злополуката от 08.11.2019 г., Разпореждане
№116/27.11.2019 г. по описа на ТП на НОИ - гр.Стара Загора, Уведомление с
изх. № Ц1056-23-729#1/30.12.2020 г. ТП на НОИ - гр. Стара Загора, Писмо за
влязло в сила Разпореждане, Постановление за прекратяване на ДП.
Съобщение за смърт №244/09.11.2019 г., Препис - извлечение от акт за смърт
№12/09.11.2019 г., Удостоверение за наследници с изх. №64/13.11.2019 г.
За да се допусне обезпечение на иска съгласно чл.391 от ГПК следва да
са налице следните кумулативни предпоставки: 1 искът да е допустим;
2.искът да е вероятно основателен- да е подкрепен с писмени доказателства
или от ищеца да бъде представена парична гаранция по чл.180 и чл. 181 от
ЗЗД в определен от съда размер; 3. да съществува интерес от обезпечението-
ако без него за ищеца ще бъде невъзможно или ще се затрудни
осъществяването на правата му по съдебното решение; 4.обезпечителната
мярка да е подходяща.
Въззивният съд намира, че бъдещите осъдителни искове с правно
основание чл.200, ал.1 от КТ са допустими и при наличните писмени
доказателства вероятно основателни. Молителите Ф.А.Л..- съпруга, Е.А.С.-
дъщеря, А.А.С.-дъщеря, П.А.С. -дъщеря и С.А.С. -дъщеря са наследници по
закон на А. С. Л.. От препис-извлечение от Акт за смърт №№12/09.11.2019 г.
и Разпореждане №116/27.11.2019 г. на ТП на НОИ - гр.Стара Загора се
установява, че А. С. Л., с ЕГН-*** е починат на 08.11.2019 г., вследствие на
претърпяна трудова злополука през време и във връзка с изпълнение на
задълженията си по трудово правоотношение с .,Д." ЕООД. Съгласно
трайната съдебна практика /решение №183/01.07.2011 г. по гр.д.№719/2010 г.
на ВКС IV г.о., решение №499/09.01.2012 г. по гр.д.№1577/2010 г. на ВКС, IV
г.о. и др./ отговорността на работодателя по чл.200 от КТ за обезщетение на
пострадал от трудова злополука, макар и да произтича от договор, по
естеството си е деликтна, поради което правилата за деликтите са приложими
към тази отговорност. Обезщетението за неимуществени вреди от смъртта на
пострадал от трудова злополука възмездява страданията или загубата на
морална опора и подкрепа, понесени от близките на починалия, поради което
и легитимирани да водят такъв иск са кръгът лица, посочени в Постановление
№4/25.05.1961 г. на Пленума на ВС, изм. и доп. с Постановление
№5/24.11.1969 г. на ПВС, а именно най- близките роднини: низходящите,
възходящите и съпругът, както и лицето, което е съжителствало на
съпружески начала с починалия при непозволено увреждане. Предвид това
4
съдът намира, че молителите принадлежат към кръга на лицата, които имат
право на обезщетение за неимуществени вреди, понесени от смъртта на А. С.
Л.. За тях съществува правен интерес от обезпечаване на исковете по чл.200
от КТ, тъй като ще се затруднят осъществяването на правата им при
евентуалното уважаване на исковете за парично притезание. Посочената
обезпечителна мярка- запор на банкова сметка е допустима и подходяща с
оглед целта на обезпечението и обезпечавания материален интерес.
Обезпечителната мярка по чл.397, ал.1, т.2 от ГПК следва да бъде наложена
на банковите сметки на „Д." ЕООД с ЕИК:***, ЧРЕЗ ПОСЛЕДОВАТЕЛНО
НАЛАГАНЕ НА ЗАПОРИ на банкови сметки на „Д." ЕООД, с ЕИК:*** до
общия размер на претенциите от 300000 лв. в следните банки и клонове на
чуждестранни банки в Република България: „Обединена българска банка" АД;
„УниКредит Булбанк“ АД; „Банка ДСК" АД; „Юробанк България“ АД;
„Райфайзенбанк (България)" ЕАД; „Експресбанк“ АД; „Алианц Банк
България" АД; „Първа инвестиционна банка“ АД; „Българо - американска
кредитна банка" АД; „ПроКредит Банк (България)" ЕАД; „Търговска Банка Д"
АД; „Инвестбанк" АД; „Централна кооперативна банка" АД; „Общинска
банка" АД; „Българска банка за развитие" АД; „Интернешънъл Асет Банк“
АД; „Тексим Банк" АД; „Токуда Банк" АД; „Ти Би Ай Банк" ЕАД; „ИНГ Банк
Н.В. - клон София; „БНП Париба СА. - клон София"; „Ситибанк Европа АД -
клон България“; „БНП Париба Пърсънъл Файненс СА. - клон България"; „Те-
Дже ЗИРААТ БАНКАСЪ -Клон София“; „Варенголд Банк АГ", клон София.
С оглед на гореизложеното въззивният съд намира, че правилно
молбата е уважена, като основателна от първоинстанционният съд.
Обстоятелствата, които се навеждат в частната жалба, а именно, че е
налице подписано споразумение между страните, поради което липсва
въведената от закона предпоставка за допускане на обезпечението – вероятна
основателност на иска, не може да бъде предмет на обсъждане в настоящото
производство. Също така въпросите, изложени от ответниците по частната
жалба, че същата е недопустима, тъй като в определение от съда по
обезпечението срок молителите не са предявили претенциите си по съдебен
ред, с оглед на което обезпечението било служебно отменено от съда, поради
което частната жалба се явявала недопустима с оглед липсата на правен
интерес от подаване на същата, излиза извън компетенциите на настоящата
инстанция. Проверка дали молителите са предявили надлежно иска си в
дадения от съда срок следва да се преценява от съда, допуснал обезпечението,
а не от настоящата инстанция.
Предвид гореизложените съображения, въззивният съд намира, че
обжалваното определение е правилно и законосъобразно, поради което следва
да бъде потвърдено. При постановяването му не са допуснати нарушения на
материалния и процесуалния закони.
Настоящото определение не подлежи на касационно обжалване, тъй
като съгласно чл.396 ал.2 предл. 2 ГПК произнасянето на въззивния съд в
производство по молби за допускане на обезпечение на иск, подлежи на
5
обжалване пред ВКС, само когато въззивния съд допуска обезпечение, но не и
в останалите възможни хипотези.
Водим от горните съображения, Старозагорският окръжен съд,

ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 260586 от 19.03.2021г., постановено
по ч.гр.д. № 949/2021г. по описа на РС-Казанлък.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.


Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6