Р Е Ш
Е Н И
Е
гр.София, 17.10.2019
г.
В И МЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІІ-“б” въззивен състав, в открито заседание на петнадесети октомври през две хиляди и деветнадесетата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Теменужка Симеонова
ЧЛЕНОВЕ : Хрипсиме Мъгърдичян
мл.с. Марина
Гюрова
при секретаря Н.Светославова, като разгледа докладваното от съдия Симеонова
в.гр.дело № 5484 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение от 19.12.2018
г. по гр.дело № 32587/2018 г., СРС, І ГО, 166 с-в е признал за установено по предявения от В.М.В., ЕГН
********** с адрес *** иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 439 ГПК, че
по отношение на „А1 Б.”
ЕАД (с предишно наименование „М.” ЕАД), ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление ***, р-н Илинден, ул. „*******не съществува правото на принудително изпълнение за сумата от 574,36 лева -
главница по изпълнителен лист от 11.01.2013 г. по гр.д. № 56837/2012 г. по
описа на СРС, 62 с-в и въз основа на който е образувано и.д. № 20137830400385
по описа на И.Ч., per. № 783 в Регистъра на Камарата на ЧСИ с район на действие-СГС. Осъдил е „А1 Б.” ЕАД (с предишно
наименование „М.” ЕАД), ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***, р-н Илинден, ул. „*******да заплати
на В.М.В., ЕГН ********** с адрес *** на основание чл.
78, ал. 1 ГПК сумата от 50 лева - разноски за държавна
такса.
Решението
е обжалвано с въззивна жалба от ответника „А1 Б.” ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***, р-н Илинден, ул. „*******,
чрез пълномощника по делото юрисконсулт Я.З.с мотиви, изложени в жалбата. Твърди се, че решението
на СРС е недопустимо, неправилно и необосновано. Същото е недопустимо, тъй като
съдът се е произнесъл по непредявен иск, защото се иска признаване, че В.В. не
дължи сумата от 574,36 лв., поради погасяване на вземането по давност. В диспозитива
на решението, съдът постановява, че по отношение на А1 не съществува правото на
принудително изпълнение за сумата от 574,36 лв., като се сочи, че не може да се
постави знак за равенство между исканата и търсената защита. Ищецът претендира
липса на задължение, а съдът постановява, че не съществува правото на
принудително изпълнение за процесната сума, като по този начин потвърждава, че
задължението е налично, но спрямо него не може да бъде упражнено принудително
събиране.
На второ място се сочи,
че А1 е признал иска и не е дал повод за завеждане на делото от В.В.. СРС е
отхвърлил искането на ответника за възлагането на разноски в тежест на ищеца,
като е приел, че воденето на настоящето производство срещу А1 е единствен
възможен ред на защита, тъй като основанията за прекратяването на
изпълнителното производство са изчерпателно изброени в закона и позоваването на
изтекла погасителна давност не е сред тях. Съгласно чл.433, ал.1, т.8 от ГПК,
изпълнителното дело се прекратява ако взискателят не поиска извършването на
изпълнителни действия в продължение на две години и в конкретния случай това е
станало. Изводът е, че към момента на подаване на иска, изпълнителното дело
вече е било прекратено и А1 не е имал качеството на взискател по него. А1 не е
правило искане за налагане на запора в ПИБ АД, ОББ АД и Райфайзенбанк АД от
19.01.2018 г., като това изпълнително действие е било предприето по
самоинициатива на ЧСИ, въпреки перемираното вече дело. В този смисъл А1 не
е дало повод за завеждане на делото, а незаконосъобразните действия на
ЧСИ не са под контрола на дружеството. Ето защо моли съда да постанови решение,
с което да отмени процесното, като недопустимо, неправилно и необосновано и
искът да бъде отхвърлен. Претендира присъждане на разноски и юрисконсултско
възнаграждение за настоящата инстанция.
Въззиваемият
В.М.В., ЕГН ********** с адрес *** , чрез пълномощника по
делото адвокат М.И.Д.-Димитрова, със съдебен адрес: *** оспорва въззивната жалба. Претендира разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв.
Съдът, след като обсъди по реда на чл.236, ал.2 от ГПК събраните по делото доказателства и становища на страните, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259,
ал.1 от ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима, а разгледана по
същество неоснователна, поради следното:
Предявен е иск с правно основание чл.439, ал.1 ГПК
вр. с чл.124, ал.1 ГПК от В.М.В. срещу „А1 Б.” ЕАД (с предишно фирмено наименование „М.” ЕАД) за
признаване за установено, че ответникът „А1 Б.” ЕАД (с предишно фирмено
наименование „М.” ЕАД) няма право на принудително изпълнение върху сумата
574,36 лева - главница по изпълнителен лист от 11.01.2013 г. по гр.д. №
56837/2012 г. по описа на СРС, 62 с-в и въз основа на който е образувано и.д. №
20137830400385 по описа на И.Ч., per. № 783 с район на действие СГС.
Ищецът В.М.В. твърди, че по изпълнителното дело повече от 5 години не са
предприети изпълнителни действия, поради което делото е прекратено по право, а
с изтичане на 3-годишен срок от последното изпълнително действие е изтекла
погасителната давност. Моли съда да уважи иска.
Ответникът „А1 Б.” ЕАД (с предишно фирмено наименование „М.” ЕАД) е подал отговор на
исковата молба по чл.131 ГПК, с който
признава, че по отношение правото на принудително изпълнение за вземанията по
издадения изпълнителен лист е настъпила погасителна давност. Сочи, че
дружеството не е дало повод за завеждане на делото и не следва да бъде осъждано
за разноски.
Съдът констатира следното:
По делото е безспорно, че в полза на „А1 Б.” ЕАД (с
предишно фирмено наименование „М.” ЕАД) срещу ищеца е бил издаден ИЛ от
11.01.2013 г. за сумата от 574,36 лева - главница по гр.д. № 56837/2012 г. по
описа на СРС, 62 с-в, въз основа на който е било образувано и.д. №
20137830400385 по описа на И.Ч., per. № 783 с район на действие СГС,
както и че след издаване на изпълнителния лист и образуване на изпълнителното
дело не са настъпили обстоятелства, довели до спирането или прекъсването на
погасителната давност за процесиите вземания.
По развитите във
въззивната жалба доводи, СГС излага следните мотиви:
Според чл.439, ал.1 ГПК длъжникът може да оспорва чрез иск изпълнението. Предвид гореизложеното,
настоящата инстанция също намира, че по отношение
на ответника не съществува правото на принудително изпълнение на исковата сума
като погасена по давност. При тези данни предявеният отрицателен установителен
иск законосъобразно е бил уважен. Решението не е недопустимо, тъй като
специалният иск по чл.439, ал.1 ГПК е точно във връзка със съществуването или
не на правото на принудително изпълнение и съдът се е произнесъл по него.
Що се отнася до втората претенция
по чл.78, ал.2 ГПК от въззивника/ответник, че разноските не се възлагат върху ответника ако
той не е дал повод за завеждане на делото и признае иска, то настоящата
инстанция намира, че това представлява на практика искане по чл.248 ГПК, по
която компетентен да се произнесе е районният съд.
Ето защо решението следва да бъде
потвърдено, като делото бъде върнато на СРС за произнасяне по чл.248 ГПК,
досежно разноските.
Предвид изхода на спора и предявената претенция
въззивното дружество следва да заплати на процесуалния представител на въззиваемия
мл.адвокат М.И.Д.-Димитрова на основание чл.38, ал.2 от ЗА адвокатско възнаграждение
за настоящата инстанция в размер на 300 лв.
Водим от
гореизложеното, съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА
решение от 19.12.2018 г. по гр.дело № 32587/2018
г. на СРС, І ГО, 166 с-в.
ОСЪЖДА „А1
Б.” ЕАД, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление ***, р-н Илинден, ул. „*******, чрез
пълномощника по делото юрисконсулт Я.З.да заплати
на мл.адвокат М.И.Д.-Д., с адрес
на упражняване на дейността: гр.София, ул.“*****, като пълномощник на
ищеца/въззиваем В.М.В., ЕГН
**********, на основание чл.38, ал.2 от ЗА адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция в
размер на 300 лв.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на
основание чл.280, ал.2 ГПК.
Връща делото на СРС, І ГО, 166 с-в за
произнасяне по реда на чл.248 ГПК, досежно присъдените разноски по гр.д. № 32587/18 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.