Р Е Ш Е Н И Е
№ 218
гр. Русе, 04.08.2021 г.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
Административен съд Русе, в публичното заседание на
21 юли 2021
г. в състав:
Председател:
ДИАН ВАСИЛЕВ
Членове: ЙЪЛДЪЗ АГУШ
ВИЛИАНА
ВЪРБАНОВА
при
секретаря МАРИЯ СТАНЧЕВА и в
присъствието на прокурора ДИЛЯН МИХАЙЛОВ като разгледа
докладваното от съдията ВЪРБАНОВА
КАН дело № 213 по описа
на съда за 2021 година, за да
се произнесе, взе предвид:
Производството е касационно по чл. 63, ал. 1,
предл. 2 ЗАНН (Закон за
административните нарушения и наказания) във вр. чл. 208 и сл. по глава XII от
Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Постъпила е жалба от „Каолин“ АД срещу Решение № 198/20.05.2021г.,
постановено по АНД №313/2021г. на Районен съд Русе, с което е потвърдено НП №
38-0002228/10.12.2020г. на Директор на
РД“Автомобилна администрация“- гр.Русе, с което, за нарушение по чл.96г, ал.1,
пр.1 от Закона за автомобилните превози
(ЗАвтПр) и на основание чл.96г, ал.1, пр.1 от с.з. му е наложена
административно наказание имуществена санкция в размер на 3000 лв. Наведени са
касационни основания за неправилност на съдебното решение поради нарушение на
материалния закон и съществено нарушение на процесуалните правила.
Жалбоподателят претендира отмяна на оспореното решение и вместо него да се
постанови друго, с което да се отмени изцяло наказателното постановление.
Претендира и присъждане на направените в касационното производство разноски за
адвокатско възнаграждение.
Ответникът не ангажира становище по жалбата.
Участващият в производството прокурор от Окръжна
прокуратура Русе дава заключение за неоснователност на касационната жалба и
правилност на съдебното решение.
След като обсъди оплакванията в жалбата,
становищата на страните и събраните по делото доказателства и след касационна
проверка съгласно чл. 218 АПК, административният съд намира следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения
срок, от надлежна страна и атакува
съдебен акт, подлежащ на оспорване по реда на чл.63, ал.1 ЗАНН. Ето защо,
производството е процесуално допустимо.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Районният съд е събрал и обсъдил ангажираните от
страните доказателства. Установил е фактическа обстановка, по която страните не
спорят. Въз основа на това е формирал изводи за липса на допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила и правилно приложение на материалния закон
от наказващия орган. Въззивният съд е анализирал приложимите правни норми,
обсъдил е възраженията на жалбоподателя. Мотивиран така, РРС е потвърдил изцяло
наказателното постановление.
В касационната жалба се твърдят нарушения във
формата на АУАН и НП – не са посочени нарушените законови разпоредби, времето и
мястото на извършеното нарушение, твърди се липсата от обективна страна на
нарушението по чл.96г, ал.1 от ЗАвП, сочи се на маловажност по см. на чл.28 от ЗАНН.
Настоящият състав на съда намира, че оспореното
решение е правилно, като на основание
чл.221, ал.2 от АПК по въпросите за съставомерността на нарушението, липсата на
съществени процесуални нарушения и приложимостта на чл.28 от ЗАНН препраща към
мотивите на първоинстанционния съд.
Наведените касационни възражения са неоснователни.
1.Административнонаказателната отговорност на
„Каолин“ АД е ангажирана за нарушение по чл.96г, ал.1, пр.1 от ЗАвП. Съгласно
цитираната норма, „Който
назначи на работа…. водач, който не отговаря на някое от изискванията,
определени с този закон и с подзаконовите нормативни актове по прилагането му,
да управлява превозно средство за обществен превоз или превоз за собствена
сметка на пътници или товари, се наказва с глоба или имуществена санкция в
размер 3000 лв.“ Видно
е, че нормата е бланкетна досежно конкретните условия, на които назначеното за
водач лице не отговаря. В настоящия случай тази празнота е запълнена в АУАН и
НП със словесно описание на липсващите изисквания – „…г-н И. не е отговарял на
изискванията за психологическа годност и на изискванията за квалификация на
водача. След направена справка се установи, че лицето не е притежавало
Удостоверение за психологическа годност за периода от 29.09.2017г. до
26.03.2020г. и не е отговаряло на изискванията за квалификация на водача до
24.07.2020г.“Съдът намира, че посочването на конкретна правна норма от
конкретен нормативен акт, регламентиращ задължение за психологическа годност и
квалификация на водача, не е задължителен реквизит по чл.42, ал.1, т.5 и чл.57,
ал.1, т.6 от ЗАНН, тъй като нарушението не е липсващо удостоверение или
квалификация, а назначаване на работа на лице, което не ги притежава. От друга
страна, описанието е достатъчно конкретно и даващо възможност за организиране
на защитата на дружеството, поради което правото на защита не е нарушено.
2. Съгласно чл.61 от КТ, сключването на трудов
договор и постъпване на работа са два различни юридически факта. Със сключване
на договора се постига разбирателство между работодател и работник както относно
естеството на полагания труд, така и относно изискванията, на които трябва да
отговаря работника. Така, освен задължителните реквизити по чл.66, ал.1 от КТ, per argumentum a
contrario
от ал.2
на същия член, договорът трябва да отговаря и на условия, уредени с
„повелителни разпоредби на закона“. Такива са изискванията за психологическа годност и за
квалификация на водача. Следователно, още към момента на сключване на трудовия
договор тези изисквания на закона следва да са удовлетворени. Нормата на
чл.96г, ал.1 от ЗАвП визира два състава на нарушение – назначаване на работа на
водач, неотговарящ на задължителните изисквания и допускане до работа на водач,
неотговарящ на задължителните изисквания. Очевидно, в първия случай липсата на задължителните
изисквания следва да е налице към назначаването, а това е моментът на сключване
на трудовия договор, доколкото задължителните му реквизити включват и наличие
на условията,
уредени с „повелителни разпоредби на закона“.Така в конкретния случай нарушението е извършено с факта
на сключване на трудов договор, на 18.02.2020г. Неоснователни са възраженията,
че работникът е започнал да изпълнява задълженията си от 09.03.2020г., а след
като в АУАН и НП е посочена датата 18.02.2020г., налице е нарушение както на
материален закон, така и на процесуалните правила, довели до накърняване на
правото на защита. След като работникът И. е започнал да изпълнява задълженията
си по трудовия договор и е допуснат
от работодателя да управлява тежкотоварен автомобил без да отговаря на законовите
изисквания за квалификация и психологическа годност, то към 09.02.2020г. е
реализиран състава на второто нарушение, но това не означава, че едва на
09.03.2020г. е реализиран състава и на първото нарушение.
Доколкото съставът на нарушението е изпълнен със
сключване на трудовия договор, безспорно мястото на нарушението е седалището и
адреса на управление на дружеството,както правилно е приел и РРС.
С
оглед на изложеното, районният съд е постановил правилен съдебен акт. Същият не
страда и от породи, водещи до нищожност или недопустимост и следва да бъде
оставен в сила.
Мотивиран така и на основание чл.221, ал.2 АПК във
вр. с чл.63, ал.1 ЗАНН административният съд
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение №
198/20.05.2021г., постановено по АНД №313/2021г. на Районен съд Русе, с което е
потвърдено НП № 38-0002228/10.12.2020г. на
Директор на РД“Автомобилна администрация“- гр.Русе.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.