Р Е Ш Е Н И Е
№ 473 11.04.2022г. гр. Бургас
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - БУРГАС, XIX СЪДЕБЕН СЪСТАВ, на тридесет и
първи март две хиляди двадесет и втора година, в открито съдебно заседание в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧАВДАР
ДИМИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ:1.ХРИСТО ХРИСТОВ
2.МАРИНА НИКОЛОВА
Секретар: Д. Д.
Прокурор: Андрей Червеняков
сложи за разглеждане
докладваното от съдия Димитров КАНД номер 427 по описа за 2022 година.
Производството е по реда на чл. 63, ал. 1 от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН), във вр. чл. 208 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Образувано
е по касационна жалба на началника на ДНСК – София, чрез главен експерт юрист К.а
против решение № 33/07.01.2022 г. постановено по а.н.д. № 5096/2021 г. по описа
на Районен съд – Бургас, с което е отменено наказателно постановление (НП) № Б-2
- ДНСК-34/18.06.2021г., издадено от началника на РДНСК Бургас, с което за
нарушение на чл.142, ал.5, т.1 и т.7 от ЗУТ и осъществен състава на чл.237,
ал.1, т.6, вр. чл.239, ал.1, т.2 от ЗУТ, на основание същите разпоредби на Агроводинвест
ЕАД е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 30 000 лв.
В
касационната жалба се излагат възражения, че оспореното съдебно решение е
неправилно, необосновано и противоречи на закона и събраните по делото писмени
и гласни доказателства. Иска се отмяна на решението и потвърждаване на НП, поради
несъгласие с трите основни извода на въззивната инстанция, обосновали отмяна на
решението, а именно за невярно посочване мястото на извършване на нарушението,
за неустановяване на момента на довършването му, респ за допуснати две
нарушения, а постановена единствена санкция, неясно за кое от двете.
В съдебно заседание,
касаторът редовно призован, се представлява от ю.к. Костова, която поддържа
касационната жалба, на основанията изложени в същата.
Ответникът по касация
– Агроводинвест ЕАД се представлява от адв. Калудова, която оспорва
касационната жалба и пледира за оставяне в сила решението на Въззивната
инстанция.
Представителят на
Окръжна прокуратура – Бургас, дава становище, че съдебното решение е неправилно
и незаконосъобразно, а НП като доказано и законосъобразно счита, че следва да
бъде потвърдено.
Административен
съд - Бургас, ХІХ-ти състав след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди
направените в нея оплаквания, събраните по делото доказателства и извърши
проверка на обжалваното решение, съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната
жалба е процесуално ДОПУСТИМА като подадена в срока по чл. 211 от АПК, от
надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването по смисъла на чл. 210,
ал.1 АПК.
Разгледана
по същество и в пределите на касационната проверка по чл.218 от АПК, настоящият
съдебен състав намира жалбата за ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:
С
обжалваното решение отговорността на ответника Агроводинвест ЕАД е била ангажирана
за това, че в качеството си на лице - консултант е извършило оценка за
съответствието с основните изисквания към строежите на инвестиционен проект за
строеж „ Монтаж на електромерно табло с разпределителна част пред ПИ 095024,
землище на с. Руен и захранването му, чрез разкъсване на съществуващ кабел НН
от ТП Руен 2 до електромерно табло пред ПИ112004, землище на с. Руен, в
нарушение на чл.142, ал.5, т.1 и т.7 от ЗУТ, вр. чл.26, ал.2, т.1, б.“г“ от ЗП
, вр. чл.18, ал.1, чл.19, ал.2 от Наредба за специално ползване на пътищата,
вр. чл.166, ал.1, т.1 ЗУТ. Нарушението се изразило конкретно в извършена в
комплексния доклад оценка относно
предвижданията на ПУП, която не
съответствала на действащия ПУП - ПП (парцеларен план) за обект „Кабелна линия
1 КV
от ТП Руен 2 до електромерно табло пред поземлен имот 112004, землище на с.
Руен , одобрен с решение №372/22.05.2018г. на Общински съвет Руен, тъй като не
било отразено в изготвения от нарушителя комплексен доклад засягането с проекта
на имот №0.153, представляващ път III-2085Руен - Просеник - публична държавна
собственост, както и в посочване в оценката към изготвения комплексен доклад
изх.№54/16.03.2021г., че за предвидения строеж липсват специфични изисквания
съгласно нормативен акт.
Според НП датата на
извършване на нарушението е 16.03.2021г. - дата на изходиране на доклада от
консултантското дружество, като място на
извършване на нарушението било посочено гр. Бургас - клонът на жалбоподателя,
където бил заверен доклада.
За
извършената проверка е съставен констативен протокол, като за установеното е
съставен и акт за установяване на административно нарушение (АУАН), въз основа
на който е издадено процесното НП.
За да
постанови оспореното съдебно решение Районен съд – Бургас е приел, че НП е
издадено от оправомощено за това лице, съгл. чл.239 от ЗУТ, а АУАН е съставен
от компетентен орган по смисъла на чл.238, ал.2 от ЗУТ. Въпреки това съдът е
намерил, че при издаване на НП са допуснати съществени процесуални нарушения,
които са опорочили производството и са довели до издаването на
незаконосъобразно наказателно постановление, като са ограничили правото на
защита на жалбоподателя. За да обоснове този си извод, съдът е посочил че
безспорно жалбоподателят притежава качеството на консултант, надлежно
удостоверено ос притежаваното от него удостоверение, като в това си качество е
извършил заверка на комплексния доклад за съответствието му с нормативните
изисквания към строежите. Според въззивният състав обаче неправилно като място на
изготвяне е посочен гр. Бургас - клонът на дружеството, доколкото моментът на
фактическото му довършване е првно ирелевантен, ако докладът не бъде входиран в
съответната общинска администрация за одобрение и издаване на разрешение за
строеж от страна на гл. архитект. Поради изложеното е счел, че мястото на
довършване на нарушението е с. Руен, което съществено се отличава от посоченото
в АУАН и НП и е ограничило правото на защита на жалбоподателя. Отделно от това,
но свързано с този извод, съдът е достигнал и до заключение, че горните обстоятелства
сочат и на различен момент на довършване на нарушението спрямо посочения в АУАН
и НП. На последно място въззивният състав е заключил, че посоченото като
допуснато нарушение на разпоредбата на чл.142, ал.5, т.1 и т.7 ЗУТ следва да
ангажира отговорността на нарушителя за две допуснати нарушения, за които се
следват и отделни санкции. Счел е, че като е определил една имуществена санкция
за двете АНО е нарушил правото на защита на нарушителя, като неясно е останало
кое от нарушенията е било санкционирано и за кое органът е преценил да не
налага санкция.
Така
постановеното решение е валидно, допустимо, но неправилно.
Настоящият
касационен състав намира съдебното решение за постановено в нарушение на
материалния закон и процесуалните правила. При постановяването му, съдът не е
изследвал пълно и всестранно фактическата обстановка, а се е позовал единствено
на допуснати от актосъставителя и АНО съществени процесуални нарушения, което
обстоятелство е основание след отмяната му делото да бъде върнато на въззивната
инстанция за ново разглеждане по съществото на спорния предмет.
С
оглед санкционния характер на производството по ЗАНН, в тежест на
административнонаказващия орган е да проведе законосъобразна процедура, която да
завърши с издаване на законосъобразен акт.
Разпоредбата на чл. 57, ал.1, т.5
от ЗАНН повелява в НП да е дадено точно и ясно описание на нарушението, да са
посочени датата и мястото на извършването му, както и на обстоятелствата, при
които е извършено и доказателствата, които го потвърждават.
Посочване
на точната дата на нарушението е задължителен реквизит на НП, има съществено
значение при индивидуализация на нарушението, в същото време е и предмет на
доказване, поради което такъв пропуск не
може да бъде отстранен в процеса на обжалването на наказателното постановление.
Отсъствието или неяснотата при определянето му действително резултира в
ограничаване на правото на защита на санкционираното лице. Освен това, датата
на извършване на нарушението е от значение за определяне началния момент на давностните
срокове по чл. 34 от ЗАНН. Касае се за съществен реквизит на АУАН - чл. 42, т. 3 от ЗАНН, и на НП - чл. 57, ал.
1, т. 5 от ЗАНН, чиято липса или недоказаност съществено засяга правото на
защита на наказаното лице. Касационният състав обаче не споделя изложените от
РС-Бургас мотиви, относно обстоятелството, че санкционираното нарушение е
довършено на дата и момент съществено различаващи се от посочените в оспореното
НП. Според разпоредбата на чл.237, ал.1, т.6 ЗУТ изпълнителното деяние се
изразява в извършването на оценка за съответствие на инвестиционен проект в
нарушение на изискванията на чл. 142, ал. 5 ЗУТ. Безспорно е обстоятелството,
че извършването на оценката се осъществява посредством заверяването на проекта
за съответствието му изискванията към строежите. С изходирането му от консултантът
проектът се предоставя в употреба за
нуждите на инвеститора от заверяването му, респ. получаването на разрешение за
строеж. В този смисъл консултантът няма отношение към момента и намерението на
инвеститора да го ползва. В тази връзка моментът на входиране на доклада стои
извън волята и контрола на нарушителя, за да бъде възприеман като такъв на
довършване на нарушението. По изложената причина посочената дата на изходиране
на доклада, като такава на довършване на нарушението е правилна и бива надлежно
доказана от писмените доказателства по делото - положената върху доклада
антетка с изходящ номер и печат. Доколкото от същата заверка се установява, че
завереният доклад е изходиран от това място, тази заверка се явява още един
аргумент в подкрепа на извода на органа за местоизвършване на нарушението в гр.
Бургас.
На последно място
следва да бъде посочено и това, че касационната инстанция не споделя извода на
въззивния състав за констатирано допускане на повече от едно административни
нарушения при условията на налагане на санкция само за едно от тях. Според
разпоредбата на чл.237, ал.1, т.6 ЗУТ изпълнителното деяние се изразява в
извършването на оценка за съответствие на инвестиционен проект в нарушение на изискванията
на чл. 142, ал. 5 ЗУТ. Касае се за едно действие, което само по себе си може да
бъде сторено в нарушение на повече от едно от изискванията на чл.142, ал.5 ЗУТ,
за което говори множественото число, изполвано при формулиране на състава на
нарушението.
Предвид всичко
изложено изводите на въззивната инстанция за допуснати съществени процесуални
нарушение при провеждане на административно-наказателното производство и
изготвяне на АУАН и НП са неправилни и обосновават неправилност на въззивния
съдебен акт, което е основание за отмяната му.
Предвид липсата на
произнасяне по съществото на спора, след отмяната на решението делото следва да
бъде върнато на въззивната инстанция на основание чл.222, ал.2, т.1 АПК за
повторното му разглеждане от друг състав, като бъдат събрани и допълнителни
писмени доказателства с цел изясняване на релевантните за спора факти и
обстоятелства. В тази връзка събран и приложен следва да бъде самият
инвестиционен проект в релевантната за спора част и извадка от
действалия към датата на довършване на нарушението ПУП, за преценка наличието
на твърдяното несъответствие на проекта с действащия ПУП, както и за
установяване засягането на имот № 0.153 от предвижданията на проекта, ведно с
доказателства, че същият е публична държавна собственост - част от
републиканската пътна мрежа.
Мотивиран
от гореизложеното и на основание чл.221, ал.2 и чл.222, ал.2, т.1 АПК, във
връзка с чл.63, ал.1 ЗАНН, Бургаският административен съд,
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 33/07.01.2022г.
постановено по а.н.д. № 5096/2021 г. по описа на Районен съд – Бургас.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от
друг съдебен състав на Районен съд Бургас при съобразяване с указанията на
касационната инстанция при по-нататъшното разглеждане на делото.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на
обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.