Решение по дело №3765/2020 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 261789
Дата: 21 декември 2020 г. (в сила от 23 януари 2021 г.)
Съдия: Павел Тодоров Павлов
Дело: 20205330103765
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 6 март 2020 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

 

Номер    261789                        Година  2020                   Град  ПЛОВДИВ

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пловдивски Районен съд                VІІІ граждански състав

 

На 21.12                                                                                        Година 2020

 

В публично заседание на 23.11.2020 г. в следния състав:

 

                                                Председател: ПАВЕЛ ПАВЛОВ

 

Секретар: МАРИНА КЪНЕВА

 

като разгледа докладваното от съдията

 

гражданско дело номер 3765 по описа за   2020         година,      

 

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.150 във връзка с чл.262, ал.1 от КТ във връзка с чл.187, ал.5 и чл.179, ал.1, предл.3 от ЗМВР във връзка с чл.19, ал.2 от ЗИНЗС и чл.86 от ЗЗД.

Ищецът Т.Н.П. *** моли съдът да постанови решение, с което да осъди ответната страна да му заплати сумата 2 000 лева, представляваща допълнително възнаграждение за 200 часа извънреден труд, положен през периода от ***г., заедно с мораторна лихва върху тази сума за периода от датата на падежа на всяко едно вземане – 26-то число на следващия месец до датата на подаване на исковата молба в размер общо на 200 лева, заедно със законната лихва върху главницата, по изложените в исковата молба съображения. Претендира разноски. 

Ответникът Главна дирекция “Изпълнение на наказанията” при Министерството на Правосъдието – гр. София, първоначално признава исковете по основание, но ги оспорва по размер по изложените в отговора на исковата молба съображения, но в съдебното заседание на 23.11.2020 г. чрез процесуалния си представител ю. Ч. заявява, че счита исковете за основателни..

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:

Не се спори между страните, а и от представените в тази насока писмени доказателства се установява, че ищецът през процесния период е работил като д. с. от *** на ответната Дирекция, с местоизпълнение на служебните му задължения в ***, последно на длъжност „**“.

Както се установява от събраните по делото писмени доказателства, показанията на разпитания по делото с. А.К.и заключението от 12.11.2020 г. на в. л. по ССЕ З.М., действително през процесния период ищецът е положил общо 91 часа извънреден труд, следствие неотчетени инструктажи, разводи, отводи, приемане и сдаване на дежурства, за което му се полага допълнително възнаграждение в размер общо на 846, 56 лева (като след 01.07.2019 г. ответникът е започнал да изплаща дължимите допълнителни възнаграждения за извънреден труд на служителите си и ищецът е получил дължимите му суми за месеците юли и август 2019 г. през месец ноември 2019 г.), а мораторната лихва върху тази сума за посочения в исковата молба период е в размер общо на 93, 66 лева.

При така установената фактическа обстановка съдът намира, че обективно съединените искове се явяват доказани по основание и до установените от ССЕ дължими размери, до които размери следва да се уважат, заедно със законната лихва върху главницата от 06.03.2020 г. – датата на подаване на исковата молба, като за разликата над тях до пълните предявени размери исковете се явяват неоснователни и недоказани и следва да се отхвърлят като такива.

С оглед на изхода от спора ответникът следва да заплати на ищеца и направените разноски за производството по делото в размер, съобразно уважената част от исковете, на 250 лева – платено адв. възнаграждение, а на основание чл.78, ал.6 от ГПК в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на съда – 100 лева ДТ и 100 лева депозит за ССЕ. 

Мотивиран от горното, съдът 

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОСЪЖДА Главна дирекция “Изпълнение на наказанията” при Министерство на правосъдието, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Ген. Н. Столетов” № 21, представлявана от Г.д. И. Й., със съдебен адрес:***, чрез ю. Т. Ч., ДА ЗАПЛАТИ НА Т.Н.П., ЕГН **********,***, *** Л.Д., СУМАТА 846, 56 лева, представляваща допълнително възнаграждение за 91 часа извънреден труд, положен през периода от ***г., КАТО ТОЗИ ИСК за разликата над уважения до пълния предявен размер от 2 000 лева ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН, ЗАЕДНО С МОРАТОРНА ЛИХВА върху тази сума за периода от датата на падежа на всяко едно вземане – 26-то число на следващия месец до 06.03.2020 г. В РАЗМЕР ОБЩО НА 93, 66 лева, КАТО ТОЗИ ИСК за разликата над уважения до пълния предявен размер от 200 лева ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН, ЗАЕДНО СЪС ЗАКОННАТА ЛИХВА върху главницата, НАЧИНАЯ ОТ 06.03.2020 г., ДО окончателното й изплащане, КАКТО И направените разноски за производството по делото В РАЗМЕР НА 250 лева, А в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – гр. Пловдив – 100 лева ДТ и 100 лева депозит за ССЕ.

Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Пловдивския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

        РАЙОНЕН СЪДИЯ:  /П./ П. Павлов

Вярно с оригинала.

М.К.