Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 18.12.2019 г. гр.Т.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ТЪРГОВИЩКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ІІІ състав На осемнадесети ноември
2019
година В публичното съдебно заседание в
състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА И.
ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕН СТОЙЧЕВ
БИСЕРА МАКСИМОВА
Секретар Анатолия Атанасова
разгледа
докладваното от Председателя
В.гр.д.№ 313 по описа на съда за 2019 година
и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.258 и сл.от ГПК.
Образувано
е по въззивна жалба на съделителите
Б.С.М. и М.И.М.,***, действащи чрез процесуалния си представител адв.Е.М. ***, против решение № 422 от 18.07.2019 г.,
постановено по гр.д. № 653/2019 г., с оплаквания за недопустимост на решението,
поради което въззивниците молят съда да постанови
решение, с което да обезсили обжалваното решение и да върне делото за ново
разглеждане от друг съдебен състав.
С обжалваното решение
съдът е извършил делбата, като е възложил на всеки един от съделителите
имот, подробно описан, присъдил е дължимите държавни такси и разноски.
Изложените във въззивната жалба оплаквания се свеждат до следното:
-първоинстанционният
съд погрешно е разпределил делбените имоти, съобразно
изготвеният Първи проект за делба по заключението на вещото лице, само с
мотива, че единствено съобразно него проект има доказателства да е приет от
СГКК.
-както кооперацията-съделител, така и жалбоподателите са
представили пред съда проекто-скици на
новообразуваните имоти. Кооперацията е представила такива съобразно Първи
проект за разпределение (скици 1,2 и 3 от заключението на вещото лице), а те -
съобразно Втори проект за разпределение (скици 4, 5 и 6 от заключението на
вещото лице - л. 96 и скици на л. 102-104). Коперацията
обаче била „изпреварила“ съда да избере по кой от двата варианта да се извърши
делбата и е заявила в СГКК избрания от нея проект. Ето защо, от СГКК са издали
удостоверение, че проектът е приет, така както би следвало да направят едва
след като съдът определи най-удачния вариант и липсва спор между страните за
избора на вариант.
-според жалбоподателите
дори да били представили за регистрация своите проекто-скици
в СГКК, щели да получат отказ за регистрация, тъй като не се приема друг проект
за изменение на кадастралната карта, чийто обхват се пресича с обхвата на приет
проект - чл. 77, ал. 2 от Наредба РД-02-20-5/15.12.2016 г. за съдържанието,
създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри. Не
съществува възможност, обоснована на закона и на логиката, СГКК да регистрира
повече от два проекта за изменение на кадастралната карта по отношение на един
имот;
-проекто-скиците,
издадени от правоспособно лице, следва да се регистрират в СГКК и да получат
одобрение едва след като съда посочи със свой акт по кой от двата варианта
следва да се извърши делбата. Едва след това и при представяне на удостоверение
от СГКК пред съда, със съдебното решение, с което се прекратява съсобствеността,
следва да се поставят в дял новообразуваните имоти. В този смисъл, според
жалбоподателите са били и указанията в мотивите на решението на ТОС по В.гр.д.
№ 8/2019г., с което предишното решение за извършване на делбата е обезсилено и
делото върнато за ново разглеждане.
В срока по чл.263 ал.1
от ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната по жалбата страна - кооперация"
кв.Бряг, гр.Т., ул."В., чрез председателя й И.Ц.Г., обективиращ
становище за неоснователност на жалбата по изложени в отговора съображения:
-във въззивната
жалба не се излагат оплаквания за нарушение на закона при изготвяне на проекта
за делба по първи вариант - по този вариант въззиваемите
и всички останали страни по делото получават толкова, колкото притежават и
правилно е прието от съда, че при този вариант никоя страна не е ощетена и
всеки съделител получава съответно на това, което
притежава. Този проект е регистриран в СГКК гр.Т., за което са издадени
проектни скици;
-обстоятелството, че
настоящите жалбоподатели са изготвили проект по втори вариант от заключението,
който проект е представен по делото, но без регистрация и без проектни скици в
изпълнение на чл.52 ЗКИР, не е основание да се приеме, че решението било
„недопустимо", че се "предрешавала“ делбата.
Моли за потвърждаване на
решението, претендира разноски за въззивната
инстанция.
В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил отговор и от въззиваемите страни-съделители Ц.В.Т. и С.И.Т., чрез пълномощника им адв.
И.Ш., обективиращ становище за неоснователност на въззивната жалба по следните съображения:
-не са допуснати
процесуални нарушения и/или нарушения на материалния закон, които да обосноват
неговата отмяна, респективно обезсилване. Соченото от въззивниците
основание за недопустимост на решението не съответства на критериите за
определяне на съдебния акт като недопустим и не обосновава ревизия на въззивната инстация, при която
актът да се определи като недопустим и да се обезсили.
-неоснователно е
оплакването на въззивниците, че ТРС е възприел
неправилно дадените от въззивния съд указания,
напротив - съобразил се е с тях, събрал е посочените доказателства за
изпълнение на процедурата по чл. 52 от ЗКИР и е постановил решението си въз
основа на тях.
-намират за неоснователно
оплакването, че съдът не е съобразил последователността на действията по
извършване на делбата, във вр.с разпоредбата на чл.
52 от ЗКИР, като
считат за несъобразено със закона изложеното от въззивниците
стгановище, че Удостоверението се издавало от АГКК
едва след постановяване на съдебното решение за делбата и въз основа на него. В
случая по делото са представени два различни проекта, съдът е избрал един от
тези проекти, като изборът на този проект не е само въз основа на мотива, че за
него било издадено удостоверение от СГКК, а съдът е съобразил и други
обстоятелства и факти от значение за правилното решаване на спора: в избрания
проект „в най-пълна степен се спазва основния принцип - всеки съделител да получи своя дял в натура, още повече, че
нивите са от три различни категории и така никой няма да бъде ощетен, а и при
този вариант паричното уравнение на дяловете е по- ниско, именно поради това,
че всеки съделител получава в дял в натура максимално
близо до размера на дела му. Поради непредставяне на скици и Удостоверение за
приемането на проекта за изменение, съобразен с разпределението по вариант № 2
на СТЕ, имотите по този вариант не биха могли да се идентифицират като
самостоятелно обособени новообразувани имоти с отреден проектен идентификатор и
не биха могли да бъдат годен обект - предмет на делбата.
По изложените в отговора
доводи, съделителите молят за потвърждаване на
обжалваното решение, претендират разноски.
Съделителката
К.Д. не е депозирала отговор по жалбата.
В проведеното съдебно заседание пред
въззивната инстанция въззивниците поддържат жалбата си, въззиваемите-
своите становища.
При извършената проверка по реда на
чл. 269 от ГПК, въззивната инстанция констатира, че
жалбата е подадена в срок, от надлежна страна, при наличието на правен интерес
и е допустима.
За да се произнесе по същество,
съдът съобрази следното:
Решението е валидно и допустимо.
Разгледана по същество – жалбата е
НЕОСНОВАТЕЛНА.
След
преценка на събраните по делото писмени доказателства и заключението на СТЕ,
събрани пред първата инстанция, въззивът прие за
установено от фактическа и правна страна следното:
Производството
е делба- втора фаза- по извършването й.
С
влязло в сила Решение № 148/02.04.2018г. по гр.д. № 1957/2017г. по описа на РС-Т.
е допусната делба между съделителите на следните недвижими имоти :
1.Поземлен имот с идентификатор 73626.410.33 по КК на гр.
Т., местност „Северна“, площ 19861 кв.м., трайно предназначение на територията:
Земеделска; начин на трайно ползване: друг вид нива, 4 категория, при
съседи: 73626.410.34.; 73626.410.104.; 73626.410.36.; 73626.410.37.; 73626.410.38.; 73626.410.32., с данъчна оценка: 3074.50 лв. 2. Поземлен имот с идентификатор 73626.411.118 по КК на гр. Т., местност „Татарска чука“,
площ 14599 кв.м., трайно предназначение на територията: Земеделска; начин на
трайно ползване: друг вид нива, 5 категория, при съседи: 73626.411.220.;
73626.411.150.; 73626.411.120.; 73626.411.154.; 73626.411.117; с данъчна оценка 1573.80 лв. 3. Поземлен имот с идентификатор 73626.411.170 по КК на гр. Т., местност „Пъндъклък“, площ 17305 кв.м., трайно предназначение на
територията: Земеделска; начин на трайно ползване: друг вид нива, 3 категория, при съседи: 73626.411.252.; 73626.411.176.; 73626.411.171.; 73626.411.153; с данъчна оценка - 3434.20
лв., при квоти: по 12/60 ид.ч. за ППТК „Бряг-93“, ответницата К.Д. и ответницата В.Т.,
20/60 ид.ч. за ответниците Ц.Т.
и С.Т. и 4/60 ид.ч. за ответниците
Б.М. и М.М..
В
първото по делото заседание след допускане на делбата никоя от страните не е
направила искания по сметка.
По
делото е изготвена и приета без възражения от страните експертиза относно
пазарната стойност на делбените имоти и тяхната поделяемост, както и допълнителна такава. Видно от
заключението на допълнителната експертиза пазарната оценка на делбените имоти, с обща площ от 51.765 дка
възлиза на 47 645.40 лв. Относно поделяемостта
на имотите и съобразно правата на страните в делбата вещото лице е дало становище,
че имотите са поделяеми и могат да бъдат съставени
реални дялове при спазване правата на страните, като е изготвило разпределение
в реални дялове на делбените имоти между съделителите, в два варианта (съобразно допълнителното
заключение, предвид съобразените цени, според категорията имоти):
Съгласно проект за делба № 1 : Дял Първи- ищецът кооперация“
гр. Т., кв. Бряг, получава част от имот
73626.410.33 с площ 10.353 дка; Дял
Втори - отв. К.Д.
получава – част от имот 73626.411.118, с площ 5.574 дка и част от
имот 73626.411.170 с площ 4.779 дка ;
Дял Трети – отв. В. Т. получава част от имот 73626.411.118 с площ
5.574 дка и част от имот 73626.411.170 с площ от 4.779
дка; Дял Четвърти – отв.
Ц.Т. и С.Т. получават част от имот
73626.410.33 с площ от 9.508 дка и част от
имот 73626.411.170 с площ от 7.747 дка;
Дял Пети – отв.
Б.М. и М.М.
получават част от имот 73626.411.118 с площ от 3.451 дка, като за
уравнение на дяловете Дял Четвърти следва да заплати за уравнение на Дял
Първи - 35.38 лв. ; на Дял Втори 28.16
лв.; на Дял Трети – 28.16 лв. и на Дял Пети – 104.99 лв.
Видно
от съпоставката на проект за делба № 1 и проект за делба № 2, по проект за делба № 2: Дял Втори – отв.К.Д.
получава повече площ - 9.558 дка само от имот 73626.411.170, но не получава
част от имот 73626.411.118; Дял Трети – отв. В.Т. получава
повече площ – 10.353 дка само от имот 73626.411.118, но не получава част
от имот 73626.411.170. и Дял Пети – отв. Б.С.М.
и М.И.М. - от същия имот 73626.411.118,
който е и в проект за делба № 1 получават малко повече площ, а именно 4.246 дка, вместо
3.451 дка. И в двата проекта за делба
имотите, съответни на дял Първи и на дял Четвърти, са едни и същи и при
тях няма разлика в площта на имотите. Съгласно проект за делба № 2 се дължи
парично уравнение на дяловете на съделителите,
като Дял Четвърти и Дял Пети следва
да доплатят за уравнение на Дял Първи
-35.38 лв. ; на Дял Втори – 448.97 лв. и на Дял Трети – 314.90 лв.
Съделителят ППТК „Бряг-93“ са направивли
искане съдът да извърши делбата по реда на чл. 353 от ГПК, като разпредели
имотите по вариант 1 от заключението, считайки, че същият съответства на
правата на страните и в максимална степен отчита основния принцип в делбеното производство - съделителите
да получават своя дял в натура. Отправил е искане останалите съделители да бъдат осъдени да му заплатят съответната
припадаща им се част от направени от него разноски в делбата по изготвяне и
одобрение проект за изменение на кадастралната карта.
Съделителят К.Д., явила се лично, не е изразила
становище относно разпределението на имотите.
Съделителите В.Т.,
Б.М. и М.М. са направили искане делбата да бъде
извършена, като съдът разпредели имотите, съобразно правата на съделителите по вариант 2 от заключението на вещото лице, с
доводи, че този вариант съответства в по-голяма степен на правата им, а що се касае до ищеца и останалите ответници – за тях няма разлика и в двата проекта за делба.
Претендирали са заплащане на разноски, направени пред възивната
инстанция (по В.гр.д. 8/2019г., пред която бил представен и списък на същите).
Ответниците Ц.Т. и С.Т., чрез
процесуален представител, молят
разпределянето на имотите да се
извърши съгласно вариант 1 от
заключението на СТЕ и проекта за изменение на кадастралната карта и
кадастралните регистри, с доводи, че
този вариант максимално отчита
действително притежаваните от страните права на собственост върху
недвижимите имоти.
Обжалваното решението
е постановено, след като с решение от 21.02.2019г., постановено по В.гр.д.№
8/2019г. по описа на ОС-Т. е обезсилено постановеното решение №
506/15.10.2019г. по гр.№ 1957/2017г. по описа на ТРС и делото е върнато за ново
разглеждане от друг състав на ТРС, на осн.чл. 270 ал. 3 от ГПК.
В изпълнение на
указанията, и с оглед приетото заключение на съдебно-техническата експертиза, първоинстанционният съд с определението си от 19.04.2019г. за
насрочване на делото в открито съдебно заседание изрично е указал на страните
да представят проект за изменението по смисъла на чл. 52 ал. 1 т. 1 от ЗКИР,
изготвен от правоспособно лице по чл. 16 ал. 1 от ЗКИР и скици-проект на
новообразуваните имоти по чл. 52 от ЗКИР.
Съгласно чл. 52 ал. 1
Службата по геодезия, картография и кадастър (СГКК) издава скица-проект за
недвижим имот, който не е отразен в кадастралната карта и кадастралните
регистри, въз основа на проект за изменение в посочените случаи, в т.ч. делба
(т. 1).
В изпълнение на
указанията съделителят кооперация“ е представил издадено от СГКК-гр. Т. Удостоверение за
приемане на проект за изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри
по чл. 52,ал. 1, т. 1 от ЗКИР (л.16), ведно с приложени скици-проекти на
новообразуваните имоти с проектоидентификатори и
посочени граници на всеки новообразуван имот. Видно от проекта същият е
съобразен с разпределението на имотите между страните по проект за делба № 1,
изготвен от вещото лице.
Съделителите В.Т., Б.М. и М.М. са представили проект за изменение на кадастралната
карта и кадастралните регистри,
съобразен с разпределението на имотите по вариант № 2 от заключението на вещото
лице, изготвен от правоспособно лице по смисъла на чл.16, ал.1 от ЗКИР, но
липсват доказателства този проект да е приет от СГКК Т.. Не са представени и
скици-проекти на новообразуваните имоти, издадени от СГКК Т., на осн. чл. 52 ал. 1 т. 1 от ЗКИР.
В конкретния случай,
при установената от вещото лице възможност за поделяемост
на допуснатите до делба недвижими имоти, и изготвените два варианта от вещото
лице, първоинстанционният съд е спазил своите
задължения да укаже на страните да представят скици-проекти от СГКК гр. Т. по
реда на чл. 52 ал. 1 т. 1 от ЗКИР, въз основа на проект за изменение.
Видно и от заявеното
във въззивната жалба, въззивниците
не са депозирали изобщо пред СГКК-Т., представените от тях по делото проекто-скици на новообразеуваните
имоти. Неоснователно в този смисъл е позоваването на разпоредбата на чл. 77 ал.
2 от Наредба РД-02-20-5/15.12.2016г. доколкото в настоящия случай става въпрос
за съдебна делба. В хода на делбеното производство
съдът преценява на базата на представеното от съответния компетентен орган (в
случая СГКК) становище относно възможността за обособяване и образуване на нови
имоти, с даването на проектоидентификационни номера
на новообразуваните имоти, в различните варианти, представени пред СГКК, в
съответствие със заключението на вещото лице по делото и изготвения въз основа
на съответния вариант проект за изменение.
С приетото изменение
на чл. 52 ЗКИР в ДВ бр. 49 от 13.06.2014 г., за разлика от старата редакция (съгл.
бр. 19 от 2011 г., в сила от 9.04.2011 г.) , при извършване на делба Службата
по геодезия, картография и кадастър издава скица-проект въз основа на проект за
изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри. Предвид това
изменение в нормативната уредба делбата не може да се извърши от съда въз
основа на дяловете, обособени от вещото лице, а е необходимо предложеният от
него проект/проекти да се внесе/внесат в Службата по геодезия, картография и
кадастър за издаване на скица-проект по чл. 52, ал. 1, т. 1 ЗКИР. Именно това е
указал съда на страните по делото, но тези негови указания са изпълнени само от
един от съделителите, по отношение на изготвения от
вещото лице вариант № 1.
При така
установеното, извършването на делбата следва да стане по реда на чл. 353 ГПК. Доколкото
страните са с различни квоти не е възможно да се формират равни дялове и да се
състави разделителен протокол (чл. 347 ГПК), след което съсобствеността да се
прекрати чрез теглене на жребий (чл. 352 ГПК). Доколкото имотите, допуснати до
делба са поделяеми и всяка една от страните може да
получи реален дял, а разликата в
дяловете да се уравни в пари, не е налице и хипотезата на чл. 348 ГПК.
Изготвеният от в.л. проект за разпределение на
делбените имоти във двариант
№ 1, за който е спазена процедурата по чл. 52 ал. 1 т. 1 от ЗКИР, предвижда реални
дялове за всеки един от съделителите, с минимално
уравняване в пари –спазен е основният принцип:
всеки съделител да получи своя дял в натура, освен
това допуснатите до делба ниви са от три различни категории и така
никой няма да е ощетен – да получи
част само от нива с по-ниска категория за сметка на друг съделител, който ще
получи част само от по-висока категория, а и при този вариант паричното
уравнение на дяловете е по-ниско, тъй като всеки съделител
получава дял в натура максимално близо до размера на дела му.
В първовинстанционното
решение съдът правилно е изчислил дължимите уравнения и дължими държавни такси,
поради което не се налага изменение на решението и в тази му част. Предвид
изхода на спора не се следват разноски на въззивника
за предишното въззивно производство.
Предвид
гореизложените доводи и съображения, съдът намира, че първоинстанционното
решение се явява правилно и законосъобразно, и като такова следва да бъде
потвърдено.
Предвид
неоснователността на въззивната жалба основателна се
явява претенцията на ответника по жалбата кооперация“ за заплащане на разноски
за въззивната инстанция в размер на 500лв. адв. възнаграждение (л. 17).
Водим от горното,
съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 422 от 18.07.2019 г., постановено по гр.д. № 653/2019 г. по описа
на Районен съд- Т..
ОСЪЖДА
Б. С.М., ЕГН ********** и М.И.М., ЕГН **********,
двамата чрез пълномощник адв. Е.М. ***, съдебен
адрес:*** да заплатят на кооперация“,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, сумата от 500лв.- разноки за адв.възнаграждение за въззивната инстанция.
Решението може
да бъде обжалвано пред Върховния касационен съд, в ЕДНОМЕСЕЧЕН срок от връчването
му на страните, при наличието на основанията на чл. 280 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.