Решение по дело №796/2018 на Окръжен съд - Плевен

Номер на акта: 449
Дата: 19 ноември 2018 г.
Съдия: Рени Валентинова Георгиева
Дело: 20184400500796
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 7 ноември 2018 г.

Съдържание на акта

 

РЕШЕНИЕ

№…

гр. Плевен, 19.11.2018 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ-ІV гр.с. в закрито заседание на деветнадесети ноември през две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЦВЕТЕЛИНА ЯНКУЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: 1.РЕНИ ГЕОРГИЕВА

2.ЕМИЛИЯ КУНЧЕВА

при секретаря ……. и в присъствието на прокурора …., като разгледа докладваното от ЧЛЕН - СЪДИЯТА РЕНИ ГЕОРГИЕВА в.гр.д. № 796 по описа за 2018 г. и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

          С решение № 1020/28.06.2018 г. по гр.д.№ 2766/2017 г. по описа на ПлРС е оставено без уважение искането на ответника Ц.К.К. с правно основание чл.247, ал.1 ГПК за поправка на очевидна фактическа грешка в решение № 1313/08.08.2017 г. по гр.д.№ 2766/2017 г. по описа на ПлРС, като неоснователно.

          Депозирана е въззивна жалба Ц.К.К. срещу решение № 1020/28.06.2018 г. по гр.д.№ 2766/2018 г. по описа на ПлРС.Счита решението за нищожно, тъй като е постановено от друг съдия, а не този, присъствал на съдебните прения и постановил решението от 08.08.2018 г., както и за недопустимо и непълно, тъй като не се е произнесъл по цялото му искане.Счита решението за неправилно, незаконосъобразно, необосновано, тъй като липсват мотиви, обосноваващи решението на съда.Прави се искане да се отмени решение № 1020/28.06.2018 г. по гр.д.№ 2766/2017 г. по описа на ПлРС и върне делото на ПлРС за произнасяне по цялото му искане, съдържащо се в постъпилото по делото заявление.Прави се искане, ако съдът приеме, че не е налице основание за отмяна на обжалваното решение и връщане на делото на ПлРС за допълване на решението, да се произнесе по съществото на жалбата.Прави се искане да се приеме жалбата му за основателна и да се постанови решение, с което да се отмени решение № 1020/28.06.2018 г. по гр.д.№ 2766/2017 г. на ПлРС и прогласи нищожност на решение от 08.08.2017 г. по гр.д.№ 2766/2017 г. на ПлРС или допусне поправка на ОФГ в диспозитива на решението от 08.08.2017 г. по гр.д.№ 2766/2017 г. по описа на ПлРС, каквито искания се съдържат в заявлението.

        Въззиваемата страна - М.И.П. не е депозирала отговор на жалбата.

        За въззиваемата страна – ДСП - Плевен не е депозиран отговор на жалбата.

                  Въззивната жалба е депозирана в преклузивния срок, от надлежно легитимирана страна, поради което е процесуално допустима.

                  Предмет на обжалване в настоящето производство е решението на първоинстанционния съд от 28.06.2018 г., с което той е оставил без уважение искането на ответника Ц.К. с правно основание чл.247, ал.1 ГПК за поправка на очевидна фактическа грешка в решение № 1313/08.08.2017 г. по гр.д.№ 2766/2017 г. по описа на ПлРС, като неоснователно.

                Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

               Съдът приема, че обжалваното решение e валидно.Съдебното решение е нищожно, когато е постановено от ненадлежен състав на съда, излиза извън пределите на правораздавателната власт на съда, решението не е изразено в писмена форма,  волята на съда не може да бъде изведена поради абсолютна неразбираемост. Според чл.235, ал.1 ГПК решението се постановява от съдебния състав, участвал в заседанието, в което е завършено разглеждането на делото.Съдията - докладчик, който е постановил решението от 08.08.2017 г., се е отвел от разглеждане на делото и по депозираното заявление от 22.05.2018 г. от Ц.К. с обжалвания в настоящето производство съдебен акт се е произнесъл определеният съдия - докладчик.

              Въззивният съд счита, че обжалваното решение  е и допустимо.

               Заявлението на Ц.К. съдържа две искания.Първото искане е с правно основание чл.247, ал.1 ГПК, а второто искане с правно основание чл.270, ал.2 ГПК за прогласяване на нищожност на решението на съда от 08.08.2017 г. по гр.д.№ 2766/2017 г. по описа на ПлРС.В обжалваното решение от 28.06.2018 г. съдът се е произнесъл само  по първото негово искане с правно основание чл.247, ал.1 ГПК за поправка на ОФГ в решението по делото от 08.08.2017 г.Във въззивната жалба е изложил доводи, че това избирателно произнасяне е недопустимо, което не се споделя от настоящата инстанция.

                Определянето на правната квалификация на предявения иск е задължение на сезирания съд, който следва да извърши и преценка за съотношението, в което се намират помежду си съединените искове, като не е обвързан от изявлението на ищеца относно обективното съединяване на исковете.Критерият за определяне на вида на съединяването на исковете е дали основанията, на които са предявени, се изключват или могат да са налице едновременно и независимо едно от друго, както и относно правните последици от уважаването на всеки един от исковете.Гореизложеното следва да намери приложение и във връзка със депозираните искания в заявлението на Ц.К. от 22.05.2018 г.

                  Чл.241, ал.1 ГПК е неприложим, тъй като той предвижда, че при постановяване на решението съдът може да отсрочи или разсрочи неговото изпълнение с оглед имотното състояние на страната или други обстоятелства.Искането е по чл.247, ал.1 ГПК, както правилно е прието от първоинстанционния съд.Според този текст съдът по своя инициатива или по молба на страната може да поправи допуснатите в решението очевидни фактически грешки.Ц.К. е направил искане да се допусне поправка на ОФГ в решението от 08.08.2017 г. и „Осъжда на основание чл.143, ал.2 от СК, Ц.К.К., ЕГН…….., да заплаща …., чрез неговата майка и законен представител М.И.П.“ да се премахне и замести с „Признавам за установено по отношение на Ц.К.К., ЕГН…, че дължи месечна издръжка на малолетното си дете К.Ц.К.“.По това искане за поправка на очевидна фактическа грешка, което се осъществява по реда на чл.247 ГПК, съдът е следвало да се произнесе по същество, което той е сторил в процесния случай.

                 Между искането на Ц.К. за поправка на ОФГ в решението от 08.08.2017 г. и релевираната нищожност на същото няма взаимна връзка и зависимост, която да прави произнасянето в решението от 28.06.2018 г. недопустимо.С оглед на чл.235, ал.3 ГПК съдът съобрази, че след постановяване на обжалваното решение от 28.06.2018 г. първоинстанционният съд се е произнесъл с отделен съдебен акт на 22.08.2018 г. относно искането му за прогласяване на нищожност на решение № 1313/08.08.2017 г. по гр.д.№ 2766/2017 г. по описа на ПлРС.Ето защо е неоснователно искането му във въззивната жалба, тъй като са налице предпоставките на чл.250 ГПК, за отмяна на обжалваното решение и връщане на ПлРС за допълване на решението и произнасяне по цялото негово искане.

                Съдът счита, че обжалваното решение е правилно.Неоснователен е доводът на въззивинка, че липсват мотиви, обосноваващи обжалваното решение на първоинстанционния съд.

               Очевидна фактическа грешка (ОФГ) е всяко несъответствие между формираната истинска воля на съда и нейното външно изразяване в писмения текст на решението и затова е недопустимо чрез поправка на ОФГ да се замести формираната воля на съда.Нейното поправяне не представлява изменяне или отменяне на формираната воля на съда.В процесния случай постановеното решение по делото от 08.08.2017 г. е потвърдено с решение № 450/09.11.2017 г.  по в.гр.д.№ 776/2017 г. на ПлОС, като е прието, че правната квалификация на предявения иск е чл.143, ал.2 СК.Той е осъдителен, както правилно е прието от първоинстанционния съд в настоящето производство.Не може в производството за поправка на очевидна фактическа грешка да се допуска промяна на диспозитива на постановения съдебен акт, който като такъв по осъдителен иск да бъде заместен с такъв по установителен иск.Постановеното решение от 08.08.2017 г. по осъдителния иск с правно основание чл.143, ал.2 СК се ползва не само със сила на пресъдено нещо, но и с изпълнителна сила, поради което диспозитивът му не може да бъде изменен по реда на поправка на ОФГ с такъв по установителен иск, който се ползва само със сила на пресъдено нещо.

 Ето защо не са налице основания за отмяна на обжалваното решение и същото следва да бъде потвърдено. 

 

 

 

 

               Водим от горното, Плевенски окръжен съд

                                     Р     Е     Ш       И      :

        

ПОТВЪРЖДАВА решение № 1020/28.06.2018 г. по гр.д.№ 2766/2017 г. по описа на Плевенски районен съд.

Решението не подлежи на касационно обжалване на основание чл.280, ал.3, т.2 ГПК.

 

 

 

            ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                         ЧЛЕНОВЕ: