Р Е Ш Е Н И Е
№ ….
гр. София, 09.09.2022
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯ ГРАДСКИ
СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 12-ти състав,
в публично съдебно заседание на девети юни през две хиляди двадесет и втора година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАЯ МИХАЙЛОВА
при секретар Ирина
Василева, като разгледа докладваното от председателя гражданско дело № 1591 по
описа за 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Ищецът Г.В.В. е предявил срещу ответника „***Ч.” ООД, обективно
съединени осъдителни искове с правно основание чл. 49 ЗЗД,
вр. чл. 45 ЗЗД за заплащане на сумата от 50 000.00 лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, настъпили в резултат на клеветническа
информация, съдържаща се в статия, публикувана в бр. 9 от 11.01.2018 г. на
вестник "Б.Д.”, чийто издател е ответника „1.ч.“
ЕООД, ведно със законната
лихва, считано от 05.02.2018 г. до окончателното изплащане на сумата, и с
правно основание чл. 86 ЗЗД за заплащане на сумата от 6 548.00 лв.,
представляваща законна лихва за забава за периода от 11.01.2018 г. до
05.02.2018 г.
Ищецът
излага твърдения, че в бр. 9 от 11.01.2018 г. на вестник “Б.Д.”, чийто издател
е ответника, е публикувана статия, озаглавена: „Осъденият доживот Г.В.
от Ловешкия затвор: „Не съм поръчвал
убийството на П.Х.! Ще съдя за клевета всеки, който
твърди това, казва соченият за тартор на „Килърите“.“ Твърди, че чрез статията са изразени неверни и позорящи доброто му име
в обществото факти, а именно: че ищецът
е дал интервю за вестника от затвора; че е твърдял, че не познава жертвата на убийството, когато това било тъкмо
обратното; че ищецът е
разследван във връзка с посоченото убийство и е вероятно той да е поръчителят
му. Твърди, че е отказал на запитване от страна на представител на
вестника за даване на интервю, както и, че под никаква друга форма не е
комуникирал с лица, работещи за вестника. Излага, че твърдението, че не познава
жертвата го клеветяло като лъжец пред обществото, тъй като познанството им било
публично известен факт. Сочи, че статията е първият медиен материал, в който се
твърди ищецът да се подозира, че има връзка с престъплението, за което
свидетелствало неопределеността на сочените в статията източници на тази
информация („някои медии“). В статията с категоричност било посочено, че между
ищеца и П.Х. имало конфликт въз основа на бизнес интереси, като освен това било
изрично посочено, че основните версии за убийството, по които полицията
работила, били засегнати бизнес интереси, личен мотив и евентуално отмъщение за
образувани досъдебни производства, например „Наглите“. Сочи, че,
посредством изграждане на тези вътрешни връзки и начина на структуриране на
текста (в края на статията се споменава, относно присъдата на ищеца, която е за
поръчителство на убийство), статията умишлено изграждала невярното внушение у
читателя, че именно ищецът е поръчител на убийството на П.Х..
Наведа подробни доводи, че с тези
си действия ответникът „***Ч.” ООД нанесъл тежки психически и
физически вреди, както и вреди на доброто му име в обществото, градено години
наред, на неговата чест и достойнство, не само на територията на Република
България, но и в целия свят, поради обстоятелството, че статията била достъпна
в интернет, за неограничен брой хора, и за неограничен период от време. Това
обстоятелство правило неизмерими границите на неимущественото му увреждане,
което иначе ищецът оценява на 50 000 лева, при съобразяване на съдебната
практика по сходни случаи. Съобразно
изложеното моли исковата претенция да бъде уважена.
В
законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК, ответникът „***Ч.” ООД е
депозирал писмен отговор, с който оспорва предявения иск по основание и размер.
Навежда доводи, че по отношение на ответника не е налице пасивна
процесуална легитимация, доколкото от търговско дружество се претендирало
отговорност както от пряк деликвент и не били изложени доводи относно това, в
какво се изразява отговорността на дружеството, за да се счита, че именно то е
насрещната страна по спора.
По същество твърди, че ищецът неправилно е интерпретирал съдържанието на
статията, като в нея всъщност не се твърдяло, че ищецът, в лично качество, е
дал интервю на вестника. Сочи, че това е видно от използваните изразни средства
- предлогът „за“ вестника, вместо „пред“. Излага твърдения, че преди датата на
изданието е направен опит от страна на представляващ вестника да проведе
интервю с ищеца, като последният отказал такова, поради това журналистите, на
които била възложена работа по случая, се насочили към вторични източници на
информация. Твърди, че изложеният в статията коментар от ищеца е направен пред
адв. Л. Т., по чиято молба е написана статията с всички гледни точки, заради
множеството разпространени слухове, включително и чрез други публикации. В тази
връзка оспорва твърдението, че във въпросната статия е било за пръв път
изложено, че ищецът е проверяван във връзка с извършеното
убийство на П.Х.. Съобразно изложеното ответникът моли искът да бъде отхвърлен, като
претендира разноски.
Съдът, като прецени относимите
доказателства и доводите на страните, приема за установено следното:
Твърденията в исковата молба
дават основание искът да се квалифицира по чл.49 от ЗЗД – обезщетение за вреди
от неправомерни деяния на лица, на които ответникът е възложил да извършват
определена работа и за чиито действия отговаря. Фактическият състав на
гаранционно-обезпечителната отговорност по чл.49 от ЗЗД включва противоправно
действие/бездействие, от лице или лица, на които ответникът е възложил
извършването на работа; настъпване на вреди в тежест на ищеца, които се намират
в причинна връзка с противоправното действие/бездействие.
За да бъде уважен искът с правно основание чл. 49, вр.
с чл. 45 ЗЗД в
настоящия случай от страна на ищеца следва да
бъдат доказани при условията на пълно и главно доказване следните обстоятелства: че ответникът е възложил на автора на журналистическия труд,
изготвянето му; факта, че ответната страна е публикувала и разпространила
статия със заглавие „Осъденият доживот Г.В. от Ловешкия затвор: „Не съм поръчвал убийството на П.Х.! Ще
съдя за клевета всеки, който твърди това, казва соченият за тартор на
„Килърите“.“ в книжното издание на в. „Б.Д.“ на 11.01.2018 г.; че
статията съдържа твърдените в исковата молба и уточнението към нея клеветнически твърдения и внушения – неверни твърдения и внушения, които
са обективно от естество да опозорят доброто име на ищеца; претърпените
неимуществени вреди от страна на ищеца, в претендирания от него размер, и пряка
причинно-следствена връзка между статията и вредите. Вината на автора на
публикацията се предполага на основание чл. 45, ал. 2 ЗЗД, а оборването на
презумпцията е в тежест на ответника, при условията на пълно обратно доказване.
Тези елементи на фактическия
състав не се доказва да са налице в разглеждания случай.
Издателят носи отговорност на
основание чл. 49 ЗЗД като възложител на работата за причинените вреди от
публикуваните в книжен вариант, включително на сайта му статии, съдържащи
обидни или клеветнически твърдения или внушения, като е без значение кой е
действителният им автор. По отношение на възложителя не се изисква да е
действал виновно. Достатъчно е виновно поведение от страна на автора на
публикацията, на когото ответникът е възложил изготвянето ѝ и я е
публикувал в информационното си издание, като вината, при установяване на
останалите елементи от фактическия състав на неоснователното обогатяване, се
предполага.
Отговорността на ответника ***Ч.” ООД в конкретния случай произтича от
качеството му на работодател, тъй като се касае за извършване на действия в
негов интерес, които спадат към областта, в която той упражнява собствена
дейност и резултатът, от които ще рефлектира в неговата имуществена сфера,
независимо от това дали авторите на публикациите се намират с него в
трудовоправни отношения или са свободно практикуващи журналисти. В тази връзка,
ответникът не успя да докаже твърдението си, че не е правно легитимиран да
отговаря по иска. Напротив от представените по делото писмени доказателства (справка,
извършена в база данни BIBSER на Националната библиографска агенция към
Националната Библиотека - на л. 295 от делото) се установява, че издател на
вестник „Б.Д.“ за броевете от 2018 г. е „***Ч.” ООД. Обстоятелството, че пред Министерство
на културата ответникът е декларирал, че е издател на други вестници, а не на
в. „Б.Д.“, не установява обстоятелството, че „***Ч.” ООД е ненадлежен ответник. Съгласно
разпоредбата на чл. 7а от Закона за задължителното депозиране на печатни и
други произведения и за обявяване на разпространителите и доставчиците на
медийни услуги, подадената декларация е в изпълнение на задължение по
деклариране на действителните собственици на издателя, а не по притежаваните от
издателя издания. Наред с това, посоченото в декларацията е частно
волеизявление, без обвързваща съда доказателствена сила. Релевантно в
конкретния случай е съдържащото се в попадената допълнителна молба с вх. №
285581/12.05.2022 г. изявление на ответника, че считано от 01.01.2017 г.
работодател, т.е. пряк възложител на работата, на заетите лица във в. „Б.Д.“ е именно
„1.Ч. ЕООД“ (понастоящем „***Ч.“ ООД). Неизгодното
за страната, направено от нея изявление, се ползва с обвързваща съда
доказателствена сила, относно фактите, предмет на това изявление.
С оглед на гореизложеното, следва
да се приеме за установено в конкретния случай, че ответникът „1.Ч. ЕООД“ е възложител на статията, от
която ищецът твърди да е претърпял вреди.
На следващо място следва да се
посочи, че не е
спорно между страните по делото, а и се установява от представените писмени
доказателства, че във вестник „Б.Д.“, бр. № 9 от 11.01.2018 г., на първа и
девета страница, е публикуван журналистически материал, озаглавен: „Осъденият доживот Г.В.
от Ловешкия затвор: „Не съм поръчвал убийството на П.Х.! Ще съдя за клевета
всеки, който твърди това, казва соченият за тартор на „Килърите“.“, и
текст: "Не съм поръчвал
убийството на П.Х., нито го познавам лично. Ще дам на съд всеки, който си
позволи да се гаври по този начин с името ми и да ме клевети. Огорчен
съм!" Това коментира за "Б.Д." осъденият доживот
Г.В. от Ловешкия затвор. Той и шесткратният шампион по сумо
П.С.са близо 10 години зад решетките, сочени за тартори на страховитата банда
за поръчкови убийства Килърите. Само преди 40 дни те получиха доживотни присъди
по обвиненията без право на замяна.
В.
научи в Ловешкия затвор, че името му е замесено в скандалния показен разстрел
на бизнесмена от Велико Търново П.Х.. Той бе спряган за поръчител на убийството
в някои медии, но пред "Б.Д." категорично отрече да е имал каквито и
да е било контакти с жертвата.
Според
разпространените слухове В. и Х.имали конфликт, който започнал година преди ареста
на Г.В. през 2010 година. Причините били конкуренция и спор за имоти. Братът на
убития П.Х. - Д.М., искал да наеме имот от В., той обаче искал да го продава, а
не отдава под наем.
"Това е
най-несъстоятелната версия от всички, разпространени до момента. Господин В.
има достатъчно проблеми с доживотния си затвор, за да се забърква е подобно
нещо. Ресурсът и контактите му са ограничени от много време, просто няма мотив
и възможност да организира подобно нещо. Двамата с П.Х. не само нямат точка на
конфликт, те не са се срещали за разговор. Това е отвличане на вниманието от
действителните поръчители и извършители на разстрела", коментира адвокатът
на В. - Л.Т., пред "Б.Д.". Той е категоричен, че става дума за
убийство заради много пари. Затова и полицаите трябва да проследят пътя на
парите, за да стигнат до извършителите.
"Трябва
да се проследи бизнесът на жертвата - от охранителния, който той не афишира, до
обществените поръчки. Полицията все още разполага с горещи следи, но си губи
времето с изфабрикувани и дори фантастични версии. В България за жалост първо
се търси поръчителят, а после извършителят напук на законите в
криминалистиката. Господин В. ще защити честта и името си", подчертава още
Т..
П.Х.
бе разстрелян с 8 куршума от малокалибрено оръжие, след като слязъл от личния
си автомобил пред офиса си на улица "Ралевица" в София на 8 януари.
Той не е ползвал охрана, не е получавал заплахи и не се е страхувал за живота
си.
"Няма
съмнение, че става дума за професионално поръчково убийство. Това, което мога
да кажа, е, че името на П.Х. не фигурира в папките по делото
"Килърите" нито като свидетел, нито са идвали свидетели, свързани с
него, на разпити в процеса", разясни още адвокат Т.. В момента той и Г.В.
подготвят документи, за да поискат възобновяване на процеса
"Килърите". Те са оформили и жалба до Страсбург и продължават да се
борят за свободата на великотърновския бизнесмен. В папките по делото Г.В. е
сочен за подбудител за убийствата на адвокат П.Л.и шуменския бизнесмен Р.Р.. Същата е присъдата на сумиста
П.С., който не желае да коментира показния разстрел на Х..“
За да бъдат определени дадени
твърдения и внушения като клеветнически, следва да бъде констатирано, че същите са
неистински (неверни), както и че имат обективен позорящ характер по отношение личността,
към която са адресирани. Позорящи са тези факти, които обективно накърняват доброто име
на пострадалия в обществото и са укорими от гледна точка на господстващия
морал. Съгласно константната съдебна практика (в този смисъл - Решение 51/1980
г. по н.д. 26/1980 г., ВС, II НО), клеветата може да бъде
осъществена не само чрез пряко изнасяне или внушаване на невярна и позоряща
информация за съответно лице, но и когато неистинските и позорящи обстоятелства
се излагат като слух и съмнение. Фактическите твърдения, за които се твърди, че
са клевета, подлежат на проверка за вярност, като доказателствената тежест е за
ответника.
В настоящия случай от
представения от ответника по делото препис от журналистическа статия,
публикувана на 11.01.2018 г., в бр. 9 на вестник „Б.Д.“, стр. 9 (л. 84), се
установява, че статията носи следното заглавие: „Осъденият доживот Г.В. от Ловешкия затвор:
„Не съм поръчвал убийството на П.Х.! Ще съдя за клевета всеки, който твърди
това, казва соченият за тартор на „Килърите“.“ Началният текст е под
формата на цитат, който отразява думи на ищеца, както и следното: „Това
коментира за „Б.Д.“ осъденият доживот Г.В. от
Ловешкия затвор.“
Така формулираните заглавие и
цитиран текст, включително обстоятелството, че твърдението е представено като
част от цитат, са от естество да заблудят читателя, че ищецът, в
действителност, е дал интервю на в. „Б.Д.“ и е коментирал в лично качество пред
журналист посочената в публикацията тема. Въпреки това, при съвкупен анализ на
журналистическия текст, в който се коментират открито медийни слухове, представя
се информация за съдебното минало на ищеца и изрично се цитира единствено
коментар на тогавашния процесуален представител на ищеца, то не може да се заключи
несъмнено, че текстът твърди категорично, че ищецът е дал лично интервюто пред
журналист на вестника, още повече, че не се и съдържа такова категорично
твърдение. Дори да се счете, че със статията се прави такова невярно внушение,
то последното не е в състояние да опозори честта и достойнството на ищеца.
Както по-горе бе посочено, позорящи са тези факти, които обективно накърняват
доброто име на пострадалия в обществото и са укорими от гледна точка на
господстващия морал. Преценката, дали да даде или да не даде интервю за
определена медия, е строго лична за ищеца, като освен това, и обстоятелството,
че е дал или не е дал интервю на определена медия, не се счита укоримо от
гледна точка на обществения морал. Напротив, на всеки гражданин конституционно е
гарантирано право на свобода на словото (чл. 39 КРБ). Следва да се посочи, че
ищецът не излага твърдения, не са
събрани и доказателства, във връзка с лошо име на съответната медия, което да
води до негативни конотации с лицата, дали интервю за нея. Следователно в
настоящия случай подобно твърдения, макар и невярно, не е обективно от естество
да опозори доброто име на ищеца, и поради това не следва да се счита за
клеветническо.
На следващо място от приложения
по делото препис от журналистическа статия (на л. 84 от делото) се установява,
че в горен десен ъгъл е откроено прозорче, в което е вписан следният текст: „Г.В.
отрича да познава П.Х.“. Началният текст излага твърдение, че ищецът не познава
лично Х., на което твърдение ищецът е сочен за автор. От целия текст на
статията не може да се направи категоричен извод, че ищецът в действителност е
отрекъл познанството си с П.Х., като не е и посочен източник на тази
информация. Верността на изложените в статията и оспорени в производството
твърдения подлежи на установяване от ответника. Съдът намира, че ответникът не
доказа верността на горното твърдение, фигуриращо в заглавната част на статията
и в началния текст, поради което изложеното съставлява пряко изнасяне или
внушаване на невярна информация за съответно лице. Въпреки това, съдът намира,
че това изнасяне на невярна информация не е от естество обективно да опозори
личността на ищеца. За да се установи, че твърдението, че ищецът и П.Х. не се
познават, е лъжливо, следва да бъдат представени доказателства в обратния
смисъл – а именно, че двамата се познават. Такива доказателства не бяха
представени от страна на ищеца, а простото твърдение, че познанството им е
обществено достояние, не е достатъчно, за да се възприеме за несъмнен факт по
делото. Съгласно разпоредбата на чл. 154 ГПК, всяка страна дължи доказване на
фактите, на които основава своите искания или възражения.
Във
връзка с твърдението на ищеца, че статията невярно сочи, че той е разследван
във връзка с посоченото убийство, както и че невярно се внушава, че вероятно
той е поръчителят му, следва да се посочи, че от текста на статията, в която е
посочено, че „някои медии“ спрягат името на ищеца за поръчител на убийството на
Х., но пред „Б.Д.“ ищецът категорично е отрекъл да е имал каквито и да е
контакти с жертвата. В последващия текст се излага становището на адв. Т., като
негов процесуален представител, в опровержение на изложените в статията
слухове.
В действителност, и съгласно
възприетото в съдебната практика, клеветата може да бъде осъществена не само
чрез пряко изнасяне или внушаване на невярна и позоряща информация за съответно
лице, но и когато неистинските и позорящи обстоятелства се излагат като слух и
съмнение. В случая, авторът коментира медийните слухове, като след това
коментира личното мнение на адв. Т. свързано с тях, и по този начин изразява
насрещната гледна точка, която е в защита на доброто име на ищеца. С оглед
представените от ответника и намиращи се на л. 85-90 по делото статии, датиращи
преди 11.01.2018 г. (датата на статията във в. „Б.Д.“), по делото безспорно се
установява, че по отношение на ищеца Г.В. в действителност е разпространявана
медийно информация, че е разследван, при проверка на версии за мотив за
убийството на П.Х.. В тази връзка твърдението в исковата молба, че статията,
публикувана във вестник „Б.Д.“ е първата, която разпространява твърдение, че
ищецът е разследван във връзка с убийството, е неоснователно. Наред с това,
както вече по-горе бе посочено, статията не прави неверни твърдения, че ищецът
се разследва, а сочи, че са налице медийни публикации, които разпространяват
слухове за това, и дори напротив, коментира гледната точка на представителя на
ищеца, която е в защита на доброто му име. В този смисъл съдът намира, че по
делото не се доказа със статията невярно и клеветнически да се внушава, че
ищецът е разследван във връзка с посоченото убийство.
С оглед горното, по делото не се
установи и статията да внушава, че ищецът е вероятният поръчител на
коментираното убийство, доколкото статията изрично указва, че обстоятелствата
за наличие на конфликт между ищеца и жертвата П.Х., и за наличие на инициирано
разследване на ищеца във връзка с убийството, са слухове, като се дава израз и
на противното на слуховете становище по въпроса.
За пълнота следва да се посочи и, че
в конкретния случай ищецът не ангажира никакви доказателства да е претърпял твърдените
неимуществени вреди, които се намират в причинна връзка
с противоправно действие на ответника. Недоказаните факти съдът приема за неосъществени. Настъпването на
недоказани факти не може да се предполага, както и не може конкретен факт да
бъде приет за осъществен само въз основа на твърденията на ищеца. По тази
причина ищецът е този, който носи тежестта да докаже – при условията на пълно
главно доказване, тоест извън всякакво съмнение, настъпване на фактите, които
според него пораждат правото му да търси обезщетение от ответника. При липсата
на такива доказателства, съдът е длъжен да отхвърли исковата претенция като
неоснователна.
Независимо от изложеното
дотук, ищецът не ангажира никакви доказателства да е претърпял твърдените
неимуществени вреди, които се намират в причинна връзка с противоправното
действие/бездействие на ответника.
Предвид липсата на елементите от фактическия състав за възникване на
отговорността на ответника за обезщетяване на вреди от твърдения деликт,
предявените
обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 49 ЗЗД, вр. чл. 45 ЗЗД за заплащане на сумата от 50 000.00 лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, настъпили в резултат на
клеветническа информация, съдържаща се в статия, публикувана в бр. 9 от
11.01.2018 г. на вестник "Б.Д.”, чийто издател е ответника
„1.ч.“ ЕООД, ведно със
законната лихва, считано от 05.02.2018 г. до окончателното изплащане на сумата,
и с правно основание чл. 86 ЗЗД за заплащане на сумата от 6 548.00 лв.,
представляваща законна лихва за забава за периода от 11.01.2018 г. до
05.02.2018 г., следва да бъдат отхвърлени.
Относно
разноските по производството
При този изход на спора на ответника на основание чл.
78, ал. 3 от ГПК следва да се присъдят своевременно поисканите разноски по производството
– в размер на сумата от 300.00 лв. (заплатено
адвокатско възнаграждение).
Държавната такса по заведения иск остава за сметка на бюджета на съда,
тъй като ищецът е освободен от задължение за заплащането й.
Така
мотивиран, съдът
ОТХВЪРЛЯ исковете с
правно основание чл. 49 ЗЗД, вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД предявени от Г.В.В., ЕГН **********,
със съдебен адрес ***, адв. Д.Д., срещу „***Ч.“ ООД, ЕИК ******, със съдебен адрес ***, адв. Н.К., заплащане на
сумата от
50 000.00 лева, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, настъпили в резултат на
клеветническа информация, съдържаща се в статия, публикувана в бр. 9 от
11.01.2018 г. на вестник "Б.Д.”, ведно със законната лихва, считано от
05.02.2018 г. до окончателното изплащане на сумата, и на сумата от 6 548.00 лв., представляваща законна лихва за забава за
периода от 11.01.2018 г. до 05.02.2018 г.
ОСЪЖДА Г.В.В., ЕГН **********,
със съдебен адрес ***, адв. Д.Д.,
да заплати на „***Ч.“ ООД, ЕИК ******, със съдебен адрес ***, адв. Н.К., сумата от 300.00 лв.
– разноски за производството пред СГС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
СЪДИЯ: