Р Е Ш Е Н И Е
№ 662 17.05.2022
г. гр.
Бургас
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - БУРГАС, XIX СЪДЕБЕН
СЪСТАВ, на двадесет и първи април, две хиляди двадесет и втора година, в
публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Х. ХРИСТОВ
ЧЛЕНОВЕ:1.
ВЕСЕЛИН ЕНЧЕВ
2.НЕЛИ СТОЯНОВА
секретар: Д. Ф.
прокурор: А.Ч.
Като разгледа докладваното от съдия Хр. Христов КАД дело № 503 по описа за 2022 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и следв. от АПК, вр. чл. 285, ал. 1, изр. второ от ЗИНЗС.
Образувано е по касационната жалба от Х.Ж.Ж., ЕГН **********, с настоящ
адрес:***, чрез адвокат К.А., БАК, против Решение № 76 от 25.01.2022 г.,
постановено по адм. дело № 2372 по описа Административен съд – Бургас за 2021 г.,
с което е отхвърлен предявения от Ж. иск против Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“ (ГД „ИН“) за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени
вреди в размер на 50 000 лв. за периода от 10.03.2020 г. до 05.10.2021 г., в ЗООТ „Дебелт 1“,
затвор Бургас.
Касаторът счита, че атакуваното решение е неправилно, поради неправилно
приложение на материалния закон, необосновано и постановено при съществени
нарушения на съдопроизводствените правила. Иска отмяна на оспореното решение и
моли да бъде уважен предявеният от него иск срещу ГД "ИН".
В съдебно заседание касаторът редовно и своевременно призован, не се явява
и не се представлява.
Ответникът по касацията - ГД „Изпълнение на
наказанията“ към МП София, редовно призован, не изпраща представител. Депозира
отговор на касационна жалба, с който развива подробни доводи относно
правилността на първоинстанционното решение. Претендира присъждане на разноски.
Представителят на Прокуратурата на РБ поддържа становище за неоснователност
на оспорването, счита че решението е правилно и законосъобразно.
Настоящата съдебна инстанция, след като прецени допустимостта на жалбата и
обсъди направените в нея оплаквания, становището на прокурора в съдебно
заседание, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното
решение съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за
установено следното:
Касационната жалба е процесуално допустима, от надлежна страна, имаща право
и интерес от обжалването. Разгледана по същество и в пределите на касационната
проверка по чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира жалбата за
неоснователна по следните съображения:
Производството пред Административен съд – Бургас е образувано по искова
молба на Х.Ж.Ж., ЕГН **********, изтърпяващ (към
момента на подаване на исковата молба) наказание „лишаване от свобода“ в
Затворническо общежитие от открит тип „Дебелт 1“, срещу Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“ – юридическо лице към министъра на правосъдието,
със седалище в гр. София, с която се претендира заплащането на обезщетение за
претърпени неимуществени вреди в размер на 50 000 лв., настъпили поради
незачитане на човешките му права - психически тормоз, дискриминация,
чувство за малоценност, безпомощност, породени от ограничения му достъп до
района на общежитието; пребиваването в помещения с малка площ; недостатъчното
времетраене на престоя на открито - само за 45 мин., два пъти на ден, в каре от
около 100 кв.м. с още 80 човека, довело до притеснение за здравословното му
състояние - дефицит на витамини и минерали; ограничени свиждания с близки и
роднини; ограничен достъп до лавката на общежитието; отказано предсрочно
освобождаване, недостатъчните и неефективни действия по дезинсекция и
дератизация, лошо качество и недостатъчно количество на храната, отказ да бъде
назначен на работа. Ищецът поискал да се уважи претенцията му, ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба - 06.10.2021 г. до
окончателното изплащане на сумата.
С оглед обстоятелствата, изложени в исковата молба, становищата и исканията
на страните в хода на делото, след приложението на чл. 284 ал. 3 от ЗИНЗС,
съдът е събрал относимите към предмета на спора доказателства. Със събирането
им е изяснил фактическата обстановка, като въз основа на установените по делото
факти, при обсъждане доводите на страните, е направил своите правни изводи.
С решението си по делото административният съд е отхвърлил предявения иск.
За да постанови този резултат, съдът е приел, че кумулативното въздействие на
посочените обстоятелства, не сочи за процесния период ищецът да е бил подложен на нечовешко и унизително
отношение по смисъла на чл. 3, ал. 1 от ЗИНЗС, в какъвто смисъл са неговите
твърдения, за да се приеме, че за него са настъпили неимуществени вреди. Прието
е, че неудобствата не надхвърлят обичайните, свързани с изпълнението на
наложеното наказание и не водят до понасяне на страдания, трудности и негативни
емоционални преживявания, надвишаващи неизбежното ниво, присъщо на наказанието
„лишаване от свобода“.
Изложени са доводи, че данните по делото не сочат незаконосъобразно
бездействие на длъжностни лица от затворническата администрация Бургас,
обуславящо като пряка и непосредствена последица твърдените от ищеца сериозни
притеснения, психически тормоз, дискриминация и чувство на страх и малоценност
през процесния период.
С оглед изложеното е прието, че липсва нехуманно и унижаващо достойнството
на Боев отношение по смисъла на чл. 3, ал. 1 от ЗИНЗС от страна на ответника.
Решението на Административен съд - Бургас
е правилно.
Съдът е изяснил
напълно фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за правилното
решаване на спора доказателства, при приложението на чл. 284 ал. 3 от ЗИНЗС,
обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и при съобразяване разпоредбата на чл.
284 ал. 5 от ЗИНЗС е направил правни изводи, които се споделят от настоящата
инстанция.
Съгласно
разпоредбата на чл. 284 ал. 1 от ЗИНЗС, държавата отговаря за вредите,
причинени на лишени от свобода или задържани под стража от специализираните
органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения по чл. 3, който в
своята ал. 1 предвижда, че тези лица не могат да бъдат подлагани на изтезания,
на жестоко, нечовешко или унизително отношение. Според чл. 3 ал. 2 от ЗИНЗС, за
нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за
изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража,
изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление,
осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна
активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба
на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или
обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на
страх, незащитеност или малоценност, действия или бездействия на техни органи и
длъжностни лица при или по повод извършване на административна дейност. Според
чл. 284 ал. 5 от ЗИНЗС, в случаите по ал.1 настъпването на неимуществени вреди
се предполага до доказване на противното.
Правилен е изводът
на административния съд, изведен от установената по делото фактическа
обстановка, че в случая не са налице законовите предпоставки, обуславящи
основателност на предявения иск за претърпени неимуществени вреди. Съдът в
изпълнение на изискванията на чл. 284 ал. 3 от ЗИНЗС е изискал от
специализирания орган по изпълнение на наказанията да предостави доказателства
от значение за правилното установяване на фактите по делото, като съобразно
доказателства е приел за недоказани твърдените в исковата молба факти.
Законът
забранява осъдените да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко и унизително
отношение и задължава държавата да им осигури от една страна, условия за
изтърпяване на наложено им наказание, съобразени с уважението към човешкото
достойнство, от друга - начинът и методът на изпълнение на наказанието да не ги
подлага на страдание или трудности от степен над неизбежното ниво на страдание,
присъщо на задържането, и от трета - като се има предвид практическите нужди на
задържането, тяхното здравословно и физическо състояние да бъдат адекватно
гарантирани. В случая не е установено неизпълнение на законови задължения, в
следствие на което да са претърпени вреди, които са пряка и непосредствена
последица от неизпълнението.
Неоснователни са възраженията на касатора, че
първоинстанционният съд е кредитирал едностранно представените от ответника
доказателства, доколкото същите са останали неоспорени в първоинстанционното
производство. Представените от ответника официални и частни диспозитивни
писмени документи – заповеди, справки, графици, договори, протоколи и др. не са
били оспорени от ищеца по реда на чл. 193 от ГПК вр. чл. 144 от АПК в
преклузивните за това срокове, с оглед на което същите се ползват с обвързваща
за съда материална доказателствена сила.
По делото е
установено по несъмнен начин от събраните доказателства, че помещенията, в
които е бил настаняван касатора са с квадратура, която отговаря на стандарта от
4 кв.м. площ на човек, с осигурена възможност за проветряване, отопление,
приток на дневна светлина, неограничен достъп до санитарно помещение с течаща
вода и при оптимални условия за хигиенизиране. За недоказано следва да се
приеме и основанието за ограничен достъп до двора и лавката на общежитието,
както и за ограничено свиждане с близки, чието естество на провеждане е било
съобразено с епидемиологичната обстановка в страната. Престоят на открито на
лишените от свобода е бил обезпечен съгласно почасов график за разпределение на
времето им, като регламентираният престой на открито съответства на законовия
норматив по чл. 86 от ЗИНЗС, както и е била обезпечена възможността за
посещение на лавката всеки ден от 12,30 ч. до 13,30 ч. Ноторен е фактът, че
част от исковия период съвпада с обявената световна пандемия от разпространение
на заразяване с корона вирус, респ. неоснователни са оплакванията на ищеца
относно невъзможността за провеждане на контактни свиждания, които са били
заменени с безконтактни чрез поставяне на стъклени прегради и ползване на
интерком и/или видоеконферентна връзка. Промяната е наложена във връзка с
въведените противоепидемични мерки, с които началникът на общежитието е длъжен
да се съобрази, същите имат временен характер, наложен от извънредно събитие,
поради което не е налице твърдяната незаконосъобразност в действията на
затворническата администрация.
На следващо
място, за неоснователни съдът счете и оплакванията на касатора относно липсата
на ефективни мерки по обезпаразитяване на спалните помещения в затворническото
общежитие. В първоинстанционното производство е безспорно установено, че тази
дейност се осъществява от външен доставчик, поради което не е налице твърдяното
бездействие, а дали тези действия остават неефективни, както твърдят
свидетелите, не обосновава извод за бездействие.
Правилна е
преценката на съда, че недопускането до работа на лишения от свобода е в
следствие от поведението на същия (отказ да му бъде извършено психологическо
интервю), а не от незаконосъобразно бездействие на ответника. Твърдението за
отказ на началника на общежитието да му осигури работа влиза в пълно
противоречие с обективните данни, тъй като по делото се установява, че на ищеца
е било предлагано да работи в групата на доброволен труд за поддържане на
чистотата и хигиената и раздаване на храната на лишените от свобода, но той е
отказал.
Неоснователни са
възраженията на касатора във връзка с количеството и качеството на
предоставяната храна. По делото не се установява да е нарушена разпоредбата на
чл. 84, ал. 2, т. 1 от ЗИНЗС, съгласно която лишените от свобода имат право на
безплатна храна, достатъчна по химически и калориен състав, съгласно таблици,
утвърдени от министъра на правосъдието съгласувано с министъра на
здравеопазването и министъра на финансите. Ответникът е представил справка за
начина, по който е организирано храненето в затворническото общежитие, както и
начина, по който е определено количеството храна, предоставяно на лишените от
свобода.
При липса на
една от материалноправните предпоставки по чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС, искът
правилно е отхвърлен като неоснователен от първоинстанционния съд.
При извършената
служебната проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК не се установиха касационни
основания за отмяна на решението, поради което същото следва да бъде оставено в
сила.
Като съобрази нормата на чл. 143, ал. 3 от АПК, изхода на спора и своевременно направеното искане от пълномощника на
ответника, настоящият съдебен състав намира, че в полза на последния следва да
се присъдят разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100,00 лв., определено по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, във връзка с чл.
25, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ, субсидиарно приложими на
основание чл. 144 от АПК.
Воден от горното и на основание чл. 221,
ал. 2, предл. І-во от АПК, във връзка с чл. 285, ал. 1 от ЗИНЗС,
Административен съд - Бургас, ХІХ – ти състав,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА
Решение № 76 от 25.01.2022 г., постановено по адм.
дело № 2372 по описа Административен съд – Бургас за 2021 г.
ОСЪЖДА Х.Ж.Ж., ЕГН **********,
да заплати на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията"
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 /сто/ лв.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.