Номер: 112                         26 септември 2019 година                         Град Разград

В    ИМЕТО   НА     НАРОДА

 

Разградският административен съд, в публичното заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди и деветнадесета година, в  състав:

  ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ТАНЯ ДАМЯНОВА

 ЧЛЕНОВЕ: ИВА КОВАЛАКОВА-СТОЕВА

         МАРИН МАРИНОВ 

при секретаря Ралица Вълчева, с участието на прокурора  Сезгин Османов разгледа докладваното от съдията Таня Дамянова административно дело № 166 по описа за 2019 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.185 и следващите от АПК.

Постъпил е  протест от районния прокурор на Районна прокуратура- Кубрат против разпоредбите на чл.31, ал.4 и чл.42, ал.5 от Наредба № 14 за условията и реда за установяване на  жилищни нужди и за настаняване под наем в общински жилища, приета с решение № 22 по протокол № 13 от 25.03.2005г. на Общински съвет- Кубрат.

Прокурорът счита, че оспорените разпоредби противоречат на норми от по-висок ранг- разпоредбите на Конституцията, Закона за общинската собственост, Закона за местното самоуправление и местната администрация и Административнопроцесуалния кодекс. Поради това прокурорът предлага на съда да отмени атакуваните разпоредби от Наредба № 14 като незаконосъобразни.

Ответникът по  протеста- Общински съвет- Кубрат, не завява становище.

 Прокурорът от Окръжна прокуратура- Разград предлага на съда да уважи протеста като основателен.

След преценка на събраните по делото доказателства и обсъждане на доводите на страните, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Протестът е процесуално допустим като подаден от  районния прокурор на Районна прокуратура- Кубрат, който притежава активна процесуална легитимация съобразно правилото на чл.186, ал.2 от АПК. Разгледан по същество, протестът е и основателен.

С Докладна записка № 90-00-14/07.03.2005г. на кмета на Община Кубрат  в Общински съвет- Кубрат е внесен  за разглеждане проект на Наредба за условията и реда за установяване на жилищни нужди и за настаняване под наем в общински жилища. Проектът е разгледан на заседание на  комисията по  законност, обществен ред и местно самоуправление на 23.03.2005г., която след обсъждане е предложила на общинския съвет да приеме проекта.

Той е разгледан и обсъден на проведеното на 25.03.2005г. заседание на общинския съвет. С деветнадесет гласа „за“ Общински съвет-Кубрат е приел с решение № 22 по протокол № 13/25.03.2005г. Наредба № 14 за условията и реда за установяване на жилищни нужди и за настаняване под наем в общински жилища.

От представения по делото актуален текст на Наредба № 14 и решенията на Общински съвет- Кубрат за изменение и допълнение на наредбата се установява, че оспорените от прокурора разпоредби не са изменяни от приемането им.

Основните доводи на прокурора се свеждат до нарушение на материалния закон при приемане на оспорените текстове.

Наредбата е валиден подзаконов нормативен акт. Същата е приета с решение на Общински съвет- Кубрат, взето при наличие на необходимия кворум и мнозинство, съгласно изискванията на чл. 27, ал. 2 и ал. 3 от ЗМСМА в приложимата редакция.

Общинският съвет е орган на местното самоуправление, определящ политиката за изграждане и развитие на общината във връзка с осъществяването на дейностите от местно значение, както и на други дейности, определени със закон. В изпълнение на правомощията си по чл. 21, ал. 2 от ЗМСМА общинският съвет приема правилници, наредби, инструкции, решения, декларации и обръщения. Съгласно чл. 8 от ЗНА и чл.76, ал.3 от АПК общинският съвет може да издава наредби, с които да урежда съобразно нормативните актове от по-висока степен, неуредени от тях обществени отношения с местно значение. Чл. 45а и чл. 47 от ЗОбС дават на общинските съвети правомощие да приемат наредба за определянето на условията и реда за установяване на жилищни нужди, за настаняване под наем и продажбата на общински жилища. Налице е законова делегация на компетентност за регулиране с подзаконов нормативен акт на обществени отношения, свързани с прилагане на отделни разпоредби на ЗОбС. 

При преценката за материалната законосъобразност на оспорените разпоредби съдът прецени следното:

І.Чл.31, ал.4 от Наредбата гласи:

„Чл.31(4) Не се допуска настаняване в общински резервни жилища на лица, чиито собствени жилища са станали негодни за използване поради естествено износване, застрашени са от самосрутване, вредни са в  санитарно-хигиенно отношение или загрозяват и  поради това, че не могат да се поправят или заздравят, подлежат но премахване по реда на Закона за устройство на територията.“

Според чл. 45, ал. 1 от Закона за общинската собственост, в резервните жилища се настаняват под наем за срок не по-дълъг от две години лица:

1. жилищата на които са станали негодни за обитаване в резултат на природни и стихийни бедствия и аварии или са застрашени от самосрутване;

2. в семействата на които са налице остри социални или здравословни проблеми.

След анализа на разпоредбата на чл. 31, ал.4 от Наредба № 14  и чл. 45, ал.1 от ЗОбС съдът констатира, че е налице противоречие между двата текста.  Във връзка с изложените по-горе общи мотиви съдът намира, че уредбата, която дава общинската наредба, следва да уточнява и конкретизира законовата уредба съобразно местните условия, но не може да е в противоречие със закона, или да преурежда по различен начин вече уредени от закона обществени отношения.

При съобразяване на цитираните разпоредби на ЗНА, АПК, и ЗМСМА  се налага извод, че за Общински съвет - Кубрат не е налице правна възможност да регламентира категориите лица, които могат да бъдат настанени под наем в резервните жилища по начин, различен от установения в Закона за общинската собственост. Но атакуваната разпоредба на подзаконовия нормативен акт определя по различен начин кръга на лицата, които имат право да бъдат настанени в резервни жилища и по този начин недопустимо стеснява кръга, определен от закона. С избраната формулировка  Наредбата всъщност  въвежда ограничения и забрани за настаняване в резервни жилища, каквито в закона не се съдържат.   При приемането и е допуснато нарушение на чл. 15, ал.1 от ЗНА, чл. 8 от ЗНА и чл. 76, ал. 3 от АПК, което води и до нейната незаконосъобразност.

ІІ. Прокурорът оспорва изцяло разпоредбата на чл. 42, ал. 5 от Наредба № 14.  Чл.42 от Наредбата  има следното съдържание:

„Чл.42…(2) Въз основа на решението на общинския съвет кметът на общината  издава заповед и я връчва на заинтересованото лице. В едномесечен срок от  връчване на заповедта се заплащат цената и  на дължимите данъци, такси и други разноски.

…(4) След плащане на сумите  по ал.2 в посочения в заповедта срок, кметът на общината сключва договор за продажба. Договорът подлежи на вписване.

(5) Когато плащането  не се извърши в определения срок, заповедта се отменя от кмета на общината и  преписката за продажба се прекратява.“

По-горе в настоящото изложение бе изтъкнато, че  общинският съвет е овластен  от чл. 47, ал. 3 от ЗОбС да определи условията и реда за продажба на общински жилища.  Законът не урежда срока, в който следва да се заплати продажната цена. Предвид изричната законова делегация на чл.47, ал.3 от ЗОбС няма пречка този срок да бъде определен от общинския съвет общо за всички случаи. Предвиждането на чл.42, ал.2 от Наредбата е в съответствие с принципите на АПК за равенство и предвидимост.

 По отношение на ал.5 съдът намира следното: Няма законова  пречка да се предвиди възможност за прекратяване на  преписката за продажбата  в случай, че плащането не се извърши в определения срок. Процедурата по закупуването на жилища, предвидена в Закона за общинската собственост и в Наредба № 14 предвижда  сложен фактически  състав: приемане на решение на общинския съвет, издаване на заповед на кмета на общината и сключване на договор за прехвърляне на собствеността. Именно с договора се прехвърля собствеността, а не със заповедта на кмета на общината. Ето защо неплащането в срок на определената продажна цена и разходите по прехвърлянето на собствеността ще представлява липса на основание за сключването на договор. В този случай няма да последва сключване на договора от страна на кмета и няма да се породят правните последици по прехвърлянето на собствеността.

Недопустимо е обаче установеното правомощие на кмета на общината да отмени заповедта по ал. 2  при неплащане на продажната цена в срок. Заповедта по чл.42, ал.2 от Наредбата е индивидуален административен акт. Като такъв тя би могла да бъде отменена от издателя й в определени случаи- при оспорване по административен ред /чл. 91, ал. 1 от АПК/ или по реда на възобновяването по реда на чл. 99 от АПК. Възобновяване на производството и отмяна на акта е допустимо само при наличието на предвидените в АПК предпоставки. Те са изчерпателно изброени и е невъзможно същите да бъдат допълнени в подзаконов акт, каквато е наредбата. Ето защо съдът приема, че след като въвежда ново основание за възобновяване на производството при липсата на такава възможност, разпоредбата на чл.42, ал.5 от наредбата в частта си "…заповедта се отменя от кмета на общината и…" противоречи на цитираните норми на АПК, които са от по-висок ранг.  Същата не е съобразена с правилото на чл.15 от ЗНА, поради което следва да бъде отменена.

В останалата си част- относно  оспорването на пълния текст  на чл.42, ал.5 от  Наредбата оспорването  следва да се отхвърли като неоснователно.

Предвид изхода на спора и на основание чл.144 от АПК във връзка с чл.78, ал.11 от ГПК ответникът по оспорването следва да възстанови на държавата направените съдебни разноски в размер на 20 лева, представляващи заплатен депозит за публикация в „Държавен вестник“.

По тези съображения и на основание чл. 193, ал. 1 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ като незаконосъобразни член 31, ал.4; член 42, ал.5 само в частта "…заповедта се отменя от кмета на общината и…" от Наредба № 14 за условията и реда за установяване на жилищни нужди  и за настаняване под наем в общински жилища, приета с решение № 22 по протокол № 13 от 25.03.2005г. на Общински съвет- Кубрат.

ОТХВЪРЛЯ като неоснователен протеста на районния прокурор на Районна прокуратура- Кубрат в останалата му част.

ОСЪЖДА Общински съвет- Кубрат да заплати на Районна прокуратура- Кубрат направените по производството разноски в размер на 20 лева.

Решението може да се обжалва пред Върховния Административен съд с касационна жалба в четиринадесетдневен срок, считано от съобщението за постановяването му и връчването на препис от съдебния акт на страните.

След влизането му в сила решението да се разгласи по реда на чл. 194 от АПК. 

 

 

                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/

 

ЧЛЕНОВЕ:1./п/

 

2./п/