Решение по дело №483/2019 на Окръжен съд - Враца

  Р Е Ш Е Н И Е № 311

 

гр. ВРАЦА,22.10.2017г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Врачанският окръжен съд,гражданско  отделение,в

публичното заседание на   27.09.2019г.,   в състав:

 

Председател:Евгения Симеонова

    Членове:Пенка Т.Петрова

      мл.с.:Магдалена Младенова

                                    

в присъствието на:

прокурора                      секретар  Галина Емилова,

като разгледа докладваното  от  съдия П.Петрова               

в.гр. дело N` 483  по описа за 2019   година,

 

    за да се произнесе взе предвид следното:

    Производството се движи по реда на чл.258 и сл.ГПК.

    Образувано по въззивна жалба от 11.07.2019г.,подадена от С.Т.Д. ***,чрез процесуален представител адв.Ц.С. от ВрАК, срещу решение на РС гр.Враца от 28.06.2019г.,постановено по гр.д.№ 765/201г,с което са отхвърлени предявените от въззивника искове с правно основание чл.144 и чл.149 СК. Поддържа се във въззивната жалба,че решението е необосновано и неправилно – постановено при неправилно приложение на материалния закон и доказателствата по делото,и при допуснати процесуални нарушения от първоинстанционния съд. Иска се отмяна на съдебния  акт, и решаване на спора по същество от настоящата инстанция с уважаване на предявените от въззивника искове.

    Противната страна оспорва въззивната жалба.Моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено.

    Настоящият състав намира въззивната жалба за редовна от външна страна,и процесуално допустима.Подадена е в преклузивния срок по чл.259 ал.1 ГПК,от страна в процеса,имаща право и интерес от обжалване, и против акт на съда,подлежащ на обжалване по смисъла на чл.258 ал.1 ГПК.Разгледана по същество същата се явява неоснователна.

    Пред първоинстанционния съд са предявени от въззивника кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл. 144 СК и чл. 149 СК.Поддържа се в исковата молба, че ответницата е майка на въззивника, която с влязло в сила решение на РС – гр. Пловдив била осъдена да му заплаща месечна издръжка в размер на 60 лева. Сочи се, че след навършване на пълнолетие от ищеца на 17.07.2017 г. ответницата преустановила заплащането на издръжката. Сочи се също, че ищецът към настоящия момент е студент в Национален военен университет „Васил Левски“, редовна форма на обучение, квалификационна степен бакалавър и неговият баща Т.Д. полага усилия за задоволяване на ежедневните потребности на ищеца и разходите за храна, облекло и учебни пособия. Същевременно ответницата е военнослужещ в поделение в с. *** и разполага с трудови доходи, достатъчни за задоволяване на личните й нужди и за изплащане на издръжка без особени затруднения.Претендира се месечна издръжка в размер на 200 лева, считано от предявяване на иска – 01.03.2019 г., както и сумата от 1 200 лева, представляваща издръжка за минало време за периода от 01.09.2018 г. до предявяване на иска – 01.03.2019 г.

В срока по чл. 131 ГПК ответницата Д.С.Щ. чрез адв. д-р И.В., е депозирала писмен отговор на исковата молба, с който предявените искове се оспорват като неоснователни. В отговора се сочи , че висшето учебно заведение, в което ищецът учи, поема изцяло неговите разходи . Заявява се, че плащането на издръжка на ищеца би представлявало особено затруднение за ответницата.

Безспорно е между страните, че ответницата е майка на ищеца, че на 17.07.2017 г. ищецът е навършил пълнолетие, но към настоящия момент не е навършил 25 г.,че учи редовно във висше учебно заведение –  Национален военен университет „Васил Левски“ в гр. ***, в редовна форма на обучение.Горните обстоятелства се установяват и от приетите по делото писмени доказателства,вкл.и представените такива пред въззивна инстанция. От същите се установява също,че статутът му е действащ курсант, като е зачислен за обучение със Заповед № РД-06-210/19.07.2018 г., считано от 27.08.2018 г. Не заплаща такси за обучение и общежитие,и съгласно чл. 142 ал. 2 ЗОВС курсантите са на пълна държавна издръжка. НВУ „Васил Левски“ му осигурява храна, като разходите са за сметка на учебното заведение. Ищецът получава месечна стипендия за учебната 2018-2019 г. в размер на 120 лева за зимния семестър и 125 лева – за летния. 

Установено е,че за периода от 01.04.2018 г. до 01.03.2019 г. ответницата е получила нетно трудово възнаграждение по трудов договор в размер на общо 14 520,39 лева. Видно е от Договор за потребителски кредит, сключен на 27.07.2015 г. между „Алианц Банк България“ АД и ответницата, както и погасителен план към същия,че ответницата е получила потребителски кредит в размер на 15 500 лева, който следва да върне в срок до 28.06.2023 г. на месечни вноски, всяка в размер на 214,18 лева.Представен е договор за паричен заем от 15.01.2019 г., сключен между Е.И. като заемодател и ответницата Щ. като заемател, и разписки от 13.02.2016 г., 14.03.2019 г. и 14.04.2019 г.,от които е видно,че  ответницата е получила заем в размер на 8 000 лева, който се е задължила да върне на равни месечни вноски, всяка в размер на 250 лева. Видно от договор за наем от 01.04.2018 г., ответницата заплаща месечен наем за жилище в размер на 380 лева. От представените разписки се установява, че за жилището, в което живее, ответницата заплаща ток, вода и кабелна телевизия. Установено е от  представената медицинска документация, че на ответницата са поставени диагнози двустранна гонартроза – умерено изразена и пиелонефрит и хематурия с изписано медикаментозно лечение, без данни заболяванията да влияят върху работоспособността на ответницата или да изискват някакво специално лечение, свързано със завишени разходи.

При така изяснената фактическа обстановка и събрани доказателства първоинстанционният съд приел предявените искове за неоснователни и недоказани,и ги отхвърлил.Изложил е в мотивите към решението,че претендираната издръжка няма да представлява особено затруднение по смисъла на закона за въззиваемата,но ищецът не е доказал нуждата си от търсената издръжка.

Въззивната инстанция споделя крайните фактически и правни изводи на първата,и намира,че решението и е постановено при правилно приложение на материалния закон и доказателствата по делото,като на основание чл.272 ГПК се присъединява и препраща към мотивите на първоинстанционния съд.

По иска с правно основание чл. 144 СК правилни са изводите на първоинстанционния съд,че за да възникне правото на издръжка по чл. 144 СК, е необходимо да са налице следните  предпоставки: лицето, търсещо издръжка, да е пълнолетно, да е налице невъзможност да се издържа от доходите си или от използване на имуществото си, да учи редовно в средно или висше учебно заведение,и родителят да може да дава издръжка без особени затруднения.Липсата на която и да е от тях прави иска неоснователен.

Установено е,както се изложи ,наличието на част от предпоставките от фактическия състав,обуславящ основателност на иска – че ищецът е пълнолетен,и учи във висше учебно заведение.Спорни между страните са въпросите относно нуждата на ищеца от издръжка в търсения размер, както и възможността на ответницата да предоставя такава в търсения размер от 200 без особени затруднения.

От писмените доказателства по делото се установява,че нуждите на въззивника от средства за семестриална такса, общежитие/квартира, храна, учебници са напълно задоволени от учебното заведение, в което учи ищецът. Същият е действащ курсант , а съгласно чл. 142 ал. 2 ЗОВС курсантите са на пълна държавна издръжка. Съгласно чл. 142 ал. 2, т. 1 – т. 5 ЗОВС, за срока на обучение във висшите военни училища курсантите се подготвят за изпълнение на военна служба като професия, и им се осигуряват стипендии, храна и вещево доволствие, медицинско обслужване,задължително застраховане срещу смърт и неработоспособност,настаняване в общежития ,транспорт и настаняване при изпълнение на задачи, свързани с подготовката им за изпълнение на военна служба, извън постоянното им място за обучение, както и при пътуване по медицински причини,ползване на почивната и спортната база към министерството, ползване на правата по чл. 226з - изпаднали в тежко материално положение, могат да бъдат подпомагани с парични средства,ваканция в размер на 30 календарни дни за учебна година,възможност за избор в колективните органи за управление на висшето военно училище. Съгласно чл. 41, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № Н-9 от 4 април 2018 г. за осигуряване с униформено облекло, лични предпазни средства, специално и работно облекло , структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и Българската армия, курсантите, обучавани за нуждите на Министерството на отбраната, се осигуряват с вещево доволствие и с лични предпазни средства, специално и работно облекло, друго вещево имущество и снаряжение. Съгласно приложение № 3 от Наредбата, вещевото доволствие на курсантите включва: униформено облекло и обувки /съответно за зимния и за летния сезон/, бельо /горно и долно бельо, фланелки, чорапи и кърпи/, постелни принадлежности /одеяла, чаршафи и възглавници/,  спортно имущество /спортни обувки, анцузи, джапанки и др./. 

С оглед всичко гореизложено е видно, че в качеството си на курсант в НВУ „Васил Левски“ ищецът Д. не заплаща такси за обучение и общежитие, осигурени са му храна и нужните според сезона облекло, обувки и бельо, лични предпазни средства, специално и работно облекло и друго вещево имущество и снаряжение – или всичко, което му е необходимо както за изпълнение на учебните си задължения, така и за подсигуряване на нормалното му битово съществуване, докато е със статут „курсант“. Освен това ищецът получава месечна стипендия за учебната 2018/2019 г. в размер на 120 лева за зимния семестър и 125 лева – за летния, за задоволяване на други ежедневни разходи за лични нужди. Т. е. всички основни битови потребности на ищеца са задоволени със средства от висшето учебно заведение, в което той учи.

Въпреки указаната му с доклада по делото доказателствена тежест, ищецът не е установил нуждата си от издръжка в търсения размер. Същият не твърди и не доказва нито наличие на някакви по – специални нужди, здравословни проблеми, изискващи разходи за лечение, нито дори социални и културни нужди и интереси, които ищецът няма финансова възможност да задоволи. След като нуждите на ищеца от храна и подслон, от медицинско обслужване, облекло и такси за обучение са изцяло и напълно задоволени със средства на висшето учебно заведение и дребните му ежедневни разходи могат да бъдат покрити от получаваната от него месечна стипендия, а наличието на други нужди не беше установено в производството, то следва да се приеме, че ищецът не е доказал нуждата си от издръжка в търсения размер и поради това предявеният иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.Ищецът в производството не е установил и имущественото си състояние,за да направи извод съда може ли да се издържа евентуално от това имущество.

И настоящата инстанция с оглед доходите и разходите на въззиваемата приема,че даването на издръжка няма да съставлява особено затруднение за същата,но доколкото не е налице първата предпоставка,изложена по-горе искът се явява неоснователен.В закона няма легално определение за понятието „особени затруднения“, но същността му следва да се преценява с оглед материалните възможности на родителя, както и с оглед наличието на други обстоятелства, които пряко рефлектират върху тези материални възможности. В настоящия случай при установен нетен доход в размер на 14 520,39 лева за период от една година,отчитайки факта,че е военнослужещ и несъмнено получава поне част от привилегиите по ЗОВС не може да се направи извод,че даването на издръжка въобще ще представлява затруднение за ответницата.Повечето от изброените в отговора на исковата молба разходи не навеждат на извода, който ответницата се домогва да установи – че месечният й доход достига единствено за покриване на месечните й разходи.Кабелната телевизия и домашният интернет не са компонент от екзистенц минимума и не обуславят минималното качество на живот на едно лице. Що се отнася до представените договор за потребителски кредит и договор за заем, не се твърди и не се установява сумите да са били необходими и да са разходвани от ответницата за задоволяване на съществени и нетърпящи отлагане битови нужди, а не просто за задоволяване на нейни лични прищевки.

     Изложеното до тук касае и иска за издръжка за минало време,при което и този иск се явява неоснователен и недоказан и следва да бъде отхвърлен.

     Представените пред въззивната инстанция писмени доказателства от въззивника не дават основание на състава за извод в обратна насока,тъй като не установяват нови факти и обстоятелства, различни от установените.

     Неоснователни са доводите във въззивната жалба за допуснати от първоинстанционния съд процесуални нарушения.В доклада си по чл.146 ГПК съдът се е произнесъл по всички въпроси - отделил е спорното от безспорното,посочил е обстоятелствата,от които произтичат претендираните права и възражение,посочил е правната квалификация,разпределил е доказателствената тежест,като изрично е указал на страните коя какви факти и обстоятелства следва да установи и доказва.Не е допуснал процесуално нарушение съдът и при заличаване на допуснатия свидетел,тъй като поискалата го страна сама се е отказала от него.

      При така изяснената фактическа обстановка въззивната жалба се явява неоснователна.Като такава следва да се остави без уважение,а първоинстанционното решение – да се потвърди.

      При този изход на делото въззивникът следва да заплати на въззиваемата сторените от нея разноски в производството в размер на 400 лв.-адвокатско възнаграждение.

      Водим от горното,ВрОС

Р  Е  Ш  И :

      ПОТВЪРЖДАВА решението на РС Враца от 28.06.2019г.,постановено по гр.д.№ 765/2019г.

      ОСЪЖДА С.Т.Д., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на Д.С.Щ., ЕГН **********, с адрес: *** сума в размер на 400 лева,представляваща разноски за адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция.

      Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

 

Председател:...........        Членове:1..........

 

 

 2..........