Решение по дело №3685/2020 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 1123
Дата: 15 юли 2020 г. (в сила от 2 декември 2020 г.)
Съдия: Божидар Иванов Кърпачев
Дело: 20205330203685
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 24 юни 2020 г.

Съдържание на акта

     Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

       № 1123

гр. Пловдив, 15.7.2020 г.

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Наказателна колегия, в открито съдебно заседание на 9.07.2020 г. в състав:

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЖИДАР КЪРПАЧЕВ

                

          при участието на секретаря Станка Деведжиева, като разгледа докладваното от съдията АНД № 3685/2020 г. по описа на ПРС, I наказателен състав, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН

Образувано е по жалба на МЕГЗ 9 ЕООД против Наказателно постановление № 511935- F543911/14.05.2020,  издадено от заместник директор на ТД на НАП- Пловдив, с което на МЕГЗ 9 ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 3000 лева на основание чл. 185, ал.2 ЗДДС.

С  жалбата и в съдебно заседание се навеждат конкретни съображения за незаконосъобразност на НП и се моли за неговата отмяна. Сочи се, че АУАН и НП не отговарят на законоустановените изисквания за реквизити- чл. 42 и 57 ЗАНН, както и че деянието на жалбоподателя е несъставомерно по възведената правна квалификация с оглед установените факти. Претендират се разноски

Въззиваемата страна взема становище за неоснователност на жалбата. Моли за потвърждаване на НП и присъждане на разноски. В условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на заплатения от жалбоподателя адвокатски хонорар.                                               

            Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди доводите изложени в жалбата и служебно провери правилността на атакуваното постановление, намери, че са налице основания за неговата отмяна  по следните съображения:

В АУАН и НП  е посочено, че се издават за нарушение извършено при следните фактически параметри:

В хода на извършване на проверка за установяване на наличие на основания за регистрация по ЗДДС, във връзка с подадено Заявление за регистрация по ЗДДС с вх.№ 303912000085565/14.01.2020г. е установено, че „МЕГЗ 9" ЕООД с ЕИК ********* като данъчнозадължено лице по смисъла на чл.3 от Наредба Н-18/13.12.2006г на МФ е допуснало нарушение на същата, като не е монтирало, въвело в експлоатация и регистрирало в компетентната ТД на НАП фискално устройство за регистриране на извършваните продажби чрез електронен магазин, от датата на започване на дейността на 19.07.2018 г.

Нормативно установеното задължение за проверявания субект е възникнало на основание разпоредбата па чл. 7, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006г на МФ, предвиждаща, че лицата по чл. 3 са длъжни да монтират, въведат в експлоатация и използват регистрирани в НАП ФУ/ИАСУТД от датата на започване на дейността на обекта.

При проверката е установено следното: дружеството извършва търговска дейност - онлайн търговия с дрехи и аксесоари, като не е монтирало, въвело в експлоатация и регистрирало в компетентната ТД на НАП фискално устройство за регистриране на извършваните продажби. От представени от лицето документи, справки, и писмени обяснения, както и писмени обяснения от трети лица е видно, че първата продажба, свързана с дейността на дружеството, е направена на 19.07.2018г. Пратката е приета от Спиди АД /въз основа на сключен договор между Спиди АД и Мегз 9 ЕООД/ на посочената дата - 19.07.2018 г.,  като при предаването й не е издаден фискален касов бон или друг документ отговарящ на изискванията на Наредба Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ,  тъй като за извършваната търговска дейност, търговецът не е регистрирал ФУ.

В конкретния случай извършваната от дружеството дейност е съотносимо с дадената в § 1, т. 1 от ДР на Наредба Н-18 на МФ от 13.12.2006 г. дефиниция за "разносна търговия", състояща се в продажба на стоки или услуги извън търговския обект по предварителна заявка”. По реда на чл.25,  ал. 2 от Наредба № Н-18 /2006 г. при разносна търговия фискалната касова бележка се издава от лицето по чл. 3 и се предава на разносвача, който от своя страна я предоставя на купувача при плащането, освен когато плащането по продажбата се регистрира и отчита чрез фискално устройство на мястото на предаване на стоката или услугата.

С оглед спазване на нормативните разпоредби, извършените продажби, свързани с основната дейност на дружеството-продажби чрез електронен магазин, е следвало да бъдат отчитани чрез използването на монтирано, въведено в експлоатация и регистрирано в НАП фискално устройство от датата на започване на дейността в обекта в случая - първата изпратена по куриер пратка, а именно на 19.07.2018 г.

От извършена справка в информационната система на НАП е видно, че МЕГЗ 9 ЕООД няма регистрирано в НАП ФУ.

Нарушен е съставът на чл. 7, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ,  във вр. с чл. 118 ЗДДС.

 

Съдът намира, че при този начин на описание на нарушението съществено са нарушени чл. 42 и чл. 57 ЗАНН.

Съгласно чл. 42 и 57 ЗАНН сред задължителните реквизити на АУАН и  НП са

1. описание на фактическите признаци на нарушението;

2. посочване на нарушените правни норми.

        

В същото време е безспорно, както в теорията, така и в съдебната  практика, че АУАН е акта в административно-наказателното производство, аналогичен на обвинителния акт в наказателния процес, който определя предмета на вмененото нарушение и предмета на доказване по делото.  АУАН очертава нарушението, с неговите съставомерни фактически признаци от обективна и субективна страна, връзката между инкриминираното деяние и лицето, сочено като нарушител и надлежната правна квалификация.  Срещу тези факти и право нарушителят следва да се брани, като гарантирането в максимална степен на правото му на защита изисква той да бъде запознат с тях още от началото на административно-наказателен процес, т.е. от момента на съставяне и предявяване на АУАН (по аргумент от чл. 42, т.4 и т.5 ЗАНН, вр. чл. 40, ал.1 ЗАНН, вр. чл. 43, ал.1).

Наказателното постановление от своя страна е властническия правораздавателен акт, издаден от компетентен орган, с който дееца бива санкциониран за извършеното административно нарушение. То се явява аналога в административно наказателния процес на ПРИСЪДАТА от общото наказателно производство. От тази му същност следва, че към неговата форма и съдържание следва да се поставят същите завишени изисквания, както към АУАН.

В този изричен смисъл са и задължителните разрешения на основополагащото ППВС 1/1953,  съгласно което всеки правораздавателен акт, с който се ангажира отговорността на даден правен субект следва задължително да съдържа пълно, точно и ясно изложение на всички съставомерни фактически положения, които се приемат за установени, както и приложимите към тях правни норми. Този минимум от правнорелевантна за наказания субект информация следва да се съдържа в самия правораздавателен акт, а не да се извлича от доказателствата по делото.  

От всичко гореизложено следва, че АУАН и НП ще отговарят на изискванията за съдържание по смисъла на чл. 42, т.4 и 57, т.5 ЗАНН ако в тях са надлежно описани по един небудещ никакво съмнение, както за дееца, така и за съда начин всички съставомерни фактически признаци на вмененото нарушение (време, място на извършване на нарушението, както и конкретни фактически действия, с които е причинен противоправния резултат).

В тази връзка в теорията и съдебната практика е изведен следния практически критерий: АУАН  и НП ще отговарят на императивните изисквания за съдържание, ако фактите, така както са описани в тях, в случай, че се приемат за доказани, сами по себе си сочат на съставомерно деяние по възведената правна квалификация, без да е необходимо за преценката за съставомерност за първи път да се установяват от съда допълнителни обстоятелства, които не са предявени на дееца.

В обратния случай, ако в АУАН и НП не са описани всички съставомерни фактически признаци от субективна и обективна страна на вменения административен състав или ако за извършване преценка дали деянието е съставомерно на съда се налага да установява допълнителни фактически положения, които не са надлежно предявени на дееца, НП следва безусловно да се отмени, доколкото съществено е накърнено правото на защита на дееца да разбере кои са фактическите положения, за които се наказва.

 

Точно такъв е и процесния случай:

От съдържанието на посочените  като нарушени норми на чл. 7, ал. 1, вр. чл. 3  от Наредба № Н-18/13.12.2006 г на МФ. е видно, че за да възникне задължение за ДЗЛ да монтира, въведе в експлоатация и използва регистрирани в НАП ФУ/ИАСУТД, то следва да е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД.

Видно от текста на чл. 3 от Наредбата наличието или отсъствието на задължение за издаване на фискална касова бележка зависи от начина на заплащане на стоката или услугата, като изрично е посочено, че такава не е необходима при плащане извършено чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги.

Ако правният субект извършва само доставки, за които няма задължение да се издават фискални касови бележки, то не е необходимо да се монтира и въвежда в експлоатация фискално финансово устройство.  В този смисъл са и изричните указания на НАП по приложението на Наредба Н-18, представени  на л.10, абзац последен от делото.

В този смисъл основния съставомерен факт, от който зависи дали ДЗЛ е длъжно да въведе в експлоатация фискално устройство е вида плащания, които то получава срещу доставяните стоки и услуги.

Както в АУАН, така и в НП в тази връзка е посочен  правния извод на наказващия орган, че за извършената от него доставка на стока на 19.07.2018г. за нарушителя е възникнало задължение да издаде финансова касова бележка, ерго и задължението да въведе в експлоатация фискално устройство.

И в двата процесуални документа  обаче е налице пълна липса  изложение на факти, от които да се направи проверка на този правен извод. Тоест да се извърши преценка дали в действителност за въпросната доставка се е налагало издаване на касова бележка. Това е така доколкото, както в АУАН, така и в НП липсва отразяване на основаното съставомерно обстоятелство, а именно как е извършено плащането- чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи или по друг начин.

При липса на изложени факти в АУАН и НП относно основаното съставомерно обстоятелство, а именно какъв е бил вида на плащането и налагал ли е той издаване на касова бележка, наказаното лице е в неведение и следва да гадае какви факти следва да оборва,   което положение е несъвместимо с правото му на защита и безусловно налага отмяна на НП в тази част.

При този начин на описание на деянието в АУАН и НП, съдът бива поставен в положение, за да провери съставомерността му да установява на етап съдебно следствие факти, които изцяло липсват в АУАН и НП, което е несъвместимо с контролно отменителните му правомощия по чл. 63 ЗАНН.

 

В случая констатираните пороци при описания на нарушението в АУАН и НП няма как да бъдат санирани на етап съдебно следствие, доколкото се касае не за доказателствен дефицит, а за ненадлежно предявено обвинение, което накърнява правото на защита на наказания субект, като този порок не е от естество да бъде отстранен чрез събиране на допълнителни доказателства.

Следва да се отбележи също така и че съгласно задължителната тълкувателна практика на стария върховен съд и на ВКС, всяко установяване за първи път на етап съдебно следствие на съставомерен факт, който до този момент не е предявен на дееца по надлежния процесуален ред, по своята правна същност представлява съществено изменение на обстоятелствената част на повдигнатото обвинение.

Така изрично Тълкувателно решение № 57 от 4.XII.1984 г. по н. д. № 13/84 г., ОСНК на ВС, Тълкувателно решение № 61 от 13.XII.1977 г. по н. д. № 60/77 г., ОСНК на ВС.

В същото време съгласно изричния текст на разпоредбата на чл. 287 НПК отговорността на дееца може да се ангажира в условията на съществено изменение на обстоятелствената част,  само ако е предприето надлежно изменение на обвинението по смисъла на този член.

Съгласно трайната съдебна практика обаче, изменение на обвинението е недопустимо пред въззивната и касационната инстанция, а доколкото производството по реда на чл. 63 от ЗАНН има характер на въззивно такова, то института на изменение на обвинението не може да намери приложение при оспорване на наказателни постановления пред съда, тоест съдът не може за първи път да установи нови съставомерни фактически положения и да реализира отговорността на дееца въз основа на тях, щом те не са предявени до този момент на нарушителя по надлежния процесуален ред.

Така изрично  Решение № 250 от 23.06.2015 г. по н. д. № 657 / 2015 г. на Върховен касационен съд, Решение № 405 от 16.02.2015 г. по нак. д. № 1299/2014 г. на Върховен касационен съд,

От всичко гореизложено следва, че за съда не съществува възможност да потвърди НП  въз основа на нови съставомерни фактически положения, които са разкрити или доуточнени  за първи път на етап съдебно следствие и които не са надлежно предявени на дееца с АУАН и НП. 

Да се процедира по обратен начин означава деецът да бъде поставен в положение да разбере кои са  съставомерните фактически положения, за които  се наказва, едва от акта на въззивната инстанция, след като наказанието вече реално му е наложено, което е изцяло несъвместимо с правото му на защита.

Не на последно място следва да се посочи, че ако съдът служебно установи и накаже дееца за релевантните фактически обстоятелства, без те да са надлежно индивидуализирани в АУАН и  НП, то същият би влезнал в непреодолимо противоречие с контролно- отменителните си правомощия в производството по чл. 63 ЗАНН и напрактика недопустимо би иззел и встъпил в правомощията на наказващия орган

В тази връзка следва да се отбележи, че чл. 53, ал.2 ЗАНН допуска издаване на НП и ако при съставяне на АУАН са допуснати нарушения на процесуалните правила, които обаче не са ограничили съществено процесуалните права на наказваното лице. В случая обаче констатираните пороци в съдържанието се отнасят както до АУАН, така и до НП, поради което и чл. 53, ал.2 ЗАНН е неприложим.

По изложените съображения поради допуснати съществени процесуални нарушения, НП следва да се отмени на формално основание.

При този изход на спора право на разноски има жалбоподателят. Същият е доказал заплащането на адвокатски хонорар в размер на 528 лева. Предвид изрично направеното възражение за прекомерност съдът дължи нарочни съображения досежно размера, който следва да се възложи върху въззиваемата страна.

Съгласно чл. 36, ал.2 от ЗА присъжданият размер на адвокатски хонорар следва да се справедлив и обоснован. В тази връзка съдът съобрази:

- вида на оказаната адвокатска защита и съдействие- представителство в едно открито съдебно заседание с разпит на актосъставителя. По делото не са налице доказателства и жалбата да е изготвена от адвоката, доколкото видно от нейния текст тя е подадена лично от наказаното лице, като в нея няма посочване,  да е използвано съдействието на адвокат. Освен това към нея не са представени пълномощно и договор за правна защита и съдействие, а тези приложени  в откритото съдебно заседание са от по-късна дата, от един месец по-късно.

-фактическата и правна сложност на делото. Констатира се, че НП се отменя на процесуално основание, поради нарушение на основополагащи правила за съдържание на АУАН и НП, като в процеса не са изследвани реално фактическите предпоставки за ангажиране отговорността на дееца.

-интереса от делото. В случая с НП е ангажирана отговорността на дееца за само едно нарушение, наложена е само парична имуществена санкция, без лишаване от права или други санкционни последици.

-служебно известното обстоятелство, че на всяко едно от свързаните над 40 лица МЕГЗ 1 до 46 са издадени идентични НП, по всяко от които е предприета една и съща линия на защита и са изложени идентични доводи, като в същото време по всяко от делата се претендира отделно адвокатско възнаграждение

Мотивиран от всичко гореизложено съдът намира, че справедливият и  обоснован размер на адвокатско възнаграждение, който следва да се присъди е в рамките на минимума,  пропорционално на размера на наложената имуществена санкция, съгласно чл. 18, вр. чл. 7, ал.2,  т.2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

 

В случая, както към момента на приключване на съдебното следствие, така и към момента на подаване на жалбата-3.6.2020 и подписване на договора за правна защита си съдействие- 9.7.2020г  е налице нова редакция на Наредбата след измененията с ДВ, бр. 45 от 2020 г., в сила от 15.05.2020 г.

 

Съгласно чл. 18, вр. чл. 7, ал.2, т. 2 от Наредбата в приложимата редакция дължимият хонорар  при имуществена санкция в размер на 3000 лева е  320 лева.

Доколкото адвоката е регистриран по ЗДДС,  то по силата на изричната разпоредба на параграф 2а от ДР  на  Наредбата в размера на дължимия хонорар следва да се включи и ДДС и общият размер да бъде 384 лева. За разликата до претендирания размер от 528 лева претенцията за разноски следва да се отхвърли.

Съгласно т.6  от ДР на АПК "Поемане на разноски“ от административен орган" означава  поемане на разноските от юридическото лице, в структурата на което е административният орган. В случая въззиваемата страна  ТД на НАП не е самостоятелно юридическо лице, което означава, че разноските следва да бъдат възложени върху ЮЛ,  от което е част наказващия орган, а именно Национална Агенция по приходите, като разпоредител с бюджетни кредити  по аргумент от чл. 2, ал.2, вр. чл. 19 от Закона за НАП.

 

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът

 

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 511935- F543911/14.05.2020,  издадено от заместник директор на ТД на НАП- Пловдив, с което на МЕГЗ 9 ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 3000 лева на основание чл. 185, ал.2 ЗДДС

 

ОСЪЖДА Национална Агенция за приходите да заплати на МЕГЗ 9 ЕООД, ЕИК ********* сумата от 384 лева, представляващи разноски по делото пред Районен съд, като ОТХВЪРЛЯ ПРЕТЕНЦИЯТА ЗА РАЗНОСКИ за разликата над 384 лева  до пълно претендирания размер от 528 лева.

 

Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски Административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за постановяването му.

 

 

                                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/

 

Вярно с оригинала!

В.И.