Определение по дело №496/2023 на Административен съд - Пловдив

Номер на акта: 1580
Дата: 23 юни 2023 г.
Съдия: Николай Христов Ингилизов
Дело: 20237180700496
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 22 февруари 2023 г.

Съдържание на акта

 

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№ 1580/23.6.2023г.

 

гр.Пловдив

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, Първо отд., IX състав, в закрито заседание на двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и трета година в състав:

 

                 АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ:НИКОЛАЙ ИНГИЛИЗОВ

           

В срока за произнасяне и като разгледа докладваното от съдия Ингилизов адм. дело № 496  по описа за 2023 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по жалба на Д.Н.М. срещу Разрешение за промяна на предназначението № 31/01.12.2022 г. на Главен архитект на Район „Северен“ при Община Пловдив, в която се навеждат аргументи за нищожност на същото.

По делото е проведено съдебно заседание на 16.05.2023, в което се явяват жалбоподателят Д.М., ответната страна Главен архитект на Район „Северен“ при Община Пловдив чрез процесуалния си представител адв.Р. и заинтересованата страна М.Т., чрез процесуалния представител адв. В.. В това съдебно заседание е даден ход на делото, приета е административната преписка и е предоставена възможност на жалбоподателят и ответната страна да изразят становище във връзка с представените от заинтересованата страна доказателства, както и е обявено на страните, че по направените доказателствени искания ще има произнасяне след изтичане срока за запознаване.

С Определение №1331 от 29.05.2023 г. са приети към материалите по делото представените от заинтересованата страна доказателства и е отказано назначаване на СТЕ.

Във връзка с допустимостта на жалбата съдът изследва обстоятелството, дали жалбоподателят е активно легитимиран да оспори процесния административен акт или не. Касае се до абсолютна положителна процесуална предпоставка, за която съдът следи служебно, като при липсата й оспорването е недопустимо, съгласно чл. 159, т. 4 от АПК. 

Оспорено е  Разрешение за промяна на предназначението № 31/01.12.2022 г. на Главен архитект на Район „Северен“ при Община Пловдив, с което на М.А.Т. е разрешена промяната на предназначението на обект ателие с идентификатор 56784.506.1400.1.28 в жилище, като обекта е находящ се в УПИ ХI-506.1400, жил. и общ.обсл. застрояване, кв.571 по рег. план на Пета градска част, ПИ с идентификатор 56784.506.1400 по КККР на гр.Пловдив одобрена със Заповед № РД-18-48/03.06.2009 г. В това разрешение се сочи, че се издава на основание чл.147а, ал.1 от ЗУТ вр.чл.38, ал.5 и чл.185, ал.1, т.2-4 от ЗУТ, Заповед № 21-3ГА-18 от 01.06.2021 г. на Гл.архитект на Община Пловдив.

По делото се установява, че към момента на подаване на Заявление вх.№ 3-9400-10290/24.11.2022 г. до главния архитект на Район Северен, Община Пловдив собственик на  ателие с идентификатор 56784.506.1400.1.28 в жилище, като обекта е находящ се в УПИ ХI-506.1400, жил. и общ.обсл. застрояване, кв.571 по рег. план на Пета градска част, ПИ с идентификатор 56784.506.1400 по КККР на гр.Пловдив одобрена със Заповед № РД-18-48/03.06.2009 г. е била именно заявителката М.А.Т.. Към това заявление били приложени скица на поземления имот, схема на самостоятелен обект в сграда с идентификатор 56784.506.1400.1.28, заснемане на обекта и предложение за промяна, Нотариален акт за дарение на недвижим имот №109, том 3, рег.№2645, дело №491 от 2014 г. на Нотариус Нина Добчева, вписана под № 036 в регистъра на, който акт е вписан в Служба по вписванията с вх.рег.№2760 от 02.10.2014 г., акт № 105, том 78, дело №13752/2014 г. Било приложено и копие от Разрешение за ползване № ДК-07-Пд-97/18.06.2014 г. В последствие заявителката приложила след указания на Гл.архитект на Район Северен, Община Пловдив и договор за наем на паркомясто № 1 с площ от 11.30 кв.м., находящо се на кота 0, в двора на жилищна сграда, изградена в гр.Пловдив, ул. „***“ №3, за да докаже изпълнението на условията на чл.38, ал.9 от ЗУТ.

От своя страна жалбоподателят Д.Н.М. бил кредитор на М.Т., като с оглед нейните задължения бил взискател по изпълнително дело №20229110401081 по описа на ЧСИ Петя Н., вписана под № 911 в КЧСИ, с регион на действие Окръжен съд гр.Пловдив. По това изпълнително дело било насочено принудително изпълнение спрямо самостоятелен обект в сграда с идентификатор 56784.506.1400.1.28 с предназначение на обекта ателие, който бил изнесен на публична продан от 15.11.2022 г. до 15.12.2022 г.

На 01.12.2022 г. била издадено процесното Разрешение за промяна на предназначението № 31/01.12.2022 г. на Главен архитект на Район „Северен“ при Община Пловдив.

На 14.12.2022 г. М.Т. подала молба до ЧСИ Петя Н. по изпълнително дело №20229110401081 по описа на ЧСИ Петя Н., вписана под № 911 в КЧСИ,  която уведомявала, че предназначението на изнесения на публична продан самостоятелен обект в сграда е променено от ателие в жилище.

С Постановление за възлагане от 22.11.2022 г. ЧСИ Петя Н. възложила на наддавачът Д. М. К. недвижим имот, собственост на длъжника по изпълнителното дело М.А.Т., а именно самостоятелен обект в сграда с идентификатор 56784.506.1400.1.28 с адрес на имота гр.Пловдив, ул. „***“ № 3, ет.7 и предназначение ателие.

На 27.01.2023 г. било изготвено разпределение на постъпили по изпълнителното дело суми и на взискателя Д.М. била изплатена за частично погасяване на задължението сума в размер на 122 888.09 лева.

При така установените факти съдът счита следното :    

Активна легитимация за обжалване притежават онези лица, които са засегнати от разпоредителната част на оспорения административен акт. Това се отнася както до случаите, в които актът се оспорва като незаконосъобразен, така и в случаите, в които се претендира нищожност на акта.

Задължително условие за допустимост на оспорването е актът да засяга лицето, което го обжалва, като елементът "засягане" е предпоставка за възникване на процесуалния правен интерес от търсената съдебна защита. По смисъла на чл. 120, ал. 2 от Конституцията на Република България "засегнати" са онези лица, които са носители на материалноправни последици от волеизявлението на органа, респективно, в чиято правна сфера се отразява неблагоприятно порочният административен акт. Процесуалноправният интерес от съдебното обжалване следва да е насочен към премахване на неблагоприятни правни последици, респ. към предотвратяването им или към постигането на благоприятни правни резултати. Във всеки отделен случай релевантно за установяване на процесуалноправния интерес е наличието в правната сфера на жалбоподателя на субективното право или защитения от правото интерес, засегнат с акта. Административният акт следва да засяга правната сфера на жалбоподателя, а не други чужди права. Интересът следва да е личен и непосредствен.

Съгласно разпоредбата на чл.38, ал.5 от ЗУТ промяна на предназначението на самостоятелни обекти за нежилищни нужди, изградени в заварена сграда, могат да се преустройват и да променят предназначението си по общия ред, без да се изисква съгласието на собствениците в етажната собственост, при условие че се спазват изискванията на чл. 185, ал. 1, т. 2 – 4 и не се допуска наднормено шумово и друго замърсяване. Ако не са налице тези условия, се спазват изискванията на чл. 185, ал. 2 и 3. Алинея 9 на чл.38 от ЗУТ предвижда, че не се допуска преустройство и промяна на предназначението на обекти по ал. 1 - 5, ако за новите обекти не могат да се осигурят необходимите гаражи или места за паркиране в съответния поземлен имот.

От своя страна разпоредбата на чл.147а, ал.1 от ЗУТ сочи, че промяна на предназначението на сгради или на самостоятелни обекти в сгради без извършване на строителни и монтажни работи се извършва след издаване на разрешение за промяна на предназначението от главния архитект на общината, при условие че са спазени изискванията на чл. 38 или 39, не се нарушават правилата и нормативите за застрояване и са представени положителни становища от съответните компетентни органи относно спазване на изискванията, определени с нормативен акт за новото предназначение. Съгласно ал.2 на чл.147а от ЗУТ разрешението за промяна на предназначението се съобщава на заинтересуваните лица по чл. 38 или 39 и се публикува в Единния публичен регистър по устройство на територията по чл. 5а.

От така сочените законови разпоредби се налага изводът, че съгласно ЗУТ заинтересовани лица се явяват единствено и само собствениците в етажната собственост и то ако не са налице изискванията на чл.185, ал.1, т.2-4 от ЗУТ.

В конкретния случай в оспорения административен акт се твърди, че са налице изискванията на чл.185, ал.1, т.2-4 от ЗУТ, което води на извод, че разрешението за промяна на предназначението за самостоятелен обект в сграда с идентификатор 56784.506.1400.1.28 с адрес на имота гр.Пловдив, ул. „***“ № 3, ет.7 не следва да се съобщава на останалите собственици на самостоятелни обекти в сградата изградена в  УПИ ХI-506.1400, жил. и общ.обсл. застрояване, кв.571 по рег. план на Пета градска част, ПИ с идентификатор 56784.506.1400 по КККР на гр.Пловдив одобрена със Заповед № РД-18-48/03.06.2009 г. Дори обаче и тези твърдения в оспорения административен акт да са неверни, то по делото не са ангажирани доказателства, че жалбоподателят Д.Н.М. е собственик на самостоятелен обект в сградата изградена в  УПИ ХI-506.1400, жил. и общ.обсл. застрояване, кв.571 по рег. план на Пета градска част, ПИ с идентификатор 56784.506.1400 по КККР на гр.Пловдив одобрена със Заповед № РД-18-48/03.06.2009 г.  Такива твърдения не са наведени и в подадената жалба..

От обсъденото дотук се налага извод, че жалбоподателят не попада в кръга на лимитативно изброените лица в нормата на чл. 38, ал.5 от ЗУТ, които биха могли при определени обстоятелства да са заинтересовани лица, следователно не е налице правен интерес от оспорването на процесния административен акт за него.

Изрично следва да се посочи, че разпоредбата на чл.149, ал.5 от АПК не изключва изискването за наличие на правен интерес от оспорването. Тази норма е процесуална, което води на извод, че допустимостта на искането за прогласяване на нищожност правния интерес следва да се преценява към момента на подаване на жалбата.

С оглед на гореизложеното съдът намира, че жалбата е процесуално недопустима, като подадена от лице, за което липсва правен интерес от оспорването, поради което и на основание чл. 159, т. 4 от АПК следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото - прекратено.  

По изложените съображения и на основание чл. 159, т. 4 от АПК съдът,

 

                                           О П Р Е Д Е Л И:

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба на Д.Н.М. срещу Разрешение за промяна на предназначението № 31/01.12.2022 г. на Главен архитект на Район „Северен“ при Община Пловдив.

ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 496/2023 г. по описа на Административен съд – Пловдив.

Определението може да се обжалва с частна жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от неговото съобщаване.

 

 

 

                                АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ:………………….