Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. София, 12.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, IV-А въззивен състав в открито съдебно заседание на двадесет и шести октомври две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕЛА КАЦАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ТАШЕВА
мл. съдия МИРОСЛАВ СТОЯНОВ
при секретаря Цветелина Добрева,
като разгледа докладваното от мл. съдия Стоянов в.гр.д. № 8866/2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от 15.11.2017 г. на З.И. чрез адв. В.Т. срещу Решение № 213245 от 13.09.2017 г. по гр.д. № 8749/2016 г. на СРС, с което са отхвърлени:
- искове на З.И. срещу Г.П. по чл. 61 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за заплащане на сумата от 1829,16 лв. за извършена чужда работа без пълномощие, представляваща цена на заплатена почивка, ведно със законната лихва за забава считано от датата на исковата молба до окончателното заплащане, и за сумата от 558 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 09.02.2013 г. - 09.02.2016 г.;
- искове на З.И. срещу Г.П. по чл. 59, ал. 1 ЗЗД и и чл. 86 ЗЗД за заплащане на сумата от 1829,16 лв., с която ответницата се е обогатила неоснователно, ведно със законната лихва считано от датата на исковата молба и за сумата от 558 лв. за обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 09.02.2013г. - 09.02.2016 г.
Твърди, че съдът неправилно приел, че не е налице хипотезата на чл. 61 ЗЗД, имайки предвид свидетелските показания, от които се установявало, че между страните е сключен договор за поръчка. Ответницата предоставила процесната сума предварително, но въпреки че съдът не дал вяра на този факт, приел, че е налице договор за поръчка. От показанията на допуснатия на ищцата свидетел също не може да се изведе, че става въпрос за договор за поръчка, тъй като ищцата по свое усмотрение направила резервация, която заплатила и впоследствие това действие било одобрено от ответницата. При одобрено вършене на чужда работа без пълномощие се прилагат правилата за възлагането. Страната не е длъжна да даде правна квалификация на своя иск. Съгласието за връщане на сумата се явява елемент от договора за поръчка, а такова съгласие не е имало между страните по делото. Съдът не взел предвид влязло в сила решение между страните, с което е отхвърлен като неоснователен предходен иск на ищцата срещу ответницата при липса на съгласие между страните за предоставяне и за връщане на процесната сума. Така съдът е отрекъл наличието на договорно правоотношение между страните, тъй като задължението за връщане на процесната сума е елемент от договора за заем и договора за поръчка. Иска отмяна на обжалвания акт като неправилен и уважаване на иска.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е подаден отговор на въззивната жалба от Г.П., в който я оспорва като неоснователна по подробно изложени съображения.
Съдът, като прецени
събраните доказателства и доводите на страните, приема за установено следното
от фактическа и правна страна:
Обжалваното решение е изцяло валидно, а в обжалваната част допустимо (чл. 269 ГПК).
Предявени са искове по чл. 61 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД и при
условията на евентуалност искове по чл. 59, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
С обжалваното решение е прието, че ищцата е претендирала процесните суми на основание водене на чужда работа без пълномощие, а от доказателствата по делото се установява, че между страните е бил сключен договор за поръчка, което прави неоснователна и евентуалната претенция на сумите на основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД.
От платежно нареждане за кредитен превод от 15.08.2012 г. се установява, че на същата дата ищцата превела на „А.Х.“ АД сума в размер на 3 658,32 лв. за две резервации със съответни номера за две двойни стаи в хотел „Мена Палас“ в курорт „Слънчев бряг“ за периода 20.08 - 01.09.2012 г., които резервации били направени за семействата на ищцата и ответницата, които тогава били приятелски семейства и ходели заедно на почивки, както се установява от показанията на свид. И.и свид. С.(I - 5, 6, 9, 57г, 58). В деня на банковия превод З. изпратила по ел. поща на Г. копие от същото платежно нареждане, а на 16.08.2012 г. и ваучер по резервация със съответен номер.
Съдът цени като правдоподобни показанията на свид. И.като съответстващи на останалите доказателства по делото. От тях се установява, че ищцата и ответницата са ходели на почивки, организирани от ищцата и съгласувани между нея и ответницата. З. проучвала възможностите за почивка, отправяла запитвания до курорти и операторски фирми, търсила оферти, след което обсъждала с Г. съответните варианти, един от които бил избиран при съгласуване на техните воли. Същата постановка важи и за организирането на горната почивка. Индиция за това се съдържа и в показанията на свид. Сотиров, според който З. търси офертите поради служебната ангажираност на Г..
За да са налице предпоставките, при които възниква правоотношение от водене на чужда работа без пълномощие (без натоварване), действието на управление на чужда работа трябва да се извърши с намерение да се обслужи чужд интерес, извършването на действията в чужда имуществена сфера могат да бъдат и в чужд и в свой интерес, като трябва да е извършено действие по управление на чужда работа. Към тези предпоставки задължително се прибавя и отрицателното условие за липса на натоварване от носителя на интереса. Ако такова натоварване съществува, извършеното действие е предприето по договор за поръчка, договор за изработка, трудов договор и др., ще се приложат съответните за натоварването правила (Решение № 385 от 8.02.2016 г. на ВКС по гр. д. № 6740/2014 г., IV г. о.; Определение № 441 от 9.05.2016 г. на ВКС по гр. д. № 1764/2016 г., III г. о.; Определение № 915 от 2.10.2017 г. на ВКС по гр. д. № 472/2017 г., IV г. о.).
От обсъдените по-горе доказателства се установява, че е налице натоварване, тъй като между страните е бил сключен договор за поръчка, по силата на който З. е извършила фактически действия в полза на Г. по организиране на почивка, включително със заплащане на нейната цена, за семействата на двете страни. Страните предварително са избрали съответен туристически пакет, предложен от З. по натоварване от Г. и заплатен от З. в полза на Г.. След това ищцата е отчела изпълнението на поръчката на Г., като й е изпратила копие от платежното нареждане, както и ваучер по резервация със съответен номер.
Изцяло неоснователни са доводите в жалбата, че при влязло в сила друго решение на СРС между страните, с което ищцовата претенция е отречена на основание заемно правоотношение, липсва каквото и да е договорно правоотношение във връзка с тази претенция, имайки предвид, че в случая същото решение обвързва страните само на предявеното основание (чл. 298, ал. 1 ГПК).
Така искът по чл. 61 ЗЗД е неоснователен, което важи и за иска по чл. 86 ЗЗД поради неговата акцесорност. На следващо място, изводът за наличие на облигационно отношение на договорно основание прави неоснователен и евентуалния иск по чл. 59, ал. 1 ЗЗД, съответно и иска по чл. 86 ЗЗД поради неговата акцесорност.
С оглед на гореизложеното и при съвпадане на крайните изводи на двете инстанции, обжалваното решение следва да бъде потвърдено като правилно.
По разноските
Въпреки изхода на делото и независимо от разпоредбата на чл. 78, ал. 3 ГПК разноски в полза на въззиваемата не следва да се присъждат при изрично изявление, че не претендира разноски, направено в откритото заседание по делото (I - 47г). На основание чл. 77 ГПК въззивницата следва да доплати и остатък от държавна такса за обжалване пред въззивна инстанция в размер на 13,79 лв. в полза на бюджета на съдебната власт.
Съдът констатира, че е налице очевидна фактическа грешка в обжалваното решение в частта за разноските поради несъответствие между формираната действителна воля на съда и нейното външно проявление в текста на акта, тъй като в мотивите на акта е посочено, че дължимото адвокатско възнаграждение е в размер на 397,10 лв., а в диспозитива на акта - 398,10 лв.
По изложените съображения, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 213245 от 13.09.2017 г. по гр.д. № 8749/2016 г. на СРС.
ОСЪЖДА на основание чл. 77 ГПК З.И.И., ЕГН: ********** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметката на СГС за държавните такси сума в размер на 13,79 лв. - държавна такса за обжалване пред въззивна инстанция.
УКАЗВА на СРС да проведе по своя преценка производство по чл. 247 ГПК съгласно гореизложените мотиви.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.