Решение по дело №710/2024 на Административен съд - Велико Търново

 

Предмет на касационното производство е Решение № 324 / 31.07.2024г., постановено по АНД № 253 по описа на ВТРС за 2024г., с което е потвърдено наказателно постановление № 24-1739-000025 / 30.01.2024г., издадено от Началник на РУ Велико Търново при ОД на МВР Велико Търново, с което на Б. Е. М. са наложени административни наказания „глоба“ в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца на основание чл. 175, ал. 3, пр. първо от ЗДвП за нарушение по чл. 140, ал.1 от същия закон.

Касационното производство е образувано по жалба от Б. Е. М., в която се твърди, че решението е постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Посочва, че в НП не се съдържа конкретна дата, на която автомобилът е следвало да бъде регистриран и такава, от която се счита за дерегистриран. Намира деянието за несъставомерно от обективна и субективна страна, при което не е следвало да бъде санкциониран за нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. В тази връзка твърди липса на умисъл за извършване на нарушението поради незнание от необходимостта да пререгистрира автомобила в двумесечен срок от придобиването и липсата уведомлени за дерегистрацията на МПС. Счита че отбелязването на дерегистрацията в информационната система следва да се предхожда от заповед за прилагане на ПАМ. Моли се за отмяна на въззивното решение и постановяване на ново, с което да бъде отменено наказателното постановление като незаконосъобразно. В съдебно заседание не се явява и не се представлява. Не се претендират разноски.

Ответникът по касация - Началник РУ към ОДМВР – Велико Търново, редовно призован, не изпраща представител в съдебно заседание и не взема становище по касационната жалба.

Представителят на прокуратурата дава заключение за неоснователност на жалбата и за потвърждаване на обжалваното решение.

В хода на въззивното производство са установени следните факти – на 06.04.2023 г., на път 1-5, км 98 Б. Е. М. управлява лек автомобил с peг. № [рег. номер], собственост на К. И. А.. След извършена проверка в информационните масиви на КАТ е установено, че автомобилът е с прекратена регистрация от 06.01.2023г. по реда на чл.143, ал.15 от ЗДвП.

Административно наказващият орган приема наличието на нарушение на чл. 140, ал.1 от ЗДвП и на водача са наложени административни наказания глоба и лишаване от право да управлява МПС.

Въззивният съд приема, че нарушението и нарушителя са безспорно установени, при издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения, правилно е определен вида и размера на наказанията, неприложима е разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, поради което потвърждава наказателното постановление.

Настоящият състав намира изводите на районния съд за съответни на събраните доказателства и материалния закон.

Обратно на заявеното в касационната жалба, наказателното постановление отговаря на изискванията относно формата и съдържанието по чл. 57 от ЗАНН, като ясно е описано, че управляваното от М. МПС не е регистрирано по надлежния ред (в срок) и е с прекратена регистрация по чл. 143, ал. 15 от ЗДвП, считано от 06.01.2023г. Нарушението по чл.140, ал. 1 от ЗДвП изисква по пътищата, отворени за обществено ползване, да се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. Условията и редът за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на МПС и ремаркета, теглени от тях и реда за предоставяне на данни за регистрираните ППС, се определят с Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. на министъра на вътрешните работи.

Не е спорно по делото, че мястото на което касаторът е бил спрян за проверка представлява път, отворен за обществено ползване, на който се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани. От приложените по делото справка по история за ПС с рег. номер [рег. номер] и справката за собственост е видно, че на 04.11.2022г. в сектор „Пътна полиция“ по електронен път е регистриран в нотариална форма договор №6927/04.11.2022г. за покупко - продажба на процесното МПС, като приобретател е касаторът Б. Е. М.. Тези обстоятелства се потвърждават и от дадените в хода на досъдебното производство обяснения от Б. Е. М., според които е придобил собствеността над управлявания от него лек автомобил от трето лице - неговия вуйчо К. А.. Като приобретател е следвало да заяви това обстоятелство (на придобиването) пред контролните органи в едномесечния срок по чл. 145, ал. 2 от ЗДвП, който срок е изтекъл 04.12.2022г. В резултат на това негово бездействие изрично законът (чл. 143, ал. 15 от ЗДвП) е предвидил, че с изтичането на двумесечния срок от придобиването на МПС, настъпват неблагоприятни последици за приобретателя, изразяващи се в прекратяване регистрацията на придобитото превозно средство. Доказателствата сочат, че на към момента на проверката на 06.04.2023г. касаторът е управлявал автомобил с рег. № [рег. номер], чиято регистрация е била служебно прекратена на 06.01.2023г. вследствие на неизпълнение на законово задължение на самия собственик. Дерегистрацията на автомобила е била отбелязана в автоматизираната информационна система на КАТ.

В случая на настоящата хипотеза е без правно значение за субективната страна на нарушението обстоятелството дали водачът е знаел или не за служебно извършената дерегистрация на автомобила, т. е. дали му е бил известен фактът, че моторното превозно средство е с прекратена регистрация. Освен това, незнанието на вменени със закон задължения не може бъде прието като липса на субективен елемент от състава на нарушението в каквато насока са изложените в касационната жалба възражения. Настоящият касационен състав споделя и извода на въззивния съд, че не е налице умисъл за извършване на деянието, но е налице непредпазливост, а именно - деецът не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди. Това е така, защото за касаторът по силата на ЗДвП е съществувало задължение за регистрацията на МПС в определен срок, което той не е изпълнил, при това в течение на значителен като продължителност времеви период. Доколкото новият собственик е наясно кога е придобил МПС, то следва изводът, че при изтичането на срока за пререгистрация е наясно и със законовите последици от това, т. е. знае, че ако управлява МПС, ще осъществи именно нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.

Следва да се посочи още, че нормата на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП не изисква уведомяване на новия собственик за прекратяването на регистрацията по служебен път, така както например е предвидено в разпоредбата на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП и по отношение на които случаи е приложимо Тълкувателно постановление № 2 от 05.04.2023 г. по тълк. д. № 3/2022 г. на ВКС и ВАС. Даденото от съда тълкуване кореспондира с изричното съдържание на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, който за разлика от чл. 145, ал. 2 от ЗДвП изрично поставя задължение за контролните органи да уведомят собственика на автомобила за факта на прекратяване на регистрацията. Настоящият случай не е такъв. Неблагоприятното засягане за собственика на автомобила е предвидено като задължителен резултат при настъпване на определен юридически факт – изтичане на двумесечен срок от датата на придобиване на автомобила и неизпълнение на задължението по чл. 145, ал. 2 от ЗДвП. Законът приравнява служебното прекратяване на регистрацията на автомобил на липсата на регистрация на същия. Липсва законово вменено задължение за постановяване на нарочен акт и не е налице изискване да бъде издадена предхождаща ЗППАМ.

Описанието на нарушението от фактическа страна съответства на законовата разпоредба, която е била нарушена, а приложената и посочена от АНО санкционна норма кореспондира на установеното нарушение. Прилагането на чл. 28 от ЗАНН е изключено за нарушения по ЗДвП на основание чл. 189з от ЗДвП (Нов – ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г.), действаща към момента на извършване на деянието.

Цитираната в касационната жалба съдебна практика на други съдилища в страната няма задължителен характер за настоящия състав, каквато имат тълкувателните решения и тълкувателните постановления.

Съобразно изложеното решението на въззивния съд следва да бъде оставено в сила.

Въз основа на горното и на основание чл.221, ал. 2, пр. 2 от АПК, вр. чл. 63в от ЗАНН, съдът

 

Р Е Ш И :

 

 

ОСТАВЯ В С. Решение № 324 / 31.07.2024г., постановено по АНД № 253/2024 по описа на Районен съд – Велико Търново.

 

РЕШЕНИЕТО е окончателно.