РЕШЕНИЕ
№ 52
гр. Русе, 31.03.2023 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Русе, в
публично заседание на първи
март през две хиляди двадесет и трета година, в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ЙЪЛДЪЗ АГУШ |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
ВИЛИАНА ВЪРБАНОВА |
|
|
СПАС СПАСОВ |
при секретаря ДИАНА МИХАЙЛОВА и
с участието на прокурора ЯНА ИЛИЕВА като
разгледа докладваното от съдия ВЪРБАНОВА КАН дело №
22 по описа за 2023 година, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 63в от ЗАНН, във връзка с чл. 208 и сл. от АПК.
Образувано
е по касационна жалба на Е.А.Ф. ***, чрез процесуалния му представител адв. Д. И.
***, против Решение № 682 от 24.11.2022 г., постановено по АНД № 1423/2022 г.
по описа на Районен съд – Русе, с което е потвърдено Наказателно постановление
№ 000126 от 01.08.2022 г., издадено от Началник отдел „Контрол и правоприлагане“
в Национално тол управление към Агенция „Пътна инфраструктура“, с което за
нарушение на чл. 139, ал. 7 от ЗДвП и на основание чл. 179, ал. 3а от същия
закон, на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер
на 1 800 лева и е осъден Е.А.Ф. да заплати на АПИ сумата от 150 лева разноски в
съдебно заседание. Като касационно основание се сочи допуснато от въззивната
инстанция нарушение на материалния закон. Иска се отмяната на въззивното
решение и постановяване вместо него на друго, с което наказателното постановление
да бъде отменено. Претендира присъждането на направените по делото разноски за
двете съдебни инстанции, съгласно представен списък на разноските (л. 23 от
делото).
Ответникът
по касационната жалба - Началник
отдел „Контрол и правоприлагане“ в Национално тол управление към Агенция „Пътна
инфраструктура“ чрез процесуален представител в
депозиран писмен отговор на касационната жалба вх. № 2184 от 20.01.2023 г. по
описа на РС – Русе и в съдебно заседание в хода по същество на делото оспорва
основателността на касационната жалба. Претендира и присъждането на
юрисконсултско възнаграждение.
Прокурорът от Окръжна прокуратура –
Русе дава заключение за неоснователност на жалбата и счита, че решението на
Районен съд – Русе следва да бъде оставено в сила.
След като обсъди оплакванията в
жалбата, становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши
служебна проверка на основание чл. 218, ал. 2 от АПК, съдът прие за установено
следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срок, от
надлежна страна, срещу невлязъл в сила съдебен акт, поради което подлежи на
разглеждане.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
В хода на
проведеното производство пред първата съдебна инстанция са установени следните
фактически обстоятелства по делото:
На 05.02.2022 г., в
11:40 часа, на ГКПП Калотина изход, контролни органи на АПИ извършили проверка
на пътно превозно средство с рег. № Р9796КМ товарен автомобил ВОЛВО ФХ Б 3 480
СН, управляван от жалбоподателя Е. Ф.. Автомобилът бил с обща техническа допустима
максимална маса 20 000 кг. и с 5 оси.
При проверката било констатирано, че на 04.02.2022 г., в 06:05 часа същото
превозно средство било засечено като автомобил, който попада в категорията на
пътно превозно средство, за което е дължима, но не е заплатена такса по чл. 10,
ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата (ЗП). Засичането на описаното МПС било
извършено на посочената дата и час - 04.02.2022 г., в 06:05 часа, по път І-5,
км 25+914, включен в обхвата на платената пътна мрежа. По повод на извършеното
засичане бил генериран доказателствен запис от електронната система по чл.
167а, ал. 3 от ЗДвП, от който бил снет снимков материал, позволяващ
идентифицирането му. Според данните,
автомобилът имал маршрутна карта, но платената категория била по- малка от
измерената такава (л. 18 от делото на РС – Русе). При така установеното, на 05.02.2022 г. срещу жалбоподателя бил
съставен АУАН № 000126/04.02.2022, сочещ нарушение по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП.
Актът бил предявен и подписан с формални възражения. Въз основа на него
впоследствие е издадено обжалваното пред РС – Русе наказателно постановление с
наложеното административно наказание „глоба“ в размер на 1 800 лева. В
производството пред въззивната инстанция от страна на жалбоподателя се твърди,
че поради проблеми със системата за заплащане на такси неправилно закупил
маршрутна карта за друг тип превозно средство и по този повод търсил съдействие
на ТОЛ служители, които извършвали контрол на пътя. От събраните в хода на
съдебното следствие гласни доказателства твърденията му за техническа
неизправност на системата обаче се опровергават.
При така
установената фактическа обстановка районният съд е извел правен извод за това,
че релевираното нарушение е правилно установено и безспорно доказано както от
обективна, така и от субективна страна, като за същото правилно е било
определено и съответното административно наказание. Приел е и че случаят не
може да бъде преквалифициран като маловажен, доколкото според чл. 189з от ЗДвП,
за нарушенията по този закон не се прилагат чл. 28 и чл. 58г от ЗАНН. С тези
мотиви първата съдебна инстанция е потвърдила изцяло оспореното пред нея НП
като законосъобразно и обосновано.
Решението на РС –
Русе е неправилно.
От обстоятелствената
част на НП и представените с административнонаказателната преписка писмени
доказателства става ясно, че след извършена от АНО служебна проверка, той е
установил, че движението на процесното превозно средство е било отчетено в
електронната система за събиране на пътни такси като нарушение, тъй като за
същото е била налице издадена маршрутна карта с идентификационен номер 22020402174306,
валидна за датата и часа на нарушението, но декларираните данни в нея били за
МПС над 12 т. с 2 оси (л. 32 от делото на РС – Русе). От снимковия материал
приложен към нарушението от рамка 4034, било видно, че заснетото на 04.02.2022
г., в 06:05 часа ППС се е движило с прикачено ремарке с 3 оси (л. л.19 и 20 от
делото на РС – Русе).
Поради установената
разлика в подадените брой оси (ППС над 12 т. с 2 оси) и тези, с които реално се
е движило превозното средство (ППС влекач
с ремарке над 12 т. с 5 оси), АНО, а впоследствие и въззивният съд е
приел, че не са изпълнени съответните задължения за установяване на изминатото
разстояние, тъй като конкретно дължимата такса за изминато разстояние се
определя в зависимост от техническите характеристики на пътя или пътния
участък, от изминатото разстояние, от категорията на пътното превозно средство
и броя на осите, екологичните му
характеристики и се определят за всеки отделен път или пътен участък, като
заплащането й се извършва чрез Електронна система за събиране на тол такси и
дава право на пътното превозно средство, за което е заплатена да измине
определено разстояние между две точки.
Във връзка с
наведените от страна на жалбоподателя твърдения, че не е могъл да закупи
маршрутна карта за превозно средство с 5 оси преди началото на движението на
ППС, с оглед на което и в по-късен момент по време на движението му по
предварително заявения маршрут /само че за превозно средство с 2 оси/, той е
потърсил съдействие от служители на ТОЛ, при което вече и закупил маршрутна
карта с идентификационен номер 22020418435303
за ППС с 5 оси, в която маршрутна карта бил посочен отново целият
изминат маршрут – началната точка е тази по предходната маршрутна карта, а не мястото,
откъдето е закупена втората маршрутна карта (л. 34 от делото на РС – Русе).
В АУАН и в НП е
посочено още, че в хода на извършената проверка на 05.02.2022 г. водачът е
заплатил дължимата независимо от съответната административнонаказателна санкция
такса по чл. 10б, ал. 5 от ЗП в размер на 133,00 лева, като това се потвърждава
от Разписка за платена пътна такса № 837 от 05.02.2022 г.
При така установените по делото факти
и обстоятелства, отнесени към приложимата нормативна уредба, настоящата съдебна
инстанция прави следните изводи от правна страна.
Посочената в НП като
нарушена разпоредба на чл. 139, ал. 7 от ЗДвП предвижда, че водачът на пътно
превозно средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от ЗП е длъжен преди движение по път, включен в обхвата
на платената пътна мрежа, да закупи маршрутна карта за участъците от платената
пътна мрежа, които ще ползва, или да изпълни съответните задължения за
установяване на изминатото разстояние и заплащане на дължимата такса по чл.10,
ал. 1, т. 2 от ЗП, освен когато тези задължения са изпълнени от трето лице.
Използваният от законодателя предлог „преди“ ясно демонстрира изискуемата от
закона последователност на действията на задължения водач – същият е длъжен
първо да закупи маршрутна карта, като по този начин заплати дължимата тол такса
по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП, а едва след закупуването й може да ползва
платената пътна мрежа по декларирания предварително заявен маршрут. Тази
последователност следва и от чл. 16, ал. 1 от Наредбата за условията, реда и
правилата за изграждане и функциониране на смесена система за таксуване на
различните категории пътни превозни средства на база време и на база изминато
разстояние, който текст предвижда, че пътни превозни средства от категорията по
чл. 10б, ал. 3 от ЗП могат да ползват платената пътна мрежа след предварително заплащане на тол такса за
деклариран предварително заявен маршрут. Този извод следва и от санкционната
разпоредба на чл. 179, ал. 3а от ЗДвП, която, в относимата си част, предвижда
следното: “Водач, който управлява
пътно превозно средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от Закона за пътищата
по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа и няма закупена маршрутна
карта за същата, съобразно категорията на пътното превозно средство, се
наказва с глоба в размер 1 800 лв.“. Тълкуването на последната разпоредба води
до извод, че маршрутната карта следва да е налице към момента на управление на
ППС по съответния участък от пътя, включен в обхвата на платената пътна мрежа.
И от двете посочени
разпоредби обаче – позитивна и санкционна, е видна тяхната цел, а именно да се
гарантира заплащането на дължимата тол такса. Изискването за нейното
предварително заплащане чрез закупуване на маршрутна карта преди началото на
движението на ППС от категорията по чл.10б, ал. 3 от ЗП, т.е. с обща технически
допустима максимална маса над 3,5 тона, е само начин да се обезпечи реалното
събиране на таксата, което би било застрашено, ако същата беше дължима едва
след приключване на ползването на платената пътна мрежа.
Следователно,
посоченото изискване за предварителното плащане на таксата има само
второстепенен, акцесорен характер спрямо основното задължение – това за нейното
заплащане, тъй като само указва момента на неговото изпълнение.
Щом дължимата такса
е била заплатена по инициатива на самия водач, а не под въздействието на външни
фактори, като например образуваното със съставяне на АУАН
административнонаказателно производство срещу него, дори и това да е станало
след началото на ползването на съответния платен пътен участък, то следва да се
приеме, че основната цел на закона е изпълнена.
Във връзка с това степента на
обществена опасност на конкретно извършеното противоправно деяние е от значение,
за да се реши дали същото е административно нарушение или макар да е формално
съставомерно, тъй като не разкрива или изключва значима степен на обществена
опасност, е малозначително.
В конкретния казус релевираното
нарушение разкрива явно незначителна степен на обществена опасност по разума на
чл. 9, ал. 2 от Наказателния кодекс, приложим от препращането на чл. 11 от ЗАНН.
Видно от разписката
за маршрутна карта с идентификационен номер 22020418435303 за ППС с 5 оси,
макар и същата да е закупена в момент след като вече е било започнало
осъществяването на предварително заявения маршрут с маршрутна карта с идентификационен
номер 22020402174306, валидна за датата и часа на нарушението, но за МПС над 12
т. с 2 оси, Ф. закупил маршрутна карта с предварително заявен маршрут, включващ
и вече ползвания пътен участък – от началната точка, декларирана в маршрутната
карта за МПС с две оси – ГКПП Русе (I-2, II-21) до крайна точка Sliven, nbhd. Rechitsa (I-6, II-66). Видно от двете
закупени маршрутни карти – първата за ППС с две оси и втората – за ППС с 5 оси
началната и крайна точка на заявения маршрут са едни и същи, едно и също е и
посоченото разстояние, за което се заплаща такса и единствено разликата в
размера на дължимата такса в случая е обусловена от броя на осите на превозното
средство. Така водачът всъщност е заплатил дължимата тол такса за движението на
процесното ППС по процесния пътен участък, като било нарушено единствено
изискването маршрутната карта да е закупена преди започване на движението на
товарния автомобил по него. Дори в случая е заплатена първо такса за ППС с 2
оси в размер на 7,12 лева, впоследствие е заплатена такава за ППС с 5 оси
/дължимата за съответния пътен участък/ в размер на 13,07 лева, заплатена е и
такса по чл. 10б, ал. 5 от ЗП в размер на 133,00 лева, която се дължи тогава,
когато не е възможно да се установи действително изминатото разстояние поради
причини, които не се дължат на техническа неизправност на поддържаната от
Агенция „Пътна инфраструктура“ Електронна система за събиране на тол такси, се
приема, че съответното пътно превозно средство е изминало разстояние,
съответстващо на най-дългата отсечка между две точки от платената пътна мрежа,
определена по най-прекия маршрут по протежението на платената пътна мрежа, в
който случай собственикът или ползвателят заплаща максимална такса, определена
в тарифата по чл. 10, ал.6.
Самото закупуване на
маршрутна карта с маршрут, включващ и пътния участък от началната точка на
маршрута до посочената в маршрутна карта с идентификационен номер
22020418435303 за ППС с 5 оси като „точки от маршрута 2 – Велико Търново – южен
пътен възел (I-4, I-5), където всъщност Ф. е потърсил съдействие
от служители на ТОЛ, демонстрира несъстоятелност на теза, според която
закупуването на маршрутна карта се отнася само за бъдещото изпълнение на
задълженията на водача и е относима към последващото му движение по съответните
републикански пътища. Очевидно е, че жалбоподателят, макар и след началото на ползването,
а не преди това, както е следвало да бъде сторено, е заплатил дължимата цена за
маршрутната карта, включваща и припадащата се част от тол таксата за ползване
на пътния участък, по който той вече е преминал, т.е. закупуването й е относимо
не само към остатъка от движението по този маршрут, а и към вече осъщественото
такова движение. Това обстоятелство безспорно сочи на извод за намерение за
изпълнение на следващите се от закона задължения, които, както е твърдял Ф. и
пред служителите на ТОЛ, от които поискал съдействие да закупи маршрутна карта
за същия маршрут, но с коректно попълнени данни за броя оси на ППС, останали
неизпълнени преди началото на движението с ППС със съответния брой оси по този
маршрут поради невъзможност той да въведе коректни данни за брой оси на ППС в
Електронната система, макар и по делото да не се установява към този момент
поддържаната от Агенция „Пътна инфраструктура“ Електронна система за събиране
на тол такси да е била технически неизправна.
Преценени горните
обстоятелства обосновават малозначителност на
деянието, което в твърде ниска степен засяга регулираните обществени отношения,
свързани със събиране на пътните такси за ползване на пътища. Така че деянието
само формално покрива признаците на процесното нарушение (чл. 9, ал. 2 от НК,
вр. с чл. 11 от ЗАНН).
В обобщение, настоящият състав
намира, че по силата на препращащата разпоредба на чл. 11 от ЗАНН („По въпросите на вината [ ... ],
обстоятелствата, изключващи отговорността [ ... ], се прилагат разпоредбите на
общата част на Наказателния кодекс [ ... ]“), следва да бъде приложен чл.
9, ал. 2 от НК, тъй като извършеното нарушение, макар и формално да осъществява
признаците на предвиденото в чл. 179, ал. 3а, вр. с чл. 139, ал. 7 от ЗДвП,
поради своята малозначителност е с пренебрежимо ниска (явно незначителна)
степен на обществена опасност, което обосновава извод за отмяна на издаденото
наказателно постановление.
Само за пълнота,
независимо от гореизложеното, следва да бъде обсъдена и справедливостта на
административното наказание в конкретния казус. Принципът за
пропорционалност/съразмерност е задължителен при преценка на наложената
санкция, тъй като е основен сред принципите на правото на Европейския съюз.
Съгласно трайната практика на Съда на Европейския съюз, държавите-членки имат
законен интерес да вземат подходящите мерки за защита на своите интереси. С Решение
на този съд от 9 февруари 2012 г. по дело M. U., C-210/10, т. 23 и цитираната
там съдебна практика е установено, че: „при липса на хармонизация на
законодателството на Съюза в областта на санкциите, приложими при неспазване на
условията, предвидени от установен в това законодателство режим, държавите-членки
са компетентни да изберат санкции, които според тях са подходящи. Те, въпреки
това, са задължени да упражняват компетентността си при спазване на правото на
Съюза и на неговите общи принципи, а следователно и при спазване на принципа на
пропорционалността.“ Тоест правна уредба по правото на Съюза препраща по този
въпрос към националните разпоредби, но с член
4, § 3 от ДФЕС
относно принципа за лоялното сътрудничество е предвидено държавите-членки да
вземат всички мерки, които са годни да гарантират обхвата и ефективното
действие на правото на Съюза, като за тази цел, запазвайки дискреционната си
власт по отношение на избора на такива мерки, те трябва да гарантират, че при
всички положения придават на санкцията ефективен, пропорционален и възпиращ
характер (Решение
от 7 октомври 2010 г, дело S. M. S., C-382/09, т. 44 и цитираната в същото съдебна
практика). В т. 24 от цитираното решение по делото M. U. - т. 24 и цитираната
съдебна практика, е посочено, че когато по правото на Съюза не се съдържат
по-точни правила за определянето на националните санкции - тъй като не
предвижда изрично критерии за преценка на пропорционалността на подобни
санкции, „санкционните мерки по национално законодателство не трябва да
надхвърлят границите на подходящото и необходимото за постигането на легитимно
преследваните от това законодателство цели, като се има предвид, че когато има
избор между няколко подходящи мерки, трябва да се прибегне до най-малко
обвързващата и че причинените неудобства не трябва да са несъразмерни по отношение
на преследваните цели“. В Решение
на Общия съд, VІІІ, 17 март 2016 година по дело T-817/14, в т. 50 отново се
застъпва становището, че „Във връзка с това следва да се напомни, че принципът
на пропорционалност, който е част от общите принципи на правото на Съюза и е
възпроизведен в член
5, параграф 4 ДЕС,
изисква актовете на институциите на Съюза да не надхвърлят границите на
подходящото и необходимото за постигането на легитимните цели, преследвани от
разглежданата правна уредба, като се има предвид, че когато съществува избор
между няколко подходящи мерки, трябва да се прибегне до мярката, която създава
най-малко ограничения, а породените от нея неудобства не трябва да са
несъразмерни с тези цели. Следователно не става дума да се установи дали
приетите от законодателя на Съюза мерки са единствените или най-добрите
възможни, а дали те са явно неподходящи по отношение на преследваната цел (вж.
решение ATC и др., т. 31 по-горе, EU: T: 2013: 451, т. 98 и 99 и цитираната
съдебна практика).
Така, при приложение
на принципа на пропорционалност и посочените критерии за преценката му по
правото на Съюза - следва да се има предвид преследваната цел с реализиране на
създадените с НП неблагоприятни за нарушителя последици – а тя е защита на
регулираните обществени отношения. В случая това са обществените отношения,
свързани с ползването на пътя, което рефлектира и върху безопасността на
движението. В конкретния казус е заплатена първо такса за ППС с 2 оси в размер
на 7,12 лева, впоследствие е заплатена такава за ППС с 5 оси /дължимата за
съответния пътен участък и за коректно посочен брой оси на ППС/ в размер на
13,07 лева, заплатена е и такса по чл. 10б, ал. 5 от ЗП в размер на 133,00
лева, която се дължи тогава, когато не е възможно да се установи действително
изминатото разстояние поради причини, които не се дължат на техническа
неизправност на поддържаната от Агенция „Пътна инфраструктура“ Електронна
система за събиране на тол такси, се приема, че съответното пътно превозно
средство е изминало разстояние, съответстващо на най-дългата отсечка между две
точки от платената пътна мрежа, определена по най-прекия маршрут по
протежението на платената пътна мрежа, в който случай собственикът или
ползвателят заплаща максимална такса, определена в тарифата по чл. 10, ал. 6, който размер
директно обуславя извод за несъразмерността на наложената на водача глоба в
размер на 1 800 лева. Тази несъразмерност е независимо от горното
основание за отмяна на НП.
С оглед горното, като е потвърдил
оспореното пред него наказателно постановление Районен съд – Русе е постановил
неправилно решение, което следва да бъде отменено. След отмяната му и на
основание чл. 222, ал. 1 от АПК касационният съд следва да се произнесе по
съществото на спора. При осъществяване на това свое правомощие и по изложените
по-горе съображения настоящият състав на съда намира, че оспореното наказателно
постановление е незаконосъобразен акт и следва да бъде отменено.
Предвид основателността на
касационната жалба и на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, във вр. с чл. 143, ал. 1 от АПК, основателно се явява
искането на жалбоподателя за присъждане на разноски за двете съдебни инстанции
в общ размер на 1 000 лева (по 500 лева заплатено в брой адвокатско
възнаграждение за всяка съдебна инстанция – л. 19 от делото и л. 30 от делото
на РС - Русе). Разноските за адвокатско възнаграждение следва да бъдат възложени
в тежест на Агенция „Пътна инфраструктура“, която има качеството на юридическо
лице съгласно чл. 2, ал. 1 от Правилника за структурата, дейността и организацията на
работа на Агенция „Пътна инфраструктура“.
Затова и на основание чл. 63в от ЗАНН, във вр. с чл. 221, ал. 2 и
чл. 222, ал. 1 от АПК, Административен съд - Русе
Р Е Ш
И:
ОТМЕНЯ Решение № 682 от 24.11.2022 г.,
постановено по АНД № 1423/2022 г. по описа на Районен съд – Русе, с което е
потвърдено Наказателно постановление № 000126 от 01.08.2022 г., издадено от
Началник отдел „Контрол и правоприлагане“ в Национално тол управление към
Агенция „Пътна инфраструктура“ и е осъден Е.А.Ф. да заплати на АПИ сумата от
150 лева разноски в съдебно заседание и
ВМЕСТО
НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 000126
от 01.08.2022 г., издадено от Началник отдел „Контрол и правоприлагане“ в
Национално тол управление към Агенция „Пътна инфраструктура“, с което за
нарушение на чл.139, ал. 7 от ЗДвП и на основание чл. 179, ал. 3а от същия
закон, на Е.А.Ф. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1 800
лева.
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“ да
заплати на Е.А.Ф., ЕГН **********, сумата от 1 000 лева – общо деловодни
разноски за заплатено адвокатско възнаграждение във въззивното и касационното
производство.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.