О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр. Плевен, 20.05.2019г.
Плевенски районен съд в закрито съдебно
заседание на двадасети май през
две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: Венелин Николаев
Съдебни заседатели:
Членове:
като разгледа докладваното от
съдия Николаев ч.н.д. № 975 по описа за 2019г., и на основание данните по
делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.243,
ал.3 от НПК.
С постановление от 11.04.2019г.
РП-Плевен е прекратила наказателното производство по досъдебно производство №
2102/2017г. по описа на същата прокуратура, водено срещу Д.Х.С. от гр. Плевен,
ЕГН ********** за престъпление по чл.343, ал.3, б.“а”, пр. първо, във вр. с
ал.1, б.“б“, във вр. с чл.342, ал.1 от НК, във вр. с чл.5, ал.1, т.1, чл.5,
ал.2, т.1, чл.15, ал.1, чл.20, ал.1 и ал.2, чл.116 и чл.119, ал.1 и ал.2 от ЗДвП – на основание чл.24, ал.1, т.1 от НПК.
Недоволна от така издаденото постановление е останала пострадалата – Ц.И.Р. ***, представлявана от
нейната майка и законен представител И.Р.,
която чрез повереника си адв. Р. го
обжалва и моли съда да го отмени като незаконосъобразно и необосновано. В
жалбата се навеждат доводи, че прокурорът неправилно е интерпретирал
доказателствата по делото. Сочи се още,
че не е налице случайно събитие по смисъла на чл. 15 от Наказателния кодекс, тъй като деецът
е бил длъжен и можел да предвиди настъпването на общественоопасните последици,
още повече е могъл и да ги избегне произшествието поне по два начина, един от
които независещ от скоростта.
Жалбата е подадена в 7-дневния
срок по чл.243, ал.3 от НПК, поради което се явява допустима и следва да бъде
разгледана.
Съдът като съобрази становищата
на страните и събраните по досъдебно производство № 2102/2017г. по описа на РП-Плевен
доказателства, намира за установено следното:
Досъдебно производство №2102/2017г. по описа на
РП-Плевен е образувано при условията на чл.212, ал.2 от НПК, с оглед на
местопроизшествието срещу „Неизвестен извършител” за това, че на 26.10.2017г., около
13:30 часа в гр. Плевен, на кръстовище на *** и ул. „Лозенград“, при управление
на МПС – лек автомобил „Хонда“ с рег.№ *** нарушил правилата за движение по
пътищата и с това причинил по непредпазливост телесна повреда на Ц.И.Р., ЕГН **********
*** – престъпление по чл.343, ал.1 б.”б”, във вр. с чл.342, ал.1 от НК.
В хода на разследването с
Постановление от 10.09.2018г. на Районна прокуратура-Плевен лицето Д.Х.С. от
гр. Плевен, ЕГН ********** е привлечено в качеството на обвиняем за това, че на
26.10.2017г. в гр. Плевен, на кръстовището на *** и ул. „Лозенград“, при
управляване на МПС – л. а. марка „Хонда“, per. № ***, на пешеходна пътека,
нарушил правилата за движение по пътищата установени в Закона за движение по
пътищата, както следва:
-чл.5 ал.1 т.1 от Закона за
движение по пътищата – Всеки участник в движението по пътищата с поведението си
не трябва да създава опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в
опасност живота и здравето на хората и да причинява
имуществени вреди;
-чл.5 ал.2 т.1 от Закона за движение
по пътищата – Водачът на пътно превозно е длъжен да бъде внимателен и
предпазлив към уязвимите участници в движението, каквито са пешеходците и
водачите на двуколесни пътни превозни средства;
-чл.5 ал.1 от Закона за движение
по пътищата – На пътя водачът на пътно превозно средство се движи възможно
най-вдясно по платното за движение, а когато пътните ленти са очертани с пътна
маркировка, използва най-дясната свободна лента;
-чл.20 ал.1 от Закона за движение
по пътищата – Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни
средства, които управляват; -чл.20 ал.2 от Закона за движение по пътищата:
Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на
движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със
състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера
и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат
в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да
намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност
за движението;
-чл.116 от Закона за движение по
пътищата – Водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен и
предпазлив към пешеходците, особено към децата, към хората с трайни увреждания,
в частност към слепите, които се движат с бял бастун, към слепо-глухите, които
се движат с червено-бял бастун и към престарелите хора;
-чл.119 ал.1 от Закона за
движение по пътищата – При приближаване към пешеходна пътека водачът на
нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната
пътека или преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре;
-чл.119 ал.2 от Закона за
движение по пътищата – При заобикаляне на спряло пред пешеходна пътека пътно
превозно средство водачът на нерелсовото пътно превозно средство е длъжен да се
движи с такава скорост, която да му позволи да спре, за да пропусне
преминаващите по пешеходната пътека пешеходци и по непредпазливост причинил на Ц.И.Р.
*** средна телесна повреда, изразяваща се в причиняване на контузия в лицевата
част на главата, счупване на скули и горна челюст, избиване на 1, 2 и 3 горни
десни зъби и счупване на короната на 1 горен ляв зъб, което е довело до
продължителни болки и страдания и трайно затруднение на дъвченето и говоренето –
престъпление по чл.343, ал.3, б.“а“, пр. първо, във вр. с ал.1, б.“б“, във вр.
с чл.342, ал.1 от НК, във вр. с чл.5, ал.1, т.1, чл.5, ал.2, т.1, чл.15 ал.1,
чл.20 ал.1 и ал.2, чл.116 и чл.119, ал.1 и ал.2 от Закона за движение по
пътищата, за което се предвижда наказание лишаване от свобода от една до шест години.
В хода на производството са
извършени множество действия по разследването необходими за разкриване на
обективната истина, а именно: в качеството
насвидетели за разпитани Ц.И.Р., А.Е.М., Д.Р.Б., И. Р. Р.; назначена е
съдебно-медицинска експертиза за определяне характера и степента на увреждането
на св. Р.; назначени са първоначална и допълнителна автотехническа експертиза,
изготвени от вещото лице инж. В.П..
С постановление от 20.09.2018г.
на разследващ полицай при ОД на МВР-Плевен е назначил тройна
съдебно-автотехническа експертиза.
От заключението вещите лица се
установява, че:
1. За да се определи мястото на
възможност за възприемане на пешеходеца е необходимо да се изследва механизмът
на настъпилото ПТП, да се направят необходимите аналитични изчисления, да се
определят скоростите и отстоянията на процесният автомобил и пешеходеца към
дадени моменти от тяхното предвижване и да се определи кога са имали техническа
възможност да се забележат.
1.1. Възможността за възприятие
на пешеходеца от страна на водача на автомобил "Хонда CR-V" с рег.№ ***
зависи от две условия. А именно положението на лек автомобил "Опел
Астра" върху платното за движение в надлъжно и напречно положение и
напречното разположение на автомобил "Хонда CR-V" с рег.№ ***.
В конкретният случай експертите
разглеждат ситуацията, при която автомобил "Хонда CR-V" с рег.№ ***
се е движил в средата на собствената си лента, то отстоянието от което водача
на ’’Хонда" би могъл да забележи пресичащия пешеходец, като форма и
направление е 25,92м. (Позиция №2 и №8 от Приложение №1), но не би могъл да
спре преди мястото на удара и да предотврати настъпилото ПТП.
При сравнение на дължината на
"опасната зона" на "Хонда CR-V" с рег.№ *** при реалната
скорост и с максимално разрешената за дадения пътен участък с отстоянието до
мястото на удара към момента, в който водача на МПС е имал техническата
възможност да възприеме пострадалия се получава следното неравенство:
S03 = 28,65м > S
отс.a.2 = 25,92м SОЗ.50 = 26,92м
От горното неравенство е
технически възможно да се направи извода ,че водача на лек автомобил
"Хонда" не е имал техническата възможност да предотврати ПТП като
предприеме своевременно спиране преди мястото на удара при движение с реална и
с максимално допустимата скорост на движение.
1.2. Водача на "Хонда"
не е имал възможност да забележи пешеходеца преди да излезе пред предната част
на автомобил "Опел Астра", като това е изобразено в Приложение №1 на
позиция №9 и №11. Водача е имал техническата възможност да забележи пешеходеца
към момента, в който е излязъл пред паркирания "Опел Астра", позиция
№8 и №10 от Приложение №1.
Съдът счита за неправилни
изводите на РП-Плевен, изложени в обстоятелствената част на постановлението за
прекратяване на наказателното производство относно това, че в случая Д.Х.С. не
е бил длъжен и не е могъл да предвиди общественоопасните последици – случайно
деяние по смисъла на чл.15, ал.1 от НК.
В конкретния случай
жалбоподателят като водач, при възникнала опасност, е бил длъжен да изпълни
задълженията си по чл.20, ал.2 от ЗДвП по отношение режима на скоростта, като
извърши действия по нейното намаляване или спиране на автомобила. Отменителното основание по чл.15, ал.1 от НК,
изразяващо се в това, че подсъдимият
нито е бил длъжен да
предвиди тичащото дете по пешеходната пътека,
нито пък е могъл да направи нещо за
избягване на удара, защото той е станал в опасната му зона за спиране на МПС-то, не се оправдава фактически и правно.
От заключението на тройната
автотехническа експертиза се установява, че обвиняемият се е движил със скорост
от 52,3 км/ч, която е над максимално разрешената скорост от 50 км/ч за движение на МПС в
населените места. Когато скоростта е
посочена точно или в определение
максимални граници, водачите са длъжни
да спазват съответните предписания. Те нямат право въз основа на
конкретните обстоятелства по своя преценка да превишават нейните предели.
Съобразената скорост е до и в установените максимални предели. Но максималните
скорости за отделните МПС могат да се развиват само на пътни участъци и пътна
обстановка, при които не би се създала опасност за движението от пътни
препятствия или нови обстоятелства, които конкретната ситуация дава обектив на
възможност да се очакват. Едно от основните задължения на водачите е да спазват
основното правило за движение по пътищата, а именно съобразяване на скоростта с
пътната обстановка или движение с така наречената безопасна скорост.
Съобразената скорост зависи не само от непрекъснатото контролиране на
управляваното пътно превозно средство, но е от спазването на установените
правила, правилното разположение на пътното платно и съобразяване със
сигналите, пътните знаци и маркировка на пътя. В разпоредбата на чл.20, ал.2 от НК са посочени както конкретните, повтарящи се най-често ситуации, така и общо.
Независимо от това дали са посочени общо или конкретно, тези обстоятелства
трябва да имат значение за безопасността на движението. Ето защо при избиране
на скоростта водачите са длъжни да съобразяват конкретните условия или фактори,
които затрудняват или усложняват движението, защото оказват отрицателно влияние
върху избраната скорост. С други думи, съобразената скорост е функция от
наличните, появяващите се и възможността да се появят пътни препятствия и
затруднения.
В случая при избиране на скоростта обвиняемият
е бил длъжен да се съобрази с два фактора – наличието на пешеходна пътека и
наличието на лек автомобил ”Опел Астра”, който е бил спрян в дясната страна на платното за
движение пред пешеходната пътека. Наличието на пешеходна пътека като място,
където пешеходците безопасно могат да пресичат път винаги следва да бъде
съобразено от водачите на МПС, като възможност там да възникнат затруднения
свързани с безопасността на движението. На следващо място обвиняемият не е
съобразил скоростта на движение и с пътната обстановка, а именно спрелия
непосредствено в дясно пред пешеходната пътека друг автомобил, който му е
ограничавал видимостта към пешеходната пътека,
поради което е бил длъжен да избере по-ниска скорост, която да му позволи
да избегне произшествието.
В хода на разследването при
назначаването на тройната автотехническа експертиза задължително е било
необходимо на вещите лица да се постави въпросът: „С каква скорост в абсолютна
величина трябва да се е движел обвиняемият, за да не настъпи съответното ПТП?“,
както и да отговорят на въпроса, ако дадената скорост се е оказала
несъобразена. Иначе казано, вещите лице следва да определят скоростта, с която
би следвало да се движи моторното превозно средство, за да се избегне
пътнотранспортното произшествие. Отговор на този въпрос се съдържа в
заключението на вещото лице инж. В.П. по назначената на досъдебното
производство допълнителна автотехническа експертиза, от която е видно, че съобразената с пътната обстановка скорост, с
която е следвало да се движи лек автомобил „Хонда“ при приближаването си към
обозначената пешеходна пътека, за да може да предотврати ПТП е 42,90 км/ч. Ако
прокурорът приеме, че тази скорост е правилно изчислена, то това означава, че
от момента на възприемане на опасността /отстоянието, от което водачът би могъл обективно да забележи поведението на
пострадалото дете - 25,92 метра, според заключението на тройната автотехническа
експертиза/, съобразената с пътната
обстановка скорост, с която е следвало да се движи обвиняемият при приближаването към обозначената пешеходна
пътека скорост за да може да предотврати ПТП е по- малка от 43
км/ч.
При възникналата ситуация
обвиняемият поначало не е могъл да завива наляво при създадената не по негова
вина опасност за движението, тъй като няма такова право по ЗДвП. При това
положение извършената от него спасителна маневра завиване на ляво следва да се третира като
неправомерна, защото е предприета в нарушение на закона и като такава остава на
риска на водача. Неговите задължения по закон се изчерпват само с намаляване на
скоростта и спиране. При положение, че обвиняемият беше изпълнил задължението,
което има по закон по отношение на режима на скоростта за предотвратяване на
ПТП, без да предприема спасителна маневра
завиване на ляво при така създалата конфликтната ситуация с
пресичащото пешеходната пътека дете е могло да не се стигне до настъпването на обществеоопасните
последици. Именно в това се изразява
непредпазливата вина на обвиняемият, поради което неоснователни са правните
изводи на РП-Плевен за наличието на случайно събитие по смисъла на чл.15, ал.1
от НК.
Предвид всичко изложено дотук постановлението за прекратяване на наказателното
производство се явява незаконосъобразно и необосновано и като такова следва да бъде
потвърдено.
С оглед горното, съдът
О
П Р Е
Д Е Л И :
ОТМЕНЯ на основание чл. 243, ал.5, т.1 от НПК Постановлението от 11.04.2019г. на РП-Плевен, с което последната е прекратила
наказателното производство по досъдебно производство № 2102/2017г. по описа на
същата прокуратура, водено срещу Д.Х.С. от гр. Плевен, ЕГН ********** за
престъпление по чл.343, ал.3, б.“а”, пр. първо, във вр. с ал.1, б.“б“, във вр.
с чл.342, ал.1 от НК на основание чл.24, ал.1, т.1 от НП, като
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО на съда подлежи на жалба и протест пред ПлОС в 7- дневен срок от съобщаването му
на РП-Плевен и жалбоподателя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: