Решение по дело №5937/2020 на Районен съд - Перник

Р Е Ш Е Н И Е  

№ 260236 / 2.3.2021г.

гр. П., 02.03.2021 г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО                      ОТДЕЛЕНИЕ, XI състав, в открито съдебно заседание на осми февруари през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ

КРИСТИНА КОСТАДИНОВА

 

при участието на секретаря Божура Антонова, като разгледа докладваното от съдия К. Костадинова гр.д. № 5937 по описа на съда за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

         Производството е по реда на чл. 415 от ГПК.

Образувано е по искова молба на „Топлофикация П.“ АД, с ЕИК: *********, подадена чрез процесуалния му представител – юрк. Е.М., срещу И.А.К., с ЕГН: **********, с която се иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от общо 1393.69 лева, представляваща стойността на доставена и ползвана, но незаплатена топлинна енергия, за имот – апартамент № 21, находящ се в гр. П., ул. ***, от които главница в размер на 1220.33 лева за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г. вкл, и 173.36 лева – обезщетение за забава за периода от 10.07.2018 г. до 23.07.2020 г., както и законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на ЗИПЗ до окончателното плащане на сумата. Претендират се и направените по делото разноски.

В исковата молба се твърди, че между страните съществува валидно облигационно отношение, възникнало по силата на приети от държавен орган (КЕВР) общи условия, които са публикувани по установения ред и по отношение на които ответникът не е изразил несъгласие. Уточнява се, че в тази връзка не е необходимо сключването на индивидуален договор с потребителя. Твърди се, че имотът, за който е доставяна топлинната енергия, се намира в топлоснабдена сграда – етажна собственост (СЕС), като ищецът е изпълнил задължението си и е доставял топлинна енергия за отопление и горещо водоснабдяване. Посочва се, че въпреки това ответникът не е изпълнил задължението си за заплащане на дължимите суми.

С исковата молба са представени: копие от извлечение от сметка, копие от вестник „СъП.” от 2008 г. с публикувани общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди, копие от договор за доброволна делба на съсобствени недвижими имоти от 10.11.2011 г., писмо от Община П. и приложена към него декларация по чл. 14 от ЗМДТ. В хода на производството от страна на ищцовото дружество са представени – три броя свидетелства за проверка на средство за измерване /от 26.06.2015 г., 02.03.2018 г. и от 02.03.2018 г. при срок на валидност на проверката 02.03.2020 г./, протокол за първоначален монтаж, протокол за демонтаж и протокол за монтаж, както и електронна извадка в табличен вид през процесния период, в която са отразени показанията на топломер и водомер в абонатната станция, електронна извадка в табличен вид, в която са отразени количества и стойности съобразно извлечението от сметка и електронна извадка в табличен вид с отразени изчисления по компоненти за процесния имот и период.

В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК от страна на ответника по делото, чрез упълномощения му процесуален представител – адв. Борис В., е постъпил писмен отговор, с който предявените искове се оспорват като недопустими евентуално като неоснователни. По отношение на допустимостта се твърди, че не ставали ясни обстоятелствата, на които се основава искът, доколкото не били посочени елементите /видове топлинна енергия и тяхната стойност/, формиращи процесното задължение за главница.

По отношение на основателността на първо място се възразява  срещу възникването на облигационни отношения по силата на закона и общите условия на дружеството. Поддържа се, че именно последното следва да докаже наличието на облигационна връзка. Твърди се, че общите условия на дружеството не били надлежно оповестени – не били публикувани в централен и местен ежедневник, поради което не са произвели действие. Посочва се и че липсвало решение на общото събрание на етажната собственост в сградата, където се намирал процесният имот, за присъединяване към топлопреносната мрежа. По тези съображения се твърди, че страните не са били в облигационни отношения през процесния период.

Посочва се и че претендираните вземания били за главница и лихва, като липсвало посочване като отделно вземане на това за услугата дялово разпределение. Такова вземане не било посочено и в заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение. В тази връзка се твърди, че ако в главницата присъствала сума за осъществяване на дялово разпределение, то същата не следвало да бъде присъждана. 

На следващо място се оспорват претендираните по делото суми. В тази връзка се оспорва представеният документ „извлечение от сметка“, като доколкото същият бил съставен от дружеството, то не можел и да служи като доказателства за неговите претенции.

Прави се възражение за погасяване на част от процесните суми по давност, доколкото приложимият давностен срок бил три години. Претендират се разноски като се обръща внимание, че били предявени два иска, поради което адвокатското възнаграждение не било прекомерно.

В хода на производството е извършена и комплексна съдебна технико икономическа експертиза /КСТИЕ/.  

В съдебно заседание, проведено на 08.02.2021 г., процесуалният представител на ищеца изразява становище за уважаване на исковете.

Ответникът не се явява в насроченото по делото заседание, въпреки редовното си призоваване. Не се явява и упълномощеният му процесуален представител адв. В.. 

Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

От ищцовото дружество е депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу ответника за вземания, които са предмет на настоящото производство. В тази връзка по подаденото заявление районният съд е издал заповед № 2467/12.08.2020 г. по ч.гр.д. № 4172/2020 г. по описа на РС П.. Последната е връчена на длъжника лично.

По делото е представено извлечение от в-к. „СъП.“ от 29.04.2008 г., от което е видно, че общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от 2008 г. на „Топлофикация П.“ ЕАД са публикувани в един местен ежедневник.

Страните не спорят, а и от представени по делото копия от договор за доброволна делба на съсобствени недвижими имоти от 10.11.2011 г. декларация по чл. 14 от ЗМДТ, се установява, че на 10.11.2011 г. на ответницата И.А.К. е възложена в дял изключителната собственост върху процесния имот – апартамент № 21, находящ се в гр. П., ул. ***, за който е доставяна топлинна енергия. От процесуалния представител на ответника не са наведени твърдения, нито са ангажирани доказателства, за настъпили промени в собствеността върху имота или въобще във вещноправния му статут, след извършване на посочената сделка.

По делото е изготвена и приета комплексна съдебна технико икономическа експертиза. От същата в техническата й част се установява, че процесният имот се намира в топлоснабдена сграда, където е въведена улугата „дялово разпределение” – с подписването на договор № 270/19.11.2001 г. Налице е и договор между ищцовото дружество и фирмата за дялово разпределение, считано от 30.11.2011 г. – договор № 97, както и договор с „Директ” ЕООД под № 76/01.09.2017 г. По отношение на годността на измервателните уреди вещото лице посочва, че през процесния период топломерът е преминал задължителните метрологични проверки и съответства на одобрения тип, годен да се използва за търговски измерване, а показанията му могат да се счетат за достоверни. Това се потвърждава и от представените свидетелства за проверка на средство за измерване, налични по делото – от 26.06.2015 г., 02.03.2018 г. и от 02.03.2018 г. /. Отразено е, че количеството на топлинна енергия за СЕС е определено правилно, съгласно методиката. Изпълнено е изискването на Наредбата за разпределение на нетното количество потребена топлинна енергия между собствениците на имоти в СЕС, а от направената проверка не е констатирана разлика между нетната енергия и енергията за разпределение по имоти в СЕС. Посочва, че начислените суми са коректни и пресметнати съгласно нормативно утвърдената методика, прогнозно определените текущи разходи на топлинна енергия и съответно начислените суми са приведени към реално отчетените с изравнителните сметки за съответните периоди. От експертизата се установява, че главницата на задълженията за процесния период е в размер на 1220.33 лева, което съвпада с исковата претенция. На последно място от заключението е видно, че изравнителните сметки са изготвяни ежегодно, след проведени отчети за потреблението на топлинна енергия в сградата като преизчислените суми са отразени в индивидуалните сметки по имоти. Съгласно изготвена към заключението таблица № 2 начислената на ищеца сума /главница/ е за следните компоненти: топлоенергия за отопление на имот, топлоенергия за битово горещо водоснабдяване и вноска дялово разпределение /по 1.93 лева месечно за процесния период/. Не са начислявани суми за сградна инсталация. 

От експертизата в икономическата й част се установява, че през процесния период от 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г. стойността на доставената топлинна енергия за имота е в размер на 1220.33 лева. Установява се и че размерът на обезщетението за забава, начислено върху главницата за претендирания период от 10.07.2018 г. до 23.07.2020 г. е в размер на 173.36 лева и е съобразена с общите условия на дружеството, регламентиращи падежа на периодичните плащания. Въведени и съобразени при получаване на тези стойности са извършените в периода изравнителни сметки. На последно място от експертното заключение се установява и че счетоводството на ищеца е водено редовно, досежно задълженията на ответника и че последният не е извършил плащания за топлинна енергия относно процесния период. 

Изготвената експертиза следва да бъде кредитирана, доколкото експертните изследвания са задълбочени, подробни и компетентно извършени, а по делото липсват и данни за евентуална заинтересованост на вещите лица от изхода на производството. Освен това същите са работили въз основа на документи, представени им от ищеца и фирмата за дялово разпределение, т. е. въз основа на всички предвидени по закон документи, съставяни във връзка с доставката, ползването и заплащането на потребена топлинна енергия.

Така установената фактическа обстановка налага следните изводи от правна страна:

Исковете са с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД вр. с чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката вр. с чл. 124, ал. 1 вр. с чл. 415 от ГПК – за установяване вземането на ищеца към ответника за доставена топлинна енергия, за посочения по-горе имот, за което е издадена заповед № 2467/12.08.2020 г. по ч.гр.д. № 4172/2020 г. на ПРС за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК.

Издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжника, който е депозирал в срока по чл. 414 от ГПК възражение срещу същата. Това е наложило даване на указания за предявяване на иск в хипотезата на чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК. В тази връзка предявеният установителен иск е допустим като целта му е издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК да влезе в сила след установяване съществуването на вземането по съдебен ред в исково производство. Исковата молба е подадена в срока по чл. 415, ал. 4 от ГПК.

В тежест на ищеца е да установи, че между страните по делото е налице облигационна връзка за продажба на топлоенергия, както и че същият е изпълнил задължението си за реално доставяне на топлинна енергия съответно и нейната стойност.

Съгласно чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката (ЗЕ) продажбата на топлинна енергия на потребители за битови нужди, в това число и за общите части в сградите етажна собственост, се осъществява при публично известни общи условия, изготвени от дружеството и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР). В това отношение, облигационната връзка между топлопреносното дружество и потребителя възниква по силата на закона, от момента на възникване качеството потребител. Последното е определено в чл. 153, ал.1 от ЗЕ, като съгласно тази разпоредба потребител на топлинна енергия е всеки собственик и титуляр на вещно право на ползване в сграда-етажна собственост, присъединен към абонатната станция или към нейното самостоятелно отклонение. Отношенията между потребителя и топлофикационното дружество възникват по силата на закона от момента, в който за определено лице възникне качеството на клиент на топлинна енергия. В тази връзка не е необходимо сключване на индивидуален договор с потребителя.

Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 2/17.05.2018 г. по тълк.д. № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС собственикът респективно ползвателят няма да отговарят за сумите за потребена топлинна енергия само в случай, че имотът се ползва от трето лице на договорно основание и между последното и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през процесния период.

От така цитираната нормативна уредба и представените и налични по делото писмени доказателства /договор за доброволна делба на съсобствени недвижими имоти от 10.11.2011 г. и декларация по чл. 14 от ЗМДТ/ следва извод, че ответникът има качеството на потребител на топлинна енергия, доколкото е изключителен собственик на процесния имот, като между него и „Топлофикация-П.“ АД е налице валидно облигационно отношение. Последното е възникнало по изричните разпоредби на ЗЕ и се урежда от тях и действащите общи условия, приети от дружеството и одобрени от КЕВР.

По тези съображения доводите за липса на облигационни отношения с дружеството следва да се приемат за неоснователни, доколкото по делото се установи, че ответникът е изключителен собственик на топлоснабдения имот през процесния период, като срещу ангажираните от топлопреносното дружество доказателства в тази връзка не бяха въведени никакви възражения.

Неоснователни са и доводите, че дяловото разпределение не е извършено законосъобразно. Посоченият извод следва от обстоятелството, че видно от изготвеното експертно заключение между ищцовото дружество и фирмата за дялово разпределение е налице валиден договор за услугата „дялово разпределение“. От експертното изследване е видно и че сумите за топлинна енергия са начислявани правилно съгласно утвърдената методика, а монтираните измервателни уреди са били в изправност в процесния период. Само за пълнота следва да се отбележи, че на съда е служебно известно и Решение № 11603/31.07.2019 г. по адм.д. № 13721/2017 г. по описа на Върховния административен съд. Последното обаче не е влязло в сила. По тези съображения Решение № 11603/31.07.2019 г. по адм.д. № 13721/2017 г. на този етап не може да бъде обсъждано по същество от настоящия съд. Дори решението да е влязло в сила обаче по арг. и от мотивите на ТР № 6/2016 г. на ОС на ВАС същото има действие само занапред. В конкретния случай процесният период е с начало и край /30.04.2019 г./ преди да бъде постановено решението на върховния административен съд. При това положение за процесния период подзаконовият нормативен акт е приложим, както и съдържащата се в него методика за дялово разпределение /така Решение № 304 от 05.08.2019 г. по в. гр. д. № 376 / 2019 г. на II състав на Окръжен съд – П./. В тази връзка и експертизата в техническата й част е извършена правилно.

Неоснователен е и доводът, че сумите за „вноска дялово разпределение” не са заявени като самостоятелен иск, поради което и претенцията следва да бъде отхвърлена в тази част. Елементите и съответно отделните суми, от които е формирано общото вземане за топлинна енергия (за отопление на имот и на общите части, отдадена от сградна инсталация и битово горещо водоснабдяване), включително и цената за услугата дялово разпределение, видно от редица разпоредби на ЗЕ се включват в родовото понятие „топлинна енергия". В тази връзка и при подаване на заявлението по реда на чл. 410 от ГПК и при предявяване на исковата молба ищцовото дружество е посочило една и съща сума като главница, в която са включени посочените по-горе компоненти /така Решение № 64 от 24.02.2020 г. по в. гр. д. № 834 / 2019 г. на III състав на Окръжен съд - П. /.

В допълнение следва да се отбележи и че с Решение от 05.12.2019 г. по съединени дела С‑708/17 и С‑725/17 във връзка с отправени преюдициални запитвания съдът на ЕС постанови, че национална правна уредба, която предвижда, че собствениците на апартамент в сграда — етажна собственост, присъединена към система за централно отопление, са длъжни да участват в разходите за топлинна енергия за общите части на сградата и за сградната инсталация, въпреки че индивидуално не са поръчвали доставката на отопление и не го използват в своя апартамент, не противоречи на общностното право.

На следващо място съгласно общите условия потребителят е длъжен да заплаща месечните дължими суми за доставяната топлинна енергия в 30 - дневен срок, след изтичане на периода, за който се отнасят. В тази връзка, както се отбеляза и по-горе, дружеството следва да установи и размера на претендираната сума. Съобразно така разпределената доказателствена тежест по делото се изслуша заключение на вещо лице, въз основа на което съдът прие за установено, че стойността на потребената топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г. вкл. е 1220.33 лева. Последната видно от експертите изследвания е правилно изчислена и липсва плащане на същата от страна на ответника.

 Разпоредбата на чл. 86, ал. 1 от ЗЗД предвижда, че при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва от деня на забавата. Съгласно чл. 34, ал. 1 от общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди, клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 30 – дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Следователно вземането за цената за потребена енергия за текущия месец става изискуемо от първо число на втория месец следващ отчетния. В тази връзка и като съобрази заключението на комплексната експертиза, както и падежните дати на съответните месечни вземания от процесния период, размерите на дължимите месечни вземания и размера на законната лихва, настоящият състав намира, че обезщетението за забава е в размер на 173.36 лева, считано от 10.07.2018 г. до 23.07.2020 г. вкл.

Възражението за погасяване по давност на посочените суми за главница и обезщетение за забава, въведено с отговора на исковата молба, е неоснователно. Предвид разпоредбата на чл. 111, б. „в” ЗЗД и задължителната съдебна практика, обективирана в Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г. по тълк.д. № 3/2011г. на ОСГТК на ВКС, съгласно които процесните вземания са погасяват с изтичане на тригодишна давност. С оглед датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 11.08.2020 г. такава давност не е изтекла по отношение на нито едно от претендираните вземания.

По така изложените доводи настоящият състав намира исковите претенция за основателни и доказани, поради което същите следва да бъдат уважени в пълен размер.

По исканията за разноски на страните:

Съгласно т. 12 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС съдът, който разглежда иска по чл. 422 респ. чл. 415, ал. 1 от ГПК, следва да се произнесе по дължимостта на разноските, направени в заповедното производство като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноски, както в исковото, така и в заповедното производство. 

Искане за разноски са направили и двете страни:

По разноските в производството по ч.гр.д. № 4172/2020 г. по описа на РС П. /заповедно производство/:

В това производство ищцовото дружество заявлител претендира разноски в размер на общо 77.87 лева, от които 27.87 лева държавна такса и 50 лева юрисконсултско възнаграждение. С оглед изхода на делото тези разноски следва да бъдат присъдени изцяло.

Искането за разноски на ответника длъжник е неоснователно.

По разноските в производството по гр.д. № 5937/2020 г. по описа на РС П. /исково производство/:

В това производство ищцовото дружество претендира разноски в размер на 27.87 лева държавна такса, 350[1] лева – възнаграждение за вещи лица и 100 лева – юрисконсултско възнаграждение, съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК. Видно от представените по делото платежни документи претендирани разноски са действително извършени. В тази връзка и на ищеца следва да бъде присъден размер на сумата от 477.87 лева.

Искането за разноски на ответника е неоснователно предвид изхода на делото.  

Водим от горното, Пернишкият районен съд:

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че И.А.К., с ЕГН: ********** и адрес: ***, ДЪЛЖИ на „Топлофикация П.“ АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. П., кв. Мошино, ТЕЦ „Република“, сумата от общо 1393.69 лева, представляваща стойността на доставена и ползвана, но незаплатена топлинна енергия, за имот – апартамент № 21, находящ се в гр. П., ул. ***, от които главница в размер на 1220.33 лева за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г. вкл., и 173.36 лева – обезщетение за забава за периода от 10.07.2018 г. до 23.07.2020 г. вкл., както и законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на ЗИПЗ до окончателното плащане на сумата, за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 4172/2020 г. по описа на Пернишкия РС.

ОСЪЖДА И.А.К., с ЕГН: ********** ДА ЗАПЛАТИ на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на „Топлофикация П.“ АД, с ЕИК: ********* сумата от общо 77.87 лева, представляваща разноски в производството по ч.гр.д. № 4172/2020 г. по описа на Пернишкия РС и сумата от общо 477.87 лева, представляваща разноски в настоящото исково производство.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

СЛЕД влизане на решението в сила на решението, изисканото ч. гр. д. № 4172 по описа за 2020 г. на Пернишки районен съд да бъде върнато на съответния състав, като към него се приложи и препис от влязлото в сила решение по настоящето дело.

 

                                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ

                                                                  К. КОСТАДИНОВА

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА: В.А.