№ 3466
гр. София, 28.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Станимира Иванова
Членове:Райна Мартинова
Петя Попова
при участието на секретаря Христина Ц. Цветкова
като разгледа докладваното от Станимира Иванова Въззивно гражданско
дело № 20221100507558 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 204/11.01.2022г. по гр.д. № 31300 по описа за 2021г. на
Софийски районен съд, 48-ми състав е признато за установено на основание
на чл. 422 вр. с чл. 415, ал.2 и чл. 124 от ГПК вр. с чл. 149 от ЗЕ вр. с чл. 79
и чл. 86 от ЗЗД, че Н. Ж. П., ЕГН ********** с адрес: гр. София, ул. Бигла „
№ 10, вх. Б, ателие 4 дължи на Топлофикация София”ЕАД, ЕИК
*********, с адрес на управление: гр.София, ул. „Ястребец” № 23 заплащане
на сумите, както следва: сумата от 1500,26 лв., ведно със законната лихва от
подаване на заявлението- 26.02.2021г, до изплащането й, представляваща
стойност на потребена топлинна енергия в имот, представляващ ателие № 4 в
гр. София, ул. **** за периода от 01.11.2017г. до 30.04.2020г.; сумата от 53,72
лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението- 26.02.2021г, до
изплащането й, представляваща стойност на цена за дяловото
разпределение на топлинна енергия в имота за периода от 01.09.2018г. до
30.04.2020г., за които е издадена заповед за изпълнение по заповедно дело
№ 12100/2021 по описа на Софийски районен съд, като Н. Ж. П. ЕГН
********** е осъдена да заплати на Топлофикация София”ЕАД, ЕИК
1
********* съдебни разноски от 73,46лв. по заповедното дело и съдебни
разноски от 469,01лв. по исковото дело, като неоснователен е отхвърлен
иска за топлинна енергия за периода от 01.05.2017г. До 31.10.2017г.; иска за
лихва за забава за плащането на главницата за топлинна енергия в размер на
271,42лв. за периода от 15.09.2018г. до 15.02.2021г., както и иска за забава на
плащането на главницата за дялово разпределение за периода от 31.10.2018г.
до 15.02.2021г. в размер на 7,96лв., като Топлофикация София”ЕАД е
осъдена да заплати на Н. Ж. П. ЕГН ********** съдебни разноски от
22,85лв.
С Определение № 7354/23.02.2022г. по гр.д. № 31300/2021г . На СРС,
48-ми състав е отхвърлена молбата на Н. Ж. П. по чл. 248 от ГПК за
присъждане на възнаграждение за адвокат за общо 38,10лв.
Срещу така постановено решение е депозирана въззивна жалба вх.№
10176/20.01.2022г. по регистъра на СРС от ищеца Топлофикация
София”ЕАД, ЕИК ********* в частта, в която и ска за лихва за забава
върху главницата за топлинна енергия е отхвърлен. Изложило е
съображения, че решението в тази част е неправилно, постановено при
нарушение на съдопроизводствените правила и на материалния закон,
необосновано. Посочило е, че неправилно били тълкувани разпоредбите на
ОУ от районния съд. Забавата за плащането на сумите по изравнителните
сметки съгласно чл. 32, ал. 3 и чл. 33, ал.2 от ОУ в 45 дневен срок от периода
за който се отнасят, нямало нужда от покана за да се изпадне в забава
съгласно чл. 33, ал. 4 от ОУ. Претендирало е разноски.
Въззиваемият- ответник по исковете Н. Ж. П. ЕГН ********** в
предоставения срок за отговор е оспорила въззивната жалба. Посочила е
решението в тази част било правилно В случая правилно било прието от СРС
че изравнителната сметка е изготвена след посочения в чл. 33 от ОУ срок за
плащане, поради което и за да се изпадне в забава е следвало да се изпрати
покана, каквато не била пратена. Претендирала е разноски.
Срещу така постановеното Определение е депозирана частна жалба вх.
№ 72531/11.04.2022г. По регистъра на СРС от ответника по исковете Н. Ж. П.
ЕГН ********** . Посочила е, че неправилно била отхвърлена молбата й по
чл. 248 от ГПК. Неправилно било прието от СРС, че не се дължи
възнаграждение за адвокат в заповедното дело. Възражението по заповедното
2
дело било действие по материалноправна защита на длъжника, дължало се
възнаграждение за адвокат и по заповедното дело. Претендирала е разноски
за държавна такса.
Ответникът по частната жалба – Топлофикация София“ЕАД не е
изразило становище.
Третото лице помагач на страната на въззиваемия-ищец – „МХ Е.”ООД
, ЕИК **** не е изразило становище по жалбите.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх. №
9531/03.06.2021г. на Топлофикация София”ЕАД, ЕИК ********* срещу
Н. Ж. П. ЕГН ********** , с която е поискало от съда на основание на чл.
422 вр. с чл. 415, ал.2 и чл. 124 от ГПК вр. с чл. 150 и чл. 154 от ЗЕ вр. с чл.
79 и чл. 86 от ЗЗД, да признае за установено, че Н. Ж. П. ЕГН **********
дължи на Топлофикация София”ЕАД, ЕИК *********, с адрес на
управление: гр.София, ул. „Ястребец” № 23 заплащане на сумите, както
следва: сумата от 1500,26 лв., ведно със законната лихва от подаване на
заявлението - 26.02.2021г, до изплащането й, представляваща стойност на
потребена топлинна енергия в имот, представляващ ателие № 4 в гр. София,
ул. **** за периода от 01.05.2017г. до 30.04.2020г.; сумата от 53,72 лв., ведно
със законната лихва от подаване на заявлението- 26.02.2021г, до изплащането
й, представляваща стойност на цена за дяловото разпределение на
топлинна енергия в имота за периода от 01.09.2017г. до 30.04.2020г., сумата
от 271,42лв. , представляващи лихва за забава за плащането на главницата за
топлинна енергия за периода от 15.09.2018г. до 15.02.2021 г., сумата от
7,96лв. Представляващи лихва за забава на плащането на главницата за
дялово разпределение на енергията за периода от 31.10.2018г. до
15.02.2021г., за които е издадена заповед за изпълнение по заповедно дело
№ 12100/2021 по описа на Софийски районен съд, като му се присъдят
разноски. Посочило е, че ответникът е потребител на енергия в имота,
потребил енергия в имота за процесния период в количества и на стойност, за
които е предявен иска, дължал и възнаграждение за дяловото разпределение,
изпаднал в забава на плащането й и дължал обезщетение в размер на сумите,
за които е предявен иска, страните били обвързани от договор за доставка на
3
топлинна енергия при Общи условия. Претендирало е разноски. Оспорило е
поради прекомерност претенцията на насрещната страна за разноски.
Ответникът Н. Ж. П. ЕГН ********** в предоставения срок е оспорила
исковете. Навел е твърдения, че недопустими са исковете за дялово
разпределение на енергията и за лихва за забава, защото носител на тези
вземания било третото лице – помагач, извършило услугата. Не била
потребила енергия в количества и на стойност, за които са предявени
исковете За част от периода показанията на водомерите касаели съседен имот
Частично задълженията били погасени по давност. Не била изпаднала в
забава на плащанията. Нямало доказателства, че фактурите са публикувани на
интернет-страницата на ищеца, а и клаузата на чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от ОУ били
нищожни, защото обвързвали потребителя с притежание на интернет-достъп.
Претендирала е разноски.
Третото лице помагач на страната на ищеца – „МХ Е.”ООД , ЕИК ****
не е изразило становище.
По делото е приложено заповедно дело № 12100/2021г. на СРС съгласно
което по заявление № 23015881/26.02.2021г. е издадена заповед за изпълнение
с която е разпоредено Н. Ж. П. ЕГН ********** да заплати на
Топлофикация София”ЕАД, ЕИК *********, сумите, както следва: сумата
от 1500,26 лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението -
26.02.2021г, до изплащането й, представляваща стойност на потребена
топлинна енергия в имот, представляващ ателие № 4 в гр. София, ул. **** за
периода от 01.05.2017г. до 30.04.2020 г.; сумата от 53,72 лв., ведно със
законната лихва от подаване на заявлението- 26.02.2021г, до изплащането й,
представляваща стойност на цена за дяловото разпределение на топлинна
енергия в имота за периода от 01.09.2017г. до 30.04.2020г., сумата от
271,42лв. , представляващи лихва за забава за плащането на главницата за
топлинна енергия за периода от 15.09.2018г. до 15.02.2021 г., сумата от
7,96лв. представляващи лихва за забава на плащането на главницата за дялово
разпределение на енергията за периода от 31.10.2018г. до 15.02.2021г.,
съдебни разноски от 86,67лв., за така издадена заповед длъжникът е уведомен
на 05.04.2021г., на 14.04.2021г. е подал възражение срещу заповедта
сочейки, че не е вещен ползвател на имота, не бил подал заявление-
декларация за откриване на партида за имота, не дължал възнаграждение за
4
дялово разпределение, защото това вземане не било на заявителя, а и не
уговорял цена на същото задълженията били погасени по давност,
претендирал е разноски, като е представил договор и платено нареждане за
платени 100лв. за адвокат, на 05.05.2021г. заявителят е уведомен за
необходимостта да представи в едномесечен срок от съобщението
доказателства, че е предявил иск за установяване на вземанията и такива е
представил на 03.06.2021г.
Прието е удостоверение за наследници, издадено на 22.10.2021г. От СО,
район Лозенец, съгласно което Н.А.Д. е починал на 13.10.2015г. , бил е
вдовец и е оставил за наследник по закон дъщеря си Юлияна Николова
Димитрова.
Приет е нотариален акт № 199/1992г., съгласно който Н.А.Д. и съпругата
му Е.А.Д. са дарили на внучката си Н. Ж. П. ателие № 4 в гр. София, ул.
**** като са си запазили пожизнено вещното право на ползване върху имота.
По делото са приети протокол от ОС на ЕС от 03.09.2002г., договор от
31.10.2002г. ., съгласно които ОС на ЕС на сграда в гр. София, ул. ***** са
избрали и възложили на МХ Е.“ООД да извършва дялово разпределение на
енергията в сградата.
Приети са извлечения от сметки на ищеца, сочещи задължение за имота
за периода в размер на сумите, за които е предявен иска.
Приети с съобщения към фактури и фактури, съгласно които ищецът за
потребената в имота енергия е издавал ежемесечни фактури за прогнозни
суми, като в последствие след изравнителна сметка са издавани обобщени
фактури съобразили изравнителните сметки, както следва:
- съобщение към фактура № **********/31.07.2018г. За периода от
01.05.2017г. До 30.04.2018г. за 893,72лв.;
съобщение към фактура № **********/31.07.2019г. За периода от
01.05.2018г. До 30.04.2019г. за сумата от 529,75лв.;
- фактура № **********/31.07.2020г. За периода от 01.05.2019г. До
30.04.2020г. За сумата от 288,86лв.
Съгласно чл. 32 и чл. 33 от приетите по делото ОУ , одобрени от ДКЕВР
на 27.06.2016г. сумите по месечните фактури и сумите по обобщените
фактури по изравнителните сметки се заплащат в 45-дневен срок след
5
изтичане на периода, за който се отнасят, но съгласно чл. 33, ал. 4 от ОУ
обезщетение за забава на плащанията по месечните фактури се начислява
след този срок само ако дяловото разпределение се извършва при условията
на чл. 73 от НТ и ежемесечно се определя реалното потребление. В случаите
по чл. 32, ал.1 от ОУ, в които месечни фактури са п о прогнозни суми и
дялово разпределение се извършва по реда на чл. 71 от НТ, то обезщетение за
забава се начислява след изтичане на срока за плащане на фактурата по
изравнителните сметки, тоест след 45 дни от края на периода, за който се
отнасят.
Приети са протоколи за отчет и изравнителни сметки, съгласно които за
периода 2019-2020г. Уредите са отчитани на 22.06.2020г., а за периодите
преди това съответна но 25.05.2016г. И на 21.04.2018г.
С прието по делото заключение по съдебно-техническата експертиза
вещото лице е посочило, че стойността на реално потребената в имота
топлинна енергия за периода е 1674,87лв., за имота са начислявани суми по
прогнозни суми, след изравнителни сметки са правени корекции на
задълженията.
С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът намира
от права страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивния съд се произнася
служебно по валидността на решението а по допустимостта му – в
обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд е ограничен от
посоченото в жалбата.
В конкретния случай постановеното по делото решение е валидно и в
обжалваната част е допустимо.
По правилността на решението в обжалваната част:
Предявеният иск е с правно основание чл. 422 вр. с чл. 415, ал.2 и чл. 124
от ГПК вр. с чл. 86 от ЗЗД вр. с 150 и чл. 154 от Закона за енергетиката (ЗЕ)
– иск за установяване съществуване на вземане за заплащане на
обезщетение за забава за плащането на стойността на доставена
топлинна енергия за битови нужди, за имот в сграда - етажна собственост,
за които е издадена заповед за изпълнение.
За да се уважи този иск по делото следва да се установи, че за процесния
период между страните е съществувало валидно правоотношение по силата на
6
което ищецът се е задължил да доставя на ответника топлоенергия срещу
задължение на ответника да заплаща стойността й, както и че ищецът е
изпълнил точно своите задължения и е доставил конкретно количество
топлоенергия, начислил е суми за същото съобразно с действащите към
съответния момент разпоредби на ЗЕ вр. с Наредба №16-334 от 06.04.2007
год. за топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 год, като ответникът
е изпаднал в забава за изпълнението им.
Съгласно разпоредбата на чл.150 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия
за битови нужди се извършва при публично оповестени общи условия, които
влизат в сила 30 дни след публикуването им в един централен и един местен
всекидневник и стават задължителни за потребителя, без да е нужно
потребителят изрично и писмено да ги е приел.
Съгласно разпоредбите на ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово
разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е
регламентиран в чл. 139-148 от ЗЕ и в действалите към процесния период и
Наредба №16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването (Обн. ДВ, бр.34 от
24.04.2007 г.).
Съгласно чл.142, ал.2 от ЗЕ - топлинната енергия за отопление на сграда
- етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна
енергия за отопление на имотите.
Съгласно чл. 145, ал.1 от ЗЕ топлинната енергия за отопление на имотите
в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез
индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на
топломерите в отделните имоти.
Съгласно чл. 153, ал.1 от ЗЕ всички носители на вещно право на ползване
в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия и са
длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 3 на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3.
Според ал.2 на същия текст когато всички собственици и титуляри на вещно
право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна
7
станция или към нейно самостоятелно отклонение, не желаят да бъдат
потребители на топлинна енергия за отопление и/или за горещо
водоснабдяване, те са длъжни да декларират писмено това пред
топлопреносното предприятие и да поискат прекратяване на
топлоснабдяването за отопление и/или горещо водоснабдяване от тази
абонатна станция или от нейното самостоятелно отклонение, като съгласно
ал.3 лицата по ал. 2 се смятат за потребители на топлинна енергия до датата
на прекратяване на топлоснабдяването.
По аргумент от чл. 153, ал.6 от ЗЕ и чл. 76 от Наредба № 16-334 от
06.04.2007 г. следва и че потребителите в сграда - етажна собственост, които
прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си чрез
монтираната на тях регулираща арматура остават потребители на топлинната
енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите
части на сградата, както и дължат заплащане на сумата за мощност (В този
смисъл решение Nо 210 от 24.02.2006 г. по адм. дело Nо 11361/2005 г. на 5
чл. състав на ВАС). Нещо повече – разпоредбата на чл. 153, ал.5 от ЗЕ,
въвежда забрана за прекратяване на подаването на топлинна енергия към
отоплителните тела в имотите си чрез физическото им отделяне от сградната
инсталация, направено от потребител.
Съдът приема че по делото е установено че за процесния период страните
са били обвързани от валидно правоотношение за доставка на топлинна
енергия в имота, както и че ответникът за процесния период от 01.11.2017г.
До 30.04.2020г. е потребил в имота топлинна енергия на стойност от общо
1500,26лв., както и че дължи възнаграждение за дяловото й разпределение в
размер на 53,72лв. Решението на СРС в частта, с която е признал за
установено съществуването на тези задължения на ответника към ищеца не е
обжалвано, влязло е в сила, поради което и обвързва страните със сила на
пресъдено нещо.
Спорен въпрос по делото е дължимостта на обезщетението за забава на
плащането на главницата за топлинна енергия.
За процесния период са приложими ОУ одобрени от ДКЕВР през 2016г.
Съгласно които за изпадането в забава не е нужно да се отправя покана от
ищеца. Уредбата на изпадането в забава и възникването на вземане за
обезщетение за забава е уредено в разпоредбите на чл. 32 и на чл. 33 от ОУ. С
8
тях е направено ясно разграничение между месечните вземания, които са
прогнозни и тези, които са определени на месечен реален отчет. За първите
обезщетението за забава съгласно чл. 32, ал.1 вр. с ал. 3 вр. с чл. 33, ал. 4 , пр.
1 се дължи след изтичане на 45 дни от периода на изравнителната сметка. За
вторите обезщетението за забава съгласно чл. 32, ал. 2 вр. с чл. 33, ал. 4, пр. 2
се дължи след изтичане на 45 дни след периода, за който се отнасят. Тези ОУ
не уреждат възникване на вземане за обезщетение за забава върху суми,
които са определени прогнозно . В случая приетите по делото съобщения към
фактури и фактура установяват, че за имота начисленията са ежемесечно по
прогнозни суми, като след изравнителната сметка са издавани обобщени
фактури и такива са издавани през юли месец на съответната година, в която
е края на отчетния период. Краят на отчетния период е април месец на
съответната година. Така срокът за плащане на задълженията по
изравнителните сметки изтича 45 дни след края на април , тоест на 15.06. от
съответната година. Към този момент обаче по делото е установено, че нито
една от обобщените фактури за процесните три отчетни периоди не е била
издадена , не е установено и изравнителните сметки да са били връчени на
потребителите и на абонатите и да са били стабилизирани, тоест да е изтекъл
срока за възражения срещу тях и такива да не са подадени. Приетите
протоколи за отчет установяват, че за отчетен период 2019-2020г. уредите са
отчетени на 22.06.2020г., което прави невъзможно изготвянето на обобщени
фактури и изравнителни сметки на 15.06. Уредите са отчетени за периода
2018-2019г. на 25.05.2019г., което също прави практически невъзможно
издаването и стабилизирането на изравнителни сметки до 15.06.2019г. При
така възприето съдът приема, че правилно е прието от районния съд, че
доколкото не е установено възможното изпълнение на задължението в
уговорения в чл. 33, ал. 4 от ОУ срок – до 45 дни след периода за който се
отнася изравнителната сметка, то изтичането на този срок не е поставил в
забава ответника за плащането на задълженията. Налице е хипотезата на чл.
95 и чл. 96 от ЗЗД – забава на кредитора, която освобождава длъжника от
последиците от собствената му забава. Това е така, защото точното
изпълнение на длъжника е било възможно само при съдействие от страна на
кредитора – измерване на потреблението и разпределяне на енергията,
посочването на дължимата сума за реално потребената сума в издадена за
същото фактура след стабилизирана изравнителна сметка. Неиздаването на
9
изравнителна сметка и на фактура по нея в срок преди да изтече срока за
плащане от 45 дни след края на съответния отчетен период, прави
невъзможно точното изпълнение на задължението на длъжника да плати в
уговорения в ОУ срок. Така кредиторът е изгубил привилегията по общите
условия за уговорения падеж за плащане на задълженията по изравнителните
сметки. В такава хипотеза, за да изпадане потребителя в забава на плащането
на главницата за топлинна енергия той е следвало да бъде уведомен от
кредитора, че е преустановил забавата си, тоест че е издал фактура за сумите
по изравнителните сметки., съответно да изпрати покана за плащане.
Последното не се твърди и не се установява по делото, поради което и
правилно иска за обезщетението за забава на плащането на главницата за
топлинна енергия е отхвърлен от СРС.
При така възприето решението на СРС в обжалваната част следва да бъде
потвърдено .
По частната жалба:
Частната жалба е допустима.
Разгледана по същество е основателна.
Неправилно районният съд е приел, че длъжникът няма право на
разноски за възнаграждение за адвокат по заповедното дело. След връчването
на заповедта по чл. 410 от ГПК длъжникът се конституира като страна в
заповедното производство, поради което и за организиране на защитата си
той разполага с възможност да ангажира адвокат и направените за същото
разноски са съдебни разноски по смисъла на чл. 78 от ГПК.
Още с исковата молба ищецът е направил възражение за прекомерност на
претендираните от ответника по делото разноски поради което и съдът дължи
произнасяне по същото. В конкретния случай длъжникът в хода на заповедно
дело е претендирал разноски за възнаграждение за адвокат от 100лв. Така
уговореното и платено от длъжника възнаграждение за адвокат съдът приема,
че не е прекомерно. По заповедно дело е депозирано възражение чрез
адвокат, което не представлява само попълване по образец на бланка за
възражение и то в частта и само за личните данни на длъжника и номера на
делото. Същото съдържа основните възражения на ответника срещу
предявените искове , които в последствие са доразвити подробни в исковото
производство. Така съдът приема, че направените от длъжника разноски в
10
заповедното производство следва да му се присъдят съобразно изхода на
делото. С оглед гореизложеното съдът приема, че частната жалба е
основателна и следва да бъде уважена, като на длъжника се присъдят
разноски по заповедно дело от още 15,25лв.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на делото съдът приема, че отговорността за разноски
следва да бъде поставена в тежест на въззивника и ответник по частната
жалба. Така за производство по частна жалба на ответника по исковете се
дължат разноски за държавна такса от 15лв., за това производство други
разноски не е претендирал и такива не му се следват. За производство по
въззивната жалба ответникът по исковете има право на разноски, но такива не
е доказал, че е направил по делото и не му се следват.
На третото лице помагач разноски не се следват съобразно чл. 78 от
ГПК.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 204/11.01.2022г. по гр.д. № 31300 по
описа за 2021г. на Софийски районен съд, 48-ми състав в обжалваната част,
с която е отхвърлен иска на Топлофикация София”ЕАД, ЕИК *********, с
адрес на управление: гр.София, ул. „Ястребец” № 23 срещу Н. Ж. П. ЕГН
********** за признаване за установено на основание на чл. 422 вр. с чл. 415
от ГПК и чл. 86 от ЗЗД, че Н. Ж. П. ЕГН ********** дължи на
Топлофикация София”ЕАД, ЕИК ********* заплащане на обезщетение в
размер на 271,42лв. за забава за периода от 15.09.2018г. до 15.02.2021г. за
плащането на главницата от 1500,26лв за потребена топлинна енергия в
ателие № 4, ул. *****, вх. Б, гр. София, която главница е за период от
01.11.2017г. до 30.04.2020г., за която сума е издадена заповед за изпълнение
по заповедно дело № 12100/2021 по описа на Софийски районен съд.
ОТМЕНЯ Определение № 7354/23.02.2022г. по гр.д. № 31300/2021г.
На СРС, 48-ми състав с което е отхвърлена молбата на Н. Ж. П. по чл. 248 от
ГПК за присъждане на възнаграждение за адвокат по заповедното дело и
вместо това постановява:
11
ИЗМЕНЯ Решение № 204/11.01.2022г. по гр.д. № 31300 по описа за
2021г. на Софийски районен съд, 48-ми състав в частта за разноските, като
ОСЪЖДА Топлофикация София”ЕАД, ЕИК *********, с адрес на
управление: гр.София, ул. „Ястребец” № 23 да заплати на Н. Ж. П. ЕГН
********** на основание на чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата от още 15,25лв. ,
представляващи съдебни разноски по заповедно дело.
ОСЪЖДА Топлофикация София”ЕАД, ЕИК *********, с адрес на
управление: гр.София, ул. „Ястребец” № 23 да заплати на Н. Ж. П. ЕГН
********** на основание на чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата от още 15лв.
/петнадесет лева/, представляващи съдебни разноски за производство пред
СГС.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на
страната на ищеца – „МХ Е.”ООД , ЕИК ****
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12