Решение по дело №10320/2019 на Административен съд - Велико Търново

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 3 февруари 2020 г.
Съдия: Константин Калчев Калчев
Дело: 20197060710320
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 18 декември 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

14

 

град Велико Търново,  03.02.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Административен съд – гр. Велико Търново, в публично съдебно заседание на седемнадесети януари две хиляди двадесета година, в състав:

 

                                              Председател: Георги Чемширов

                                                           Членове: Дианка Дабкова

                                                                           Константин Калчев

 

при участието на секретаря М.Н.и прокурора от ВТОП Донка Мачева като разгледа докладваното от съдия Калчев касационно НАХД № 10320/2019 г. по описа на Административен съд – гр. Велико Търново, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК вр. с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН.

 

Касаторът К.И.Г. *** обжалва Решение № 474/28.10.2019 г. по НАХД № 1504/2019 г. на Районен съд-гр. Велико Търново, с което е потвърдено Наказателно постановление № 19-0319-000322 от 04.07.2019 г. на началник РУ – Полски Тръмбеш към ОД на МВР Велико Търново, като постановено в нарушение на закона, необосновано и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Според касатора съдът е следвало да назначи съдебно-техническа експертиза, която да провери твърденията на жалбоподателя, че полицейските органи не са имали пряка видимост към кръстовището, но това не е сторено, а съдът необосновано е кредитирал показанията на свидетелите, като по този начин не е взел мерки за разкриване на обективната истина. Показанията на свидетелите били противоречиви, а освен това при разпита им били нарушени разпоредбите на чл. 280, ал. 3 от НПК. По време на разпита им пък не се записвали изявленията на жалбоподателя и отговорите на неговите въпроси. Счита, че не били доказани твърденията на свидетелите, а освен това не било възможно да го настигнат и спрат на 150 м. след кръстовището, ако в действителност се е движил с висока скорост. Сочи, че не му била дадена възможност да впише възражения в АУАН. Твърди, че актосъставителят не е имал пряко и непосредствено наблюдение на поведението му на пътя поради наличието на ограда и тревна растителност, което се установявало и от разпита му.  Излага доводи, че била нарушена разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, тъй като посочената като нарушена норма на чл. 6, т. 1 от ЗДвП била препращаща, без да е посочена конкретно нарушената от водача норма. В НП липсвали обстоятелствата, при които било извършено нарушението и доказателствата, които го потвърждават. По изложените съображения се иска отмяната на решението на районния съд и на потвърденото с него НП.

Ответникът по касационната жалба – Районно управление – Полски Тръмбеш при ОД на МВР – Велико Търново, не взема становище по жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура – Велико Търново, дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата.

 

Жалбата е подадена от надлежна страна-участник във въззивното производство, в законния срок, до компетентния съд, което я прави допустима.

Съгласно чл. 63, ал. 2 от ЗАНН, административният съд разглежда касационните жалби срещу решенията на съответните РС по реда на глава ХІІ от АПК. Чл. 218 от АПК свежда предмета на касационната проверка до посочените в жалбата пороци на решението, но същевременно задължава касационната инстанция да следи и служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон. Воден от така определения предмет на настоящото касационно дело, съдът намира касационната жалба за неоснователна, тъй като оспорваното решение е валидно, допустимо и правилно. Аргументите на съда за този извод са следните:

С Решение № 474/28.10.2019 г. по НАХД № 1504/2019 г. на Районен съд-гр. Велико Търново е потвърдено Наказателно постановление № 19-0319-000322 от 04.07.2019 г. на началника на РУ – Полски Тръмбеш към ОД на МВР Велико Търново, с което на К.И.Г. за нарушение на чл. 6, т. 1 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ и на основание чл.183, ал. 2, т. 3, пр. 1 от ЗДвП му е наложено административно наказаниеГлоба в размер на 20 лева, и са отнети 8 контролни точки. Наказанието е наложена за това, че на 29.06.2019 г. около 05,50 ч. като водач на лек автомобил ***по път ІІІ-504 в посока от с. Масларево към гр. Велико Търново, като на кръстовището с път ІІІ-502 при наличие на пътен знак Б2 /Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство/ поставен на път ІІІ-504, не съобразява поведението си, като не спира и продължава движението си в посока гр. Велико Търново.

За да потвърди НП, въззивният съд е изложил мотиви, че АУАН и издаденото въз основа на него НП са законосъобразни – съставени от компетентни органи в законоустановените срокове и притежаващи необходимите реквизити по чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, в т.ч. пълно и точно описание на нарушението с всички обективни признаци. Според съда жалбоподателят, виновно /при форма на вината евентуален умисъл/ не е изпълнил предписанието, въведено с чл. 6, т.1 от ЗДвП, като не е спрял с управлявания от него лек автомобил в зоната на действие на пътен знак "Б2" - "Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство", с което е осъществил състава по чл. 183, ал.2, т.3, пр.1 от ЗДвП, като полицейските служители били категорични, че са имали отлична видимост към кръстовището с поставения знак Б2, от където са възприели движението на управлявания от жалбоподателя автомобил. Приел е, че не съставлява съществено процесуално нарушение непосочването в АУАН и НП на предложението на материалноправната норма на чл. 6, т.1 от ЗДВП, тъй като в описателната част точно е посочено предписанието на кой знак не било изпълнено от наказаното лице, а в санкционната част било налице точно посочване правната квалификация на състава на адм.нарушение. Изложил е мотиви, че е неприложим чл. 28 от ЗАНН, при което правилно е приложена санкционната разпоредба с наложено наказание в твърд размер и законосъобразно са отнети 8 контролни точки на основание чл. 6, т. 8 от Наредба Iз-2539 на МВР.

Въз основа на събраните в хода на административнонаказателното и съдебното производство доказателства, се установява, че фактическата обстановка по делото е правилно и в пълнота изяснена от районния съд. Решаващият състав е извършил цялостен анализ на събраните доказателства, като обстойно е обсъдил възраженията на жалбоподателя и е направил обосновани изводи досежно осъществяване от жалбоподателя на състава на соченото в НП административно нарушение по чл. 6, т.1 от ЗДвП, и наличието на законовите предпоставки за ангажиране на отговорността му, които изцяло се споделят от настоящия състав и не следва да бъдат преповтаряни на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК.

Неоснователни и недоказани са възраженията на касатора за съществени процесуални нарушения в хода на съдебното следствие. Липсват каквито и да е доказателства в подкрепа на твърденията му за допуснати нарушения на чл. 280, ал. 3, изр. първо от НПК вр чл. 84 от ЗАНН. Това се отнася и за твърденията на касатора, че в протокола от проведеното съдебно заседание не били записвани негови въпроси и отговори на свидетелите. Следва да се посочи, че протоколът е официален документ с обвързваща доказателствена сила, а освен това по делото липсват данни касаторът да е искал нанасянето на поправки и допълнения в него по реда на чл. 312, ал. 1 от НПК, каквато възможност е имал.

Неоснователно е възражението, че съдът е следвало служебно да назначи съдебно-техническа експертиза. В показанията на изслушаните свидетели липсват неясноти или противоречия, като твърденията на касатора в обратната насока са несъстоятелни и представляват изопачаване на дадените показания. Разпитаните лица са категорични, че са имали видимост към пътния знак и кръстовището, както и че са видели как автомобилът на жалбоподателя не спира на кръстовището. С оглед на това за съда не е съществувало соченото задължение за служебно назначаване на СТЕ, още повече, че самият жалбоподател не е поискал събирането на това доказателствено средство. Предвид това, ВТРС обосновано е приел за доказано вмененото нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП, състоящо се в това, че жалбоподателят не е спрял при поставен пътен знак Б2. Разпоредбата на чл. 6, т. 1 от ЗДвП въвежда задължение за участниците в движението да съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка. Действително посочената разпоредба регламентира няколко самостоятелни изисквания към участниците в движението в т.ч. към водачите на МПС, като в наказателното постановление при посочване на нарушена законова разпоредба, цифрово не е конкретизирано кое точно предложение на чл. 6, т.1 от ЗДвП наказващият орган е приел, че е нарушено. Това обаче, с оглед на направеното фактическо описание на нарушението, не може да бъде определено като съществено процесуално нарушение, опорочаващо наказателното постановление и представляващо основание за неговата отмяна. В конкретния случай от съдържанието на съставения АУАН и издаденото НП, се установява по несъмнен начин, че К.Г. е наказан по т. 1 за това, че като водач на лек автомобил, не е съобразил поведението си със съществуващите на място пътни знаци. Деянието е словесно описано: "при наличие на пътен знак Б2 /Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство/ поставен на път ІІІ-504, не съобразява поведението си, като не спира и продължава движението си… ". Отразени са обстоятелствата, при които е извършено нарушението, които са достатъчни за индивидуализацията му. Съгласно раздел II от ППЗДвП знак Б2 попада в групата на пътни знаци относно предимството, като значението му е регламентирано в чл. 46, ал. 2 от Правилника, а именно: "указва на водачите на пътни превозни средства, че са длъжни да спрат на "стоп-линията", очертана с пътна маркировка, или ако няма такава - на линията, на която е поставен знакът. Преди да потеглят отново, водачите са длъжни да пропуснат пътните превозни средства, които имат предимство ". Ирелевантно е обстоятелството, че в АУАН и НП не е отразена нормата от правилника за приложението на закона. Твърденията на жалбоподателя, че не му била дадена възможност да впише възражения в АУАН се опровергават от показанията на свидетелите, а освен това за лицето е съществувала и възможността да направи писмени възражения по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН, което той не е сторил. Предвид това съдът намира, че не се установяват твърдените от касатора съществени нарушения на процесуалните правила, тъй като е налице ясно и пълно описание на нарушението, поради което и не е ограничено правото на защита на лицето, чиято административнонаказателна отговорност е ангажирана.

Неоснователни се явяват и релевираните в касационната жалба твърдения за неправилност и необоснованост на атакуваното решение. Видно от събраните в производството пред ВТРС писмени и гласни доказателства, на посочената в АУАН и НП дата, К.Г. е управлявал лек автомобил „***, при което не е спрял на кръстовище при поставен пътен знак Б2. Неотносимо към спора е обстоятелството на какво разстояние след кръстовището касаторът е бил настигнат и спрян от полицейските органи. Като е приел за установено това обстоятелство и е изградил своите изводи за наличието на вмененото на жалбоподателя административно нарушение, в съответствие с доказателствата по делото, районният съд е постановил обоснован и законосъобразен съдебен акт. Правилно са кредитирани показанията на свидетелите Цветан Гецов, Константин Димов и Александър Енчев, като логични, последователни, взаимно допълващи се и кореспондиращи със съдържанието на процесния акт за установяване на административно нарушение. За така извършеното от жалбоподателя административно деяние е наложено наказание на основание чл.183, ал. 2, т. 3, пр. 1 от ЗДвП, която санкционната норма е относима към извършеното нарушение, тъй като предвижда наказание "глоба" в размер на 20 лв. за водач, който не спира на пътен знак "Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство!".  

По изложените съображения съдът намира, че обжалваното решение не страда от пороци, представляващи касационни основания за отмяната му. Същото е правилно и законосъобразно постановено, поради което следва да бъде оставено в сила.  

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, вр. с чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 474/28.10.2019 г. по НАХД № 1504/2019 г. на Районен съд-гр. Велико Търново.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ :

 

                                                                   ЧЛЕНОВЕ :