№ 46
гр. София, 23.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на девети ноември през две хиляди двадесет
и втора година в следния състав:
Председател:Ирина Р. Славчева
Членове:Ивайло П. Георгиев
Кирил Д. Павлов
при участието на секретаря Велислава Ем. Карамихова
като разгледа докладваното от Кирил Д. Павлов Въззивно гражданско дело
№ 20221800500580 по описа за 2022 година
С Решение № 7/10. 06. 2022 год. постановено по гр.д. № 82/2020 год. на Районен
съд - Пирдоп, е осъдена Г.Д. „П.Б.З.Н.“ (ГД“ПБЗН“) към МВР С. да заплати на В. С. М.
сумата 1640, 36 лева, представляваща неплатено възнаграждение за положен извънреден
труд за времето от 18. 02. 2017 год. до 17. 02. 2020 год. , ведно със законната лихва върху
нея, считано от 18. 02. 2020 год. до окончателното й изплащане, както и сумата 234, 35 лева,
представляваща мораторна лихва за забава за период от 18. 03. 2017 год. - 17. 02. 2020 год.
Присъдени са в полза на ищеца и разноски по делото в размер на 362 лева.
Настоящото производство е по реда на чл. 258 и сл. от Гражданския процесуален
кодекс и е образувано по въззивна жалба на Г.Д. „П.Б.З.Н.“към МВР С. срещу описаното
решение на Районен съд Пирдоп. Жалбоподателят оспорва извода на районния съд, че през
процесния период ищецът бил положил 238 часа извънреден труд, който не бил заплатен,
оспорва, че е дължим, както и че са приложими разпоредбите на НСОРЗ. Позовава се на
разпоредбата на чл. 179, ал. 4 от ЗМВР, съгласно която, извън допълнителните
възнаграждения по ал. 1 и по чл. 178, ал. 1, на държавните служители се изплащат и други
възнаграждения в случаи, определени със закон или с акт на Министерския съвет за
държавните служители от МВР, като счита, че тя ограничава прилагането на общото
трудово законодателство по отношение на държавни служители в системата на МВР. Прави
изводи въз основа на специфичния статут на служителите в системата на МВР. Намира, че
не е налице възприетата от първоинстанционния съд дължимост на исковите сума и взема
становище, че не следва да се прилага субсидиарно НСОРЗ. Оспорва възможността за
определяне на допълнителни възнаграждения на държавните служители в системата на
МВР, като изрично ги разграничава от служителите по трудово правоотношение. Моли съда
да отмени обжалваното решение и да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба, с който
В. С. М. чрез пълномощника си А. Д. оспорва жалбата като неоснователна и взема
становище съдът да потвърди обжалваното първоинстанционно решение. В жалбата се
съдържа изрично възражение относно разноските по делото присъдени с обжалваното
решение на РС Пирдоп, като се сочи, че в делото няма доказателства за разноски на ищеца
1
направени за пълномощника му адвокат Д..
В открито съдебно заседание пред въззивната инстанция жалбоподателят се
представлява от юрисконсулт Р., която поддържа жалбата и моли съда да отмени
първоинстанционното решение, както и по същество да отхвърли изцяло исковете.
Претендира юрисконсултско възнаграждение за две съдебни инстанции.
В открито съдебно заседание пред въззивната инстанция въззиваемият не се явява.
Представлява се от адв. Д., която оспорва жалбата и моли съда да потвърди изцяло
обжалваното решение. Претендира разноски и представя списък по чл. 80 от ГПК. Изразява
становище за правилност и обоснованост на обжалваното решение. Оспорва доводите от
въззивната жалба. Моли съда да потвърди обжалваното решение.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно
по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
В случая съдът намира, че обжалваното решение е валидно, доколкото е
постановено от надлежен съдебен състав, в писмен вид и е подписано от разгледалия делото
съдия, който се е произнесъл в пределите на своята правораздавателна власт.
Обжалваното решение е и допустимо, тъй като са били налице положителните
предпоставки за упражняване на правото на иск, липсвали са отрицателни такива, а
първоинстанционният съд се е произнесъл по действително предявените искове.
В производството пред въззивната инстанция не са събирани доказателства.
Съдът намира, че събраните по делото доказателства и установената въз основа на
тях фактическа обстановка са описани коректно и изчерпателно в обжалваното решение,
като се установява следното:
Производството по делото с образувано по искова молба от В. С. М., ЕГН
**********, с постоянен адрес: град П., Софийска област, ул. „В." № 13, чрез адвокат А. Д.
от САК срещу Г.Д. „П.Б.З.Н." към МВР С., представлявана от Главен Комисар Н. Н., адрес:
град С. п.к.1309, ул. „П." № 171 А.
На основание обстоятелствата и доводи подробно изложени в ИМ, ищецът моли
съда ди постанови решение, е което да осъди ответника Г.Д. „П.Б.З.Н." към МВР С.,
представлявана от Главен Комисар Н. Н.,да заплати на В. С. М., ЕГН **********, 1500 лева
/увеличена на 1 640.36 лева претендирана като възнаграждение за положен извънреден труд
в периода 8.02.2017 г. - 18.02.2020 г., ведно с мораторна лихва за периода 18.03.2017 г. В
17.02.2020 г. в размер на 234.35 лена в ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 18.02.2020 г. ло окончателното изплащане на задължението.
Ответникът Г.Д. „П.Б.З.Н." към МВР С., чрез процесуалния си представител - гл.
юрисконсулт Е. Р. в писмения си отговор на исковата молба оспорва предявеният иск по
основание и размер по подробно изложените съображения и моли иска да бъде отхвърлен
като неоснователен.
Софийският окръжен съд като обсъди събраните доказателства по делото както и
доводите па страните, намира га установено следното:
От 2009 г. ищецът работи като „спасител" в Районна служба „П.Б.З.Н." гр. П.,
която служба е структурно подчинена към Г.Д. „П.Б.З. Н." в МВР. Съгласно ЗМВР ищецът е
със статут на държавен служител и че работата му в системата на ГД „ПБЗН" в МВР е
организирана иа смени от по 24 часа непрекъснати денонощни дежурства, както и на смени
по 12 часа по предварително утвърдени графици за смените. Това се установява от
представените по делото в първата инстанция писмени доказателства Кадрова справка.
Заповед за назничаване на длъжността, отнасяща се до исковия период; Акт за встъпване в
длъжност; Длъжностна характеристика и Протокол Справка зв получено възнаграждение -
извадта от АИС-ТРЗ; Графици зв работните смени; Протоколи за отчитане иа отработеното
време между 22.00 ч. и 06.00 часа.
В периода от 18.02.2017 г. до 18.012020 г. ищецът В. С. М. ЕГН ********** е
изпълнявал служебните си задължения на смени които включвали полагането на нощен труд
2
в часовия интервал от 22.00ч. до 06 часа на следващия ден. Видно от заключението на
кредитираната и от въззивната инстанция съдебно - счетоводна експертиза в периода от
18.02.2017 г. до 18. 02.2020 г. положеният от нщена нощен труд е в размер на 1663 часа,
като нощните смени са 220 броя, по месеци са описани в констативната част на
заключението на заключението на съдебно-счетоводната експертиза. Положеният от ищеца
и отчетен нощен труд при 24 часово дежурство и при 24 часова смяна за исковия период се
получава след умножаване на часовете нощен труд с коефициент 1,143 съгласно
разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната
заплата, след преизчисляване с този коифициент става 1901 чоса, като разликата от 238 часа
(1901 часа - 1663 часа) се получена след превръщане на нощните часове в дневни при
сумирано изчисляване на работното време. Видно от кредитираното и от настоящата
въззивна инстанция заключение на съдебно-счетоводната експертиза стойността на
дължимото на ищеца допълнително възнаграждение за извънреден труд е 1819, 27 лева в
брутен размер и 1640.36 лева в нетен размер, което не с изплатено на ищеца, по
съображенията изложени по-долу в правните изводи. Видно от заключението на съдебно
счетоводната експертиза законната лихва върху нетния размер на дължимото
възнаграждение, изчислена от първо число на месеца, следващ този за който се дължи, до
18.02.2020 г. е в размер на 234.35 лева.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
По съществото на правния спор въззивната инстанция е ограничена от
съдържащите се в жалба доводи (арг. от чл. 269 от ГПК), и, във връзка с тях, намира
следното:
Легалните определения за „нощен труд" и „извънреден труд" се съдържат в
разпоредбите на чл. 140, ал. 2 от КТ и чл. 143, ал. 1 от КТ. Съгласно първата от тях, нощен е
трудът, който се полага от 22,00 ч. до 06,00 ч., а за работници и служители, ненавършили 16-
годишна възраст - от 20,00 ч. до 06,00 ч. Съгласно втората от така цитираните разпоредби,
извънреден е трудът, който се полага по разпореждане или със знанието и без
противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител от работника или
служителя извън установеното за него работно време. При това, извънредният труд е
допустим само по изключение, докато нощният труд е принципно допустим, но е съчетан с
мерки за ограничаване на неблагоприятното му влияние върху работника или служителя.
Същевременно, от разпоредбите на чл. 7 и чл. 8 от НСОРЗ е видно, че както за нощния, така
и за извънредния труд, се заплаща възнаграждение в по-висок размер, в сравнение с
дневния. Това означава, че подходът за възмездяване на работника или служителя, полагащ
нощен или извънреден труд, е принципно еднакъв, а различните начини, по които се
изчислява това възнаграждение съгласно чл. 7 и чл. 8 от НСОРЗ са израз на конкретна
законодателна преценка.
Налице е и специална нормативна регламентация, касаеща заплащането на труда
на държавните служители от системата на МВР: разпоредбата на чл. 176 от ЗМВР
предвижда, че брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се
състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения, а сред
предвидените допълнителни възнаграждения са и тези за нощен и за извънреден труд (чл.
178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР) и за нощен труд - чл. 179, ал. 1 от ЗМВР. Това означава, че и този
специален закон възприема принципно идентичен подход в тези две хипотези. Законът за
държавния служител също включва в брутната заплата основна заплата и допълнителни
възнаграждения – чл. 67 ал. 1, а в допълнителното възнаграждения чл. 68 ал. 7 от ЗДС
включва това за нощен труд – т. 1 и т. 2 - допълнително възнаграждение за извънреден труд.
И тези относими за държавни служители специални закони възприемат принципно
идентичен подход в хипотезата когато нощният труд се полага в размери в отклонение от
установената нормална продължителност на такъв труд.
Отделно от това, през процесния период (18.12.2016г. - 18.12.2019г.) е действала
редакцията от ДВ, бр. 81 от 2016 г., на разпоредбите на чл. 187, ал. 5-7 от ЗМВР, съгласно
която работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира с
възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период - за
служителите, работещи на смени, като извънредният труд се заплаща с 50 на сто увеличение
3
върху основното месечно възнаграждение.
В случая страните не спорят, че ищецът е полагал труд на смени, поради което
горните разпоредби са относими към настоящия казус. При това, съгласно чл. 187, ал. 3, от
ЗМВР, в редакцията й от процесния период, работното време на държавните служители се
изчислява в работни дни - подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени -
сумирано за тримесечен период. Определянето на 24-часова смяна е по изключение. При
работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като
работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период.
На последно място, съгласно чл. 187, ал. 9 от ЗМВР (в редакцията й, действала
през процесния период), редът за организацията и разпределянето на работното време, за
неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън
редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за
държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи. През
процесния период е действала Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. на министъра на
вътрешните работи. Съгласно чл. 3, ал. 3 от нея, държавните служители от МВР може да
полагат труд и през нощта между 22 :00 ч. и 06:00 ч., като работните часове не следва да
надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период, а, съгласно чл. 31 от тази наредба,
отработеното време през този период се отчита с протокол. Съдът приема, че щом в
специалния ЗМВР (до изменението на чл. 187, ал. 4 със ЗИДЗМВР, ДВ, бр. 60 от 2020 г.) и в
наредбата, издадена по чл. 187, ал. 9 от ЗВМР, липсва изрично правило за отчитане на
нощния труд, при сумирано отчитане на работното време на служителите от МВР, работещи
по служебно правоотношение, се прилагат субсидиарно подзаконовите нормативни актове
по прилагането на КТ, вкл. чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ. Обратното тълкуване би означавало, в
нарушение на цитираните по-долу разпоредби и на забраната, установена в чл. 67 ал. 3 от
ЗДС да се допуснат различни системи на отчитане на нощния труд, полаган от държавните
служители в МВР и работниците по трудово правоотношение, което би довело до
нарушаване на принципа за равностойно третиране, закрепен в чл. 6 от Конституцията на
Република България и чл. 14 от КЗПЧОС. В този случай се прилага забраната установена в
чл. 67 ал. 3 от Закон за държавния служител. Ищецът освен служител на МВР е и държавен
служител и съдържанието на чл. 67 ал. 3 от Закон за държавния служител също налага извод
че за исковия период се прилага чл. 9, ал. 2 от общата НСОРЗ щом в Наредба № 8121з-776
от 29.07.2016 г. на министъра на вътрешните работи липсва изрично правило за отчитане на
нощния труд, на база отношението между законоустановените норми за нощен труд,
съпоставени с тези за дневен труд. Поради това и с оглед цитираната по- горе разпоредба на
чл. 188, ал. 2 от ЗМВР, настоящият съдебен състав намира, че становището за приложимост
по отношение на исковия период на установения в чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ коефициент за
отчитане на положения от ищеца нощен труд е основателно. По-конкретно, тази разпоредба
предвижда при сумирано изчисляване на работното време, нощните часове да се превръщат
в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на
дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за
съответното работно място. Следователно, приложимият коефициент е 1,143, който се
получава като нормалната продължителност на работното време през деня - 8 часа се
раздели на нормалната продължителност на работното време през нощта - 7 часа, доколкото
през исковия период в ЗМВР е нямало разпоредба, аналогична на сега съществуващата
такава по чл. 187, ал. 1, изречение второ от ЗМВР, която да установява 8 часа като
нормалната продължителност на нощното работно време и 40 часа седмично при 5-дневна
работна седмица и 8 часа за всеки 24-часов период.
Във връзка с горното, съдът намира за неоснователен довода, че ЗМВР е специален
закон, който урежда изчерпателно статута на държавните служители в МВР, като им дава
допълнителни привилегии и права, с оглед спецификата на извършваната от тях работа,
поради което нямало основание, те да се ползват от общите привилегии на КТ и НСОРЗ при
полагане на нощен и/или извънреден труд. Наистина, ЗМВР и КСО съдържат редица
компенсаторни механизми (напр. допълнително възнаграждение за прослужено време, по-
продължителен основен платен годишен отпуск, обезщетение при прекратяване на
служебното правоотношение, по- благоприятни условия за придобиване право на пенсия),
но следва да се има предвид, че всички те са общи, а не специфични, т.е. касаят всички
служители в системата на МВР, независимо дали полагат нощен труд или не. Предмет на
4
настоящото производство е именно заплащане на нощен труд, който не се компенсира пряко
от цитираните по- горе правни възможности. Поради това и с оглед цитираната по- горе
разпоредба на чл. 188, ал. 2 от ЗМВР, настоящият съдебен състав намира, че при липса на
специална разпоредба в Наредбата № 8121з-776 от 29.07.2016 г. за МВР се прилага общата
разпоредба и установения в чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ коефициент за отчитане на положения от
ищеца нощен труд в отклонение от нормата установена в чл. 140 ал. 1 от КТ за нормалната
продължителност на този нощен труд. По- конкретно, тази разпоредба на чл. 9, ал. 2 от
НСОРЗ предвижда при сумирано изчисляване на работното време, нощните часове да се
превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната
продължителност на дневното от една страна и от друга нощното работно време, установени
за подневно отчитане на работното време за съответното работно място. Следователно,
приложимият коефициент е 1,143, който се получава като нормалната продължителност на
работното време през деня - 8 часа се раздели на нормалната продължителност на работното
време през нощта - 7 часа. В тази насока съдът съобрази, че през исковия период в Закона за
МВР (ЗМВР) е нямало разпоредба, аналогична на сега съществуващата такава по чл. 187, ал.
1, изречение второ от ЗМВР ДВ бр. 60 от 07. 07. 2020 год. , която да установява осем часа
нормална продължителност на нощното работно време при подневно отчитане на работното
време и че нормалната продължителност на работното време през нощта е 8 часа за всеки
24-часов период. За исковия период - 18. 02. 2017 год. до 17. 02. 2020 год. няма такава
разпоредба в специалния ЗМВР. При това положение, по този въпрос следва да се приложи
общото правило на чл. 140, ал. 1, изречение второ от КТ, съгласно което нормалната
продължителност на работното време през нощта при 5-дневна работна седмица е до 7 часа.
Съдът намира, че така обоснованият подход на изчисление съответства на
Решението на СЕС от 24.02.2022г. по дело С-262/20 г., съгласно което не се налага приемане
на национална правна уредба, която да предвижда, че нормалната продължителност на
нощния труд за работниците от публичния сектор като полицаите и пожарникарите е по-
кратка от предвидената за тях нормална продължителност на труда през деня, но при всички
случаи в полза на такива работници трябва да се вземат други мерки за защита под формата
на продължителност на работното време, заплащане, обезщетения или сходни придобивки,
които да компенсират особената тежест на полагания от тях нощен труд. Именно такава
компенсация за полагания от ищеца нощен труд е определеното парично допълнително
възнаграждение по посочения по- горе ред.
В същия смисъл са и мотивите по втория въпрос, на който отговаря така
цитираното решение на СЕС, съгласно които „ако не е основана на обективен и разумен
критерий, всяка разлика в третирането, която разпоредбите на националното право в
областта на нощния труд въвеждат по отношение на различни категории работници,
намиращи се в сходно положение, би била несъвместима с правото на Съюза и би налагала в
такъв случай националният съд да тълкува националното право във възможно най-голяма
степен с оглед на текста и целта на съответната разпоредба на първичното право, като вземе
предвид цялото вътрешно право и приложи признатите от последното тълкувателни методи,
за да гарантира пълната ефективност на тази разпоредба и да достигне до разрешение,
съответстващо на преследваната с нея цел".
По така изложените съображения, обжалваното решение на РС Пирдоп е правилно
и следва да бъде потвърдено.
Относно разноските, присъдени в размер на 362 лева първи районният съд следва
да се произнесе по реда на чл. 248 ал. 1 ГПК по възражението съдържащо се във въззивната
жалба, че по делото няма доказателства ищецът да е заплатил посочената сума като разноски
по делото за пълномощника му адвокат Д..
С оглед изхода на делото и направено в този смисъл искане, на основание чл. 78
ал. 1 от ГПК в полза на въззиваемия В. С. М. следва да се присъдят направените от него
разноски във въззивното производство, каквито се установяват в размер на 600 - адвокатско
възнаграждение, заплатени за пълномощника му адвокат Д.. За разноските си пред втората
инстанция възиваемата страна освен списък на разноските, представя и договор за правна
помощ, видно от който като адвокатско възнаграждение на пълномощника на ищеца адвокат
Д. са й изплатени в брой 600 лева и това възнаграждение съответства на фактическата и
правна сложност на делото.
5
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 7/10. 06. 2022 год., постановено от Районен съд град
Пирдоп по гр.д. № 82/2020 год. по описа на на РС Пирдоп.
ОСЪЖДА Г.Д. „П.Б.З.Н.“ към МВР С., със седалище и адрес на управление гр. С.,
улица П. № 171 А да заплати на В. С. М. с ЕГН ********** разноските му във въззивното
производство в размер на 600 лв. - адвокатско възнаграждение.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6