№ 1580
гр. София, 03.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 67 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:А. В. АНГЕЛОВ
при участието на секретаря ЕЛИЦА В. ДАНОВА
като разгледа докладваното от А. В. АНГЕЛОВ Гражданско дело №
20221110121855 по описа за 2022 година
Предявени са установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.79, ал.1,
пр.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ за установяване съществуването на вземания за сумата 1680,37 лв.,
представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от м.05.2015
г. до м.04.2018 г., ведно със законната лихва от 17.05.2019 г. до изплащане на вземането,
сумата 165,34 лв. представляваща обезщетение за забавено плащане на горната главница за
периода от 14.09.2016 г. до 30.04.2019 г., сумата 27,23 лева, представляваща дължима
главница за доставена услуга за дялово разпределение за периода от м.04.2016 г. до
м.04.2018 г., ведно със законната лихва, считано от 17.05.2019г. до окончателното й
изплащане и сумата 5,03 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане на горната
главница за периода от 30.05.2016 г. до 30.04.2019 г., които суми касаят топлоснабден имот
– апартамент № 99, находящ се в гр. София, ж.к. „Люлин“, ул. „604“, бл. 605, вх. Д, аб. №
172014 и за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
ч.гр.д.№ 27561/2019г. по описа на СРС, 76 състав. Претендират се и сторените в
производството разноски.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответниците въз основа
на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл.
150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа,
че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период топлинна енергия, като
купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена.
Ответникът е депозирал отговор в законоустановения срок, с който оспорва исковете. Счита,
че процесните суми са неправомерно начислени съгласно разпоредбата на т. 6.1.1. от
Методика за разпределение на топлинна енергия между потребители в сгради-етажна
собственост, доколкото същата не е приета по законоустановения ред и е отменена по реда
1
на 185 и сл. АПК. Прави възражение за изтекла погасителна давност по отношение на част
от претенциите.
Третото лице-помагач „Техем сървисис” ООД не изразява становище.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намира от фактическа и
правна страна следното:
По подадено от ищеца заявление е образувано ч.гр.д. № 27561/2019г. по описа на СРС, 76
състав, по което на 29.05.2019 г. е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу А.
Г. Н. за заплащане на сумата 1680,37 лв., за доставена от дружеството топлинна енергия през
периода от 01.05.2015г. до 30.04.2018г., ведно със законната лихва за периода от 17.05.2019
г. до изплащане на вземането, мораторна лихва върху горната главница лихва в размер на
165,34 лв. за периода от 14.09.2016 г. до 30.04.2019 г., сумата от 27,23 лева, представляваща
цена на извършена услуга дялово разпределение за периода от 01.05.2015 г. до 30.04.2018 г.,
ведно със законната лихва от 17.05.2019 г. до окончателното плащане, мораторна лихва
върху главницата за дялово разпределение в размер на 5,03 за периода от 30.05.2016 г. до
30.04.2019 г. и 87,56 лв. разноски по делото.
В срока по чл. 414, ал. 2 ГПК е постъпило възражение от длъжника срещу издадената
заповед, съответно в указания му срок ищецът е предявил настоящия иск за установяване на
вземанията в посочените размери, за които е издадена заповедта.
Предявените искове са за установяване съществуването на парични задължения,
произтичащи от договор за продажба на топлинна енергия и обезщетение за забава.
В тежест на ищеца по предявения главен иск е да установи възникването на облигационно
отношение между него и ответника, по силата на което е престирал и за последния е
възникнало задължението за плащане на уговорената цена.
При установяване на горните предпоставки ответникът носи тежестта да докаже, че е
погасил задълженията си.
Възникването и прекратяването на правоотношението по доставка и продажба на
топлоенергия за битови нужди в сгради – етажна собственост и по отменения Закон за
енергетиката и енергийната ефективност чл.106а, вр. § 1, 13 ДР на З. /отм./ и съгласно
чл.150 и чл.153 от Закона за енергетиката, обн. ДВ, бр.107 от 2003г., е свързано с
придобиване/изгубване на вещното право на собственост/ползване върху имот, находящ се в
сграда–етажна собственост и присъединяването на сграда-етажна собственост към
топлопреносната мрежа, съответно прекратяване на топлоснабдяването в същата сграда.
Откриването или не на партида на конкретно лице не води до промяна на страната на
купувача по правоотношението, освен ако не е налице промяна в правото на
собственост/ползване.
Съгласно чл.153, ал.1 от Закона за енергетиката /редакция в сила от 17.07.2012г./, всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти
на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл.140,
2
ал.1, т.2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в съответната наредба по чл.36, ал.3. Съгласно чл.150, ал.1
продажбата на топлинна енергия от топлопреносно предприятие на клиенти на топлинна
енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени
от топлопреносното предприятие и одобрени от комисията, като по силата на ал.2
одобрените общи условия се публикуват от предприятието най-малко в един централен и в
един местен всекидневник и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е
необходимо изрично писмено приемане от клиентите. В допълнение следва да бъде
посочено и че съгласно чл.153, ал.6 ЗЕ клиентите в сграда – етажна собственост, които
прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават клиенти на
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите
части на сградата.
С оглед на гореизложената нормативна уредба е видно, че възникването на облигационно
отношение, съответно и качеството клиент на топлинна енергия, е обусловено единствено от
това кой е титуляр на правото на собственост или вещно право на ползване върху
съответния топлоснабден имот, явяващ се част от сграда – етажна собственост, т.е.
облигационното отношение между топлопреносното предприятие и титуляра на това право
възниква с придобиването на правото на собственост или вещно право на ползване и се
прекратява със загубването на същите, като изключение е налице в случаите, когато за
съответния имот е сключен договор с друго лице, каквато хипотеза в случая не се твърди и
установява.
По делото не се оспорва, а и се установява от представения нотариален акт за покупко –
продажба на недвижим имот № 6, рег. № 387, дело № 6/2001 г., на 01.02.2001 г., че
ответникът е собственик на процесния имот – апартамент № 99, находящ се в гр. София,
ж.к. „Люлин“, бл. 605, вх. Д, ет. 4, респективно по силата на нормативните разпоредби
между него и ищеца съществува облигационно отношение.
Сградата, в която се намира имотът на ответника е топлоснабдена и в нея е въведена
система за дялово разпределение. Оспорването на решение на етажната собственост за
сключване на договор с дружество за дялово разпределение следва да бъде проведено в
отделно специално съдебно производство, а ответникът не твърди провеждането на такова
оспорване по съответния ред на същото, следователно е обвързан от него и от сключения в
изпълнението му договор.
Размерът на потребеното количество топлинна енергия, респективно дължимите суми
следва да се определят съгласно приетата по гр.д. 49652/2019 г. по описа на СРС, 76 състав
комплексна експертиза, чието заключение съдът възприема изцяло в настоящото
производство, тъй като от една страна е достатъчно задълбочено и се базира на
документите, приложени към делото и допълнително изискани акт за разпределение на
кубатурата, ежемесечни показания на общия топломер, протоколи за проверка на топломера
и др., а от друга страна липсват обективни факти и доказателства, които да разколебават
направените от него изводи.
3
Вещото лице по техническата част от експертизата е посочило, че извършеното
разпределение на топлинната енергия е направено съобразно приложимата методика към
Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването, както и че от общото количество на
отчетената от топломера топлинна енергия за периода са приспаднати технологичните
разходи в абонатната станция. Топлата вода е начислявана на база брой потребители,
съобразно чл. 69, ал. 2, т. 2 от Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г., поради липса на узаконен
водомер в имота. Вещото лице също така е проверило и сертификатите за преминати
метрологични изследвания от топломера в абонатната станция, като сочи, че топломерът е
редовно проверяван за процесния период.
Неоснователни са доводите на ответника за неприложимост поради незаконосъобразност на
методиката за разпределение, отменена с решение на ВАС от 2018 г., потвърдено от 5
членен състав на ВАС с решение № 13691 от 8.11.2018 г. по адм. дело № 4785 от 2018 г., тъй
като това решение на ВАС няма обратно действие по силата на чл. 195, ал. 1 от АПК,
поради което до отмяната му, подзаконовият нормативен акт поражда правни последици.
Съгласно изготвената от вещото лице - счетоводител таблица за дължимите суми за
потребена топлоенергия в процесния имот, изчислена съобразно приложимата методика е
общо 1680,13 лева, от които сумата 262,54 лева дължима сума по ФДР за периода 05.2015г.
до 04.2016г., сумата 446,03 лева дължима сума по ФДР за периода 05.2016г. - 04.2017г. и
сумата 971,56 лева дължима сума по ФДР за периода 05.2017г. - 04.2018г., от които суми са
приспаднати извършените от ответника плащания за погасяване на задълженията в общ
размер 634,89 лева.
Съдът намира, че направеното от ответника възражение за изтекла погасителна давност се
явява частично основателно. Приложимата погасителна давност спрямо процесните
вземания, които се явяват периодични такива, е тригодишна и тече за всяко отделно
вземане, считано от падежа на същото, който за дължимите месечни суми е тридесетдневен
от публикуването на фактурите на интернет страницата на ищеца. Доколкото самият ищец
твърди, че това публикуване е извършено, то следва да се приеме, че за всеки от процесните
месеци падежът на вземанията е настъпвал след изтичането на 30 дни от края на месеца,
респективно следва да се приеме, че към датата на подаването на заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, от която дата установителният иск се счита предявен
– арг. чл. 422, ал. 1 ГПК и чл. 116, б. „б“ ЗЗД – 17.05.2019г., е изтекла погасителната давност
за месечните вземания, претендирани за периода до м.03.2016г. включително. Съобразно
изложеното претенциите следва да бъдат отхвърлени в частта за сумата 253,22 лева,
изчислена от съда на основание чл. 162 ГПК и съобразно представените от ищеца фактури и
изготвената експертиза, съответно да бъде уважена претенцията за доставена топлинна
енергия за периода м.04.2016 г. - м.04.2018 г. за сумата 1426,91 лева, а в останалата част до
пълния предявен размер от 1680,37 лева и за периода от м.05.2015 г. до м.03.2016 г. да бъде
постановено отхвърлително решение.
За периода 14.09.2016 г. – 30.04.2019 г. приложими към облигационните отношения между
страните са били ОУ одобрени с Решение № ОУ-01/27.06.2016 г. на КЕВР, които съгласно
4
датата на публикуване в приложения като доказателство по делото ежедневник – вестник
„Монитор“, са влезли в сила на 11.07.2016 г. Съгласно чл. 33 от същите клиентите са
длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 и ал. 2 в
45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, както да заплащат стойността
на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния
период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Предвид това след
изтичане на посочения период възниква основанието за дължимост на обезщетение за
забава, т.е. от м.09.2016г.
Наведеното от ответникa възражение за изтекла погасителна давност по отношение на
вземането за законна лихва е неоснователно, доколкото не е изтекъл период по-дълъг от три
години от най-старата дата /14.09.2016г./ до подаването на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, от която дата установителният иск се счита предявен
– арг. чл. 422, ал. 1 ГПК и чл. 116, б. „б“ ЗЗД – 17.05.2019г. Въпреки това, доколкото се
установи частична основателност на предявения иск за главница, а ищецът е начислил
законната лихва върху общите фактури, в които се съдържат и част от погасените по
давност вземания, то искът за законна лихва срещу А. Н. на основание чл. 162 ГПК следва
да се уважи до размера от 140,40 лева, като се отхвърли до пълния предявен размер 165,34
лева.
По отношение на услугата дялово разпределение в общите условия е регламентирано, че
клиентите заплащат същата по ред и начин, определени от продавача, съгласувано с
търговците, извършващи услугата дялово разпределение и обявени по подходящ начин на
клиентите. Съдът намира, че в случая следва да се приеме за установено, че ответникът
дължи единствено заплащане на цената за тази услуга – общо 27,23 лева за целия период
/м.04.2016г. – м.04.2018г./, но не и обезщетение за забавено плащане, тъй като липсват
представени доказателства, обуславящи извода, че те са били поканени или че е следвало да
заплатят дължимата сума в определен срок, респективно липсва основание за отговорност за
неизпълнение в срок.
При този изход на делото право на разноски имат и двете стани, съобразно уважената и
отхвърлената част от претенциите.
Ищецът е сторил разноски, както следва: в производството по ч.гр.д. № 27561/2019 г. по
описа на СРС, 76 състав в размер на 87,46 лева за държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение, в производството по гр.д. № 49652/2019 г. по описа на СРС, 76 състав в
размер на 680,74 за държавна такса, депозит за експертиза и юрисконсултско
възнаграждение, по гр.д. № 5892/2020 г. по описа на СГС, III-В състав в размер на 50 лв. за
юрисконсултско възнаграждение и по настоящото производство в размер на 50 лв. за
юрисконсултско възнаграждение, респективно съобразно уважената част от исковете на
ищеца следва да бъде присъдена сумата 737,17 лева. На основание чл. 78, ал. 8 ГПК съдът е
определил юрисконсултско възнаграждение за всяко от производствата в минимален размер
от 50 лв.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК, вр. чл. 38 ЗА, на процесуалния представител на ответника
5
следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение, което съдът определи
както следва: в производството по ч.гр.д. № 27561/2019 г. по описа на СРС, 76 състав в
размер на 348 лева, в производството по гр.д. № 49652/2019 г. по описа на СРС, 76 състав в
размер на 487,79 лева, по гр.д. № 5892/2020 г. по описа на СГС, III-В състав в размер на 362
лева и по настоящото производство в размер на 487,79 лева, респективно съобразно
отхвърлената част от исковете следва да бъде присъдена сумата 254,39 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 ГПК, че А. Г. Н., ЕГН **********, с
адрес: гр. София, ж.к. „Люлин“, бл.605, вх. Д, ап. 99 ДЪЛЖИ НА „Топлофикация София”
ЕАД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б,
на основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ сумата 1426,91 лева, представляваща
стойността на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от м.04.2016г. до
м.04.2018г., ведно със законната лихва, считано от 17.05.2019г. до изплащане на
вземането, сумата 140,40 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане за
периода от 14.09.2016г. до 30.04.2019г., сумата от 27,23 лв., представляваща цена на
извършена услуга за дялово разпределение за периода от м.04.2016 г. до м.04.2018 г., ведно
със законната лихва от 17.05.2019г. до изплащане на вземането, които вземания касаят
топлоснабден имот - апартамент № 99, находящ се в гр. София, ж.к. „Люлин“, ул. „604“, бл.
605, вх. Д, аб. № 172014 и за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по ч.гр.д.№ 27561/2019г. по описа на СРС, 76 състав, като ОТХВЪРЛЯ иска за
стойността на доставена от дружеството топлинна енергия до пълния предявен размер от
1680,37 лева и за периода от 01.05.2015 г. до 30.03.2016 г., иска за обезщетение за забавено
плащане до пълния предявен размер от 165,34 лева и иска за сумата 5,03 лева,
представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата за дялово разпределение за
периода от 30.05.2016 г. до 30.04.2019 г.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК А. Г. Н., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к.
„Люлин“, бл.605, вх. Д, ап. 99 ДА ЗАПЛАТИ на „Топлофикация София” ЕАД ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б сумата
737,17 лева, представляваща сторени разноски в производството по ч.гр.д. № 27561/2019 г.
по описа на СРС, 76 състав, по гр.д. № 49652/2019 г. по описа на СРС, 76, по гр.д. №
5892/2020 г. по описа на СГС, III-В и по настоящото производство.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 ГПК, вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА „Топлофикация София”
ЕАД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б
ДА ЗАПЛАТИ на адв. Д. Д., със съдебен адрес в гр. София, ж.к. „Гоце Делчев“, бл. 251, вх.
Е, ап. 128 сумата 254,39 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство в производството по ч.гр.д. № 27561/2019 г. по описа на СРС, 76 състав,
по гр.д. № 49652/2019 г. по описа на СРС, 76, по гр.д. № 5892/2020 г. по описа на СГС, III-В
6
и по настоящото производство.
Решението е постановено при участието „Техем Сървисис“ ЕООД като трето лице помагач
на страната на ищеца.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7