Р Е Ш Е Н И Е
№………/………….
Гр. София, 11.04.2022г.
Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ-18-ти състав
в публично заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и втора година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МИРОСЛАВА КАЦАРСКА
При участието на секретаря ИРЕНА АЛЕКСАНДРОВА като разгледа т.д. №6903 по описа за 2014г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 79, ал.1 от ЗЗД във връзка с чл.31, ал.2 от ЗЕВИ и чл.86 от ЗЗД.
Ищецът ЕТ „Е.– К.Н.“ поддържа, че е собственик на водноелектрическа централа „Бели вит“, находяща се в землището на гр. Тетевен, като същата представлява деривационна ВЕЦ с нетен пад до 30 метра и инсталирана мощност над 200 кВт до 10 000 кВт, която е присъединена към електропреносната мрежа. Твърди, че е сключен договор за изкупуване на ел. енергия № 10/01.12.2010г., съгласно който ответното дружество е поело задължение да изкупува произведената ел. енергия, като я заплаща ежемесечно по преференциални цени. Твърди, че за периода от септември 2011г. до юни 2012г. е произвел и продал съответното количество ел. енергия, но тя му е заплатена от ответника на цена 112,48 лв. за час, а дължимата такава е 201309 лв., поради което неразплатената разлика за периода от септември 2011г. до юни 2012г. възлиза на сумата от 103 461,59 лв. Излага подробни правни съображения защо счита, че е дължима тази сума. В таблица на стр. 9 от исковата молба е конкретизирал претенцията за незаплатена разлика в цената помесечно, като претендира присъждането й, както и на сумата от 10 000 лв., претендирана като лихва за забава върху главницата за всяка просрочена сума съобразно падежа й, а именно 12-то число на последващия месец до датата на исковата молба, т.е. с начален период – 13.10.2011г. до 14.10.2014г. В допълнителната искова молба от 24.02.2015г. сочи, че оспорва доводите на ответника и това, че е приел и получил частично плащане не води до извод за наличие на съгласие за едностранно редуциране на цената, като несъгласието си със същата сочи, че е изявил в приложената към исковата молба нотариална покана. В хода на производството поддържа претенцията си чрез процесуалния си представител адв. Х., като претендира уважаването на иска. Излага подробни доводи и в писмени бележки.
Ответникът „Ч.Е.Б.“ АД оспорва исковите претенции по съображения, подробно изложени в писмен отговор от 12.01.2015г. и допълнителния отговор от 30.03.2015г., както и в хода на съдебното производство чрез процесуалния си представител – юриск.И.. Твърди, че всички издавани от ищеца фактури са с единична цена от 112,48 лв. и са заплатени, като счита, че доплащане на друга по-висока цена не се следва и исканията са погасени по давност, за което прави изрично възражение. От правна страна изтъква, че независимо от отмяната на т. 7 от Решението № Ц-010/30.03.2011г. на ДКЕВР, то административното производство не било завършило и предстои определяне на нова единична цена, която ще бъде същата / 112,48 лв./. поддържа, че вреди от отмяната на акта на ДКЕВР ищецът следвало да претендира по специалния ЗОДОВ срещу административния орган. Твърди, че договорът за търговска продажба е неформален и цената като част от договорното правоотношение е конклудентно потвърдена многократно. Твърди, че вземането не е изискуемо, за да се дължи лихва и същата е определена произволно и некоректно. В допълнителното решение твърди, че отменителното решение на ВАС няма конститувно действие, тъй като не решавало спора за единичната цена по същество. В хода на производството поддържа оспорването и претендира отхвърляне на иска и присъждане на разноски по списък, приложен към молбата от 17.03.2022г.
В хода на
производството третото за спора лице „К.“ ООДq поискало да встъпи в процеса, като е изложило, че е придобило като
непарична вноска / апорт/ двата описани договора и
всички права и задължения по тях, като непаричната вноска е вписана в ТР на
18.10.2017г. Същото е конституирано като страна с определение от 28.03.2019г. В
хода на производството счита, че искът е основателен и следва да бъде уважен.
Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:
Съгласно представения на стр. 13 и следващите от
делото договор за изкупуване на електрическа енергия № 10 от 01.12.2010 г.
ответното дружество е поело задължение към собственика, в качеството му на
производител на електрическа енергия от ВЕЦ „Бели Вит" да изкупува
произведената такава по цени и условия, определени в договора и в съответствие
с действащите нормативни актове. В чл. 11, ал. 1 от Договора „Ч.Е.Б." АД,
в качеството си на Купувач изрично е поело задължение да заплаща на Продавача,
т.е. на собственика количеството закупена електрическа енергия ежемесечно, въз
основа на показанията на СТИ за съответния месец, на база на подписания при
отчитането протокол, като по силата на ал.2 изкупуването на произведената
електрическа енергия ще се извършва по „преференциални
цени". Договорът съгласно чл. 2, ал.1 е сключен за срок до 31.03.2024г.,
като е уговорено при промяна на действащите нормативни актове да бъде предоговорен. В чл.7 и следващите подробно е регламентирано
как се измерва продадената ел. енергия, като е уговорено, че същата се
фактурира по описания начин. Съгласно чл. 11, ал.6 от договора, продавачът се
задължава да превежда сумите по издадените кредитни известия до пет дни от
издаването им. По силата на чл. 11, ал.7 от договора е уговорено, че купувачът
заплаща на продавача по преференциални цени само електрическата енергия, за
която е издаден сертификат за произход, а електрическата енергия, която не е
регистрирана със сертификат се заплаща по базисната цена, утвърдена от ДКЕВР за
съответния период. В ал.8 е уговорена възможност за едностранно прихващане на
сумите от изравнителни плащания от последващи
задължения. В чл. 12 е уговорено, че продавачът е длъжен ежемесечно, до 04то
число на текущия месец да предоставя на купувача фактура за предходния месец,
придружена с протокола по чл. 7 и всички потвърдени от ЕСО седмични графици и
копие от обобщеното извлечение за сетълмент, а в чл.
12, ал.3 е уговорено, че купувачът заплащала електроенергията до 12-то число на
месеца, следващ отчетния. В чл.14 е уговорено, че при забавено плащане се дължи
обезщетение в размер на законната лихва.
На стр. 24 е представено
Решение на ДКЕВР от 30.03.2011г. В точка втора на Решение № Ц- 010 от
30.03.2011 г. регулаторът е определил преференциална цена за изкупуване на
ел.енергия от нисконапорни руслови
ВЕЦ, деривационни ВЕЦ, подязовирни
ВЕЦ и деривационни ВЕЦ с годишен изравнител с нетенпад до 30 метра и инсталирана мощност от 200 кБт до 10 000 кБт - 213,09 лв. МБт/час. В точка
седма на същото Решение е въведено изключение от преференциалната цена ,
посочена по-горе за Водноелектрически централи под 10 МБт,
въведени в търговска експлоатация преди 19.06.2007 г., като същата е ограничена
до 112,48 за МБт/час. С Решение № 2126, постановено на 13.02.2013 г. по адм. дело № 5492/2011 г. ВАС е отменил т. 7 от Решение №
Ц-010 от 30.03.2011 г. на ДКЕВР, в частта - Водноелектрически централи под 10 МБтч, въведени в търговска експлоатация преди 19 юни 2007
г. - 112.48 / МБтч с което е определена, считано от
01.04.2011 г. преференциална цена за продажба на ел. Енергия от възобновяеми енергийни източници и водноел.
Централи с инсталирана мощност до 10 МБтч.
На стр. 52 е представена нотариална покана от
ищеца до ответника чрез нотариус М.И., връчена на ответника чрез посоченото
лице-юрист на 07.07.2014г., с която ищецът е претендирал
заплащане на посочените суми, явяващи се пълно плащане на преференциалната цена
и лихва.
На стр.58 е представен сертификат за производство
за ел. енергия от ВЕИ на името на ищеца, на стр. 60 и следващите процесните фактури, на стр. 70-79 – двустранно подписаните
протоколи.
На стр. 94 и следващите от ответника са
представени две дебитни известия от 09.03.2012г. към посочените фактури,
справка за издадените фактури и ДИ на името на ищеца, банкови извлечения за
плащанията, както и доклад от ДКЕВР от 07.01.2015г.
С последващо решение на
ДКЕВР № Ц-5/20.02.2015г., представено на стр. 145 и следващите отново е
определена преференциална цена на електрическата енергия за период, считано от
01.4.2011г.
Съдът е спрял производството с определение от
20.04.2017г. до приключване на спора по адм. дело №
2596/2015г. на АССГ, ІІІ отд., 8 състав, като видно
от представеното с писмо на стр. 193 и следващите от делото решение на АССГ
№4039/15.06.2017г. по ахд № 2596/2015г. отново е
отменено решението на ДКЕВР № Ц-5/20.02.2015г. относно преференциалната цена от
112,48 лв. за периода от 01.04.2011г., като е върната преписката на КВЕР за
ново произнасяне за процесните ВЕИ, а с решение №13785/12.11.2018г. на ВАС по ахд № 12851/2017г. горепосоченото решение е потвърдено.
На стр. 286 е представено и прието допълнително
споразумение №2 към договора за изкупуване на ел. енергия от 18.12.2017г.,
което е тристранно, а именно с участието на „К.“ ООД и с което, ответникът като
купувач е дал своето съгласие правата и задълженията по процесния
договор да бъдат прехвърлени от ЕТ „Е.– К.Н.“ на „К.“ ООД, като по силата на
т.4, считано от датата на подписване на споразумението всички права и
задължения се поемат от ООД-то, а ЕТ преустановява правоотношения си по
договора. В т. 5 е посочено, че с подписване на споразумението ищецът
потвърждава, че няма финансови претенции към купувача, извън предявените по
настоящото дело.
С представеното на стр. 350 и следващите от делото
Решение Ц-14 от 03.04.2019г. на КВЕР, с което на основание чл. 21 от ЗВАЕИБ и
чл.173, ал.2 от АПК, е определена, считано от 01.04.2011г., преференциална цена
в размер на 112,48 за МБт/час, без ДДС при средногодишна продължителност на
работа 2500 часа за изкупуване на електрическа енергия, произведена от водноелектрически
централи с инсталирана мощност под 10 МБт. От ищеца е
представена жалба срещу това решение и определение на АССГ №3595/13.05.2019г.
по ахд №4507/2019г., като с определение на съда от
28.05.2019г. производството по делото е спряно. Определението е обжалвано и
потвърдено с определение на САС №1195/20.05.2020г. Производството по преюдициалното дело е прекратено с представеното протоколно
определение на АССГ от 16.03.2021г., а с решение № 5129/23.07.2019г. по ахд №4509/2019г., представено на стр. 381 и следващите е
обявена нищожността на Решение Ц-14 от 03.04.2019г. на КВЕР. Макар да не са
представени, не се спори, че решението е потвърдено от ВАС и влязло в сила,
което съдът установява и след служебна справка.
На стр. 398 и следващите към писмото на КВЕР е
представено Решение Ц-12 от 26.03.2021г. на КВЕР, с което на основание чл. 21
от ЗВАЕИБ и чл.173, ал.2 от АПК, е определена, считано от 01.04.2011г.,
преференциална цена в размер на 112,48лв.за
МБт/час, без ДДС при средногодишна продължителност на
работа 2500 часа за изкупуване на електрическа енергия, произведена от
водноелектрически централи с инсталирана мощност под 10 МБт.
По делото е представено на стр. 422 и следващите Решение № 6313 от 02.11.2021г. по адм.д. 3939/2021г., с което е обявена нищожността на Решение № Ц- 12 от 26.03.2021 на КЕВР, с което е определена, считано от 01.04.2011г. преференциална цена за продажба на електрическа енергия от възобновяеми енергийни източници и водноелектрически централи с инсталирана мощност до 10 М., без ДДС, в частта по т.7 - Водноелектрически централи под 10 М, но това решение няма данни да е влязло в сила. С представеното от ответника Решение № Ц- 12/26.03.2021 г. на КЕВР се определят , считано от 01.04.2011г. преференциална цена в размер на 112,48 лв./MWh, без ДДС при средногодишна продължителност на работа 2 500 часа, за изкупуване на ел. енергия, произведена от водноелектрически централи с инсталирана мощност под 10 MW, като видно от данните това са адм. д. 3941/2021 г. на АССГ, 61 с-в, по което има решение, обжалвано и е висящо пред ВАС дело под № 10363/2021 г. на ВАС, III отд., адм.д. 3522/2021 г. на АССГ, 63 с-в, което е решено и решението е обжалвано и е образувано адм.д. 12512/2021 г., ВАС, III отд., адм.д. 3939/2021 г. на АССГ, 55 с-в, което е решено и съдът е обявил нищожността на Решение № Ц- 12/26.03.2021 г. на КЕВР, като същото е обжалвано пред ВАС, адм.д. 3524/2021 г. на АССГ, 60 с-в.
По делото е изслушано заключение на комплексна съдебно-техническа и счетоводна експертиза, което е изготвено от вещото лице Г.М. и инж. Н.Б. и което се кредитира от съда като дадено обективно, безпристрастно и компетентно. От същото се установява, че съгласно представеният „Технически паспорт” на ВЕЦ „Бели Вит”, изготвен съгласно изискванията на чл. 66, ал. 1, т. 12 от „Наредбата за техническата експлоатация на ел. централи и мрежи” приета с ПМС № 196/26.09.2000 г. общите данни за ВЕЦ „Бели Вит” са, че тя се намира край гр. Тетевен в посока към с. Рибарица на кота 440,65 м (457,08 м) в м. Конски дол с предназначение да произвежда ел. енергия от вода. Водовземането е от река Бели Вит, приток на река Вит. От изграденото водохващане (снимка 1 като част от експертното заключение ) в м. Скрибътна, чрез утайник (снимка 2) водата минава в главен деривационен канал с дължина 2500 м (снимка 3) , който я отвежда във водна камера (снимка 4). От нея по напорен тръбопровод ф900 , 110 м, водата се отвежда до ВЕЦ на кота 438,58 м. Според експертизата ВЕЦ „Бели Вит” е построена през 1938 г. В сградата е монтирана една хидрогрупа с турбина „Францис” с хоризонтална ос за: а) нето пад – 17 м (17,40 м по Сертификат за произход); (17,10 м по Разрешително за водовземане); б) бруто пад – 19,95 м (17,40 м по Сертификат за произход); в)дебит– 860 л/сек.; г) мощност – 115 кВт; д) обороти норм. – 750 об/мин, Генератор ЕЛИН с номинална мощност – 165 кВА. През 1961 г. е монтирана още една хидрогрупа с турбина „Францис” с хоризонтална ос за: а) нето пад – 17 м.; б) бруто пад – 19,95 м.; б) бруто пад – 19,95 м.; в) дебит – 700 л/сек.; г) мощност – 110 кВт (105 кВт по Сертификат за произход; д) обороти норм. – 750 об/мин., Генератор ЕЛИН с номинална мощност – 150 кВА. В заключението се сочи, че към момента на огледа ВЕЦ „Бели Вит” работи с две хидрогрупи с турбини „Францис” с хоризонтална ос и два генератора ЕЛИН с обща мощност 220 кВт. В заключението се сочи, че чрез повишаващ трансформатор 400 кВА, 6/20 кВ, представен на снимка 7, произведен в Елпром гр. София, произведената ел. енергия се свързва чрез кабелно захранване до възлова подстанция (собственост на ЧЕЗ по устна декларация на собственика), където се присъединява към преносната мрежа чрез ВЛ 20 кВ, а на фасадата на възловата станция е монтирано електромерното табло със СТИ с фаб. № 96 699 651, измерващо количеството на произведената ел. енергия от ВЕЦ. Според експертите съгласно характеристиките, определени с действащото законодателство, процесната водноелектрическа централа – ВЕЦ Бели Вит, находяща се в землището на гр. Тетевен е възобновяем енергиен източник (ВЕИ) – водно-електрическа централа с инсталирана мощност до 10 МВт. Вещите лица сочат, че съобразно техническите характеристиките, процесната водноелектрическа централа – ВЕЦ Бели Вит с воден пад 17 – 17,40 м съгласно отделни документи (до 30 метра) и с обща мощност 220 кВт, находяща се в землището на гр. Тетевен е възобновяем енергиен източник (ВЕИ), който съгласно т. 2 на Решение № Ц – 10 от 30.03.2011 г. попада в обхвата на: Деривационна ВЕЦ с годишен изравнител с нетен пад до 30 метра и инсталирана мощност от 200 кВт до 10 000 кВт. В заключението се посочва, че съгласно представеният „Договор за изкупуване на ел. енергия” № 10/01.12.2010 г. между ищеца и ответника, както и установените на място мрежи и измерване на ел. енергията, посочени по-горе, ВЕЦ „Бели Вит” е присъединена към ел. преносната мрежа с обществен доставчик – търговец на електроенергия „Ч. Е. Б.” АД, *** от 01.12.2010г. Съгласно представените по делото „Протоколи за произведена ел. енергия” от 30.09.2011 г 30.06.2012 г. и „Фактури за произведена ел. енергия” от 30.09.2011 г 30.06.2012 г., ВЕЦ „Бели Вит” е извършвала производство на ел. енергия в исковия период м. септември 2011 г. до м. юни 2012 г., като данните се потвърждават и от публикуваните данни от АУЕР. Съгласно представения „Договор за приватизационна продажба” РД-01-117/22.07.2002 г. ВЕЦ „Бели Вит”, обособена част от „НЕК” ЕАД – гр. София, е собственост на ЕТ„Е.Н.”***. В заключението се сочи, че Обособената част включва: 1. Недвижими имоти: 1.1. Неурегулиран поземлен имот № 027126, представляващ двор на ВЕЦ „Бели Вит” в землището на гр. Тетевен, м. Конски дол, с площ 3002 кв.м, ведно с с построени върху него сгради, както следва: а) двуетажна масивна производствена сграда (сграда ВЕЦ) със застроена площ 203 кв.м и разгъната застроена площ 272 кв.м.; б) едноетажна сграда – представляваща склад-навес със застр. площ 13,5 кв.м.; в) едноетажна сграда – представляваща склад със застр. площ 34 кв.м.; г) едноетажна сграда – представляваща склад със застр. площ 16,8 кв.м.; д) сграда – представляваща тоалетна със застр. площ 3,8 кв.м.;е) едноетажна масивна сграда – представляваща жилищна постройка със застр. площ 45 кв.м. Според експертизата на база на подписаните между страните Протоколи за отчет за произведената ел.енергия от ВЕЦ Бели Вит, ЕТ„Е.Н.“ издава на „Ч.Е.Б.“АД следните данъчни фактури и дебитни известия:ф.№0282/30.09.2011г., с основание - Ел.енергия произведена от ВЕЦ Бели Вит за м.09.2011г. - 31 890 кВтч x 0,11248 лв. = 3 586,99 лв., ДДС -717,40 лв., общо 4 304,39 лв., която сума е преведена по банков път на 07.10.2011г. Вещото лице М. е установило, че по ф.№0288/31.10.2011г. с основание Ел.енергия произведена от ВЕЦ Бели Вит за м.10.2011г.- 86 813 кВтч x 0,11248 лв. = 9 764,73 лв., с ДДС 1952,95 лв., или общо 11 717,68 лв., сумата е преведена по банков път на 09.11.2011г. По ф.№0291/30.11.2011г. с основание ел.енергия произведена от ВЕЦ Бели Вит за м.11.2011г. - 52 415 кВтч x 0,11248 лв. = 5 895,64 лв., ДДС 1 179,13 лв. или общо 7 074,77 лв., сумата е преведена по банков път на 09.12.2011г. По фактура .№0295/31.12.2011г. с основание Ел.енергия произведена от ВЕЦ Бели Вит за м.12.2011г. - 49 666 кВтч x 0,11248 лв. = 5 586,43 лв., ДДС на стойност 1 117,29 лв., или общо 6 703,72 лв., като сумата е преведена по банков път на 09.01.2012г. По ф.№0302/31.01.2012г., с основание Ел.енергия произведена от ВЕЦ Бели Вит за м.01.2012г. - 101 мВтч x 75,54 лв. = 7 629,54 лв., с ДДС в размер на 1 525,91 лв., или общо 9 155,45 лв., сумата е преведена по банков път на 10.02.2012г. По издадено д.и.№0308/09.03.2012г. с основание Разлики в цени след прехвърляне на гаранции за производство на ел.енергия от ВЕЦ Бели Вит. - 101 мВтч x (112,48 лв. - 75,54 лв.) = 3 730,94 лв., с ДДС 746,19лв., или общо в размер на 4 477,13 лв., сумата е преведена по банков път на 21.03.2012г. По фактура №0304/29.02.2012г., с основание ел.енергия произведена от ВЕЦ Бели Вит за м.02.2012г. и остатък за фактуриране от м.01.2012г. - 110 мВтч x 75,54 лв. = 8 384,94 лв., с ДДС в размер на 1 676,99 лв. или общо 10 061,93 лв., сумата е преведена по банков път на 09.03.2012г. Според експертизата с д.и.№0309/09.03.2012г. - Разлики в цени след прехвърляне на гаранции за производство на ел.енергия от ВЕЦ Бели Вит - 111 мВтч x (112,48 лв. - 75,54 лв.) = 4 100,34 лв., ДДС 820,07 лв. или общо 4 920,41 лв., сумата е преведена по банков път на 21.03.2012г. Според експертизата по фактура №0310/31.03.2012г. с основание ел.енергия произведена от ВЕЦ Бели Вит за м.03.2012г. и остатък от предходен месец - 147 778 кВтч x 0,11248 лв. = 16 622,07 лв., ДДС 3 324,41 лв. или общо 19 841,47 лв., сумата е преведена по банков път на 11.04.2012г. По фактура №0314/30.04.2012г. с ел.енергия произведена от ВЕЦ Бели Вит за м.04.2012г. - 154 024 кВтч x 0,11248 лв. = 17 324,62 лв.
и ДДС или общо в размер на 20 789,54 лв., сумата е преведена по банков път на 09.05.2012г. По фактура №0319/31.05.2012г. за ел.енергия произведена от ВЕЦ Бели Вит за м.05.2012г. - 151 503 кВтч x 0,11248 лв. = 17 041,06 лв., с ДДС 3408,21 лв. или общо 20 449,27 лв., сумата е преведена по банков път на 08.06.2012г. По фактура №0322/30.06.2012г. за Ел.енергия произведена от ВЕЦ Бели Вит за м.06.2012г. - 142 254 кВтч x 0,11248 лв. = 16 000,73 лв., ДДС 3 200,15 лв. или общо 19 200,88 лв., сумата е преведена по банков път на 09.07.2012г. Според експертизата общо произведената и продадена ел.енергия за периода от м.09.2011г. до м.06.2012г. включително е 1 028,343 мВтч. Общата стойност на произведената и продадена ел.енергия за периода от м.09.2011г. до м.06.2012г. включително, изчислена на база 112,48 лв. за 1 мВтч, е в размер на 115 668,02 лв. без включен ДДС. Тази сума е преведена по банков път от „Ч.Е.Б.“АД на ЕТ„Е.Н.“. Общата стойност на произведената и продадена ел.енергия за периода от м.09.2011г. до м.06.2012г. включително, изчислена на база 213,09 лв. за 1 мВтч, е в размер на 219 129,61 лв. без включен ДДС. Общата стойност на произведената и продадена ел.енергия за периода от м.09.2011г. до м.06.2012г. включително, изчислена като разлика между всяка платена сума и дължимата сума изчислена на база 213,09 лв. за 1 мВтч, е в размер на 103 461,59 лв. без включен ДДС. Общо произведената и продадена ел.енергия за периода от м.09.2011г. до м.06.2012г. включително, по месеци и общо, общата стойност на произведената и продадена ел.енергия за периода от м.09.2011г. до м.06.2012г. включително, изчислена на база 112,48 лв. за 1 мВтч, по месеци и общо, общата стойност на произведената и продадена ел.енергия за периода от м.09.2011г. до м.06.2012г. включително, изчислена на база 213,09 лв. за 1 мВтч, по месеци и общо, както и общата стойност на произведената и продадена ел.енергия за периода от м.09.2011г. до м.06.2012г. включително, изчислена като разлика между всяка платена сума и дължимата сума изчислена на база 213,09 лв. за 1 мВтч, по месеци и общо е представена в таблицата на стр. 8 от заключението. Общият размер на мораторната лихва изчислената, като разлика между претендираното и платено количество в лева без включен ДДС, за периода от 12-то число на съответния месец, следващ отчетния, до датата на завеждане на исковата молба в съда – 14.10.2014г. е 26 822,14 лв., в т.ч. по месеци и общо, представен в таблицата на стр.9 от експертизата.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
По делото е безспорно, че между страните е сключен
процесния договор за изкупуване на електрическа
енергия, като с допълнителното споразумение ищецът ЕТ „Е.– К.Н.“ е заместен в
правоотношението от правоприемника си – третото встъпило в процеса лице – „К.“
ООД. Безспорно е и че процесната водноелектрическа
централа – ВЕЦ Бели Вит, находяща се в землището на
гр. Тетевен, стопанисвана от ищеца, а впоследствие – след апорт
от третото лице е възобновяем енергиен източник (ВЕИ)
– водно-електрическа централа с инсталирана мощност до 10 МВт.
Не се спори и се установява че общо
произведената и продадена ел.енергия за периода от м.09.2011г. до м.06.2012г.
включително е 1 028,343 мВтч. Общата стойност на произведената и продадена
ел.енергия за периода от м.09.2011г. до м.06.2012г. включително, изчислена на
база 112,48 лв. за 1 мВтч, е в размер на 115 668,02 лв. без включен ДДС,
която сума е преведена по банков път от „Ч.Е.Б.“АД на ЕТ„Е.Н.“. Установява се
от експертизата, че общата стойност на произведената и продадена ел.енергия за
периода от м.09.2011г. до м.06.2012г. включително, изчислена като разлика между
всяка платена сума и сум, изчислена на база 213,09 лв. за 1 мВтч, е в размер на 103 461,59 лв. без включен
ДДС, а лихвата върху нея за периода от 12-то число на съответния месец, следващ
отчетния, до датата на завеждане на исковата молба в съда – 14.10.2014г. е 26
822,14 лв. Съгласно експертното заключение на изслушаната експертиза процесната ВЕЦ е възобновяем
енергиен източник (ВЕИ), който попада в обхвата на т. 2 на Решение № Ц – 10 от
30.03.2011 г., а именно: Деривационна ВЕЦ с годишен изравнител с нетен пад до 30
метра и инсталирана мощност от 200 кВт до 10 000
кВт. Спорен е въпросът каква точно е дължимата цена
на произведената електроенергия за процесния период
предвид факта, че сключения между страните договор препраща относно цената към
акт на административния регулатор – ДКЕВР, впоследствие КВЕР, който е приел
няколко последователни решения, но впоследствие обявени за нищожни, с които е
регламентирал преференциална цена за електроенергия от процесната
ВЕЦ. Съобразно разпоредбата на чл. 16, ал. 1 от Закона за възобновяемите и
алтернативните енергийни източници и биогоривата
/отменен 03.05.2011 г., Обн., ДВ,бр.49 от 19.06.2007
г., изм.бр. от 14.11.2008 г., в сила от 14.11.2008 г., общественият доставчик,
съответно крайните снабдители, изкупуват цялото количество електрическа енергия,
за което има издаден сертификат по реда на наредбата по чл. 19, ал. 3, с
изключение на количествата, за които производителят има сключени договори по
реда на глава девета, раздел VII от Закона за енергетиката или с които участва
на балансиращия пазар, както и количеството енергия, произведено за собствени
нужди. Алинея втора уточнява, че Обществения доставчик, в случая ответното
Дружество, съответно крайните снабдители, изкупуват електрическата енергия,
произведена от възобновяеми енергийни източници или
алтернативни енергийни източници, с изключение на енергията, произведена от
водноелектрически централи с инсталирана мощност над 10 MW, по преференциална цена
за изкупуване на електрическата енергия, определена по реда на съответната
наредба по чл. 36, ал. 3 от Закона за енергетиката. В чл. 21, ал. 1 е
регламентирано, че „... Държавната комисия за енергийно и водно регулиране
ежегодно до 31 март определя преференциални цени за продажба на електрическа
енергия, произведена от възобновяеми или алтернативни
енергийни източници, с изключение на енергията , произведена от
водноелектрически централи с инсталирана мощност над 10 MW.." Съобразно разпоредбата
на чл. 4, ал. 3 от действалата към датата на сключване на договора за
присъединяване НАРЕДБА за регулиране на цените на електрическата енергия
(отменен) Приета с ПМС № 35 от 20.02.2004 г., обн.
ДВ, бр. 17 от 02.03.2004 г., изм.и доп., бр.62 от 31.07.2007 г., бр. 42 от
05.06.2012 г., в сила от 05.06.2012 г., отм., бр. 38 от 23.04.2013 г., в сила
от 05.04.2013 г., Комисията/ДКЕВР/ определя цените на електрическата енергия,
произведена от възобновяеми енергийни източници. С
новоприетия Закон за енергията от възобновяеми
източници, обн., ДВ, бр. 35 от 03.05.2011 г., се отменя
действието на цитирания по-горе ЗАКОН за възобновяемите и алтернативни ен.източници и биогоривата,обн.,ДВ, бр. 49 от 19.06.2004 г., изм.,бр. 98 от 14.11.2008
г., в сила от 14.11.2008 г. и в разпоредбата на чл. 31, ал.1 от ЗЕВИ се постановява, че "Електрическата
енергия от възобновяеми източници се изкупува от
обществения доставчик, съответно от крайните снабдители по определената от
ДКЕВР преференциална цена , действаща към датата на въвеждане в експлоатация по
смисъла на Закона за устройство на територията на ен.
обект за производство на ел. енергия, а за обектите по чл. 24. т. 1 - към
датата на заявлението за извършено монтиране на инсталация за производство на
ел. енергия, подадено до разпределителното предприятие по реда на наредбата по
чл. 116, ал. 7 от Закона за енергетиката". Съгласно чл.7 от ПЗР на Закона
за енергията от възобновяеми източници определената
към момента на сключването на договора цена се запазва до края на срока на
договора. Съдът след преценка на доводите на страните относно характера и
действието на отмяната на процесния административен
акт към правоотношението между страните, намира следното:
Съгласно чл. 177, ал.1
от АПК, решението по административното дело, има сила на присъдено нещо не само
за страните по него, но и спрямо всички лица, като отмяната има обратно действие
по аргумент от чл. 195, ал.1 от АПК. В случая, обаче, е допустнато
предварително изпълнение на решението на КЕВР по силата на закона. Решенията на
КЕВР, каквото е процесното, не само подлежат на
незабавно изпълнение, като обжалването им не спира изпълнението, но и искането
за спиране на изпълнението, освен на решения за налагане на санкции,
прекратяване или отнемане на лицензии и сертификати, е недопустимо по аргумент
от чл.13, ал. 9 от ЗЕ. Законодателят е преценил, че отношенията, които се
регулират с тези административни актове, са от особена обществена значимост,
поради което за разлика от останалите индивидуални административни актове,
чието оспорване спира изпълнението и само по искане на страна съдът може да
допусне предварително изпълнение /чл.166 и чл.167 АПК/, те имат незабавно
изпълнение, чието спиране е недопустимо. Следователно по силата на закон е
допуснато предварително изпълнение на горепосоченото решение на КЕВР и със
закон се предвижда изрична забрана за съдебен контрол на допуснатото предварително
изпълнение. Следователно следва да се отчете предварителната изпълняемост на административния акт, в който смисъл е и
по-новата съдебна практика- Определение № 60293 от 04.08.2021 г. по ч. т. д. №
926/2021 г., Т. К., I Т.
О. на ВКС, Определение № 60423 от 13.07.2021 г. по т. д. № 2114/2020 г., Т. К.,
II Т. О. на ВКС, Определение № 60651 от 29.11.2021 г. по т. д. №
134/2021 г., Т. К., I Т.
О. на ВКС, Определение № 60576 от 16.11.2021 г. по т. д. № 192/2021 г., Т. К.,
II Т. О. на ВКС, Определение № 597 от 30.09.2019 г. по ч.т.д. № 1628/2019 г. на
ВКС, 2 ТО и др. Преференциалната цена за изкупуване на произвежданата
от ищеца електрическа енергия е определена с Решение №
Ц-010/30.03.2011 година на
КЕВР, постановено при действието на чл.
21, ал. 2 от ЗВАЕИБ(отм.). С влизане в сила на Закона за енергията
от възобновяеми източници/обн. В ДВ бр. 35 от 03.05.2011 година, в сила от същата дата/
по тази преференциална
цена е изкупувано цялото количество електроенергия произведена от ищеца, до
изменението на чл. 31, ал. 5 от ЗЕВИ в ДВ бр. 109/2013 година, в сила от 01.01.2014 година, според която разпоредба
общественият доставчик има задължение за изкупуване на
произведената електрическа енергия от възобновяеми
източници по преференциална цена за количествата до размера на
определената средногодишна продължителност на работа, определена от енергийния регулатор
за конкретния производител, а за надхвърлящите произведени количества - по утвърдени цени за крайните снабдители
и електроразпределителните дружества. Според изменената норма крайният снабдител има задължение
за изкупуване на произведената електрическа енергия от възобновяеми източници по преференциална
цена за количествата
до размера на определената средногодишна продължителност на работа, определена
от енергийния регулатор за конкретния
производител, а за надхвърлящите произведени количества по утвърдени
цени за крайните
снабдители и електроразпределителните
дружества. Редакцията на чл. 31, ал. 5 ЗЕВИ не ограничава
производство на електрическа енергия от Вя ЕЦ само
до или над
2 250 ч, но ограничава преференциално изкупуваното количество енергия като нетно специфичното
производство като критерий и праг за определяне на
преференциалните цени. Регламентираното в ЗВАЕИБ задължение за изкупуване
на произвежданата от възобновяеми и алтернативни източници енергия е в резултат на въвеждане на
разпоредбите на Директива 2001/77/ЕО на Европейския парламент и Съвета относно насърчаване на производството и потреблението на електроенергия от възобновяеми енергийни източници на вътрешния електроенергиен
пазар и на Директива 2003/30/ЕО на Европейския парламент и Съвета относно насърчаването на използването на биогорива и други възобновяеми горива за транспорт ( § 2 ДРЗВАЕИБ ). Регламентираното в
ЗЕВИ задължение за изкупуване на произвежданата
от възобновяеми източници енергия, пък е основано на Директива 2009/28/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23.04.2009 г. за насърчаване използването на този тип източници
на енергия, и за изменение и впоследствие за отмяна на Директиви
2001/77/ЕО и 2003/30/ЕО (ОВ, L 140/16/5 юни 2009 г.),
както е посочено в § 2
ДРЗЕВИ.
Безспорно е, че въведения с цитираното изменение на ЗЕВИ, критерий за определяне на
количеството енергия, подлежащо на изкупуване
по преференциални цени, не е нов
и е служил като база за определяне
размера вече действалите през предходния период 2011 - 2015 г. преференциални цени, определени с Решение №
Ц-010/30.03.2011 г. на КЕВР. Този
извод следва и от разпоредбата на § 17 от ПЗРЗИДЗЕ, от която е видно,
че на КЕВР е даден срок за
приемане на решение, с което да се установи
нетното специфично производство на електрическа енергия, въз основа на
което са определени преференциалните цени в съответните решения на комисията,
приети до влизането в сила на този закон. Общо правило в административния процес е, че оспорването има суспензивен ефект и спира изпълнението
на акта. Изключение от общия
принцип е допускането на предварително изпълнение на акта
със закон. Такъв е и настоящият случай, тъй като с изричната разпоредбата на чл. 13, ал. 9 ЗЕ, обжалването на решенията на
КЕВР не спира тяхното изпълнение, а искането за спиране
на изпълнението на оспорено по
съдебен ред решение е недопустимо, освен по отношение
на решения, с които се налагат
санкции, решения за прекратяване и отнемане на лицензии
и решения за отнемане на сертификати
за независимост на оператори на
преносни мрежи. Следователно, със специалния закон изрично е дерогирано суспензивното действие на жалбата, с която
се оспорва законността на обжалвания индивидуален административен акт, уредено в общия закон - чл. 166, ал. 1 АПК. По този
начин законодателят е допуснал предварително
изпълнение на невлезлите в сила решения, издавани от КЕВР, ръководейки се и отчитайки значимостта на регулираните обществени отношения. При отмяна на административния
акт, след като е започнало неговото изпълнение съгласно чл. 301 от
АПК, следва административният
орган да приеме нарочни възстановителни мерки, ако са увредени
правата на адресатите по административния
акт, но предвид допуснатото предварително изпълнение решението по спора не
зависи от решението по обжалване
на посочения административен акт.
Изложеното води до извода, че Решение
№ Ц-12/26.03.2021 г. на КЕВР към момента на настоящото
произнасяне подлежи на изпълнение и намира приложение в отношенията между страните по настоящият
спор и с оглед клаузите на договора за изкупуване, сключен между страните. В случая по делото от
ищеца се поддържа, че неговата ВЕЦ попадала в т.2 на решението от 30.03.2011г.,
а не в т.7, която била отменена, но същият по никакъв начин не е установил по
делото от ангажираните доказателства каква е средногодишната продължителност
на работа на процесната
ВЕЦ, като само за процесния исков период от
м.09.2011г. до м.06.2012г. съгласно експертното заключение са произведени 1 028,343
мВтч. Това е за десет месеца и няма данни и
твърдения, че за останалия двумесечен период производството е в такъв обем, че
надхвърля посоченото при средногодишна продължителност на работа над 2500 часа.
Ето защо не може да се приеме, че е надвишена електроенергията по
преференциални цени и се дължи разлика. Това твърдение на ищеца, че той попада
в обхвата на т.2, а не на т.7 от решението на регулативния орган, не може да
бъде споделено, тъй като не е допустимо последователно
преминаване на една и съща централа
от една преференциална
ценова категория в друга. Допускането на подобно преминаване
би означавало едва в края на
всяка календарна година да се
определя към коя точно категория
е принадлежала в конкретната
година, централата на ищеца, което
пък от своя
страна би имало за последица
преизчисляване на дължимите суми и би довело в течение
на годината да бъдат заплащани
недължимо суми по по-високата преференциална цена. Тук следва да се сподели, че е основателен довода на
ответника, че това не може да стане въз основа на посоченото от експерта и да
се приеме, че процесния ВЕЦ попада в обхвата на т.2.
С оглед горното съдът намира, че следва да се приеме, че към момента по силата
на предварителното изпълнение на приетото решение, действат одобрени
преференциални цени, определени с Решение Ц-12 от 26.03.2021г. на КВЕР, с което на основание чл. 21 от ЗВАЕИБ
и чл.173, ал.2 от АПК, е определена, считано от 01.04.2011г., преференциална
цена в размер на 112,48лв.за МБт/час, без ДДС при средногодишна продължителност на
работа 2500 часа за изкупуване на електрическа енергия, произведена от
водноелектрически централи с инсталирана мощност под 10 МБт.
Предвид горното не може да се приеме, че е налице задължение на ответника за
доплащане на електроенергия за процесния исков период
– от септември 2011г. до юни 2012г., и искът се явява неоснователен и
недоказан.
С оглед
неоснователността на претенцията за главница, неоснователен е и акцесорния иск за лихва за забава върху търсената сума.
Предвид
изхода на спора на ищеца не се следват разноски. Ответникът е заявил искане за
присъждане на разноски, като с молбата от 17.03.2022г. е инкорпориран списък на
направените такива, включващи 5 лв. за съдебно удостоверение и 300 лв. – юрисконсултско възнаграждение, като съдът намира, че следва
да му се присъдят тези суми от 305 лв. общо.
Воден от горното съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от ЕТ„Е.Н.“, ЕИК *****,
със седалище и адрес на управление ***, с управител *****и със съдебен адрес ***,
оф.3 – адв. В.Х., срещу „Ч.Е.Б.“
АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление ***, БенчМарк
Бизнез Център, искове с правно основание чл.79, ал.1
от ЗЗД във връзка с чл.31, ал.2 от ЗЕВИ за сумата от 103 461,59 лв. / сто
и една хиляди четиристотин шестдесет и един лева и петдесет и девет стотинки/,
представляваща неизплатена в цялост цена за закупена електроенергия за периода
от септември 2011г. до юни 2012г., както и иска с правно основание чл.86 от ЗЗД за сумата от 10 000 лв. / десет хиляди лева/, представляваща лихва за
забава върху претендираната неизплатена главница за
периода от 12.10.2011г. до датата на исковата молба, като неоснователни и
недоказани.
ОСЪЖДА на основание чл. 78 от ГПК ЕТ„Е.Н.“, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление ***, с управител *****и със съдебен адрес ***, оф.3 – адв. В.Х., да заплати на „Ч.Е.Б.“ АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление ***, БенчМарк Бизнез Център, сумата от 305 лв. / триста и пет лева/ - съдебно-деловодни разноски.
Решението е постановено при участие на трето лице, встъпило в процеса, а именно: „К.“ ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя Красимир Асенов Николов.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: