№ 3529
гр. София, 01.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Татяна Димитрова
Членове:Михаил Ал. Малчев
Божидар Ив. Стаевски
при участието на секретаря Алина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Михаил Ал. Малчев Въззивно гражданско
дело № 20211100509611 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258-273 ГПК.
С решение № 126341 от 28.05.2019 г., постановено по гр. д. № 56684/2016 г. на
Софийски районен съд, 34 състав, поправено по реда на чл. 247 ГПК с решение №20140060
от 16.06.2021 г., е отхвърлен предявения от “ЧЕЗ Е.Б.” АД, ЕИК:****, против „А.“ ЕООД, с
ЕИК ****, иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за присъждане на обезщетение за забава
в размер на 956.04 лева върху главницата от 3129.30 лева /част от общата главница в размер
на 8849.30 лева/ за периода от 30.09.2013 г. до 30.09.2016 г.
Решението е обжалвано от ищеца “ЧЕЗ Е.Б.” АД с актуално наименование „Е.П.“
ЕАД. Изложените доводи във въззивната жалба са за неправилност на решението поради
неправилна преценка на установената по делото фактическа обстановка и нарушение на
материалния закон. Моли се да се уважи въззивната жалба, обжалваното решение да бъде
отменено, а предявеният иск да бъде уважен и да бъдат присъдени сторените в
първоинстанционното и въззивното производство разноски.
Ответникът по въззивната - „А.“ ЕООД, не е депозирал в законоустановения срок
отговор. В проведеното на 11.11.2022 г. открито съдебно заседание въззиваемият се
представлява от процесуални си представител, който оспорва въззивната жалба като
неоснователна. Не претендира присъждане на разноски във въззивното производство.
Софийски градски съд, действащ като въззивна инстанция, намира следното по
предмета на въззивното производство:
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо, налице е постановен
диспозитив в съответствие с мотивите на решението.
При произнасянето си по правилността на решението съгласно чл. 269, изр. второ от
ГПК и задължителните указания, дадени с т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 г. на
ОСГТК на ВКС, въззивният съд е ограничен до релевираните във въззивната жалба на
1
ищеца оплаквания за допуснати нарушения на процесуалните правила при приемане за
установени на относими към спора факти и на приложимите материално правните норми,
както и до проверка правилното прилагане на релевантни към казуса императивни
материално правни норми, дори ако тяхното нарушение не е въведено като основание за
обжалване.
В случая с въззивната жалба е направено оплакване относно фактите и приложимото
право, очертава обхвата на въззивната проверка за правилност.
Не се установи при въззивната проверка нарушение на императивни материално
правни норми. Първоинстанционният съд е изложил фактически констатации и правни
изводи, основани на приетите по делото доказателства, които въззивният съд споделя и на
основание чл. 272 ГПК, препраща към тях, без да е необходимо да ги повтаря. Относно
правилността на първоинстанционното решение въззивният съд намира наведените с
въззивната жалба доводи за неоснователни.
Въззивният съд не установи при служебната проверка нарушение на приложими
императивни материално правни норми от страна на районния съд.
За да постанови решението си, районният съд е приел, че доколкото по делото с
влязло в сила решение е установено, че „А.“ ЕООД не дължи процесната главница поради
погасяването й по давност, то съгласно чл. 119 ЗЗД става недължима и акцесорната
претенция за мораторна лихва.
Изложените фактически и правни аргументи от районния съд, въз основа на които е
отхвърлил предявените искове, са законосъобразни, обосновани са при правилно прилагане
на закона и след анализ на събраните по делото доказателства, поради което настоящият
състав счита, че постановеното решение е правилно и следва да се потвърди.
В случая същественото е, че с влязло в сила определение с № 5599/06.03.2019г. по ч.
гр. д. № 2838/2019г. по описа на СГС, TO, VI-18 с-в, СГС, е отменил решение №
571026/31.12.2018г. по гр. дело № 56684/2016 г. по описа на СРС, 34 с-в в частта, в която
СРС е прекратил производството по отношение на предявения от „ЧЕЗ Е.Б.“ АД срещу „А.“
ЕООД иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за присъждане на обезщетение за забава
върху главницата от 3129.30 лева /част от общата главница в размер на 8849.30 лева/ за
периода от 30.09.2013 г. до 24.10.2014 г. В задължителните си мотиви СГС е посочил, че
СРС следва да се произнесе по основателността на предявения иск. С влязло в сила решение
с № 261199/07.11.2017 г. по гр. дело № 43353/2016 г. по описа на СРС, 34 с-в е признато за
установено, че „А.“ ЕООД
не дължи на “ЧЕЗ Е.Б.” АД сумата от 5720 лева, част от общото вземане в размер на 8849,30
лева — главница за доставена електроенергия за електроснабден имот, находящ се в гр.
София, бул. „****, с клиентски № 210021054093 за периода от 01.01.2010 г. до 30.09.2010 г.,
доколкото съдът е приел, че вземането е погасено по давност. В тази насока обосновано е
заключението на районния съд, че с погасяването на главното вземане се погасяват и
произтичащите от него допълнителни вземания, макар давността за тях да не е изтекла
съгласно чл. 119 ЗЗД. Ето защо в разглеждания случай след като вземането за главницата е
погасено по давност, то следва да се приема за погасено и вземането за мораторната лихва.
Поради съвпадане изводите на двете съдебни инстанции, решението следва да се
потвърди.
Неоснователни са възраженията на въззивника, обективирани във въззивната жалба.
Тези възражения са напълно безпочвени и са оборени от приетите доказателства в
първоинстанционното, които по-горе бяха обсъдени от въззивния съд. Предвид техния
бланкетен характер и липсата в тях на конкретност, относима към предмета на спора,
въззивният съд не намира за необходимо да ги обсъжда в детайли.
2
По разноските за въззивната инстанция:
С оглед изхода на правния спор на основание чл. 78, ал. 3, вр. чл. 273 ГПК
въззиваемият имат право на разноски, но доколкото такива не са поискани, съдът не следва
да се произнася по този въпрос.
Воден от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 126341 от 28.05.2019 г., постановено по гр. д. №
56684/2016 г. на Софийски районен съд, 34 състав, поправено по реда на чл. 247 ГПК с
решение № 20140060 от 16.06.2021 г.
РЕШЕНИЕТО е окончателно съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3