Р Е Ш Е Н И Е  №

гр.Русе,30.01.2020 г.

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

         Русенският  Районен съд ,четвърти наказателен състав в публично заседание на четиринадесети януари две хиляди и двадесета година в състав :

 

                                              Районен съдия: Венцислав Василев

                                     Съдебни заседатели :

 

 

при секретаря Юлия Острева….………………………………………………………………

и в присъствието на  прокурора.………………………………………………………………

         като разгледа  докладваното от съдията НАХ Дело № 2325/2019г. по описа на съда, за да се произнесе съобрази следното :

         Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

         Постъпила е жалба от „***“ ЕООД, представлявано от С. Г. М. до  Русенския  Районен съд  против наказателно постановление № 38-0001485/28.10.2019г. на Началника на ОО ”Автомобилна администрация” гр.Русе, в която се моли  съдът да го отмени, като незаконосъобразно.

         Жалбоподателят редовно призован, не се явява и не взема становище по жалбата; вместо него се явява процесуален представител, който поддържа жалбата.

Ответникът по жалбата, редовно призован не  изпраща представител.

Русенската  Районна прокуратура редовно призована ,не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

         Съдът след преценка на събраните доказателства,приема за установено от фактическа страна следното:

         Наказаното дружество притежавало лиценз № 11152 за международен автомобили превоз на товари за чужда сметка или срещу възнаграждение. На 07.10.2019 г. била извършена комплексна проверка на дружеството в сградата на АНО, която констатирала, че дружеството в качеството си на превозвач не представя за проверка информация от „карта на водача“ Ю. Т. Г. за различни часови периоди, управлявайки различни камиони за следните дати – 06.01.2019 г., 09.01.2019 г., 10.01.2019 г. и 21.01.2019 г. За констатираното нарушение св.В.Д. съставил АУАН против дружеството, а въз основа на него АНО издал обжалваното наказателно постановление с което му било наложено административно наказание глоба в размер на 5 000 лв. за нарушение по чл.91в т.2 пр.2 вр.чл.104 ал.7 пр.последно от Закона за автомобилните превози (ЗАПр).

 

         Тази фактическа обстановка съдът приема за установена от събраните в хода на производството доказателства.

 

Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН и от лице, които има право на жалба, срещу подлежащ на обжалване по съдебен ред акт и в този смисъл е допустима.

 

Разгледана по същество е основателна. В хода на административнонаказателното производство  са допуснати съществени нарушения на процесуални правила. Отделно от това съдът намира ,че обвинението не е доказано по несъмнен начин, съобразно изискванията на чл.303 ал.2 от НПК.

         Дружеството е наказано за нарушение по чл.104 ал.7 от ЗАПр, съгласно ,която на превозвач или на лице по чл. 12б, ал. 1 извършващо превози за собствена сметка, които не съхраняват тахографските листа, разпечатките и извлечените данни от дигиталния тахограф или картата на водача за период 365 дни или отказват да ги предоставят за проверка от контролните органи, се налага имуществена санкция 5000 лв. От граматическото тълкуване на тази норма се установява, че са възможни две форми на изпълнителното деяние – не съхранява или отказване да се предостави посочената информация. В случая в наказателното постановление в текстовата му част е посочено, че дружеството „не представя за проверка“ информация от карта на водача, с цифрово измерение чл.104 ал.7 пр. последно от ЗАПр в диспозитива на наказателното постановление, а като нарушена разпоредба е посочена нормата на чл.91в  т.2 пр.2 от ЗАПр. Същественият по делото въпрос е така описаното нарушение в текстовата част „не представя за проверка“, съвпада ли с някоя от двете форми на изпълнителното деяние, съобразно разпоредбата на чл.104 ал.7 от ЗАПр. Очевидно отговорът е отрицателен и не може да бъде направен извод коя от двете форми на изпълнителното деяние е имал предвид АНО, посочвайки изпълнително деяние, което не е предвидено в закона. От граматическото тълкуване на израза „не представя информация“ се  налага извода, че по този начин могат да се възприемат всяка от  двете форми, защото от и несъхраняването на информация и отказа да се представи такава, очевидно са подвидове на непредставяне на информация. Именно в това се изразява допуснатото съществено нарушение на процесуалните правила. В случая са допуснати нарушения на чл.42 и чл.57 от ЗАНН, тъй като нарушенията не са описани ясно и с всичките им признаци от обективна и субективна страна и то по начин, който не дава  възможност на нарушителя да разбере в какво точно е обвинен, съответно за какво конкретно нарушение му се налага административно наказание.  При използваният подход не става  ясно за нарушителя с оглед възможността му да разбере не само кога, но и какво конкретно нарушение е извършил, доколкото не са описани законово установените признаци от обективна страна на  нарушението за което е наказан. Нарушителят безусловно следва да бъде информиран не само кой законов текст е нарушил, но и състава на кое административно нарушение е осъществил на първо място с описание на фактическата му страна. Съставът  на санкционната норма определя кръга на релевантните факти, които следва да бъдат установени и непосочването им, както в случая по никакъв начин не охранява правото на защита на жалбоподателя.  Използваният подход от актосъставителя при съставяне на АУАН и от АНО при издаване на наказателното постановление е незаконосъобразен, защото се нарушава правото на защита на наказаното лице с оглед възможността му да разбере в какво е обвинен и съответно наказан. В случая каква точно форма на изпълнителното деяние е осъществена не може да се разбере дори и от разпита на актосъставителя, който в съдебно заседание изрично заявява, „че за посочените периоди транспортното предприятие , държа да подчертая, не предоставя информацията   /не, че не е съхранило и не е извадило/ за посочените в АУАН периоди“, показанията му на л.47, гърба от пр. за с.з. При това положение съдът намира, че по делото няма и доказателства относно първата форма на изпълнителното деяние – не съхранява , тъй като това се опровергава от показанията на лицето, установило нарушението (доколкото и една от функциите на АУАН е именно установителната). От друга страна по делото няма и никакви доказателства, че дружеството е отказало да предостави посочената информация ; напротив наличната такава изцяло е предоставена на св.Д. в хода на проверката, като именно въз основа на нея се е установило, че липсва такава единствено досежно посочените часови периоди на горепосочените дати, като актосъставителят изрично уточнява, че дружеството не и отказвало да я предостави.  При това положение съдът намира, че обвинението не е доказано,  включително и при двете форми на изпълнителното деяние, дори и при положение, че в наказателното постановление не е посочена нито едната от тях.   

         При такъв изход на делото и на основание чл.63 ал.3 от ЗАНН на жалбоподателя, доколкото е направено и изрично искане в тази насока, следва да бъдат присъдени и направените по делото разноски в размер на 700 лв. за адвокатско възнаграждение.  

         При това положение обжалваното наказателно постановление следва да бъде отменено, като необосновано и незаконосъобразно.

 

Мотивиран така  и на основание чл.63 ал.1 и ал.3  от ЗАНН ,съдът :

 

Р   Е   Ш   И  :

 

         ОТМЕНЯ наказателно постановление № 38–0001485 / 28.10.2019 г. на Началника на  ОО”Автомобилна администрация” гр.Русе с което на „***“ ЕООД му е наложено  административно наказание  “имуществена санкция” в размер на 5 000 лв.  за  нарушение по чл.104 ал.7 от ЗАПр.

         ОСЪЖДА ОО”Автомобилна администрация” гр.Русе да заплати на „***“ ЕООД сумата от 700 лв., представляваща разноски за адвокатско възнаграждение.

         Препис от решението да се изпрати на жалбоподателя и АНО.  

         Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му пред Русенския Административен съд.

                                                                        

 

 

Районен съдия :