Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 389
/ 05,04,2017 г., гр. Пловдив
ПЛОВДИВСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, VІІІ
граждански състав, в закрито съдебно заседание на 04,04,2017 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕКАТЕРИНА МАНДАЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РУМЯНА АНДРЕЕВА
НЕДЯЛКА СВИРКОВА
разгледа докладваното от съдия Свиркова
въззивно гражданско дело № 317/2017 г. и прие следното:
Производство по реда на чл. 435 и сл. ГПК.
Образувано по жалба вх. (на ЧСИ) № 202/25,01,2017
г. от Л.Н.Д. ***, ЕГН **********; взискател по изп. д. № 21/2011 г. по описа на
ЧСИ Н. В. с рег. № 759; против действия на ЧСИ В., изразяващи се в отказ да се
предприемат изпълнителни действия по посоченото изпълнително дело, обективиран
в писмо изх. № 83/10,01,2017 г.
От съда се иска да постанови решение, с което: 1/
да отмени обжалвания отказ; 2/ да се задължи ЧСИ да извърши исканото изпълнение
„за цялостно премахване на стопанските постройки“, описани в изпълнителния
лист; 3/ да бъдат задължени Община Родопи и главния архитект при същата да „коригира
издадения акт за узаконяване“ на процесните стопански постройки, тъй като
същият бил с невярно съдържание.
Ответниците Д.Г.Ч. ***, ЕГН**********; и А.А.Ч. ***,
ЕГН **********; длъжници по посоченото изпълнително дело, са депозирали
становище (без същото да е подписано) за неоснователност на жалбата; твърдят,
че описаните в изпълнителния лист стопански постройки не съществуват в имота
им, поради което не са налице предпоставки за пристъпване към принудително
изпълнение.
Съдебният изпълнител изразява становище за
допустимост на жалбата, по същество – за неоснователност на същата.Заявява
също, че длъжниците са предявили искане за прекратяване на изпълнителното
производство, чиято основателност съдебният изпълнител „предоставя на съда“.
След преценка на доказателствата по делото във
връзка със становищата на страните, съдът приема следното:
Видно от приложеното копие, изп. дело № 21/2011 г.
по описа на ЧСИ Н. В. е образувано по молба вх. № 305/27,01,2011 г. от Л.Н.Д. ***,
ЕГН **********; против Д.Г.Ч. ***, ЕГН**********; и А.А.Ч. ***, ЕГН **********.
Към молбата е приложен изпълнителен лист, издаден на 31,03,2008 г. въз основа
на влязло в сила решение № 61/11,06,2003 г., постановено по гр. д. 3024/1997 г.
на РС Пловдив, ХIV гр. състав, с който длъжниците са осъдени „да
премахнат стопанските постройки с височина 2 м., покрити с бетонна плоча,
служеща за тераса, находящи се непосредствено до вилната сграда в УПИ 16 от кв.
41 по плана на Вилна зона, с. ****“.
С разпореждане от 27,01,2011 г. съдебният
изпълнител е образувал изпълнително дело и е постановил, че ще насрочи
принудително изпълнение след внос на дължимите такси.
С разпореждане от 09,08,2012 г. съдебният изпълнител
е разпоредил до длъжниците да се изпратят ПДИ. Същите са връчени на 10,09,2012
г.
В отговор на поканите, длъжниците са депозирали
молба от 14,09,2012 г., с която заявяват, че не са налице основания за
пристъпване към принудително изпълнение, тъй като описаните в изпълнителния
лист стопански постройки не съществуват в имота им – терасата била конструктивно
част от жилищната им сграда, а помещенията под нея били не стопански сгради, а
зимник (мазе). Към молбата са приложени писмени доказателства – съдебни решения,
скици, акт за узаконяване, постановления на ДСИ и експертизи, извършвани в
производството по изп. дело № 2075/2008 г. по описа на ДСИ при ПРС. Не се
спори, че последно посоченото изпълнително дело е било образувано между същите
страни въз основа на същия изпълнителен лист, и е прекратено с влязъл в сила
акт.
ЧСИ е изпратил молбата с приложенията за становище
на взискателя. В отговор последният с молба от 17,10,2012 г. е поискал сведения
от Община Родопи във връзка с представения от длъжниците акт за узаконяване.
С писмо от 08,02,2013 г. (л. 43 по изп. дело) от
Община Родопи се посочва, че преписката по постановяване на акта не е открита.
На 07,03,2013 г. взискателят депозира писмено
становище за неоснователност на възражението на длъжниците, към което представя
писмени доказателства – съдебни решения, скица и заключения на вещи лица,
изготвени по прекратеното изпълнително дело от 2008 г.
Съадебният изпълнител е връчил становището и
писмените доказателства на длъжниците, уведомил ги е, че са налице предпоставки
за пристъпванекъм принудително изпълнение и им е дал възможност на становище в
7-дневен срок (вж. писмо на л. 82 по изп. дело). В отговор (от 20,05,2015 г.)
длъжниците отново са заявили становище за липса на предпоставки за принудително
изпълнение, тъй като в имота им липсват сгради, отговарящи на описаните в
изпълнителния лист, и са поискали прекратяване на изпълнителното производство.
Представили са писмени доказателства от предходното изпълнително производство.
ЧСИ отново е изпратил преписи на другата страна и с
молба от 05,05,2016 г. взискателят е поискал връчване на ПДИ. Такива са повторно
изпратени – с разпореждане на ЧСИ от 05,05,2016 г. (л. 116 по изп. дело).
След изтичане на повторно дадения срок за
доброволно изпълнение, взискателят е поискал (с молба от 27,10,2016 г.)
пристъпване към принудително изпълнение, за целите на което да бъде назначено
вещо лице, което да определи по какъв начин да бъдат премахнати процесните
постройки.
В отгомвор на тази молба с писмо изх. №
83/10,01,2017 г. до взискателя ЧСИ е отказал да пристъпи към изпълнение, тъй
като „искането за цялостно премахване на процесните постройки не може да бъде
уважено предвид представените от длъжниците Акт за узаконяване № 31/18,09,2002
г. (отпреди издаване на изпълнителния лист) и нотариален акт за собственост от
2002 г. (също отпреди издаване на изп. лист). За да достигне до този извод, ЧСИ
е приел, че според цитираните документи процесните постройки са узаконени и не
следва да бъдат премахвани изцяло, а само частично – за тази част от постройките,
които се намират на по-малко от 3 м. от границата между имотите на взискателя и
на длъжниците. Поради това ЧСИ е постановил: „отказвам насочване на принудително
изпълнение за премахване изцяло на процесните постройки“.
От становищата на страните по изпълнителното дело и
представените с тях доказателства се установява, че помежду им е разрешен със
сила на пресъдено нещо спор по иск с правна квалификация чл. 109 от ЗС, като
длъжниците са осъдени да премахнат описани в изпълнителния лист постройки. След
разрешаване на спора е било образувано изпълнително дело въз основа на същия
изпълнителен лист пред ДСИ при ПРС. В рамките на това производство е възникнал
спор относно начина на изпълнение, породен от възражението на длъжниците, че
спорните постройки не съществуват и никога не са съществували като
самостоятелни такива, както са описани ви изпълнителния лист.
Предявен е бил от длъжниците установителен иск по реда
на чл. 439 от ГПК за оспорване на изпълнението с твърдение, за новонастъпили
обстоятелства, изключващи възможността за реализация на изпълняемото право. С
влязло в сила решение (л. 58 – 65 от изп. дело) искът е отхвърлен.
На практика страните по изпълнителното дело са
повдигнали пред ЧСИ спор относно наличието на предпоставки за принудително
изпълнение. От образуването на изпълнителното производство през 2011 г. до
постановяване на обжалвания акт, ЧСИ е разменял книжа между страните и с
атакувания отказ се е произнесъл по спора относно съществуването на
изпълняемото право. На практика съдебният изпълнител не разполага с такова
правомощие.
При наличие на обстоятелства, настъпили след
приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното
основание, длъжникът разполага със защита
по исков ред (чл. 439 от ГПК), но този спор не може да се разреши в
изпълнителното производство.
Наличието на фактически затруднения при определяне
обема (обхвата) на изпълняемото право би могло да налага тълкуване на съдебния
акт, въз основа на който е издаден изпълнителният лист. Това наличие обаче
следва да бъде установено в рамките на изпълнителното производство, като при
необходимост от специални знания, това би могло да се извърши и с помощта на вещи
лица. Такива процесуални действия обаче ЧСИ не е предприел, нито е извършил
оглед на процесния имот. Изводът му за невъзможност да пристъпи към принудително
изпълнение е основан само на представени Акт за узаконяване и нотариален акт за
собственост, и двете – отпреди приключване на съдебното дирене в производството,
в което е издаден изпълнителният лист.
Всъщност отправеното от взискателя искане (в
отговор на което е постановен обжалваният отказ) е за назначаване на вещо лице,
което да определи начина на изпълнение. Това искане е основателно – поисканите
доказателства са допустими, относими и необходими за преценка дали са налице
условията за премахване на процесните „постройки“ и за преценка налице ли е
възможност правните субекти (адресати на силата на пресъдено нещо) да съобразят
своето поведение с даденото в решението правно предписание.
При това положение обжалваният отказ за „насочване
на принудително изпълнение“ следва да се приеме за необоснован и поради това –
за незаконосъобразен, и следва да бъде отменен.
Вън от предмета на настоящото производство остават
исканията на жалбоподателя да се задължи
ЧСИ да извърши исканото изпълнение „за цялостно премахване на стопанските
постройки“, тъй като за възможността да се извърши същото следва да бъдат събрани
доказателства в изпълнителното производство; както и да бъдат задължени Община
Родопи и главния архитект при същата да „коригира издадения акт за узаконяване“
на процесните стопански постройки, тъй като същият бил с невярно съдържание.
Вън от компетентността на съда в настоящото производство е и предоставената от
ЧСИ възможност за преценка на основателността на искането на длъжниците за
прекратяване на изпълнителното производство. Това искане е отправено до
съдебния изпълнител и той е органът, компетентен да го разгледа.
По изложените съображения съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ постановения от ЧСИ Н. В. по изп. д. № 21/2011
г. отказ да се „насочи принудително изпълнение за премахване изцяло на процесните
постройки“, обективиран в писмо изх. № 83/10,01,2017 г.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: