Присъда по дело №49/2014 на Районен съд - Левски

МОТИВИ към присъда №17/30.04.2014 г., постановена по н.о.х.д. №49 по описа за 2014 г. на Районен съд – Левски;

 

Срещу подсъдимите В.Н. и Б.Б.,***, е повдигнато и предявено обвинение за това, че: 

На 10.06.2013г. в гр.Левски, обл.Плевен, от фризер, разположен пред Бистро „Л.”, собственост на ЕТ „П., подсъдимият В.Н. като непълнолетен, но могъл да разбира свойството и значението на деянието и да ръководи постъпките си, в съучастие като извършители, отнели чужди движими вещи – 40 бр. сладоледи ”Корнет” на стойност 24.00 лв., 20 бр. сладоледи „Амиго” – 12.00 лв., 40 бр. сладоледи „№1” с ядки на стойност 36.00 лв., 60 бр. сладоледи „Ice Boy” на стойност 18.00 лв., 20 бр. сладоледи „Сандвич 2+” на стойност 10.00 лв., 32 бр. сладоледи „Everyday” на стойност 16.00 лв., 50 бр. сладоледи „Magic” на стойност 25.00 лв., всичко на обща стойност 141.00 лв., от владението на С.И. ***, без нейното съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието представлява маловажен случай.

Престъпление по чл.194, ал.3, във вр. с ал.1, във вр. с чл.20, ал.2, във вр. с чл.63, ал.1, т.4 от НК за подсъдимия В.Н..

Престъпление по чл.194, ал.3, във вр. с ал.1, във вр. с чл.20, ал.2 от НК за подсъдимия Б.Б..

Представителят на Районна прокуратура – Левски, след приключване на съдебното следствие, пледира за осъдителна присъда по отношение на двамата подсъдими. Излага доводи за доказаност на повдигнатото обвинение. В този смисъл се позовава на показанията на разпитаните по делото свидетели, обясненията на подсъдимите, дадени на досъдебното производство пред съдия, приобщени към доказателствения материал по делото, чрез прочитането им, както и на представените доказателства в хода на съдебното следствие за пълното възстановяване на инкриминираната сума на пострадалия.

Моли съда да възприеме изцяло изводите на вещите лица по приетата комплексна съдебно психолого – психиатрична експертиза по отношение психичното състояние на подсъдимия Б.Б., относно възможността му да разбира свойството и значението на извършеното, да ръководи постъпките си, правилно да възприема, запаметява и възпроизвежда факти от значение за делото, както и че отговорите му в съдебно заседание, че не си спомня нищо по случая, представляват негова защитна позиция и симулация в поведението.

Представителят на Районна прокуратура – Левски, моли съда да наложи на двамата подсъдими наказание глоба към средния размер на предвидения в състава на извършеното престъпление, определено при наличието на многобройни смекчаващи вината и отговорността на двамата подсъдими обстоятелства.

Защитата на подсъдимите В.Н. и Б.Б., осъществена от адв.А.А. ***, след приключване на съдебното следствие, пледира за безспорна установеност на авторството на деянието и вината на подзащитните му. Моли съда да наложи на подсъдимия Н. административно наказание глоба в минимален размер, при условията на чл.218б от НК. По отношение на подсъдимия Б. счита, че са налице предпоставките за приложение на привилегирования състав на чл.197, т.2 от НК, като моли съда да му наложи наказание глоба в минимален размер, при наличието на многобройни смекчаващи вината и отговорността му обстоятелства.  

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Подсъдимият В.Н. ***, ЕГН **********.

Подсъдимият Б.Б. ***, ЕГН **********.

Едноличен търговец „П.” със седалище и адрес на управление ***, с управител В.И., стопанисвал фризер със сладоледи, поставен в *, пред Бистро „Л.”. Свидетелката С.И., стопанисваща заведението оказвала съдействие на търговеца за зареждането на фризера от фирма „Дени” и за продажбата на сладоледите. През деня сладоледите се продавали от продавачка, а през нощта фризера се заключвал и завивал с калъф.  

На инкриминираната дата - 10.06.2013 г., през нощта, около 03:00 часа, двамата подсъдими, заедно със свои приятели се връщали от района на гарата. Минавайки през централната част на града, подсъдимите Н. и Б. забелязали поставения фризер пред Бистро „Л.”. Отделили се от групата под предлог, че ще търсят цигари, но отишли до фризера, решавайки да вземат сладолед от него. Подсъдимият Н. го отворил и двамата вземали част от поставените в кашони сладоледи. Взели 40 броя сладоледи ”Корнет”, 20 броя сладоледи „Амиго”, 40 броя сладоледи „№1” с ядки, 60 броя сладоледи „Ice Boy”, 20 броя сладоледи „Сандвич 2+”, 32 броя сладоледи „Everyday” и 50 броя сладоледи „Magic”. След това настигнали приятелите си, които ги чакали на пейка в близост до заведението, пред което бил поставен фризера. Подсъдимият Н. дал част от носените от него кашони със сладоледи на своя приятел – свидетелят Х.Я., а за себе си оставил два от кашоните. Подсъдимият Б. също раздал от сладоледите на своите приятели, като за себе си взел само един, който веднага изял.

На 10.06.2013 г., сутринта, отивайки на работа, собственичката на Бистро „Л.” в гр.Левски – С.И., забелязала, че едно от стъклата на фризера е извадено и от него липсвали кашони със сладолед. Веднага уведомила за случилото свидетеля В.И., а след това била подадена жалба в РУП – Левски. По случая било образувано досъдебно производство, приключило с внасяне на обвинителен акт в Районен съд – Левски, против подсъдимите Н. и Б. за престъпно деяние по чл.194, ал.3 от НК, извършено в съучастие, като съизвършители, обусловило приложението на разпоредбата на чл.20, ал.2 от НК.

Изложената по – горе фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства – писмени и гласни.

Към инкриминираната дата – 10.06.2013 г., подсъдимият Н. е бил непълнолетен, но е могъл да разбира свойството и значението на извършеното, както правилно е отразено в обвинителния акт. Предвид обстоятелството, че рождената дата на Н. е *** г., към *** г. последния е навършил пълнолетие /18-годишна възраст/, поради което правилно е приложена разпоредбата на чл.63, ал.1, т.4 от НК по отношение на този подсъдим.

Подсъдимият Н. се признава за виновен в извършване на престъплението, за което му е повдигнато обвинение, но в хода на съдебното следствие отказва да дава обяснения. Предвид това обстоятелство са прочетени обясненията му, дадени пред съдия на досъдебното производство.

Подсъдимият Б.Б. се е признал за виновен по повдигнатото му обвинение по време на разпита му пред съдия на досъдебното производство. В обясненията си, последният подробно и точно описва, както своето поведение, изразяващо се в извършване на противозаконното отнемане на описаното количество сладоледи от фризера, поставен пред Бистро „Л.” в гр.Левски, така и поведението и действията на съучастника си - подсъдимия Н., с когото заедно са извършили деянието при общност на умисъла.

В хода на съдебното следствие, подсъдимият Б. не се признава за виновен по повдигнатото му обвинение. Отказва да дава обяснения под предлог, че не си спомня нищо по случая. Отказът му да дава обяснения е станал основание за прочитане на дадените вече от него такива пред съдия на досъдебното производство. След прочитането им в съдебно заседание, преди приключване на съдебното следствие, подсъдимият Б. потвърждава така дадените от него обяснения.     

Подсъдимият Б.Б. страда от лека умствена изостаналост, съгласно заключението на вещите лица по изготвената на досъдебното производство комплексна психолого – психиатрична експертиза. Макар и да не е обременен наследствено с психични заболявания, същият от ранна детска възраст изоставал в нервно – психичното си развитие, а на 2 г. и 8 м. претърпял черепно – мозъчна травма със загуба на съзнанието, наложила съответна невро – хирургична интервенция на глава и шийни прешлени.   

Вещите лица са категорични, че заболяването – лека умствена изостаналост, не е пречило на Б.Б. да разбира свойството и значението на извършеното по време на деянието и да ръководи постъпките си, поради което е годен да участва в наказателното производство.

Според експертното заключение, към момента на проведеното изследване на Б. и към настоящия момент, няма достатъчно обективни симтоми и синдроми, които да дават основания да се приеме диагноза по отношение на Б.: Органично налудно /шизофреноподобно/ разстройство, каквото състояние са преценили лекуващите лекари при хоспитализациите му в психиатрично отделение, започнали от месец май 2013 г., когато рязко променил поведението си, и продължили през месец февруари 2014 г. Изводите си в тази насока вещите лица обосновават с факта, че при поставяне на диагнозата параноидна шизофрения от лекуващия лекар е назначено лечение с медикаменти /мощни невролептици/, които в комбинацията и в дозите, в които са предписани и приемани от освидетелствания Б., биха дали нежелани странични ефекти, каквито нито подсъдимия, нито неговата майка – М.Б., разпитана в качеството на свидетел относно здравословното състояние на сина си, споменават. Освен това вещите лица са констатирали при извършения преглед на Б. през месец декември 2013 г., във връзка с назначената психолого – психиатрична експертиза, че липсва халюцинаторно – параноидна симптоматика. Предвид горното експертите са категорични, че демонстрираното поведение от подсъдимия Б. в хода на съдебното следствие, че „не си спомня” нищо за случая с извършената кражба на сладоледите, представлява единствено защитно поведение – симулация. Обосновават направения извод в тази насока и с това, че дори да се приеме наличието на психотично състояние, с оглед на споменатите халюцинации и параноидни идеи, пак не се изключва възможността на Б. правилно да възприема, запаметява и понастоящем да възпроизвежда факти от значение за водене на съдебното производство. Вещите лица обосновават направения извод в горния смисъл и с факта, че при подсъдимия, въпреки липсата на висши форми на мисловна дейност, е налице разбирането на общоприети правила и норми. Логичността на този извод следва от установеното при проведеното изследване знание на Б., че „кражба е когато вземеш нещо чуждо, без да плащаш и ако те хванат, ще има наказание, а ако не те хванат – няма да има наказание”. Адекватното вече поведение на подсъдимия Б., следващо прочитане на обясненията му, дадени пред съдия на досъдебното производство, е в подкрепа на всички изводи в експертното заключение.

Съдът изцяло възприема изводите в експертното заключение на трите вещи лица и именно, въз основа на тях приема, че по време на извършване на деянието, подсъдимият Б. не се е намирал в болестно състояние, което би му попречило да разбира свойството или значението на постъпките си или да ги ръководи, т.е. същият е вменяем по смисъла на чл.33 от НК.    

Последователни и непротиворечиви са показанията на свидетеля В.И., относно стопанисването и зареждането на фризера със сладоледи, предоставен му в качеството на управител на ЕТ „П.” от фирма „Дени”. Относно точното количество на противозаконно отнетите кашони със сладоледи, заредени и налични във фризера към инкриминираната дата, съдът отчита приложената към досъдебното производство като писмено доказателство - фактура №**********/01.06.2013 г. и установеното от собственика налично количество, непосредствено след извършване на кражбата. Вземайки предвид количеството заредени към 01.06.2013 г. сладоледи, техния вид и наличното количество, след извършване на кражбата, вещото лице по съдебно оценителната експертиза е определило пазарната стойност на предмета на престъплението в размер на 141 лева, което съдът възприема като обективно и компетентно изготвено.

Последователни и непротиворечиви са показанията на свидетеля Х.Я., относно авторството на извършеното деяние. Същият е категоричен, че именно двамата подсъдими В. и Б., са се отклонили от групата под предлог, че ще търсят цигари, но след като се завърнали, носили общо около 4-5 кашона със сладоледи в тях, които раздали на приятелите си, включително и на него. Показанията на свидетеля Я. се подкрепят от приложения към досъдебното производство като писмено доказателство – протокол за доброволно предаване от 10.06.2013 г. Видно от същия е, че Х.Я. доброволно е предал на полицейски служител при РУП – Левски, празни опаковки от различни по вид и марка сладоледи, поставени в две картонени кутии. Обясненията му, отразени саморъчно в цитирания протокол, напълно съответстват на дадените от него показания в съдебно заседание относно авторството на извършеното деяние. Свидетелят Я. заявява, че предадените опаковки са от сладоледите, откраднати от подсъдимите Н. и Б., предоставени му от тях на инкриминираната дата, които отнесъл в дома си, но поради обстоятелството, че не е имал фризер, сладоледите се разтопили още същата нощ и останали само опаковките от тях. На показанията на свидетеля Я. кореспондират обясненията на двамата подсъдими, дадени пред съдия на досъдебното производство, приобщени чрез прочитането им към доказателствения материал по делото. Обясненията на Н. и Б. взаимно се подкрепят и от тях се установява, че действително на инкриминираната дата са взели от фризера, поставен пред Бистро „Л.”, известно като „Б.”, няколко кашона със сладоледи, от които впоследствие раздали на своите приятели.     

При така изложената фактическа обстановка, подкрепена от събраните по делото доказателства, съдът приема, че подсъдимият Б.Б., като съизвършител с непълнолетния кам инкриминираната дата подсъдим – В.Н., е извършил деяние, съставляващо маловажен случай на кражба. Същото е квалифицирано в обвинителния акт като престъпление по чл.194, ал.3, във вр. с ал.1, във вр. с чл.20, ал.2 от НК, по отношение на този подсъдим.

При безспорно установяване на авторството и вината на извършителите на деянието, съдът намира, че деянието, за което е повдигнато обвинение на подсъдимия Б., съставлява маловажен случай по смисъла на чл.93, т.9 от НК. Основание за този извод дават конкретните обстоятелства по делото. Ниската стойност на предмета на престъплението – в размер на 141 лева, значително под минималната работна заплата за страната към датата на извършване на деянието, прави извършеното деяние с по – ниска степен на обществена опасност от обичайната, поради незначителността на причинените вредни последици. Преходното осъждане на подсъдимия Б. не обуславя квалификация на деянието по основния състав на този вид престъпление.  

По делото са приети писмени доказателства – разписка от 09.04.2014 г., в уверение на това, че управителят на ощетеното юридическо лице ЕТ „П.”, е получил лично и в брой от защитника на двамата подсъдими – адв.А.А. ***, сумата от 141 лева, представляваща обезщетение за причинените в резултат на деянието имуществени вреди. Израз за пълното удовлетворяване претенцията на гражданския ищец, преди приключване на съдебното следствие, е направеното потвръждение на удостоверения в разписката факт на възстановяване стойността на предмета на престъплението, лично от гражданския ищец по делото. Вследствие на неговото заявление за отказ от вече приетия за съвместно разглеждане граждански иск, съдът е прекратил с нарочно определение производството по делото в тази му част.      

Наличието на доказателства за пълното възстановяване на причинените в резултат на деянието имуществени вреди, е обусловило приложението на закон за по – леко наказуемо престъпление, а именно: по чл.197, т.2 от НК.

Предвид гореизложеното, съдът е признал за невинен подсъдимия Б. по първоначално повдигнатото му обвинение за престъпление по чл.194, ал.3, във вр. с ал.1 от НК, поради което и на основание чл.304, предл.4 – деянието е несъставомерно от обективна и субективна страна, го е оправдал.

Със същата присъда, съдът е преквалифицирал деянието, като е признал подсъдимия Б. за виновен в извършване на престъпление по чл.197, т.2, във вр. с чл.194, ал.3, във вр. с ал.1, във вр. с чл.20, ал.2 от НК, т.е. по привилигирован състав, предвид обстоятелството, че вредите са възстановени до приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд.

За извършеното престъпление закона предвижда алтернативно два вида наказание: пробация или глоба от 100 до 300 лева. При определяне на наказанието, което следва да се наложи на подсъдимия Б., съдът съобрази наличието на многобройни смекчаващи вината и отговорността му обстоятелства. Като такива следва да се отчетат: признанието на вината на досъдебното производство и оказаното съдействие за разкриване на обективната истина по делото, включително и по време на съдебната фаза на процеса, макар и на по – късен етап. Съдът съобрази младата възраст на Б. /едва 19-годишен към датата на деянието/, която очевидно е една от причините за бързото вземане на решение за извършване на деянието и за безкритичното му отношение към чуждата собственост. Смекчаващи вината и отговорността му обстоятелства са и тежкото му семейно и имотно състояние – Б. е безработен, продължава да съжителства с родителите си, които осигуряват изцяло неговата издръжка. Като смекчаващо вината и отговорността му обстоятелство, съдът отчита и заболяването от което същия страда – лека умствена изостаналост, макар и да не го лишава от възможност да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките, съобразно приетото заключение на вещото лице по комплексната съдебно психолого – психиатрична експертиза.

Предвид наличието на изброените по – горе смекчаващи обстоятелства, които са многобройни по смисъла на чл.55 от НК, съдът е заменил наказанието пробация, при условията на чл.55, ал.2, б.”в” от НК, с наказание глоба. При определяне размера на този вид наказание, съдът взе предвид, че е налице и едно отегчаващо отговорността на Б. обстоятелство, а именно: преходното му условно осъждане като непълнолетен за квалифицирана кражба. Това обстоятелство сочи, че Б. е изградил трайни навици да посяга противозаконно на чуждата собственост, поради което, с оглед на тежкото му имотно състояние, съдът му е наложил наказание глоба в размер към средния, предвиден в привилигирования състав, а именно глоба в размер на 150 лева. Именно в този размер, а не към минималния, съобразно направеното искане от защитата, съдът намира, че ще въздейства поправително и възпиращо, върху бъдещото поведение на този подсъдим.

За разрика от подсъдимия Б., който е осъждан за престъпление от общ характер, по отношение на подсъдимия Н. са налице всички предпоставки за приложението на разпоредбата на чл.218б от НК. Стойността на предмета на престъплението е до размера на две минимални работни заплати за страната, стойността на откраднатите вещи е изцяло възстановена на собственика. Видно от справката за съдимост на Н. е, че същият не е осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност. От приетата по делото справка от РП-Левски се установява, че Н. е изтърпял наложеното му с присъда по НОХД №687/2009 г. по описа на РС – Левски наказание „обществено порицание” на 02.04.2010 г. По отношение на това единствено осъждане на подсъдимия Н. е настъпила реабилитация по право с изтичане на една година от изтърпяване на така наложеното му наказание. Следователно към 02.04.2011 г., и повече от две години от извършване на деянието по настоящото дело, това преходно осъждане е заличено. Видно от представените спраки от кмета на Община – Левски и Началник РУП – Левски е, че по отношение на Н. не са налагани на основание чл.218б от НК административни наказания с влезли в законна сила наказателни постановления за маловажни случаи на кражба, с което е изпълнена и последната предпоставка за приложението на тази разпоредба по отношение на подсъдимия Н.. Следователно извършеното от него деяние съставлява административно нарушение, за което законът предвижда да се наказава с глоба в размер от 100 до 300 лева. Глобата следва да се наложи по административен ред, при съобразяване с императивните правила, уредени в ЗАНН, включително и относно замяната на предвиденото наказание глоба в разпоредбата на чл.218б от НК с друго такова – обществено порицание, предвид обстоятелството, че към момента на извършване на деянието Н. е бил непълнолетен.

Предвид гореизложеното по – горе, съдът е признал подсъдимия В.Н. за невинен по първоначално повдигнатото му обвинение за престъпление по чл.194, ал.3, във вр. с ал.1, във вр. с чл.20, ал.2, във вр. с чл.63, ал.1, т.4 от НК, и на основание чл.304, предл.4-то, а именно: деянието не съставлява престъпление от обективна и субективна страна, го е оправдал.

При този изход на делото по отношение на подсъдимия Н., съдът е постановил на основание чл.424, ал.5, във вр. с ал.1, във вр. с чл.218б от НК, след влизане в законна сила на присъдата, делото да се изпрати на органа, констатирал престъпното деяние – РУП – Левски при ОД на МВР – Плевен, за издаване на наказателно постановление по отношение на подсъдимия Н. за деяние по чл.194, ал.3 от НК.

При този изход на делото и на основание чл.189, ал.3 от НПК, съдът е осъдил подсъдимия Б.Б. да заплати направените деловодни разноски. Такива са направени на досъдебното производство в размер на 490 лева и следва да се преведат по сметка на ОД на МВР – Плевен. Разноски са направени и в съдебната фаза на процеса, в размер на 226.13 лева, които следва да се заплатят по сметка на РС – Левски.

Водим от горинте мотиви, съдът постанови присъдата си.

 

 

 

                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: