Р  Е  Ш  Е  Н  И   Е

№

 

град София, 12.06.2017 година

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

Софийски градски съд, Гражданска колегия, І отделение, 1 състав, в публично заседание на шестнадесети май през две хиляди и седемнадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ : АСЕН ВОДЕНИЧАРОВ

 

при секретаря Весела Станева, като разгледа докладваното от съдия Воденичаров гр. дело № 2298 по описа за 2016 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

          Предявени са субективно съединени искове с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./.

          Ищецът Д.И.Д., чрез процесуален представител излага в исковата молба, че на 29.09.2013 год., около 17.00 ч. в гр.Монтана, на бул. „Трети март“, водачът Б.Б., при управление на лек автомобил „Опел” с ДК № *******, нарушил правилата за движение по пътищата като не пропуснал насрещно движещия се и управляван от него мотоциклет „Априля“ и реализирал пътно-транспортно произшествие. Поддържат, че вследствие на произшествието загубил съзанание за неопределено време, както и му били причинени телесни увреди, довели до разстройство на здравето за продължителен период от време. Твърди, че ответника е застраховал гражданската отговорност на виновния водач със застрахователна полица, валидна към момента на събитието. В тази връзка моли съда да постанови решение с което да осъди ответника да ум заплати обезщетение за претърпените неимуществени вреди в размер на 70 000 лева. Претендира се заплащане на законната лихва върху тази сума от датата на събитието до окончателното изплащане, както и направените по делото разноски.

Ответникът ЗД „Е.И.” АД, чрез процесуален представител оспорва исковите претенции, като прави възражение за съпричиняване изразяващо се в непритежаване на правоспособност от страна на пострадалия да управлява мотоциклета, неправилно движение по пътното платно и движение с превишена скорост. Моли съда да постанови решение с което да отхвърли иска. Претендира разноски.

          Съдът като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, съобразно разпоредбата на чл. 235, ал.2 от ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:

По делото е прието като доказателство постановление за прекратяване на наказателно производство от 09.02.2015 год. по пр.пр.2300/13 год. по описа на РП-Монтана от която се установява, че 29.09.2013 год., водачът Б.Б., при управление на лек автомобил „Опел” с ДК № ******* и преди кръстовището на бул. „Трети март“, гр.Монтана предприема маневра завой наляво и по този начин отнел предимството на мотоциклет „Априля“, управляван от неправоспособния към този момент водач Д.Д.. Произвоството е прекратено тъй като извършеното не съставлява престъпление, съгласно чл.24, ал.1 т.1 от НПК.

По делото е приета съдебно-автотехническа експертиза, изготвена от вещото лице инж.М. въз основа на представените по делото доказателства, която съдът кредитира като обективно дадена и неоспорена от страните, от която се установява, че причината за произшествието е навлизането от страна на водача на автомобила в платното на движение на мотоциклетиста, при което се отнема  придимството на последния, както и движението на мотоциклетиста със скорост около 56 км/ч., а удара е предотвратим при движение с 50 км/ч. Дава заключение, че между водачите е имала добра видимост и мотоциклетиста е имал възможност да предотврати удара чрез намаляване на скороста си на движение преди удара.

Останалите приети по делото медицински документи са от значение само за заключението на вещото лице. Те нямат пряко доказателствено значение, тъй като непосредствено от тях, без помощта на специални знания, съдът не може да установи обстоятелствата, свързани с увреждането и начина на лечение.

По делото е приета съдебно-медицинска експертиза, изготвена от вещото лице д-р Х.М., която съдът кредитира, като обективно дадена и неоспорена от страните, и от която се установява, че ищеца вследствие на произшествието е получил контузия на главата; контузия на мозъка; фрактура на свода на черепа в областта на слепоочната и теменната кост в дясно; оток на мозъка и травматичен кръвоизлив под меките мозъчни обвивки. Получената ЧМТ има медико-биологична характеристика „разстройство на здравето, временно опасно за живота“. Дава заключение, че няма медицинска документация от която да бъде установино наличие на настъпило усложние в състоянието му, както и не може да даде заключение за моментнтото състояние, тъй като ищеца не се е явил на преглед.

Не се оспорва от ответната страна обстоятелството, че за лекия автомобил „Опел” с ДК № ******* е била налице сключена застраховка полица по риска „гражданска отговорност”, валидна към 29.09.2013 година.

При така установена фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Установи се от събраните в хода на делото доказателства, че на 29.09.2013 год., водачът Б.Б., при управление на лек автомобил „Опел” с ДК № *******, нарушил правилата за движение по пътищата като отнел предиството на движещия се мотоциклет „Априля“ и по непредпазливост причинил на Д.Д. телесни увреди. Съдът приема, че вредите които са били причинени на ищеца са пряка и непосредствена последица на извършеното от причинителя на вредите /водача на автомобила „Опел“/ деяние.

Не се спори по делото, че лекия автомобила е бил застрахован по риска гражданска отговорност при ответното дружество, посредством полица, валидна към момента на събитието за имуществени и неимуществени вреди. Предвид на това съдът приема в конкретния случай, че е налице застраховка “Гражданска отговорност”, при която застрахователното правоотношение е възникнало от деня на сключване на договора, като за посочения в застрахователната полица период застрахователят носи риска при настъпване на застрахователното събитие. В тази връзка съдът счита, че на ответника ЗД „Е.И.“ АД е възложен застрахователния риск при настъпване на застрахователното събитие, както и че същият дължи обезщетение по застраховка срещу гражданска отговорност за вредите, претърпени от трети увредени лица, при управление на МПС.

По тези съображения съдът приема, че на основание чл. 45 от ЗЗД водачът на лекия автомобил „Опел“ следва да възмезди претърпените от ищеца вреди. Тъй като водачът /респективно собственика на превозното средство/ е бил застрахован срещу гражданска отговорност в ЗД „Е.И.“ АД, ответното застрахователно дружество следва да бъде осъдено на основание чл. 226, ал. 1 от Кодекса за застраховането /отм./ да заплати обезщетение за тези вреди в пълен обем на отговорността на водача.

По размера на неимуществените вреди съдът приема следното:

В резултат на пътно-транспортно произшествие ищеца е претърпял телесни увреждания, които са довели до разстройство на здравето, които увреждания са подробно описани в приетото по делото заключение на допуснатата съдебно-медицинска експертиза. Не се установи по делото ищеца да е бил прегледан от медика и да бъде констатирано обективното му състояние както за периода след произшествието, така и към настоящият момент. Поради това настоящият състав приема, че ищеца не е търпял болки и страдания в по-голям обем от обичайните такива за подобни наранявания. При определяне на обезщетението следва да бъде отчетено, че получената черепно-мозъчна травма е имала медико-биологична характеристика „разстройство на здравето, временно опасно за живота“.

Доводите на ответната страна за съпричиняване са основателни. Установи си по делото, че към момента на произшествието пострадалия водач на мотоциклета не е притежавал правоспособност за управление на същия, като това е констатирано с Акт за установяване на административно нарушение и в последствие издадено въз основа на него наказателно постановление. Като е предприел управление без правоспособност, пострадалия съвсем съзнателно се е поставил в риск. Отделно от това се установи, че същия е управлявал мотоциклета със скорост по-висока от тази, даваща му възможност да предотврати произшествието и при положение, че видимостта между двамата водачи е била много добра. С всички тези действия пострадалия е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат и настоящият състав приема процент на съпричиняване, който определя на 30 %.

Съдът, след като съобрази всички тези обстоятелства, преценени съобразно момента на непозволеното увреждане, възрастта на пострадалия и с оглед на критерия за справедливост, визиран в чл. 52 от ЗЗД, счита, че за обезщетяване на неимуществените вреди е необходима сума в размер на 40 000 лева. От тази сума следва да бъде приспаднато отчетеното съпричиняване и искът е основателен и доказан за сумата от 28 000 лева, за която следва да бъде уважен и отхвърлен до пълния размер.

Съдът приема, че при задължение за непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без покана и дължи обезщетение в размер на законната лихва от момента на увреждането - чл.86 и чл. 84, ал.3 от ЗЗД. Характерът на увреждането не се изменя, ако искът е насочен направо срещу застрахователя. Следователно исковата сума следва да бъде присъдена, заедно със законната лихва от датата на увреждането /29.09.2013 година/ до окончателното им изплащане.

При този изход на спора ищеца следва да бъде осъден да заплати на ответника на основание чл.78, ал.3 от ГПК разноски в размер на 1 558 лева, изчислени по компенсация /ищеца има право на разноски в размер на 140 лева, съразмерно с уважения иск, а ответника на 1 698 лева, при уважено възражение за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар, редуциран до сумата от 2 630 лева, определено съгласно чл.7, ал.2 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения/. На следващо място, тъй като ищеца е освободен от заплащане на ДТ, то ответника на основание чл.78, ал.6 от ГПК следва да бъде осъден за заплати по сметка на СГС сума в размер на 1 120 лева.

Водим от горното Софийски градски съд

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОСЪЖДА на основание чл. 226, ал. 1 /отм./ от КЗ ЗД „Е.И.” АД с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:*** да заплати на Д.И.Д. с ЕГН **********, със съдебен адрес: ***, чрез адв. Н., сумата от 28 000 /двадесет и осем хиляди/ лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от пътно-транспортно произшествие, станало на 29.09.2013 година, заедно със законната лихва върху тази сума, считано от 29.09.2013 год. до окончателното й изплащане, като отхвърля предявения иск за неимуществени вреди до пълния размер от 70 000 /седемдесет хиляди/ лева, като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.6 от ГПК ЗД „Е.И.” АД с ЕИК ******** да заплати по сметка на Софийски градски съд държавна такса в размер на 1 120 /хиляда сто и двадесет/ лева.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.3 от ГПК Д.И.Д. с ЕГН ********** да заплати на ЗД „Е.И.” АД с ЕИК *********, сумата от 1 558  /хиляда петстотин петдесет и осем/ лева, разноски по делото.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред САС в двуседмичен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

 

 

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: