Р Е Ш Е Н И Е
№....................
гр. София, …………..2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ІІ А въззивен състав, в публично съдебно заседание на десети май през две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА Г.
МАРИЯ БОГДАНОВА
при участието на секретаря Емилия Вукадинова, разгледа докладваното от съдия Мария Богданова въззивно гражданско дело № 15273 по описа за 2017 г. по описа на СГС и взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и следв. от ГПК.
С решение от 10.07.2017 г., постановено по гр.дело № 77048/2015 г. по описа на СРС, 79 състав, са уважени предявените от Д.Г.Г. срещу „Г.“ ООД обективно кумулативно съединени искове, както следва:
- на основание чл. чл. З44, ал. 1, т. 1 от КТ е признато за незаконно и е отменено извършеното със заповед от 15.10.2015 г. уволнение на Д.Г.Г., на основание чл. З28, ал. 1, т. З от КТ, от длъжността „организатор по туризма“ в „Г." ООД;
- на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ ищцата е възстановена на заеманата преди незаконното уволнение длъжност;
- на основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225 от КТ, ответното дружество е осъдено да заплати на Д.Г.Г. обезщетение за времето, през което е останала без работа, поради незаконно уволнение, за периода 16.10.2015 г. - 15.04.2016 г., в размер на 4225,20 лв., ведно със законната лихва, считано от 11.12.2015 г.
- на основание чл. 224, ал. 1 от КТ ответникът е осъден да заплати на ищцата сумата от 1297,10 лв., представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск от 20 дни за 2014 г. и 15 дни за 2015 г., като искът е отхвърлен в останалата част до пълния предявен размер от 1334,16 лв. като неоснователен.
- на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК „Г.“ ОOД е осъдено да заплати на Д.Г.Г., направените по делото разноски в размер на 389,97 лв..
Със същото решение са отхвърлени предявените от Д.Г.Г. против „Г.“ ООД искове с правно основание чл. 222, ал. 1 от КТ за заплащане на сумата от 704,20 лв. и с правно основание чл. 220, ал. 1 от КТ за заплащане на обезщетение за неспазено предизвестие в размер на 704,20 лв.
Ответникът „Г.“ ОOД обжалва първоинстанционното решение в частта, в която са уважени исковете с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ и чл. 224, ал. 1 КТ с доводи за неговата неправилност поради допуснато от СРС съществено нарушение на съдопроизводствените правила, довело до необоснованост на формираните изводи, както и за нарушение на материалния закон. Наведени са съображения, че съдът неправилно е приел за основателно възражението на ищцата, че при уволнението ѝ не е извършен подбор в съответствие с разпоредбата на чл. 329, ал. 1 КТ, тъй като ответникът не е ангажирал доказателства за броя служители, работили на длъжността към датата на вземане на решението за намаляване обема на работа. Твърди, че на длъжността „организатор по туризма” в дружеството към 2015 г. са били назначени само ищцата и служителката Ж.А.и този факт не е оспорен от Д.Г..
Излагат се доводи, че безспорно установено по делото е, че в извършения подбор са участвали всички служители, заемащи длъжността „организатор по туризма”, а законосъобразността му мотивира с представените към отговора на исковата молба доказателства, сред които и Заповед №7/07.09.2015 г. за определяне критерии за подбор и Протокол от 10.09.2015 г. за резултатите от извършената оценка, ведно с таблица за извършеното оценяване, от които се установява, че другата служителка Ж.А.е получила по-висока крайна оценка. Твърди, че е спазена и специалната закрила по чл. 333, ал. 1, т. 1 КТ.
По отношение на уважения иск по чл. 224, ал. 1 КТ са изложени оплаквания, че паричното обезщетение по чл. 224 КТ се дължи само при прекратяване на трудовото правоотношение, а доколкото СРС е отменил уволнението, към момента на предявяване на исковата молба, не е налице изискуемо парично задължение на работодателя за това обезщетение. Предвид изложеното, въззивникът моли съда да отмени първоинстанционното решение в обжалваната част като постанови друго, с което да бъдат отхвърлени предявените искове. Претендира разноски.
Въззиваемата – ищца Д.Г.Г. не е подала отговор на въззивната жалба. В открито съдебно заседание и в депозирана молба от 19.05.2018 г., без да излага конкретни доводи, оспорва въззивната жалба като неоснователна.
Срещу първоинстанционното решение не е подавана въззивна жалба от ищцата и то е влязло в сила в частта, в която са отхвърлени предявените от нея искове с правно основание чл. 222, ал. 1 от КТ за заплащане на сумата от 704,20 лв. и с правно основание чл. 220, ал. 1 от КТ за заплащане на обезщетение за неспазено предизвестие в размер на 704,20 лв., както и по иска по чл. 224, ал. 1 от КТ – за разликата над присъдените 1297,10 лв. до претендираните 1334,16 лв., представляващи обезщетение за неизползван платен годишен отпуск от 20 дни за 2014 г. и 15 дни за 2015 г.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваната част. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми.
Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира следното от фактическа и правна страна:
Безспорно е по делото, че между страните е съществувало безсрочно трудово правоотношение, по силата на което ищцата е изпълнявала длъжността „организатор по туризма“, както и че същото е прекратено със заповед от 15.10.2015 г., на основание чл. З28, ал. 1, т. З от КТ - поради намаляване на обема на работа, считано от 16.10.2015 г.
Законосъобразността на уволнението на посоченото в настоящия казус основание е предпоставено от наличието в обективната действителност на следните факти, чието доказване е в тежест на работодателя - ответник, а именно: 1/. действително е било налице посоченото основание „намаляване обема на предприятието”; 2/. решение от компетентния орган за намаляване на персонала, съобразно намаления обем на работа; 3/. наличието на връзка между намаления обем на работа и дейността на лицето, чието трудово правоотношение е прекратено на това основание; 4/. извършен подбор измежду останалите работници/служители на длъжността, които имат по-висока квалификация и работят по-добре.
От представения протокол от проведено годишно общо събрание на „Г." ООД от 27.06.2015 г. е взето решение от общото събрание на съдружниците в дружеството за предприемане на мерки за подобряване на финансовото състояние на дружеството и намаляване на разходите за работна заплата, тъй като е намален обема на работа в дружеството. С решението по т. 1 общото събрание на съдружниците е възложило на управителя не по-късно от края на деветмесечието да извърши оценка на работата на служителите на длъжност „организатор на туризма“ с цел съкращаване на персонала, съобразно намаления обем на работа.
Според приложените с отговора на исковата молба счетоводни баланси и отчети за приходите и разходите на дружеството към 31.12.2013 г., към 31.12.2014 г. и към 30.06.2015 г., „Г."ООД е реализирало последователно и в трите години загуби от 20 000 лв., 16 000 лв. и 4000 лв..
Пред въззивната инстанция, на основание чл. 266, ал. 3 ГПК, е допуснато събирането на гласни и писмени доказателства. Прието е представено от въззивника щатно разписание на „Г.“ ООД, според което към 01.10.2015 г. в дружеството са работили четирима служители – управител, един служител в отдел „Деловодство“ на длъжност „деловодител“ и двама служители на длъжност „организатор на туризма“ в отдел „Организация на туризма“, а именно Ж.Е. А. и Д.Г.Г.. Според щатното разписание на дружеството към 01.11.2015 г. структурата на предприятието и броят на служителите са се запазили, с изключение на съкратената една от двете щатни бройки на длъжност „организатор на туризма“ с оглед прекратеното на 15.10.2015 г. трудово правоотношение на ищцата.
Свидетелката Ж.Е. А., работеща от 1997 г. и понастоящем при ответника, заявява, че заедно с ищцата са работили в един отдел, който се е състоял от двама служители. Занимавали са се с продажба на самолетни билети, чийто обем се е свил и съответно постъпленията от продажби също са намалели. Твърди, че след уволнението на нейната колежка само тя е останала и понастоящем да работи във фирмата.
На първо място, следва да се отбележи, че в процесния случай издадената заповед за прекратяване на трудовото правоотношение съдържа необходимите данни, въз основа на които е прекратено съществуващото между страните трудово правоотношение, а именно – намаляване на обема на работата. Противно на твърденията на ищцата законодателят не е предвидил изискване по отношение на съдържанието на уволнителната заповед на основание чл. 328, ал. 1, т. 3 от КТ, изразяващо се в задължение на работодателя да посочи конкретно обема на коя работа се е намалил и в какъв размер. Подобна конкретизация е необходима там, където самото прекратително основание е формулирано в закона по твърде общ начин, каквото например е това по чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ, но не и при приложеното в процесния случай основание по чл. 328, ал. 1, т. 3 КТ, тъй като то е пределно ясно и конкретно. Самите обстоятелства, обуславящи намаляване обема на работа, не е необходимо да бъдат посочвани в заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение, доколкото подлежат на доказване от работодателя пред съда по релевирания спор за законосъобразността на уволнението. Работодателят може да доказва намаляването на обема на работата с всички доказателствени средства, включително и чрез разпит на свидетели.
Настоящият състав намира за съобразени със събраните по делото доказателства изводите на СРС за наличието на първите три предпоставки за упражняване потестативното право на работодателя едностранно да прекрати трудовото правоотношение. Липсват оплаквания във въззивната жалба или отговора на въззивната жалба относно фактическите изводи на първата инстанция за наличието на намаляване обема на работа, връзка между намаляването и изпълняваната от ищцата трудова функция и взето решение от компетентен орган за съкращаване на част от персонала след извършването на подбор, поради което въззивният съд не следва служебно да преразглежда така възприетата от СРС фактическа обстановка.
По отношение на спорния пред настоящата инстанция въпрос за законосъобразно проведен подбор и предвид представените щатни разписания пред СГС, въззивната инстанция не споделя решаващия извод на СРС, че по делото не е доказано от страна на ответника, че е извършен подбор измежду всички служители, заемащи длъжността, чиято трудова функция се съкращава вследствие на намаляване обема на работа, тъй като се установява, че към момента на извършването му е имало две служителки и именно те са участвали при подбора. Между страните по делото не е съществувало противоречие относно броя служители и конкретните лица, заемащи длъжността „организатор на туризма“, доколкото въведените в този смисъл твърдения с отговора на исковата молба не са били оспорени от ищцата. Последната единствено е поддържала в исковата молба, че не е извършван подбор по чл. 329 КТ с други служители на заеманата от нея длъжност
Според разпоредбата на чл. 329 КТ „при закриване на част от предприятието, както и при съкращаване на щата или намаляване на обема на работа, работодателят има право на подбор и може в интерес на производството или службата да уволни работници и служители, длъжностите, на които не се съкращават, за да останат на работа тези, които имат по-висока квалификация и работят по добре". Разпоредбата носи заглавието „право на подбор“ и въпреки това обаче трайната съдебна практика и правната теория приемат, че извършването на подбор е задължение на работодателя в случаите, когато се съкращават една или няколко щатни бройки измежду всички, заемащи еднаква длъжност работници или служители, а е негово право, когато се съкращават щатни бройки измежду заемащи сходна длъжност - така изрично мотивите на ТР № 3/16.01.2012 г. на ОСГК на ВКС.
Критериите, въз основа на които се извършва подбора, са установени в чл. 329, ал. 1 КТ - квалификацията /деловите и професионални качества и умения за изпълнение на конкретната длъжност/ и нивото на изпълнение на възложената работа /относно срочното, количествено и качествено изпълнение на възложените задачи/. Тези критерии имат обективни признаци и тяхното спазване е начина за упражняване на правото на подбор и правото на уволнение, което при спор се преценява от съда. Начинът и формата за извършване на подбора са предоставени на преценката на работодателя - дали извършването му ще бъде документирано в протоколи, докладни записки и др. или няма да бъде документирано писмено /В този смисъл и ТР № 3/16.01.2012г. на ОСГК, ВКС/.
Извършването на подбора следва да бъде доказано от работодателя пред съда по релевирания спор за законосъобразността на уволнението поради намаляване обема на работа и отмяната му като част от правото на уволнение на това основание. Работодателят може да доказва извършването на подбора с всички доказателствени средства, включително и чрез разпит на свидетели. Предмет на доказване е, чрез сравнение, съпоставката между работниците и служителите, между които се извършва подбора по критериите за извършване на подбора /квалификацията и нивото на изпълнение на работата/, че са останали на работа тези, които имат по-висока квалификация и работят по-добре. В тежест на работодателя е да докаже правомерността на извършения подбор като установи извършването на действия от негова страна по сравняване качествата на всички лица, упражнявали трудовата функция, която се премахва, и прилагане на критериите по чл. 329, ал. 1 КТ.
Твърденията на ищцата, че изобщо не е извършен подбор по чл. 329 КТ се опровергава от приложените към отговора на исковата молба доказателства – заповед №7/07.09.2015 г. на управителя на „Г.“ ООД, в която са посочени критериите, използвани при определяне квалификацията на служителите, назначени на длъжност „организатор по туризъм“ и протокол от 10.09.2015 г. за оценка на квалификацията на двамата служители Ж.А.и Д.Г., ведно с изготвената от тричленната комисия оценка в табличен вид, от която е видно, че ищцата е получила по-малък брой точки. В мотивната част на ТР № 3/16.01.2012г. на ОСГК, ВКС е прието, че когато преценката при подбора е обективирана в писмен документ, същият представлява писмено доказателство и при оспорване от уволнения работник или служител истинността на отразените в него обстоятелства подлежат на пълно доказване от работодателя чрез разпит на свидетели или прилагането на други доказателствени средства, с оглед установяване на действителните качества на участвалите в подбора. По аргумент за противното, когато служителят не е оспорил отразените констатации, каквото оспорване не е направено от ищцата, съдът не следва служебно да се изследва този въпрос. Следва да се отбележи, че единствено в хода на устните състезания процесуалният представител на Д.Г. е твърдял, че не е доказан „извършен подбор и критериите, по които се е провел този подбор“, което не може да се приеме за своевременно релевирано възражение по оспорване истинността на отразените в приложение към отговора на исковата молба протокол от 10.09.2015 г. за оценка на квалификацията на двамата служители.
Съобразно изискванията на чл. 333, ал. 1, т. 1 КТ и в противовес с твърденията на ищцата, работодателят е получил и предварително разрешение от Дирекция „Инспекция по труда“ – гр. София, изх. № 214731/25.09.2015 г. за прекратяване трудовото правоотношение на Д.Г..
Предвид изложеното, настоящият състав намира, че ответникът по делото е доказал изпълнение на всички изискуеми се от закона предпоставки за упражняване на потестативното му право едностранно да прекрати трудовия договор на ищцата, поради което изводът на СРС за незаконност на уволнението се явява неправилен. Искът по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
С оглед изводите на съда по иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ неоснователни са и обусловените от него искове по чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ – за възстановяване на ищцата на заеманата преди незаконното уволнение длъжност и по чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225 от КТ за осъждане на ответното дружество да заплати на Д.Г.Г. обезщетение за времето, през което е останала без работа.
По иска с правно основание чл. 224, ал. 1 от КТ:
С отговора на исковата молба е призната дължимостта на претенцията по чл. 224, ал. 1 от КТ, като ответникът е осъден да заплати на ищцата сумата от 1 297,10 лв., представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск от 20 дни за 2014 г. и 15 дни за 2015 г. Решението в тази част е обжалвано с доводи за недължимост на присъденото обезщетение, тъй като при прието от СРС незаконно уволнение и възстановяване на ищцата на работа съдът неправилно е присъдил и обезщетението по чл. 224, ал. 1 КТ. Доколкото настоящата инстанция достига до противоположен извод по исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 от КТ, първоинстанционното решение се явява правилно в обжалваната част относно присъденото обезщетение за неизползван платен годишен отпуск /при липса на оспорване от страна на работодателя за наличието на предпоставките на исковата претенция и предвид събраните по делото доказателства, включително и заключението на съдебно-счетоводната експертиза/, като на основание чл. 272 от ГПК препраща към изложените в решението на СРС мотиви.
За пълнота на изложението следва да се отбележи, че с исковата молба искът по чл. 222, ал. 1 от КТ е предявен като евентуален спрямо този по чл. 334, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225 КТ. Въпреки това СРС е разгледал и отхвърлил евентуалния иск, но Д.Г. не е упражнила правото си на жалба срещу решението на първоинстанционния съд. Тъй като правният интерес от обжалване на решението в тази му част е на ищцата поради негативния за нея резултат, решението на първоинстанционния съд е влязло в сила. Разпоредба на чл. 271, ал. 2 ГПК е неприложима, тъй като предвижда задължение на въззивния съд за произнасяне по евентуалния иск само и доколкото по него не се е произнесъл първоинстанционния съд и каквато не е настоящата хипотеза. Липсата на жалба против произнасянето с решението на съда по евентуалния иск, води и до липса на този предмет на произнасяне във въззивната инстанция, дори и в хипотезата на чл. 271, ал. 2 ГПК (така и определение № 1385 от 04.12.2013 г. по гр. д. № 5918/2013 г., г. к., ІV Г.О. на ВКС и определение № 230 от 28.03.2014 г. по т. д. № 1706/2013 г., т. к., І Т.О. на ВКС).
Тъй като крайните правни изводи
на двете инстанции не съвпадат изцяло, първоинстанционното решение следва да
бъде отменено в обжалваната му част, в която са уважени исковете по чл. 344,
ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ и потвърдено по отношение на уважения иск по чл.
224, ал. 1 КТ. Решението следва да се отмени и в частта с възложената в тежест
на ответника, на основание чл. 76, ал. 6 ГПК, държавна такса - за разликата над
51,88 лв. до присъдените 263,76 лв., тъй като от предявените от ищцата
искове единствено искът по чл. 224, ал. 1 КТ е частично основателен за сумата
от 1297,10 лв. от претендирани общо 1334,16 лв.
По отношение на присъдените в
полза на ищцата разноски за адвокатско възнаграждение настоящият състав
констатира, че изводите на съда, че такива са направени в размер на 500 лв. не
е било оспорено от ищцата по реда на чл. 248 ГПК. От друга страна, в договора
за правна помощ от 28.10.2015 г. не е направено разграничение относно това по
кой от исковете е заплатено. Предвид това и като взе предвид че са предявени
общо шест иска настоящият състав приема, че по всеки от тях е договорено равно
по размер адвокатско възнаграждение, т.е. по 83,33 лв. (500/6), като неговият
размер не се явява прекомерен с оглед установените минимални размери в чл. 7,
ал. 1, т. 1 и чл. 7, ал. 2 от НМРАВ. Тъй като е уважен частично единствено иска
по чл. 224, ал. 1 КТ - до размера на 1297,10 лв. от претендираните 1334,16 лв.,
то и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищцата се дължат разноски за адвокатско
възнаграждение по този иска, в размер на 81,02 лв. (83,33*1297,10/1334,16), а
над този размер до присъдените 389,97 лв. първоинстанционното решение следва да
бъде отменено. Относно присъдените разноски за вещо лице решението не следва да
се изменя, тъй като ССчЕ касае установяване на обстоятелства относно иска по
чл. 224, ал. 1 КТ, въззивната жалба по който е изцяло неоснователна.
За първоинстанционното
производство ответникът има право на разноски за адвокатско възнаграждение, претендирано
в размер на 500 лв., като не е посочено по кой от шестте иска се дължи и по
вече изложените съображения следва да се определи поравно за всеки от тях, т.е.
по 83,33 лв. Частично неоснователен е искът по чл. 224, ал. 1 КТ и изцяло
неоснователни са останалите пет иска, поради което на ответника се дължат
разноски за адвокатско възнаграждение общо от 418,96 лв. (2,31+5х83,33), поради
което следва да му се присъдят още 330,95 лв. към вече присъдените 88,01 лв.
За въззивното производство на
ответника следва да му се присъдят единствено разноски за държавна такса по
въззивната жалба, доколкото няма доказателства да е сторил други разноски.
Въззивната жалба е основателна по отношение на три от четирите обжалвани и
уважени от първата инстанция исковете – тези по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 КТ,
които са неоценяеми и по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ с материален интерес от
4225,20 лв., поради което от заплатените 190,44 лв., следва да му се присъдят
164,50 лв.
Въззиваемата претендира за
производството пред СГС сторени разноски за адвокатско възнаграждение от общо
400 лв. и доколкото въззивната жалба се явява неоснователна единствено по
отношение на иска по чл. 224, ал. 1 от КТ, следва да ѝ бъдат присъдени
100 лв.
Предвид изложените съображения, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 167947 от 10.07.2017 г., постановено по гр.д. № 77048/2015г. по описа на СРС, ГО, 79 състав, в частта, в която са уважени предявените от Д.Г.Г. с ЕГН **********, с адрес *** против „Г.“ ООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***, обективно кумулативно съединени искове, както следва:
- иск по чл. чл. З44, ал. 1, т. 1 от КТ, с който е признато за незаконно и е отменено извършеното със заповед от 15.10.2015 г. уволнение на Д.Г.Г., на основание чл. З28, ал. 1, т. 3 от КТ от длъжността „организатор по туризма“ в „Г." ООД;
- иск по чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ, с който ищцата е възстановена на заеманата преди незаконното уволнение длъжност;
- иск по чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225 от КТ, с който „Г.“ ООД е осъдено да заплати на Д.Г.Г. обезщетение за времето, през което е останала без работа, поради незаконно уволнение, за периода 16.10.2015 г. - 15.04.2016 г., в размер на 4225,20 лв., ведно със законната лихва, считано от 11.12.2015 г.,
- както и отменя
първоинстанционното решение в частта за присъдените в полза на Д.Г.Г. разноски
за разликата над 81,02 лв. до
присъдените 389,97 лв. и възложената на основание чл. 78, ал. 6 ГПК в тежест на
„Г." ООД държавна такса - за разликата над 51,89 лв. до присъдените 263,79 лв., като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Д.Г.Г. с ЕГН **********, срещу „Г.“ ООД ЕИК ******, обективно кумулативно съединени искове, както следва:
- иск с правно основание чл. чл. З44, ал. 1, т. 1 от КТ, за признаване за незаконно и отмяна на извършеното със заповед от 15.10.2015 г. уволнение на Д.Г.Г., на основание чл. З28, ал. 1, т. 3 от КТ от длъжността „организатор по туризма“ в „Г." ООД;
- иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ за възстановяване на ищцата на заеманата преди незаконното уволнение длъжност;
- иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225 от КТ, за осъждането на „Г.“ ООД да заплати на Д.Г.Г. обезщетение за времето, през което е останала без работа, поради незаконно уволнение, за периода 16.10.2015 г. - 15.04.2016 г., в размер на 4225,20 лв., ведно със законната лихва, считано от 11.12.2015 г.;
ПОТВЪРЖДАВА решение № 167947 от 10.07.2017г., постановено по гр.д. № 77048/2015г. по описа на СРС, ГО, 79 състав, в останалата обжалвана част, в която на основание чл. 224, ал. 1 от КТ „Г.“ ООД, ЕИК ******, е осъдено да заплати на Д.Г.Г. с ЕГН **********, сумата от 1 297,10 лева, представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск от 20 дни за 2014 г. и 15 дни за 2015 г..
РЕШЕНИЕТО е влязло в сила в необжалваната част, в която са отхвърлени предявените от Д.Г.Г. с ЕГН ********** срещу „Г.“ ООД, ЕИК ******, искове с правно основание чл. 222, ал. 1 от КТ за заплащане на сумата от 704,20 лв. и с правно основание чл. 220, ал. 1 от КТ за заплащане на обезщетение за неспазено предизвестие в размер на 704,20 лв.
ОСЪЖДА „Г." ООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на Д.Г.Г. с ЕГН **********,***, на основание чл. 273, вр. чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата от 100 лв. – разноски за адвокатско възнаграждение във въззивното производство.
ОСЪЖДА Д.Г.Г. с ЕГН **********,***, да заплати на „Г." ООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***, на основание чл. 273, вр. чл. 78, ал. 3 от ГПК, сумата от още 330,95 лв. към вече присъдените 88,01 лв., представляващи сторени от ответника разноски за производството пред СРС, както и да заплати сумата от 164,50 лв. – разноски за държавна такса във въззивното производство.
Решението подлежи на обжалване
пред ВКС при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК в едномесечен срок от връчването
му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.