Решение по дело №18698/2018 на Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№749/22.2.2019г.

Гр.Варна, 22.02.2019 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

         ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХLІІ-ри състав, в публично съдебно заседание, проведено на осми февруари през две хиляди деветнадесета година, в състав:

 

                                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ: МОНИКА ЖЕКОВА

 

при секретаря ХРИСТИНА ХРИСТОВА, като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 18 698 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано и водено по реда на Глава ХХV – та „ БЪРЗО ПРОИЗВОДСТВО „ съгласно императивната норма на чл. 310 ал.1 т.1 ГПК.

ВРС е сезиран с предявени в условията на обективно, кумулативно съединяване искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 от КТ, предявени от ищеца Р.Н.В., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез адв. Д. Г. И., от ВАК, със съдебен адрес:*** срещу: Т. У. - В., ЕИК *, със седалище: * Представлявано от ВрИД Ректор - Проф. д-р инж. Р. С. Д..

Ищецът Р.В. основава исковата си молба на следните твърдяни факти и обстоятелства: Р. В. сочи, че имал сключен трудов договор с ВМЕИ Варна /сега Т. У. - В./ от 1989 г., като асистент. През 2006 г. бил назначен на академичната длъжност „доцент“. През 2011 г. бил избран от Академичния съвет на университета за Заместник Ректор по акредитацията. На Общо събрание, проведено на 29.06.2015г., Р. В. бил избран за РЕКТОР на Т. У. - В. и с него било подписано допълнително споразумение към трудов договор ЛС-727 от 30.06.2015г., с което му била възложена ръководната длъжност „РЕКТОР УНИВЕРСИТЕТ“, със срок на мандата до 30.06.2019 г. Тази длъжност и този мандат, релевира ищецът, били потвърдени с Допълнително споразумение към трудов договор ЛС-1028 от 29.08.2016 г. и Допълнително споразумение към трудов договор ЛС-896 от 29.09.2017 г. Със Заповед № РД 09-3271/13.11.2018г. на Министъра на образованието и науката, на основание чл. 10, ал.2, т.6, б „г“ (нова - ДВ, бр. 30 от 2018г., в сила от 04.05.2018 г.) от Закона за висшето образование /ЗВО/, във връзка с чл. 35, ал. 1, т. 1 от Закона за развитието на академичния състав в Република България /ЗРАСРБ/, за временно изпълняващ длъжността ректор на * ,сочи ищецът, била назначена проф. д-р инж. Р. С. Д.. Със Заповед ЛС-413 от 14.11.2018 г. на ВРИД Ректор проф. д-р инж. Р. С. Д., на основание чл.330 ал.2 т.2 от Кодекса на труда, чл. 58 ал.1 т.4 от Закона за висшето образование и чл.35 ал.З във връзка с ал.1, т.1 от Закона за развитието на академичния състав на Република България, ВРИД Ректор на * била прекратила трудовото правоотношение с Р.Н.В., ЕГН **********, считано от 15.11.2018г., с място на работа Т. У. В., на длъжност „Професор“ а Заповедта била връчена на 14.11.2018 г. Като причини за прекратяване на трудовото правоотношение били посочени: доказано плагиатство в дисертационен труд за присъждане на научната степен „доктор на науките" и представени научни трудове за участие в конкурс за заемане на академичната длъжност „професор“ от Р.Н.В., Ректор на Т. У.гр. Варна, установено в доклад № 18-710/02.11.2018г. на комисията за академична етика, след извършена проверка, възложена със заповед № РД 09-2738/28.09.2018 на Министъра на образованието и науката.

Ищецът счита, че Заповедта за прекратяване на ТПО е нищожна, като издадена от некомпетентен орган и при грубо нарушение на процесуалноправните разпоредби на закона, в съотношение на евентуалност, моли ВРС да приеме, че заповедта е незаконосъобразна, издадена в нарушение на материалноправните разпоредби и несъответствие с целта на закона, поради което и обжалва същата в сроковете по чл.358 ал.2 от КТ. /т.е. обжалва прекратяването на ТПО, извършено със цитираната и по –горе вече Заповед/. На първо място, като основен порок на оспорената от ищеца заповед се релевира недействителност под формата на нищожност, като се релевират следните факти и обстоятелства: 1. Заповедта за прекратяване на ТПО била подписана от лицето проф. д-р инж. Р. С. Д., която черпела права от Заповед № РД 09-3271/13.11.2018г. на Министъра на образованието и науката, с която Д.била назначена като временно изпълняващ длъжността ректор на *, на основание чл. 10, ал.2, т.6, б „г“ (нова -ДВ, бр. 30 от 2018 г., в сила от 04.05.2018 г.) от ЗВО, във връзка с чл. 35, ал.1, т.1 от ЗРАСРБ. Тази заповед ищецът намира за нищожна, в съотношение на евентуалност незаконосъобразна, издадена в нарушение на материалния закон, поради което счита, че същата не била създала права на лицето изпълняващо временно длъжността РЕКТОР в *, във връзка с което прекратяването на ТПО с ищеца, извършено от това лице – било сторено от некомпетентен орган. Съгласно разпоредбата на чл. 10, ал. 1 ЗВО, сочи ищецът, Министърът на образованието и науката бил държавен орган за осъществяване на националната политика във висшето образование. С оглед гарантираната от Държавата академична автономия (по аргумент на чл. 8, т. 1 и чл. 19 от ЗВО), правомощията на Министъра били лимитативно регламентирани в чл. 10, ал. 2, като възможност за пряка намеса в дейността на висшите училища, в т.ч. по въпроси, касаещи академичното самоуправление по смисъла на чл. 21 от закона, не била предвидена. В този смисъл ищецът се позовава на Определение № 14215 от 25.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12131/2009г., с докладчик председателя Ваня Анчева.Съобразно разпоредбата на чл.35 от Закона за висшето образование цитира ищецът: „Ректорът, заместник-ректорите, деканите и ръководителите на звена, както и членове на академичния съвет и на факултетния съвет във висше училище се освобождават по тяхно желание или могат да бъдат отзовани преди изтичане на мандата им с РЕШЕНИЕ НА ОРГАНА, който ги е избирал, прието с мнозинство повече от половината от списъчния му състав.“С действията си, Министърът на образованието и науката, на практика неправомерно, твърди ищецът бил иззел функциите на Общото събрание, без да имал каквото и да било правно основание за това.Министърът на образованието и науката грубо бил нарушил разпоредбите на ЗРАСРБ, позовавайки се на „доказано плагиатство“, установено при прилагането на нормативни разпоредби, които били неприложими в конкретния случай, тъй като не обхващали приключили вече процедури за придобиване на научни степени и заемане на академични длъжности, назначавайки комисия и арбитри в пълно противоречие с разпоредби на ЗРАСРБ, без да били налице нормативно посочените доказателства за тяхната компетентност и действайки в нарушение на законните права и интереси на ищеца, във връзка с което, се желае РС Варна да приеме, че Заповед №РД 09-3271/13.11.2018г. на Министъра на образованието и науката, с която е назначена като временно изпълняващ длъжността ректор на * е нищожна, в съотношение на евентуалност незаконосъобразна, поради което издадената заповед за прекратяване на ТПО с ищеца от ВРИД Ректор била издадена от некомпетентен орган.2. На второ място се твърди, че прекратяването на ТПО било неправилно и незаконосоъобразно. В съотношение на евентуалност, ако ВРС не приеме възраженията на ищеца за нищожност на Заповедта, с която било прекратено ТПО с Р.В., то ищецът желае ВРС да приеме, че същата Заповед е незаконосъобразна, постановена при грубо нарушение на процесуалноправните и материалноправни разпоредби на закона.Конкретните доводи на ищеца са следните: Според трайната практика на ВКС, уволнението се приемало за незаконно, когато било извършено на несъществуващо в закона основание, при липса на елементи от състава на съответното материалноправно основание, на което било извършено уволнението, при допуснато нарушение на процедурни правила във връзка с извършване на уволнението, когато такива били предвидени в закона или други изисквания във връзка с упражняване правото на уволнение.Административния акт, с който било прекратено ТПО с ищеца, се твърди, че е бил издаден на правно основание, което не съответствало на фактическото положение, което можело да се приравни на липса на правно основание, при липса на материалноправно основание на заповедта.На следващо място се релевира и неправилно посочено правно основание: Според ищеца соченото в оспорената заповед първо правно основание чл.330, ал. 2, т. 1 от КТ не кореспондирало с действителното фактическо положение а имено: Инж. Р.В. бил избран за РЕКТОР на Т. У. В., от Общото събрание на университета. Въз основа на този избор Председателят на общото събрание  подписал допълнително споразумение към трудов договор ЛС-727 от 30.06.2015 г., с което на ищеца му била възложена ръководната ДЛЪЖНОСТ „РЕКТОР УНИВЕРСИТЕТ“, със срок на мандата до 30.06.2019 г.Длъжността РЕКТОР, която заемал ищеца, по смисъла на чл. 31 от ЗВО, била изборна длъжност. КТ изрично, в чл. 337 бил уредил реда, начина и прекратяването на ТПО с лице, което заема изборна длъжност. Трудовото правоотношение на ищеца можело да бъде прекратено само при условията на чл. 35 от ЗВО, като съгласно посочения законов текст ректорът, заместник-ректорите, деканите и ръководителите на звена, както и членове на академичния съвет и на факултетния съвет във висше училище се освобождавали по тяхно желание или можело да бъдат отзовани преди изтичане на мандата с решение на органа, който ги бил избирал, поради което и с оглед разпоредбата на чл. 339 от КТ, чл. 35 от ЗВО, волеизявлението за предсрочно прекратяване на трудовото правоотношение следвало да бъде направено именно от органа, който го избрал. В случая,подчертава ищецът, нямало доказателства Общото събрание да било обсъждало този въпрос или ВрИД Ректор да бил инициирал свикване на Общо събрание, а извън правомощията на ВрИД Ректора било да прекратява трудов договор за изборна ръководна длъжност, при положение, че бил налице специален ред, предвиден в ЗВО. В този смисъл ищецът се позовава на Решение № 461 от 20.11.2017 г. по гр. д. № 829/2017 г. на Окръжен съд - Велико Търново, потвърдено от ВКС.По отношение на второто посочено правно основание чл. 58, ал. 1, т. 4 от ЗВО, същото касае академичната длъжност ПРОФЕСОР, а не административната длъжност РЕКТОР, каквато заемал ищецът се твърди още: На първо място ищецът твърди, че няма сключен трудов договор като ПРОФЕСОР, поради което и Заповедта за прекратяване на ТПО имала невъзможен предмет. Фактически ищецът бил  уволнен от длъжност, която не заемал и никога не бил имал сключен трудов договор за тази длъжност.На второ място е пояснено, че заемането на административната длъжност РЕКТОР не било обвързано с притежаването на академична длъжност ПРОФЕСОР. Още повече че към момента на избора на Р. В., Р. В.  бил с академична длъжност ДОЦЕНТ, като впоследствие, в мандата си на РЕКТОР, защитил академичната длъжност ПРОФЕСОР. Ищецът твърди, че няма сключен договор за академичната длъжност ПРОФЕСОР, тъй като към момента, когато му била присъдена научната степен „доктор на науките“ и академичното звание „професор“ същият изпълнявал административната длъжност РЕКТОР на *.Третото правно основание - чл. 35, ал. З, във връзка с ал. 1, т. 1 от Закона за развитието на академичния състав /ЗРАСРБ/ на Република България също касаело академичната длъжност „Професор“, каквато ищецът не заемал. В този смисъл, ищецът желае РС Варна да приеме, че и трите сочени правни основания, за прекратяване на ТПО са незаконосъобразни и не отговарят на действителното фактическо положение.На следващо място по повод оспорването на прекратяването на ТПО ищецът сочи, че била неправилно посочена длъжност и код по НКПД в уволнителната заповед. Със заповедта, с която било прекратено ТПО, неправилно било посочено, че ищецът заемал длъжност „ПРОФЕСОР“. Ищецът бил избран за РЕКТОР на Т. У. В., и никога не бил сключвал трудов договор като ПРОФЕСОР. Съгласно чл.6,ал.З от ЗВО учебната, научната, художествено-творческата и друга дейност, съответстваща на спецификата на висшето училище се осигурявала от висококвалифициран преподавателски, научно-преподавателски, изследователски или художествено-творчески състав, наричан „академичен състав“, пояснява ищецът. Според чл. 2, ал. 1 от ЗРАСРБ, академичният състав включвал заемащите академични длъжности във висшите училища и научните организации, както и други лица по Закона за висшето образование. Според чл. 2, ал. З от ЗРАСРБ академичните длъжности били: „асистент „, „главен асистент“, „доцент“ и „професор“. Органите на управление на висшето училище, сочи ищецът били: Общото събрание, академичният съвет и ректорът. Тези органи били мандатни, за разлика от академичния състав.Р.В. твърди че бил избран от Общото събрание на ТУ за РЕКТОР и съобразно разпоредбите на чл.31, ал.1 от ЗВО  подписал споразумение между него и Председателя на общото събрание.Неправилно, според ищеца, бил посочен и кода на заеманата от Р.В. длъжност. Видно било от допълнителните споразумения сключени след избора му като ректор, че кода по НКПД бил 10135 и отговарял за административната длъжност РЕКТОР. Докато посочения в заповедта за прекратяване на ТПО код 23107005 бил за заемана длъжност ПРОФЕСОР, за каквато ищецът нямал сключен трудов договор. На следващо място ищецът твърди, че липсват и елементи от състава на съответното материалноправно основание, на което било извършено уволнението. Като мотиви за прекратяване на ТПО административният орган сочел: цитат: „Доказано плагиатство в дисертационен труд за присъждане на научната степен „доктор на науките“ и представени научни трудове за участие в конкурс за заемане на академичната длъжност „професор“, установено в доклад № 18-710/02.11.2018 г. на комисията за академична етика, след извършена проверка, възложена със заповед № РД 09-2738/28.09.2018 г. на Министъра на образованието и науката.Докладът № 18-710 от 02.11.2018 г., на който се позовавала заповедта за прекратяване на ТПО, според ищеца, бил издаден от незаконосъобразно конституирана Комисия по академична етика поради следното:1. Комисията по академична етика, назначена от Министъра на образованието и науката със Заповед № РД09-2516 от 14.09.2018 г. била  формирана в нарушение на законовата разпоредба на чл. 30 а, ал. 3, изр. 3 ЗРАСРБ, съгласно който текст на закона членовете на комисията трябва да: „са хабилитирани лица, включени в регистъра по чл. 2а“. В нарушение на закона,твърди ищецът, членовете на Комисията по академична етика били определени от Министъра със Заповед № РД09-2516 от 14.09.2018г., преди НАЦИД да бил създал Регистър на лицата, придобили ОНС „Доктор“, НС "Доктор на науките“, на защитените дисертационни трудове и на хабилитираните лица в Р България, съгласно Наредба №3 от 4 юли 2018г., обн. ДВ. Бр. 59 от 17 юли 2018г., което представлявало грубо нарушение на цитирания чл.З0 а (3) от ЗРАСРБ. Регистърът по чл.2а - включващ наукометричните показатели на лицата тепърва се създавал, а първото обучение на оторизираните представители на научните организации и висшите училища, които ще подават данни в него било насрочено за 05.11.2018 г., за което Р.В. прилага доказателства. Членовете на Комисията по академична етика не били регистрирали своите наукометрични показатели в системата на НАЦИД, което правело участието им в комисията незаконно. В тази връзка ищецът представя нотариално заверени извадки от електронната страница на НАЦИД, от които било видно, че дори за Председателя на Комисията в системата на НАЦИД било отразено, че няма публикации.Незаконосъобразно и в противоречие с разпоредбата на чл. З0, ал. 8 ЗРАСРБ, според Р. В., били определени и арбитрите. Те следвало да бъдат хабилитирани лица от регистъра по чл.2а, които: „Имат научни степени или са хабилитирани лица в същата специалност или професионално направление. Не са участвали в съответната процедура в друго качество; Нямат конфликт на интереси с лицето, посочено в сигнала по ал. 2; Нямат конфликт на интереси с лицето, подало сигнала по ал. 2.“. За тях също важало изискването да бъдат включени в регистъра по чл. 2а ЗРАСРБ, включително да имали електронен профил в този регистър, в който да се посочат индивидуалните им наукометрични показатели, отразяващи научните резултати на лицето.В нарушение на това изискване Комисията по академична етика избрала арбитри, преди НАЦИД да бил създал Регистър в съответствие с Наредба № 3. Нарушено било и изискването на чл. З0, ал. 8, т. 1 ЗРАСРБ арбитрите да имат научни степени или да са хабилитирани в същата специалност или професионално направление. Нито едно от лицата, които били избрани за арбитри, твърди ищецът, нямало научна степен и не било специалист в научната специалност, нито на конкурса за професор на Р.В., нито в научната специалност на докторската му дисертация:Научната специалност на конкурса за професор била „Електроизмервателна техника“. Едното становище било изготвено от проф. дтн А. Ж.- доцент и по-късно професор по Материалознание и технология на машиностроенето, доктор на техническите науки в областта на материалознанието и заваряването на металите. Второто становище било изготвено от проф. дтн С. П. - доцент, професор и дтн. по научна специалност приложна механика. Единственият електро-инженер от арбитрите бил проф. д-р С. Н.от Филиала на ТУ-София в Сливен, което обаче не й пречело да изказва мнение и по отношение на дисертацията на ищеца Р. В. в областта на машинното инженерство. Проф.д-р. Ст.Н.сочи ищецът била доцент и професор по научна специалност електрически мрежи и системи, специалист и по електроенергетика, които обаче били далеч от научната специалност на неговия конкурс за професор - електрически измервания.Научната специалност на докторската дисертация на Р.В. била „Технология на машиностроителните материали“. Едното становище било изготвено от проф.дтн В. П.- научната специалност и на докторската му дисертация, и на доцентурата, и на професурата му била една и съща - пътно-транспортни машини. Второто становище било изготвено от проф. д-р А. Д., който бил доцент и професор по научна специалност технология на машиностроенето. Третото становище било от проф. дтн Й. М., който бил и дтн, и доцент, и професор по научна специалност приложна механика.Фактът, че нито един от арбитрите нямал научна степен и не бил специалист в научната специалност, нито на конкурса за професор, нито на докторската дисертация на Р.В., от една страна представлявал грубо нарушение на чл. 30, ал. 8, т. 1 от ЗРАСРБ, според който те следвало да са хабилитирани лица от регистъра по чл. 2 а, които да имат научни степени или да са хабилитирани лица в същата специалност или професионално направление и от друга - бил предпоставка и доказателство за това, че нямало как лице, което не било достатъчно компетентно в дадена област да дава становище относно въпроси, касаещи професурата и докторантурата на ищеца. Всичко изложено по-горе, счита ищецът Р. В. по безспорен и категоричен начин доказвало, че докладът бил изготвен от незаконно назначена и некомпетентна комисия, единствено с цел да бъде отстранен ищецът от длъжност.Докладът, всъщност, твърди ищецът, отменял решенията на легитимните органи, които присъдили на ищеца научната степен „Доктор на науките“ и академичната длъжност „Професор“ в законно проведени и приключили процедури, което влизало в драстично противоречие с разпоредбите на чл. 5 и сл., както и на чл. 32, ал. 10 от ЗРАСРБ. В случая, оспорваните научна степен и академична длъжност били придобити от Р. В. на 19.04.2016 г. за академична длъжност „Професор“ и на 08.09.2017 г. за научна степен „Доктор на науките“- т.е. много преди изменението на ЗРАСРБ и ЗВО.Отделно от горното ищецът намира, че Законът не придавал обратно действие на разпоредбите на Глава четвърта от ЗРАСРБ. В подкрепа на това били разпоредбите на §42 и 44 от Преходни и Заключителни разпоредби на ЗРАСРБ, според които се определят некратки срокове за изменения на правилници, списъци и регистри и посредством които за в бъдеще ще бъдат прилагани контролните разпоредби.Изцяло в защита на изложената по-горе теза , намира ищецът бил и факта, че по случая били налице преписка вх.№ 196/2018г. по описа на ОП-Варна и преписка вх.№ 9954/2017г. по описа на РП-Варна /съдържаща преписка № 365000-31721/18.01.2017г. по описа на МВР-Варна/, изходът от които е категоричен а именно, че плагиатство не е налице. Плагиатството, по смисъла на чл. 173 от НК и по смисъла на §1, т. 7 от Допълнителните разпоредби на ЗРАСРБ, имало, според ищеца, идентично съдържание - представяне за собствени на трудове, които изцяло или частично са написани или създадени от другиго. Такова не било установено, следователно, прави извода ищецът - не били налице предпоставките на ЗВО за издаване на оспорваната заповед.Не на последно място самият ищец не отрича, че проверката по отношение нарушения при провеждане на процедурата по защита на дисертация за присъждане на научна степен „Доктор на науките“ се явява недопустима, на основание чл. 124, ал.2 от АПК. По този въпрос вече било налице решение на предходно назначената Комисия по академична етика със Заповед № РД 09-4254/30.08.2017 г. на Министъра на образованието и науката, която през м. септември 2017 г. разгледала постъпилите писмени сигнали от проф. Ф.и проф. М.към онзи момент. По тази причина последващите сигнали на двамата професори, счита ищеца, че следвало да бъдат оставени без разглеждане от Министъра на образованието и науката.

От всичко изложено, счита ищецът че безспорно се установявало, че не били налице сочените фактически основания, посочени в заповедта, а именно не било доказано плагиатство в дисертационния труд на Р.В. за присъждане на научна степен „Доктор на науките“  и в представените научни трудови за участие в конкурс за заемане на академична длъжност „Професор“.

При тези релевирани твърдения ищецът отправя следното искане по см. на чл. 127, ал. 1, т. 5 ГПК а именно :

Да бъде постановено решение, с което да бъде отменена като незаконосъобразна Заповед ЛС-413 от 14.11.2018 г. на ВРИД Ректор проф. Д-р инж. Р. С. Д., и обективираното в нея дисциплинарно уволнение, на основание чл. 330, ал. 2, т. 2 от Кодекса на труда, чл. 58, ал. 1, т. 4 от Закона за висшето образование и чл. 35, ал. З във връзка с ал. 1 т. 1 от Закона за развитието на академичния състав на Република България на Р.Н.В., ЕГН **********и да бъде възстановен Р.Н.В., ЕГН ********** на заеманата от него длъжност РЕКТОР на *, на основание чл.344 ,ал.1 т.1 и т.2 КТ. Обективирано е искане за присъждане на стпорените по делото разноски вкл.адвокатски хонорар.В подкрепа на твърденията си ищецът е направил и доказателствени искания.

В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от ответника чрез професор доктор инженер Р. С.– изпълняващ длъжността Ректор на * депозира писмен отговор по предявената искова молба. На първо място в отговора на искова молба е обективирано искане с правно основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК.Твърди се,че със Заповед № РД09-3271/13.11 2018 год. на Министъра на образованието и науката (приложена към исковата молба) на основание чл.10, ал.2, т.6, б."г" от Закона за висшето образование, във връзка с чл.35, ал. 1, т.1 от Закона за развитието на академичния състав в Република България, за временно изпълняващ длъжността „Ректор“ на Т. У. - В. била назначена проф. д-р инж. Р. С. Д..Със Заповед ЛС-413/14.11 2018год. (приложена към исковата молба) изпълняващият длъжността ректор на ТУ-Варна на основание чл. 330, ал.2, т.2 от Кодекса на труда, чл.58 ал.1 т.4 от Закона за висшето образование и чл.35, ал.З във връзка с ал.1, т.1 от Закона за развитието на академичния състав на Република България прекратила трудовото правоотношение с Р.Н.В., ЕГН **********, считано от 15.11.2018 год. Във Върховен административен съд - гр.София, 7 –мо отделение била подадена жалба вх.№ 18866/29.11.2018 год. от Р.Н.В., ЕГН **********, ищец по настоящото съдебно производство, срещу Заповед № Р Д 09-3271/13.11.2018 год. на Министъра на образованието и науката, с която проф.д.р.инж.Р.С.била назначена от Министъра на образованието и науката за временно изпълняваща длъжността „Ректор“ на Т. У. - В.за срок до избиране на ректор, но за не повече от 6 месеца, с правно основание чл.146 от АПК. По подадената жалба, твърди ответната страна, било образувано административно дело № 15497/2018год., насрочено за 21.01.2019 год.В своята жалба вх. № 18866/29.11.2018 год. жалбоподателят сезирал ВАС с искането съдът да отмени оспорваната Заповед № РД 09-3271/13.11.2018 год. на Министъра на образованието и науката. Видно било,според ответната страна - *, от приложените към отговора на искова молба доказателства: съобщение от ВАС, 7 –мо отделение, жалба вх.№ 18866/29.11.2018 год. и справка за образувано административно дело № 154972018год., че в друг съд /т.е. ВАС/, че в момента се разглежда дело, решението по което щяло да има значение за правилното решаване на настоящия спор, доколкото Заповед ЛС-413/14.11.2018год., чиято отмяна се искала в настоящото исково производство, била издадена от изпълняващият длъжността “ректор“ на ТУ-Варна, назначен на тази длъжност със Заповед № РД 09-3271/13.11.2018год. на Министъра на образованието и науката.Ето защо, според ответната страна, в случая били налице основанията на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК за спиране на производството по гр.д. № 18698/2018 г. по описа на ВРС за 2018 год. по описа на XLII –ри състав, поради което се желае същото да бъде спряно до приключване с влязъл в сила съдебен акт по административно дело № 15497/2018год., образувано във Върховен административен съд, 7-мо отделение по жалба на Р.Н.В., ЕГН **********, вх.№ 18866/29.11.2018 год.В случай, че съдът прецени, че няма основание производството по настоящото дело да бъде спряно, ответната страна изразява следното становище по отношение на предявената искова претенция против Т. У. - В.от Р.Н.В. както следва:1. Искът ответната страна намира за предявен от заинтересовано лице, в законовите срокове на чл.358 от КТ, поради което счита, че същият е допустим, но неоснователен по следните съображения:Застъпено е следното становище относно твърдението за нищожност на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение.Според * горепосочената Заповед е законосъобразна и легитимна, както и издадена от компетентно лице на следните основания:Заповед № РД 09-3271/13.11 2018 год. била  издадена от Министъра на образованието и науката на основание чл.10, ал.2, т.6, б.“г“ от Закона за висшето образование. Анализът на цитираната разпоредба водел до извода, че в хипотезата на чл.10, ал.2, т.6, б.“г“ от Закона за висшето образование Министърът на образованието и науката се явявал компетентният орган, който осъществявал своето правомощие - да назначи временно изпълняващ длъжността ректор на висше учебно заведение за срок не по-дълъг от шест месеца, при алтернативното изпълнение на която и да е от предпоставките: когато по отношение на ректора на висшето училище бъде установено плагиатството в научните трудове, въз основа на които е придобита научна степен или е заета академична длъжност, или когато ректорът не изпълни правомощията си да освободи от длъжност по реда на чл. 58, ал. 1, т. 4 лице, за което е констатирано плагиатство по законоустановения ред.Със Заповед № РД 09-2516/14.09.2018 г. на Министъра на образованието и науката (приложена към исковата молба), на основание и в съответствие с изискванията на чл.З0 а от Закона за развитие на академичния състав в Република България и чл.6, ал.4 от Правилника за дейността на Комисията по академична етика, била определена Комисия по академична етика. След извършена проверка, възложена със Заповед № РД 09-2738/28.09.2018 год. на Министъра на образованието и науката, със свой доклад № 18-710/02.11.2018год. (приложен към отговора, наличен и публично достъпен на сайта на Министерството на образованието и науката), Комисията по академична етика била доказала плагиатство в дисертационен труд за присъждане на научната степен „доктор на науките“, както и в представени научни трудове за участие в конкурс за заемане на академичната длъжност „професор“ от Р.Н.В. - ректор на Т. У. - В.. На това основание, в изпълнение на правомощията, дадени му от Закона за висшето образование, Министърът на образованието и науката, който съгласно чл. 10, ал. 1 от Закона за висшето образование бил държавен орган за осъществяване на националната политика във висшето образование, издал Заповед № РД09-3271/13.11.2018год., по силата на която проф. д-р инж. Р. С. Д. била  назначена за временно изпълняващ длъжността Ректор на Т. У. - В.. Съгласно Заповедта временно изпълняващият длъжността ректор изпълнявал всички правомощия и задължения на ректор на висшето училище, включително извършването на необходимите действия по чл. 35, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от Закона за развитието на академичния състав в Република България и организиране провеждането на предсрочни избори за нов ректор. В изпълнение на правомощията и задълженията й, дадени със Заповед № РД09-3271/13.11.2018г. на Министъра на образованието и науката, проф. д-р инж. Р. С. Д., в качеството си на Ректор на Т. У. - В.е издала обжалваната Заповед ЛС-413 от 14.11.2018г., с която било прекратено трудовото правоотношение на ищеца - Р.Н.В..

От гореизложеното, според ответника, било видно, че изложените в исковата молба твърдения за нищожност на Заповед ЛС-413 от 14.11.2018г. били неоснователни - заповедта била издадена при спазване на установената форма, от компетентен орган, в изпълнение на правомощията му, дадени от закона, и при наличието на всички законови предпоставки.

Изразено е и становище относно твърденията за неправилност и незаконосъобразност на Заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение.Относно твърденията за неправилно посочени правни основания в обжалваната заповед: В исковата си молба ищецът неснователно, според ответната страна твърдял, че соченото в обжалваната Заповед ЛС-413 от 14.11.2018г. първо правно основание чл. 330, ал. 2, т. 1 от КТ не кореспондирало с действителното фактическо положение. Съгласно разпоредбата на чл. 330, ал. 2, т. 1 работодателят прекратявал трудовия договор без предизвестие, когато работникът или служителят бъде лишен с присъда или по административен ред от право да упражнява професия или да заема длъжността, на която е назначен. Съгласно чл. 35, ал.1, т.1 от Закона за развитието на академичния състав в Република България се освобождавало от академична длъжност лице, когато бъдело доказано по законоустановения ред плагиатство или недостоверност на представените научни данни в научните трудове, въз основа на които е придобило или е участвало в процедура за придобиване на научна степен, или е заело или е участвало в конкурс за заемане на академична длъжност. Законоустановеният ред за доказване на плагиатство или недостоверност на представени научни данни в научните трудове, конкретизира ответната страна,бил регламентиран в Закона за развитието на академичния състав в Република България, Глава Четвърта, „Контрол“. От представените към исковата молба и към отговора писмени доказателства било видно, че законовата процедура била изпълнена при спазване на всички регламентирани изисквания а именно: Със Заповед № РД09-2516/14.09.2018г. на Министъра на образованието и науката, на основание и в съответствие с изискванията на чл.30 а от Закона за развитие на академичния състав в Република България и чл.6, ал.4 от Правилника за дейността на Комисията по академична етика, била определена Комисия по академична етика.Проверката била образувана на 28.09.2018 год. на основание Заповед № РД 09-2738/28.09.2018 г. на Министъра на образованието и науката, след като назначената със Заповед №РД 09-2734/28.09.2018 г. на Министъра на образованието и науката комисия за проверка на допустимостта на сигналите констатирала, че същите били допустими. След извършената проверка на постъпилите сигнали, със свой Доклад № 18-710/02.11.2018год. (приложен към отговора на искова молба, наличен и публично достъпен на сайта на Министерството на образованието и науката), Комисията по академична етика към Министъра на образованието констатирала следното:В първите сигнали били представени доказателства за наличие на плагиатство в дисертацията на ищеца „Изследване на методите и средствата за повърхностно обработване на материалите за дентални импланти“, с която същият защитавал научната степен „доктор на науките“. В доклада било посочено, че: „въз основа на категоричните изводи на тримата арбитри, Комисията по академична етика намира, че е налице плагиатство по смисъла на параграф 1, т. 7 от ПЗР на ЗРАСРБ - проф.Р.В. е представил за собствени трудове, които изцяло или частично са написани и създадени от другиго, без позоваване или цитиране в процедура по придобиване на научната степен „доктор на техническите науки“. В следващите сигнали били представени доказателства за преписани трудове от страна на ищеца, представени в конкурса за заемане на академичната длъжност „професор“.

От доклада, според ответната страна било видно, че: „въз основа на констатираните факти на тримата арбитри, Комисията по академична етика намира, че проф. Р. В. е представил в конкурса за „професор" като собствени публикации редица чужди трудове, като техните автори дори не са цитирани или посочени в библиографията. С действията си той безспорно е извършил плагиатство по смисъла на §1, т.7 от Допълнителните разпоредби на ЗРАСРБ, според който плагиатство е представянето за собствени на трудове, които изцяло или частично са написани или създадени от другиго, без позоваване или цитиране в процедура за заемане на академична длъжност „професор.“

Въз основа на гореизложеното, на основание наличието на законовата предпоставка, визирана в чл. 35, ал. 1, т. 1 от Закона за развитието на академичния състав в Република България, ищецът Р.Н.В. законосъобразно  бил освободен от академичната длъжност „професор“.

На следващо място, в исковата си молба ищецът неоснователно твърдял, че соченото в обжалваната Заповед ЛС-413 от 14.11.2018г. второ правно основание чл.58, ал.1, т.4 от ЗВО не отговаряло на длъжността, която той заема. Съгласно чл.58, ал. 1, т. 4 от Закона за висше образование членовете на академичния състав се освобождавали от длъжност със заповед на ректора при доказано по установения ред плагиатство в научните трудове. В исковата си молба ищецът Р.В. неоснователно твърдял, че към момента, когато приключил конкурса за заемане на академичната длъжност „професор“, същият е изпълнявал административната длъжност „Ректор“ на ТУ-Варна, поради което няма сключен договор за академичната длъжност „професор“. Горното твърдение, сочи ответната страна било неоснователно и не кореспондиращо с фактическото положение поради следното: Съгласно чл. 31, ал. 1 от Закона за висшето образование, реципиран в чл. 14, ал. 1 от Правилника за устройството и дейността на Т. У. - В. за ректор, декан и директор на филиал или колеж се избирали хабилитирани лица, които работят на основен трудов договор във висшето училище, а съгласно чл. 18 от Правилника за устройството и дейността на Т. У. - В.назначените на изборни ръководни длъжности хабилитирани лица за времето на мандата си запазвали основната си длъжност доцент или професор в катедрата. Следователно, от една страна за ректор можело да бъде избрано само хабилитирано лице (доцент или професор), а от друга страна същото не изпълнявало само административната длъжност ректор, а за времето на мандата си запазвало основната си длъжност доцент или професор в катедрата. От приложената към отговора на искова молба Диплома № ТУВ-АД-2016-041, издадена на 22.04.2016 год., твърди ответната страна, било видно, че ищецът Р.Н.В. бил утвърден на 19.04.2016 год. на академичната длъжност „професор „ в професионално направление 5.2. „Електротехника, електроника и автоматика“ (научна специалност „Електроизмервателна техника“). На основание Заповед № 237/19.04.2016год. (приложена към отговора на искова молба) на Ректора на ТУ-Варна, с която бил утвърден избора на ищеца за заемане на академичната длъжност „професор“, със същия било сключено Допълнително споразумение № ЛС-835/19.04.2016 год. (приложено към исковата молба), с което му било определено основно месечно трудово възнаграждение в размер на 2989 лева. Съгласно чл. 10 от Вътрешните правила за организация на работната заплата на Т. У. - В.(приложени към отговора на искова молба) брутната работна заплата на научно-преподавателския състав се поставяла в зависимост от придобитата академична длъжност и научна степен и се образувала на базата на основната работна заплата за длъжността и изпълнението на нормативите за годишната академична заетост, съгласно Наредбата за определянето на академичната заетост на преподавателите от ТУ- Варна за съответната година. Съгласно чл. 11, ал. 1 от същите Правила, основната работна заплата на научно-преподавателския състав по длъжности съответствала на 100 % изпълнение на утвърдения норматив за академична заетост, и се определяла съгласно решение на Академичния съвет, описано в Приложение 2 (приложено към отговора на искова молба). От Приложение 2 било видно, че професор с до 2-ма защитили докторанти получавал основна месечна заплата в размер на 1169 лв., а доцент с до 2-ма защитили докторанти получавал основна месечна заплата в размер на 1048 лева, т.е. разликата между основните работни заплати за двете академични длъжности била в размер на 121 лева. Видно било от приложените към исковата молба допълнителни споразумения, че с Допълнително споразумение № ЛС-245/05.02.2016год. (когато ищецът все още заемал академичната длъжност „доцент“), му било определено основно месечно трудово възнаграждение в размер на 2868 лева- т.е. разликата в основните месечни възнаграждения между двете допълнителни споразумения ,сочи ответната страна била в размер на 121 лева – или толкова, колкото била определената в Приложение 2 разлика между размерите на основното месечно трудово възнаграждение за академичните длъжности „доцент“ и „професор“.В потвърждение на гореизложеното ,възразява ответника бил и приложеният към отговора на искова молба Договор 67/19.04.2016год., сключен между ищеца Р.В. *** заемал академичната длъжност „професор“ в катедра „Теоретична и измервателна електротехника“, ЕФ при ТУ-Варна съгласно Заповед № 237/19.04.2016год. на Ректора на ТУ-Варна.От гореизложеното ,обобщава ответната страна било видно, че било невярно твърдението на ищеца Р.Н.В. в исковата му молба, че същият нямал сключен договор за заемане на академичната длъжност „професор“. Въпреки, че отричал този факт, изброените и описани по-горе документи доказвали, че същият  изпълнявал административната длъжност Ректор на Т. У. - В., запазвайки по време на мандата си основната академична длъжност, която  заемал и придобил. Нещо повече: ищецът черпил права от заемането на академичната длъжност „професор“, получавайки основното месечно трудово възнаграждение, определено с решение на Академичния съвет на ТУ-Варна за тази длъжност.

Изразено е и становище относно твърдението за липса на елементи от състава на материално правно основание, на което било извършено уволнението.В исковата си молба ищецът Р.Н.В. навеждал твърдения за формирана в нарушение на законовите разпоредби Комисия по академична етика към Министъра на образованието и науката, както и незаконосъбразно определяне на арбитрите, изтъквайки, че докладът бил изготвен от незаконно назначена и некомпетентна комисия, единствено с цел  ищецът да бъдел отстранен от заеманата длъжност. Тези твърдения ответната страна намира за ирелевантни досежно настоящия правен спор, същите можело да бъдат оспорвани по друг ред и да бъдат предмет на друго съдебно производство.Следващото становище което е застъпено в отговора на искова молба е относно твърденията за липса на плагиатство на основание представените с исковата молба преписки по описа на Районна и Окръжна прокуратура Варна. Към своята искова молба ищецът прилагал и се позовавал на Постановление от 14.12.2017 год. по преписка вх.№ 9954/2017год. по описа на Районна прокуратура Варна, съдържаща преписка № 365000-31721/18.01.2017 год. по описа на МВР-Варна и Постановление от 25.01.2018год. по преписка вх.№ 196/2018 год. по описа на Окръжна прокуратура Варна, на чието основание твърдял, че плагиатство не е налице, допълвайки, че плагиатството имало идентично съдържание по смисъла на чл. 173 от НК и по смисъла на § 1, т. 7 от Допълнителните разпоредби на Закона за развитие на академичния състав в Република България. Ответната страна намира за необходимо да посочи, че според чл. 173 НК - че престъпление е когато се издава или използува под свое име или под псевдоним чуждо произведение на науката, литературата или изкуството или значителна част от такова произведение а съгласно чл. 175 от НК за престъпления по чл. 173 наказателното преследване се възбужда по тъжба на пострадалия. Именно липсата на подадени Тъжби от страна на заинтересованите (пострадали) лица, заключава ответната страна, било основание за издаденото от Районна прокуратура Варна Постановление за отказ да се образува наказателно производство и да се прекрати преписката. На същото основание Окръжна прокуратура Варна потвърдила  Постановлението за отказ да се образува наказателно производство на Районна прокуратура Варна. Плагиатството не винаги било равнозначно на извършено престъпление по чл. 173 от НК и поради това позоваването от страна на ищеца на постановления на прокуратурата за отказ да се образува наказателно производство като основание за незаконосъобразност на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение – ответната страна намира и за неотносимо и за неоснователно.На основание гореизложеното, ответната страна желае на основание чл.229, ал.1, т.4 от ГПК ВРС да спре производството по гр.д. № 18698/2018 г. по описа на ВРС за 2018 год., ХLII-ри състав, до приключване с влязъл в сила съдебен акт по административно дело № 15497/2018год., образувано във Върховен административен съд, 7-мо отделение по жалба на Р.Н.В., ЕГН **********, вх.№ 18866/29.11.2018год. В условията на евентуалност, ответната страна желае РС Варна да постанови съдебно решение, с което да бъдат отхвърлени изцяло исковете на ищеца като неоснователни и недоказани и да потвърди законосъобразността на Заповед ЛС-413 от 14.11.2018 г., издадена от проф. д-р инж. Р. С. Д., изпълняващ длъжността Ректор на Т. У. - В..В подкрепа на изложеното по горе ответната страна е направила доказателствени искания.

В проведеното по делото открито съдебно заседание от 08.02.2019 г. ищецът, представляван от надлежно упълномощен процесуален представител адвокат Г. Т.от АК Варна, поддържа предявената искова молба като развива подробни правни доводи за основателност и доказаност на исковете с правно осн. чл.344,ал.1 , т. 1 и т.2 КТ , като желае уважаване на исковите претенции ведно с присъждане на сторените по делото съдебно деловодни разноски за което представя списък по чл. 80 ГПК.

В същото съдебно заседание представител на ответната страна не се явява,но в писмена молба депозирана преди заседанието и приобщена по надлежния ред ,ответната страна ,чрез ВРИД Ректор на Т. У. В. поддържа доводите си за неоснователност и недоказаност на исковете .

В рамките на предоставения от съда срок ,двете страни по спора са депозирали подробни писмени защити .

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства с оглед разпоредбата на чл. 235 от ГПК, приема за установено следното от ФАКТИЧЕСКА И ПРАВНА СТРАНА:

Спор по делото няма относно характера и квалификацията на исковите претенции с което е сезиран ВРС.Предявените искове са с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и т. 2 КТ .

Настоящият съдебен състав е намерил и намира исковете за допустими,предявени от лице което има правен интерес от търсената защита, насочени срещу надлежно пасивно процесуално легитимираната стана – Т. У. В., поради което и съдът дължи произнасяне по същество на спора. Преди да се произнесе по същество съдът намира за необходимо да уточни, че наличието на висящ правен спор пред Върховен Административен съд на РБ не е основание за спиране на настоящия процес съгласно нормата на чл.229, ал.1 т.4 ГПК, т.к. при евентуално положително за жалбоподателя ( ищец по настоящото дело) произнасяне на ВАС, Заповед РД № 09-3271 /13.11.2018 г. на Министъра на образованието и науката би била отменена , но това по никакъв начин не рефлектира върху допустимостта на трудовия спор .Това е така, т.к. с цитираната Заповед проф.д-р.инж.Р.Д.е назначена за ВРИД Ректор на * . Т.е. до произнасянето на ВАС и към момента ответната страна по спора * е надлежно представлявана от назначения със Заповед на Министъра на образованието ВРИД Ректор. В този смисъл и съдът при изготвяне на Определението за насрочване на производството по делото е оставил без уважение искането на ответната страна за спиране на настоящия исков процес .

При така очертаните предметни предели на спора съдът намира за необходимо преди да анализира от фактическа и правна страна събрания доказателствен материал да се спре на разпределената тежест на доказване между страните,така както е вписана в неоспорения от никоя страна доклад по делото,изготвен съгласно чл.312 ГПК .

С доклада по делото, съгласно нормата на чл. 146, ал. 1, т. 5 ГПК съдът е указал на страните, че ДОКАЗАТЕЛСТВЕНАТА ТЕЖЕСТ В ПРОЦЕСА по предявените искове с правна квалификация чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ СЕ РАЗПРЕДЕЛЯ както следва:Съгласно общото правило за разпределение на тежестта на доказване в гражданския процес, визирано в нормата на чл.154 ГПК – във всеки исков процес всяка страна следва да установи и докаже фактите и обстоятелствата въз основа на които черпи положителни за себе си права. В тежест на ищеца е възложено да установи съществувалото трудово правоотношение между страните, по силата на което е заемал сочената в исковата молба длъжност, прекратяване на трудовото правоотношение на твърдяното основание.В тежест на ответника възложено да докаже, че при спазване на трудовото законодателство е упражнил правото на уволнение, съответно, че са налице материалноправните предпоставки, въз основа на които е прекратено ТПО; че уволнителната заповед е съставена от оправомощено за това лице и че отговоря на всички съдържателни изисквания на закона, в частност че е надлежно мотивирана.В тежест на ответната страна е възложено и да установи при условията на пълно и главно доказване,че освен мотивирана уволнителната заповед отразява действителното фактическо положение в частност, че е осъществен състава на визираното в същата дисциплинарно нарушение от страна на ищеца,установено по надлежния ред а и уволнението е съобразено с тежестта на конкретното нарушение,след спазване на цялата регламентирана в КТ процедура от установяване на нарушението до налагане на наказанието с уволнителната заповед.

Разпределяйки тежестта на доказване между страните ,съдът е обявил и безспорните от спорните факти и обстоятелства. На основание чл. 146, ал. 1, т. 4, т. 5 ГПК, съдът е обявил , че единствените факти и обстоятелства които не се спорят са, че:1. Със Заповед № РД09-3271/13.11 2018 год. на Министъра на образованието и науката на основание чл.10, ал.2, т.6, б.“г“ от Закона за висшето образование, във връзка с чл.35, ал. 1, т.1 от Закона за развитието на академичния състав в Република България, за временно изпълняващ длъжността „Ректор“ на Т. У. - В. е била назначена проф. д-р инж. Р. С. Д.; 2. Със Заповед ЛС-413/14.11 2018 год. изпълняващият длъжността ректор на ТУ-Варна на основание чл. 330, ал. 2, т. 2 от Кодекса на труда, чл.58 ал.1 т.4 от Закона за висшето образование и чл.35, ал.З във връзка с ал.1, т.1 от Закона за развитието на академичния състав на Република България – проф. д-р инж. Р. С. Д. е прекратила трудовото правоотношение с Р.Н.В., ЕГН **********, считано от 15.11.2018 год. и 3. Уволнителната заповед е била връчена на ищеца на 14.11.2018 г.

От така посоченото по-горе се налага единственият извод, че спор няма по делото,че: въз основа на оспорената от ищеца Заповед ЛС-413/14.11 2018 год., връчена му на 14.11.2018г. е прекратено ТПО между ищеца и Т. У. В..Спор няма и че заповедта за прекратяване на ТПО на ищеца с * е издадена от ВРИД Ректор на * .

Всички останали правно релевантни въпроси спорни по делото се свеждат до няколко а именно : Уволнителната заповед издадена ли е била от оправомощено лице; каква е била точно длъжността заемана от ищеца към датата на уволнението, налице ли е твърдяното нарушение за да бъде прекратено ТПО на ищеца; установено ли е това нарушение -„плагиатство „ по надлежния ред.Отговорът на тези въпроси съдът следва да даде като се ръководи от характера и спецификите на правния спор,налагащ задълбочен правен анализ на относимите материални норми и сравнително -правен анализ на действащото законодателство .

На първо място следва да бъде посочено, че Кодексът на труда е обнародван в ДВ бр. 26 от 1986 г. и от тогава насам е претърпял редица промени съобразени с динамиката на обществения живот в страната ни. Спецификата на трудово правните спорове е разгледана в Коментара на Кодекса на Труда издателство „СИБИ“ 2009  с авторски колектив Васил Мръчков, Красимира Средкова и Атанас В., като още в предговора е вписано, че предназначението на този научен труд е да анализира разпоредите на КТ за да допринесе за тяхното познаване и законосъобразното им прилагане.Ето защо на първо място съдът се спира на дадените принципни,макар и общи разрешения в цитирания Коментар на КТ, за да очертае правилно спора по делото и възможността в казус като настоящия, трудово правоотношение да бъде прекратено.

С разпоредбата на чл. 330 КТ ( изм. ДВ. бр.100/ 1992 ) – Прекратяване на трудовия договор от работодателя без предизвестие – са въведени две отделни хипотези при които работодателят прекратява ТПО с работник или служител.Граматическото тълкуване на двете отделни алинеи на нормата на чл.330 ал.1 и ал.2 КТ налага извода, че в аления първа е използван глагола „може„ докато в аления втора глагола „ прекратява „ .Т.е потестативното право на работодателя да прекрати ТПО с негов работник или служител по ал.1 на чл.330 е възможност, докато по ал.2 задължение за работодателя. В аления втора са визирани точно 9 хипотези при които се прекратява ТПО без предизвестие- лимитативно посочени в т.1 – т. 9 .Относимата към спора е точно разпоредбата на чл.330, ал.2 т.2 КТ .Това основание, както се сочи в Коментара на КТ се прилага само за служителите, които заемат научни длъжности във висшите учебни заведения ( университети, академии и други ) и в научно изследователските институти.Към момента на издаването на Коментара на КТ е подчертано на стр. 968 – ма, че съгласно ЗНСНЗ се установяват следните научни звания : за висшите учебни заведения – „ асистент „, „ доцент „ и „професор“.Тези научни звания според Коментара на КТ съвпадат с длъжностите, които тези служители заемат през времето, докато трае трудовото им правоотношение а за да заеме съответна научна длъжност, лицето трябва да е придобило въз основа на научен конкурс проведен по реда на ЗНСНЗ съответното научно звание. Научните степени по ЗНСНЗ и § 19 ЗВО са две: “Доктор „ и Доктор на науките „, като те се придобиват по реда на чл. 4-8 ЗНСНЗ при успешно защитен дисертационен труд . Докато придобиването на научно звание е необходимо условие за заемането на съответната научна длъжност,  според Коментара на КТ,не така стои въпроса с научната степен , която е по-скоро условие за придобиване на хабилитационни научни знания : научнообразователна степен „доктор „ – за научните знания „ доцент“ и „ старши научен сътрудник II ст.“ ( чл.10-11 ЗНСНЗ ) и научна степен „ доктор на науките „- за научните звания „професор“ и „старши научен сътрудник I ст. „ ( чл.13-14 ЗНСНЗ ). Оказва се ,че това условие не абсолютно, т.к. може да бъде преодоляно, чрез представянето на т.нар. хабилитационен труд, който има качествата на докторантска или докторска дисертация ( чл.12 и чл.15 ЗНСНЗ ). Поради това и в действащото законодателство сключването на трудов договор с научни работници като доценти и професори , старши научни сътрудници II и I степен – може да се извърши без наличието на съответната научна степен. Основанието в тези случаи ,става ясно от Коментара на КТ , за уволнение е отнемането на съответното научно знание или степен , т.е. лишаването на съответния научен работник от придобитото научно звание или степен . Редът и основанията затова са визирани в чл.30 и чл.31 ЗНСНЗ .С отнемането на научното звание отпада и основанието за заемане на съответната длъжност .

По този начин чл.330 , ал.2 т.2 пренася на плоскостта на трудовото правоотношение последиците, които следват от ЗНСНЗ и създава единствено между двата закона а прекратяването на трудовия договор в тези случаи е задължително и работодателят е длъжен да уволни съответния научен работник от заемането на него научна длъжност (буквално цитирано от съда от коментара на КТ).

Така основно изложените характерни особености на възможността или задължението на работодателя по чл.330 КТ да прекрати трудово правоотношение с работник или служител заемащ научна длъжност във ВУЗ без предизвестие в 10–те отделни хипотези на чл.330 КТ следва да бъдат съобразени с факта, че Закона за научните степени и научните звания е отменен на 25.05.2010 г.Въпреки отмяната на този нормативен акт принципните положения залегнали в Коментара на КТ служат за основа на настоящото решение, т.к.липсва друга теоретична база, която съдът да съобрази, за да стигне до обективни правни изводи.

Към момента действаща материално правна база, която следва да бъде съотнесена към въпроса дали е законно уволнението на ищеца Р. В.  се съдържа в следните основни нормативни актове извън КТ а именно : Закон за администрацията ( Обн. бр. 130/5.11.1998 г. ,последно изм.бр.7 от 19.01.2018 г.); Закон за висшето образование (обн. в ДВ. бр. 112/27.12.1995 г. – последно изменен и допълнен бр.98/27.11.2018 г., в сила от 27.11.2018 г.) и Закон за развитието на академичния състав на Република България ( обн.ДВ бр.38 /21.05.2010 г., последно изм.и доп.бр.30/3.04.2018 г. , в сила от 4.05.2018 г.).

Както бе посочено и по-горе прекратяването на ТПО на ищеца с * е обективирано в писмена Заповед приобщена на л. 203 – ти в заверено за вярност с оригинала копие – част от личното трудово досие на ищеца.

При прочит на обективираното в цитираната Заповед се установява,че Заповедта носи номер ЛС – 413,дата поставена с датник 14.11.2018 г. , изготвена е в надлежна писмена форма и връчена срещу подпис на ищеца на същата дата 14.11.2018 г. Заповед № ЛС – 413 е издадена и подписана от ВРИД РЕКТОР на Т. У. В. – професор доктор инж.Р. С. Д.. В титулната част на заповедта е вписано ,че на основание чл. 330 ,ал.2 , т.2 от Кодекса на труда , чл. 58 , ал.1 , т.4 от Закона за висшето образование и чл. 35,ал.3 във вр. с ал.1 , т. 1 от Закона за развитието на академичния състав на Република България се прекратява трудовото правоотношение с Р.Н.В., ЕГН **********, считано от 15.11.2018 г.  от Т. У. - В. на длъжност ПРОФЕСОР, код по НКПД : 32107005. Причините за прекратяване на трудовото правоотношение,вписани в мотивната част на заповедта са : цитат : „ Доказано плагиатство в дисертационен труд за присъждане на научна степен „ доктор на науките „ и представени научни трудове за участие в конкурс за заемане на академична длъжност „ професор „ от Р.Н.В.,ректор на Т. У. - В.,установено в доклад № 18-710/02.11.2018 г. на комисията  за академична етика , след извършена проверка ,възложена със Заповед № РД – 09 -2738/28.09.2018 г. на министъра на образованието и науката .

За да се изясни налице ли е било основанието на чл.330,ал.2, т.2 КТ за прекратяване на ТПО на Р.В. *** по делото е приобщено цялото лично трудово досие на ищеца, представено от работодателя в заверено за вярност с оригинала копие и приложено по делото на листи от 201 –ви до 429 –ти.Установява се от ЛТД на ищеца, че на 29.06.2015 г., след проведено Общо събрание на Т. У. - В., при участието но потоколчик доц. Д.р. инж.Х. Х.и председател на ОС доц.д-р.В. Ч., при списъчен състав на събранието 189, редуциран 188 и необходим кворум при редуцирания състав 126 ,при откриването на заседанието съобразно вписаното в Протокола са присъствали 173 членове , като е прието че ОС на * е законно и може да взема решения. Заседанието протекло при следния дневен ред : Представяне и обсъждане на мандатните програми на кандидатите ; Избори с мандат 2015 – 2019 г. за Ректор, Председател и Зам. Председател на Контролен съвет, членове на Академичния съвет , членове на Контролния съвет, както е било взето Решение в съответствие с чл. 9, ал.2 ПИП и получените резултати от второ гласуване за : Ректор на Т. У. - В. с мандат 2015 – 2019 г., се избира доцент д-р. инж. Р.Н.В.. Протоколът от проведеното ОС на * всъщност доказва едно от основните твърдения на ищеца,че заеманата от него длъжност в * е мандатна и че мандатът на Р.В. към датата на прекратяване на ТПО не е изтекъл.Няма никакъв спор по делото,че ищецът работи в * отдавна като това обстоятелство се доказва от приобщения на л. 401- ви Трудов договор ЛС 49/10.1.1989 г., по силата на който Р.В. е приел за изпълнява длъжността асистент по Теоретична техника при * /тогава * / и че още при започването си на работа Р.В. е имал завършено висше образование – диплом №  012215/21.6.1988 г.( също приложена по делото като част от ЛТД ). Трудовия договор от 1989 г. на ищеца през годините и до сега е претърпял промени които се установяват от идентичните доказателства представени от ищеца с исковата молба и от ответната страна – съдържащи се в ЛТД КАТО :Допълнително споразумение от 29.09.2017 г. към Трудов договор № ЛС-896;Допълнително споразумение от 05.01.2017 г. към Трудов договор № ЛС-147; Допълнително споразумение от 29.08.2016 г. към Трудов договор № ЛС-1028; Допълнително споразумение от 19.04.2016 г. към Трудов договор № ЛС-835; Допълнително споразумение от 05.02.2016 г. към Трудов договор № ЛС-245;Допълнително споразумение от 30.06.2015 г. към Трудов договор № ЛС-727; Допълнително споразумение от 19.05.2015 г. към Трудов договор № ЛС-703; Допълнително споразумение от 24.04.2015 г. към Трудов договор № ЛС-181; Допълнително споразумение от 23.01.2013 г. към Трудов договор № ЛС-107; Допълнително споразумение от 04.05.2012 г. към Трудов договор № ЛС-149; Допълнително споразумение от 31.08.2011 г. към Трудов договор № ЛС-1019; Допълнително споразумение от 07.06.2011 г. към Трудов договор № ЛС-886; Допълнително споразумение от 11.02.2011 г. към Трудов договор № ЛС-451; Допълнително споразумение от 22.07.2010 г. към Трудов договор № ЛС-321; Допълнително споразумение от 17.05.2006 г. към Трудов договор № ЛС-186; Допълнително споразумение от 09.03.2005 г. към Трудов договор № ЛС-88; Допълнително споразумение от 13.01.1998 г. към Трудов договор № ЛС-255; Допълнително споразумение от 01.01.1996 г. към Трудов договор № ЛС-171; Допълнително споразумение от 17.01.1995 г. към Трудов договор № ЛС-138;Допълнително споразумение от 21.01.1992 г. към Трудов договор № ЛС-142; Допълнително споразумение от 01.10.1991 г. към Трудов договор № 49/10.01.1989 г.; Допълнително споразумение от 01.07.1990 г. към Трудов договор № 49/10.01.1989 г.;Допълнително споразумение от 01.07.1990 г. към Трудов договор № 49/10.01.1989 г.

Така цитираните допълнителни споразумения свидетелстват за продължителността на трудовото правоотношение на ищеца и отразяват промените в трудовото възнаграждение на ищеца в зависимост и от промените в длъжността .

От цитираните писмени доказателства пряко относимите към спора са Допълнително споразумение от 17.05.2006 г. към Трудов договор № ЛС-186 и пряко свързаното със същото свидетелство за научно звание № 23634/10.05.2006 г. от Висша атестационна комисия към Министерски съвет на Република България.От тези две писмени доказателства се налага извода,че през 2006 г. ищецът Р.В. е придобил научно звание ДОЦЕНТ, поради което с Р.В. *** е сключил Допълнително споразумение към вече съществуващия трудов договор и по силата но което Р.В. е преназначен на длъжност „ доцент „ . Пет години по –късно , с Допълнително споразумение от 07.06.2011 г. към Трудов договор № ЛС-886 ищецът Р.В. е бил преназначен на длъжност заместник ректор по акредитация и развитие за срока на мандата на изпълняващия тогава длъжност Ректор  - от 08.06.2011 г. до 08.06.2015 г. , съгласно цитираното Допълнително споразумение .

Констатира се още,че след 2011 г. длъжността на ищеца е претъпяла нова промяна като  това се е случило по силата на Допълнително споразумение от 30.06.2015 г. към Трудов договор № ЛС-727.Съгласно нормите на чл. 68, ал.1 , т.5 КТ във вр.с чл. 31,ал.1 ЗВО ищецът Р.В. е бил преназначен от Заместник ректор на * на длъжността РЕКТОР на Т. У. В., считано до дата 30.06.2019 г.С цитираното Допълнително споразумение освен промяната на длъжността на ищеца е последвала и промяна в размера на трудовото възнаграждение, като последното в случая е ирелевантно. Пряко относимо към сключването на цитираното допълнителното споразумение е взетото Решение на проведеното Общо събрание от 29.06.2015 г./цитирано по-горе и обективирано в писмен протокол/ по силата на което ищецът е избран за Ректор на Т. У. В. с мандат до 30.06.2019 г.Т.е.налага се извода,че мандатът на ищеца ще изтече на 30.06.2019г.

Отделно от горното останалите съставени допълнителни споразумения след това от 30.6.2015 г. рефлектират върху размера на трудовото възнаграждение на ищеца и нямат връзка с исковете предявени по чл.344 ал.1 т.1 и т.2 КТ.

Относимо към спора съдът намира обективираното в Заповед № 237/19.04.2016 г. на Ректора на ТУ – Варна с която ищецът е избран за „професор„ а последвалите допълнителни споразумения  от 5.2.2016 г. ;19.4.2016 г. ; 29.8.2016 г. ; 9.1.2017 г. и 29.9.2017 г. отразяват твърдения от ищеца факт, че всъщност ищецът от избирането и назначаването му за Ректор на * продължава да заема длъжността ректор – т.е. мандатна длъжност с краен срок на мандата 30.06.2019 г. Придобитите от ищеца от началото на кариерата му в * научни звания „доктор „, доктор на науките „ и „професор „ съдът установява въз основа на цитираните по-горе допълнителни споразумения ,че не рефлектират върху заеманата от ищеца мандатна длъжност а върху обяснимо по-високия размер на трудово възнаграждение .

При всичко посочено съдът ,в настоящият му състав, прави извода и от правна и от фактическа страна,че считано от датата на която Общото събрание на * е избрало инж.Р.В. *** и до края на мандата си -30.06.2019 г.ищецът заема длъжност Ректор.

При тези обективни данни по делото се установява ,че със Заповед на Министъра на образованието № РД – 09 -3271 / 13.11.2018 г. / л.11 от делото / на основание чл. 10, ал.2 , т. 6 , б. „ г“ от Закона за висшето образование, във вр.с чл. 35, ал.1 , т.1 от Закона за развитието на академичния състав в РБ  поради доказано плагиатство в дисертационен труд  за присъждане на научна степен „ доктор на науките „  и представени научни трудове за участие в конкурс  за заемане на академичната длъжност „ професор „ от Р.В.Н. – Ректор на Т. У. - В.,установено в Доклад № 18 – 710/02.11.2018г.на Комисията  за академична етика , след извършена проверка , възложена със Заповед № РД – 09 – 2738/28.09.2018 г. на Министъра на образованието и науката , и за създаване на необходимите условия за функциониране на висшето училище ,организиране и провеждане  на избор на нов ректор е НАЗНАЧЕНА  професор доктор инженер Р. С. Д. , понастоящем заместник ректор „ Научна, научно –приложна и проектна дейност „ в Т. У. В.  за срок до избиране  на нов ректор, но не повече от шест месеца . В самата Заповед на Министъра на образованието е вписано  временно изпълняващият длъжността ректор да изпълнява всички правомощия и задължения на ректор на висшето училище, вкл. и за извърши необходимите действия по чл. 35,ал.1 и ал.2 от Закона за развитието на академичния състав в РБ и да организира предсрочни избори за нов ректор .

На основание чл. 60, ал.1 АПК Министърът на образованието е разпоредил предварително изпълнение на заповедта ,като необходимостта от предварително изпълнение е мотивирана в три отделни пункта . В същата писмена заповед е разпоредено заповедта да се сведе  до знанието на заинтересованите лица  за сведение и изпълнение,като е указан и редът и срокът за обжалване – 14 дневен срок от съобщаването пред ВАС / л. 12/.

Спор няма ,че заповедта е атакувана от Р.В. пред Върховен административен съд с писмена Жалба ,депозирана чрез Министъра  на образованието и науката  с правно основание чл.146 АПК , като в тази връзка ответникът с отговора на искова молба е представил заверено копие на сезиращата ВАС жалба, приобщена на листи от 139 до 149.

Спор няма,че пред ВАС е образувано административно дело № 15 497/2018 г., висящо пред Седмо отделение насрочено за о.с.з. на 21.1.2019г. от 14.00 ч./ л. 150/.

От извършената от съда справка в портала на ВАС се установява правно релевантния факт, че с Определение 2442 от 19.02.2019 г. по адм. д. № 15492/2018 на Върховният административен съд – седмо отделение с председател съдията Соня Янкулова ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Р. В. срещу разпореждане за допускане на предварително изпълнение на Заповед № РД 09-3271/13.11.2018 г. на министъра на образованието и науката ведно с направеното искане за спиране на допуснатото предварително изпълнение, като ПРЕКРАТЯВА производството по адм.дело 15492/2018 г. по описа на Върховния административен съд, седмо отделение. Определението постановено от ВАС подлежи на обжалване с частна жалба пред петчленен състав на Върховния административен съд в 7 - дневен срок от съобщаването му.

Макар и справката направена от настоящия състав да не е задължителна,съдът следва да съобрази всички факти и обстоятелства които са от значение за правилния изход на спора по делото като счита ,че след като е възможно да провери движението по друг висящ спор макар и пред ВАС ,то този факт следва да бъде съобразен.Интерес за съда представляват мотивите на ВАС по цитираното Определение, което безспорно не е влязло в сила. Въпреки това настоящият състав намира,че след като характера на настощия спор вече е бил разглеждан както по адм.дело № 15492/2018 г. по описа на ВАС , Седмо отделение , така и в други постановени актове на ВАС ,то при наличие на създадена практика на ниво Върховен административен съд ,тази практика следва да бъде съобразена от гражданския съд .

В този ред на мисли много ясно ВАС за да остави без разглеждане жалбата на ищеца по настоящото дело е преценил , че за Р.В. цитат : „ Би бил налице правен интерес от оспорване на Заповедта за прекратяване на трудовото му правоотношение, както и евентуално решението на Общото събрание по чл.35 ЗВО, но не и Заповедта, с която министърът назначава временно изпълняващ длъжността ректор. С отмяната на обжалваната Заповед не би настъпила промяна в правната сфера на жалбоподателя – не биха били отстранени претендираните неблагоприятни последици, нито предотвратени.“

Т.е.становището на ВАС е напълно относимо към предмета на исковете с правна квалификация чл.344, ал.1 т.1 и т.2 КТ и подкрепя извода на настоящия състав и за допустимост на исковата защита и за липса на основания за спиране на висящия трудов спор.Нещо повече : без съдът да навлиза в подробните мотиви на ВАС касаещи спора по адм.дело № 15492/2018 г. по описа на ВАС , Седмо отделение намира за необходимо да подчертае, че постановено на дата 19.02.2019 г. Определение № 2442 от ВАС,Седмо отделение по адм.дело№ 15402/2018г. е в пълен унисон и синхрон с практиката обективирана в следните  актове : Решение № 8349/6.7.2016 г. на ВАС Петчленен състав , Втора колегия по адм.дело №  5946/2016 ; Решение № 2583/09.03.2016 г. на ВАС,Седмо отделение по адм.дело № 14 500/2015 г.; Определение № 7045/18.05.2012 г.на ВАС по адм.дело № 4679/2012 г., Седмо отделение с докладчик съдията Соня Янулова .

Именно цитираните актове се оказват създадената практика на ВАС по спорове идентични като казуси с настоящия.Съдът прави този извод защото както бе посочено и по –горе Закона за научните степени и научните звания е отменен на 25.05.2010 г . и нормативните актове действащи към момента на прекратяване на ТПО на ищеца с Т. У. В. които следва едновременно с нормата на чл.330 , ал. 2 т.2 КТ да бъдат съобразени са точно три- Закона за висшето образование, Закона за развитието на академичния състав в РБ и Закона  за администрацията.

Основното твърдение при така изяснената нормативна приложима материална база на ищеца по делото е, че трудовото му правоотношение е прекратено от ВРИД Ректор на *, без да е овластен затова, че е ищецът е освободен от длъжност с оспорената заповед която не е заемал.Релевираните от ищеца твърдения, са по правната си същност твръдения за недействителност на административния акт,с което е прекратено ТПО а формите на недействителност  на един индивидуален административен акт са предмет на правен анализ на административните а не граждански дела.Отделен е въпроса,че по искове с правно основание чл.344 ал.1 т. 1 т.2 КТ гражданския съд няма друго правомощие освен да признае едно уволнение за незаконно и да възстанови работника или служителя на заеманата преди това длъжност, но за разлика от административния съд, гражданския съд не може да прогласи недействителност на уволнителната заповед. Ето защо пред гражданския съд стои за решаване въпроса законно ли е уволнението на ищеца обективирано в оспорената заповед издадена от  ВРИД Ректора на * или не ?

Отговорът на този въпрос се съдържа както в материалите по делото, така и в правната норма на чл.330 ал.2 т.2 КТ и цитираната и по-горе практика на ВАС .

Уволнението на ищеца е обективирано в Заповед № ЛС- 413/14.11.2018 г.на ВРИД Ректор на * проф.инж. Р. С. Д. като е посочено правно основание за прекратяване на ТПО чл. 330, ал.2 т.2 КТ ,чл. 58, ал.1 , т.4 ЗВО , чл. 35,ал.3 , вр.ал.1 , т.1 ЗРАСРБ ,вписана е длъжността на ищеца за която е прекратено ТПО  на ищеца - ПРОФЕСОР и КОД по НКПД 23107005 и изложени мотиви които по същество се свеждат до твърдения за доказано плагиатство / вписани и по –горе /.

Упражнено е субективно потестативно право за прекратяване на ТПО,като ВРИД на * черпи правата си затова въз основа на Заповед № РД 09 – 3271/13.11.2018 г. на Министъра на образованието и науката . Вярно е че на основание чл. 60, ал.1 АПК, е допуснато предварително изпълнение на цитираната заповед поради :цитат от Заповедта: „ необходимост да бъдат защитени важни обществени интереси, свързани с правата на студентите и на академичния състав и обезпечаване възможност висшето училище да продължи дейността си; наличие на обосновано предположение, че изпълнението на тази заповед може да бъде осуетено, поради поведението на настоящия ректор – многократно несъобразяване от  негова страна с препоръки на министъра на образованието  и науката, оспорване на всички факти и обстоятелства относно наличието на плагиатство, установени от арбитрите , определени от Комисията за академична етика и от закъснението на изпълнението може да последва значителна вреда, изразяваща се в извършване на правни и фактически действия от настоящия ректор, който по силата на закона след установяване на плагиатство в научните му трудове следва да бъде освободен от академична длъжност.“

Няма спор, че Заповедта, с която професор  д-р. инж.Р. С. Д. е назначена за ВРИД Ректор на * е издадена от Министъра на образованието и науката на основание чл.10, ал.2, т.6, б.“г“ предл.първо ЗВО, съгласно който текст Министърът на образованието и науката назначава временно изпълняващ длъжността ректор за срок не по-дълъг от шест месеца когато по отношение на ректора на висшето училище бъде установено плагиатството в научните трудове, въз основа на които е придобита научна степен или е заета академична длъжност.

Обективно в правния мир ВРИД ректорът на Т. У. В.  е бил овластен по силата на Заповед № РД 09 – 3271/13.11.2018 г. при допуснато на осн. чл. 60, ал.1 АПК предварително изпълнение да изпълнява длъжността Ректор на * и именно на база на тази заповед, на следващия ден, ВРИД Ректорът е прекратил ТПО на ищеца с * .

Следва обаче да се отбележи не само ,че въпросът дали е налице твърдяното плагиатство, че не е решен окончателно , т.к. от приложените по делото Постановления на РП и ОП Варна , на които впрочем се позовава ищеца,се установява не друго а фактът, че е налице отказ от образуване на досъдебно производство за извършено плагиатство от Р.В. поради причина, че това престъпление по действащия ни Наказателен кодекс не е престъпление от общ характер а се разследва само по частна тъжба. Ето защо и съдът като отчита характера на Постановленията за отказ от образуване на ДП не счита,че следва да излага по-задълбочени мотиви затова дали е налице или не доказано плагиатство .

Няма как обаче да не се зачете в този случай особеността на мандатната длъжност Ректор и възможността визирана в чл.330, ал.2 ,т.2 КТ правоотношението да бъде прекратено .В този контекст са и мотивите на съдия Соня Янулова изложени в Определението постановено преди няколко дни по повод Жалбата на ищеца против Заповедта, с която проф.инж.д-р. Р.Д.е назначена за ВРИД Ректор на *. В мотивите си съдия Янулова е записала много ясно ,че цитат : „Съгласно чл. 29, ал.1, т.4 ЗВО общото събрание на висшето училище избира с тайно гласуване ректор, с когото председателят на общото събрание сключва с избрания ректор договор (ал.2). По аргумент от чл.31, ал.1 ЗВО за ректор се избира хабилитирано лице, което работи на основен трудов договор във висшето училище. Мандатът на ректора се прекратява предсрочно по негово желание или може да бъде отзован преди изтичане на мандата с решение на Общото събрание, прието с мнозинство повече от половината от списъчния му състав, като в тези случаи Общото събрание провежда частичен избор в срок до 2 месеца (чл.31, ал.2 във вр.чл.35 ЗВО).Към делото е приложена Заповед ЛС-413 от 14.11.2018 г., с която е прекратено трудовото правоотношение на жалбоподателя по основния му трудов договор с учебното заведение. Това означава, че към настоящия момент той не отговаря на условията на чл.31, ал.1 ЗВО.„

Т.е ясно е, че при липса на Решение на ОС на * Заповедта на временно изпълняващия длъжността Ректор *, според РС Варна, се явява преждевременно издадена, т.к. реално ищецът не е бил отзован преди за изтече манадата му по надлежния визиран от ВАС ред( в каквато насока са твърденията ни ищеца по делото, направени преди произнасянето на ВАС ) .

В обобщение ВРС приема,че исковете на ищеца с правно основание чл.344 ал.1 т.1 и т.2 КТ са и доказани и основателни поради факта, че макар и да се съдържат данни по делото в подкрепа на обратния извод, обуславящо за изхода на спора се явява предприетото  действие от страна на ВРИД Ректора (ден след като е назначен на длъжност) да прекрати ТПО с ищеца, без обаче ищецът да бъде отзован от заеманата от него длъжност преди това и съгласно нормите на чл. 31, ал.2, вр. чл. 35 от Закона за висшето образование.

Ето защо, обективираното уволнение на ищеца в Заповед №  ЛС – 413 / 14.11.2018 г. съгласно чл. 344 ал.1 , т.1 КТ следва да бъде признато за незаконно.Уважавайки обуславящия иск с ясната и единствена възможна правна квалификация, ВРС уважава и обусловения иск с правно основание чл. 344 , ал.1 т.2 КТ, като постановява възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност, така като е посочено в петитума на иска – Ректор на * .

И на последно място ,само и единствено за пълнота на мотивите, съдът намира за необходимо да обобщи че в цитираната и по –горе практика създадена от Върховния административен съд е направен правен анализ на приложимостта на двата отделни материални закона – ЗВО и ЗРАСРБ , която следва да бъде поне маркирана, т.к. прекратяването на ТПО на ищеца със Заповед № ЛС -413/14.11.2018 г. е извършено при позоваването и на двата материални закона. Напълно относимо към настоящия казус е  постановеното Определение № 7045 от 18.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 4679/2012 г., VII о., с докладчик съдията Соня Янкулова ,по силата на което е било  обезсилено определение № 759 от 15.02.2012 г. на Административен съд, София град, постановено по административно дело № 1535/2012 г. В същия този акт, така както и в цитираните останали две решения на ВАС, са разгледани спорове , отнесени макар и по друг повод, пред висшата инстанция, но напълно релевантни към настоящия.

За конкретния казус отнесен пред ВАС, а и за настоящия спор е важно, че академична длъжност се заема по трудово правоотношение - чл. 15, ал. 2 ЗРАСРБ.Следователно по силата на изрична правна норма общественото отношение, предмет на регламентация с оспорваната заповед, с която се освобождава лице от академична длъжност, е индивидуално трудово правоотношение.ВАС е направил в мотивите на цитираното Определение езиковото и систематично тълкуване на материалните разпоредби за да приеме, че законодателят изрично е искал да разграничи правоотношенията по повод заемане на академичната длъжност от тези по освобождаване от заемане на академична длъжност. „Първо в чл. 32, ал. 1ЗРАСРБ е използвал думата „заемане“, а в чл. 35 – „освобождаване“ като смисловото различие ВАС намира за безспорно.“Нормата, регламентираща освобождаването, систематично, сочи ВАС, е след нормата, уреждаща оспорването на актовете по заемане на академичната длъжност а фактическите състави на двете правни норми, макар да спадат към една и съща материя - обществените отношения, свързани с академичните длъжности, чл. 1, ал. 1 ЗРАСРБ, макар да са правно уредени в един и същ закон, не показват подобие в съществените си елементи. Напротив, обобщава ВАС : едните са свързани със заемането, а другите с освобождаването на академичната длъжност.Едните законодателят третира като административноправни, а другите - с оглед императивната разпоредба на чл. 15, ал. 2 ЗРАСРБ, като трудовоправни. Следователно,според ВАС , няма основание за подобие и прилагане по аналогия на разпоредбата на чл. 32 ЗРАСРБ към актовете по чл. 35 ЗРАСРБ.В случая оспорената заповед,предмет на инстанционния контрол по цитираното дело, е констатирал ВАС, че не е издадена на основание чл. 35 ЗРАСРБ, а на основание чл. 58, ал. 1, т. 4 ЗВО. Тази действаща норма сочи ВАС  също регламентира отношенията по повод освобождаването от длъжност на членовете на академичния състав. Органът избрал да регламентира отношенията на основата на Закона за висшето образование, не на основата на Закона за развитие на академичния състав в Република България. При така съществуващото специфично законодателно решение - наличие на два паралелни режима за прекратяване на индивидуалното трудово правоотношението на членовете на академичния състав (поне при формален анализ на нормите с оглед целта единствено на настоящото производство и без да се извърши анализ какво е съотношението между двата закона - дали това е общ към специален и с оглед на това какво е приложението на общите правни принципи lex posterior derrogat priori или lex posterior specialis non derogate legi priori generali),ВАС извежда извода от правна страна, че  няма законово основание съдът по аналогия да прилага правна норма от единия закон към разпоредба на другия закон. С оглед характера на правоотношението и в съответствие с изричната разпоредба на чл. 59 ЗВО, съгласно която за неуредените въпроси в глава шеста „Академичен състав на висшите училища „ се прилагат разпоредбите на Кодекса на труда следва, според ВАС , че в случая е налице заповед за едностранно прекратяване на индивидуално трудово правоотношение, действието на която се определя по общото правило на чл. 335, ал. 2, т. 3 КТ - трудовият договор се прекратява от момента на получаване на писменото изявление за прекратяване на договора. „

От така избирателно цитираните мотиви на ВАС, се налага извода,че е било незаконосъобразно по същество позоваването на разпоредите на двата материални закона при прекратяване на ТПО на ищеца ,което само по себе си налага отново плавния извод че исковете са доказани и основателни, т.к. ВРИД Ректор на * за да прекрати ТПО на ищеца се е позовал на разпоредбата на чл.330,ал.2 т.2 КТ –при недовършен фактически състав – липса на отзоваване на  Ректора на ТУ и при направено позоваване на двата основни закона ,при които аналогия не може да има а още по-малко привръзка между отделните норми .

При тези основни мотиви съдът приема,че ищецът е установил и доказал основните се възражения обуславящи извода за основателност и доказаност на исковете а ответникът, на база ангажираните писмени доказателства не е установил при условията на пълно и главно доказване законността на уволнението на ищеца.

С оглед изхода на спора съдът следва да присъди в полза на ищеца съгласно чл. 81 ГПК и чл. 78, ал.1 ГПК сторените по делото разноски .Видно от списъка за разноски и приобщения договор за правна защита и съдействие на л.192-ри от делото ищецът претендира един разход – сумата от 600,00 лева за процесуално представителство .

Цитираният договор за правна защита по своята правна същност има характера на разписка и удостоверява и доказва извършеното плащане на адвокатски хонорар от ищеца към адв.Г. Т., поради което и съдът присъжда разноските претендирани от ищеца в пълен размер .

При този изход на спора съдът следва да приложи и разпоредбата на чл. 78,ал.6 ГПК като отчете факта,че спорът е трудов и по трудови дела ищците не заплащат разноски .

Ето защо и дължимата се държавна такса следва да се възложи в тежест на ответника.С оглед характера на спора и факта, че претенциите по делото са две съдът счита,че държавната такса,която следва да заплати ответника съгласно чл. чл. 1 и от ТДТССГПК е сбора от 50 лева за иска с правно осн.чл.344 ал.1 т.1 КТ и 50 лв. за иска по чл. 344 , ал.1 т.2 КТ – т.е / - или общо 100,00 лева.

Този размер на такси дължими към Бюджета на РС Варна съдът възлага в тежест на ответната страна както и сумата от 5 лева за издаване на изпълнителен лист .

Водим от изложените съображения, Варненски районен съд

 

Р Е Ш И :

 

ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО И ОТМЕНЯВА уволнението на Р.Н.В., ЕГН ********** обективирано в Заповед ЛС-413 от 14.11.2018 г.,издадена от ВРИД Ректор  на Т. У. В. - проф. Д-р инж. Р. С. Д., с посочени основания за прекратяване на трудовото правоотношение :  чл. 330, ал. 2, т. 2 от Кодекса на труда, чл. 58, ал. 1, т. 4 от Закона за висшето образование и чл. 35, ал. З във връзка с ал. 1 т. 1 от Закона за развитието на академичния състав на Република България, на основание чл. 344, ал.1 ,т.1 КТ.

ВЪЗСТАНОВЯВА Р.Н.В., ЕГН ********** на заеманата от него длъжност РЕКТОР на Т. У.– Гр. Варна, на основание чл.344 ,ал.1, т.2 КТ.

ОСЪЖДА Т. У. - В., ЕИК *, със седалище: * Представлявано от ВрИД Ректор - Проф. д-р инж. Р. С. Д. ДА ЗАПЛАТИ на Р.Н.В., ЕГН **********, с адрес: ***, СУМАТА от общо 600.00 лева ( шестстотин лева ) - представляващи сторените от ищеца по делото съдебно-деловодни разноски за заплатен адвокатски хонорар пред настоящата инстанция, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.

 

ОСЪЖДА Т. У. - В., ЕИК *, със седалище: * Представлявано от ВрИД Ректор - Проф. д-р инж. Р. С. Д. ДА ЗАПЛАТИ в полза на Бюджета на съдебната власт по сметка на ВРС СУМАТА от общо 100,00 лева ( сто лева) - представляваща сбора от дължими държавни такси по предявените искови претенции и СУМАТА от 5,00 лева ( пет лева ) за служебно издаване на изпълнителен лист, на основание чл.78, ал.6 от ГПК.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи обжалване с Въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок, считано от датата на обявяването му –22.02.2019 г.

ПРЕПИС от Решението да се връчи на страните.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: