№ 546
гр. Шумен, 05.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, XIII-И СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Калин Г. Колешански
при участието на секретаря Надежда Т. Йорданова
като разгледа докладваното от Калин Г. Колешански Гражданско дело №
20223630100321 по описа за 2022 година
Предявен иск, за съществуване на вземане, с правно основание чл. 422,
ал. 1 от ГПК.
Искова молба от пълномощник на М. П. К., ЕГН : **********; Р.Б. С. –
Т., ЕГН : ********** и ХР. Б. СТ., ЕГН : **********, и трите с адрес за
призоваване – ***, срещу Т. К. Д., ЕГН : **********, с адрес – ***, без
посочено правно основание и цена от 2500 евро.
Ищците сочат, че имали вземане срещу ответника, за сумата от 2500
евро, представляваща последна вноска, по договор за спогодба, между тях, от
01.04.2016г., която следвало да им бъде заплатена до 30.11.2018г... За така
твърдяното вземане кредиторът, по реда на чл. 417 ГПК поискал издаване на
заповед за изпълнение и изпълнителен лист. Срещу издадената заповед по ГД
№ 2014/2021г., по описа на ШРС, ответникът възразил. Поради изложеното
ищците претендират признаване за установено съществуването на описаното
вземане.
В срока за отговор на ИМ, ответникът, редовно уведомен, подава
отговор. Считат иска допустим и неоснователен, иска отхвърлянето му и
присъждане на разноски. Твърди, че договора представен от ищците, не е за
1
спогодба, нищожен е поради липса на основание и вземанията са погасени с
изтичане на предвидената давност.
В открито заседание страните редовно призовани, ищците, чрез
представител поддържат заявеното в исковата молба, а ответникът, не се
явява и не изпраща представител.
Така депозираната молба е допустима, разгледана по същество е
основателна, по следните съображения :
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в
съвкупност, се установи следното:
Не се спори от страните и се установява от приетите писмени
доказателства, че са сключили договор за спогодба на 01.04.2016г., с
нотариална заверка на подписите, в който ответникът признал парично
задължение към наследодател на ищците, респективно към тях, в размер на
15000 евро и се задължил да им ги заплати на части, на различни конкретно
определени дати – последната до 30.11.2018г.. Със заявление, по чл. 417 ГПК,
от 13.07.2021г., ищците поискали издаване заповед за изпълнение въз основа
на документа, срещу която ответника депозирали възражения, че оспорва
размера на вземането и се позова на погасителна давност.
Според извлечение от сметка на ищцата Р.Б. С. – Т., ответникът, на
28.11.2016г., 30.03.2017г. и 27.11.2017г., превел сумите посочени в
спогодбата, посочвайки именно нея, като основание за нареждане на превода.
Така установената фактическа обстановка, доведе до следните изводи :
За уважаване на предявеният иск с правно основание чл. 422 ГПК, е
необходимо да се установи – наличието на валидно правоотношение между
страните (валиден договор за спогодба); задължение произтичащо от същото,
за ответника да заплати определена сума и в какъв размер. В случая ищцовото
вземане се установи, че произтича от договор за спогодба, сключен в писмена
форма, с нотариална заверка на подписите, като представлява последна вноска
от уговорен погасителен план, с падеж, до 30.11.2018г., в размер на 2500 евро.
Процесния договор, не е нищожен нито на заявеното от ищеца основание –
липса на основание, нито нищожността му произтича пряко от него, или се
установява от събрани по делото доказателства/ТР № 1/27.04.2022г. на ВКС
2
по ТД № 1/2020г., ОСГТК/. Съдът приема, че ищцовото вземане за 15000 евро
се създава с процесния договор, каквато възможност предоставя разпоредбата
на чл. 365, ал. 2 от ЗЗД и след като той, е действителен не счита, че в
нарушение на диспозитивното начало има задължение да изследва причините
за прекратяване, или избягване на спора, на страните, още по малко, от какво
е бил породен, особено когато, не се твърди, че спогодбата е сключена върху
непозволен договор/чл. 366 ЗЗД/. Признаването на задължение, без да се
посочва произхода му, не превръща договора в абстрактен, а дори и да е
съществувало твърдяното от ответника абстрактно задължение, по запис на
заповед, за което, той, не е посочил, съответно, не са събрани доказателства,
спогодба между страните, за съществуването му и начина на погасяване, би
могла да е, в случая, активна субективна новация.
Неоснователни са всички заявени ответни възражения, както в отговора
на исковата молба, възражението срещу издадената заповед за изпълнение,
така и в молба от 13.06.2022г., не само поради вътрешната им
противоречивост, до степен на логическа невъзможност - едновременно се
твърди, че сделката е абстрактна, а същевременно, че е нищожна, поради
липса на основание. Наличието на тази нищожност, при сделките предполага
на първо място каузална такава, каквато е процесната и на второ място
оборване от ответника на презумпцията от ал. 2 на чл. 26 ЗЗД, изр. второ. И
предполагаемото и соченото от съдържанието на договора основание е
подновяване и погасяване на задължение. Липсата на основание, при
разглежданата се обосновава, с това, че ответникът, не се намирал в
правоотношения нито с наследодателя на ищците, нито с тях самите, освен по
процесния договор, но се сочи абстрактно задължение по менителничен
ефект, към първия. Не са посочени и събрани каквито и да е доказателства за
оборване на посочената законова презумпция, което е в тежест на ответника,
указания, в каквато насока са му дадени, но погрешно възприети, като такива
за установяване на отрицателни факти, вместо насока за необходимото
обратно доказване. Не е изтекла и предвидената в закона давност, за
вземането от 2500 евро на ищците, по последната погасителна вноска, с
падеж до 30.11.2018г.. От тогава, до постъпване заявлението по чл. 417 ГПК,
в ПРС на 13.07.2021г., е изминал срок, по-кратък, от предвидената, в чл. 110
от ЗЗД, погасителна давност.
Изложеното сочи основателност на предявения иск и налага
3
уважаването му.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът следва да заплати на
ищците сумата от 755,58 лева разноски в настоящото и по ЧГД №
2014/2021г., по описа на ШРС.
Водим от горното и на посочените основания, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , по отношение на Т. К. Д., ЕГН :
**********, с адрес – ***, че в полза на М. П. К., ЕГН : **********; Р.Б. С. –
Т., ЕГН : ********** и ХР. Б. СТ., ЕГН : **********, и трите с адрес за
призоваване – ***, срещу Т. К. Д., ЕГН : **********, с адрес – ***,
съществува вземане за сумата от 2500 евро, по договор за спогодба, от
01.04.2016г., в едно със законната лихва върху главницата от 2500 евро,
считано от 13.07.2021г., до окончателното плащане.
ОСЪЖДА Т. К. Д., ЕГН : **********, с адрес – ***, да заплати на М. П.
К., ЕГН : **********; Р.Б. С. – Т., ЕГН : ********** и ХР. Б. СТ., ЕГН :
**********, и трите с адрес за призоваване – ***, сумата от 755,58 лева
разноски в настоящото производство и по ЧГД № 2014/2021г., по описа на
ШРС.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок, от връчването
му, пред Окръжен съд – гр. Шумен.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
4