Р Е Ш Е Н И Е
№124/18.2.2021г.
гр. Пазарджик
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПАЗАРДЖИК, X състав, в
открито съдебно заседание на трети февруари две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мариана Шотева
ЧЛЕНОВЕ: 1. Николинка Попова
2. Георги Видев
при секретар Янка Вукева
и с участието на прокурор Стефан Янев,
като разгледа докладваното от съдия Шотева касационно административно
дело № 1364 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр.
с чл.285 и чл.284,ал.1 от ЗИНЗС и е образувано по касационната жалба на Главна
дирекция „Изпълнени на наказанията“- София и А.Р.Ч., чрез адв.С. срещу
неблагоприятните за всеки от касационните жалбоподатели части от решение № 822/21.10.2020г., постановено по
адм. дело № 651/20г. по описа на Административен съд Пазарджик.
Касаторът
ГД“Изпълнение на наказанията“ – София
иска да се постанови решение, с което да се отмени Решение №822 от 21.10.2020г.
на Пазарджишки административен съд в осъдителната му част като неправилно и
незаконосъобразно, респективно да се постанови ново решение, с което да се
отхвърли претенцията в цялост на ищцовата страна или да се отмени решението в
частта с която ГД „Изпълнение на наказанията“ е осъдена да плати обезщетение за
сумата над 500лв. до присъдения размер от 1700лв.
Касаторът
–А.Ч., чрез адв.С., иска да се отмени процесното решение в отхвърлителната му
част с молба да бъде уважен изцяло предявения иск. Според касатора оспорваното
решение е незаконосъобразно, необосновано и постановено при съществени процесуални
нарушения.
Представителят
на Окръжна прокуратура дава заключение за неоснователност на подадените
касационни жалби. Счита оспореното решение за правилно и законосъобразно,
поради което моли да се потвърди.
Съдът
намира следното:
Касационните
жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежни страни, за които
съдебният акт е неблагоприятен в обжалваната му част, поради което и двете
касационни жалби са процесуално
допустими.
Производството пред
Административен съд Пазарджик се е развило по искова претенция на Ч. ***, против
Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ гр. София, с искане ответникът да
бъде осъден да заплати сумата от 30 000 лева за неимуществени вреди, ведно със
законната лихва от 01.01.1991 г. до крайното изплащане на сумата.
С
оглед обстоятелствата, изложени в исковата молба, становищата и исканията на
страните в хода на делото, съдът е събрал относимите към предмета на спора
доказателства. Със събирането им решаващият съд е изяснил фактическата
обстановка, като въз основа на установените по делото факти, при обсъждане
доводите на страните е направил своите правни изводи.
С
решението си по делото Административният съд е осъдил Главна дирекция „Изтърпяване на наказанията“ към Министъра на правосъдието,
гр. София да заплати на А.Р.Ч., ЕГН **********,***, сумата в общ размер на 1
700 (хиляда и седемстотин) лв., представляваща обезщетение за причинени
неимуществени вреди на ищеца по време на престои в пенитенциарни заведения под
юрисдикцията на ответника по периоди както следва: сумата в размер на 1600
(хиляда и шестстотин) лв. за периода от 03.11.2011 г. до 15.03.2019 г., ведно
със законната лихва върху тази сума от 15.03.2019 г. до окончателното изплащане
на сумата и сумата в размер на 100 (сто) лв. за периода от 04.02.2020 г. до
15.06.2020 г., ведно със законната лихва върху тази сума от 15.06.2019 г. до
окончателното изплащане на сумата, като е отхвърлил като неоснователен предявения
иск от А.Р.Ч., ЕГН **********,*** против Главна дирекция „Изтърпяване на
наказанията“ към Министъра на правосъдието, гр. София за заплащане на
обезщетение за причинени неимуществени вреди за разликата над 1 700 лв. до
пълния предявен размер от 30 000 лв., както и за периодите от 01.01.1991
г. до 11.03.2011 г. и за времето от 01.11.2019 г. до 03.02.2020 г.
За да постанови този
резултат, съдът е приел, че :
Съгласно номенклатура на „Главна дирекция изпълнение на наказанията“
списъците за вечерна проверка се съхраняват в срок от три години, поради което
не било възможно да бъде подадена до съда подробна информация за периодите в
исковата молба.Правилно съдът е приел, че :
От 01.07.2016 г. ищецът е настанен 5 отделение, спално помещение № 502 с
размери 3,68 х 10,41- общо 38,31 кв.м. в тях санитарен възел с размери 1,17 х
1,33 - 1, 56 кв. м.,8 броя двойни тип „вишка“, с размери 70 х 190 см.
единичното, 4 броя метални шкафове с размери 40 х 45 х 90 см., 1 брой дървена
маса, 2 броя дървени столове.
От 19.07.2016 г. е настанен в 7 отделение, спално помещение № 703 с р - ри
3,19 х 15,05 - общо 48,01 кв.м. в тях санитарен възел с размери 1,25 х 1,50 м.- 1, 78 кв. м., 10 бр. двойни легла
тип „вишка“ с размери 70 х 190 см., 10 броя метални шкафове с размери 40 х45 х
90 см. 2 броя дървени маси, 3 броя дървени столове.
От 01.01.2017 г. е настанен в 7 отделение, спално помещение № 702 с р -ри
3,62 м. х 14,70 м. - общо 53,21 кв.м. в тях санитарен възел с размери 1,26
х1,18 - 1,49 кв. м., 10 броя двойни легла с размери 70 х 190 см. единичното, 10
броя метални шкафове с размери 40 х 45 х 90 см., 2 бр. дървени маси и 2 броя
столове.
На 28.03.2017 г. е преместен в спално помещение № 703 с р - ри 3,19 х 15,05
- общо 48,01 кв.м. в тях санитарен възел с размери 1,25 х 1,50 м.- 1, 78 кв.
м., 10 бр. двойни легла тип „вишка“ с размери 70 х 190 см., Юброя метални
шкафове с размери 40 х45 х 90 см. 2 броя дървени маси, 3 броя дървени столове.
На 10.06.2017 г. по негова молба е преместен в 4 отделение спално помещение
№ 406 с размери 3,61 х 12,55 - общо 45,3 кв. м. в тях санитарен възел с р -ри
1,16 х 1,10 - 1,30 кв. м. , 8 броя двойни легла тип „вишка“ с размери 70 х 190
единичното, 8 броя метални шкафове с р - и 40 х 45 х 90 см. , 2 броя дървени
маси, 2 броя дървени столове.
На 27.06.2017 г. е настанен в спално помещение № 403 с р -ри 3,18 х 15,07 -
47,92 кв.м. в тях санитарен възел с р - ри 1,22 х 1,99 - 1,99кв. м., ., 10 бр.
двойни легла тип „вишка“ с размери 70 х 190 см., 10 броя метални шкафове с размери 40 х45 х 90
см. 2 броя дървени маси, 3 броя дървени столове.
На 08.09.2017 г. е настанен в спално помещение № 402 с размери 3,06 х 12,20
- общо 43,92 кв. м. в тях санитарен възел с размери 1,53 х 1,51 - 2,31 кв. м.
10 бр. двойни легла тип „вишка“ с размери 70 х 190 см., 10 броя метални шкафове с размери 40 х45 х 90
см. 2 броя дървени маси, 3 броя дървени столове.
На 29.11. 2017 г. е настанен в спално помещение № 406 с размери 3,61 х
12,55 - общо 45,3 кв. м. в тях санитарен възел с р -ри 1,16 х 1,10 - 1,30 кв.
м. , 8 броя двойни легла тип „вишка“ с размери 70 х 190 единичното, 8 броя
метални шкафове с р - и 40 х 45 х 90 см. , 2 броя дървени маси, 2 броя дървени
столове.
На 10.01.2018 г. е настанен в 7 отделение в спално помещение № 703 с р - ри
3,19 х 15,05 - общо 48,01 кв.м. в тях санитарен възел с размери 1,25 х 1,50 м.- 1, 78 кв. м., 10 бр. двойни легла
тип „вишка“ с размери 70 х 190 см., 10
броя метални шкафове с размери 40 х45 х 90 см. 2 броя дървени маси, 3 броя
дървени столове.
През този период къпането на лишените от свобода е осъществявано по график
два пъти седмично.
На 10.01.2019 г е настанен в 8 отделение спално помещение № 812 спално
помещение с р - ри 5,70 х 3,60 - общо 20,52 кв. м. в тях баня и тоалетна с
размери 1,50 х 1,00 - 1,5 кв. м. 4 бр. двойни легла тип „вишка“ с р - ри 70 х
190 см. единичното, 4 бр.метални шкафове с размери 40 х 45 х 90 см. 1 бр.
дървена маса, 2 бр. дървени столове.
През изтеклия период лишения от свобода А.Ч. е изтърпявал наказание „
Изолиране в наказателна килия“ както следва :
По Зап. № 406 / 19.07.2016 г. в периода 27.07.2016 г. до 01.08.2016 г. в
наказателна килия № 102 с размери 3,62 х 1,85 - 6,7 кв. м.
По Зап. № 579 / 29.11.2016 г. в периода 30.11.2016 г - 05.12.2016 г. в
наказателна килия № 101 с размери 3,62 х 1,85 — 6,7 кв. м. без санитарен възел
и течаща вода.
По Зап. № 260 / 26.05.2017 г. изтърпяно през периода 09.06.2017 г. -
19.06.2017 г. в наказателна килия № 101 с р -ри 3,62 х 1,85 - 6,7 кв. м. без
санитарен възел и течаща вода.
По Зап. № 405 / 19.07.2017 г. изтърпяно в периода 23.07.2017 - 03.08.2017
г. в наказателна килия № 101 с р -ри 3,62 х 1,85 - 6,7 кв. м. без санитарен
възел и течаща вода.
Всички наказателни килии били обзаведени с два броя единични легла с р - ри
70 х 190 см. и два броя метални шкафове с размери 40 х 45 х90 см.
През изтеклия период лишения от свобода А.Р.Ч. ***. Назначен е на работа,
по негова молба във фирма „АББ“ на 29.05.2018 г. до 15.06.2018 г. за този
период има зачетен 3 работни дни.
Всеки месец на лишените от свобода се давали метли, кофи, парцали,
препарати за почистване спалните помещения и коридорите. На част от лишените от
свобода, които са в материално затруднение и не провеждат свиждане с близките
си администрацията на затвора им осигурява санитарни материали, самобръсначки,
крем, четки за бръснене, четки пасти за зъби и шампоани . отделно това на
всички лишени от свобода се подсигуряват по 400 грама прах за пране и 4 броя
тоалетни сапуни на месец.
Затворът имал договор за 2019; 2020 г. с фирма „ДД1“ ООД която осъществява
третирането на спални помещения, както следва: през 2019 г. - 9 пъти. За 2020
г. спални, сервизни помещения и коридори са третирани 3 пъти за гризачи и
насекоми.
Здравословното
състояние на А.Р.Ч. е отразено в изготвената медицинска справка, от която е
видно, че през периода от 01.01.1991 г. до 31.12.2010 г. са регистрирани четири
хоспитализации. Първата е от 19.10.2000 г. до 08.11.2000 г. в СБАЛЛС София по
повод Първичен илеус. Проведено лечение с добър ефект. Второто настаняване
отново е там от 14.05.2001 г. до 29.05.2001 г., с диагноза Гастродуоденитис.
Третата поредна хоспитализация е в Психиатрично отделение на СБАЛЛС Ловеч, с
диагнозата Хроничен алкохолизъм. Пределир - без назначена перманентна терапия.
От 06.07.2010 г. до 03.08.2010 г. е на лечение в ХО на СБАЛЛС София, по повод
Хидроцеле на десен тестис. Осъществено оперативно лечение с добър ефект. През
разглеждания период са проведени и няколко консултации, съответно на 23.10.2000
г. - кожен, на 31.10.2001 г. и на 28.11.2001 г. - психиатър, а на 16.06.2010 г.
с уролог. През 2006 г. и 2007 г. са констатирани отрицателни резултати при
флуорографско изследване. От 01.02.2011 г. до 31.03.2019 г. не се е налагало
болнично лечение. През 2011 г. проведено изследване от КАБКИС с отрицателни
резултати за СПИН, Сифилис, Хепатит Б и Ц. Таково е направено и през 2012 г.
отново отрицателно. През 2012 г. е проведено и флуорографско изследване - с
отрицателен резултати. На 20.07.2013 г. е проведена консултация с Ортопед, във
връзка с болки в кръста. На 19.11.2015 г. след косултация с Офталмолог са му
изписани очила. През Октомври 2016 г. поради съмнение за белодробна Туберкулоза
е проведена рентгенография и консултация с Пулмолог, със заключение че липсват
данни за активно белодробно заболяване. На 19.02.2016 г. му бил нанесен побой
от друг лишен от свобода. Констатирани преходни травматични увреждания по
торакса. Уведомена Районна прокуратура. При освобождаванането на 13.03.2019 г.
е изписан без оплаквания. При първоначалния преглед след превод от Затвор Бобов
Дол, на 04.02.2020 г. не е имал оплаквания и не са били установени съществени
отклонения в състоянието При престоя в Затвор Пазарджик не се е налагала
съществена медицинска намеса. Няма регистрирани хронични заболявания. Не се е
налагало да бъде консултиран по друг повод и/или хоспитализиран. Понастоящем
оплаквания няма. Без съществени отклонения в психичния и соматичен статус.
Съдът
при постановяване на решението си е взел в предвид и показанията на разпитания
по делото свидетел Цонко Благов Симеонов
- също лишен от свобода към момента и търпящ наказанието си в Затвора
Пазарджик, в контекста на приетите по делото писмени доказателства ,
включително и дадени писмени обяснения от
други лишени от свобода и служители на Затвора Пазарджик.Съдът въз основа на
събраните и приети писмени доказателства, както и гласни такива е изградил
фактическа обстановка която изцяло се споделя от настоящия съдебен състав.
Правилно първоинстанционният съд е приел,
че ищецът през посочените от съда периоди е бил в пренаселени килии, от руга
страна е взел в предвид, че не са налице другите твърдяни действия и
бездействия от страна на затворническата администрация.
Съдът се
е произнесъл и относно направеното възражение за изтекла погасителна давност.
Съобразявайки се с трайната съдебна практика Приел е, че възражението за
изтекъл давностен срок за предявяване на иск за времето преди 2015 г. на процесуалния
представител на ответника – ГД“Изпънение на наказанията“, поне за времето от
01.01.1991 г. до 11.03.2011 г. е основателно. В тази част исковете са
отхвърлени. Давностният срок за предявяване на иск срещу ГД „ИН“ София съгласно
нормата на чл.110 ЗЗД, вр. с § 1 от ДР на ЗОДОВ и дадените разрешения в
Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2004 г. на ВКС по тълк. гр. д. № 3/2004 г. на
ОСГК, за този период е изтекъл, тъй като в т. 4 на ТР е прието, че когато
вредите произтичат от незаконни действия или бездействия на административните
органи, началният момент на погасителната давност за предявяване на иска за
заплащането им, е от момента на преустановяването им.
Първоинстанционният съд, позовавайки
се на събраните писмени и гласни доказателства по делото, правилно е възприел,
че няма нарушение на чл. 3, ал. 5 от ЗИНЗС, в който се определят минимално
изискуемите количество дневна светлина, степента на изкуственото осветление,
отоплението и проветряването, достъпът до санитарните възли и течаща вода,
както и минимумът обзавеждане на спалните помещения.
От приложените по делото протоколи за
извършен услуги Административния съд е установил,че затворническата
администрация , чрез съответните фирми е извършвала дезинсекция и дератизация
на затворническите помещения. Също така е била създадена организация за
почистване на помещенията, като поддържането на хигиената е задължение на
самите лишени от свобода.
Първоинстанционният съд е взел предвид и
Доклада за стандарти на Европейския комитет за предотвратяване на изтезанията и
нечовешкото или унизително отнасяне или наказание, съгласно който относно
жилищната площ на задържан в затворническите институции, от нетната площ се
изключва единствено площта на санитарния възел, и правилно стига до извода, че
лишеният от свобода през целия период е живеел в условията на
пренаселеност.Този факт, сам по себе си е бил достатъчен за първоинстанционният
съд да направи извод, че ответникът, чрез неговите служители не е изпълнил
своите задължения и не е осигурил на ищеца минимална свободна жилищна площ,
която да съответства на човешките представи за необходимо на едно лице свободно
пространство, което да обитава, извършвайки своите елементарни нужди. В случая
не се касае за необходимост от жилищна площ, надминаваща изискванията за
ограниченията, които самото наказание поставя, а се касае за изисквания, които
биологичното съществуване на човек предполага.
Неоснователни са възраженията,на другия
касатор – ГД“Изпълнение на наказанията“, че по делото не са били доказани
реално претърпените вреди, които да са били
в резултат на бездействията на ГД „ Изпълнение на наказанията“ и в
частност Затвора гр. Пазарджик, поради което по делото не следва да се счита установено
настъпването на неимуществени вреди. Съобразно практиката на ЕСПЧ не е
необходимо да се установява настъпването на някакви конкретни вредни последици
върху психиката или здравето на лишения от свобода, а е достатъчно да се
установи самия факт на нечовешко и унизително отношение, от което автоматично
следва, че ищецът е претърпял неимуществени вреди.
Въз основа на събраните по делото
доказателства, при приложението на чл. 284, ал. 5 ЗИНЗС в обжалваното решение е
изведен обоснован и логичен извод за характера и степента на въздействието
върху ищеца на условията в Затвора - Пазарджик, където е изтърпявал наказание
„лишаване от свобода“. Тези условия са несъответни на минимални критерии и
стандарти на живот. Налице е неизпълнение на вменените на администрацията
задължения за създаване на условия за изтърпяване на наказанията, с оглед
недопускане неблагоприятно засягане на личността и накърняване на човешкото
достойнство. Липсата на установени по делото конкретни умишлени действия и
бездействия на служители на другия касатор не водят до неоснователност на
предявения иск, при установените условия на живот, които не покриват
минималните изисквания, позволяващи съхранение на човешкото достойнство.
Установената от доказателствата по делото, изключителна пренаселеност,
несъмнено предпоставят унизително отношение, уронващо човешкото достойнство,
както правилно е прието в обжалваното решение.
Неоснователни са доводите в касационната жалба – и на
двамата касатори за неправилност на обжалваното решение в частта му, с която е
определен размерът на дължимото се обезщетение за причинени неимуществени вреди
и е осъдена ГД“Изпълнение на наказанията „ да го заплати. От установеното по
делото неизпълнение не следва автоматично обезщетяване на причинените
неимуществени вреди в парично изражение, възприето за дължимо от този, чиито
права са нарушени, съобразно неговото лично, субективно усещане. Естеството и
характерът на причиненото страдание съдът следва да прецени не само от страна
на субективното възприятие и усещане на пострадалия за причинена вреда, но и с
конкретните факти, от които тя произтича и най-вече обезщетението следва да е
съобразено с общите схващания за справедливост, съобразени от съда при
приложението на чл. 52 от Закона за задълженията и договорите. В случая
изводите на съда за размера на дължимото се обезщетение съответстват на
посочените критерии. Правилно са преценени конкретните, обективно съществуващи
обстоятелства относими към увреждането, от което се претендират вреди, както и
реалното им отражение върху състоянието на ищеца. Несъмнено е негативното
въздействие върху ищеца на условията, при които
пребивава в Затвора- Пазарджик. Правилно и законосъобразно съдът е
уважил частично предявения иск срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“
София за сума в размер на 1700 лева и го е отхвърлил в останалата му част до
претендирания размер от 30 000 като неоснователен на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, вр. с чл. 284 от ЗИНЗС.Съдът е присъдил и лихви върху сумата.
При разглеждане на делото
първоинстанционният съд не е допуснал съществени нарушения на процесуалните
правила, които да налагат отмяната на решението му в цялост. Решението на
Административен съд Пазарджик следва да бъде оставено в сила , а двете
касационни жалби оставени без уважение като неоснователни.
Водим от изложеното и
на основание чл.221, ал.2, предл. първо от АПК, Административен съд Пазарджик,
X – състав
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №822/21.10.2020г. постановено по адм.д. № 651/20г.
по описа на Административен съд Пазарджик.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/П/
ЧЛЕНОВЕ:
1./П/
2./П/