№ 159
гр. Кюстендил, 11.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, III СЪСТАВ, в публично заседание
на тринадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Росица Б. Савова
Членове:Татяна Хр. Костадинова
Мария Ст. Танева
при участието на секретаря Вергиния Хр. Бараклийска
като разгледа докладваното от Мария Ст. Танева Въззивно гражданско дело
№ 20221500500276 по описа за 2022 година
Образувано е по въззивна жалба от *** „***“, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление: с. В., обл. К., представлявано от Л.Д.Б. – председател,
срещу решение № 288/19.04.2022 г. по гр.д. № 441/2022 г. на КРС, с което е
признато, че дължи на И.Д.С. сумата в размер на 381.12 лв.- дължимо
обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение, считано от
09.12.2019 г. на основание чл. 325, ал. 1, т. 2 КТ, момент в който С. е
придобила право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, равняващо се на
шест брутни работни заплати, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от 05.05.2021 г. до окончателното изплащане на сумата.
Според въззивника решението е неправилно и незаконосъобразно.
Сочи, че към дата на прекратяване на трудовото правоотношение С. не е
придобила необходимата възраст за упражняване на право на пенсия за
осигурителен стаж и възраст. Същата е придобила това право на 30.12.2018 г.
Твърди, че ищцата не е доказала прекратяване на трудовото си
правоотношение след придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж
и възраст. Моли първоинстанционното решение да бъде отменено и да му
бъдат присъдени разноски.
В срок е постъпил отговор на въззивна жалба от И.Д.С., чрез адв. Л.С., в
който заявява, че въззивната жалба е неоснователна. Сочи, че
първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно, моли то да
бъде оставено в сила, както и да и бъдат присъдени разноски.
Страните не са направили доказателствени искания.
1
При съобразяване на данните по делото, настоящият състав намира, че
въззивната жалба е подадена от страна в първоинстанционното производство
(надлежен представител), насочена е срещу първоинстанционен съдебен акт,
подлежащ на въззивна проверка и е постъпила в срок, поради което същата е
допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с
изключение на случаите, когато следва да приложи императивна
материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя
от страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на
ВКС. Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради
което въззивният съд следва да се произнесе по правилността на решението
само по наведените оплаквания в жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е валидно, допустимо и
правилно, като въззивният състав споделя мотивите му, поради което и на
основание чл. 272 ГПК препраща към мотивите на КРС.
Във връзка доводите в жалбата за неправилност на решението, следва да
се добави и следното:
Районният съд е бил сезиран от И.Д.С. с установителен иск по чл. 422
ГПК, заплащане на обезщетение на основание чл. 222, ал. 3 КТ, предявен
срещу *** „***“.
Разпоредбата на чл. 222, ал. 3 КТ предвижда, че при прекратяване на
трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е придобил
право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието
за прекратяването, той има право на обезщетение от работодателя в размер на
брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 мес., а ако е придобил при
същия работодател или в същата група предприятия 10 г. трудов стаж през
последните 20 г. - на обезщетение в размер на брутното му трудово
възнаграждение за срок от 6 мес. Обезщетение по тази алинея може да се
изплаща само веднъж.
Обезщетението по чл. 222, ал. 3 КТ е от категорията плащания,
наречени в правната теория "гратификационни" - изразяващи благодарността
на работодателя спрямо работника или служителя за това, че "е приключил
живота си в труда по трудово правоотношение, придобил е право на пенсия и
отива в пенсия". Когато придобитият при един и същ работодател трудов
стаж е над 10 години, с общата трудовоправна норма законодателят е
предвидил това плащане да е в по-голям размер, защото по характера си то
изразява признателността на работодателя към излизащия в пенсия за неговия
принос и лоялност, засвидетелствани с продължителната работа – решение
Решение № 140 от 18.01.2019 г. на ВКС по гр. д. № 2809/2017 г., IV г. о., ГК,
докладчик съдията Маргарита Георгиева.
Съгласно трайната практика на ВКС /решение № 60233 от 4.04.2022 г.
на ВКС по гр. д. № 724/2021 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Любка
Андонова, решение № 140 от 18.01.2019 г. по гр. д. № 2809/2017 г., IV ГО/,
2
предпоставките за придобиване правото на обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ
са следните: 1. трудовото правоотношение на работника или служителя да е
прекратено, като е без значение от кого, на какво основание и по какъв начин,
2. работникът или служителят да е придобил право на пенсия за осигурителен
стаж и възраст, без да е необходимо именно на това основание да е
прекратено трудовото му правоотношение и 3. работникът или служителят да
е работил при същия работодател през последните 10 или повече години от
трудовия му стаж.
В процесния случай трудовото правоотношение на ищцата с ответната
*** е с начална дата 30.11.1981 г. и е продължило до уволнението и със
Заповед № 3/28.11.2018 г., като с решение № 640 от 17.07.2019 г.,
постановено по гр.д. № 395/2019 г. на КРС уволнението е признато за
незаконосъобразно, а заповед № 3 е отменена. За трудов стаж в съответствие
с разпоредбите на чл. 352 и чл. 354 КТ се зачитат и периоди от време, в които
работникът или служителят не е работил, в т. ч. и когато е бил без работа
поради уволнение, което е признато за незаконно от компетентните органи -
от датата на уволнението до възстановяването му на работа - чл. 354, ал. 1, т.
1 КТ. Следователно за трудов стаж се зачита и времето от постановяване на
заповедта за незаконно уволнение 28.11.2018 г. до влизане в сила на
първоинстанционното решение 11.11.2019 г.
Съгласно чл. 345, ал. 1 КТ при възстановяване на работника или
служителя на предишната му работа от работодателя или от съда той може да
я заеме, ако в двуседмичен срок от получаване на съобщението за
възстановяване се яви на работа, освен когато този срок не бъде спазен по
уважителни причини. От изложеното в исковата молба може да се заключи,
че съобщение е връчено на ищцата на 25.11.2019 г. За да се избегне
състоянието на неопределеност се приема, че трудовият договор се
прекратява отново ако работникът или служителят не се е явил да заеме
работата в двуседмичния срок по чл.345, ал.1 КТ, освен ако не е спазил този
срок по уважителни причини. Следователно двуседмичният срок за заемане
на длъжността е изтекъл на 9.12.2019 г. и представлява основание за
прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 325, ал. 1, т. 2 КТ.
Връчването след това на заповед за прекратяването на трудовото
правоотношение би имала констативен характер – арг. Решение № 346 от
04.10.2012 г. по гр.д. № 1010/2011 г. на ВКС, докладчик Марио Първанов.
Възражението на ответника, че трудовото правоотношение между него
и С. е прекратено със Заповед № 3/28.11.2018 г., независимо, че уволнението е
признато за незаконоосъбразно и заповедта е отменена с влязло в сила
съдебно решение на КРС, е неоснователно, изключително неправилно и
представлява грубо незачитане на силата на присъдено нещо на решението и
действието му във връзка с възстановяване на незаконно уволнения служител
на работа.
Наведени от въззивника възражения, че от значение е момента, в който
ищцата е упражнила вече придобитото от нея право на пенсия, са
неоснователни, тъй като този момент е ирелевантен за възникването на
правото на обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ, което се свързва само и
3
единствено с момента на придобиване на правото на пенсия.
В конкретния случай, настоящият съдебен състав счита, че трудовото
правоотношение е било прекратено на 09.12.2019 г. на основание чл. 325, ал.
1, т. 2 от КТ, след като уволнението на ищцата е било признато за незаконно и
отменено с решение № 640 от 17.07.2019 г., постановено по гр.д. № 395/2019
г. на КРС, тя е била възстановена на предишната й работа, но не се е явила да
я заеме в срока по чл. 345, ал. 1 от КТ. Следва да се посочи, че не е
необходимо постановяването на изрична писмена заповед от страна на
работодателя, доколкото трудовоправната връзка не се прекратява въз основа
на негово волеизявление, а с изтичането на двуседмичния срок и неявяването
на служителя.
От установените безспорни факти и представените писмени
доказателства се установява, че към момента на прекратяване на процесното
трудово правоотношение са били налице всички, кумулативни предпоставки
за уважаване на иска по чл. 222, ал. 3 КТ. Въззиваемият е работил при
работодателя в продължение на повече от 10 години, придобил е правото на
пенсия за осигурителен стаж и възраст, считано от 30.12.2018 г., трудовото му
правоотношение е прекратено на 09.12.2019 г. т. е. след придобиване на
правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст и обезщетението не е
изплатено.
В жалбата не са наведени доводи относно размера на обезщетението.
Районният съд е определил размер на дължимото обезщетение - *** лв.,
равняващо се на шест брутни работни заплати и е приел за неоснователен
иска за горницата над тази сума до целия предявен размер - *** лв., присъдил
е и лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК. Според
въззивния съд правилно и законосъобразно първоинстанционният съд е
уважил предявения иск за гореописаната сума.
При така изложеното въззивната съдебна инстанция намира, че следва
да потвърди съдебното решение.
По разноските: При този изход на правния спор въззиваемият има
право на направените от него разноски в хода на въззивното производство,
които се изразяват само в заплатено адвокатско възнаграждение в размер на
300 лв.
Мотивиран от горното, Кюстендилският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 288/19.04.2022 г. по гр. д. № 441/2022 г.
на Районен съд Кюстендил.
ОСЪЖДА *** „***“, с. В., ЕИК ***, ДА ЗАПЛАТИ на И.Д.С., ЕГН
**********, адрес: общ. Н., с. В., ул. „***“ ***, сумата от 300 лв. (триста
лева), представляваща разноски във въззивното производство.
Решението не подлежи на обжалване пред ВКС на основание чл. 280,
ал. 3, т. 3 ГПК.
4
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5