РЕШЕНИЕ
№ 12.04.2018г.
гр. К.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Казанлъшкият районен съд, І - ви граждански състав
На 07.02. 2018 година,
В открито
съдебно заседание,
в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЕНТИНА ТОДОРОВА
при
участието на секретаря Ел. Стоилова
Прокурор:
като
разгледа докладваното от съдия Валентина Тодорова
гражданско
дело № 2629 по описа за
2017г.,
за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба от К.Ц.Ц.,
с ЕГН **********,***, с БУЛСТАТ *********, с адрес: гр. К. 6100, бул. Р.Д.***№6
, представлявана от кмета: Г.Г.С.. Ищцата твърди, че на ****2017 г., около
12:00 ч., вървейки по тротоар на улица "Г. С." 16, находящ се западно
от парк Р., в близост до клон на дружеството „Е.*******" АД, пада, поради
неравности върху тротоарната настилка, изразяващи се в счупени и нестабилни
циментови плочки. В следствие от падането получава фрактура на горния край на
раменната кост (хумерус) на дясната ръка и фрактура на лявото коляно, без
разместване на костта, съпроводена с оток. К.Ц.,***, се прибирала към свое
жилище, находящо се на улица „Ш.Е*******" **. Вървейки по тротоарния
участък на улицата усеща, в интервал от няколко стъпки, че повърхността, по
която се движи, е неравна и нестабилна. Поради тази причина, Ц. повишава вниманието
си върху конкретния участък. Въпреки, че установява нарушената цялост на
тротоарната настилка, в опита си да избегне силно засегната част, със
следващата крачка тя попада на друга такава, в следствие на това се спъва и
пада на земята, в посока напред, като за да предпази лицето и горната част на
торса си от удар, инстинктивно поставя ръцете си към земята, което е довело и
до и по-тежката от двете телесни повреда - а именно фрактурата на раменната
кост на дясната си ръка. От падането, също така, удря и лявото си коляно в
неравната повърхност под себе си, като внезапно изпитва остри и непоносими
болки и пулсиране и в двете, засегнати от падането, области. Налице било
нормативно задължение на о.К., която в качеството си на собственик на улиците и
пътищата, носи отговорност за поддръжката и обезопасяването на обществените
такива. Според чл. 8, ал. 3 от Закон за пътищата, общинските пътища са публична
общинска собственост. Съгласно пар. 7, ал. 1 , т.4 от ПЗР на Закона за местното
самоуправление и местната администрация (ЗМСМА), общината е собственик на общинските
пътища, улиците и булевардите. Отчитайки разпоредбите на пар. 1, т.2 от Закона
за пътищата и пар. 6, т.6 от Закона за движение до пътищата, следва да се
направи безспорното заключение, че тротоарите са част от пътя, а община К.-
собственик на процесния тротоар. Като собственик на процесния тротоар, община К.
е следвало да го управлява и поддържа с грижата на добрия стопанин (чл. 11
Закона за общинската собственост). Чл. 31 от Закона за пътищата също изрично
вменява това задължение по отношение на общинските пътища (и тротоари, като
част от тях): „Изграждането, ремонтът и поддържането на общинските пътища се
осъществяват от общините". Предвид нормите на чл. 3 ал. 1 и чл. 167 от
Закона за движение по пътищата, о.К. е била длъжна да поддържа тротоара в
изправно състояние, да сигнализира незабавно за препятствията по него и да ги
отстрани в най-кратък срок. По смисъла на §1, т. 14 от ДР на Закон за пътищата,
поддръжката е дейност по "осигуряване на необходимите условия за непрекъснато,
безопасно и удобно движение през цялата година, предпазване на пътищата от
преждевременно износване, охрана и защита на пътищата, водене на техническата
отчетност на пътищата." В следствие на неправомерното бездействие от
страна на община К.- да осигури безопасното движение на пешеходците, движещи се
по тротоара са настъпили две сериозни травми, едната от които последвана от
хирургическа интервенция с висока сложност и обем, а другата третирана с
нехирургични методи. Заради неизправното състояние на тротоарната настилка
и последвалото от нея падане, ищцата изпитала внезапна силна болка, уплаха и
притеснение. Вследствие от шока върху цялата опорно-двигателна система, К.Ц. не
е могла да се изправи, понеже при опит за това губила стабилност, в резултат на
сложната фрактура, препятстваща голям диапазон от движения на ръката. Отделно е
усложнявала ситуацията и травмата в лявото коляно. В този момент идва на помощ Р.К.
- служител в център за куриерски услуги, находящ се в близост до инцидента,
която е била пряк очевидец на падането. След опит да успокои притесненията и
страданията на пострадалата Р.К. й асистира да се обади по мобилния телефон на
сина си - Ц. Ц.в, който по-рано пътува към града и по случайност се намира на
около десет минута от местоположението на инцидента. На помощ се притича и друг
случаен минувач. Малко след това, на мястото на инцидента пристигнал Ц. Ц.в -
син на пострадалата, който веднага предприел действия по транспортаране на неговата
майка до здравно заведение, в което да получат помощ. Силно стресиран от видимо
агонизиращата болка, която майка му изпитва, Ц. Ц.в моли по-рано дошлия мъж да
го упъти в намирането на болница. С помощта на указанията му, пострадалата и
синът й стигат до медински център „Мазалат", където за нещастае разбират,
че няма дежурен лекар, който може да окаже помощ, след което биват насочени към
МБАЛ "Д-р Хр. Стамболски". Във второто здравно заведение им е
съобщено, че лекарите, които могат да окажат помощ, в момента участват в
операция, като най-близкият период, в който могат да се заемат с травмите на
пострадалата е в рамките на следващия ден. Това е представлявало крайно дълъг
период. След като не успяват да получат асистенция в две здравни заведения,
пострадалата и нейният син се насочват към МБАЛ „Св.Лазар", където още
веднъж не успяват да получат необходимата грижа и внимание, тъй като също няма
дежурен ортопед и травматолог, като им е съобщено, че такъв ще бъде на разположение
в болницата в понеделник на следващата седмица. Поради извънредните
обстоятелства и от липсата на навременно третиране на травмата, болките на К.Ц.
се засилват. В резултат на напредналата й възраст и външните признаци на (оток
и появата на хематоми) се е засилил и стресовия фактор в описаната ситуация.
След поредицата от неуспешни опити за получаване на лекарска помощ, К. и Ц. Ц.ви
отиват в ДКЦ Поликлиника К., където за пореден път биват препятствани в това да
намерят навременна лекарска помощ на вече дълго продължаващите болки на
пострадалата, тъй като им е обяснено, че медицинското лице, което притежава
нужната квалификация, работи само до 12:00 ч., след което биват насочени към
гр. С.З.. При така стеклите се обстоятелства Ц. Ц.в и ищцата решават, че при така или иначе наличната
нужда от допълнителен транспорт, по-добре да се насочат директно към УМБАЛСМ
"Н.И.Пирогов", имайки превдид, че Ц. Ц.в живее в град С. и ще може да
бъде от значително по-голяма полза за целия последващ оздравителен процес. В УМБАЛСМ
"Н.И.Пирогов" ищцата постъпва на ****2017 г. в 19:25 ч., където е
била прегледана и хоспитализирана по спешност, с диагноза: закрито счупване на
горния край на раменната кост (хумерус),
фрактура трансинтеркондилика хумери декстра, като в последствие е назначена и
оперативна процедура в областта на раменния пояс и горния крайник с «много
голям обем и сложност". По отношение на травмата на лявото коляно,
специалистите от УМБАЛСМ "Н.И.Пирогов" първоначално предлагат също
хирургическа интервенция, но заради естеството на травмата и по-високата
наложителност за оперативно третиране на първата травма, е решено счупването да
бъде лекувано чрез обездвижване с помощта на колянна рехабилитационна ортеза,
която ищцата в последствие носи в продължение на около шест седмици. Всичко изложено свидетелства за
сложността и интензивността на травмите, причинени от противоправното
бездействие на Община К., която не положила дължимата грижа да бъде обезопасен
процесния тротоар. Травми от подобно естество могат да причинят изключителни
неудобства и болки дори за млад организъм, но болките и страданията от
описаните травми са били още по-силни, предвид напредналата възраст на ищцата.
Тя е изтърпяла неимуществени вреди, изразяващи се във физически болки и
страдания в следствие увреждане на здравето. Физическите болки и страдания
представляват такива болки и страдания, непосредствено възникнали след
падането, причинени от естеството на травмите; болки и страдания, настъпили по
време на постоперативния период - както в едноседмичния период в болницата,
така и в домашни условия; болки и страдания, проявяващи се по време на
възстановителния процес; невъзможност на ищцата да спи, заради силните болки и
дискомфорт; неразположение и продължителни болки, възникнали от ограничените
движения в областта на дясната ръка, която К.Ц. се налагало да използва в
голяма част от ежедневието си, тъй като е десничар; трудна подвижност и болки,
продължили над шест седмици след инцидента,
предизвикани от естеството на травмата на долния крайник и от предписаната
от лекар обезвдвижваща ортеза, която обхваща целия ляв крак и налага положение
на постоянна екстензия, създаваща неудобство при пътуване, седеж и други
основни дейности и положения. Горепосочените болки, страдания и неудобства
продължавали и към момента на подаването на исковата молба, като медицинският
екип, извършил оперативната инервенция дал прогноза за възстановяването на едва
80 % от подвижността на ръката, след период от минимум три месеца в най-положителния
случай. Към датата на подаване на настоящата искова молба ищцата продължавала
да не може да движи нормално ръката си, като всяко движение на ръката било
съпроводено с болка. Падането оказало силно стресово и емоционално
въздействие върху ищцата, което предизвикало трайни отрицателни изменения в
психическото й здраве. Конкретно проявление на тези травми се изразявали в:
прекомерно изостряне на вниманието при ходене по тротоарите, което отнемало
обичайното удоволствие от пешеходната разходка и е неприсъщо за условията на
нормалната градска среда; отрицателни изживявания, свързани с притеснения за
това, че ангажира сина си - Ц. Ц.в с
възстановителния си процес, като по този начин препятства нормалното и
удовлетворително протичане не неговата ежедневна рутина, в личен или
професионален аспект; отрицателни изживявания, свързани с дълготрайно
ограничаване на свободното предвижване, в следствие на което и такива относно
нарушаването на социалните контакта на последния поради физическата невъзможност
за тяхното осъществяване; отрицателни изживявания, свързани с наложителността
за прекомерно планиране и притеснения по повод на най-нормални активности от
ежедневието на човек, като например: притеснения по повод на това дали може да
намери удобен транспорт; притеснения, засягащи осъществяването на ежедневни
домакински дейности и хигиенни навици и други. Отрицателни изживявания били
свързани със страх от самостоятелно придвижване. Ищцата оценявала причинените й
неимуществени вреди, подробно описани по-горе, в общ размер на 11 500 (единадесет
хиляди и петстотин)лева.
Във връзка с възстановяването си ищцата е направила
следните разходи: заключваща реконструктивна плака комплект с винтове на
стойност 2 928 лв.; доплащане за
допълнителни винтове -204 лв.; такса за избор на екип на оперативната процедура
в звено на четвърта клиника по ортопедия и травматология към УМБАЛСМ „НИ.
Пирогов" ЕАД - 700 лв. ; потребителска такса в четвърта клиника по
ортопедия и травматология - 34.80 лв.; потребителска такса във вторичен кабинет
по травматология - 2.90 лв. ; потребителска такса в спешен кабинет по
травматология - 2.90 лв.; лекарствени средства, предписали от лекаря,
осъществил оперативната интервенция, за следболнично лечение - 1**.03 лв.. Общият
размер на причинените имуществени вреди възлиза на сумата от 3 995.63 (три
хиляди деветстотин деветдесет и пет и шестдесет и три) лева.
От съда се иска да постанови решение, с което да осъди
ответника -община К. да заплати на ищцата обезщетение за: неимуществени вреди в
размер на 11 500 лв., ведно със законна лихва върху неимуществените вреди от датата
на увреждането - ****2017 г. до окончателното изплащане на обезщетението;
имуществени вреди в размер на 3 995.63 лв., ведно със законна лихва от датата
на увреждането - ****2017 г. до окончателното изплащане на обезщетението. Претендира
за присъждане на сторените по делото разноски.
В срока по чл. 131, ал.1 от ГПК ответникът е депозирал
писмен отговор. Счита предявените искове за неоснователни и недоказани както по
основание, така и по размер. Твърди, че и на двата срещуположни тротоара в
процесния участьк, по основните направления и ходови пешеходни линии били
изправни и не били налични такива неравности, които да не могат при нормален
човешки ход да бъдат избегнати, заобиколени или са разположени по такъв начин,
че препятстват нормалното придвижване по него. Увреждането се дължало на
изключителната вина на пострадалата, която е допуснала инцидента поради
невнимание и разсеяност. Не бил доказан механизма на настъпване на уврежданията
и причинно-следствената връзка между увреждането и състоянието на вещта, собственост
на ответника. Оспорва се твърдението, че настъпилото увреждане изхожда от вещ,
която е собственост на ответника. Също така счита, че дори и да се докаже, че
увреждането е от падане на тротоар, то същото е вследствие неправилното му
използване, а не пряка последица от състоянието му. Не били представени
доказателства за изходното здравословно състояние на ищцата преди датата ****2017г.;
дали увреждането не е обусловено или спомогнато от други заболявания, дали
същия крайник не е претърпявал и други сходни травми в близък период от време и
същите да не са били зараснали или излекувани. В този смисъл счита, че искът е
изцяло недоказан по основание. Оспорва иска по размер. Изложени били твърдения,
че ищцата обикаляла различни здравни заведения из гр.К., в които не била
получила или й е отказана медицинска помощ, поради което се е отправила към
УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов", като по този начин се цели обосноваване по-голям
размер на обезщетението за неимуществени вреди поради продължило по-дълго време
страдание. Тези твърдения били
изцяло недоказани. А в частта, че в МБАЛ „Д-р Хр.Стамболски" била отказана
помощ в рамките на същия ден, твърденията й били неверни. В конкретния случай
не е посочено как е формиран размера на исковата претенция и въз основа на кои
обстоятелства ищцата счита, че е претърпяла болки и страдания в претендирания
размер. Предвид изложеното по-горе, оспорва изцяло предявените искове, както и
всеки един от фактите и обстоятелствата, на които се основават. Претендира за
отхвърляне на исковете и за присъждане на сторените по делото разноски.
Страните,
редовно призовани за датата на съдебното заседание, чрез процесуалните си
представители поддържат изложеното в исковата молба и в отговора. Ответникът прави възражение за прекомерност на
адвокатския хонорар.
След
преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Свидетелката Р.К. заяви, че видяла ищцата в деня на инцидента, не я
познавала преди това. Работела в „Е.“, куриерска фирма, на ул. „.Г. С.“ № **.
Било лятото, стояла пред офиса, когато ищцата минала пред нея. На около 4-5
метра след офиса тя се спънала в плочките и паднала. Сочи, че състоянието на
тротоара пред офиса било ужасно. Плочките били надигнати, имало дърво, което
било надигнало плочките. Някои от хората вървели по тротоара, но други го
избягвали и вървели по улицата. В този участък това бил трети инцидент и
свидетелката присъствала на всичките, защото там било и работното й място.
Целият тротоар бил разбит, не само около дървото, което било надигнало
плочките. Плочките се клатели, някои били надигнати, имало разбити участъци.
Ищцата паднала, свидетелката се затичала да ѝ помогне. Ищцата била бледа
и уплашена, не можела да се изправи. Свидетелката й помогнала да се изправи и й вдигнала дамската чанта.
Взела стол и вода от офиса, попитала я дали да се обади на Спешна медицинска
помощ, но пострадалата предпочела да се обадят на сина ѝ. Ищцата била
много зле, била много бледа, не можела да си вдигне ръката. Когато дошъл синът
ѝ случаен човек ги ориентирал за пътя към болницата. За ищцата знаела, че се казва К.. Твърди, че
единствено до офиса й, пред един от гаражите, имало бетонирана част, по която
можело да се ходи нормално. На другите места всички плочки били надигнати.
Според свидетелката състоянието на тротоара било „отвратително”.
Свидетелят Ц. П. Ц.в, син на ищцата,
даде показания че инцидентът, който претърпяла бил миналата година, лятото на
месец юни. Притежавали наследствен имот в гр. К. и идвали от време на време в
града. Имотът се намирал на ул. „Ш.Е*******“ № **. Близо бил до мястото, където
станал самия инцидент. Имали уговорка да се видят на обяд. Той пристигал от гр.
С., а майка му пристигала от гр. Б.. Свидетелят пътувал с личния си автомобил.
Когато вече бил влязъл в гр. К., получил телефонно обаждане от майка си и тя му
казала, че претърпяла инцидент и била паднала на тротоара. Още тогава по гласа
ѝ разбрал, че майка му била в шок. Сочи, че фактически се оказал на
мястото на самия инцидент няколко минути след самото падане. Като пристигнал,
майка му била още на земята. Свидетелката Р.К. ѝ носела чаша с вода и
стол. Първо видял, че ищцата имала рана на коляното и ѝ течала кръв.
Обърнал внимание на самата улица и видял, че до ищцата имало отчупени плочки.
Това било на самия тротоар. Опитал се да ѝ помогне да стане и тогава
видял, че дясната ѝ ръка се носела във въздуха. За него било ясно, че
била счупена. Видимо подута и отичала. Случаен минувач ги упътил до най-близката
болница „Мазалат“, където не била указана помощ. На рецепцията им съобщили, че
докторът работел до 12 часа. Решили да отидат на друго място. През това време
продължил да се увеличава отока на ръката. Ищцата била човек, който не се
оплаквал, дори да го боли, не го показвала. Видимо било, че при всяко движение
на ръката изпитвала болка. Когато седнали в колата сложили ръката в неподвижно
положение, тогава болката била търпима. След това отишли в МБАЛ „Д-р Христо
Стамболски“, тя изчакала в колата, а свидетелят отишъл в травматологично
отделение. Дадена му била информация, че имало на смяна двама лекари, които в
момента били в операция и му казали, че не се знае кога щели да могат да прегледат ищцата. От там отишли в друга
частна болница „Св. Лазар“. Там също им казали, че лекарят бил на работа до 12
часа. Последно отишли в поликлиниката, където общопрактикуващ лекар им казал,
че в момента няма специалист, който да прегледа ищцата, но като видяла травмата
ги посъветвала да отиват в гр. С.З.. Първоначално решили да отидат до гр. С.З.
и тръгнали натам. Още тогава свидетелят предвидил, че най-вероятно ще се
наложело ищцата да бъде приета в болница и да я остави сама и той да се прибере
в гр. С. и ще трябвало да пътува постоянно, за да я вижда. Търди, че ѝ
предложил да отидат в институт „Пирогов“, защото знаел, че там са много добри в
травматологията. В „Пирогов“ я приели веднага, на втората минута. Приели я по
спешност на първия етаж, където бил спешния център. Тогава ѝ били
най-големите страдания. Първо направили снимка. Лекарят казал, че счупването
било много лошо, много сериозно и трябвало да бъде приета за лечение в IV травматологична
клиника на „Пирогов“, където били най-тежките случаи. Тогава направили снимката
и установили счупване и на крака. Операцията не била направена същия ден.
Сложили шина на крака, която да обездвижи самия крайник, защото лекарят
обяснил, че ако се размести капачката ще трябвала операция и на крака. Сочи, че
ищцата прекарала първата нощ в коридора на болницата. Било пълно и нямало
места. След свидетелят я посещавал в болницата. Не можел да си спомни, но
операцията била извършена няколко дни по-късно от двама лекари - проф. Е.и д-р М.. Свидетелят видял ищцата
след като била излязла от операция. Видимо изпитвала много силни болки, казала,
че предпочита, ако можело да умре, но да не го преживява това. Твърди, че след
изписването той поел грижите за нея. Ищцата не можела сама да се обслужва, била
засегната дясната ѝ ръка. Била обездвижена, имала шевове. С дясната ръка
не можела да извършва движения, не можела да държи прибори. Било ѝ
изписано лечение с фраксипарин, коремни инжекции, които свидетелят всеки ден
ѝ поставял. Първоначалният възстановителен процес продължил 6 седмици, в
които майка му изпитвала силни болки, особено при някои определени движения. Не
можела да спи вечер. Първите няколко седмици тя не можела почти да ходи, защото
единия ѝ крак бил обездвижен. Стояла 4 седмици с тази шина денонощно.
Освен това, всяко движение и размърдване на ръката и причинявало голяма болка.
Сочи че след като раната зараснала и махнали конците болките започнали да
отшумяват. Тогава започнали проблемите с раздвижването. Смята, че процеса на
възстановяване не бил приключил. Ищцата не можела да сгъне лакътя в пълна
степен и да си докосне рамото, не можела да го разпъне в пълната си амплитуда. Тя
не можела да се храни самостоятелно, не
можела да си прави личната хигиена. Сочи, че за него не било проблем да поеме
грижите, приемал го като дълг. Така бил възпитан и приемал, че това било
нормално задължение и отговорност на един син. Твърди, че ищцата самостоятелно
живеела в гр. Б.. Към настоящия момент се разхождала самостоятелно. Имало
период, в който изпитвала неувереност. Внимавала как стъпва, ходела
предпазливо. Ищцата водела активен живот. Имала личен автомобил, който
шофирала, но много се движела и пеша, особено в центъра на гр. Б.. Помагала на
ищеца в работата му. Към настоящия момент виждал, че ръката ѝ не се била
възстановила напълно и смята, че трябвало още време да преодолеела този страх
от движението. Повече внимавала, за начина по който ходела, подбирала пътя по
който минава. Твърди, че в гр.Б. тротоарите били ремонтирани. Травмата не била
животозастрашаваща и свидетелеят преценил, че ще бъде по-бързо и по-добре с
личния си автомобил да я закара до най-близкото лечебно заведение и даже не се
бил сетил да се обади на тел. 112. Преди 20 години при инцидент майка му увредила китката
си, но оттогава не се било случвало.
Твърди, че за възрастта си ищцата имала перфектно зрение, четяла без очила,
виждала надалеч, карала кола.
В открито съдебно заседание ищцата
на осн чл. 176 от ГПК даде обяснения, че
инцидентът се е случил на ****2017г. към
12.00 часа в гр. К. на ул. “Г.. С.“, улицата зад „Р.а“, която излиза на
поликлиниката. Движила се от дясната
страна на улицата по тротоара към поликлиниката. Както вървяла и се озовала на земята.
В първия момент дори загубила съзнание, защото усетила, че някаква жена дошла
до нея и се опита да й помогне. Тротоарът бил разбит. Една плочка стърчала, друга
се клатила. Тротоарът не бил много широк, нямала голям избор да прецени къде да
се движи. Денят бил слънчев, пред очите й нямало препятствия, нямало паркиран
автомобил. Ищцата била обута с абсолютно равни обувки, сандали, обхващащи
крака, без каишки. Като си видяла ръката след инцидента, тя била като „махало“,
движела се безконтролно. Болка усетила след като влязла в колата на сина си.
Потвърди, че не се били обаждали на тел. 112. Синът й дошъл веднага и реакцията
им била моментална. Обиколили четири лечебни заведения в гр. К.. Съвместно
взели решение за лечебното заведение в гр. С., защото ищцата трябвало да остана
сама в гр. К. или в гр. С.З., където нямали роднини. Синът й я транспортирал до
болница „Пирогов“, където й били указали първа помощ.
Видно от Епикриза на К.Ц.Ц.,
издадена от УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ ищцата е постъпила в Четвърта клиника по
ортопедия и травматология на ****2017 г. в 19.25 часа. Поставена е диагноза:
Счупване на горния край на раменната кост (хумерус) – закрито. Фрактура
трансинтеркондилика хумери декстра. Извършени са оперативни процедури в
областта на раменния пояс и горния крайник с много голям обем и сложност.
От изготвената по делото
съдебно-техническа експертиза на вещото лице инж. К.В.Д. се установява, че
тротоарът бил с обща ширина 450 см., включително уличния бетонов бордюр. Изпълнен
бил първоначално по технология без залепяне с разтвор, с добре уплътнени трошен
камък - дебелина **см. (30 см.) – уплътнен, пясък фракция 0.4 - 0.5 мм. -
средно 6 см. - добре уплътнен, вибропресовани бетонови тротоарни плочи с
височина от 6 до 8 см. – уплътнени и фугиране с пясък. Тротоарът бил изпълнен с
нормативен наклон 2% към уличното платно за оттичане на повърхностните водил
към уличната дъждоприемна канализационна система. В ивица, с ширина 150 см.,
към уличното платно било изпълнено озеленяване с дървета, разположени осово на
80 см. от края на уличния бордюр. Оставащата ивица от тротоара, с ширина 300
см., осигурявала безпрепятствено преминаване на хора. В периода от
първоначалното изграждане на процесния тротоар до настоящия момент, били
изпълнени няколко строителни интервенции, както и естествени процеси, довели до
компрометиране на конструкцията му. В ивица с ширина 120 см., разположена на
150 см. от уличния бордюр и на 180 см. от застрояването в имотите, било изпълнено
полагане или подмяна на кабелни подземни електропроводи. Ивицата била ясно
изразена, тъй като била покрита с друг модел бетонови тротоарни плочи, на
видимо по-нова възраст и по трасето били разположени шахти, покрити с метални
капаци, обозначени с надписи на енергоразпределение. При засипване на
положените кабели не било спазено технологичното изискване за добро уплътняване
на насипните слоеве, в резултат на което се получило отчетливо слягане на
земната основа, а завършващия слой от бетонови плочки бил компрометиран.
Плочките били разместени, изкривени, на места счупени, и не осигурявали равна и
стабилна повърхност за предвижване. Южно
от офиса на „Е.“ АД, с адрес улица „Г. С.“ № **, били изградени два гаража, с
врати на уличната регулационна линия. За осигуряване на по-добър подход на
превозните средства към тях, пред първия гараж били премахнати тротоарната
настилка и уличния бордюр, и била положена циментова замазка, която в
по-голямата си част в момента била изкъртена и липсвала. Пред втория гараж също
били премахнати бетоновите тротоарни плочки и уличния бордюр, отлята била
бетонова настилка, която, поради неравномерно слягане, била надигната в
северния си край и образувала стъпаловидна денивелация към тротоарната настилка
в съседство повече от 10 см. Дърветата,
посадени в ивицата към уличното платно, били развили хоризонтална коренова
система, която надигнала тротоарната настилка в радиус от 150 до 200 см. около
тях. В тези участъци бетоновите тротоарни плочки били напълно компрометирани,
счупени, разместени, разхвърляни или напълно липсващи. Земната повърхност около
дърветата била силно изпъкнала и неравна. Оставащата част от първоначално
изпълнената тротоарна настилка, върху която не били прилагани последващи
строителни интервенции, поради естествено износване или ерозийни процеси, на
места също била компрометирана. Тротоарните плочи били напукани и с изветрял
повърхностен слой, на места имало участъци на които изобщо липсват тротоарни
плочи. В тази част обаче, поради доброто уплътняване на насипните пластове от
тротоарната конструкция, била налична сравнително гладка повърхност за
безпрепятствено пешеходно предвижване. Вследствие лошото уплътняване на
насипните пластове на тротоарната конструкция и последващото неравномерно
слягане в компрометираните участъци, завършващият слой от бетонови тротоарни
плочки бил без здрава основа, което можело да доведе до неочаквано хлътване или
повдигане. Напълно компрометираните и опасни участъци от конструкцията на
процесния тротоар, не били обозначени с предупредителни знаци, оградени или
сигнализирани по някакъв начин. Въз основа на горните констатации се налагал
изводът, че: състоянието на процесния участък от тротоара на улица „Г. С.“ не
можел да се счита за обезопасено за експлоатация и съответстващо на
техническите изисквания спрямо този тип конструкции, и не осигурявал
безпрепятствено пешеходно предвижване по него.
Изслушана в съдебно заседание,
вещото лице К.Д. поддържа изготвеното заключение. Потвърди, че обследвала
участъка от тротоара между уличното платно, кръстовището с „И.М.“ и имотите с
административен адрес „Г. С.“ **и административен адрес „Г. С.“ 18, което на
място представлявало обхвата на настъпилия инцидент. Районът на тротоара не бил
конкретизиран до квадратен метър, но изследвала определен участък. Към момента
тротоарът не бил отремонтиран. Сочи,
че съществувала ивица с ширина 150 см, откъм къщите върху, която на много места
не били прилагани строителни дейности и корените на дърветата не били надигнали
тротоара. На север от адреса „Г.. С.“ **ивицата била в добро състояние, но в
процесния участък, на юг от този адрес към кръстовището с „И.М.“, имало
премахнати плочки и липсвала непрекъсната ивица, по която да се минавало без
проблем. Този участък бил в лошо състояние, били прекарвани кабели и не бил
уплътнен насипа върху тях и се получило слягане на плочките, разместване.
Поставянето на кабелите обхващало целия тротоар и дейността не била извършвана
в скоро време. В градовете се изграждали тротоари, които трябвало да осигуряват
безпрепятствено пешеходно преминаване през тях и следвало да не се налага
пешеходците да си гледат в краката и да
внимават и да заобикалят всички препятствия. Смисълът е да се осигури
безпрепятствено пешеходно придвижване. Вещото
лице счита, че може да съществува тротоар без настилка, само че трябвало
повърхността да бъде достатъчно равна, за да може безпрепятствено да се
придвижва.
С писмо с изх. № ********** г. управителят
на МБАЛ „Д-р Христо Стамболски“ – гр. К. уведомява, че на ****2017 г. не е
отразено посещение на лицето К.Ц.Ц. в регистър, журнал или амбулаторен лист за
преглед на пациент.
С писмо с изх. № **********г. управителят
на ДКЦ “Поликлиника К.“ ЕООД уведомява, че няма данни лице с ЕГН ********** да
е преглеждано някога в лечебното заведение. Прегледите на пациенти с
травматични увреждания на опорно-двигателния апарат се извършвали от 13.30 до
14.00 часа в двата травматологични кабинета на ДКЦ “Поликлиника К.“ ЕООД.
С писмо с изх. № *********** г. управителят на МЦ „Ескулап-В“ ЕООД и СБНАЛ
„Св. Лазар“ ЕООД уведомява, че нямало информация, че лицето К.Ц.Ц. с ЕГН **********
е търсило медицинска помощ на ****2017 г., като в лечебното заведение
запитванията не се отразявали в журнал, а инфорчация за графика на специалиста
била предоставяна на регистратурата. На ****2017 г., в медицинския център нямало
по график специалист ортопед-травматолог.
По делото е изготвена
съдебно-медицинска експертиза с вх. № *********** г., извършена от д-р М.С..
След като се запознал с цялата съдебна и медицинска документация и лично
извършил клиничен преглед на ищцата на 18.12.2017 г. е изготвил експертното
заключение. Потвърди, че на ****2017 г.
в 19.25 часа ищцата К.Ц.Ц. е била прегледана, направена била рентГ.ография
и било диагностицирано многофрагментно счупване на дясната раменна кост, в
зоната на лакътната става и била хоспитализирана в УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ –
четвърта травматологична клиника. При същия преглед била направена и рентГ.ография
на ляво коляно, тъй като и то било
болезнено и оточно. Била установена пукнатина, за която било решено да се
лекува консервативно. Счита, че при така описаното произшествие – политане и
падане предизвикано от неравни повърхности по тротоарната настилка
съответствало да е получен травматичният ефект. При загуба на равновесие,
вследствие препъване, тялото на ищцата било подложено на инерционни сили, които
се предавали на изпънатите горни крайници напред. Тогава те поемали тежестта на
тялото плюс добавената инерция и биха могли да получат счупване (някъде по
костите на горните крайници).
Имайки предвид многофрагментността
на счупването на раменната кост в зоната на дясната лакътна става, лекувано
оперативно с открита кръвна репозиция на фрагментите и фрактурите и фиксирането
им с 3 реконструктивни плаки и остеосинтезни винтове, а също и възрастта на
ищцата следвало да се заключи, че костната консолидация би се получила след 6-7
месеца. През този период болковият синдром щял отзвучава бавно по сила и
степен. Успоредно с това при този тип фрактури много дълго време продължавал
периодът на оточност на травмирания участък. Това отделно би забавило
рехабилитационните мероприятия, което давало основание да се заключи, че
възстановяването щяло да бъде не по-малко от 9-10 месеца. Принцип в лакътната
хирургия бил, че дори и при завършено оперативно и рахабилитационно лечение, оставал
дефицит в амплитудата на движение в лакътната става. След прегледа на ищцата установил, че по дорзалната повърхност на
лакътната става и дисталния брахиум имало стар зараснал първично оперативен
цикатрикс с дължина 15 см - 10 проксимално от върха на лакътния олекран и 5 -
дистално от лакътния олекран. Движенията в лакътната става били чувствително
ограничени. Екстензията била с дефицит от 30 градуса, а флексията била възможна
до 110 градуса. Ротационните движения в лакътната става били възстановени до
норма. При политане на тялото напред, след препъване, рефлекторно ищцата била
подвила коленете си и те също били поели част от удара в земята. Като резултат
получила контузия на лявото коляно и малката пукнатина в същата област. В
момента на травмата болката била много силна и в двете травмирани зони. В тях
бързо се образувал травматичен оток, който допълнително засилвал болковия
синдром. Предвид факта, че не бил осигурен бърз преглед от травматолог, който
да имобилизирал особено горния крайник, ищцата била търпяла нарастващата по
интензитет болка до прегледа в УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“. След оперативната
интервенция, тоест след остеосинтезата на фрактурата не се поставяла гипсова
имобилизация, а се препоръчвало ранно внимателно раздвижване, целящо
нормализиране кръвоснабдяването на областта и намаляне на следтравматичния
оток. Това ранно раздвижване също било съпроводено от силни болки. Във времето
болковата симптоматика бавно намаляла. В деня на извършване на прегледа
/18.12.2017 г./ установил, че травмираната и оперираната област била все още
болезнена при палпация, при опит за активни и пасивни движения, особено в
крайната фаза на възможния обем. По отношение на колянната става, която
също била травмирана при обсъждания
инцидент и там била диагностицирана лека пукнатина на колянното капаче, нямало
остатъчна патология и дефицит в движенията на ставата.
Изслушан в съдебно заседание, вещото
лице д-р М.С. поддържа изготвеното заключение. Сочи, че костното срастване било
между 6-7 месеца, имайки предвид възрастта на ищцата и многофрагментността на
фрактурата, но след костното срастване имало доста продължителен
възстановителен период. Този период включвал възстановяване на тонуса и обема
на мускулната маса в зоната и особено важно - възстановяване на движенията в
най-близката става – лакътната. Това било също бавен период и за него
предвидил, според случая и научната литература още 3 - 4 месеца. В момента на
прегледа нямало пълно разперване. Препоръчвал поне един или два курса на
балнеолечение. Всеки курс бил от 7 до 10 дни. Лакътната става била много
капризна става и абсолютно винаги, при счупвания в близост до нея, не се
възстановявало пълното изправяне на лакътя. Винаги оставал дефицит от 10-20
градуса. Това бил принцип, независимо от възрастта на пациента. Функционално ставата щяла бъде почти
напълно функционална, ищцата щяла си служи със ставата, но този градус на
дефицит на движение щял остане спрямо анатомичния норматив. През различните
периоди до преди 2-3 месеца тя имала болка, но към момента на прегледа нямала болка.
В крайната фаза на възможния обем движение, тогава се усещала болка. Към
момента на настъпване на травмата болката била изключително силна. Лакътната
става била много болезнена при такива многофрагментни счупвания. В сравнение с
болката в лакътната става, болката в колянното капаче била нищожна. На предната
кост на стената на капачето имало лека пукнатина, задната страна на капачето
била съвсем здрава. Тази пукнатина зараствала напълно без остатъчен дефект, за
нея било нужно използване на ортеза в рамките на 45 дни. Напълно било
възстановяването. В момента на прегледа не се установила болка. В епикризата от Спешна болница „Пирогов“ се обсъждала
единствено фрактурата в лакътната става. Колянната травма била съобщена там
като контузия, но експертът след като се запознал с документацият установил
линията на пукнатина, а колкото до ортезата, това бил консервативен начин на
лечение без операция. При ненарушаване на ставната повърхност на капачето не
била необходима оперативна интервенция. Твърди, че костната плътност на ищцата
изглеждала нормална за възрастта. Според него тя не страдала от заболяване на
костите – остеопороза. При ищцата можело да се говори за остеопения, което било
нормално състояние на костите с оглед възрастта ѝ. Това не било заболяване.
Това било нормално за възрастта. Сочи, че в случая на събитието имали значение
инерционните сили на тялото, кинетичната енергия, а не толкова остеопенията. Остеопенията
била предразполагащ фактор с оглед възрастта на ищцата. И всеки млад човек също
при падане можел да получи тези травми. В болница „Пирогов“ имали всички
възможности, за да се извършват операции по НЗОК. Болницата в С.З. също имала
всички права и възможности. Твърди, че в случая, ако още в първия или втория
час след травмата била обездвижена фрактурата и най-близката лакътна става,
ищцата нямало да търпи толкова силни болки до вечерта, когато в Пирогов ѝ
била наложена шина. При необездвижен лакът нараствал оттокът неимоверно
по-бързо и в по-голям мащаб. Това било свързано и със затормозяване на
кръвоносните съдове на крайника и нервно-сетивната функция, започвали
изтръпвания по крайника. Необездвижването засилило болките на ищцата до
момента, в който била обездвижена ръката в Пирогов до поставяне на шината и не
влияело на предприетите последващи мерки от екипа. Те били напълно съобразени с
фрактурата.
За лечението си ищцата е направила
следните разходи: заплатила е заключваща реконструктивна плака комплект с
винтове - 2 928 лв. (фактура № *********от дата 19.06.2017 г.); доплатила е допълнителни
винтове - 204 лв. (№ ***********от дата **.06.2017 г.). Заплатила е такса за
избор на екип на оперативната процедура в звено на четвърта клиника по
ортопедия и травматология към УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ ЕАД - 700 лв. (фактура № *********
от дата 19.06.2017 г.), потребителска такса в четвърта клиника по ортопедия и
травматология - 34.80 лв. (фактура № ********447 от дата **.06.2017 г.), потребителска
такса във вторичен кабинет по травматология - 2.90 лв. (фактура № ********** от
дата 09.07.2017 г.), потребителска такса в спешен кабинет по травматология -
2.90 лв. (фактура № ********** от ****2017 г.). Закупила е лекарства,
предписани от лекаря, осъществил оперативната интервенция, за следболнично
лечение в размер на 1**.03 лв. (фискален бон № ********* 0078 от 04.07.2017 г.;
фискален бон № ******** от 02.07.2017 г.; фискален бон № ******** от 10.07.2017
г.; фискален бон № ********** от 24.06.2017 г.).
При така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Предявеният
иск е с правно основание чл. 49 от ЗЗД във вр. с чл.
45 от ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 49 от ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за
вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. Това е
отговорност на юридическите лица за противоправни и виновни действия или бездействия
на техни длъжностни лица при или по повод изпълнение на възложена работа.
Отговорността е гаранционно - обезпечителна, възложителят не отговаря заради
своя вина, а заради вината на свои работници или служители, на които е възложил
работа. Виновно поведение се изисква по отношение на лицето, на което е
възложена работата, като то се презюмира. Наличието на останалите обективни
елементи от фактическия състав на чл. 49 от ЗЗД във връзка с чл. 45 от ЗЗД, трябва да се докажат от ищеца по делото.
От събраните по делото
доказателства - медицинската документация, заключението на двете вещи лица, от
показанията на двамата свидетели и от обясненията на ищцата се установи, че на ****2017г. към 12.00 часа в гр. К. при движение от
дясната страна на ул. “Г.. С.“ по тротоара установила нарушена цялост но
тротоарната настилка, в опита си да избегне силно засегнатата част, със
следващата крачка попада на друга такава, в следствие на което се спъва и
пада на земята, в посока напред, като за да предпази лицето и горната част
на торса си от удар, инстинктивно поставя ръцете си към земята, което е довело до
фрактурата на раменната кост на дясната ръка и фрактура на лявото коляно, без разместване на костта,
съпроводена с оток. Вещото лице по съдебно – медицинската експертиза
потвърждава твърденията в исковата молба, че
травматичният ефект е в резултат на описаното
произшествие – политане и падане предизвикано от неравни повърхности по
тротоарната настилка. Съдебно- техническата експертиза установява, че
в процесния участък бетоновите тротоарни плочки били напълно
компрометирани, счупени, разместени, разхвърляни или напълно липсващи. Земната
повърхност около дърветата била силно изпъкнала и неравна. Дърветата, посадени
в ивицата към уличното платно, били развили хоризонтална коренова система,
която надигнала тротоарната настилка в радиус от 150 до 200 см. около тях. В периода от първоначалното изграждане на процесния тротоар
до настоящия момент, били изпълнени няколко строителни интервенции, както и
естествени процеси, довели до компрометиране на конструкцията. При засипване на
положени кабели не било спазено технологичното изискване за добро уплътняване
на насипните слоеве, в резултат на което се получило отчетливо слягане на
земната основа, а завършващия слой от бетонови плочки бил компрометиран. Оставащата част от
първоначално изпълнената тротоарна настилка, върху която не били прилагани
последващи строителни интервенции, поради естествено износване или ерозийни
процеси, на места също била компрометирана. Настъпването на инцидента се установява и
от разпита на свидетеля очевидец К. и по косвен начин от показанията на свидетеля Ц.в, които не е бил на място по
време на инцидента, но пряко е възприел последиците от него.
За възстановяване на претендираните
вреди се иска ангажиране отговорността на ответната община като собственик на
общинските пътища и улиците на нейната територия /чл.
2, ал. 1, т. 2 от Закона за общинската собственост, чл. 8,
ал. 3 от Закона за пътищата, вр. с § 7,
т. 4 ПЗР от ЗМСМА/, поради неизпълнение на задължението й за ремонт и
поддържане на пътната настилка на улица, находяща се на територията й, което
задължение се извежда от нормите на чл.
2, ал. 1, т. 2, вр. чл. 3
и чл.
56, ал. 2 ЗОС, вр. § 7,
т. 4 ПЗР от ЗМСМА и по арг. от чл. 3,
ал. 3, чл.
8, ал. 3, чл.
29, чл.
31 и чл.
36 ЗП, вр. §
1, т.1, т.
13 и т.
14 ДР ЗП и чл.
167, ал. 1 ЗДвП /вр. § 6, т. 1 ДР ЗДвП, съгласно който към пътищата се
приравняват и улиците/. След като пътното покритие е било нарушено и то е
представлявало препятствие за преминаващите хора, съдът намира, че
отговорността за причинените вреди следва се потърси от собственика на пътя,
който по закон е длъжен да се грижи за него и да не допуска наличието на
препятствия по пътя. Мястото, където е настъпил инцидента е предназначено за
придвижване на пешеходци. Общината е собственик на пътя и тя отговаря за ремонта
и поддържането на общинските пътища. Разпоредбите на параграф 1, т. 2 от ЗП и
параграф 6, т. 6 от ЗДвП определят тротоара като част от пътя, поради което
община К. се явява собственик на процесния тротоар. След като служителите на
общината не са изпълнили своите задължения за полагане на съответната грижа и
не са извършили ремонт на счупени, разместени, липсващи тротоарни плочки, е налице бездействие, което
е противоправно, и при настъпване
на вреди общината носи отговорност.
С оглед на изложеното по – горе, съдът
намира, че ищцата е пострадала от бездействието на служители на Община К., на
които е възложено да стопанисват и поддържат общинските тротоари в състояние,
годно за ползване. В резултат на инцидента са причинени вреди на К.Ц.. Налице е
причинно-следствена връзка между инцидента и претърпените от Ц. вреди, болки и
страдания, които са пряка и непосредствена последица от причиненото й
увреждане. Община К. дължи обезщетение за причинените неимуществени и
имуществени вреди, доколкото чрез своите служители има нормативното задължение
да поддържа пешеходните тротоари на територията на Община К. в подходящо за
ползване от гражданите състояние, а при възникнали препятствия, да ги
сигнализира и отстранява, своевременно, което в случая не е направено. Падането
на ищцата е причинено от ответника чрез бездействие на негови служители за
изпълнение на задължения, които произтичат от закона, техническите и други
правила, изразяващо се и в липса на осъществен контрол за безопасността, целостта
на тротоара. Задължението за контрол и правилно стопанисване на тротоарната
настилка е на собственика на тротоара – ответникът, чрез лица на които е
възложил тази работа. Бездействието на ответника е в пряка причинно-следствена
връзка с причинените на ищцата, посочени по-горе увреждания и понесени от нея
неимуществени и имуществени вреди. Неоснователно се явява възражението на ответника, че падането на ищцата е вследствие неправилното му
използване от самата Ц., а не пряка последица от състоянието му. Ответникът не
ангажира доказателства за тези си твърдения.
По отношение на претенцията за имуществени вреди в общ
размер от 3 995.63 лв. съдът намира същата за доказана от представените по
делото писмени доказателства, както следва:
2 928 лв. за заключваща реконструктивна плака комплект с винтове по фактура № ********от
дата 19.06.2017 г.; 204 лв. доплащане за допълнителни винтове по фактура № ***********от
дата **.06.2017 г. ; 700 лв. - такса за избор на екип на оперативната процедура
в звено на четвърта клиника по ортопедия и травматология към УМБАЛСМ „НИ.
Пирогов" ЕАД по фактура № *********
от дата 19.06.2017 г.; 34.80 лв. - потребителска такса в четвърта клиника по
ортопедия и травматология - фактура № *********447 от дата **.06.2017 г.; 2.90
лв. - потребителска такса във вторичен кабинет по травматология - фактура № **********от
дата 09.07.2017 г.; 2.90 лв. - потребителска такса в спешен кабинет по
травматология - фактура № ********* от ****2017 г.; 1**.03 лв. - лекарствени
средства, предписани от лекаря,
осъществил оперативната интервенция, за следболнично лечение - фискален бон № ************
от 04.07.2017 г.; фискален бон № ********
от 02.07.2017 г.; фискален бон № ******** от 10.07.2017 г.; фискален бон № *********от
24.06.2017 г.. С оглед на времето на настъпване на самото увреждане и характера
на самото нараняване, от момента на приемането в болницата до самото изписване,
извършваните прегледи и оздравителния период може да се направи извод, че тези
разходи са направени от ищцата именно във връзка с процесното увреждане и
последващото лечение.
По претенцията за
обезщетение на неимуществените вреди, съдът намира следното:
Съгласно чл. 52 ЗЗД, обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост. Константната съдебна практика приема, че справедливостта не е
абстрактно понятие. Обезщетението за неимуществени вреди винаги се присъжда за
конкретно претърпени болки, страдания и неудобства, които са пряка и
непосредствена последица от увредата. Във всеки случай преценката на съда
следва да се основава на характера и
степента на засягане на здравето и физическата цялост на пострадалия,
последващото допълнително влошаване на здравословното му състояние, броя на
травматичните увреждания, силата, интензитета, продължителността на
претърпените болки, страдания, неудобства и др. Понятието „неимуществени вреди“
включва освен телесните и психически увреждания на пострадалия и претърпените
от него болки и страдания, формиращи в
своята цялост негативни
битови неудобства и емоционални
изживявания на лицето, ноторно намиращи
не само отражение върху психиката,
но създаващи социален дискомфорт за
определен период от време.
От събраните по делото писмени и гласни
доказателства по делото се установи, че ищцата тогава била на 72 години, при
падането е получила - многофрагментно счупване на дясната раменна
кост, в зоната на лакътната става и пукнатина на предната кост на стената на
капачето на лявото коляно. Лакътна става била лекувана оперативно с открита
кръвна репозиция на фрагментите и фрактурите и фиксирането им с 3
реконструктивни плаки и остеосинтезни винтове. Според СМЕ уврежданията водят до
трайно затрудняване в движенията на десния горен крайник. Възстановяването щяло
да отнеме не по-малко от 9-10 месеца. След извършения преглед са установени
чувствителни ограничения в движенията в лакътната става /екстензията била с
дефицит от 30 градуса, а флексията била възможна до 110 градуса/. На предната
кост на стената на капачето на лявото коляно имало лека пукнатина. Тази
пукнатина зараствала напълно без остатъчен дефект, за нея било нужно използване
на ортеза в рамките на 45 дни. Първите
няколко седмици ищцата не можела почти да ходи, защото левият ѝ крак бил
обездвижен. Стояла 4 седмици с шината денонощно. За разлика от другата
травма тук възстановяването било напълно. Вещото лице посочи, че затрудненията
в движенията на десния горен крайник продължава и към настоящия момент и налага
периодично провеждане на рехабилитация и
балнеолечение. Пострадалата ръка
е дясната, основна за ищцата, поради което бил нарушен нормалния й ритъм на
живот. През време на възстановителния процес тя живеела при сина си, тъй като
не можела да се обслужва сама. От уточненията на вещото лице по СМЕ се установи, че ищцата не страда от
заболяване на костите – остеопороза. При нея можело да се говори за остеопения,
което било нормално състояние на костите с оглед възрастта ѝ. Това не
било заболяване. В случая на събитието имали значение инерционните сили на
тялото, кинетичната енергия, а не толкова остеопенията. Описаните увреждания и
усложнения са свързани с продължително физическо страдание, състоянието е
причинило на ищцата както физически болки и страдания, така и емоционален
стрес; ищцата е преживяла инцидента трудно, търпяла е редица неудобства в
процеса на лечение и възстановяване; нарушен е бил нормалния й ритъм на живот,
ищцата продължава да търпи неудобства и към настоящия момент. Съдът съобрази
факта, че се касае за възрастна жена, при която възстановяването е протекло по –
бавно. През първите месеца били нарушени
социалните контакти на ищцата. Изпитвала
притеснение, че препятства ежедневната рутина на сина си, който поел
непосредствени грижи за нея след изписването от болницата.
Съобразявайки всички
тези обстоятелства, оказващи влияние при определяне на дължимото обезщетение,
съдът намира, че справедливият паричен еквивалент на причинените увреждания,
т.е. неимуществени вреди, възлиза на сумата от 9 500 лв., за двете фрактури, представляващи двустепенно телесна повреда, т.е. искът
следва да бъде уважен частично, като за разликата до пълния предявен размер от
11 500 лв., следва да бъде отхвърлен.
Определените обезщетения за неимуществени
и имуществени вреди, следва да се присъдят заедно със законната лихва от датата
на увреждането – ****2017г. до окончателното им изплащане.
Ищцата е претендирала
присъждане на направените по делото разноски и с оглед изхода на спора,
съгласно разпоредбата на чл.
78, ал.1 от ГПК следва да й бъдат присъдени такива в размер на 1958,65 лв.
Съобразно разпоредбата на чл.
78, ал.3 от ГПК на ответника се дължат направените по делото разноски в
размер на 53,04 лв. За неоснователно съдът намира възражението за прекомерност на
адвокатското възнаграждение, предвид фактическата и правна сложност на делото.
С оглед на
гориезложеното, съдът
ОСЪЖДА Община К., с БУЛСТАТ *********, с адрес:
гр. К. 6100, бул. Р.Д.***№6 , представлявана от кмета: Г.Г.С. ДА ЗАПЛАТИ на К.Ц.Ц.,
с ЕГН **********,*** сумата от 9 500 лева, на основание чл. 49 от ЗЗД, представляваща обезщетение за неимуществени вреди - претърпени болки и
страдания – вследствие полученото на ****2017г. многофрагментно счупване на дясната раменна
кост, в зоната на лакътната става и пукнатина на предната кост на стената на
капачето на лявото коляно при падане на ****2017г.
на тротоарна настилка с нарушена цялост при движение от дясната страна на ул. “Г.. С.“
в гр. К., ведно със законната лихва за забава, считано от датата на увреждането
– ****2017 г. до окончателното й изплащане, като иска в останалата му част до
пълния претендиран размер от 11 500 лв., ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА Община К., с БУЛСТАТ *********, с адрес: гр. К. 6100, бул. Р.Д.***№6 ,
представлявана от кмета: Г.Г.С. ДА ЗАПЛАТИ на К.Ц.Ц., с ЕГН **********,*** сумата
от 3995, 63 лева, на основание чл. 49 от ЗЗД, представляваща обезщетение за претърпените от ищцата имуществени вреди
- извършени разходи за изследвания, лечение и възстановяване, вследствие
полученото на ****2017г. многофрагментно счупване на дясната раменна кост, в
зоната на лакътната става и пукнатина на предната кост на стената на капачето на
лявото коляно при падане на ****2017г.
на тротоарна настилка с нарушена цялост при движение от дясната страна на ул. “Г.. С.“
в гр. К., ведно със законната лихва за забава, считано от датата на увреждането
– ****2017 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА Община К., с БУЛСТАТ *********, с адрес:
гр. К. 6100, бул. Р.Д.***№6 , представлявана от кмета: Г.Г.С. ДА ЗАПЛАТИ на К.Ц.Ц.,
с ЕГН **********,*** сумата от 1958,65 лв., представляваща направени по делото
разноски, съразмерно с уважената част на иска.
ОСЪЖДА К.Ц.Ц., с ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на
Община К., с БУЛСТАТ *********, с адрес: гр. К. 6100, бул. Р.Д.***№6 ,
представлявана от кмета: Г.Г.С. сумата от 53,04 лв., представляваща направени
по делото разноски, съразмерно с отхвърлената част на иска.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред ОС – С.З. в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: