Р Е Ш Е Н И Е
№ 4224
гр. Пловдив, 06.11.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, XXII състав, в публичното заседание на втори октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЛЮДМИЛА МИТРЕВА
при секретаря Лиляна Шаламанова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 12710 по описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на
чл.422, ал.1 във вр. с чл.415, ал.1 ГПК.
Oбразувано е по искова молба от „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД срещу И.М.М.
за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата в размер на
1900.90 лева, представляваща стойността на доставените на ответника и потребени
от него питейна и отведена канална вода за периода 11.04.2016 г. до 24.04.2018
г. за водоснабден имот, находящ се в гр. ***, както и сумата в размер на 61.12
лева – обезщетение за забава върху главницата за периода 30.06.2016 г. до
30.04.2018 г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от
датата на постъпване на заявлението в съда – 11.05.2018 г. до окончателното
погасяване на вземането, за които суми е издадена Заповед от 16.05.2018 г. за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 7681/2018 г. по
описа на ПРС
В исковата молба се твърди, че
ответникът е потребител на ВиК услуги, в качеството си на собственик и
ползвател на водоснабден имот, находящ се в гр. ***.
Твърди се, че в ползвания от
ответника имот има монтирани две измервателни устройства с номер в картотеката
на ищеца *** и ***, като отчетът е извършван единствено по показанията на едно
от устройствата ***. Другото измервателно устройство не се ползва от
потребителя. Констатиран е теч в тоалетната. В карнетите имало поставени
подписи на представители на потребителя, както и на самия потребител. На
ответника била изпратена и покана за доброволно изпълнение, с която потребителя
е уведомен за задълженията си, но не последвало плащане, поради което
дружеството ищец се е снабдило със заповед за изпълнение на парично задължение
по чл.410 ГПК, връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК, което поражда
правния му интерес да предяви настоящите искове. Претендират се разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от назначения на ответника особен представител, с който оспорва иска. Оспорва наличие на облигационно правоотношение между страните. Оспорва качеството потребите на ответника. Прави се възражение, че в представените с исковата молба карнети липсват подписи на потребителя, поради което не могат да послужат като доказателство, че водомера е отчитан. Моли исковете да бъдат отхвърлени.
Пловдивският районен съд, като прецени събраните по делото доказателства
по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди
възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Видно
от приложеното ч. гр. д. № 7681/2018 г. по описа на ПРС, вземанията по настоящото
производство съответстват на тези по заповедта за изпълнение. Заповедта е
връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК. Исковете, по които е образуван
настоящият процес, са предявени в едномесечния срок по чл. 415, ал.1 ГПК.
Същите са допустими и подлежат на разглеждане по същество.
Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл.422 ГПК, във вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД, във вр. с чл.203 от Закона за водите и чл.422 ГПК, във вр. с чл.86, ал.1 ЗЗД.
За да бъде уважен предявения иск ищецът следва да докаже, че между него и ответника е възникнало валидно облигационно правоотношение по повод предоставяне на услуга доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода за процесния период, в това число, че ответникът има качеството потребител на ВиК услуги в процесния период, в качеството си на собственик, изпълнение от страна на ищеца на задължението за доставка на посочената услуга за процесния период във водоснабден имот в гр. *** в твърдяното количество, както и твърденията си за начина на отчитане на ВиК услугите и размера на начислените в тази връзка суми.
Безспорно е обстоятелството, че ищецът е „ВиК оператор“ по смисъла на чл.198 „о“, ал.1 от Закона за водите и като такъв предоставя ВиК услуги срещу заплащане на територията на гр. ***.
Съгласно чл.3 от Наредба № 4/14.09.2004 г. потребители на ВиК услуги са собствениците или притежателите на вещно право на строеж или право на ползване на водоснабдени имоти, което е залегнало и в чл. 2, ал.1, т.1 и 2 от общите условия на оператора. Тази разпоредба регламентира няколко основни групи потребители – собственици, носители на ограничено вещно право на ползване, предприятия препродаващи непитейна вода след обработката й, субекти по чл.2 ЗВРВКУ – наематели. За да възникне задължението за заплащане на „ВиК“ услуги, за който и да е субект, то той на първо място следва да има качеството на „потребител“ на тези услуги.
От представения по делото нотариален акт за продажба на недвижим имот от 05.09.2008 г. /л.5/ се установява, че ответникът е придобил собствеността върху апартамент, находящ се в гр. ***, като съдът приема, че имотът е идентичен с процесния. Няма оспорване в тази връзка от страна на ответника. Същият притежава и регистрация по настоящ и постоянен адрес на същия адрес, видно от служебно изготвена от съда справка /л.52/
Няма спор между страните, че процесният имот е бил водоснабден в процесния период и към настоящия момент също, което се установява и от разпитаната по делото свидетелка М.Д.К., извършвала отчет на индивидуалните водомери в имота на ответника през процесния период /л.110/.
С оглед изложеното, съдът приема, че през процесния период между страните е съществувало валидно облигационно правоотношение, чийто източник е договор при общи условия за получаване на ВиК услуги, по силата на чл.8, ал.1 от Наредба № 4, като за възникването на това правоотношение не е необходимо сключването на индивидуален договор между страните. Със самият факт на присъединяване към водопроводната система на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД потребителят е обвързан от общите условия на дружеството. Общите условия са влезнали в сила. Според нормата на чл. 8, ал. 4 от наредбата в срок от 30 дни след влизането в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното предприятие заявление, в което да предложат различни условия. По делото не са релевирани подобни твърдения, нито има данни, че ответникът е упражнил правото си на възражение срещу Общите условия. Поради изложеното, съдът приема, че между страните по делото са били налице договорни отношения по продажба на водоснабдителни и канализационни услуги за питейно-битови нужди с включените в него права и задължения на страните, съгласно Наредба № 4 от 14.09.2004 г. и съответните Общи условия на ВиК Пловдив за различните периоди на отчитане.
Основно задължение на ВиК оператора, предвидено в чл.42, ал.1, т.1
от Наредба № 4 е да снабдява потребителите с
вода с питейни качества при равни условия, с икономически обосновани разходи за
доставката й до имотите им, което задължение е залегнало и в чл.8 от Общите
условия, както и има задължения за отвеждане на каналната вода.
В чл. 18, ал.3 /чл.17, ал.3/ от действащите през процесния период Общи условия на ищцовото дружество, одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ-027 от 09.06.2006 г. и Общи условия, одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ-09 от 11.08.2014 г., се съдържа изрично задължение на потребителите на ВиК услуги да поставят индивидуални водомери, като средство за измерване, чрез което количеството потребени услуги да бъде надлежно отчетено, след което да бъде начислено и остойностено.
Това задължение на ВиК
потребителите е залегнало и нормативно, в разпоредбата на чл.11, ал.4 и ал. 5
от Наредба № 4/2004, съгласно която
потребителят поставя индивидуален водомер, като доставката, монтажът,
проверката, поддържането и ремонтът на индивидуалните водомери са също негово
задължение.
Съгласно разпоредбата на чл.32 от Наредба № 4/2004 г., аналогична на чл.23, ал.1 /чл.25, ал.1/ от Общите условия, услугите на В и К се заплащат въз основа на измереното количество изразходвана вода от водоснабдителната система на оператора, отчетено чрез монтираните водомери на всяко водопроводно отклонение. Изключение е служебно начислява на количества вода, при наличие на определени предпоставки за това.
Видно от представените по делото карнети, каксаещи процесния имот за процесния период /л.19/ се установява, че е извършван реален отчет по показания на водомера с № ***, който безспорно е водомер в процесния имот. В карнета са налице подписи на потребителя или на негов представител, като ответникът не опроверга, че тези подписи не са поставени от него или негов представител. Макар и да липсват подписи за някои от периодите, достатъчно за съда е че е налице подпис на карнета от датата 17.05.2018 г, 17.04.2018 г. – крайния отчетен период за делото, което от своя страна съдът приема, като признание на потребителя, че именно отразените в карнета са стойностите отчетени от водомера за целия процесен период. В карнета е отразено наличие на теч, като към това записване е налице подпис от страна на ответника или негов представител.
От показанията на свидетелката М.Д.К., извършвала отчет на индивидуалните водомери в имота на ответника през процесния период /л.110/ се установява, че в процесния период е засичано потребление по един от водомерите. Показанията били високи, защото имало теч, който не бил отстранен.
С оглед изложеното съдът намира, че
исковата претенция за главница е доказана по основание.
Относно размера на претенция е изслушана и приета ССчЕ, която съдът кредитира, като вещото лице по нея е дало заключение, че за процесния период 11.04.2016 г.- 24.04.2018 г. стойността на начисленото количество вода е в размер на претендираната сума от 1900.90 лева, като липсват плащания по фактурите от страна на ответника.
Предвид което съдът приема, че искът е доказан в пълен размер и
следва да бъде изцяло уважен.
Основателно е и искането за установяване на дължимостта на
главницата, ведно със законна лихва, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда - 11.05.2018 г. до
окончателното изплащане.
По отношение на иска по
чл.422, ал.1 ГПК, във вр. с чл.86, ал.1 ЗЗД.
Вземането за
законна лихва възниква от фактически състав, включващ елементите: главно
парично задължение, настъпила негова изискуемост и неизпълнение на същото, като
предметът на това вземане е обезщетение за вредите, които неизпълнението
обективно и закономерно причинява.
В чл. 31, ал.2 от Общите условия на ВиК е предвидено, че потребителите са длъжни да заплащат дължимите суми за използвани ВиК услуги в 30–дневен срок след датата на фактуриране. Доколкото падежът на главното задължение е определен, съгласно разпоредбата на чл.84, ал.1 ЗЗД, длъжникът изпада забава след изтичането му.
По делото се установи наличие на главно задължение, с настъпил падеж, по отношение изпълнението на което ответникът е изпаднал в забава на 30.06.2016 г. – с изтичане на 30-дневния срок от издаване на първата процесна фактура за доставените ВиК услуги през м. април 2016 г., като по отношение на последващите задължения, ответникът е изпадал в забава след изтичане на посочения 30-дневен срок, от който момент се е породило и задължение за заплащане на обезщетение за забава, в размер на законната лихва. Съгласно изслушаната и приета ССчЕ задължение за мораторна лихва за периода 30.06.2016 г. до 30.04.2018 г. възлиза в размер на 61.12 лева, предвид което съдът приема, че искът за обезщетение за забава също е доказан в пълен размер.
По отговорността за разноските:
И двете страни са направили искане за присъждане на разноски. С оглед изхода на същия право на разноски се пораждат за ищеца.
Ищцовото дружество доказа следните разноски – 39.24 лева – държавна такса за заповедното производство, 300 лева – адвокатско възнаграждение за заповедното производство, 86.79 лева – държавна такса за исковото производство, 367.34 лева – депозит за особен представител, 120 лева –депозит за ССчЕ.
Претендира се юрисконсултско възнаграждение за исковото производство, което съдът определя на основание чл.78, ал.8 ГПК, във вр. с чл.37 ЗПП, във вр. с чл.25, ал.1, вр. с ал.2 ЗПП на 100 лева, като взе предвид конкретната фактическа и правна сложност, проведените съдебни заседания и извършените процесуални действия.
Общо разноски за ищеца, които следва да му бъдат присъдени – 339.24 лева – за заповедното производство и 674.13 лева- за исковото производство.
Предвид изложените мотиви, Пловдивският районен съд
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че И.М.М.,
ЕГН **********, с адрес: *** ДЪЛЖИ на „Водоснабдяване
и канализация“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Пловдив, бул. „Шести септември“
№ 250, представлявано от *** С.Л. сумата в размер на 1900.90 лева,
представляваща стойността на доставените на ответника и потребени от него
питейна и отведена канална вода за периода 11.04.2016 г. до 24.04.2018 г. за
водоснабден имот, находящ се в гр. ***, както и сумата в размер на 61.12 лева – обезщетение за забава
върху главницата за периода 30.06.2016 г. до 30.04.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
постъпване на заявлението в съда – 11.05.2018 г. до окончателното погасяване на
вземането, за които суми е издадена Заповед от 16.05.2018 г. за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 7681/2018 г. по описа на ПРС.
ОСЪЖДА И.М.М., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. Пловдив, бул. „Шести септември“ № 250, представлявано от *** С.Л.Н.,
следните суми: 674.13 лева – разноски в исковото производство и 339.24 лева – разноски по ч.гр.д. №
7681/2018 г. по описа на ПРС.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен
срок от връчването му на страните пред Пловдивския окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/П/
Вярно с оригинала!
ДГ