РЕШЕНИЕ
№ 2507
гр. Пловдив,
03.12.2019 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД-ПЛОВДИВ, XXVIII състав, в
открито заседание на трети октомври през две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ
При секретаря Таня Костадинова, като разгледа
докладваното от председателя административно дело №1651 по описа на съда за 2019г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по
реда на чл. 226 АПК във вр. с чл. 145 и сл. от АПК, във вр. с чл. 40 от Закона
за достъп до обществена информация /ЗДОИ/.
Образувано
е по жалба на С.Т.П. ЕГН **********,*** чрез пълномощника адвокат И.И., против Решение от 12.01.2017 г., постановено от С.Б.,
районен съдия при Районен съд (РС) - Асеновград, с което е отказан достъп до
обществена информация по Заявление вх. № 16194/19.12.2016 г. по описа на РС –
Асеновград.
В
жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на обжалвания административен
акт. Изложено е становище, че жалбоподателя не е уведомена за удължаване на
срока за произнасяне на административния орган. Счита се също, че процесният отказ е постановен в противоречие с чл. 37 ЗДОИ
с доводи, че цитираната разпоредба се отнася само за нарушени интереси, но не и
за нарушаване на права. Сочи се още, че не е извършена преценка от
административния орган за наличие на надделяващ обществен интерес В тази посока
се излагат доводи, че следва да бъде приложен чл.31 ал.5 от ЗДОИ, като според
жалбоподателя се касае до обществена информация и е налице
надделяващ обществен интерес от разкриването й. Иска се от съда да отмени
оспорения отказ по подробни съображения, изложени в жалбата и да се задължи
органа да предостави исканата информация. Претендира се присъждане на
направените разноски.
Ответникът
по жалбата – съдия С.Б., в качеството му
на задължен субект по чл.2 ал.1 от ЗДОИ при Районен съд Асеновград, оспорва
подадената жалба и счита същата за неоснователна. По същество на спора дава
становище, с което счита постановеният отказ за правилен и законосъобразен.
Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Не претендира
разноски.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на
страните, намира за установено от фактическа страна следното:
Настоящето
производството е образувано след произнасяне с решение № 8106 от 30.05.2019 г.
по адм. дело №13424/2017 г. е обезсилено
Решение № 1720 от 19.10.2017 г. по адм. дело № 376/2017 г. на Административен
съд Пловдив и делото е върнато за ново разглеждане с указания, дадени в
мотивите на решението.
Административното
производство е образувано по заявление за достъп до обществена информация вх. №
16194/19.12.2016 г. на С.П. съдия в РС –
Асеновград до Председателя на РС - Асеновград за достъп на хартиен и електронен
носител на Протокол от общо събрание на съдиите на РС - Асеновград и РС–Първомай,
свикано със Заповед № 521/14.12.2016 г. на Председателя на РС–Асеновград, с
точки от дневния ред: „Обсъждане на позиция на съдиите от РС - Асеновград и РС
– Първомай във връзка с предвидената в ЗСВ процедура за предстоящ избор на
членове на ВСС от съдийската квота и т. 2. Други“. На основание чл. 37, ал. 1,
т. 2 от ЗДОИ е изискано съгласие на съдиите в РС - Асеновград и РС – Първомай,
участвали в общото събрание и взели позиции по обсъжданите въпроси, тъй като е
прието, че с осигуряване на достъп на трети лица до протокола, съдържащ
изявленията им се засягат техните интереси. От общо осем от съдиите, от които е
искано съгласие съобразно чл.37, ал.2 ЗДОИ, двама от съдиите (от РС-Първомай) са
дали съгласие за предоставяне на протокола от заседанието на Общото събрание на
съдия С.П.. Останалите съдии (всички от РС-Асеновград) са заявили изрично, че
не дават съгласие за предоставяне на протокола от Общото събрание на съдиите при
Районен съд Асеновград и Районен съд Първомай. Последвало е издаването на
процесното решение на 12.01.2017г. от съдия С.Б., определен със Заповед №
147/28.04.2015 г. от Председателя на РС Асеновград като задължен субект по
смисъла на чл.2 ал.1 от ЗДОИ, с което е постановен отказ за предоставяне на
достъп до исканата обществена информация. За да откаже да предостави исканата
информация, ответният орган е изложил мотиви от една страна, че не е налице съгласие
на всички съдии, взели участие в общото събрание, а от друга са изложени мотиви, че всички разглеждани въпроси, които са били
включени в дневния ред на проведеното общо събрание, нямат самостоятелно
значение за работата на РС - Асеновград и РС – Първомай, а те съдържат мнения и
препоръки на съдиите от посочените органи на съдебната власт за начина по който
да се издигат кандидатури за членове на ВСС и реда, по който ще се номинират
отделните кандидати. Недоволен от постановеният отказ жалбоподателят е
инициирал настоящото съдебно производство. В хода на настоящето съдебно
производство, на основание чл. 176 ал.1 от ГПК по молба на жалбоподателя с
посочени въпроси, са изслушани обяснения на ответника по обстоятелства по
делото. Същият изразява становище, че въпросите, които са били предмет на
разглеждане на въпросното общо събрание
не касаят пряко дейността на институцията – РС Асеновград, а единствено и само
мнения във връзка с обсъждане кандидатура за избор на член на висшия съдебен
съвет. Посочено е също, че тези незадължителни мнения нямат характера на
обществена информация. Заявено е, че за
общото събрание е издаден и съставен съответен протокол, който
представяла официален удостоверителен документ изцяло съдържащ изявления,
направени от участниците на общото събрание.
Горната
фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от събраните в хода на
съдебното производство писмени доказателства: административната преписка по
постановяване на оспорения административен акт, включително и заверени копия на
заповед № 521/14.12.2016 г. на Председателя на Окръжен съд Асеновград за
свикване на общо събрание на магистратите от Районен съд Първомай и Районен съд
Асеновград на 16.12.2016 г..
При
така установеното по делото от фактическа страна, като обсъди приобщените
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност съдът прие следното от правна страна:
Жалбата
е подадена от лице, засегнато от отказа за предоставяне на обществена
информация и подадена в срок срещу
административен акт, подлежащ на съдебен контрол - оспореният отказ за
предоставяне на достъп до обществена информация има характеристики на
индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен контрол по правилата на
АПК, съгласно изричната разпоредба на чл. 40, ал. 2
от ЗДОИ, поради което е процесуално допустима.
Разгледана
по същество е неоснователна, поради
следните за това съображения:
Процесното решение на
основание чл.28, ал.2 от ЗДОИ е издадено от материално компетентен орган, с
делегирани правомощия съгласно приложената Заповед №147/28.04.2015 г. на
Председателя на РС - Асеновград. Процедурата по издаване на
административният акт е съобразена с приложимите за случая процесуални норми на
установените вътрешни правила и съдът не намира при провеждането й да са
извършени процесуални нарушения, засягащи законосъобразността на акта в цялост.
Същият е издаден в предвидената форма и съдържа изложение на
фактическите и правните основания за постановяването му. Извършените въз основа
на събраните доказателства фактически констатации и направените правни изводи
са предмет на преценка при проверката за материалната законосъобразност на акта
и ще бъдат обсъдени по-долу в настоящото решение.
Съгласно
разпоредбата на чл. 28, ал. 1 и ал. 2 от ЗДОИ, заявленията за предоставяне на
достъп до обществена информация се разглеждат във възможно най-кратък срок, но
не по-късно от 14 дни след датата на регистриране. В този срок органите или
изрично определени от тях лица вземат решение за предоставяне или за отказ от
предоставяне на достъп до обществена информация, за което уведомяват писмено
заявителя. Тя се допълва от разпоредбата на чл. 31 ал.1 от ЗДОИ, съгласно която срокът
по чл.28 ал.1 ЗДОИ е възможно да бъде удължаван с не повече от 14 дни когато
исканата обществена информация се отнася до трето лице и е необходимо неговото
съгласие за предоставянето й, какъвто безспорно е настоящия случай.
Спорът
по делото между страните се концентрира единствено във въпроса дали са налице
законово определените предпоставки за предоставяне на достъп до обществена
информация. В тази връзка съдът съобрази, че ЗДОИ урежда обществените
отношения, свързани с правото на достъп до обществена информация, както и с
повторното използване на информация от обществения сектор. Изрично е определено
в нормата на чл.2 ал.1 от ЗДОИ, че обществена информация е всяка
информация, свързана с обществения живот в Република България и даваща
възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на
задължените по закона субекти. Поставянето в закона на условието
"възможност на гражданите да си съставят собствено мнение" е израз на
желанието на законодателят да разшири максимално приложното поле на закона и
посочи едно обстоятелство, което представлява "законен интерес" по
смисъла на чл. 41 от Конституцията на Р България и по този начин го отграничава от понятието "законен/правен интерес"
по смисъла на АПК. Съгласно чл. 41 от Конституцията на Р България
всеки гражданин има право да търси, получава и разпространява информация. Осъществяването
на това право не може да бъде насочено срещу правата и доброто име на другите
граждани, както и срещу националната сигурност, обществения ред, народното
здраве и морала. Гражданите имат право на информация от държавен орган или учреждение по въпроси, които представляват за тях законен
интерес, ако информацията не е държавна или друга защитена от закона тайна или
не засяга чужди права. В този смисъл тази разпоредба се допълва от чл.2 ал.1 от
ЗДОИ, който сочи, че една информация е обществена, когато са налице две
кумулативни изисквания - да е свързана с обществения живот в страната и да дава
възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на
задължените по закона субекти. Не е налице легално определение на понятието „обществен
живот“, но то е с достатъчно ясно съдържание - живота на обществото като група
хора. Затова и всяка информация, която е свързана с живота на обществото като
група хора, би следвало да има характер на обществена информация. За да е
налице характеристиката обществена информация е необходимо не само информацията
да е свързана с живота на група хора, но и да дава възможност на гражданите да
си съставят собствено мнение за дейността на задължения субект. В този смисъл
информацията трябва да е обвързана с правомощията и дейността на органа, защото
само тогава тя би могла да притежава исканата от закона специална цел.
При
тези законови предпоставки съдът съобрази, че в конкретният случай е поискан достъп
на хартиен и електронен носител на Протокол от общо събрание на съдиите на РС -
Асеновград и РС–Първомай, свикано със Заповед № 521/14.12.2016 г. на
Председателя на РС–Асеновград, с точки от дневния ред: „Обсъждане на позиция на
съдиите от РС - Асеновград и РС – Първомай във връзка с предвидената в ЗСВ
процедура за предстоящ избор на членове на ВСС от съдийската квота и т. 2.
Други“. Както е посочено и от ответника, видно от приложената по преписката
Заповед № 521/14.12.2016 г. на председателя РС–Асеновград за свикване на общо
събрание на съдиите, въпросите, които са били включени в дневния ред на
проведеното общо събрание, нямат самостоятелно значение за работата на районен
съд Асеновград и РС-Първомай, а е предвидено само обсъждане на позиция на
съдиите във връзка с предвидената в ЗСВ процедура за предстоящ избор на членове
на ВСС от съдийската квота. Дискутираните въпроси, съгласно посочения дневен
ред в заповедта за свикване на общо събрание, не са от естеството на онези
необходими за работата въпроси, от които да може да се направи извод, че
гражданите могат си съставят конкретно мнение относно дейността на задължения
по закон субект. Разбира се това не означава, че достъпът до исканата
информация относно проведените дебати е ограничен от естеството на обсъжданите
въпроси, но същите не съставляват обществена информация, която да влиза в обхвата
на чл.2 ал.1 от ЗДОИ и за която да е необходимо специално разрешение за
предоставянето и. В тази връзка съдът съобрази, че самият жалбоподател съгласно
подаденото от него заявление за достъп от 19.12.2016г. е посочил, че е участвал
лично в проведеното общо събрание, свикано със Заповед №521/14.12.2016г.,
запознат е с обсъжданите въпроси и е взимал участие по тях, поради което
основанието, на което се изисква да му бъде предоставен препис от водения
протокол, се явява неправомерно с оглед основанията, заложените в разпоредбата
на чл.2 ал.3 вр. ал.1 от ЗДОИ. В този случай не е
налице стремеж на жалбоподателя да получи обществена информация, обективирана на материален носител по смисъла на чл.2 ал.3 от
ЗДОИ, а само и единствено материален носител, в който е обективирано
съдържание, което вече и е било предварително известно. Ето защо така издадения
отказ в обжалваното решение е
законосъобразен, съобразен с принципите на чл.4 ал.2 и ал.3 от АПК и на
съразмерност, залегнали в чл.6 ал.1 и ал.4 от АПК.
На
следващо място, съдът съобрази, че в процесния случай оспореното решение е
мотивирано и с наличието на изрично писмено несъгласие за предоставяне на
исканата информация по смисъла на чл. 37, ал. 1, т. 2 от ЗДОИ от трети
засегнати лице- конкретно посочени съдии от Районен Съд -Асеновград,
присъствали и участвали в Общото събрание, свикано със Заповед № 521 от
14.12.2016г.. В тази връзка следва да се каже, че законодателят чрез разпоредбата
на чл. 37, ал. 1 т.1-3 от ЗДОИ изрично е предвидил случаите, в които е налице
основание за отказ от предоставяне на достъп до обществена информация. Съгласно
т.2 на цитираната норма основание за отказ от предоставяне на достъп до
обществена информация е налице, когато достъпът засяга интересите на трето лице
и то изрично е отказало предоставяне на исканата обществена информация, освен в
случаите на „надделяващ обществен интерес“. Разпоредбата на §6 от ДРЗДОИ
определя, че "надделяващ
обществен интерес" е налице, когато чрез исканата информация
се цели разкриване на корупция и на злоупотреба с власт, повишаване на
прозрачността и отчетността на субектите по чл. 3 от ЗДОИ. В
настоящият случай липсва такъв надделяващ обществен интерес, който да
обосновава пренебрегване на направения конкретен отказ от други лица. Това е
така, защото на първо място, не се сочат данни за разкриване на корупция или на
злоупотреба с власт, нито пък повишаване на прозрачността и отчетността на
конкретните субекти. На второ място, следва да се посочи, че дейността на
съдилищата е част от обществения живот и е от съществено значение за неговото
функциониране. За да укрепи тази общественозначима
дейност, законодателят е създал специални правила за нейното регулиране. С тази
цел в нормативната уредба са предвидени механизми за провеждане на общи
събрания на съдиите. В тази връзка търсенето на материален носител, в който се
съдържа информация съгласно подаденото заявление относно проведените дебати по
точка от дневния ред: „Обсъждане на позиция на съдиите от РС - Асеновград и РС
– Първомай във връзка с предвидената в ЗСВ процедура за предстоящ избор на
членове на ВСС от съдийската квота и т. 2. Други“, ще доведе до накървяването на друг, по- висш по степен обществен интерес,
който е свързан с общественото доверие по отношение на съдебната система. Това
обществено доверие е изключително по отношение на индивидуалния интерес, защото
дейността е свързана с решаване на спорове и със защита на други права и
интереси, а именно личните данни на физическите лица, правото на личен и семеен
живот, защита на човешкото достойнство, на националната сигурност и др. подобни.
Това е в съответствие с принципа на пропорционалност, защото ограничаването в
определени хипотези на принципа на публичност е в интерес на оправдани цели за
защита на установени права и законни интереси, които са сравними с интереса на
обществото да има доверие в работата на съдебната система, за да бъдат защитени
в най- пълна степен неговите лични права. Неоснователни са възраженията на
жалбоподателя, че не са изложени мотиви дали е налице надделяващ обществен
интерес. В тази връзка следва да се отбележи, че в заявлението за предоставяне
на достъп до обществена информация не са посочени доводи, които да обосноват
интереса на заявителя към поисканата информация и които да касаят надделяващ
обществен интерес. Такива са наведени едва с жалбата пред съда. При липсата на
наведени доводи, които да обосноват интереса към поисканата информация,
административният орган не дължи в повече правни изводи относно приложението
или неприложението на чл. 37, ал. 1, т. 2, предл.2, вр. с § 1, т. 6 ДРЗДОИ за надделяващ обществен интерес.
Едва след навеждане на доводи, които да обосновават наличието на интерес,
органът следва да изложи мотиви, от които да се установи по какъв начин
исканата информация се отнася до трето лице, респективно какви негови интереси
биха били засегнати, тъй като именно наличието на надделяващ обществен интерес
е свързано с преодоляване на несъгласието по чл. 37, ал. 2 ЗДОИ, за да се
разкрият корупция, злоупотреба с власт и др. изрично посочени хипотези. За да
може обаче административният орган да изложи правни съображения дали може да
бъде преодоляно несъгласието на третото лице, следва да бъдат изложени доводи в
заявлението, сочещи за наличието на надделяващ обществен интерес. Действително
разпоредбата на §1, т. 5, б. "б" и б. "в" от ДРЗДОИ въвежда
презумпция на наличие на обществен интерес, когато сведенията и данните са
свързани с улесняване на прозрачността и отчетността на задължените субекти
относно взиманите от тях решения, както и гарантира законосъобразното и
целесъобразно изпълнение на законовите задължения на субектите по чл. 3 от
ЗДОИ. В настоящият случай с оглед характера на исканата информация, неизлагането
на конкретни мотиви на лицето, посочени в искането за предоставяне на достъп до
обществена информация, както и с оглед всички събрани по делото писмени
доказателства, следва да се приеме, че не е налице надделяващ обществен интерес
по смисъла на §1, т. 6 от ДР на ЗДОИ, като чрез предоставянето на исканите
сведения не се цели постигането на определени в закона цели - да се повиши
прозрачността и отчетността на задължения субект –Районен съд Асеновград
относно взиманите решения, както и да се гарантира законосъобразното и
целесъобразно изпълнение на законови задължения. В този смисъл е и трайната
съдебна практика, изложена в Решение №12481/21.10.2014г. по адм.д.№3460/2014г.
по опис на ВАС- VII отд.. От изложеното следва, че
законосъобразно административният орган е постановил отказ за достъп до
обществена информация, а жалбата като неоснователна следва да се отхвърли.
С
оглед изхода на спора, разноски се дължат на ответника, който такива не
претендира, поради което и не следва да му се присъждат.
В
предвид на изложеното и на основание чл. 172 ал.2 от АПК Съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на С.Т.П.,
с ЕГН **********,*** против Решение от 12.01.2017 г., постановено от С.Б.,
районен съдия при Районен съд – Асеновград като задължен субект по смисъла на
чл.2 ал.1 от ЗДОИ, с което е отказан достъп до обществена информация по
Заявление вх. № 16194/19.12.2016 г. по описа на РС – Асеновград.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на
Глава ХII от АПК пред ВАС на Р България в 14 /четиринадесет/ дневен срок от
съобщаването на страните за постановяването му.
СЪДИЯ:/п/