№ 10353
гр. София, 03.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 156 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ВАСИЛ В. АЛЕКСАНДРОВ
при участието на секретаря ЕЛИЦА В. ДАНОВА
като разгледа докладваното от ВАСИЛ В. АЛЕКСАНДРОВ Гражданско дело
№ 20251110104252 по описа за 2025 година
РЕШЕНИЕ
03.06.2025 г., гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, II Г. О., 156-ти състав, в открито публично
заседание на осми май през две хиляди двадесет и пета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСИЛ АЛЕКСАНДРОВ
при секретаря Елица Данова, като разгледа докладваното от съдия Васил Александров гр.
дело № 4252/2025 г. по описа на СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Подадена е искова молба от „ТС“ ЕАД срещу А. Т П., в която се твърди, че ответника
била потребител на топлинна енергия за недвижим имот, находящ се в гр.
*******************, аб. № *****, като била доставена топлинна енергия, по договор за
покупко-продажба на топлинна енергия при общи условия. Поддържа, че е доставил
топлинна енергия на стойност 544,78 лева за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., но
ответника не я бил заплатил, поради което изпаднал в забава и дължал и обезщетение за
забава върху главница за топлинна енергия в размер на 97,73 лева за периода от 15.09.2022 г.
до 15.05.2024 г. Излага съображения, че е предоставил и услугата дялово разпределение,
поради което ответникът му дължал сумата от 19,32 лева, представляващи припадаща се
част от цената на услугата дялово разпределение за периода 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г.,
както и сумата от 4,30 лева – мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за
1
периода 16.07.2021 г. до 15.05.2024 г. Твърди, че е издадена заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК, но длъжникът бил възразил, поради което имал правен интерес от предявените
искове. Иска да бъде признато за установено, че ответника дължи претендираните суми,
както и присъждането на деловодни разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК не е подаден отговор на исковата молба и не е изразено
становище по предявените искове.
Третото лице-помагач на страната на ищеца е представили писмени доказателствени
средства, като е изразило становище за доказаност и основателност на предявените искове.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното:
СРС, 156-ти състав е сезиран с първоначално обективно, кумулативно съединени
положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 415,
ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 318, ал. 2 ТЗ, чл. 200 ЗЗД и чл. 110, ал. 2 ЗС и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
При релевираните в исковата молба твърдения възникването на спорното право се
обуславя от осъществяването в обективната действителност на следните материални
предпоставки (юридически факти): 1. наличието на действително правоотношение по
договор за продажба (доставка) на топлоенергия, по силата на което продавачът се е
задължил да прехвърли правото на собственост върху процесните стоки и да ги предаде, а
купувачът да ги получи и да заплати уговорената продажна цена и 2. продавачът да е
доставил топлинна енергия в твърдяното количество на купувача.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ „потребители на топлинна енергия“ са всички собственици
и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. А по силата на
определителната правна норма, регламентирана в § 1, т. 42 (отм.) ЗЕ, но действащ през
релевантния период, „потребител на енергия или природен газ за битови нужди” е
физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване,
или природен газ за домакинството си. А съгласно § 1, т. 2а от ДР ЗЕ 2а. (Нова - ДВ, бр. 54
от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) „Битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или
топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и
горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди, а съобразно § 1, т. 41б
ДР ЗЕ „Потребител на енергийни услуги“ е: краен клиент, който купува енергия или
природен газ, и/или ползвател на преносна и/или разпределителна мрежа за снабдяването му
с енергия или природен газ.
Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. на ВКС по тълк. д. №
2/2017 г., ОСГК – „Собствениците, респективно бившите съпрузи като съсобственици,
или титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот,
дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно
разпоредбите на Закона за енергетиката в хипотезата, при която топлоснабденият имот
е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, освен ако между
ползвателя на договорно основание и топлопреносното предприятие е сключен договор за
продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на
който ползвателят като клиент на топлинна енергия за битови нужди дължи цената й…
Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни
от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на
собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови
нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови
нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното
предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството "клиент" на
2
топлинна енергия за битови нужди ("битов клиент" по смисъла на т. 2а § 1 ДР ЗЕ) и като
страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното
предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното
предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на
индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се
презумира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот. В
гореизложения смисъл изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и
титулярите на ограниченото вещно право на ползване като клиенти (потребители) на
топлинна енергия за битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с
топлопреносното предприятие не е изчерпателно. Противното разбиране би
противоречало на принципа за договорна свобода, регламентиран в чл. 9 ЗЗД и приложим
както за гражданските, така и за търговските сделки. При постигнато съгласие между
топлопреносното предприятие и правен субект, различен от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ,
за сключване на договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за
топлоснабден имот при спазване на одобрените от КЕВР публично извести общи условия,
съставляващи неразделна част от договора, този правен субект дължи цената на
доставената топлинна енергия за собствените му битови нужди.“.
Представен е Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 44, том 31, рег. № 986,
нот. дело № 43/2009 г., като се установява, че ИПС е дарил на Б Т П.1/2 идеална част от
притежаваните от него 2/3 ид. части от жилище на първи етаж – северен близнак от сграда в
гр. ****************** и 3/4 ид. части от жилище на втори етаж – северен близнак от
сграда в гр. ******************.
Приложен е Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 144, том XII,
нот. дело № 2108/1955 г., като се установява, че АСК е продал на ГПВ и ИПС свое празно
дворно място в гр. София.
От Нотариален акт за отчуждаване по регулация № 173, том IV, нот. дело № 823/1958
г. се установява е признато право на собственост на ГПВ и ИПС на празно място находящо
се в гр. София, местност „Красно село“, с пространство от 36 кв. м., съставляващо част от
парцел III, от кв . 60 по плана на гр. София, Красно село, Боянско, собственост на СГНСДТ.
Представен е Нотариален акт за суперфиция № 95, том IX, нот. дело № 14701/1958 г.
от който се установява, че ГПВ е отстъпил право на ИПС да построи със свои средства и за
своя сметка една жилищна сграда в имот в гр. София, местност „Герено“, с квадратура от
425 кв. м., който парцел съставлява III, 3 в квартал 60 по плана на гр. София – Красно село.
От удостоверение за наследници изх. № 462/17.10.2023 г. се установява, че ЕДС е
починала на 09.03.1968 г., като е оставила за наследници по закон А. И. П. (син – арг. чл. 5,
ал. 1 ЗН) и ИПС (преживял съпруг – арг. чл. 9, ал. 1 ЗН).
Приложено е удостоверение за наследници изх. № 240/09.02.2017 г., като се изяснява,
че ИПС е починал на 29.04.2016 г., като е оставил за наследници по закон А. И. П. (син – арг.
чл. 5, ал. 1 ЗН) и Т И. П. (син – арг. чл. 5, ал. 1 ЗН).
Представено е удостоверение за наследници изх. № 236/09.02.2017 г., като се
установява, че Катя И.а П.а е починала на 01.03.1993 г., като е оставила за наследници по
закон Т И. П. (син – арг. чл. 5, ал. 1 ЗН) и Иван Стоянов П. (преживял съпруг – арг. чл. 9, ал.
1 ЗН).
Приложено и неоспорено е заявление-декларация от 12.12.2005 г., с което Т И. П. е
поискал от „ТС“ АД да бъде открита партида и да бъде доставяна топлинна енергия до имот
находящ се в гр. ******************, къща, вх. 1, ет. 1.
Съдът, като извърши преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност на основание чл. 12 ГПК и чл. 235 ГПК намира, че ищецът е установил
пълно и главно първата материална предпоставка, поради което с неблагоприятните
3
последици на доказателствената тежест, съдът е длъжен да приеме недоказаният факт за
неосъществил се в обективната действителност – арг. чл. 154, ал. 1 ГПК. Съответно е
безпредметно изследването на останалите материални предпоставки на предявените искове,
респ. представените по делото доказателства за тяхното установяване.
В случая при изследването на вещните права върху процесния недвижим имот и като
се вземат предвид установените и неоспорени наследствени сукцесии, съдът достига до
извод, че ответникът А. И. П. би могъл да придобие права върху имота единствено по
силата на наследствена сукцесия (правоприемство) от неговия наследодател – ИПС
(починал на 29.04.2016 г.). Въпреки това дори да се приеме, че А. П. е приел наследството на
баща си, доколкото по делото липсва оспорване в друга насока, то към момента на
откриването на наследството на ИПС (29.04.2016 г. – арг. чл. 1 ЗН), последният не е имал
права по отношение процесния топлоснабден имот, находящ се в гр. *******************,
доколкото от Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 44, том 31, рег. № 986, нот.
дело № 43/2009 г., се установява, че ИПС е дарил на внука си Б Т П. 1/2 идеална част от
притежавания от него недвижим имот, а именно 2/3 ид. части от жилище на първи етаж –
северен близнак от сграда в гр. ****************** и 3/4 ид. части от жилище на втори
етаж – северен близнак от сграда в гр. ******************. В подкрепа на този извод е
факта, че ответникът принципно би могъл да наследи и от майка си – ЕДС, но с оглед
момента на смъртта на последната и предвид отразеното в удостоверението за наследници,
че последната е починала на 09.03.1968 г. и е била омъжена, то очевидният извод е, че
бракът й с ИПС е бил сключен при условията на ЗЛС (отм. ДВ бр. 23/1968 г.), а при този ред
не е предвиден режим на СИО, а разделност. Тоест, доколкото по делото няма данни, че ЕДС
е имала някакви права по отношение на процесния имот, то ответникът в настоящото
производство не може да наследи от майка му права каквито тя самата не е имала.
На следващо място трябва да се отбележи и обстоятелството, че с оглед
представеното по делото заявление-декларация от 12.12.2005 г., то пасивно материално
легитимиран да отговаря по претенцията се установява, че е единствено Т И. П..
Заявлението-декларация по своето правно естество е предложение (оферта) за
сключване на договор за доставка на топлинна енергия – арг. чл. 13 ЗЗД. Като е приело това
заявлението и е продължило да доставя топлинна енергия до процесния апартамент,
ищцовото дружество е приело предложението на Т И. П. за сключване на договор за
доставка на топлинна енергия – в този смисъл т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от
17.05.2018 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2017 г., ОСГК.
Следователно за процесния период между ищеца и трето лице за спора е има валидно
облигационно отношение по договор за покупко-продажба на топлинна енергия, което
изключва отговорността на ответника по настоящият спор. Тоест, ответника поради
наличието на валидно облигационно отношение за процесния период с друго лице, не е
пасивно материално правно легитимират да отговаря по предявения иск за процесния
период, а само за периода след прекратяването на договора – в каквато насока по делото
нито са сочени, нито са събрани доказателства. Освен това фактът, че едно лице е
собственик, но друго е сключило договор за доставка на топлинна енергия за определен
период – независимо дали за битови или стопански нужди не обуславя хипотеза на
солидарност, доколкото закона не предвижда такава (арг. от противното от чл. 121, ал. 1
ЗЗД), нито обуславя хипотеза на т. нар. неистинска солидарност, когато две лица дължат
една и съща сума за едно и също благо, но то е и може да бъде доставено само веднъж,
поради което го дължи лицето, с което е налице съответното облигационно отношение,
доколкото договорното основание изключва извъндоговорното.
Трябва да се отбележи, че принципно голият собственик, съсобственикът, респ.
вещният ползвател би бил страна по договора за покупко-продажба на топлинна енергия,
сключен при условията на чл. 153 ЗЕ, но само ако голият собственик, съсобственика или
4
вещният ползвател не е сключил индивидуален договор. Това произтича както от правилото
на чл. 57, ал. 1 ЗС, така и от изложеното в Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. на
ВКС по тълк. д. № 2/2017 г., ОСГК. В разпоредбите на ЗЕ не е предвидено, че собственик,
съсобственик или вещният ползвател, съответно лицето сключило индивидуален договор
отговарят солидарно. Тоест солидарност не възниква – арг. чл. 121 ЗЗД. Противното
тълкуване би довело до условията на т. нар. неистинска солидарност – когато две лица
дължат едно и също благо на различни основания. Очевидно не това е логиката на закона,
тъй като в случая ищецът не би могъл два пъти да достави благото топлинна енергия, за да
две отделни лица с ограничаващи се права, при наличието съсобственост, да могат да го
потребят.
За пълнота трябва да се отбележи, че неоснователен е и следва да бъде отхвърлен
иска за заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва. В новелата на чл.
36, ал. 2 от Общите условия е посочено, че редът и начинът на плащане на услугата „дялово
разпределение“ се определя от Продавача, съгласувано с търговците извършващи услугата
дялово разпределение и се обявява по подходящ начин на клиентите. При граматическото,
систематическото и телеологическото тълкува на клаузата на общите условия, съобразно
правилото на чл. 20 ЗЗД, съдът достига до извод, че следва да са налице уреден ред и начин
за заплащане на услугата, което очевидно касае и въпросът с изпадането в забава, при
неточно изпълнение в темпорален аспект. При това положение, след като ищецът не е
доказал пълно и главно, че такъв ред и начин са предвидени, респ. че именно при спазването
му се дължи обезщетение за забава върху главницата за услугата дялово разпределение,
настоящият съдебен състав намира, че претенцията е неоснователната, тъй като е недоказана
– арг. чл. 154, ал. 1 ГПК. Следователно, искът следва да бъде отхвърлен.
С оглед гореизложеното, съдът намира, че следва да отхвърли претенциите за
главниците за топлинна енергия и услугата дялово разпределение, както исковете за
мораторни лихви върху всяка от главниците, доколкото последните претенции са акцесорно,
т.е. обусловени от изхода на производството по главните (обуславящите) искове. След като
обуславящите искове са неоснователни, то такива се явяват и обусловените.
При този изход на правния спор с правна възможност да претендира заплащането на
деловодни разноски разполага само ответникът. Последният не е поискал присъждането на
деловодни разноски и не е доказал, че действително е сторил такива, поради което на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК не следва да му се присъждат такива.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените искове от „ТС“ ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр. **************** срещу А. И. П., ЕГН: **********, с адрес: гр.
******************, ет. 1, северен близнак, за признаване за установено по отношение на
А. И. П., ЕГН: **********, че дължи на „ТС“ ЕАД, ЕИК: *********, на основание чл. 422,
ал. 1 ГПК, във вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 318, ал. 2 ТЗ, чл. 200 ЗЗД и чл. 110, ал. 2 ЗС
и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумата от 544,78 лева, представляващ и цена на незаплатена топлинна
енергия по договор за покупко-продажба на топлинна енергия при общи условия за периода
от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г. за имот, находящ се в гр. *******************, аб. № *****,
както и сумата от 97,73 лева – мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за
периода от 15.09.2022 г. до 15.05.2024 г., както и сумата от 19,32 лева, представляващи цена
на услугата дялово разпределение за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., както и
сумата от 4,30 лева – мораторна лихва върху главницата за дяловото разпределение за
5
периода от 16.07.2021 г. до 15.05.2024 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК от 21.06.2024 г. по ч. гр. д. № 32482/2024 г. по описа на СРС, II Г. О., 156-ти
състав.
РЕШЕНИЕТО е поставено при участието на трето лице-помагач „ТС“ ЕООД на
страната на ищеца „ТС“ ЕАД.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в двуседмичен срок от съобщението до страните
пред Софийският градски съд с въззивна жалба.
Препис от решението да се връчи на страните!
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6