№ 12847
гр. София, 20.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 64 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА
при участието на секретаря СИМОНА ПЛ. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА Гражданско дело №
20211110142747 по описа за 2021 година
Производствотo e по реда на чл.124 ГПК.
М. Б. Б. е предявил иск по чл.432 КЗ срещу „Застрахователна компания Лев Инс“ АД
за сумата от 100 лева – частичен иск при пълен размер на вземането в размер на 2300 лева,
представляваща непогасен остатък от застрахователно обезщетение за щети върху собствен
на ищеца лек автомобил „П*“ с рег. № СА 2* *, нанесени вследствие на ПТП от 10.12.2019г.
в гр. София, на бул. „Пенчо Славейков“ на кръстовището с ул. „Христо Станчев“, настъпило
по вина на водач на лек автомобил „А*“ с рег. № * МВ, чийто застраховател по риска
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите към датата на събитието е ответникът, ведно
със законна лихва от 19.07.2021г. (дата на подаване на исковата молба) до окончателното
плащане.
Ищецът твърди, че притежаван от него автомобил бил увреден при ПТП, вина за което
имал водач на МПС, чийто застраховател по риска „Гражданска отговорност“ към датата на
събитието е ответникът. Твръди, че с решение от 26.05.2021г. по гр.д. № 59510/2020г. на
СРС, 145 – ти състав ответникът е осъден да плати на ищеца сумата от 1000 лева – частичен
иск при пълен размер на вземането от 3500 лева, представляваща дължимо обезщетение от
посоченото събитие. Счита, че пълният размер на дължимото обезщетение е в размер на
3500 лева, от която сума следва да се приспадне заплатената сума от 1000 лева и сумата,
получена от предаването на автомобила за разкомплектоване в размер на 200 лева. Така
непогасеният остатък от дължимото възнаграждение възлизал на сумата от 2300 лева.
В срока по чл.131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който
оспорва иска. Счита исковата претенция за недопустима по аргумент от чл.299 ГПК, поради
което иска да се прекрати производството по делото. Във влязлото в сила решение по гр. д.
№ 59510/2020 г. по описа на СРС, 145 състав било прието, че общият размер на
обезщетението, което следва да репарира претърпените от ищеца имуществени вреди, е в
размер на 1465 лева. Основанието и размерът на цялото вземане били установени в
приключилото между страните съдебно производство, като във влязлото в сила решение
било прието, че обезщетението по повод процесното събитие възлиза на 1465 лева. По
отношение на размера на цялото вземане било налице сила на присъдено нещо. Оспорва
1
исковата претенция по основание и размер. Не били налице предпоставки за ангажиране на
отговорността на ответника по застраховката „Гражданска отговорност“ поради липса на
представено удостоверение от компетентните регистрационни органи за прекратяване
регистрацията на МПС, в което да е отбелязано, че прекратяването на регистрацията е
поради настъпила тотална щета.
Софийски районен съд, като взе предвид предявения иск, възраженията срещу него и
доказателствата по делото, намира следното:
Възражението на ответника за недопустимост на предявения иск е неоснователно. С
решение № 20124475/26.05.2021г. по гр. д. № 59510/2020 г. по описа на СРС, 145 състав е
бил уважен в цялост частичен иск за същото вземане, поради което настоящият иск за
остатъчния размер на вземането, предявен отново като частичен, е допустим. С решение №
20124475/26.05.2021 г. по гр. д. № 59510/2020 г. по описа на СРС, 145 състав, постановено
по частичния иск, не е формирана сила на присъдено нещо относно остатъчния размер на
вземането, който не е бил предмет на гр. д. № 59510/2020 г. по описа на СРС, 145 състав – в
този смисъл т.2 от Тълкувателно решение № 3/2016г. по тълк. д. № 3/2016г. на ОСГТК на
ВКС.
В тежест на ищеца е да докаже, че притежавания от него лек автомобил е бил увреден
при пътнотранспортно произшествие, настъпило по вина на водач на МПС, чийто
застраховател по риска „Гражданска отговорност“ на автомобилистите към датата на
събитието е ответникът, както и действителният размер на щетите към датата на настъпване
на събитието.
Правопораждащите факти, от които произтича процесното спорно материално право, а
именно правото на обезщетение за щети върху собствен на ищеца лек автомобил „П*“ с рег.
№ СА * *, нанесени вследствие ПТП на 10.12.2019г. в гр. София, на бул. „Пенчо Славейков“
на кръстовището с ул. „Христо Станчев“, настъпило по вина на водач на лек автомобил
„А*“ с рег. № * МВ, чийто застраховател по риска „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите към датата на събитието е ответникът, са установени със сила на
присъдено нещо с влязлото в сила решение от 26.05.2021г. по гр.д. № 59510 по описа за
2020г. на СРС, 145 -ти състав. С посоченото решение е уважен частичният иск за сумата от
1000 лева при пълен размер на вземането от 3500 лева. Следва да се посочи, че решението, с
което е уважен частичният иск в пълен размер, се ползва със сила на присъдено нещо само
по отношение на правопораждащите спорното материално право факти. Решението по
частичния иск обаче не се ползва със сила на присъдено нещо относно непредявения размер
на вземането, вкл. и относно приетия в приключилото производство пълен размер на
вземането.
Предвид горното спорът е концентриран върху размера на дължимото обезщетение.
Дължимото обезщетение е равно на действително претърпените вреди към деня на
настъпване на събитието – чл.386, ал.2 КЗ. От приетото заключение по съдебно –
автотехническата експертиза, което се кредитира от съда, се установява, че е налице тотална
щета на автомобил вследствие на процесното събитие, тъй като налице е увреждане, при
което стойността на разходите за необходимия ремонт надвишава 70 на сто от
действителната му стойност – чл.390, ал.2 ГПК. В случая размерът на дължимото
обезщетение следва да се определи съобразно средната пазарна цена на автомобила към
датата на произшествието след приспадане на остатъчната стойност на автомобила.
Съобразно заключението на вещото лице средната пазарна цена на автомобила към датата
на произшествието възлиза на сумата от 2200 лева. Съдът намира за обосновано
заключението в посочената част, тъй като вещото лице е направило проучване на пазарните
цени за марката и модела на автомобила съгласно каталог „Шваке“, справки в
специализирана литература, справки в интернет страници, както и в системата „Вумастер“.
Дадената оценка на автомобила е съобразена и с периода на експоатация на автомобила към
2
датата на произшествието, който е 20 години, 7 месеца и 6 дни, предвид посоченото от
вещото лице при изслушване на заключението в открито съдебно заседание. От посочената
от вещото лице стойност следва да се приспадне стойността на платената сума за предаване
на автомобила за разкомплектоване, която е в размер на 200 лева, видно от приетото като
доказателство удостоверение на основание чл.19, ал.1 от Наредбата за излезлите от употреба
моторни превозни средства. При това след като по делото е доказано, че остатъчната
стойност на автомобила е реализирана чрез предаване на автомобила в център за
разкомплектоване за сумата от 200 лева, именно тази сума следва да се приспадне от
средната пазарна цена на процесния автомобил. Ето защо размерът на дължимото
обезщетение е 2000 лева. С влязлото в сила решение от 26.05.2021г. по гр.д. № 59510 по
описа за 2020г. на СРС, 145 -ти състав е уважен частичен иск за сумата от 1000 лева. При
това непогасеният остатък от дължимото обезщетение възлиза на сумата от 1000 лева.
По делото като доказателство е приета част първа от свидетелството за регистрация,
коeто е перфориранo и e поставен надпис "Прекратена регистрация“, което удостоверява, че
регистрацията на автомобила е прекратена - арг. чл.18, ал.2, т.3 от Наредба № I-45 от
24.03.2000г. При това по делото са представени годни доказателства, от които се установява
прекратяване на регистрацията на автомобила. Освен това следва да се има предвид че
ответникът е направил частично плащане на обезщетението, с което извънсъдебно е
признал, че са налице предпоставките по чл.390, ал.1, изр.2 КЗ за изплащане на обезщетение
по процесната щета.
Предвид горното предявеният частичен иск в размер на 100 лева следва да се уважи
изцяло, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното
плащане.
По разноските:
При изхода на делото право на разноски има само ищецът, на който следва да се
присъдят разноски съгласно списък по чл.80 ГПК в общ размер от 710 лева, за извършването
на които са представени доказателства.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Зaстрахователна компания Лев Инс“ АД, ЕИК *88, със седалище и адрес
на управление: гр. София, бул.“Симеоновско шосе“ № 67А да плати на М. Б. Б., ЕГН
**********, съдебен адрес : гр. В** – адв. А., на основание чл.432 КЗ сумата от 100 лева –
частичен иск при пълен размер на вземането в размер на 2300 лева, представляваща
непогасен остатък от застрахователно обезщетение за щети върху собствен на ищеца лек
автомобил „П*“ с рег. № СА * *, нанесени вследствие на ПТП от 10.12.2019г. в гр. София,
на бул. „Пенчо Славейков“ на кръстовището с ул. „Христо Станчев“, настъпило по вина на
водач на лек автомобил „А*“ с рег. № * МВ, чийто застраховател по риска „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите към датата на събитието е ответникът, ведно със законна
лихва от 19.07.2021г. (дата на подаване на исковата молба) до окончателното плащане,
както и на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 710 лева – разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3