№ 807
гр. София, 30.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 11-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Бистра Николова
Членове:Тодор Тодоров
Милен Василев
при участието на секретаря Валентина Игн. Колева
като разгледа докладваното от Тодор Тодоров Въззивно търговско дело №
20211001001091 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Производството по делото е образувано по жалба на “Никокоп БГ“ ЕООД,
подадена чрез пълномощника адв. Б.С., против решение № 900802 от 23.06.2021 г. по т. д. №
17/2020 по описа на Окръжен съд – Благоевград, с което „Никокоп БГ“ ЕООД е осъдено, по
предявения от „Риц 6“ ООД иск, с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД да заплати сумата от
87 200 лева, представляваща неизпълнено задължение за заплащане на възнаграждение по
договор за лицензия, сключен между тях на 26.10.2017 г., както и по иск с правно основание
чл. 86 от ЗЗД, ответника е осъден да заплати сумата 19 104,89 лв., представляваща
обезщетение за забавено изпълнение на парично задължение в размер на мораторната лихва
за периода от изискуемостта на всяка лицензионна вноска до предявяване на иска, ведно със
законната лихва за забава, считано от 27.01.2020 г. до окончателното изплащане на сумата,
като отхвърля исковете над уважените размери до предявения от 97 200 лв. за лицензионнно
възнаграждение и до предявения от 20 101,60 лв. за мораторна лихва, като неоснователни.
Въззивникът “Никокоп БГ“ ЕООД, чрез своя пълномощник обжалва така
постановеното решение като неправилно, постановено в нарушение на процесуалните
правила за събиране и оценка на доказателствата, при неспазване задължението на съда да
обсъди всички доводи и възражения на страните, без да са установени всички правно
релевантни факти и в нарушение на материално-правни норми.
Оспорва извода на съда, че по процесния договор от 26.10.2017 г. между
страните, не е налице неизпълнение от ищеца на основно задължение на лицензодателя, да
осигури възможността за надлежното ползуване на полезния модел, поради обстоятелството,
че в сключения договор такова задължение не е поемано. Развива доводи, че в
императивната разпоредба на чл. 592 ТЗ е предвидено задължение на лицензодателя да
предостави на лицензополучателя уговорената информация и да окаже съдействие за
ползването на предмета на лицензията.
1
Поддържа, че ищецът не е осигурил каквото и де е съдействие, свързано с
използването на технологията за прилагането на полезния модел. Не бил осигурявал
материали за работа, квалифицирани специалисти, които да обучат лицензополучателя,
което е довело до пълна невъзможност за ответното дружество да приложи на практика
въпросната технология.
Съдът, неправилно е приел, че показанията на свидетеля В. З. нямат правно
значение. Счита, че те са основани на лични впечатления и водят до безпротиворечиви
изводи по обстоятелствата от значение по делото, а именно, че ищецът не е представял
каквито и да е документи, чертежи, техническо и фактическо съдействие при прилагането и
използването на полезния модел.
Изложени са оплаквания за неправилно разпределение на доказателствената
тежест, тъй като в тежест на ищеца е било да докаже по несъмнен начин, че е изправна по
договора страна и е изпълнил задълженията си по чл. 592 ТЗ, както и че е оказал съдействие
за ползването на предмета на лицензията.
В отговора на въззиваемото дружество „Риц 6“ ООД. чрез пълномощника С.А. се
подържа, че въззивната жалба на „Никокоп БГ“ ЕООД е неоснователна, а
първоинстанционното решение е валидно, допустимо и правилно, като постановено в
съответствие с материалния закон, при спазване на съдопроизводствените правила. Счита
свидетелските показания на свидетеля З. за неверни и несъстоятелни. От ответника по
делото не е искано никакво съдействие, относно използването на полезния модел, съгласно
възможността по чл. 592 ТЗ. Счита, че съдът правилно е разпределил доказателствената
тежест, като му е указал да докаже изправността си по лицензионния договор и
допълнителното споразумение към него. Сочи, че в процесния договор не се съдържа
задължение на лицензодателя да предоставя информация на лицензополучателя, освен
публично достъпната, такава, нито е искано съдействие от страна на ответника, което да
породи за лицензодателя задължение за оказване на съдействие.
При служебна проверка САС установи, че обжалваното съдебно решение е
валиден и допустим съдебен акт и на проверка подлежи правилността с оглед доводите за
неправилност, изложени във въззивната жалба, с оглед на което съдът констатира следното:
Предмет на делото са предявените от въззиваемият - „Риц 6“ ООД искове за
заплащане на сумата 97 2000 лева, част от цялата сума от 120 000 лв./без ДДС/,
представляваща неизпълнено задължение за заплащане на възнаграждение по договор за
лицензия, сключен между него и „Никокоп БГ“ ЕООД на 26.10.2017 г. и допълнително
споразумение към него от същата дата и иск с правно основание чл. 86 от ЗЗД за осъждането
на ответника - въззивник, да заплати сумата 20 101,60 лв., представляваща обезщетение за
забавено изпълнение на парично задължение в размер на мораторната лихва за периода от
изискуемостта на всяка лицензионна вноска до предявяване на иска. Предявените права са
основани на сключения на 26.10.2017 г. договор за лицензия от въззиваемият като
лицензодател от една страна и „Никокоп БГ“ ЕООД като лицензополучател от друга, с
предмет – предоставянето на неизключителна възмездна лицензия за получаване на полезен
модел – система за комбинация от механична и химична обработка на слама при
производството на биогаз и биотор от биомаса със съдържание предимно от слама чрез сух
термофилен процес, който е защитен чрез регистрация на полезен модел № 2671 и
заявителски № 3440, с приоритет от 01.04.2016 г., като публикацията за издаденото
свидетелство за регистрация на полезен модел е публикувана в Официален бюлетин на
Българското патентно ведомство № 7 от 2017 г.
Съгласно допълнителното споразумение към договора въззивникът като
лицензополучател дължи лицензионно възнаграждение в размер на 120 000 лв. /без ДДС/,
платимо до 30.11.2017 г. в размер на 90 000 и от 30.11.2018 г. до 30.10.2027 г. сума в размер
на 3 000 лв. годишно.
Въззивникът не спазил графика за плащанията и изпаднал в забава. С частични
плащания лицензополучателя е платил сума в общ размер от 28 000 лв. С отчитане на
2
приетите частични плащания остатъкът от задължението на ответника за първата вноска от
договора е в размер на 90 000 лв. и за заплащането й е в забава от 30.11.2017 г. Ответника е
в забава и за втората и третата вноска по 3 600 лв. /с ДДС/, с падежи съответно 30.11.2018 г.
и 30.11.2019 г., като общия размер на дължимата главница възлиза на 97 200 лв. за частично
неплатена вноска с падеж 30.11.2017 г. При съобразяване на падежите на просрочената част
от първата вноска в размер на 90 000 лв. от 30.11.2017 г. и на вноските от по 3 600 лв.,
съответно 30.11.2018 г. и 30.11.2019 г., изтеклата лихва към датата на исковата молба е в
размер на 20 101,60 лв.
С писмения отговор на допълнителната искова молба, ответникът е направил
изявление за разваляне на процесния договор и споразумението към него, поради
неизпълнение от ищеца на задължението му да осигури надлежно ползване на полезния
модел.
По предмета на делото и очертаните с въззивната жалба спорни въпроси,
апелативният съд констатира следните релевантни факти и обстоятелства:
Няма спор, че на 26.10.2017 г. е сключен между „Риц 6“ ООД като лицензодател
и „Никокоп БГ“ ЕООД като лицензополучател, договор с предмет – предоставянето на
неизключителна възмездна лицензия за получаване на полезен модел. В чл. 4, т. 4.1. е
уговорено, че лицензополучателя ползва възмездно полезния модел във вида, в който е
регистриран, и единствено и само на територията на лицензията, която е определена в чл. 2
от договора. Лицензионните възнаграждения и плащания, съгласно чл. 5 от договора, са
договорени в допълнително споразумение към него от 26.10.2017 г.
Видно от изготвената, неоспорена и приета по делото счетоводна експертиза,
размера на извършените от ответника плащания по процесния договор са в размер на 28 000
лв., като размерът на изискуемата дължима главница е за 87 200 лв. с ДДС и дължимата към
датата на исковата молба законна лихва е в размер на 19 104,89 лв.
Релевиран като спорен от въззивника във въззивната инстанция е извода на съда,
че по процесния договор от 26.10.2017 г. между страните, не е налице неизпълнение от
ищеца на основно задължение на лицензодателя, да осигури възможността за надлежното
ползуване на полезния модел.
На базата на така приетото за установено от фактическа страна и обхвата на
въззивната проверка, апелативният съдът направи следните правни изводи:
Предявените от въззиваемият искове, с правно основание по чл. 79, ал. 1 от ЗЗД
във вр. чл. 587 от ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД и присъдените от първоинстанционния съд суми за
заплащане на 87 200 лв., като част от общо 120 000 лв. без ДДС, представляваща
неизпълнено задължение за заплащане на възнаграждение по договор за лицензия, сключен
между страните на 26.10.2017 г. и за сумата 19 104,89 лв., представляваща обезщетение за
забавено изпълнение на парично задължение в размер на мораторната лихва за периода от
изискуемостта на всяка лицензионна вноска до предявяване на иска, са основателни, като
съдът счита за неоснователно възражението на въззивника за неизпълнение от ищеца на
основно задължение на лицензодателя, да осигури възможността за надлежното ползване на
полезния модел.
В процесния договор никъде лицензодателят не е поемал, твърдяните в жалбата
ангажименти за осигуряване на специалисти и материали за работа на патента. Факта сочен
от лицензополучателя, че не е ползвал патента, е въпрос на неговата лична преценка, с оглед
на реализиране на волята му и нуждите, които има. Спазени са разпоредбите на ЗПРПМ и
техническата информация за полезния модел е била публично достъпна, намираща се на
сайта и в регистрите на Патентното ведомство, като е могла да бъде ползвана от
лицензополучателя.
Между страните по делото е бил сключен валиден лицензионен договор.
Лицензионният договор е производен способ за придобиване на права. Правната закрила се
състои в изключителното право на изобретението или полезния модел, което включва право
на използване, на разпореждане с патента и забрана към трети лица да го ползват без
3
съгласие на патентопритежателя. По делото не се установява, по време на изпълнение на
договора да не е било осигурено спокойно и несмущавано ползване на отстъпените права,
съгласно чл. 591 ТЗ. В процесния договор ясно са разписани правата и задълженията на
страните, като никъде в него не е уговаряно, от страна на лицензодателя да бъде
предоставяна информация, освен публично известната такава за полезния модел, както и да
оказва съдействие за ползването на предмета на лицензията. Видно от доказателствата по
делото, не се установява по сключения между страните процесен договор да е имало някаква
уговорена информация и тя да не е била предоставена от лицензодателя, както и не бе
установено такава информация и съдействие да е била търсена от него, във връзка с
ползването на полезния модел.
Лицензополучателят твърди неизпълнение на задълженията на лицензодателя по
договора. Претендира, че е налице неизпълнение, от негова страна, предвид разпоредбата на
чл. 592 ТЗ и поради тези причини, отговорност носи ищеца по делото. Ответникът
претендира, че е претърпял вреди от неизпълнението и че е налице причинна връзка между
неизпълнението и вредите. В разглеждания случай посочените елементи на фактическия
състав на договорната отговорност не се установяват изцяло.
При нарушаване на правата на неговите носители - патентопритежател и
лицензополучател по договор за лицензия, е предоставена възможността по чл. 28 във вр. с
чл. 27 ЗПРПМ за защита, в зависимост от степента на засягане на техните интереси: да
потърсят закрила чрез установителен иск за факта на нарушението; чрез иск за обезщетение
за претърпените вреди и пропуснатите ползи; чрез иск за преустановяване от нарушителя на
действия, нарушаващи патентни права. До завеждане на исковата молба ответникът по
делото не е искал съдействие от ищеца, което да формира за лицензодателя задължение за
оказване на съдействие.
По изложените съображения настоящият състав намира, че обжалваното решение
е правилно и следва да бъде оставено в сила.
При този изход на спора, въззивната страна следва да бъде осъдена да заплати
разноски за въззивната инстанция в размер на 4 397 лева, представляващи заплатено
адвокатско възнаграждение.
Мотивиран така, Софийският апелативен съд на основание чл. 272 ГПК
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 900802 от 23.06.2021 г. на Окръжен съд –
Благоевград, ГО, IIІ състав по т. д. № 17/2020 г.
ОСЪЖДА „Никокоп БГ“ ЕООД, ЕИК: *********, гр. Разлог, ул. „Гоце Делчев“
№ 59, да плати на „Риц 6“ ООД, ЕИК: *********, гр. Бургас, ул. „Гео Милев“, № 12, ет. 1, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата 4 397 лева за адвокатско възнаграждение за
представителство пред настоящата инстанция.
Решението подлежи на обжалване при наличие на основанията за допускане по чл. 280 ГПК
пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4