№………./……….04.2016 г.
гр. В.
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание
на 04.04.2016 г., в състав:
СЪДИЯ: ДИАНА МИТЕВА
като разгледа
докладваното от съдията
търговско дело
№ 1820 по описа за 2011 г.,
за да се
произнесе взе предвид следното:
ПРОИЗВОДСТВОТО
ПО НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ е открито с решение №1047/21.10.2011г., като длъжникът
"ГРИНУИЧ 2011"ЕООД, ЕИК по ЗТР ********* е обявен в несъстоятелност.
Осребряването
на масата се осъществява след авансиране на разноски, внасяни от кредитори след
периодично приканване по реда на чл. 629б ТЗ.
С
доклад вх.№ 8360/21.03.2016г синдикът е уведомил съда за приключени преговори
по продажба на актив от масата, в резултат на което са постъпили парични
средства в особената сметка, представил на съда обобщен доклад за разходваните
авансови средства, предоставени от кредиторите за продължаване на
производството, които са били употребени за текущи разноски и е поискал
разрешение за разпореждане с наличността за възстановавяване
на авансите.
С
определение № 957/22.03.16г, съдът е предоставил възможност на кредиторите,
авансирали до този момент разноски, да заявят съгласието си за използване на
подлежащите на възстановяване суми като аванси за следващите действия по осребряване
на останалите активи. Не са постъпили
становища от кредиторите, поради което съдът приема, че липсва тяхно съгласие
за ново авансиране и всички аванси подлежат на възстановяване.
Съдът
намира, че получаването на продажна цена представлява увеличаване на паричните
средства, което осъществява хипотеза на чл. 632а ТЗ. Възстановяването на
авансите е предвидено като специално основание за разпореждане с набрани суми,
което изключва разпределението по общия ред. а дължи преди разпределение на
постъплението. Предплащането на разноски цели финансовото осигуряване на
универсалното принудително изпълнение и най-вече осребряване на имуществото на
длъжника и генериране на постъпленията в особената сметка на синдика. Връщането
на авансираните средства е гарантирано с нормата на чл. 632а ТЗ, която норма
като особена такава изключва общия ред на удовлетворяване на кредиторите чрез
сметка за разпределение. Нормата има стимулиращ характер, като гарантира на
предплатилия разноските кредитор, че направените от него в общ интерес разходи
няма да останат на негов риск. Разпоредбата на чл. 632а ТЗ е създадена именно в
интерес на необезпечените кредитори, за да могат да участват без опасност от
увреждане в поемането на общите разноски. Ето защо, независимо, че постъплението
е гернерирано чрез продажба на ипотекиран имот, преди
да се пристъпи към разпределение, в което привилегията на кредитора може да
бъде отчетена, следва да бъдат възстановени авансите в цялост( Определение №
393 от 10.06.2014 г. на ВнАС по в. ч. т. д. № 303/2014
г., Определение № 3094 от 16.12.2014 г.
на САС по Търговско дело по несъстоятелност (В) № 3267/2014 г). Само това
наложило се в практиката тълкуване позволява еднакво зачитане на праванта на обезпечения кредитор в индивидуални и
универсално изпълнение в съответствие с
общия принцип на чл. 618 ТЗ. Авансите са били разходвани само за действия,
непосредствено обслужващи осребряването на този актив, тъй като при предходни
осребрявания на други активи авансите вече са били възстановени (определение №
3356/19.8.2013г), а друга продажба извън този ипотекиран имот не е разрешавана
и провеждане за периода на авансирането. Съответно всички авансирани разноски
са пряко наложени от принудителната продажба на ипотекирания имот(продължила
значително време поради двата етапа на предприет опит на продажба на имота на
цяло и само на идеалните части) и имат характеристика на разноски за
изпълнението, чието извършване ползва пряко кредитора, съответно биха се
ползвали с първа специална привилегия, ако имотът бе продаден по реда на
индивидуалното изпълнение (по арг. от чл. 136 ал.1
т.1 ЗЗД). Самият кредитор не е предприел действия по ограничаване на тези
разходи, чрез предпремане на изпълнение извън
несъстоятелността (по реда на чл. 638 ал. 3 ТЗ), поради което е поел риска
стойността им да нарастне с присъщите на
несъстоятелността разходи за възнаграждение на синдика. В заключение, съдът
възприема правилото на чл. 632а ТЗ като израз на универсален принцип на
понасяне на разноските от лицето, ползващо се от тях.
В
процесния случай авансираните разноски са внесени както от обезпечения, така и
от необезпечени кредитори, което налага възстановяване на авансираните от
кредиторите суми преди отчитане на привилегията в разпределение по чл. 720 и
сл. ТЗ. Молбата на синдика за изплащане на сумите, внесени от кредиторите
следва да се уважи.
По
тези съображения, на осн. чл. 658 ал. 2 ТЗ, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ВЪЗСТАНОВЯВА,
на осн. чл. 632а от ТЗ предплатени от кредитори авансово средства за покриване
на текущи разноски в производството по несъстоятелност, както следва:
на
„РАЙФАЙЗЕНБАНК (БЪЛГАРИЯ)“ЕАД 14445,06лв
на
„СИБАНК“ЕАД
3846,00лв
на
„БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ“АД 9926,00лв
на
И.В. 12500,00лв
РАЗРЕШАВА
на синдика Г.Я.К. да се разпореди със средства и постъпления по особената
банковата сметка на несъстоятелното дружество"ГРИНУИЧ 2011"ЕООД, ЕИК
по ЗТР *********, открита от постоянен синдик в БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ АД
КЛОН/ОФИС: С. ИЗТОК, IBAN: ***: PIRB BGSF в размер на общо 40 717,06 лв, които да бъдат изплатени на кредиторите, посочени по
–горе.
ЗАДЪЛЖАВА,
на основание чл. 659 ал.2 ТЗ, синдика К. да представи в седмичен срок от
уведомяване за настоящото определение доклад за извършените в изпълнение на
настоящото определение разплащания по възстановяване на сумите, предприетите
действия по разпределение на остатъка от постъпленията от цената на продадения
имот.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
е окончателно и не подлежи на обжалване.
Да
се отрази в книгата по чл. 634в ТЗ и да се приложи по делото в „том ІІІ(ВТОРА
ФАЗА), част 4 - ново постъпващите книжа
по действия на синдика, считано от отчети за 2015г“.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: