РЕШЕНИЕ
№ 829
гр. Бургас, 04.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и девети
юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Диляна Н. Йорданова
при участието на секретаря Станка Д. Чавдарова
като разгледа докладваното от Диляна Н. Йорданова Гражданско дело №
20222100100580 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по повод искова молба от
Застрахователна компания Лев Инс АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. Симеоновско шосе№67А,
представлявано от Павел Валериев Д. и Мария Масларова – Гъркова –
изпълнителни директори против СВ. Д. Д., ЕГН ********** от *****, с която
е предявени частични претенции със сборна цена в размер на 146 000лв.,
представляваща изплатени суми за репариране на претърпените
неимуществени вреди от С.Р. от смъртта на неговата дъщеря Б.С.– в размер
на 70 000лв., частично вземане от вземане в пълен размер на 165000лв.,
обезщетение за неимуществени вреди, представляващи преживян стрес от
настъпило ПТП в размер 3000лв., частично вземане от вземане в пълен
размер на 49 000лв., от М.Р. неимуществени вреди от смъртта на нейната
дъщеря Б.С. в размер на 70 000лв., частично вземане от вземане в пълен
размер на 165000лв. и от К.Р. обезщетение за неимуществени вреди,
представляващи преживян стрес от настъпило ПТП в размер 3000лв. -
частично вземане от вземане в пълен размер на 49 000лв., ведно със законната
лихва върху главниците, считано от предявяване на исковата молба
18.04.2022г. до окончателното плащане. Представя и ангажира доказателства
по делото. Претендира разноски.
Ищецът твърди, че на 14.06.2011г., около 22:30ч. автобус „Мерцедес“ с
рег. № *********, потеглил от Централна автогара – гр. София към гр.
Бургас, управляван от ответника СВ. Д. Д.. Посочва, че в автобуса пътували
общо 30 броя пътници. Излага, че движението се извършвало в средната
лента на южното платно за движение на автомагистрала „Тракия“ в посока от
1
гр. София за гр. Бургас, времето било сухо и топло, видимостта на фарове,
пътната настилка асфалтова и суха, пред, зад и около автобуса нямало други
автомобили. Според ищеца около 00:27ч. на 15.06.2011г. в района на кв.
130+585м. на автомагистрала „Тракия“, по време на движение внезапно се
скъсала опората на напречната щанга на предния мост на автобуса и в
резултат на това каросерията на автобуса започнала много силно да се люлее,
но благодарение на шасито автобусът могъл да продължи движението си в
права посока. Твърди, че в опит да овладее движението на автобуса водачът
С.Д. реагирал чрез рязко завиване на волана наляво, автобусът се отклонил
наляво, при което левите колела се повдигнали. Пояснява, че в този момент
се спукала вътрешна задна дясна гума, натоварена вследствие на
преразпределението на масите и от обстоятелството, че била поставена
допълнително в неблагоприятен температурен режим предвид зимната й
структура. Предвид опасността от удар в лявата еластична ограда
обвиняемият предприел рязко завиване надясно, след което автобусът се
обърнал на лявата си страна, паднал върху еластичната ограда и започнал да
се плъзва по пътната настилка на лявата си страна. Посочва, че плъзгайки се
върху лявата си страна автобусът достигнал западната бетонна колона на 2
надлеза за с. Калековец и последвал удар в нея със задната част на тавана на
автобуса. Заявява, че ударът променил треакторията и автобусът се плъзнал
на югоизток към южната еластична ограда, в близост до която се установил
на място, като по време на пътно-транспортното произшествие водачът на
автобуса не правил опити за задействане спирачната система на автобуса.
След установяване на автобуса на пътното платно, в задната му част
възникнал пожар, който потушен от водачи на моторни превозни средства,
спрели непосредствено след местопроизшествието. Посочва, че на място
пристигнали екипи на спешна медицинска помощ, които започнали
извозването на пострадалите пътници до УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД гр.
Пловдив. Според твърденията на ищеца в резултат на пътно-транспортното
произшествие е причинена смъртта на девет лица и средни телесни повреди
на единадесет лица. Твърди, че с присъда № 210/30.09.2013г., постановена по
НОХД №794/2012г. БОС е признал за виновен подсъдимия С.Д. за това, че на
15.06.2011г. в района на километър 130+585м. на автомагистрала „Тракия“, в
Пловдивска област при управление на МПС автобус „Мерцедес“, рег. №
********* е нарушил правилата за движение по чл. 20, ал. 1 и чл. 20, а. 2 ,
изр. 2 от ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на повече от едно
лице и телесни повреди на повече от едно лице, като деянието представлявало
особено тежък случай и след деянието направил всичко зависещо от него за
оказване на помощ на пострадалите, поради което и на основание чл. 343а, ал.
1, б „г“, предл.2 във вр. с б „б“ във вр. с чл. 343, ал. 4 във вр. с ал. 3, предл. 2
б. „б“ във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 342, ал. 1 и чл. 54 от НК го осъжда на пет
години лишаване от свобода, като на основание чл. 61, т. 3 и чл. 59, ал. 1,
предл. 2 от ЗИНС му определя първоначален общ режим на изтърпяване на
наложеното наказание в затворническо общежитие от открит тип. С решение
№ 91/18.12.2014г. на АС – Бургас по ВНОХ №25/2014г. присъдета на БОС е
била изменена, преквалифицирано престъплението, извършено от С.Д., от чл.
2
343а, ал. 1 б „г“, предл. 2 във вр.с б“б“, във вр. с чл. 343, ал. 4, във вр. с ал. 3,
предл. 2 б „б“ във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК, по чл. 343а, ал. 1, б
„г“, предл. 2, във вр. чл. 343, ал. 3, предл. 3, б. „б“, предл. 2 вр. ал. 4 вр. чл.
342, ал. 1 от НК и потвърдена в останалите й части. С решение №
326/21.10.2015г. на ВКС по к.н.д №746/2015г. решението на АС – Бургас по
ВНОХД№91/2014г. е потвърдено. Твърди, че към датата на застрахователното
събитие отговорността на водача на автобус „Мерцедес“, рег. № ********* е
застрахована по застраховка „гражданска отговорност“ в ЗК „Лев Инс“АД,
обективирани в застрахователна полица № 2231110374153 със срок на
валидност от 22.01.2011г. до 21.01.2012г. На следващо място излага, че
С.В.Р., М.С.Р. и К.С.Р. са предявили искове по съдебен ред за заплащане на
обезщетение за причинени неимуществени вреди вследствие на процесното
ПТП, като с влязло в сила решение от 23.11.2016г. на СГС, 17 състав по гр.д.
№8473/2014г., потвърдено с решение на САС по в.гр.д.№1273 от 2017г.,
постановено при участието на С.Д. като трето лице-помагач, ЗК Лев Инс АД,
е осъдено да заплати на основание чл. 226 КЗ/отм./ на С.Р. обезщетение за
неимуществени вреди от смъртта на неговата дъщеря Б.С., починала при
ПТП – в размер на 165 000лв., както и обезщетение за преживян стрес от
настъпило ПТП в размер на 49 000лв., на М.Р. неимуществени вреди от
смъртта на нейната дъщеря Б.С. в размер на 165000лв. и на К.Р. обезщетение
за неимуществени вреди, представляващи преживян стрес от настъпило ПТП
в размер на 49 000лв., ведно със законната лихва, считано от 15.06.2011г.
Посочва, че въз основа на издаден изпълнителен лист от 26.06.2017г. от САС
по в.г.д №1273/2017г. е образувано изп. дело № 20178580401651 по описа на
ЧСИ Уляна Димоларова, рег.№858, с район на действие СГС и на основание
покана за доброволно изпълнение ЗК „Лев Инс“ АД е изплатило по сметка на
ЧСИ Димоларова дължимата главница, ведно със законната лихва от датата
на деликта до плащането 13.09.2017г, както и разноски за адвокатско
възнаграждение в изпълнителното производство и такси по т. 26 от Тарифа
към ЗЧСИ.
Ищецът обосновава активната си процесуална легитимация с твърдения,
че е изплатил обезщетение по задължителна застраховка „гражданска
отговорност“ , на основание чл. 274, ал.1, т. 2 от КЗ/отм/ във вр. с чл. 45 от
ЗЗД, като с изплащане на застрахователното обезщетение по задължителна
застраховка „гражданска отговорност“ придобива право на регрес срещу
виновния водач С.Д.. Поддържа, че с присъда 210/30.09.2013г. постановена
по НОХД № 794/2012г. на БОС, решение № 91/18.12.2014г. на АС – Бургас по
ВНОХ № 25/2014г., потвърдено с решение326/21.10.2015г. на ВКС по
НД№746/2015г., наказателният съд е приел, че причина за ПТП е скъсването
на опората на напречната щанга на автобуса, осигуряваща напречната
устойчивост на механичната система „преден мост – каросерия“ и
възникналото поради това интензивно напречно залюляване надясно на
каросерията на автобуса, при което водачът рязко и последователно завил
волана наляво и надясно, което причинило обръщането на автобуса на лявата
му страна, вместо да предприеме аварийно спиране поради възникналата
опасност за движението. Посочва, че водачът Д. е имал техническа
3
възможност да запази управлението на автобуса чрез задействане на
спирачната уредба да намали скоростта и да спре безопасно за около 127м.,
тъй като отклонението на автобуса, дори без намеса на водача с волана, е
било в границите на платното за движение с достатъчен запас. Заявява, че
завивайки рязко и последователно волана наляво и надясно Д. се е поставил в
невъзможност да контролира управлявания от него автобус, останал без
напречна устойчивост. Според изложеното от ищеца като не е предприел
аварийно спиране веднага след скъсването на напречната щанга и силното
наклоняване на автобуса надясно, обосновали необходимост от спиране
поради създалата се опасност за движението, водачът допринесъл за
настъпване на ПТП. Посочва, че в продължение на повече от пет години,
работейки като шофьор на автобус в превозвача „Ентуртранс“ ООД С.Д.
неглижирал професионалните си задължения, като е извършил множество
курсове по различни маршрути, потегляйки на път и возейки хора, без да е
бил проведен ежедневен технически преглед на автобуса и дори нещо повече
– много добре е знаел лошото техническо състояние на автобуса, но е
рискувал живота на превозваните лица и на останалите участници в
движението.
Предявени са обективно кумулативно съединени частични искове с
правна квалификация - чл. 274, ал. 1, т. 2 от КЗ/отм./.
Ответникът чрез процесуалния си представител – адв. Павлина
Темелкова – БАК, със съдебен адрес: гр. Бургас,пл. „Баба Ганка“ № 8, е
депозирал писмен отговор по делото. Признава всички факти по
наказателното дело, както и че управляваният автобус е бил със сключена
застраховка „гражданска отговорност“ към ищеца по делото. Не се спори и за
наличието на граждански дела пред СГС и на изпълнително дело по описа на
ЧСИ Димоларова – с район на действие СГС, както и че с платежно
нареждане от 13.09.2017г. ищецът- застраховател е изплатил твърдяната сума.
Посочва се, че регресното право възниква тогава, когато застрахователят се
освобождава от отговорност по застрахователния договор /към застрахования/
на основания, посочени в закона – умисъл, употреба на алкохол, наркотици и
др. То възниква спрямо застрахования от момента на деликта, тъй като
законодателят свързва наличието на основанията по чл. 274, ал. 1 и ал. 2
КЗ/отм/ и чл. 500, ал. 1 и ал. 2 КЗ именно към този момент. Моментът на
плащането на обезщетението на увреденото лице определя не възникването, а
изискуемостта на регресното притезание. На следващо място се посочва, че за
да се ангажира отговорността на водача на МПС по регресния иск на
застрахователя, водачът трябва да съзнава, че управлява неизправно МПС и
въпреки това не е спрял и не е взел мерки за отстраняването й, която повреда
или неизправност е застрашавала безопасността на движението и
пътнотранспортното произшествие е възникнало в резултат на това. Твърди,
че преди ПТП заедно с другия водач /също загинал в катастрофата/ са
изпълнявали курс Бургас – София и едва на връщане след внезапно
възникнала авария възникнало процесното ПТП. Твърди още, че с доходите
си като водач е издържал семейството си – съпруга, която била с психическо
заболяване, която не работи и две деца, едното от които било с епилепсия, т.е.
4
освен самият водач, така и семейството му били зависими и по време на ПТП
и сега само от неговите трудови доходи. Посочва, че в хода на наказателното
производство недвусмислено било установено, че причината за ПТП била
внезапно възникнала повреда на превозното средство – автобуса, който към
този момент имал документ за техническа годност и извършен преглед.
Годността на автобуса не била вменявана във вина на водача в наказателното
производство. Видно от постановената присъда, за състоянието на автобуса
била ангажирана отговорността и била постановена присъда срещу две други
лица. Посочва се, че по допуснатите експертизи в наказателното
производство било установено, че действията на водача цел eли да овладее
наклонения надясно автобус именно, за да избегне преобръщане – поради
накланянето му, но и без да знае вида на повредата, а оттам и да предвиди коя
е най-правилната реакция за овладяване на автобуса преди спирането му. На
следващо място посочва, че за да бъде ангажирана отговорността за регресен
иск на застрахователя, неизправността на МПС трябва да е била съзнавана от
водача, той трябва да е знаел, че управлява неизправното МПС и въпреки това
не е спрял и не е взел мерки за отстраняване на повредата или
неизправността, с което е застрашил безопасността на движението и ПТП да е
възникнало в резултат на това, какъвто в случая не бил налице. Още повече,
че повредата възникнала внезапно, поради което водачът е бил в
невъзможност да предвиди и предотврати обществено опасните последици.
На последно място се изтъква, че за ищеца-застраховател на договорно
основание възникнало задължение да плати за отговорността на
застрахования и за причинените от него на трети лица имуществени и
неимуществени вреди, които са свързани с притежаването и/или използването
на моторни превозни средства, а търсенето на платени от застрахователя
суми, при отсъствие на хипотезата на чл. 274, ал. 1 от КЗ/отм./ още веднъж
обуславят извода на ответника за неоснователност на предявения иск. Поради
гореизложеното моли за отхвърляне на предявените срещу него искове.
Окръжният съд, като взе предвид твърденията в исковата молба и
обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа страна следното:
С Присъда № 210/30.09.2013г., постановена по НОХД №794/2012г. БОС
е признал за виновен подсъдимия С.Д. за това, че на 15.06.2011г. в района на
километър 130+585м. на автомагистрала „Тракия“, в Пловдивска област при
управление на МПС автобус „Мерцедес“, рег. № ********* е нарушил
правилата за движение по чл. 20, ал. 1 и чл. 20, а. 2 , изр. 2 от ЗДвП и по
непредпазливост причинил смъртта на повече от едно лице и телесни повреди
на повече от едно лице, като деянието представлявало особено тежък случай
и след деянието направил всичко зависещо от него за оказване на помощ на
пострадалите, поради което и на основание чл. 343а, ал. 1, б „г“, предл.2 във
вр. с б „б“ във вр. с чл. 343, ал. 4 във вр. с ал. 3, предл. 2 б. „б“ във вр. с ал. 1
във вр. с чл. 342, ал. 1 и чл. 54 от НК го осъжда на пет години лишаване от
5
свобода, като на основание чл. 61, т. 3 и чл. 59, ал. 1, предл. 2 от ЗИНС му
определя първоначален общ режим на изтърпяване на наложеното наказание
в затворническо общежитие от открит тип.
С решение № 91/18.12.2014г. на АС – Бургас по ВНОХ №25/2014г. е
изменена присъдата по НОХД № 794/2012г. на БОС относно квалификацията
на деянието, извършено от С.Д., от чл. 343а, ал. 1 б „г“, предл. 2 във вр.с
б“б“, във вр. с чл. 343, ал. 4, във вр. с ал. 3, предл. 2 б „б“ във вр. с ал. 1 във
вр. с чл. 342, ал. 1 от НК, по чл. 343а, ал. 1, б „г“, предл. 2, във вр. чл. 343, ал.
3, предл. 3, б. „б“, предл. 2 вр. ал. 4 вр. чл. 342, ал. 1 от НК, като в останалите
части присъдата на БОС е потвърдена.
С решение № 326/21.10.2015г. на ВКС по н.д. №746/2015г. е потвърдено
решението на АС – Бургас по в.н.о.х. №91/2014г..
Видно от сключената застрахователна полица № 2231110374153, със
срок на валидност от 22.01.2011г. до 21.01.2012г., приложена на стр. 124 по
делото, към датата на настъпване на застрахователното събитие
отговорността на водача на автобус „Мерцедес“, рег. № ********* е
застрахована по застраховка „гражданска отговорност“ в ЗК „Лев Инс“АД.
По делото не е спорно, че С.В.Р., М.С.Р. и К.С.Р. са предявили искове
по съдебен ред за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени
вреди вследствие на процесното ПТП.
Представено е влязло в сила решение №8507от 23.11.2016г. на СГС, 17
състав по гр.д.№8473/2014г., потвърдено с решение на САС по в.гр.д.№1273
от 2017г., постановено при участието на С.Д. като трето лице-помагач, с
което ЗК Лев Инс АД е осъдено да заплати на основание чл. 226 КЗ/отм./ на
С.Р. обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на неговата дъщеря
Б.С., починала при ПТП – в размер на 165 000лв., както и обезщетение за
преживян стрес от настъпило ПТП в размер на 49 000лв., на М.Р.
неимуществени вреди от смъртта на нейната дъщеря Б.С. в размер на 165
000лв. и на К.Р. обезщетение за неимуществени вреди, представляващи
преживян стрес от настъпило ПТП в размер на 49 000лв., ведно със законната
лихва, считано от 15.06.2011г.
Приложени са изпълнителни листи от 22.02.2017г. и 10.03.2017г. от
СГС и от 26.06.2017г. от САС, издадени в производството, по което са
уважени исковете с правно основание чл.226 от КЗ /отм./, въз основа на които
е образувано изпълнително дело № 20178580401651 по описа на ЧСИ Уляна
Димоларова, рег.№858, с район на действие СГС.
Установява се по делото, че въз основа на поканата за доброволно
изпълнение по изпълнителното дело ЗК Лев Инс АД е изплатило по сметка на
ЧСИ Димоларова дължимите главници, ведно със законната лихва от датата
6
на деликта до плащането, както и разноски за адвокатско възнаграждение в
изпълнителното производство и такси по т. 26 от Тарифа към ЗЧСИ.
БОС съобрази, че регресното право на застрахователя по задължителна
застраховка "гражданска отговорност" на автомобилистите спрямо виновния
водач се урежда от закона, действал към момента на неговото пораждане,
като това е моментът на настъпването на застрахователното събитие по риска
"гражданска отговорност" на автомобилистите.
В случая застрахователното събитие е настъпило на 14.06.2011г. при
действието на КЗ /отм./. Съгласно разпоредбата на чл. 274, ал. 1, т. 2 от КЗ
/отм./ застрахователят има право да получи от застрахования платеното от
застрахователя обезщетение, когато застрахованият при настъпването на
пътнотранспортното произшествие не е спрял и не е взел мерки за
отстраняване на възникнала по време на движение повреда или неизправност
в моторното превозно средство, която застрашава безопасността на
движението, и пътнотранспортното произшествие е възникнало в резултат на
това.
Настоящият съдебен състав на основание чл.300 от ГПК е обвързан от
влязлата в сила присъда на наказателния съд, с която ответникът е признат за
виновен за извършено от него нарушение на правилата за движение по
пътищата по чл.20, ал.1 и ал. 2 изр. второ от ЗДвП. Видно от мотивите на
БАС към решението по ВНОХ №25/2014г. не е ангажирана наказателната
отговорност на СВ. Д. Д. за извършено нарушение по чл. 139, ал. 1 ЗДвП. По
наказателното дело със сила на присъдено нещо е установено, че инцидентът
е възникнал след внезапна повреда на превозното средство, като с
последващото си поведение ответникът извършил нарушение на правилата за
движение по чл. 20, ал.1 и ал.2, изр.2 от ЗДвП.
Според разпоредбата на чл. 20 от Закона за движение по пътищата
водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства,
които управляват, както и са длъжни да намалят скоростта и в случай на
необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението. При
постановяване на присъдата наказателният съд е приел, че водачът е нарушил
горните правила за движение по пътищата и по непредпазливост е причинил
увреждания на пътниците в автобуса.
7
По делото е установен механизма на ПТП от заключението на приетата
съдебно авто-техническа експертиза, вещото лице по която приема, че на
14.06.2011 год., около 22:30 часа автобус „Мерцедес“ с рег. № *********
потеглил от Централна автогара – гр. София към гр. Бургас, управляван от
СВ. Д. Д., движението се извършвало в средната лента на южното платно за
движение на автомагистрала „Тракия“ в посока от гр. София за гр. Бургас при
сухо и топло време. Около 00:27ч. на 15.06.2011г. в района на км 130+585м.
на автомагистрала „Тракия“, по време на движение внезапно се е скъсала
опората на напречната щанга на предния мост на автобуса. В резултат на това
каросерията на автобуса е започнала много силно да се люлее. Водачът не е
могъл да знае в какво се състои повредата и времето му за реакция е било в
порядъка на 1,5-2 секунди, за което време автобусът е изминал 40-55 метра. В
опит да овладее движението на автобуса водачът С.Д. реагирал чрез рязко
завиване на волана наляво. В резултат на това автобусът се отклонил наляво,
при което левите колела са се повдигнали. В този момент се е спукала
вътрешна задна дясна гума, натоварена вследствие на преразпределението на
масите. Предвид опасността от удар в лявата еластична ограда водачът е
предприел рязко завиване надясно, след което автобусът се е обърнал на
лявата си страна, паднал е върху еластичната ограда и е започнал да се
плъзва по пътната настилка на лявата си страна и достигнал западната
бетонна колона на надлеза за с. Калековец. След това е последвал удар в нея
със задната част на тавана на автобуса и превозното средство е спряло
движението си окончателно, обърнато на лявата си страна.
Установява се от заключението на вещото лице В.Г., кредитирано от
настоящата съдебна инстанция като обстойно обосновано, че управляваният
от ответника автобус е бил стар, с напреднала корозия на металните планки,
придържащи напречната щанга към шасито. Причината за възникване на
техническата неизправност е скъсване на опората на напречната
стабилизираща щанга на предните колела, вследствие на което стабилността
на автобуса в напречна посока е била компрометирана. В отговора на задача 4
от заключението си вещото лице категорично посочва, че техническата
неизправност се е проявила внезапно и за част от секундата се е скъсала
заварката, която държи паланките към шасито. Според вещото лице водачът
на автобуса не е могъл да знае и да предвиди възникването на посочената
неизправност, както преди да потегли автобуса, така и по време на
8
движението му, особено ако преди това в практиката си не е имал подобен
случай. Дори и да е имало някакъв характерен шум и вибрации,
предхождащи възникването на неизправността, ответникът не е могъл да
предвиди възможната опасност. Вещото лице поддържа, че времето за
реакция на водача е било изключително кратко в рамките на 1,5-2 секунди.
Предпоставките за ангажиране на отговорността на водача на МПС по
регресния иск на застрахователя по чл.274, ал.1, т.2 от КЗ са водачът на МПС
трябва да съзнава, че управлява неизправно МПС и въпреки това да не е
спрял и да не е взел мерки за отстраняването й, която повреда или
неизправност е застрашавала безопасността на движението и ПТП е
възникнало в резултат на това /в този смисъл решение № 130 от 03.05.2012 г.,
т. д. № 244/2010 г., І т. о./
Съдът намира, че предвид внезапния характер на възникване на
причината за техническата неизправност на автобуса, довела до настъпване на
застрахователното събитие - скъсване на опората на напречната
стабилизираща щанга на предни колела, не може да се направи извод, че
ответникът от субективна страна е съзнавал, че управлява неизправно МПС.
Не се установи по делото същият да е знаел за техническата неизправност на
превозното средство, в който случай да е следвало да предприеме аварийно
спиране.
БОС споделя възприетото становище в решение № 130 от 03.05.2012
г., т. д. № 244/2010 г., І т. о. , съгласно което когато повредата или
техническата неизправност на МПС са настъпили внезапно, при
обстоятелства, при които водачът е поставен в положение на невъзможност
да предвиди и предотврати обществено опасните последици, застрахователят
не би могъл да упражни успешно правото си на регрес.
При горните мотиви предявените искове са неоснователни и следва
да бъдат отхвърлени.
При този изход на делото ищецът следва да заплати направените
разноски от ответника в размер на 4650 лв. Възражението на ответника за
намаляване на заплатеното от ответника адвокатско възнаграждение е
неоснователно предвид заплащането му в минималния размер по
Наредба№1/2004г.
Така мотивиран, съдът
9
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените искове от ЗК Лев Инс АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. Симеоновско шосе№67А,
против СВ. Д. Д., ЕГН ********** от *****, за осъждане на ответника да
заплати изплатени суми от ищеца за репариране на претърпените
неимуществени вреди от С.В.Р. от смъртта на неговата дъщеря Б.С. Р.– в
размер на 70 000 лева, частично вземане от вземане в пълен размер на 165000
лева, обезщетение за неимуществени вреди, представляващи преживян стрес
от настъпило ПТП в размер 3000 лева, частично вземане от вземане в пълен
размер на 49 000 лева, от М.С.Р. неимуществени вреди от смъртта на нейната
дъщеря Б.С. Р. в размер на 70 000лева, частично вземане от вземане в пълен
размер на 165 000лева и от К.С.Р. обезщетение за неимуществени вреди,
представляващи преживян стрес от настъпило ПТП в размер 3000 лева,
частично вземане от вземане в пълен размер на 49 000лева.
ОСЪЖДА ЗК Лев Инс АД да заплати на СВ. Д. Д. направените по
делото съдебно-деловодни разноски в размер на 4650 лева.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването
му на страните пред Бургаския апелативен съд.
Съдия при Окръжен съд – Бургас: _______________________
10