П Р
О Т О
К О Л
Град София, 02.12.2019 година
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Наказателно отделение, 12-ти
състав, в публично съдебно заседание на втори декември две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА
ТАЛЕВА
СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: 1. М.Г.
2. Е.Д.
Секретар: Татяна Асенова
Прокурор: МАРТИН БЕШКОВ
сложи за разглеждане докладваното от съдия Талева НОХД № 4557 по описа за 2019
година
На именното повикване в 12.30 часа се
явиха:
За
СГП, редовно призовани, представител се явява.
ПОДСЪДИМАТА Р.В.А., редовно призована, се
явява лично и с АДВОКАТ Е.М. с пълномощно по делото, също редовно призован.
За
ОЩЕТЕНОТО ЮРИДИЧЕСКО ЛИЦЕ М.НА Ф. – редовно призовани, се явява ЮРК. Е.М.,
с днес представено пълномощно по делото.
ЮРК. М.:
Представям молба, с която моля да бъде приет за съвместно разглеждане в настоящото
производство граждански иск, предявен от М. на Ф. в качеството му на представител
на ощетеното юридическо лице М.НАФ. срещу подсъдимата Р.В.А.. Молим М.на Ф. да бъде
конституиран като граждански ищец от името на ощетеното юридическо лице и
предявяваме граждански иск за сумата от 244 478.75 лева, ведно със
законната лихва, считано от датата на увреждането
– 31.05.2014 г. до окончателното изплащане на сумата.
СТРАНИТЕ (поотделно): Да се даде ход на делото
СЪДЪТ след като изслуша становището на
страните и като намери, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото
в днешното съдебно заседание
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
СЪДЪТ
СНЕМА самоличност на подсъдимата по нейни данни, проверени от съда по
представена лична карта:
Р.В.А. – родена на *** ***,
българка, българска гражданка, омъжена, осъждана, безработна, със средно
образование, ЕГН **********.
СЪДЪТ върна личната карта на
подсъдимата.
СЪДЪТ
разяснява правата на подсъдимата в наказателното производство, както
и правото й на отвод спрямо съдебния състав, секретаря и прокурора.
ПОДСЪДИМАТА: Разбрах правата си в
настоящото производство. Нямам искания за отводи спрямо изброените лица.
СЪДЪТ разяснява на страните правото им
на отводи спрямо съдебния състав, секретаря и прокурора.
СТРАНИТЕ (поотделно): Нямаме искания за
отводи спрямо изброените лица.
ПРОКУРОРЪТ: Предявеният граждански иск е
допустим.
Същият е предявен в рамките на
законоустановения срок, преди началото на съдебното следствие пред първата
инстанция. Лицето, подало гражданския иск се явява такова, претърпяло вреди от престъплението
съгласно повдигнатия обвинителен акт, поради което предлагам да приемете за
съвместно разглеждане в наказателното дело така предявения граждански иск,
респективно да конституирате М. на Ф. като граждански ищец по делото.
ЮРК. М.: Поддържам така предявения
граждански иск. Моля да го допуснете за съвместно разглеждане в наказателния
процес, както и да конституирате М. на Ф. като граждански ищец.
АДВОКАТ М.: Формално гражданският иск е
подаден от правоимащо лице чрез негов законов
представител. Същото е сторено в законоустановения срок. Считам обаче, че в настоящото
наказателно производство не следва да бъде допускан за общо разглеждане така
предявения граждански иск по следните причини:
На първо място считам, че така
предявения граждански иск ще затрудни хода на наказателното производство.
Отделно от това представителите на М.НАФ.
не са ангажирали никакви доказателства, от които ще се ползват във връзка с
предявения граждански иск.
На следващо място не са посочили какви
доказателства ще искат да се събират във връзка с гражданско-правната
претенция.
Отделно от това за същите факти,
обстоятелства, събития и твърдени дължими данъци към държавата има съставен
ревизионен акт № 22221716007559-091-001/09.10.2018 г. срещу П. К. М.,
който се води управител и собственик на дружеството, за което се твърди, че
моята подзащитна е била пълномощник. Не ми е ясно при
положение, че вече имаме една процедура
по ДОПК, която е приключила с надлежен ревизионен акт, на какво основание М.на Ф.
предявява нова претенция за едно и също нещо срещу друго лице, което няма
никакво отношение към търговската дейност на дружеството.
С оглед тези доводи на защита ще помоля
да не допускане разглеждането на граждански иск в наказателното производство.
СЪДЪТ се оттегли на съвещание.
СЪДЪТ след съвещание по направеното искане
за конституиране на М. на Ф. в качеството му на граждански ищец и след като
съобрази становището на страните по предявения граждански иск, намери следното:
Подадената молба за конституиране на М.
на Ф. в качеството му на граждански ищец в настоящото наказателно производство и
предявеният граждански иск са своевременно депозирани по делото, преди
започване на разпоредителното заседание, но въпреки това съдебният състав
намира, че не следва да бъде приет за съвместно разглеждане така предявеният
граждански иск, като съображенията на състава са следните:
На първо място съгласно т.1.1. от Тълкувателно решение №4 от 12.03.2016 г. на ОСНК на
ВКС, по делата за престъпления по чл.255 от НК, гражданският иск е допустим в
наказателното производство, тъй като основанието на иска е деликтът,
който е присъщ на всяко резултатно престъпление, каквото е и данъчното такова.
Гражданският иск е допустим в
наказателното производство и при вече образувано изпълнително производство, въз
основа на влязъл в сила ревизионен акт.
Доколкото обаче сумата, която се дължи
като данъчно задължение е същата, която се претендира от субекта на данъчното
престъпление, следва да е налице яснота дали е образувано изпълнително
производство, дали същото е приключило, съответно какви суми са събрани в
евентуално образуваното изпълнително производство от данъчно задълженото лице,
съответно какъв е остатъка от данъчното задължение. Това се налага с оглед
спазване на принципа за недопустимост на неоснователно обогатяване, тъй като претендираната от данъчно задълженото лице сума и сумата,
която се иска от субекта на престъплението са една и съща и тази сума постъпва
в бюджета на държавата.
В настоящия случай няма яснота дали има
образувано изпълнително производство срещу данъчно задълженото лице, съответно
дали са събрани някакви суми, ако са събрани такива, то в какъв размер са
събраните суми. Въпреки липсата на данни по тези въпроси в случай, че така
предявеният граждански иск бъде приет за съвместно разглеждане, съдът ще следва
да положи усилия в тази насока и да събере необходимата информация, което
значително ще затрудни и ще забави наказателното производство.
По така изложените съображения, СЪДЪТ
намери, че предявеният от М. на Ф. граждански иск не следва да бъде приет за
съвместно разглеждане и молбата за конституирането на М. на Ф. в качеството му
на граждански ищец следва да бъде оставена без уважение.
Мотивиран от горното, СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ПРИЕМА за съвместно разглеждане в наказателното производство гражданският
иск, предявен от М. на Ф. срещу подсъдимата Р.В.А..
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на М. на Ф. за
конституиране в качеството му на граждански ищец по
НОХД № 4557/2019 г. по описа на СГС, НО, 12 състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО на съда е окончателно.
СЪДЪТ проверява връчването на книжата на
страните, а именно: препис от обвинителния акт и препис от разпореждането на
съда по чл.247 б, ал.1 от НПК.
ПРОКУРОРЪТ: В прокуратурата сме получили
препис от разпореждането на съда по чл.247 б, ал.1 от НПК преди повече то
седем дни.
ЮРК. М.: Получили
сме препис от разпореждането на съда преди повече от 7 дни.
ПОДСЪДИМАТА: Получила съм препис от обвинителния
акт, както и от разпореждането на съда преди повече от седем дни.
АДВОКАТ М.: Не възразявам по срока за
получаване на обвинителния акт и разпореждането на съда.
СТРАНИТЕ /поотделно/: Да се даде ход на
разпоредителното заседание.
СЪДЪТ след като изслуша становището на
страните и взе предвид, че страните са получили своевременно преписи от
обвинителния акт и разпореждането на съда, намери че не са налице процесуални
пречки за даване ход на разпоредително заседание.
Така мотивиран, СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА РАЗПОРЕДИТЕЛНО ЗАСЕДАНИЕ.
СЪДЪТ
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на страните да изразят становище по въпросите, посочени в разпоредбата
на чл.248, ал.1 от НПК, като им разяснява преклузията
по чл.248, ал.3 от НПК, а именно, че ако не направят възражения за допуснати
нарушения на процесуалните правила по чл.248, ал.1, т.3 от НПК на досъдебното
производство или ако такива бъдат приети за несъществени, правото им да ги поставят
на обсъждане пред първия, въззивния и касационния съд се преклудира.
ПРОКУРОРЪТ:
Считам, че делото е подсъдно на СГС съгласно така внесения обвинителен акт.
Към
настоящия момент не са налице основания за прекратяване или спиране на
наказателното производство.
В
хода на воденото ДП не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да
ограничават процесуалните права на подсъдимата и нейния защитник.
Няма
основания за разглеждане на делото по реда на така наречените особените производства.
Не
са налице основания за разглеждане на делото при закрити врати.
Липсват
основанията за привличане на резервен съдия, съдебен заседател. Липсват
основания за назначаване на служебен защитник, вещо лице, преводач или тълковник, както и за извършване на съдебно-следствени
действия по делегация в друг съдебен район.
Не
са налице основания за изменение или отмяна на определените мерки за
процесуална принуда и по-специално мярката за неотклонение спрямо подсъдимата.
Нямам
искания за събиране на нови доказателства.
Предвид
гореизложеното моля да насрочените делото за разглеждане по същество.
ЮРК.
М.: Считам, че делото е родово и местно подсъдно на СГС.
Не
са налице основания за прекратяване или спиране на наказателното производство.
Считам,
че в хода на ДП не е допуснато отстранимо съществено
нарушение на процесуалните правила, което да е довело до ограничаване на
процесуалните права на подсъдимата.
Не
са налице основания за разглеждане на делото по реда на особените правила.
Не
са налице основания за разглеждане на делото при закрити врати. Не са налице
основанията за привличане на резервен съдия, съдебен заседател, назначаване на
служебен защитник, вещо лице, преводач или тълковник,
както и извършване на съдебно-следствени действия по делегация.
Считам,
че мярката за процесуална принуда е адекватна, и като такава следва да остане в
сила.
Нямам
искания за събиране на нови доказателства.
С
оглед факта, че не сме допуснати и конституирани като граждански ищец по т.8
- предоставям на съда.
АДВОКАТ
М.: Считам, че с оглед внесения обвинителен акт делото е подсъдно на СГС.
Няма
основания за прекратяване или спиране на наказателното производство.
Считам,
че в хода на ДП не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да
ограничават процесуалните права на обвиняемата, пострадалия и неговите
наследници.
Искаме
делото да се разгледа по реда на съкратеното съдебно следствие, а именно по чл.371, т.1 от НПК. Това желание го
заявяваме категорично.
Не
се налага разглеждане на делото при закрити врати. Не са налице основанията за
привличане на резервен съдия, съдебен заседател. Не са налице снования за
назначаване на служебен защитник, вещо лице, преводач или тълковник,
както и за извършване на съдебно-следствени действия по делегация.
Считам,
че въпросът с мярката за неотклонение е много неясен моля същата да остане
такава, каквато е към настоящия момент.
Нямам
искания за събиране на нови доказателства. Заявихме желание да се ползваме със
събраните доказателства до настоящия момент.
Желаем
насрочване на съдебно заседание, като отново изявяваме желание делото да
приключи по съкратената процедура по чл.371 , ал.1 от НПК.
ПОДСЪДИМАТА:
Придържам се към казаното от защитника ми. Не желая да добавя нищо.
СЪДЪТ
се оттегли и на съвещание.
СЪДЪТ
след съвещание, като изслуша становищата на страните по въпросите, визирани в
чл.248, ал.1 от НПК и сам направи преценка на същите, намери следното:
Обвинителният
акт е внесен в съда за престъпление по чл.255, ал.3 вр. ал.1, т.1 от НК, което
се твърди да е извършено на територията на гр. София и с така
обективираните в обвинителния акт твърдения, непроменена остава преценката,
изразена от съдията-докладчик в разпореждане за насрочване на разпоредително
заседание, че делото при посочените факти в обвинителния акт, се явява родово и
местно подсъдно на СГС.
В
съответствие с изразеното от страните становище,
съдът намери, че наказателното производство не следва да бъде прекратено, доколкото
не са налице основания за това. Няма основания и за спиране на наказателното
производство, тъй като не е налице нито едно от основанията, предвидени в чл.251,
ал.1 вр. чл.25, ал.1, т.1, т.3 и ал.2 и чл.26 от НПК.
По
т.3 в отлика с изразеното от страните становище, че на ДП не е допуснато процесуално
нарушение, ограничило правата на някоя от страните в наказателното
производство, съдебният състав намери, че с така внесения обвинителен акт е
допуснато съществено процесуално нарушение, което е ограничило правото на
защита на предаденото на съд лице и според съда това нарушение се изразява в следното:
В
обвинителния акт липсват в достатъчна степен описание на фактите, релевантни
към предмета на доказване по делото, като нито в обстоятелствената, нито в
диспозитивната част на обвинителния акт са посочени данни за осъществената и
твърдяна от държавното обвинение вътреобщностна
доставка от страна на процесното дружество „Н.“ ЕООД
към дружество с регистрация в Кралство Белгия, в резултат, на която доставка се
твърди да е формирана данъчна печалба за „Н.“ ЕООД в размер на 2 444 787.50 лева,
въз основа на която е формиран дължимият неустановен и невнесен в държавния
бюджет корпоративен данък за 2013 г. в размер на 244 478.75 лева. Не
се съдържат данни в какво се е изразила вътреобщностната
доставка от страна на процесното дружество. Единствено на стр. 3 от
обвинителния акт е посочено с едно изречение, че била осъществена вътреобщностна доставка от страна на „Н.“ ЕООД към дружество с регистрация в Кралство
Белгия, в следствие на което по сметките на българското дружество, открити в „Сибанк“ е следвало да постъпят договорените суми, като
предварително плащане по договор, които суми съответно и постъпили. Какъв е бил
предметът на този договор не се посочва в обвинителния акт. Това описание
според съдебния състав е абсолютно недостатъчно, за да бъдат разбрани
твърденията на прокуратурата, досежно обстоятелството
как е формирана твърдяната данъчна печалба на „Н.“ ЕООД за финансовата 2013 г. Не е посочено дори и името на дружеството в
Кралство Белгия, за което се твърди да е било контрагент по този предварителен
договор на процесното българско дружество. Не се сочи какъв е бил предмета на
договора, не е посочено и в какво се е изразила вътреобщностната
доставка, осъществена от „Н.“ ЕООД, дали
е доставка на стоки или на услуги, доколкото ЗДДС изрично посочва в какво се
изразява доставката на стоки и в какво може да се изрази доставката на услуги,
съответно в чл.10 от ЗДДС изрично е посочено кога липсва доставка на стоки и
услуги, и в този смисъл, за да бъде ясно очертан предмета на доказване по
делото е безспорно необходимо в обвинителния акт да намерят място твърдения, досежно предмета на договора, сключен между двете
дружества, вида и естеството на твърдяната вътреобщностна
доставка, както и да бъде ясно посочено защо прокуратурата приема, че в
конкретния случай се касае именно за такава доставка, която е в състояние да
формира данъчна печалба за дружеството, което я е осъществило, респективно да
бъде внесена яснота защо същото дължи корпоративен данък за 2013 г. именно в
твърдения от обвинението размер.
На
следващо място липсват твърдения в обвинителния акт, на базата на които да бъде
формиран извод, защо обвинителната теза е приела, че всички преведени по
сметките на „Н.“ ЕООД суми през 2013 г. представляват именно положителен
финансов резултат, който е и данъчна печалба, на която печалба съответно се
дължи и корпоративен данък в посочения от държавното обвинение размер. Нито в
описателната, нито в диспозитивната част на обвинителния акт се съдържат
посочените по-горе факти и твърдения, които според настоящия съдебен състав
следва да намерят място в него. Липсата им пречи да бъде ясно очертана рамката
на доказване по делото, респективно затормозява правото на защита на
привлеченото към наказателна отговорност лице, което по естеството си
представлява съществено процесуално нарушение, ограничило правата на
подсъдимата и налагащо прекратяване на съдебното производство.
Въпреки
становището на съдебния състав по т.3 от въпросите, визирани в чл.248, ал.1 от НПК, с цел процесуална икономия и доколкото е възможно виждането на този
съдебен състав да не бъде споделено от въззивната инстанция, СЪДЪТ намира, че
следва да се произнесе и по останалите точки на чл.248, ал.1 от НПК.
По
т.4, според съдебния състав, с оглед констатираното съществено процесуално
нарушение, което налага прекратяване на съдебното производство на този етап,
счита че не са налице основания за разглеждане на делото по особените правила.
В случай, че определението на съда бъде отменено от въззивната инстанция,
доколкото ще следва единствено делото да бъде насрочено, което може да бъде
сторено от състава и в закрито съдебно заседание, съдът тогава допълнително ще
вземе отношение във връзка с насрочването на делото по особените правила,
доколкото в днешното съдебно заседание защитникът на подсъдимата изрази становище,
че желаят делото да протече по реда на съкратено съдебно следствие в хипотезата
на чл.371, т.1 от НПК, съответно да не бъдат събирани допълнителни
доказателства, а събраните такива от ДП да бъдат приобщени по делото, без да
бъдат непосредствено събирани пред съдебния състав.
По
т.5, според съда и в съответствие с изразеното от страните днес становище, не
са налице основания за разглеждане на делото при закрити врати, привличане на резервен съдия, съдебен
заседател, назначаване на служебен защитник, доколкото подсъдимата си е
упълномощила такъв, вещо лице, преводач или тълковник,
както и извършване на съдебно-следствени действия по делегация.
По
т.6, във връзка с взетата мярка за процесуална принуда, доколкото същата е
„Парична гаранция“ в размер на 50 000 лева и до настоящия момент тази сума
не е внесена, съдебният състав намира, че са налице основания за изменение на
взета мярка за неотклонение.
Съображенията
на съда в тази насока се изразяват в следното:
По
отношение на обоснованото подозрение за евентуална причастност
на подсъдимата в престъплението, за което е привлечена да отговаря наказателно,
от събраните на досъдебната фаза доказателства според съда може да бъде
направено обосновано подозрение за вероятна причастност
на подсъдимата към деянието, за което е предадена на съд.
По
отношение обаче на опасностите, доколкото подсъдимата се явява в насрочените от
съда съдебни заседания и до настоящия момент не е препятствала по какъвто и да
било начин протичането на наказателното производство, съответно същата има
постоянен адрес и достатъчно други обязаности, които
сочат, че не е налице опасност от укриване. В подкрепа на този извод е и
обстоятелството, че наложената МНО, действаща и към момента, не е изпълнена,
определената парична гаранция не е внесена и въпреки това подсъдимата не е
възпрепятствала до този момент нормалното развитие на процеса, не е станала
причина за неговото отлагане. Опасността от извършване на друго престъпление макар
и да съществува, доколкото подсъдимата е вече осъждана, не е с такъв
интензитет, че да предпостави потвърждаване на определената
в досъдебното производство МНО, още повече, че видно от материалното положение
и процесуалното поведение на подсъдимата, сумата е непосилна за нея. С оглед на
това, съдът намира, че мярката за неотклонение следва да бъде изменена в
най-леката такава, а именно „Подписка“.
С
оглед становището на съдебния състав, че следва да бъде прекратено съдебното
производство и обвинителният акт да бъде върнат на СГП, на този етап не са
налице основанията за събиране на нови и допълнителни доказателства, като това
си становище съответно съдът би могъл да ревизира в хода на започнало съдебно
производство по същество.
Не
са съответно на този етап и налице основания за насрочване на делото, доколкото
съдът намери, че производството по същото следва да бъде прекратено и
обвинителният акт следва да бъде върнат на прокуратурата за отстраняване на
констатираното от съда допуснато съществено процесуално нарушение, ограничило
правото на защита на подсъдимата А..
Мотивиран
от всичко изложено, СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА
съдебното производство по НОХД № 4557/2019 г. по описа на СГС, НО, 12
състав.
ВРЪЩА делото на
СГП за отстраняване на допуснатото съществено процесуално нарушение, ограничило
правото на защита на подсъдимата, посочено в мотивната
част на настоящото определение.
ИЗМЕНЯ
мярката за неотклонение, взета спрямо подсъдимата Р.В.А. – ЕГН ********** от „Гаранция в пари“ в размер на 50 000
лева (невнесена до настоящия момент) в най-леката такава „Подписка“.
На
основание чл.249, ал.3 от НПК, определението в частта, с която е изменена
мярката за неотклонение на подсъдимата, както и определението за прекратяване
на съдебното производство по т.3 и т.6 на чл.248, ал.1 от НПК подлежат на
обжалване и протестиране по реда на Глава ХХІІ от НПК в седмодневен срок
от днес пред Софийски апелативен съд.
Протоколът е изготвен в съдебно
заседание, което приключи в 14.05 часа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: 1.
2.
СЕКРЕТАР: