Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 26.08.2015 г.
В И
М Е Т
О Н А Н
А Р О
Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав в публично съдебно заседание на единадесети юни през
две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НИКОЛАЙ ДИМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА
ОЛГА КАДЪНКОВА
при
секретаря Ц.П., като разгледа докладваното от съдия ДИМОВ в.гр.дело № 4907 по описа за 2015 год. и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.258 и сл. ГПК.
С решение № ІІ-78-273 от 31.10.2013 год. постановено
по гр.дело № 22790/2011 г. на СРС, ІІ ГО, 78 състав, е осъдена Л.А.Н. да
заплати на С.Г.Н., на основание чл.36, ал.1, изр.2 от ЗН, сумата от 17282,41
лв., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата
молба-27.05.2011 год. до окончателното изплащане на сумата, като е отхвърлен
иска в останалата част до пълния предявен размер от 23040 лв. С решението е
осъдена Л.А.Н. да заплати на С.Г.Н., на основание чл.36, ал.1, изр.2 от ЗН,
сумата от 4773,77 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване
на исковата молба-27.05.2011 год. до окончателното изплащане на сумата. С
решението е осъдена Л.А.Н. да заплати на
Р.Х.Н., на основание чл.36, ал.1, изр.2 от ЗН, сумата от 17282,41 лв., ведно
със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба-
27.05.2011 год. до окончателното изплащане на сумата, като е отхвърлен иска в
останалата част до пълния предявен размер от 23040 лв. Отхвърлен е изцяло
насрещния иск по чл.59, ал.1 от ЗЗД, предявен от ищцата Л.А.Н. за осъждане на С.Г.Н.,
да й заплати сумата от 358,67 лв. Отхвърлен е изцяло насрещния иск по чл.59,
ал.1 от ЗЗД, предявен от Л.А.Н. за осъждане на Р.Х.Н. да й заплати сумата от
2,61 лв. С решението на съда е осъдена Л.А.Н. да заплати на С.Г.Н., на
основание чл.78, ал.1 от ГПК, сумата от 317,19 лв., деловодни разноски, както и
да заплати на Р.Х.Н., на основание чл.78, ал.1 от ГПК, сумата от 575, 91 лв.,
деловодни разноски. С решението на съда са осъдени С.Г.Н. и Р.Х.Н., на
основание чл.78, ал.3 от ГПК да заплатят общо на Л.А.Н., сумата от 229, 55 лв.,
деловодни разноски. С решението на съда е осъдена Л.А.Н. да заплати на СРС, на
основание чл.78, ал.6 от ГПК, сумата от 1447,38 лв., деловодни разноски.
Срещу решението на СРС, 78 с-в е постъпила въззивна жалба от Л.А.Н. подадена чрез адв.Л.Т. с искане същото да бъде отменено, в частта в която са
уважени предявените обективно съединени искове с правно основание чл.36, ал.1,
изр.2-ро от ЗН, и вместо това да бъде постановено друго, с което същите да
бъдат отхвърлени изцяло. В жалбата се излагат доводи, че решението на СРС, 78
с-в се обжалва и в частта, в която е отхвърлен предявения насрещен иск с правно
основание чл.59, ал.1 от ЗЗД, с искане
същото да бъде отменено в тази му част и вместо това да бъде постановено друго,
с което да бъде уважен предявения насрещен иск. Твърди се, че решението е неправилно и
незаконосъобразно, като постановено в нарушение на
материалноправните и процесуалноправните разпоредби на закона. Претендира присъждане на направени разноски по
делото.
Въззиваемите страни- С.Г.Н. и Р.Х.Н. оспорват жалбата, по съображения изложени в
депозирания по делото писмен отговор по чл.263, ал.1 от ГПК. Молят съда жалбата,
като неоснователна да бъде отхвърлена, а първоинстанционното решение -потвърдено,
като правилно и законосъобразно. Претендират присъждане на направени разноски
по делото.
Софийски градски съд, като обсъди
събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно
разпоредбата на чл.235, ал.2 от ГПК, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по
чл.259, ал.1 от ГПК и е допустима.
Разгледана по същество въззивната
жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Съгласно
чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението,
по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо, като при постановяването му не
е допуснато нарушение на императивни материалноправни и процесуалноправни норми.
Решението е и правилно, като на
основание чл.272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите изложени от СРС,
обосноваващи окончателен извод за основателност на предявените от ищците-
С.Г.Н. и Р.Х.Н.
срещу ответника Л.А.Н., обективно съединени искове с
правно основание чл. чл.36, ал.1, изр.2 от Закона за
наследството/ ЗН/, както и за неоснователност на предявените от Л.А.Н. срещу С.Г.Н.
и Р.Х.Н., насрещни искове с правно основание чл.59, ал.1 от ЗЗД. При правилно
разпределена доказателствена тежест съобразно нормата на чл.154 от ГПК и
изпълнение на задълженията си, посочени в нормата на чл.146 от ГПК,
първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото доказателства, като
е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по
делото и съобразно приложимия материален закон, поради което
съдът следва да разгледа доводите на жалбоподателя във връзка с неговата
правилност. Настоящата
въззивна инстанция споделя изцяло изложените в мотивите на първоинстанционното
решение решаващи изводи за основателност на предявените искове с правно
основание чл.36, ал.1, изр.2 от ЗН и за неоснователност на предявените насрещни
искове с правно основание чл.59, ал.1 от ЗЗД, като на основание чл.272 ГПК препраща
към тях. Фактическите и правни констатации на настоящия съд съвпадат с
направените от районния съд в атакувания съдебен акт констатации /чл.272 ГПК/. Доводите в жалбата са изцяло
неоснователни. Във връзка с изложените във въззивната жалба доводи, следва да
се добави и следното:
В настоящия случай по делото не се спори
относно наличието на предпоставките на закона/ чл.36, ал.1, изр.2 от ЗН / за ангажиране на отговорността на ответника.
Неоснователен е изложеният във
въззивната жалба довод, че неправилно
първоинстанционният съд е кредитирал заключението на вещото лице по допусната
съдебно- техническа експертиза, предвид обстоятелството, че според настоящия въззивен състав, същото е
компетентно и обективно изготвено. Неоснователно е направеното от ответника, поддържано
и във въззивната жалба оспорване на заключението на вещото лице по допуснатата
съдебно- техническа експертиза. От друга страна съдът намира за безспорно
установено обстоятелството, че първоинстанционният съд след оспорване на
заключението на вещото лице от страна на ответника е допуснал изслушване на
нова съдебно- техническа експертиза, със същите задачи, по които е работило
вещото лице по приетото от съда заключение. В случая по искане на процесуалния
представител на ответника, след изричното му изявление, че не държи на
допуснатата по негово искане съдебно- техническа експертиза, съдът с
определение от съдебно заседание от 29.10.2013 год. е заличил допуснатата
експертиза.С оглед на което съдът приема, че в настоящия случай не е допуснато
от първоинстанционният съд, нарушение на
императивни процесуалноправни норми на закона. При постановяване на обжалваното
първоинстанционно решение не е допуснато нарушение на императивни
материалноправни и процесуалноправни норми.
По изложените съображения предявените от ищците срещу
ответника ,обективно съединени искове с правно основание
чл. чл.36,
ал.1, изр.2 от ЗН, се явяват изцяло основателни и правилно са били уважени от първоинстанционния съд. На следващо място,
по отношение на предявените от Л.А.Н. срещу С.Г.Н. и Р.Х.Н.,
насрещни искове с правно основание чл.59, ал.1 от ЗЗД, липсват конкретни доводи
в жалбата, поради което,
въззивният състав напълно споделя мотивите изложени в първоинстанционното
съдебно решение и на основание чл.272 от ГПК препраща към тях, без да излага
други мотиви.
При
така изложените съображения и поради съвпадане на приетите от двете инстанции
изводи, постановеното от СРС, ІІ ГО, 78 състав съдебно решение от 31.10.2013 г.
по гр.дело № 22790/2011 г., като правилно и
законосъобразно, следва да бъде потвърдено на основание чл.271, ал.1 от ГПК, в
обжалваната част.
При този изход на спора на въззивника не се
следват разноски.На основание чл.273 от ГПК във вр. с чл.78, ал.3 от ГПК на
въззиваемите страни следва да се
присъдят своевременно поисканите разноски за въззивното производство,
представляващи заплатено адвокатско възнаграждение, като с оглед направеното от
въззивника, чрез неговия процесуален представител възражение по чл.78, ал.5 от ГПК за прекомерност, което съдът намира за основателно, същото следва да бъде
намалено до размер на сумата от 1710 лв.
Така мотивиран Софийски градски съд, Г.О., ІІІ-В с-в,
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № ІІ-78-273 от 31.10.2013 г. на СРС, ІІ Г.О., 78
състав по гр.д.№ 22790/2011 г., в
обжалваната част.
ОСЪЖДА Л.А.Н., с ЕГН- **********,***, да заплати на С.Г.Н., с ЕГН- **********,***
и на Р.Х.Н., с ЕГН- **********,***, на основание чл.78, ал.3 от ГПК във вр. с
чл.273 от ГПК, сумата от 1710 лв.
/хиляда седемстотин и десет лева/, представляваща направените пред въззивната
инстанция разноски /адв.възнаграждение/.
РешениеТО
може да се обжалва пред ВКС с касационна жалба при условията на чл.280, ал.1 от ГПК, в едномесечен срок от съобщението до страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.