М О Т И В И
към Присъда № 20 от 06.11.2019 г.
по НОХД № 143/ 2019 г.
на Районен съд - Луковит
Районна прокуратура – Луковит е внесла обвинителен акт
след проведено разследване по досъдебно производство № 91/ 2019 г. по описа на ТО
„ММР Дунавска“, Агенция „Митници“, прокурорска пр. № 160/ 2019 г., с който
срещу подсъдимия В.П.В. е повдигнато обвинение, за това, че на 11.02.2019 г. в
гр.Луковит, в лек автомобил марка „Шкода“, модел „Октавия“ с рег. № ******,
паркиран зад хотел „Дипломат Плаза“ и в лек автомобил марка „Мазда“, модел
„323F“ с рег. № ******, паркиран на ул. „К.М.“ **, държал акцизни стоки -
тютюневи изделия - 200 броя кутии с цигари с по 20 къса всяка, марка „Миratti
Ambassador“, на стойност 1000,00 лева, всички без български акцизен бандерол,
когато такъв се изисква по закон - чл. 28, ал. 1 от Закона за тютюна,
тютюневите и свързаните с тях изделия, и чл. 2, т. 2, чл. 11 и чл. 64 от Закона
за акцизите и данъчните складове, като случая не е маловажен – престъпление по
чл. 234, ал. 1, пр. 2-ро от НК, вр. с чл. 28 от ЗТТСИ, и вр. с ал. 2, т. 2, вр.
с чл. 11, вр. с чл. 64 от ЗАДС
В съдебно заседание представителят на Районна
прокуратура - Луковит поддържа така повдигнатото срещу подсъдимия В.П.В. обвинение
и излага становище за неговата доказаност. Излага доводи и срещу защитната теза
на подсъдимия за маловажност на случай, като моли съдът да признае подсъдимия
за виновен за извършеното престъпление по чл. 234, ал. 1 НК и да му наложи
наказания лишаване от свобода за срок от една година и глоба от 1000 лева. Прави
се искане съдът да отложи съгласно разпоредбата на чл. 66, ал. 1 от НК, наказанието
лишаване от свобода за изпитателен срок от 3 години.
Защитникът на подсъдимия адв. Р.М. пледира за
оправдателна присъда, тъй като цигарите, които e закупил от Гърция са
по-изгодни и с по-добро качество от българските, че подсъдимият е закупил от Гърция цигари с изтекъл срок на
годност и това се отразява на по-ниската цена, което вероятно е политика на
търговеца /гръцкият търговец/. Според защитника са налице факти, че за подсъдимия
е било по-изгодно да закупува цигари от Гърция, че той е преминавал много пъти
границата, но до момента по отношение на него, въпреки че всеки път се прави
митническа проверка, отделно от полицейска и гранична полиция, никога до
момента той не е установяван да осъществява някакво нарушение.
Поддържайки защитната си теза, защитникът се
аргументира с доводи, че държаните от подсъдимия цигари свободно се продават и
купуват от Гърция, видно и от показанията на доведената от тях свидетелка,
която също живее и работи в тази страна, като опаковката на цигарите явно
съответства на изисквания на чл. 15 от Директива 2014/40/ЕС на Европейския парламент
и съвета от 03.04.2014 г. за сближаване на законовите, подзаконовите и
административни разпоредби на държавите членки относно производството,
представянето и продажбата на тютюневи и свързаните с тях изделия. Защитникът
сочи, че сигналът е за държане на цигари, а не както е приет в обвинителния акт
– разпространение, както и че сигналът е подаден от жена, с която подсъдимият е
имал предхождащи отношения и единствено тя е знаела, че той употребява и пуши
цигари, които закупува от Гърция и това е един опит да му се навреди, да му се
допринесат трудности в живота. Също така защитникът сочи, че количеството и
цената на цигарите са под размера на две минимални работни заплата, като
пазарната цена на цигарите е 1000 лева, в която се включва и самия акциз, но
процесното количество е под размера на две минимални работни заплати. Сочи, че самият
предмет на престъплението е със сравнително ниска стойност, и с оглед на
съдебната практика, следва съдът да приеме, че е налице нарушение, което е
маловажен случай и не представлява престъпление, а административно нарушение,
което ще изпълни целите си по възпитание и възпиране и ще изиграе превантивна
роля по отношение на подсъдимия. Обосновавайки тезата си, защитникът сочи, че в
раздел I, чл. 4в от
Правилника за приложение на Закона за акцизите и данъчните складове, се приема,
че закупените тютюневи изделия в друга държава членка от физически лица за
лични нужди се освобождават от акциз, като не следва да превишават определени
количества. В случая за цигарите е 800 броя и подсъдимия не е нарушавал никога
тези разпоредби, тъй като тя освобождава от заплащане и двойното облагане на
едни цигари с акциз и дава възможност на физическите лица, които употребяват
цигари за лични нужди, да не заплащат този акциз. Моли съда да приеме, че за
извършеното деяние от подсъдимия е налице маловажен случай и да признае
подсъдимия за невиновен, тъй като извършеното него съставлява административно
нарушение.
Подсъдимият В.П.В. се явява и лично участва в
наказателното производство. Не се признава за виновен и поддържа защитната теза
на защитника си, а в последната си дума заявява, че иска да му бъде наложено
административно нарушение.
Съдът, след като обсъди и прецени
поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа
страна:
Подсъдимият
В.П.В. ***, има завършено средно образование, не е женен, не работи и не е
осъждан. Същият притежава лек автомобила марка „Шкода“, модел „Октавия“ с peг.
№ ******, както и лек автомобил марка „Мазда“, модел „323F“ с peг. № ********.
В
периода преди дата 11.02.2019г., подсъдимият В. често пътувал до Република
Гърция със собствени автомобили, първоначално с лек автомобил марка „Мазда 323F“, а след това с лек
автомобил марка „Шкода Октавия“, от където закупувал цигари марка „Muratti
Ambassador“. Когато се прибирал в гр.Луковит, същият държал цигарите в двата си
леки автомобила марка „Шкода Октавия“ и „Мазда 323F“, които били без български
акцизен бандерол.
На
дата 11.02.2019 г. в гр.Луковит, област Ловеч, в лекия автомобил марка „Шкода
Октавия“ подсъдимият съхранявал 10 стека или 100 броя кутии цигари марка
„Muratti Ambassador“, без поставен български бандерол, в багажника на
автомобила, като 8 стека с цигари бил оставил на съхранение във фабрично изработен затварящ се долап
/кухина/ в страничните кори на багажника на автомобила, а други два стека в
самото багажно отделение. В другия собствен лек автомобил марка „Мазда 323F“,
който подсъдимият оставял паркиран пред дома си в гр.Луковит, съхранявал общо
10 стека или 100 броя кутии цигари марка „Muratti Ambassador“, без поставен
български бандерол, които били поставени в багажника на автомобила и прикрити с
поставени върху стековете няколко чанти.
На същата
дата - 11.02.2019 г. в гр.Луковит, област Ловеч, преди обяд подсъдимият В.
отишъл до хотел „Дипломат Плаза“ с лекия си автомобил марка „Шкода Октавия“ с
рег. № ********и го оставил на паркинга зад хотела. В багажника на автомобила
подсъдимият държал 10 стека или 100 броя кутии цигари марка „Muratti
Ambassador“, без поставен български бандерол, като 8 стека с цигари били
оставени от него във фабрично изработен затварящ се долап в страничните кори на
багажника на автомобила, а други два стека поставени в багажното, върху които
била поставена чанта.
На
същата дата, около обяд, свидетелите В.С.В. и И.Д.П. и двамата служители в ТО
„ММР Дунавска“, Агенция „Митници“, в изпълнение на служебните си задължения, по
повод на получен сигнал за незаконна търговия с акцизни стоки без бандерол,
отишли на проверка в гр.Луковит, като предварително били информирани да търсят
и проверят конкретен автомобил. Около обяд двамата свидетели установили
търсения от тях лек автомобил марка „Шкода“, модел „Октавия“ с peг. № ******,
който бил паркиран на паркинг зад хотел „Дипломат Плаза“ в гр.Луковит. Водачът
на автомобила не бил там и двамата поискали съдействие от служители на РУ
Луковит за установяването му. Установило се, че водачът на МПС е подсъдимият В.П.В.,
който се намирал в близко заведение, където самоличността му била установена по
представена от самия него лична карта. Когато се срещнали с подсъдимия,
свидетелите Д. и П. се представили и му обяснили, че следва да извършат
проверка на автомобила му марка Шкода Октавия, който бил паркиран зад хотел
„Дипломат Плаза“.
Проверяващите
митнически служители и подсъдимият В. отишли до автомобила и при въпрос на
проверяващите дали в автомобила съхранява акцизни стоки, подсъдимият отрекъл в
автомобила си да държи акцизни стоки без бандерол. Подсъдимият доброволно
отключил багажника и при проверката под капак на фабрична кухина в багажното
отделение на автомобила, митническите служители намерили 8 стека с цигари без
бандерол, както и 2 стека в самото багажно отделение, върху които била
поставена чанта. Незабавно бил уведомен разследващ митнически инспектор, който
след пристигането си пристъпил към изземване на цигари без бандерол от лекия
автомобил марка „Шкода“, модел „Октавия“ с peг. № ********, в
присъствието на подсъдимия В.П.В.. При извършеното претърсване на 11.02.2019 г.
били намерени и иззети от багажника на автомобила 10 броя стека опаковани с
прозрачно фолио, от по 10 бр. кутии с цигари всеки стек, или общо 100 бр. кутии
с цигари марка „Muratti Ambassador“, без поставен български акцизен
бандерол.
По
време на извършеното действие по претърсването на лекия автомобил марка Шкода,
модел Октавия с peг. № ********, разследващият екип съставен от митнически
служители, в т. ч. свидетелите В.С.В. и И.Д.П., получили оперативна информация,
че подсъдимият В.П.В. притежава още един лек автомобил марка „Мазда “ с peг. № ********,
който бил паркиран пред жилищния блок, в който той живее. Същите веднага се
отправили към адреса в гр.Луковит, ул. „К.М. **, където бил установен като
паркиран именно лек автомобил марка „Мазда“, модел „323F“
с peг. № ********. Подсъдимият В.
отключил автомобила и в негово присъствие разследващият митнически инспектор пристъпил
към претърсване на автомобила. В багажника на автомобила, под торби с багаж
били намерени оставените от подсъдимия 10 броя стека, опаковани с прозрачно
фолио, всеки стек с по 10 бр. кутии с цигари, или общо 100 бр. кутии с цигари
марка „Muratti Ambassador“, без
поставен български акцизен бандерол, които били иззети, за което бил съставен
Протокол за претърсване и изземване от дата 11.02.2019 г. По повод намерените
цигари без бандерол, подсъдимият В. обяснил пред митническите служители, че
цигарите са негови и били закупени от Гърция за лично ползване.
При
извършеното процесуално действие в лек автомобил марка „Шкода Октавия“ с рег. №
********били намерени, описани и иззети: 10 броя стека,
опаковани с прозрачно фолио, всеки стек с по 10 бр. кутии с цигари, или общо
100 бр. кутии с цигари марка „Muratti Ambassador“, без поставен български
акцизен бандерол. Процесуално следственото действие е извършено като неотложно
такова, както единствена възможност за събиране и запазване на доказателства по
започнатото досъдебно производство. За извършеното процесуално - следствено
действие бил съставен Протокол за претърсване и изземване. С Определение № 42/
12.02.2019 г. по ЧНД № 39/ 2019 г. по описа на Районен съд – Луковит е одобрен
Протокол от 11.02.2019 г. за претърсване и изземване, извършено в лек автомобил марка
„Шкода“, модел „Октавия“ с peг. № ******** по досъдебно производство № 91 / 2019
г. по описа на ТО „ММР Дунавска“ гр.Свищов.
При
извършеното процесуално действие в лек автомобил марка „Мазда“, модел „323F“ с
peг. № ******** били намерени, описани и иззети: 10 броя стека, опаковани с
прозрачно фолио, всеки стек с по 10 бр. кутии с цигари, или общо 100 бр. кутии
с цигари марка „Muratti Ambassador“, без поставен български акцизен бандерол.
Процесуално следственото действие е извършено като неотложно такова, както
единствена възможност за събиране и запазване на доказателства по започнатото
досъдебно производство. За извършеното процесуално - следствено действие бил
съставен Протокол за претърсване и изземване. С Определение № 44/ 12.02.2019 г.
по ЧНД № 40/ 2019 г. по описа на Районен съд – Луковит е одобрен Протокол от
11.02.2019 г. за претърсване и изземване, извършено в лек автомобил марка
„Мазда“, модел „323F“ с peг. № ******** по досъдебно производство № 91 / 2019
г. по описа на ТО „ММР Дунавска“ гр.Свищов.
На основание чл. 284 НПК съдът
предяви на страните веществените
доказателства по делото, а именно: 200
бр. кутии с цигари, марка „Muratti Ambassador“,
поставени в два броя черни найлонови пликове, запечатани със светлосива
лепенка, всеки със съдържание 10 стека с по десет кутии цигари марка „Muratti
Ambassador“. При огледа на веществените доказателства се установи, че на всяка
една от кутиите с цигари е изписана марка „Muratti Ambassador“, с изписани
надписи на гръцки език и поставен бар код № *************. На лицевата част на
всяка кутия има предупреждение за вредата от тютюнопушене, а от долната страна
на всяка цигарена кутия има бар код и цена /4 евро/.
Видно от приложените по делото справки /стр. 57 и 58/
от централната база данни на КАТ, подсъдимият В. притежава лек автомобила –
марка „Шкода“, модел „Октавия“ с peг. № ******, регистриран на 19.06.2018 г.,
както и лек автомобил марка „Мазда“, модел „323F“ с peг. № ********,
регистриран на 07.12.2015 г.
По делото е приложена справка за пътуванията /л.55-56/
на подсъдимия В. за периода от 01.01.2010 г. до 03.10.2019 г., от която е
видно, че същият многократно е пътувал до Република Гърция. В периода от
07.11.2016 г. до 27.03.2018 г. е пътувал със собствения си лек автомобил марка
„Мазда“, модел „323F“ с peг. № ********, а в периода след това с другия си
собствен лек автомобил марка „Шкода“, модел „Октавия“ с peг. № ******.
От приложеното по делото справка за пътуванията е
видно, че в периода преди инкриминираната дата /11.02.2019 г./, последното
регистрирано пътуване на подсъдимия за Република Гърция е излизане на
26.11.2018 г., без данни за регистрирано връщане в страната, което пътуване е
осъществил със собствения лек автомобил марка „Шкода“, модел „Октавия“ с peг. №
******.
По делото е назначена съдебно-оценителна експертиза, като
вещото лице е дало заключение, че пазарната стойност на 200 броя кутии с
цигари, с по 20 къса всяка, марка „Muratti Ambassador“ възлиза на 1000.00 лева.
От същата експертиза е установено, че дължимият акциз за 200 броя кутии с
цигари, равняващи се на 4 000 къса цигари, възлиза на 708.00 лeва.
При
анализа на доказателствата, съдът прие следното:
Описаната фактическа обстановка се доказва по безспорен и категоричен начин от събрания в хода
на наказателното производство доказателствен материал, а именно: Определение №
42/ 12.02.2019 г. по ЧНД № 39/ 2019 г. по описа на Районен съд – Луковит; Определение № 44/ 12.02.2019 г. по ЧНД № 40/
2019 г. по описа на Районен съд – Луковит; Два броя Протоколи за претърсване и
изземване в неотложни случаи с последващо съдебно одобрение от 11.02.2019
г.; от свидетелските показания на В.С.В. и И.Д.П., отчасти от обяснения на
подсъдимия и показанията на свидетелката В.М.П.; Заключение по оценителната експертиза
на вещото лице Е.А.Л.; Справка за пътуванията на лице – български гражданин за
периода от 01.01.2010 г. до 03.10.2019 г.;
Два броя справки от централната база данни на КАТ относно лек автомобила
– марка „Шкода“, модел „Октавия“ с peг. № ****** и лек автомобил марка „Мазда“,
модел „323F“ с peг. № ********, както и от останалите приобщените по реда на
НПК писмени доказателства.
Обясненията
на подсъдимия В.П.В., съдът оценява освен като доказателствено средство, но и
като едно от основните средства за защита. Съдът намира, че следва да приеме за
достоверно изложеното от подсъдимия В. само относно мястото, от където е
закупил цигарите – Република Гърция, че действително често е пътувал до Гърция
и обратно със двата собствени автомобила, и, че е пренасял през границата
държаните от него цигари без поставен български бандерол, доколкото тези негови
твърдения намират подкрепа и в останалите материали от доказателствената
съвкупност.
По
отношение на обясненията на подсъдимия В., следва да се има предвид, че по
принцип същите имат двуяка природа, тъй като представляват както
доказателствено средство, така и средство за защита, което налага тяхната
обективност да бъде преценявана внимателно чрез съпоставка с останалите събрани
доказателства и подробния им анализ.
В
тази връзка съдът не кредитира обясненията на подсъдимия В. досежно останалите
изложени от същия обстоятелства – че цигарите ги е закупувал за лични нужди; че
ги е закупувал легално в Гърция с поставен гръцки акцизен бандерол, тъй като
такъв липсва поставен на иззетите от митническите служители цигари. Лишено от
житейска логика е твърдението на подсъдимия, че продаваните цигари в Гърция са
били по евтини и „по-хубави“ от тези продавани в България, че е нормално един
пушач да си закупи такова голямо количество цигари, и най-вече да ги съхранява
в два автомобила, част от които прикрити във фабрично направен долап в корите
на багажното отделение на автомобила Шкода Октавия.
За
да не дава вяра на обясненията на подсъдимия в тази част, съдът изхожда и от
факта, че в хода на проверката и в двата автомобила не са били намерени отделни
кутии с цигари марка „Миratti Ambassador“, нито самият подсъдим е представил
такава кутия /разпечатана/ на проверяващите, която да е държал у себе си –
предвид твърденията му, че е пушач. При проверката са били намерени единствено
и само общо 20 броя стека /пакетирани/ и от този вид цигари.
Относно
показанията на свидетеля В.М.П., от една страна те самостоятелно не установяват
нови релевантни по делото факти, нито са убедителни за да оборят приетите за
установени. Съдът не кредитира показанията на този свидетел, като счита, че относно
твърденията: че подсъдимият В. е закупувал от Гърция цигарите за лични нужди;
че заедно двамата с подсъдимия са закупували цигари от центъра на гр. Атина; че
когато е била в отпуск в България се е обаждала на подсъдимият да й закупи
цигари от Гърция; че на границата митническите служители за виждали цигарите и
не са имали проблеми при преминаване границата, то същата излъга пред съда. Тази
свидетелка има интерес да изложи неверни факти, доколкото да угоди на защитната
теза на подсъдимия, тъй като е заинтересована за свидетелстване в определена
насока, а именно в подкрепа на защитната теза на подсъдимия.
В
заключение следва да се отбележи, че твърдяното от подсъдимия,
както и от свидетеля В.М.П. се откроява с тенденциозност и стремеж да се
лансира една защитна версия, като разказът най-вече на подсъдимия е израз на
желанието му да оправдае поведението си. Изложеното от тях е логически
необосновано и издържано, дори и от житейска гледна точка. Въпреки, че е налице
елемента заинтересованост, то показанията на свидетеля П. са
придобити чрез годно доказателствено средство. В същото време, обаче
не следва да се кредитират с доверие, тъй като страдат от сериозен дефицит на
убедителност, която е важен и ключов критерий за откровеност и обективност.
Съдът
кредитира свидетелските показания на разпитаните в хода на съдебното следствие
свидетели – митнически служители В.С.В. и И.Д.П., доколкото същите са
еднопосочни и непротиворечиви по отношение на основните факти от значение за
разследването, като според съда са дадени добросъвестно, доколкото се явяват
съответни и на писмените доказателства, събрани по делото.
Свидетелите
В.С.В. и И.Д.П. са митнически служители, които при изпълнение на служебните си
задължения са извършили проверка на двата автомобила собственост подсъдимия В..
И двамата свидетели много подробно и логически издържано изложиха
обстоятелствата, при които е извършена проверката, какво е било поведението на
подсъдимия, къде и по-какъв начин са били съхранявани стековете с цигари в
двама автомобила.
Съдът
кредитира приетото по делото заключение на съдебно-оценителна експертиза като обосновано
и без никакво съмнение за неговата правилност, а и същото не беше оспорено от
страните по делото.
Съдът направи следните изводи от
правна страна:
При така изложения анализ на
доказателствата, съдът намира за категорично установено, че на 11.02.2019 г. в
гр.Луковит, подсъдимият В.П.В. в собствения си лек автомобил марка „Шкода“,
модел „Октавия“ с рег. № ******, паркиран зад хотел „Дипломат Плаза“, както и в
собствения си лек автомобил марка „Мазда“, модел „323F“ с рег. № ******,
паркиран на ул. „К.М.“ **, е държал акцизни стоки - тютюневи изделия: 200 броя
кутии с цигари с по 20 къса всяка, марка „Мuratti Ambassador“, на стойност
1000,00 лева, всички без български акцизен бандерол, когато такъв се изисква по
закон - чл. 28, ал. 1 от Закона за тютюна, тютюневите и свързаните с тях
изделия, и чл. 2, т. 2, чл. 11 и чл. 64 от Закона за акцизите и данъчните
складове, като случая не е маловажен, като го призна за виновен за извършеното
от него престъпление по чл. 234, ал. 1, пр. 2-ро от НК, вр. с чл. 28 от ЗТТСИ,
и вр. с ал. 2, т.2, вр. с чл. 11, вр. с чл. 64 от ЗАДС.
За да е осъществен престъпният
състав на чл. 234, ал. 1 от НК е необходимо да е налице обективният признат
от този сьстав, а именно самите стоки предмет на престъплението да
представляват акцизни стоки без бандерол, когато такъв се изиска по закон. Съдът
намира, че този елемент от фактическия състав на престъплението се установи и
доказа по делото.
Наказателният кодекс не
дефинира кои стоки са от категорията на акцизните, нито пък за кои от тях е
задължително поставянето на бандерол, поради което нормата на чл. 234, ал. 1 НК
е от категорията на бланкетните, препращащи норми и нейното съдържание
задължително следва да бъде запълнено с правилата от съответния нормативен акт,
определящ кои са точно тези акцизни стоки, изискващи бандерол.
В разпоредбите на чл. 2, т.
2 от Закона за акцизите и данъчните складове е предвидено кои стоки имат
характера на акцизни такива, сред които като подлежащи на облагане с акциз са
посочени тютюневите изделия. He e спорно по делото, че процесните кутии с
цигари са тютюневи изделия, поради което следва да се приеме, че представляват
акцизни стоки. Също не е спорно и се установява от доказателствата по делото,
че същите нямат поставен български акцизен бандерол. Такъв се изисква по закон
съгласно разпоредбата на чл. 28, ал. 1 от Закона за тютюна и тютюневите
изделия, която гласи: „Тютюневи изделия се транспортират, пренасят, съхраняват,
предлагат или продават в търговски складове и обекти само с бандерол, залепен
върху потребителската опаковка при условията и по реда на Закона за акцизите и
данъчните складове“. А съгласно разпоредбата на чл. 11 от ЗАДС
"Цигари" са: годни за пушене цилиндрични тела от тютюн, които не
отговарят на изискванията за пури и пурети по чл. 10; цилиндрични тела от
тютюн, които чрез проста неиндустриална обработка са вкарани в цигарени
хартиени рула; цилиндрични тела от тютюн, които чрез проста неиндустриална
обработка са увити в цигарена хартия. Следователно предмет на престъплението,
извършено от подсъдимия са именно акцизни стоки – цигари, без поставен бандерол,
какъвто се изисква по закон съгласно чл. 2, т. 2 от ЗАДС и чл. 28, ал. 1 от
ЗТТИ, a именно гореописаните държани от него 20 стека или 200 кутии цигари
марка „Миratti Ambassador“, всички на обща стойност от 1 000 лева.
Неоснователен е изложеният
довод на защитата на подсъдимия, че държаните цигари от подсъдимия има поставен
гръцки бандерол в долната част на иззетите кутии цигари. В случая, не се
изисква някакво експертно изследване или изискване на информация от гръцките
власти, какво представлява поставения в болната страна на кутиите с цигари бар код
и цена, тъй като такива цена, която е препоръчителна цена за продажба на
дребно, има и на всички цигари разпространявани в България – тоест, на кутиите
с цигари няма поставен бандерол, в случая дори и гръцки акцизен бандерол.
Неоснователен е изложеният довод на защитата на
подсъдимия за маловажност на деянието, съобразявайки се с нормата на чл. 4в от
ППЗАДС, тъй като за лични нужди, съгласно тази разпоредба, са необходими 800
броя къса цигари, а подсъдимият е държал 4 000 броя къса цигари /20 стека по 10
кутии по 20 къса цигари/, което е значително над допустимото за лични нужди. В
тази връзка, съдът не възприема твърденията на подсъдимия, че държаното от него
количество е за лични нужди, обстоятелство анализирано по-горе от съда, което е
и защитна позиция на подсъдимия, подкрепена от нито едно друго доказателство по
делото.
Разпоредбата на чл. 4в, ал. 1, т. 1, б. “а“ от
ППЗАДС визира закупени тютюневи изделия и по-конкретно цигари в друга държава
членка от физически лица за лични нужди, които се освобождават от акциз, че
могат да бъдат в количества не по-големи от 800 броя. В конкретния случай не
става въпрос за такъв механизъм на извършване на процесното деяние, още повече,
че за подсъдимия В. няма категорични данни, че пуши цигари и няма как да се
приеме, че намерените в двата му автомобила и държани от него цигари да са за
лични нужди. Това наистина е житейски оправната теза, тъй като при пушачите не
се забелязва поведение свързано със закупуване на големи количества цигари и то
от страна членка на Европейския съюз, където цигарите са по-скъпи.
Безспорно установено е и неоспорено от никоя от
страните, че държаните от подсъдимия цигари са над тези бройки цигари и затова
не може да се изпълни хипотезата на посочената разпоредба. Съдът намира, че не
е налице маловажност на деянието, тъй като деянието на подсъдимия не изпълва
критериите по чл. 4в, ал. 1, т.1, б. “а“ от ППЗАДС, нито тези по чл. 126б, ал.
2 от ЗАДС.
Неоснователно е възражението на защитника на
подсъдимия, че подаденият сигнал до митническите служители е за държане на
цигари, а не както е приет в обвинителния акт – разпространение. В диспозитива
на обвинението изчерпателно са посочени всички елементи, които обуславят
състава на престъплението. Точно и ясно са посочени всички факти, които
обуславят съставомерността на деянието, съгласно ТР № 2/ 07.10.2002 г. на ВКС
по т.н.д. № 2/ 2002 г. на ОСНК, при което не е допуснато съществено нарушение
на процесуалните правила, което да води до ограничаване на правата на
подсъдимия и неговата защита. В обвинението е посочено, че подсъдимият В. е
държал акцизни стоки без бандерол, изискващ се по силата на закон, както и е
посочено, че това е в немаловажни случаи. Също така, в обстоятелствената част
на обвинителния акт, съгласно чл. 246, ал. 2 от НПК, са отразени фактическите
данни, от които се извеждат съставомерните признаци на престъплението вменено
на подсъдимия, като са описани всички елементи от състава на престъплението по
чл. 234 от НК.
Неоснователни и абсурдно е следното твърдение в
пледоарията на защитника на подсъдимия „Факт е, че по-изгодно за него е да ги
купува от Гърция“, тъй като на всеки български гражданин е известно, че в
страните от Европейския съюз цигарите са по скъпи, отколкото се продават в
нашата страна, за което съдът ще вече изложи съждения по-долу в мотивите към
присъда.
Концентрирайки се върху доказателствения
материал по делото и като се съобрази с доводите на защитата на подсъдимия,
съдът намира за необходимо да отбележи, че наистина в настоящия случай
стойността на цигарите от 1 000 лева не надвишава стойността на две минимални
заплати за страната, както и сумата на невнесения акциз не е висок. Следва
обаче да се подчертае, че стойността на цигарите и размерът на невнесения акциз
не са единствените критерии свързани с определянето на деянието като маловажен
случай. Престъпното деяние по чл. 234 от НК е своеобразно посегателство против
отделните стопански отрасли (раздел II-ри от НК), като чрез криминализирането
му държавата защитава своето право да събере определен /еднократен, косвен и
специфичен/ данък - акциз, което се удостоверява чрез залепения върху
съответната стока бандерол и следователно охраняваният интерес е постъпването
на лимитирана парична сума в държавната хазна.
Безспорно, обаче установеният стойностен
изразител на маловажността на деянието не е единственият меродавен и
изключителен критерий за подобна оценка, а същият следва да бъде интерпретиран
в съвкупност с фактическите данни за начина и конкретния механизъм на деянието.
Всички тези обстоятелства предопределят правните изводи за коректно приложение
на материалния закон и аргументират необоснованост на изразените в
пледоарията на защитата възражения, че случаят е маловажен. Паричната
равностойност на предмета на престъплението е разглеждан като един от
критериите при оценката на конкретното престъпление като "маловажен
случай", при това, обаче съвсем не определящ и доминиращ.
He са налице и други
смекчаващи обстоятелства, които да обосноват изводи в обратна насока, а
напротив следва деянието да не се възприема като маловажен случай, имайки
предвид начина на държането им, укриване в долап на багажника, макар и в
стандартна кухина на багажника на първия проверяван автомобил, в която е държан
част от предмета на престъплението, покриване на другите стекове с цигари в
багажниците на автомобилите с чанти, поведението по време на проверката на
първия автомобил, което свидетелства за полагане на усилия от страна на дееца
за укриване на акцизните стоки и следователно обуславя една по-висока степен на
обществена опасност на дееца и на самото деяние като цяло. Съдът отдава
значение и на факта, че самите цигари не са съхранявани, държани по обичаен
начин от един пушач –в себе си, в дома си, а в два автомобила и то в едно голямо
количество. Не без значение и е абсурдността на твърденията на подсъдимия, че е
закупил цигарите от магазин в гр.Атина, тъй като са по-евтини. На всеки
български гражданин е известно, че стойността на цигарите в страните от
Европейския съюз, в т. ч. в Гърция, са по-скъпи от цените на цигарите в нашата
страна и не е изгoдно да се закупуват в такива страни. Точно обратното на
твърденията на подсъдимия е поведението на българските граждани пушачи, които организирайки
пътуванията си в чужбина, където цигарите са скъпи, е да си закупят предварително
цигари в България, където те са значително по-евтини.
Предвид така изложеното
съдът счита, че извършеното от подсъдимия не разкрива по-ниска степен на
обществена опасност от други подобни случай на същото престъпление и
следователно не представлява маловажен случай.
Ето защо, с оглед
изложеното и предвид така събраните по делото доказателства, съдът намира, че
от обективна страна подсъдимият В. е осъществил състава на престъплението по
чл. 234, ал. 1 от НК.
От субективна страна,
подсъдимият е осъществил състава на престъплението по чл. 234, ал. 1,
от НК при условията на пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2 от НК, като е
съзнавал обществено опасния характер на деянието си, предвиждал
е обществено опасните му последици и е искал и целял настъпването
им. Всеки един от елементите на престъпен състав е обхванат от умисъла, което
се потвърди несъмнено от събраните по делото доказателства.
Подсъдимият е бил напълно наясно с изискванията на закона, и че държаните
от него кутии цигари представляват акцизни стоки, които нямат поставен
необходимия български акцизен бандерол. Следователно доказана е и субективната
страна на деянието по чл. 234, ал. 1 от НК. Очевидни са елементите на прекия
умисъл обективиран в действията и поведението на подсъдимия. Обективните
обстоятелства по делото, проверени и приети за установени по делото, сочат
и за субективния елемент от състава на престъплението, за което му е
повдигнато и предявено обвинение.
По изложените съображения,
съдът призна подсъдимия за виновен в извършване на престъплението по чл. 234,
ал. 1 от НК.
Съдът наложи наказанията на подсъдимия съобразявайки
следното:
При индивидуализацията и
конкретизацията на наказателната отговорност на подсъдимия, съдът отчете като
отегчаващи отговорността обстоятелства лошото процесуално поведение на
подсъдимия в хода на процеса, като изключителни или многобройни смекчаващи
обстоятелства не се събраха.
Надежден критерий за
правилната преценка на съда е и вида на престъплението. В случая обвинението е за
престъпление по чл. 234, ал. 1 от НК - държане на акцизни стоки без бандерол,
чието систематично място е в Глава VI от НК - Престъпления против стопанството,
раздел II - Престъпления в отделни стопански отрасли. Несъмнено обект на престъплението
са обществените отношения, свързани с интересите на фиска. Вредата от него и
конкретната му обществена опасност се изразяват в засягане интересите на
държавната хазна при продажбата на акцизни стоки без бандерол, в който случай
не постъпват очакваните приходи от акциз. За да съхрани пo-добре обществения
интерес, законодателят криминализира освен продажбата и самото държане на
акцизни стоки без бандерол, стига случаят да е немаловажен.
Изхождайки
от характера и динамиката на този вид престъпления показващи
открояваща се и стабилна тенденция на завишаване ръста,
съдът счита, че наложеното наказание се явява напълно
справедливо и съответно на престъплението. Наблюдава се и изключително
завишен обществен интерес към тези престъпления, които сериозно засягат и
ерозират финансовата система и държавата. Съдът отчете на свой
ред значимият обществен отзвук конкретно на случаите на престъпления по чл. 234
от НК, ясно изразената нетърпимост към тях и завишения обществен интерес
към преустановяването и предотвратяването на същите, като показателно затова е,
че престъплението е разкрито по сигнал до контролните органи. Точно в настоящия
момент е налице особена чувствителност към престъпленията спрямо интересите на
фиска, а това по чл. 234 от НК е типично такова. Налагането на по-леко
наказание, би било едно неоправдано благоприятно третиране
на подсъдимия и проява на прекомерна снизходителност, а и това е
възможно само ако се приложи чл. 55, ал. 1 от НК, за който не са
налице необходимите изисквания, тъй като не са налице изключителни или
многобройни смекчаващи обстоятелства.
Ето защо съдът вземайки
предвид всички законови предпоставки, определи и наложи
съответни наказания при условията на чл. 54 от НК, съобразявайки
всички обстоятелства и данни за определяне на съответно на престъплението
наказание.
Съдът призна подсъдимия за
виновен и го осъди, като на основание чл. 234, ал. 1, предл. 2, вр. чл. 54,
ал. 1 от НК му наложи наказание „лишаване от свобода” за
срок от 1 /една/ година, изпълнението на което на основание чл. 66, ал. 1 от НК
отложи за изпитателен срок от 3 /три/ години, както и наказание „глоба“ в
размер на 1000 /хиляда/ лева.
На основание чл. 189, ал.
3 от НПК, съдът осъди подсъдимия В.П.В. да заплати сумата от 98.00 лева,
представляващи разноски по досъдебното производство, по сметка на ОД МВР –
Ловеч, както и да заплати по сметка на Районен съд - Луковит сумата от 77.12
лева, представляващи разноски по делото.
На основание чл. 234, ал.
5 от НК и чл. 53, ал. 2, буква „а“ от НК съдът отне в полза на държавата като
предмет на престъплението - веществените доказателства по делото: 200 броя
кутии цигари с по 20 къса всяка, марка „Muratti Ambassador“ и разпореди да
бъдат унищожени след влизане на присъдата в сила.
Относно наложеното наказание
глоба, следва да се отбележи, че законодателят е предвидил наред с наказанието лишаване
от свобода и кумулативно наказание глоба до 10-кратния размер на пазарната цена
на продаваните стоки. С оглед особената закрила, която се цели да се постигне
със санкционната норма и вземайки предвид обществените отношения, които са
увредени с факта на извършване на посоченото престъпление, съдът прие, че
следва на подсъдимия да бъде определено наказание глоба и наложи такова в
размер на 1000 лева.
В нормата на чл. 234, ал. 1
от НК не е предвидена долна граница на това наказание, а само горна такава,
поради което за минимум на наказанието глоба следва да се вземе предвид
размерът от 100 лева, указан в чл. 47, ал. 1 от НК. Глобата е съобразена с
имотното състояние и материално положение на подсъдимия, предвид нарушаването
на имуществената му сфера.
За престъплението за което
подсъдимия е предаден на съд е предвидено наказание лишаване от свобода от
една до шест години, глоба до десетократния размер на пазарната цена на
предмета на престъплението и лишаване от права по чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК.
Относно кумулативно предвиденото наказание - лишаване от права по чл. 37, ал.
1, т. 7 от НК, доколкото не се събраха данни по делото, че подсъдимият извършва
търговска дейност или упражнява такава професия, то съдът прие, че не е налице
възможност и не следва да се налага този вид наказание.
В случая, ползването на
двата автомобила не способства пряко и непосредствено за увреждане фискалните
интереси на държавата. Според Тълкувателно решение № 2/ 18.12.2013 г.
превозното или преносното средство, в което са открити акцизни стоки без
бандерол, предмет на престъпление по чл. 234 от НК, не подлежи на отнемане по
реда на чл. 53, ал. 1, б. ”а” от НК. Налагането на обезпечителна мярка по чл. 72 НПК върху превозно или преносно средство, в което са били открити акцизни стоки
без бандерол, предмет на престъплението по чл. 234 от НК е допустимо само за
обезпечаване на наказанието.
Определените при
горепосочените съображения наказания, съдът намира за една адекватна на
извършеното престъпление санкция и необходима за постигане в значителна степен
на предвидените в чл. 36 от НК цели, а именно - да се поправи и превъзпита
осъдения към спазване на законите и добрите нрави, да се въздейства предупредително
и да му се отнеме възможността да върши други престъпления, да се въздейства
възпитателно и предупредително върху останалите членове на обществото.
Причини
за извършване на престъплението, следва да се търсят в незачитането на правовия
ред в страната.
Мотивиран от гореизложеното, съдът постанови присъдата
си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: