№ 1705
гр. София, 16.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 7-МИ СЪСТАВ, в публично заседание
на осми март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ИВАН АЛ. СТОИЛОВ
при участието на секретаря Стефани М. Матoва
като разгледа докладваното от ИВАН АЛ. СТОИЛОВ Административно
наказателно дело № 20211110209866 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН
С НП № 19-4332-023145/07.11.2019 г., издадено от Гергана Борисова -началник група
към отдел „ПП” при СДВР, на ПЛ. П. П., с ЕГН **********,
за това, че на 11.09.2019 г., около 09:30 часа, в гр. София, ул. Околовръстен път, като
водач на товарен автомобил – ДАФ ХФ 95.430 с рег. № ******** и посока на движение от
ул. Витошки камбани към ул. Александър Танев, управлява личния си товарен автомобил
ДАФ ХФ 95.430 с рег. № *********, като: 1. Срещу № 260 извършва маневра частично
навлизане в съседна пътна лента в дясно не пропуска и реализира ПТП в движещия се в
лентата л. а. Ситроен с рег. № ********, с което нарушил чл. 25, ал. 2 от ЗДвП; 2. Водачът
представя АУАН № 972238 с изтекъл срок на валидност, с което нарушил чл. 157, ал. 6 от
ЗДвП, поради което, са му наложени следните наказания:
1. на основание чл. 179, ал. 2, вр. чл. 179, ал. 1, т. 5, пр. 4 от ЗДвП - глоба в размер на 200
лева;
2. на основание чл. 185 от ЗДвП – глоба в размер на 20 лева.
Постановлението е обжалвано в срок от ПЛ. П. П., който в подадената жалба моли
същото да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно. В жалбата и в с. з.,
посредством процесуален представител, се изтъкват допуснати процесуални нарушения при
издаване на АУАН и НП – и в двата акта рег. № на управлявания от жалбоподателя
автомобил бил изписан по противоречив начин - ******** и *********, което нарушавало
правото на защита. Оспорват се свидетелските показания, които недопустимо изхождали от
участник в административното производство. Претендират се и направените по делото
разноски.
1
Административно наказващият орган, редовно призован, не изпраща представител.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, приема за установено следното:
1. По допустимостта на жалбата. Жалбата е подадена в срок и е допустима.
2. Относно нарушението на процесуалния закон.
Разглеждайки обжалваното наказателно постановление и актът, въз основа на който
същото е било издадено, съдът намира, че са налице съществени нарушения на
процедурата по издаването на АУАН и НП по ЗАНН . Аргументите на въззивната
инстанция са следните:
Доколкото се касае за нарушение на правилата за движение по пътищата,
регламентирани в ЗДвП, от страна на участник в движението, какъвто е водачът на
управляваното от него МПС, то абсолютно задължение на актосъставителя и АНО е да
индивидуализират МПС-то, чрез управлението на което е осъществено нарушението.
Основен индивидуализиращ признак на всяко МПС е неговият индивидуален и уникален
държавен регистрационен номер. В конкретния случай този рег. № е посочен по вътрешно
противоречив начин както в АУАН, така и в НП. В АУАН най-напред е посочено, че
жалбоподателят П. е управлявал товарен автомобил – ДАФ ХФ 95.430 с рег. № С О ****
******, след което в текстовата част се сочи, че нарушението на чл. 25, ал. 1 от ЗДвП е
осъществено при управление на товарен автомобил с рег. № С В **** ******. Вместо да
изпълни задълженията си по чл. 52, ал. 4 от ЗАНН по анализиране и преценяване на
посоченото спорно обстоятелство, АНО е пренесъл същото вътрешно противоречие относно
рег. № на управлявания от жалбоподателя товарен автомобил и в НП. Отново са налице две
противоречиви отбелязвания - СО **** ****** и СВ **** ******, с което неяснотата
относно това особено съществено релевантно обстоятелство се затвърждава и нарушава
правото на защита.
На следващо място, правната квалификация на нарушението по т. 1 от НП, в
нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН, е посочена по противоречив начин в АУАН и НП.
В АУАН е вменена общата разпоредба на чл. 25, ал. 1 от ЗДвП, задължаваща водачите на
МПС към особено внимание при извършването на каквато и да е маневра, а в НП –
специалната разпоредба на чл. 25, ал. 2 от ЗДвП, която съответства и на текстовото
описание на нарушението. Макар корекцията на АНО да е законосъобразна по смисъла на
чл. 53, ал. 2 от ЗАНН, отстраняването на нередовността в АУАН е допустима само когато е
установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на
нарушителя и неговата вина. При горепосочената неяснота относно това с какво МПС е
осъществено нарушението, хипотезата на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН се явява неприложима. В
допълнение следва да се посочи, че коригирането на правната квалификация в АУАН от
страна на актосъставителя посредством докладна записка е недопустимо, при положение, че
докладната записка не е предявена на нарушителя.
На последно място, по отношение на твърдяното нарушение по т. 2 от НП, и в
нарушение на чл. 42, т. 4 от ЗАНН, актосъставителят не е описал съществени релевантни
обстоятелства – бланковия номер на АУАН, за който се твърди, че е с изтекъл срок на
валидност, което да позволи не само реализирането на правото на защита, но и
възможността от служебна проверка на въззивната инстанция. За разлика от АУАН, в НП е
посочен № на АУАН с изтекъл срок на валидност, но по този начин самият АНО е нарушил
забраната да „допълва“ съставомерни обстоятелства, каквито не са били предявени с АУАН.
3. Относно приложението на материалния закон.
Горепосочените съществени процесуални нарушения, допуснати при издаването на
АУАН и НП, самостоятелно и в своята съвкупност, са достатъчно основание за отмяна на
2
НП, поради съществено и разностранно опорочаване на правото на защита. Последното
обезсмисля обсъждането на правилното приложение на материалния закон.
Предвид отмяната на атакуваното НП, искането на процесуалния представител на
жалбоподателя за присъждане на направените по делото разноски за адвокатско
възнаграждение е основателно по аргумент на действащата към момента на изготвяне на
настоящия съдебен акт разпоредба на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН. Видно от приложения договор
за правна защита и съдействие, на адв. Т. е заплатен хонорар в размер на 800 лева.
Посочената сума обаче се явява прекомерна по смисъла на чл. 63д, ал. 2 от ЗАНН.
Съобразно разпоредбата на чл. 18, ал. 2, вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в полза на жалбоподателят
следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева,
платими от СДВР.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП № 19-4332-023145/07.11.2019 г., издадено от Гергана Борисова -
началник група към отдел „ПП” при СДВР, на ПЛ. П. П..
ОСЪЖДА, на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, СДВР да заплати на ПЛ. П. П.
сумата от 300 (триста) лева, равняваща се на направените от последния разноски за
адвокатско възнаграждение.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Административен Съд –
София-град в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3