Протокол по дело №160/2023 на Административен съд - Смолян

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 29 септември 2023 г.
Съдия:
Дело: 20237230700160
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 7 юни 2023 г.

Съдържание на акта

П Р О Т О К О Л

 

Смолян, 29.09.2023 година

 

Административният съд - Смолян - V състав, в съдебно заседание на двадесет и девети септември две хиляди и двадесет и трета година в състав:

   
Съдия: ПЕТЯ ОДЖАКОВА
   
     
при участието на секретаря Златка Пичурова
и с участието на прокурора
сложи на разглеждане дело № 20237230700160 по описа за 2023 година
докладвано от съдията ПЕТЯ ОДЖАКОВА
 

 

На поименно повикване в 10:30 часа.

На второ четене в 10:50 часа, се явиха:

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ „ПАМПОРОВО 2020“ ЕООД [населено място], представлявано от управителя Г. Щ., редовно и своевременно призовано, се представлява от адв. А. С., редовно упълномощен.

ОТВЕТНИКЪТ по жалбата – Инспектор в отдел „Местни данъци и такси“ при [община], редовно и своевременно призован, не изпраща представител.

Постъпила е молба вх. № 2914/26.09.2023 г. от пълномощника на ответника - адв. С., с която се моли да бъде даден ход на делото в нейно отсъствие, както и да се назначи експертиза с изрично поставени в молбата въпроси.

 

ПО ХОДА НА ДЕЛОТО:

 

АДВ. С.: Да се даде ход на делото.

 

СЪДЪТ счита, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото, поради което

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:

 

ДОКЛАДВА ЖАЛБАТА подадена от „ПАМПОРОВО 2020“ ЕООД [населено място], представлявано от управителя Г. Щ. срещу АУЗ № 2023-27-1/02.02.2023 г. на Началник отдел „Местни данъци и такси“ при [община].

 

АДВ. С.: Поддържам жалбата.

Нямам доказателствени искания. Считам, че спора е за правото, а не за фактите. Няма да соча нови доказателства.

Относно поисканата експертиза, считам, че същата не е необходима, като мога да взема становище по всеки от поставените въпроси, като считам, че три от въпросите не оспорваме, а единия е правен въпрос, а не технически, поради тази причина, ще помоля да не се допуска експертизата. Въпрос № 2 е правен, „след като се запознае вещото лице с действащата нормативна уредба…“, считам, че страните и съда нямат нужда от помощ за това.

Не оспорвам, че процесният имот попада в район, в който община Чепеларе извършва сметосъбиращи действия, по никакъв начин не подлежи на коментар, не сме го оспорили в молбата.

По въпрос № 3, не виждам как вещото лице ще определи реално, както са написали във въпроса си - „Дали реално се извършват дейности от [община]“. Какво значи „реално“, трябва вещото лице да отиде и да гледа дали някой е събирал през минал период, няма как да го уточни това нещо, защото говорим за минал период.

По въпрос № 4, не оспорваме, нека се приеме, че е имало мероприятие и дейности за поддържане чистотата на територията на общината.

Спорът не е дали за тази територия, в която се намира обекта собственост на представляваното от мен дружество, се извършват или не дейности по сметосъбиране, а спорът е дали общината прилага точно нормата на закона, както по отношение на Закона за местни данъци и във връзка с това, дали се дължи такса за битови отпадъци за обект, който не е въведен в експлоатация. Там не се извършва дейност, никой не живее.

Това е правен спор, а не фактическа и тези обстоятелства, които искат да изследват с тази експертиза, няма да доведат до никакви допълнителни знания за съда и за страните.

 

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:

СЪДЪТ счита, че за изясняване на правния спор не е необходимо да назначава исканата в молбата на ответника експертиза, който извод прави от уточненията направени в днешното съдебно заседание от пълномощника на жалбоподателя. Жалбоподателят не оспорва, че процесния недвижимия имот попада в район, в който се извършва сметосъбиране и сметоизвозване, в този район се извършват такива дейност и имота попада в такъв район.

По въпрос втори, същата касае правни изводи и съдът счита, че не се отнася до специални знания, тъй като се иска вещото лице да се запознава с нормативна уредба и да отговаря на такъв въпрос, като жалбоподателят не оспорва какъв е дължимият данък, той е такъв какъвто са го изчисли според жалбоподателя, но последният счита, че е изцяло недължим. Жалбоподателят счита, че изчислението е правилно, но се счита, че данъка не е дължим.

По въпрос трети, се иска вещото лице да установи била ли е извършвана реално от общината услугата – „почистване“, на територията на която се намира сградата. По този въпрос жалбоподателят не оспорва, че такава услуга се е извършвала, като не се оспорва, че общината е извършвала услуга – „почистване“.

По въпрос четвърти, жалбоподателят не оспорва, че в план-сметката са предвидени мероприятия и дейности за поддържане на чистотата на територията, на която се намира сградата. Жалбоподателят не оспорва, че са реализирани такива мероприятия и фактически дейности по почистване.

С оглед изложеното, СЪДЪТ

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането в писмената молба на ответника за назначаване на съдебно-икономическа експертиза по изложените по-горе съображения.

 

СЪДЪТ счита делото за изяснено от фактическа страна, като доказателствата по делото са приети със закрито съдебно заседание с Определението № 334/04.07.2023 г. и затова,

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО ДИРЕНЕ.

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО:

 

АДВ. С.: Моля да постановите решение, с което да отмените акта на [община], както във връзка с начислените на представляваното от мен дружество „Местни данъци и такси“, така и „Такса битови отпадъци“. Считам, че по същество спорът е за прилагане на правото и по-точно на чл. 15, ал. 5 от ЗМДТ, където е определен един специален режим през 2019 г. за завършване на сгради в груб строеж, такъв е и случаят с представлявания от „ПАМПОРОВО 2020“ ЕООД обект, той е завършен във фазата на груб строеж, не е въведен в експлоатация, не се извършва никаква търговска дейност, никой не живее на този адрес. В тази гледна точка, е странно как общината, в лицето на началник „Местни данъци и такси“ е определила, както „Местен данък сгради“ за 2021 г. и 2022 г., така и „Такса битови отпадъци“.

Считам, че по същество спорът е един и същи със спора, който се проведе преди две години между същото дружество и общината във връзка с адм. дело № 375/2020 г. на Административен съд-[област], потвърдено с решение на ВАС по адм. дело № 5380/2021 г., където за абсолютно същия обект, общината беше наложила, беше издала акт, с който беше задължила дружеството да заплати както местен данък, така и „Такса битови отпадъци“, за друг период, но със същите основания. И отново общината няколко години по-късно, година и половина по-късно, отново не спазва закона, има влязло в сила решение, постановено от административния съд, където ясно се тълкува, как трябва да се прилага чл. 15, ал. 5 и те отново не го прилагат.

Ще допълня, че констативния протокол от 2020 г. е № 32 от 31.01.2020 г., и е приложен по делото, който общината счита, че е достатъчно основание да се спазва нормата на чл. 15, ал. 7, не отговаря както на Закона за местни данъци и такси, така и на чл. 181, ал. 2 от ЗУТ. В този констативен протокол те не са извършили проверката, която закона ги задължава, само са констатирали предходни техни констативни протоколи и то от преди промяната през 2019 г.. От тази гледна точка, считам че изцяло не е спазена разпоредбата на чл. 15, ал. 5 от ЗМДТ. Но дори и да приемете, че този констативен протокол отговаря на изискванията на закона, отново не е изтекъл срока посочен от законодателя в чл. 15, ал. 5. Следователно за периода, за който са начислени „Местни данъци и такси“, не се дължи изцяло данъка, това е и спора. Не е спорно дали общината е предоставяла тази услуга в курортния комплекс, тя е предоставила тази услуга.

Относно „Такса битови отпадъци“, считам, че от една страна поради факта, че не се дължи местен данък, отпада дължимостта и на „Такса битови отпадъци“. Но също така, друго основание поради факта, че сградата така или иначе не е въведена в експлоатация, там не се живее, тя не се използва по предназначение, няма как тази услуга реално да е предоставена, тя може да е предоставена за района, но не и за обекта. Говорим за такса, а не за данък и тук е разликата според нас, че трябва реално да се предоставя услугата за конкретния обект.

Дори и да приемете при условията на евентуалност, че се дължи местен данък за 2022 г., моят доверител – дружеството, не би могло да изпълни това задължение, тъй като плащайки този данък за 2022 г., той ще бъде отнесен за предходната 2021 г.. Но това е възражение само в случай ако съдът реши, че се дължи изобщо местен данък.

Както по-рано казах, с двете решения които цитирах, между същите две страни, на Административен съд-[област], потвърдено с решение на ВАС, е определил как следва да се тълкува закона. Считам, че това обвързва страните и това представлява до някъде административен произвол, същата институция, по същия начин, да се опитва да събира недължими данъци и такси.

Моля за вашето решение в този смисъл.

Претендирам разноски, за което представям списък, заедно с договор за правна помощ и платежно нареждане.

Противопоставям се за присъждане на разноски на ответника.

 

СЪДЪТ обяви, че ще се произнесе с решение в законоустановения срок.

 

 

Протоколът изготвен в с.з.

Заседанието закрито в 11:15 часа

 

 

Съдия:

 
 

Секретар: