ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, Гражданска колегия, Втори състав, в закрито съдебно заседание проведено на
13 април 2022 година, в състав:
|
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МЕТОДИ ВЕЛИЧКОВ |
|
ЧЛЕНОВЕ: АНТОНИЯ
АТАНАСОВА- АЛЕКСОВА |
|
|
КАМЕЛИЯ
НЕНКОВА |
като
разгледа докладваното от съдия АТАНАСОВА - АЛЕКСОВА в. гр. д. № 216 / 2020 г. по описа на ОС - Перник, за да се произнесе, взе предвид следното:
като
разгледа докладваното от съдия Атанасова-Алексова в. гр. д. № 216
/ 2020 по описа на ОС - Перник, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава
двадесета и пета „БЪРЗО ПРОИЗВОДСТВО”, чл. 317
вр. с чл. 258 и сл. от ГПК, образувано по
въззивна жалба подадена:
С решение
№ 221 / 27. 01. 2020г., постановено по гр. д. № 07830 / 2020г. по описа ОТ: ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МВР ПЕРНИК,
представлявана от директора Димитър Илиев Попов чрез пълномощника главен
юрисконсулт Звездалина Василева
ПРОТИВ: РЕШЕНИЕ № 13
/ 22.01.2020г., постановено по гр. дело № 7026 / 2019г. по описа на PC
– Перник, с което ОД на МВР - Перник, с БУЛСТАТ: ********* и с адрес на
управление; гр. Перник, 2300, ул. „Самоков“ № 1 е осъдено ДА ЗАПЛАТИ на А.К.А.,
с ЕГН; ********** и адрес: *** сумата от 1562,82 лева, представляваща дължимо
допълнително трудово възнаграждение за положен извънреден труд за периода
01.10.2016г. - 11.11.2019 г., получен след преобразуване на положени часове
нощен труд в дневен и сумата от 216.83 лева, представляваща законна лихва за
забава върху главницата, считано от 01.11.2016г. до 11.11.2019г., ведно със
законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на подаване на
исковата молба в съда - 11.11.2019г. до окончателното й изплащане, и са
отхвърлени предявените искови претенции до пълния им предявен размер от 2 221,38
лева за главния иск и 305.00 лева - за акцесорния, като неоснователни.
С жалбата първоинстанционното
решение се оспорва изцяло, като незаконосъобразно, неправилно и необосновано и
се моли да бъде отхвърлен предявеният иск за заплащане на допълнително
възнаграждение за положен от ищеца нощен труд ведно с лихвите и разноските.
Постановеното от първоинстанционния съд решение, с което е уважен
предявения иск за допълнително възнаграждение за нощен труд, обосновано на
норма от Наредбата за структурата организацията на работната заплата, приета с
ПМС № 4 от 17.01.2167 г., било незаконосъобразно поради допуснат тежък порок -
противоречие с няколко материално-правни разпоредби - чл. 2, ал. 2 и ал. 3 на
Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, чл. 1- ал.1 и 3
и чл. 143, ал. 1 от КТ. чл. 179. ал. 2 от ЗМВР.
Жалбоподателя счита, че в мотивите и осъдителната част на обжалваното решение
по отношение на предявената искова претенция за изплащане на допълнително
възнаграждение за положен нощен труд на основание чл. 187, ал. 5, т. 2 от ЗМВР
е допуснато нарушение на материалния закон, довело до неправилни изводи и
осъждане на ответника без правно основание за това. Категорично твърди, че на
ищеца са били изплатени реално дължимите средства за нощен труд, като нямало
правно основание същия да бъде преизчисляван като извънреден. престираният от
ищеца труд бил с продължителност от
22:00 часа до 06:00 часа, предвиден изрично в чл. 3, ал. 3 на Наредба №
8121з-776 от 29 юли 2016г., в която се сочи, че работните часове не следва да
надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период, т.е. нощния труд за
служителите по чл. 142, ал.1, т.1 от ЗМВР, чието служебно правоотношение е
регламентирано именно в ЗМВР и издадените въз основа на него подзаконови
актове, е с продължителност до 8 часа. Ето защо нямало правно основание същия
да бъде приравняван към дневен труд и считан за извънреден такъв. Съотношението
на нормалната дневна продължителност на работното време към нормалната
продължителност на нощния труд по ЗМВР била 8 часа, при което 8:8 е равно на
коефициент 1, а не, както по смисъла на КТ, ищецът е приел работно време през
нощта 7 часа.
Следвало да се има предвид и обстоятелството, че полагането на нощен труд
не било сред изрично изброените в чл. 178. ал. 1 от ЗМВР основания за изплащане
на допълнително възнаграждение. Било налице полагане на
труд в рамките на работната смяна по график, което не можело да бъде прието за
извънреден труд по смисъла на чл. 143. ал.1 от КТ - извънреден е трудът,
полаган от служителя само извън работната му смяна - нито ищецът твърди, нито
съдът бил стигнал до изводи, че предявената искова претенция за заплащане на
нощен труд е свързана с полагане па труд извън работното време на служителя. За
да се твърди положен извънреден труд. който не бил заплатен от ответника,
следвало ищецът действително да бил работил извън установеното за него работно време
по график.
По
първоначално подадената въззивна жалба в срока по чл. 263 от ГПК е постъпил
отговор, с който при подробно изложени съображения по същество се сочи, че всички
твърдения във въззивната жалба са необосновани, недоказани и противоречащи на
константната съдебна практика, защото: Разпоредбата на чл. 9 ал. 2 от НСОРЗ, не
можело и не следвало да бъде тълкувана във вр. с ал.1 на чл.9, и положения от
ищеца труд се отчита сумарно. Възражението за липсата на законово основание за
преизчисление на нощните часове в дневни поставяло в неблагоприятно положение
служителите на МВР полагащи нощен труд спрямо работещите на трудово
правоотношение в разрез с принципите на Конституцията на Република България,
предвиждаща полагането на труд от всички граждани при равни условия.
Съдът след като констатирал, че предмета
на делото в настоящото производство е идентичен с въпросите, които са поставени
в преюдициално запитване, отправено от Районен съд Луковит по гр.д. № 606 по
описа на съда за 2019г., по което е образувано дело № C-262/2020г. пред Съда на Европейския съюз с Разпореждане от 01.12.2020г. е спрял
производството по настоящото възз. гр.д. № 216 / 2020 г. по описа на ОС Перник
до произнасяне по преюдициално запитване, отправено от Районен съд Луковит по
гр.д. № 606 по описа на съда за 2019г., по което е образувано дело №
C-262/2020г. пред Съда на Европейския съюз.
По
образуваното дело № C-262/2020г. пред Съда на Европейския съюз е постановеното
Решение на съда (втори състава) от 24 февруари 2022 година, поради което и на
осн. чл.633 вр.
чл.631 ал.2 ГПК съдът следва да възобнови производството по настоящото въззивно
гражданско дело, като го насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание.
Водим от
изложеното СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ВЪЗОБНОВЯВА производството по настоящото възз. гр.д. № 216 / 2020 г. по описа на ОС
Перник
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито
съдебно заседание на 31.05.2022г.
от 10.25 ч., за която дата и час да
се призоват страните и вещото лице Янка
Александрова.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.