№ 19
гр. София , 07.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
закрито заседание на седми юни, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Дора Д. Михайлова
Членове:Евгения Т. Генева
Васил Ал. Василев
като разгледа докладваното от Евгения Т. Генева Въззивно гражданско дело
№ 20211800500363 по описа за 2021 година
Производството е по чл.437 вр.чл.435,ал.2,т.6 ГПК.
Образувано е по жалба на Н. ИВ. СТ. с ЕГН ********** с адрес гр.Б.,
ул.“Акад.С.Р. „ № 32,вх.В,ет.4, ап.48-длъжник по изпълнително дело №
20127930400275 на ЧСИ Наталия Дангова рег.№ 793 с район на действие
СОС-против отказа на ЧСИ да прекрати производството на осн.чл.433,
ал.1,т.8 ГПК.Релевират се оплаквания за нарушение на процесуалния
закон.Ответният ЧСИ незаконосъобразно отказал да прогласи прекратяване
поради перемпция предвид обстоятелството,че в периода от 04.03.2013г. до
15.02.2016г. взискателят не е поискал извършване на изпълнителни действия
и такива не са извършени прямо длъжника С..През юли 2013г. постъпила
последната сума по наложения запор върху неговото ТВ.На 11.07.2013г. ЧСИ
уведомила взискателя за намаляване на сумите ,за които е наложен запор
върху сметките на С.,но уведомлението не било изпълнително действие, а
дори и ако се приемело за такова,двугодишният срок с начало 11.07.2013г.бил
изтекъл до 15.02.2016г.действително, по изпълнителното дело имало още
един длъжник в отношение на солидарност,но перемпцията спрямо единия
солидарен длъжник имала действие и спрямо другия.Съгласно ТР № 2 от
26.06.2015г. по т.д.№ 2/2013г. на ОСГТК на ВКС перемпцията настъпвала по
право,независимо дали съдебният изпълнител е постановил акт за
прекратяване на производството.Въпреки ,че взискателят е поискал ново
проучване на имуществото на длъжниците и налагане на запор с молба от
1
15.02.2016г.прекратителният ефект не бил преодолян.Жалбоподателят се
позовава на решение № 83 от 11.04.2018г. по гр.д.№ 1667/2017г. на Четвърто
ГО на ВКС относно тезата,че изпълнителните действия срещу един от
солидарните длъжници не прекъсват двугодишния срок по чл.433, ал.1,т.8
ГПК.
Ответната ЧСИ е депозирала мотиви по чл.436,ал.3 ГПК,в които
поддържа неоснователност на жалбата.От датата на образуване на
изпълнителното дело- 02.05.2012г. до 11.05.2020г. взискателят е сезирал ЧСИ
с молби за конкретни изпълнителни действия ;през визирания от
жалбоподателя период са извършвани многократно изпълнителни действия:
на 04.03.2013г. е обявен за купувач изложения на публична продан
ипотекиран имот;на 25.07.2103г.е постъпило плащане от работодателя на
длъжника;на 28.0.2014г. е постъпила сума от трето задължено лице;на
15.04.2015г. е взискателят е поискал налагане на запор върху ТВ на
длъжницата;на 15.02.20146 г. взискателят е поискал налагане на запор или
възбрана върху имущество на двамата длъжници;на 27.06.2016г. е депозирана
молба от взискателя в същия смисъл, с обект-имущество,притежавано по
наследство от длъжника;на 30.04.2018г. отново е поискано изпълнение по
отношение на длъжниците;на 11.05.2020г. са поискани и на 18.08.2020г. и на
13.08.2020г. са наложени запори върху банкови сметки и ТВ на
длъжниците.Молбата от 11.05.2020г. не е подадена след изтичане на
двугодишния срок,тъй като по време на извънредното положение срокът по
чл.433, ал.1,т.8 ГПК е спрял да тече.Съгласно чл.5,ал.2 от ЗМДВИП запори
върху ТВ,пенсии и банкови сметки на физически лица не се налагат до два
месеца от отмяната на извънредното положение,поради което запорните
съобщения са връчени на 13.08.2020г. и на 18.08.2020г.
След преценка на данните по делото поотделно и в тяхната съвкупност с
оглед доводите на страните, Софийски окръжен съд намира жалбата
процесуално допустима ,но неоснователна.
Перемпцията по чл.433,ал.1,т.8 ГПК настъпва по силата на закона,но е
обусловена от бездействие на взискателя.Искането за проучване на
имуществото на длъжника само по себе си не е изпълнително действие,но
паралелно с извършване на справки, през периода от 11.07.2013г. до
15.02.2015г. са извършвани реални изпълнителни действия по осребряване -
на 25.07.2013г. има плащане по запора върху ТВ на жалбоподателя;на
28.03.2014г. е постъпила сума от трето задължено лице по наложен запор
относно жалбоподателя; на 15.04. 2015г. е наложен запор върху ТВ на
длъжницата и са извършвани плащания по запора до
08.09.2016г.Изпълнителното производство е образувано по молба на „У.Б.“
АД въз основа на изпълнителен лист от 13.03.2012г. по ч.гр.д.№ 550/2012г. на
БРС има предмет-парични вземания по договор за кредит, обезпечен с
недвижим имот на двамата длъжници, осребрен в производството като
разпределението е обективирано с протокол от 18.04.2013г.Изпълнителното
производство е продължило,тъй като сумата не е била достатъчна за
2
удовлетворяване вземанията на взискателя. По отношение на жалбоподателя
двугодишният срок е започнал да тече от 28.03.2014г. /постъпилата сума от
запора върху банковите му сметки/ и е прекъснат от молбата на взискателя за
налагане на запор ,депозирана на 15.02.2016г.;от тази дата е започнал да тече
нов двугодишен срок,прекъснат с молба от взискателя за налагане на запор
,депозирана на 27.06.2016г.; започнал е да тече нов двугодишен
срок,прекъснат с искане за запор на 30.04.2018г. , който до 11.05.2020г. не е
изтекъл поради обявеното извънредно положение.Ето защо отказът на ЧСИ
да прекрати производството е законосъобразен и обоснован.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА отказа на ЧСИ Н.Дангова рег.№ 793 в КЧСИ,
обективиран в разпореждане от 22.03.2021г. да прекрати производтсвото по
изпълнително дело№ 20127930400275 на осн.чл.433, ал.1,т.8 ГПК.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3